Протокол по дело №2324/2023 на Административен съд - Варна

На поименното повикване в 15.30 часа

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. И. Ц., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. К. Д., редовно призована, с приложено по делото пълномощно (л.19) и приета от съда от днес.

 

ОТВЕТНАТА СТРАНА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, редовно призован, не се явява, представлява се от гл.юриск. С. Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Юриск. Г.: Уважаема госпожо Съдия, аз имам възражения по хода на делото, а именно, че жалбата е недопустима за разглеждане, предвид изложените подробно доказателства и мотиви за просрочието й, а именно протокол за уведомяването по телефона на жалбоподателя, който сме приложили няколкократно, както с административната преписка, така и в последствие с рег. № 11016125 от 08.08.23г., както и разпечатката от служебната електронна поща на жалбоподателя П. Ц., в която към имейл от 08.08.23г. са приложени двете заповеди, изпратени в 13.23 часа и видно от разпечатката е отворен в 13.46 часа и прочетен, така е отбелязано в разпечатката. Това е относно възражението ми за просрочие и допустимостта на жалбата. Тази служебна електронна поща е с персонален достъп и с персонална парола, защитена по всички изисквания на Закона за електронните документи и електронното управление. Приложили сме многократно тези документи – протокола и разпечатката от електронната поща. Това е относно просрочието, а също така имаме и възражение относно редовността на жалбата, предвид това, че с една жалба се обжалват два административни акта, които са издадени на различно основание и считаме, че АПК не допуска обжалване на два отделни индивидуални административни акта да се разглеждат в едно производство. Считам, че същите следва да бъдат разделени в две отделни производства така, както се разглежда, като пример мога да дам, предварителното изпълнение на определен индивидуален административен акт отделно от самия административен акт, законовата разпоредба и изискванията към чл. 150 от АПК, изискванията за съдържанието на жалбата, а именно т. 5 от значение на обжалвания административен акт в жалбата е посочено обжалване на две заповеди и т. 7 от 150 от АПК в какво се състои искането точно по отношение на кой акт. Това е с оглед организиране правото ни на защита.

Във връзка с възражението ми за просрочие, първото възражение и твърдение на жалбоподателя, че е разбрал на 9 октомври за заповедта, съответно жалбата е подадена на 12 или 13 октомври срещу двете заповеди, представям два броя декларации финални за имущество и интереси, подадени от жалбоподателя до Комисията за противодействие на корупцията, които са финални декларации плюс освобождаване от длъжност. Едната е с вх. № Ф1450 от 27.09.23г., тази е като главен секретар на „Автомобилна администрация“, като в самата декларация за имущество и интереси е положен собственоръчно подписа на жалбоподателя и като основание за подаване на декларацията е посочено акт за освобождаване от длъжност. Това е във връзка възражението ми за просрочие, че жалбата, подадена на 13 октомври е просрочена, а жалбоподателят е узнал много по-рано за факта за освобождаването си. Това е едната декларация. Втората му декларация е като директор на Регионална дирекция, която е със същите атрибути и отново подадена до КПКОНПИ.

 

Съдът: Как може да се разбере, че става въпрос точно за този акт за освобождаване от длъжност? Няма изписан номер на акта.

Юриск. Г.: Едната заповед за прекратяване на временното назначаване като Главен секретар, а другата заповед е за прекратяване на служебното му правоотношение като директор на Регионална дирекция – Варна и също има подадена декларация финална. Моля да бъдат приети възраженията ми за просрочие и считам, че не следва да се дава ход на делото.

С оглед наличието на лични данни в декларацията, това, което представям на съда е със заличени лични данни и с оглед възражението ми, моля, служебно това, което е предоставено на съда да се предостави на жалбоподателя. В момента не разполагам с екземпляр за жалбоподателя. Ако съдът прецени, моля да ми дадете възможност да представя екземпляр и за жалбоподателя. Предоставям само за сравнение заверено копие от декларацията с личните данни.

 

Съдът дава възможност на жалбоподателя чрез адв. Д. да се запознае в съдебно заседание с представените декларации, подадени от жалбоподателя.

 

Юриск. Г.: Тази информация е публична. Има публичен регистър на КПКОНПИ, в който се публикуват декларациите със заличени лични данни, а именно ЕГН и подписи на декларатора.

