№ 236
гр. Габрово, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210102007 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от П. М. С., ЕГН
**********, с адрес: село **********, община Габрово, ул. "**********” № 11 срещу
„Български пощи” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Студентски, ж.к. Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл.
31, за заплащане на сумата 10000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от настъпила на 03.06.2024 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от
предявяване на исковата молба – 26.11.2024 г. до окончателното заплащане, сумата
667.60 лева - обезщетение за забава върху сумата, представляваща неимуществени
вреди за периода от 03.06.2024 г. до 25.11.2024 г. /деня предхождащ предявяването на
исковата молба/.
Ищцата твърди, че на 03.06.2024 г. в 07:45 часа на път за работа до работното
място паднала на земята на лявата си страна, при което изпитала силни болки и не
можела да стане от земята. Впоследствие била транспортирана до Спешното
отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД, където след извършен преглед и
рентгеново изследване била поставена диагноза „Счупване на долния край на
хумеруса„. Била приета за лечение в отделение по ортопедия и травматология, където
на следващия ден била извършена оперативна интервенция „Открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксиция, радиусиулна” и поставена метална остеосинтеза
Weber. След 4 дни била изписана от ортопедично отделение и лечението и
възстановителният процес продължили в домашни условия. Излага, че първите 15
дни, докато не премахнали конците, ръката била обездвижена и не можела да я
използва за битови дейности, за хранене и санитарни нужди. Близо три месеца имала
постоянна нужда от чужда помощ в ежедневието. Изпитвала силна болка, която
пречела да спи нормално. Освен физическите болки и страдания, претърпяната
1
злополука повлияла негативно и на социалните контакти.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от представено допълнително споразумение № 7 -
150/08.01.2024 г. се установява, че ищцата е в трудово правоотношение с ответника,
като изпълнява длъжността „Служител, гише в пощенска станция (Началник пощенска
станция V кат.) той и пощальон дд и мс в „Български пощи” ЕАД/РУ „Северен
централен регион“ 1609999/ОПС Габрово/ПС Яворец, 5 кат. – 1625334.
Видно от представеното разпореждане № 5104-14-39 от 19.06.2024 г., издадено
от ТП на НОИ – Габрово, декларираната злополука с вх. № 5101-14-39 от 07.06.2024 г.
от осигурителя РУ „СЦР“ на Български пощи – гр. Плевен, станала с П. М. С. на
03.06.2024 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО. В разпореждането е
посочено още, че внезапното увреждане на здравето, настъпило по време на
обичайния път от местоживеенето на лицето до работното място е в резултат на
стъпване накриво и падане.
Ищцата е представила медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда
самостоятелно.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като
компетентно изготвено и съответно на събраните писмени доказателства, се
установява, че при станалата на 03.06.2024 г. трудова злополука на ищцата е
причинена травма на лявата лакътна става, изразяваща се в многофрагментно счупване
на израстъка на лакътната кост и на главичката на лъчевата кост, участващи във
формирането на лакътната става. Предприето е оперативно лечение-отстраняване на
главичката на лъчевата кост и фиксация на костните фрагменти на израстъка на
лъчевата кост с метални игли и тел. По задната повърхност на лявата предмишница
вещото лице е констатирало линеен бял белег на нивото на кожата с дължина около 10
см. и ширина до 1,5 мм., като ищцата не може да разгъне напълно ръката в лакътната
става и има ограничение на движението и болка при вътрешна ротация на лявата
предмишница. Ръката е леко сгъната в лакътната става - около 10 градуса, като към
момента ищцата щади лявата ръка при извършване на по интензивни физически
усилия и при носене на по-големи тежести, тъй като получавала болки в лакътната
става.
Съгласно заключението през първите 4 месеца след инцидента ищцата изпитвала
болки при движение в лявата лакътна става, които в началото, след операцията били с
висок интензитет, като впоследствие намалели, като през този период се налагало
приема на обезболяващи. Около 4 месеца след произшествието ищцата се нуждаела от
чужда помощ за да се обслужва - къпане, обличане, личен тоалет. От момента на
произшествието ищцата съобщава, че била стресирана, страхувала се да излиза от дома
си, не можела да спи.
Съгласно заключението при ищцата не е настъпило пълно възстановяване обема
на движенията в лявата лакътна става, но намалението на обема на движение е такъв,
че не би препятствало обичайно извършваните ежедневни дейности. По съществено
остава ограничението при използването на ръката по отношение на по интензивен
2
физически труд. Срокът за възстановяване при такъв вид травматично увреждане и
при обичайно протичане на оздравителния процес е 4-6 месеца. При ищцата е налице
временно инвалидизиране що се отнася да използването на левия горен крайник по
отношение упражняването на по-интензивен физически труд - вдигане и пренасяне на
по-тежки предмети. Очакванията са след 1 година от процесния инцидент функцията
на левия горен крайник що се отнася до увреждането на лявата лакетна става да се
възстанови почти напълно.
От събраните гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Филия
Илиева Томова, които съдът кредитира като последователни, съответни на другите,
събрани в производството доказателства, се установява, че след инцидента ищцата С.
изпитвала затруднение в ежедневното си обслужване и притеснение да излиза сама
навън, което повлияла негативно и на социалните контакти, като и към момента
ръката не е напълно възстановена.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
Стефан Петров Трифонов и Пламена Цонева Лазарова – служители при ответника –
техен работодател, от показанията на които не се установяват относими към предмета
на спора обстоятелства.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза,
и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Следователно,
основателността на предявен иск при квалификацията на чл. 200, ал. 1 КТ, се обуславя
от предпоставките: валидно съществуващо между страните трудово правоотношение;
настъпило внезапно травматично увреждане на здравето през време и във връзка или
по повод на извършваната работа, причинило временна неработоспособност, т. е.
