Решение по дело №1109/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от В. В. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат С., против Решение №390 от 07.04.2025г., постановено по АНД № 655 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-1030-009260 от 15.11.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, С. П. полиция, с което на В. В. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], на основание чл. 175 ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено процесуално нарушение. Излагат се подробни съображения в тази посока.

Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно се иска отмяната на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление. Не се претендират разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 01.06.2024г., в 02:38 часа, в [населено място], на [улица]до № 14, В. К. е управлявала с посока на движение от юг към север лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ [рег. номер], като при подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп палка, не спряла плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение.

В. К. била спряна за проверка на [улица]до № 2. При проверката била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство с фабр. № ARNA 0178, като уредът отчел 0 промила алкохол. Съставен е АУАН сер. G A № 1310178/01.06.2024г. за нарушение по чл.103 от ЗДвП. В срок е постъпило писмено възражение, което не било уважено.

Последвало издаването на НП №24-1030-009260 от 15.11.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, С. П. полиция, с което на В. В. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], на основание чл. 175 ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно, в хронология и в логическа последователност свидетелските показания и събраните писмени доказателства и е формирал правилни и съответстващи на фактите и обстоятелствата изводи.

Според касационната инстанция, районният съд е положил дължимите усилия за събиране на относимите доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, които имат значение за установяване на елементите от състава на визираното в НП нарушение на Закона за движение по пътищата. Спазени са и процесуалните стандарти при проверката и анализа на доказателствените източници.

Настоящият касационен съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание. Следва да се отбележи, че с жалбата пред ПРС не са поискани събиране на гласни доказателства, не са представени и писмени такива, искания не са направени и в хода на съдебното заседание.

От анализа на доказателствата по делото касационният съд установи, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира, че решението на районния съд следва да се остави в сила.

Не са претендирани съдебни разноски от ответника и Съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХІ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №390 от 07.04.2025г., постановено по АНД № 655 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.