 

Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, моля да приемете, че депозираната жалба е подадена в срока, който е предвиден в АПК, с оглед на следните аргументи: Жалбата е била депозирана в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която на основание чл. 152 от АПК е препратила жалбата, заедно с цялата преписка в Административен съд - Варна. Административният орган е изпратил заповеди № 293/08.08.23г. и заповед № 294/08.08.23г., както и с материалите, които се намират в служебното досие на жалбоподателя. Допълнително с разпореждане на съда с № 9118 от 23.10.23г. е поискано от ответника да представи доказателства за връчване на процесните заповеди, като в дадения от съда срок не са представени никакви доказателства за датата на съобщаване на двете оспорени заповеди на доверителя ми. Отново с второ разпореждане № 9301 от 30.10.2023 г. съдът е повторил указанията си, като ответника в дадения му срок на 13.11.2023 г. отново е депозирал протокол за уведомяване по телефона на жалбоподателя, както и за уведомяване чрез служебна електронна поща. В тази връзка, след като се запознахме с издадените заповеди, едва след като бяха приложени по административното дело и това твърдя съвсем отговорно, че след като получих електронен достъп до делото успяхме да се запознаем със съдържанието на заповедите, че са издадени две заповеди в един и същи ден. В този случай оспорих редовността на уведомяването със следните аргументи. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.1 от АПК е предвидено, че административният акт, съответно отказа, се съобщава на страната на основание чл. 18а от АПК. Видно от представения протокол по делото от 08.08.2023г., същият не изпълнява изискванията за устно уведомяване, предвидени в хипотезата на чл.18а, ал. 7 от АПК, като възраженията са ми в следната насока. Цитираната разпоредба предвижда, че устно уведомяване може да се извърши по разпореждане на административния орган, като се удостоверява писмено с подпис на длъжностното лице, което е направило уведомяването и се съобщава на страна, че има право в 7-дневен срок да се запознае с книжата. В случая от представения протокол по делото се установява, че е започнал телефонен разговор, който е бил прекъснат, като в този случай липсва в протокола, че е даден 7-дневен срок за снабдяване на страната с намиращите се при административния орган книжа. С оглед на следното, считам, че в този случай не е извършено редовно уведомяване по чл. 18а, ал. 7 от АПК. На следващо място, административният орган, след като е направил безуспешен опит за устно уведомяване по телефон, като ние твърдим, че телефонния разговор изобщо не е бил проведен с доверителя ми, е предприел действия за връчване на заповеди чрез служебна електронна поща. Като в чл. 18а, ал. 4 от АПК изрично е предвидено, че съобщаване по електронна поща е възможно, но само ако страната посочи такава. Не би могло административният орган да се ползва от обстоятелството, че е имал служебна поща и то в момент, когато доверителят ми е ползвал платен годишен отпуск и както съм изложила към 08.08.2023г. е постъпил по спешност в УМБАЛ „Света Марина“ да се твърди, че има редовно уведомяване по служебна електронна поща. В тази връзка представям и моля да приемете Правилник за вътрешния трудов ред на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в която изрично е предвидено в точка 4.7.2, че още преди прекратяване на служебното правоотношение административният орган предприема действия за преустановяване на достъп до всякакви служебни документи, както и до служебна електронна поща. С този правилник доверителят ми е имал възможност да се снабди като изпълняващ длъжността „Главен секретар“ в кръга на служебните му задължения.

По отношение възражението, че се оспорват две заповеди в настоящото производство, считам, че направеното възражение е неоснователно, т.к. от материалите по делото се установява, че в един и същи ден органа по назначаване е издал заповед, с която прекратява преназначаването на жалбоподателя на длъжност „Главен секретар“ в ИААА и го връща на длъжността „Директор“ на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна и с втора заповед, които са взаимно свързани му прекратява служебното правоотношение от същата дата. Считам, че няма абсолютно никакви пречки в настоящото производство да се разглеждат двете заповеди. Преценила съм, че те са свързани една спрямо друга и е нецелесъобразно да разделяме производствата в две. Още повече, че решението по отношение на заповед № 293 от 08.08.2023 г. има значение и за законността на заповед, която е втората, последващата заповед.