настъпила трудова злополука; неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца
/вреди/ и причинна връзка между увреждането и вредите. Трудова е и злополуката,
станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място
до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с
постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния
ден; мястото за получаване на възнаграждение.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената
тежест да проведе пълно и главно доказване на фактите, съставляващи елементи от
правопораждащия правото на обезщетение фактически състав.
В настоящия случай горепосочените правопораждащи факти са доказани.
Безспорно е, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на
процесната злополука – 03.06.2024 г., между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността
„Служител, гише в пощенска станция“. Установено е също така, че на 03.06.2024 г.
около 07.45 часа до жилищен блок в близост до ПС ********** по време на
обичайния път на отиване до работното място ищцата претърпяла злополука –
3
след стъпване накриво и падане на земята получила внезапно травматично увреждане
на лявата лакътна става, изразяващо се в многофрагментно счупване на израстъка на
лакътната кост и на главичката на лъчевата кост, участващи във формирането на
лакътната става. В производството е от значение какви вреди от увреждането на
здравето е понесла ищцата, а не какъв е техният медикобиологичен признак, в който
смисъл възражението на ответника касаещо поставената в медицинските документи
диагноза съдът намира неоснователно.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са установени в представеното влязло в сила разпореждане № 5104-14-39
от 19.06.2024 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, по чл. 60, ал. 1 КСО, което
разпореждане се ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл. 58, ал. 6
КСО. Ответникът не е навел доводи и възражения, свързани с валидността на
административния акт, а при служебната му проверка съдът не установява пороци,
които да имат за последица нищожност на акта. С оглед изложеното съдът приема, че
внезапното травматично увреждане на здравето на П. М. С. причинило
нетрудоспособност представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО.
Всяко травматично увреждане засяга по дефиниция неблагоприятно правната
сфера на ищеца, тъй като нарушава психофизическата цялост на човешкия организъм,
като вредите се изразяват в увреждане на неимуществено благо - здравето, което е
обект на абсолютното субективно право на физическа неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането, но въздействието върху
него по необходимост следва да го променя в неблагоприятен за физическото лице
аспект. При въздействието върху неимуществен ценностен обект търпените вреди
нямат точна парична оценка, затова и размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, но при комплексна преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата за пълно възстановяване и
трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. В този смисъл
справедливото обезщетение е обективно обосновано. Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на
вредоносното действие /в този смисъл решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 323/2012 г., III г. о., ГК и решение № 414 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1543/2011 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и т. 11 от
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС/.
В контекста на изложеното и на основание приетото за характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищцата (многофрагментно счупване на израстъка на
лакътната кост и на главичката на лъчевата кост, участващи във формирането на
лакътната става), нейната възраст, претърпените болки след увреждането (със силен
интензитет в деня на счупването и след операцията, след което болките постепенно са
намалявали), нуждата от чужда помощ през възстановителния период (около 4 месеца),
поради затруднения при ежедневното обслужване, периодът на лечението, обусловил
4
състояние на временна неработоспособност за период, надвишаващ 4 месеца, психо-
емоционалното състояние в резултат на травматичното увреждане, както и при
отчитане, че не е настъпилото пълно възстановяване на функцията на левия горен
крайник, съдът намира, че с определянето на обезщетение в размер на 12000 лв. ще
бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение
на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, но
при съобразяване на факта, че ищцата поддържа вземане в размер на 10000 лева, то
този иск следва да бъде уважен до тази сума в приложение на диспозитивното начало
в гражданския процес.
Относно акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед изложеното при разглеждане на главния иск, съдът прие че за ответника
е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10000 лева. Вземането за обезщетение за забава възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се
счита в забава от момента на възникване на главното задължение (чл.84 ал.3 ЗЗД), а
това е моментът на извършване на деликта. От този момент ответникът дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което при парично главно задължение е в размер
законната лихва – чл.86 ал.1 ЗЗД. Размерът на законната лихва е нормативно
определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската
народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава върху главницата
от 10000 лева за периода от 03.06.2024 г. – датата на настъпване на трудова злополука,
до 25.11.2024 г. /деня предхождащ предявяването на исковата молба/, възлиза на сумата
667.70 лева, определено на основание чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна
програма, поради което искът за законната лихва върху главница, следва да се уважи.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ищцата, която доказва
извършени разноски в размер от 1400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника уговореното от ищцата адвокатско възнаграждение за
настоящото производство да е прекомерно, съдът намира неоснователно доколкото
неговият размер съответства на правната и фактическа сложност на спора и обема на
извършената от адвоката работа.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Габрово сумата от 988.70 лв., представляваща разноски за производство
за държавна такса и за възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по СМЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Български пощи” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, ж.к. Студентски град, ул. „Акад. Стефан
Младенов“ № 1, бл. 31, да заплати на П. М. С., ЕГН **********, с адрес: село
**********, община Габрово, ул. "**********” № 11, на основание на чл. 200 КТ,
5
сумата от 10000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от настъпила на 03.06.2024 г. трудова злополука., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2024 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 667.60 лева (шестстотин
шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки) – обезщетение за забава върху сумата
от 10000 лева за периода от 03.06.2024 г. до 25.11.2024 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата 1400 лева (хиляда и четиристотин лева) – разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Български пощи” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, ж.к. Студентски град, ул. „Акад. Стефан
Младенов“ № 1, бл. 31, да заплати по сметка на Габровски районен съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 988.70 лева (деветстотин осемдесет и осем лева и
седемдесет стотинки), представляваща разноски за производството за държавна такса
и за възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по СМЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6