 

По отношение на възражението на ответника за нередовност на жалбата, съдът изразява следните съображения:

Предвид субсидиарното прилагане на ГПК и по-конкретно чл.210 ал.1 от същия, не само принципно в административното производство, но и в частност по настоящото дело, и с оглед на коментара на ГПК от проф. Ж. С., който трябва да бъде прочетен многократно от всеки уважаващ себе си юрист, става ясно, че е възможно предявяване на две жалби в една, в гражданското производство това става чрез предявяване с една искова молба на няколко иска. В единия случай има субективно съединяване, когато няколко лица с една жалба обжалват един и същи акт, а в другия случай, какъвто е настоящия, има възможност за обективно съединяване на жалби, което означава, че с една жалба, която може на хартия да е една, но в себе си, предвид аргументите и петитума, който касае два отделни акта, всъщност представлява обективно обединени две жалби на едно и също лице срещу два административни акта, издадени от един и същ административен орган. Настоящия съдия докладчик изчете много подробно съдебната практика, която е налична АПИС по отношение на приложението на чл.82а, ал. 2 от Закона за държавния служител, предвид съмненията си дали тези заповеди подлежат на самостоятелен съдебен контрол и установи, че е налице трайна практика относно тяхното самостоятелно обжалване. Практика на Върховния административен съд е напълно безпротиворечива в тази посока. Настоящият съдия-докладчик не успя да намери нито един съдебен акт, в който да се сочи, че жалби срещу подобни заповеди по чл.82а ал.2 от Закона за държавния служител са недопустими.

Тоест, в своята трайна практика ВАС е приел, че заповеди, издадени на основание чл. 82а, ал. 2 от ЗДСл, подлежат на самостоятелен съдебен контрол, което означава, че възражението за нередовност на жалбата за това, че с нея се обжалват два административни акта, изразено в днешно съдебно заседание от страна на ответника, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, с оглед на което СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за нередовност на жалбата по съображенията, изложени по-горе.

 

Отделно от това съдът счита, че не следва да се разделят в две отделни производства обективно съединените жалби срещу заповед № 293 и заповед № 294, и двете от 08.08.23 г., т.к. те са в съотношение преюдициалност една към друга и за изясняване на обективната истина и справедливо решаване на правния спор по двете обективно съединени жалби, следва да бъдат разгледани в едно и също производство. Освен това, разпоредбата на чл.210 ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, гласи, че „Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.“. В текущия казус, двете жалби подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство – съдебно обжалване на индивидуален административен акт глава 10“Оспорване на административни актове пред първа инстанция“, раздел I „Оспорване на индивидуални административни актове“ от дял ІІІ „Производства пред съд“ на Административнопроцесуалния кодекс.

В тази връзка СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за разделяне на жалбите на П. И. Ц. срещу заповед № 293 от 08.08.2023 г. и срещу заповед № 294/08.08.2023 г. и двете на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в две отделни производства.

 

По отношение на възражението на ответника за просрочие на всяка една от жалбите, обективно съединени, както беше уточнено, срещу двата обжалвани акта, съдът изразява следното становище:

На първо място, съгласно чл. 18а съобщенията по ал. 4 от АПК на цитираната разпоредба могат да бъдат извършвани до заявителя или до жалбоподателя на електронен адрес, който е предоставен от самия него. Повече от ясно е, че тази разпоредба е предвидена от законодателя в защита интересите на засегнатите лица и правото им да бъдат информирани за актове и действия от администрацията, които ги засягат по начин, който да гарантира упражняване на право им на защита. За това и недвусмислено законодателят е посочил, че електронния адрес и телефонния номер трябва да бъдат предоставен от самото лице (държавен служител) на администрацията. В този смисъл не може да се счита за предоставен от служителя, в случая от жалбоподателя на електронен адрес за контакт с ответника, който е служебен. Същото се отнася и за телефонен номер, който е предоставен на служителя като служебен.

Освен това, видно от представената извадка, че писмото е получено на 08.08.2023 г., в която извадка няма категорични данни, че точно на тази дата именно П. Ц. е прочел съдържанието на това електронно писмо, предвид наличието по делото на болничен лист № 33033 от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна, с поред който П. Ц. е бил настанен в болничното заведение на 08.08.2023 г.

Видно от протокола от 08.08.2023 г., който е представен от страна на ответника, във връзка съобщаването по телефона на двете заповеди, датата отново се опровергава от представените болнични листи. В протокола с № 11-01-6125/08.08.2023г. изрично е записано, че още при позвъняването, телефонната връзка е била прекъсната и повторния опит за свързване с П. Ц. е бил неуспешен. Следователно, на 08.08.2023г. двете заповеди не са били съобщени на П. Ц. по телефона на номер******.

Ответникът не е представил доказателство, че телефонният номер, на който е било прозвънено, а именно ****** е с абонат П. Ц. и този телефонен номер е негов личен, а не служебен, т.е. такъв, който му е бил предоставен във връзка с изпълнение на функциите на преди това заеманата от него длъжност.

В тази връзка има и доказателствено искане от страна на жалбоподателя да бъдат събрани доказателства, че същият този телефонен номер е издаден на юридическото лице „Интерсервиз Узунови“ АД.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че не са налице данни по делото, които по категоричен начин да установяват, че именно на 08.08.2023 г. жалбоподателят е бил уведомен за съдържанието на двете обжалвани заповеди.

В тази връзка, съдът счита, че възражението за просрочие на жалбите, които са обективно обединени, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, поради което СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ възражението на ответната страна, че жалбите обективно обединени срещу заповед № 293 и заповед № 294, и двете от 08.08.23 г., издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и обжалвани понастоящем от П. И. Ц. са просрочени, като приема, че същите са подадени в срок, предвид и съображенията, които е изложил в свое разпореждане № 10203 от 06.12.2023 г.

Съдът счита, че следва да се даде ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Делото е образувано по жалбата на П. И. Ц. чрез адв. В. Д. /с приложено пълномощно/ срещу заповеди № 293 и № 294, и двете от 08.08.2023г., издадени и двете от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. София,

 

Становище по жалбите:

Адв. Д.: Поддържаме депозираните жалби, госпожо Председател, срещу двата акта, като Ви моля да изложа следните аргументи, т.к. по-късно се запознах с административните актове след образуване на административното дело. На първо място производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 124 и чл. 121 от ЗДСл. Видно от приложените материали по делото се установява, че със заповед № 342 от 01.09.22 г. жалбоподателят П. Ц. е бил преназначен на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл от длъжност „Директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация – Варна“ на длъжност „Главен секретар в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация“ за срок не по-дълго 2 години, а именно до 01.09.2024 г. Със заповед № 293 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на Агенцията на основание чл.82а, ал. 2 от ЗДСл е прекратено временното преназначаване на П. Ц. на длъжност „Главен секретар в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация“, като считано от 08.08.2023г. е следвало държавният служител да заеме отново длъжността „Директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация – Варна“. Считам, че оспорения акт е издаден в нарушение на материалния закон и целта на закона. На първо място, към датата на издаване на оспорения акт не е изтекъл определения в заповедта за временно преназначаване срок, а именно 01.09.2024 г. Налице е било тенденциозно отношение в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, като на следващо място в заповедта липсват и фактически основания за издаването й. Същата заповед е немотивирана, като ако приемем, че в оперативната самостоятелност на административния орган, в конкретния случай на органа по назначаване, е да определи срока на временно преназначаване, а оттам и към кой момент правоотношение, което възникнало със заповед № 342/01.09.2022 г. да бъде прекратено, то липсват мотиви, които са обусловили предсрочно прекратяване на преназначаването. На следващо място, след като е налице и нередовно уведомяване, заповед № 293/08.08.2023 г. не е съобщена редовно на жалбоподателя, той към 08.08.2023г. все още е продължил да изпълнява длъжността „Главен секретар в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация“ и на това основание считам, че последваща заповед, издадена от същата дата № 294 от 08.08.2023 г. за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е незаконосъобразна, с която се прекратява, видно от текста на заповед, служебното му правоотношение като директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна. Моля на тези основания да приемете, че са незаконосъобразно издадени заповедите.

 

Юриск. Г.: Оспорвам жалбата срещу двата индивидуални административни акта. Да се приеме административната преписка, която сме представили. Същата е представена в цялост

 

Адв. Д.: Моля да се приемат представените с жалбата, както и с административната преписка доказателства.

 

СЪДЪТ докладва доказателствата, които са представени към придружително писмо на ответника с вх. № 14863/20.10.23 г., доказателствата, представени към жалбата, от л. 2 до л. 21, както и тези с отбелязване преписка.

СЪДЪТ докладва уточняваща молба на жалбоподателя чрез адв. Д. със с.д. № 15552/01.11.2023 г., в която изрично заявява, че се обжалват и двете заповеди с №№ 293 и 294, и двете от 08.08.2023 г., и двете издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“.

СЪДЪТ докладва писмо на ответника със с.д. № 16032/10.11.2023г. от стр. 40 до стр. 47 по делото, уточняваща молба от жалбоподателя със с.д. № 16235/14.11.2023 г., в която отново се подчертава в петитума към жалбата, че следва да се счита, че обжалването е за двете цитирани заповеди.

СЪДЪТ докладва доказателствата, представени от ответника към негово писмо със с.д. №16555/20.11.2023 г. от стр. 54 до стр. 58 включително по делото, уточняваща молба от жалбоподателя със с.д. № 16696/22.11.23 г., в която има и доказателствени искания, както и приложени доказателства.

СЪДЪТ докладва доказателствата приложени от ответника към негово писмо със с.д. № 16720/22.11.2023 г. от стр. 65 до стр. 72 включително, доказателството, приложено към молба на жалбоподателя със с.д. № 17459/05.12.2023 г., както и доказателството, приложено към молба със с.д. № 17489/05.12.2023г.

 

Предвид изявлението на страните, че са съгласни да бъдат приети доказателствата, приложени по делото, от всяка една от тях, СЪДЪТ счита същите за допустими, относими и необходими, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмените доказателства от жалбоподателя по опис на л. 5 (гръб) – 6 от делото, доказателствата от ответника, съставляващи административната преписка по оспорения акт по опис към придружително писмо вх. № 14863/20.10.2023 г. на л. 2-3 от делото, доказателствата от жалбоподателя към заявление с.д. № 15159/26.10.2023 г. – доказателство за платена държавна такса за образуване на делото, молба от жалбоподателя с.д. № 15552/01.11.2023 г., доказателствата от ответника по опис към молба с.д. № 16032/10.11.2023 г. на л. 40 от делото, молба от жалбоподателя със с.д. № 16235/14.11.2023 г., доказателствата от ответника към писмо с.д. № 16555/20.11.2023 г., доказателствата от жалбоподателя към молба с.д. № 16696/22.11.2023 г., доказателствата от ответника по опис към писмо с.д. № 16720/22.11.2023 г. на л. 65 от делото, доказателствата от ответника към молба с.д. № 17489/05.12.2023 г. и доказателството, приложено към молба на жалбоподателя със с.д. № 17459/05.12.2023г.

 

Съдът дава възможност на жалбоподателя чрез адв. Д. да изрази становище по представените в днешно съдебно заседание от ответника декларации:

 

Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, моля да не приемате представените декларации, т.к. на първо място има законово регламентиран срок, в който следва лица, които заемат висши държавни длъжности да декларират притежаваното от тях имущество, евентуално акции, банкови сметки, като в конкретния случай в допълнителни бележки ще посоча какъв е бил срока за деклариране. Считам, че не е основание направеното възражение за недопустимост на жалбата, т.к. касае срок за ежегодно подаване на декларация. Видно от представените писмени доказателства доверителят ми е изпълнявал в ИААА две длъжности. Той е бил първоначално назначен през 2020 г. В последствие 2021-2022 г. той е заемал длъжност в „Автомобилна администрация“. Предполагам, че става въпрос за имущество и влогове, които е имал към 2022 г., като видно от писмените доказателства по делото той е заемал длъжност в Автомобилна администрация до 03.05.2022 г. като директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна. Временно е било прекратено служебното му правоотношение и от 01.09.2022 г., това, което ми е известно, е бил преназначен на друга длъжност, а именно „Главен секретар“. В тази връзка са подадени две декларации за притежавано имущество за предходната календарна година 2022 г. По отношение на печат „При освобождаване“, категорично заявявам, че този текст не е поставен от доверителя ми. Този печат най-вероятно е поставен от Комисията при постъпване на декларацията. Образецът на декларацията не съдържа такъв печат, такъв текст. Този печат е сложен допълнително от администрацията. Декларираното имущество е за две длъжности, които е изпълнявал към 2022 г. и се декларира през 2023 г. Видно е, че третото четиримесечие на годината вече е преназначен на нова длъжност, затова са и две декларации, което не води на извод, че е имал знанието за издадена една заповед, втора заповед, а още по-малко за съдържание на заповедите.

 

Юриск. Г. /реплика/: Уточнявам, че доказателствата, представени от нас, са представени във връзка с твърдението на жалбоподателя в уточнителната му молба и твърдението в нея, че е узнал на 09.10.2023г. за процесните две заповеди. Тези декларации са от финални декларации при освобождаване от длъжност, които всеки един висш държавен служител, като главен секретар и като директор РДАА г-н Ц. е длъжен да подаде в месечен срок от освобождаването си. Това е официален документ. Оспорва ли се истинността на този официален документ или не се оспорва? Моля да уточни жалбоподателя.

 

СЪДЪТ УКАЗВА на ответника, че представените декларации не представляват официален документ, а същите имат характер на частен документ.

 

Юриск. Г.: Подаден е съгласно задължение на жалбоподателя. Регламентирано задължение и аз моля да бъдат приети по преписката. Ако жалбоподателят оспорва истинността и най-вече датата, моля да го заяви и уточни.

 

Адв. Д.: Не оспорвам дата. Считам, че не следва да се приемат тези доказателства, защото най-вероятно там е декларирано имущество, което е към 2022 година и няма никакво отношение по делото.

Юриск. Г.: Това е финална декларация при освобождаване от длъжност, която е официално входирана в КПКОНПИ.

 

СЪДЪТ счита, че представените от ответника доказателства в днешно съдебно заседание, именно заверени декларации за имущество и интереси, подадени от П. Ц., следва да бъдат приети по делото, като тяхната относимост ще бъде разглеждана в съотношение с останалия доказателствен материал по делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество с отбелязано контролно число 450А9D13 и дата на подаване 26.09.2023, 14:16, без отбелязан вх. № и декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество с отбелязано контролно число ЕВ79696А, дата на подаване26.09.2023, 14:25, вх. № Ф-1450/27.09.2023 г.

По отношение на допустимостта, свързана с неспазване срока на жалбите, обективно обединени, съдът вече има произнасяне. За ново произнасяне следва да се установи настъпването на обстоятелства, които не са били взети предвид при постановяване на определението в днешно съдебно заседание.

 

Съдът дава възможност на ответника да изрази становище по представеното в днешно съдебно заседание доказателство от жалбоподателя:

Юриск. Г.: Не възразявам да се приеме.

 

Съдът счита, че представените днешно съдебно заседание заверено копие на Правилник за вътрешния трудов ред на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и заповедта за приемането му са допустими, необходими и необходими, с оглед на което СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото заповед № РД-08-13 от 31.07.2019 г. и Правилник за вътрешния трудов ред на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“

 

Доказателствени искания:

Адв. Д.: По отношение на доказателствените искания, направени в уточнителна молба от 22.11.2023 г., а именно да бъде изискана информация от мобилен оператор А1 кой е титуляр на мобилен номер 0*****, въз основа на какъв договор се ползва и да бъдат допуснати гласни доказателства чрез разпит на един свидетел М. Г. Ц., при режим на водене, с чийто разпит да установим, че сим карта с мобилен номер ******* е издадена на юридическо лице „Интерсервиз Узунови“ АД, както и че същата е предоставена за ползване на служители на компанията. Първото доказателствено искане го поддържам, като моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, а второто доказателствено искане, касаещо събирането на гласни доказателства, не го поддържам.

Юриск. Г.: Не възразявам да се изиска информация, като в тази връзка аз ще помоля съда да ни даде възможност да представим доказателства, че всъщност жалбоподателя, независимо кой е титуляр на този телефон, през цялото време е ползвал този телефонен номер, за следващото съдебно заседание да представим вътрешен телефонен указател на администрацията и евентуално някакви писмени документи, в които е посочен като номер за контакт на П. Ц.. Никой през времето, през което е изпълнявал длъжността „Главен секретар“ не е проверявал този телефонен номер лично на него ли се води или на някое юридически или друго физическо лице. Такъв въпрос не е стоял. Съответно заповедта му е съобщена на този номер, който е служебно известен. Ще докажем, че телефонът, който е посочен в протокола, че през цялото време, в което е изпълнявал тази длъжност, е ползван от него. Моля да ми дадете такава възможност, предвид искането от жалбоподателя да представи доказателства, че той не се води на негово име. Това не означава, житейски известен факт е, че щом не се води на него не се ползва от него.

 

Адв. Д.: Госпожо Председател, искам да направя едно доуточняване. Спорът е по отношение на това дали е ползвал телефона или не е ползвал се повдига във връзка с изготвен протокол от длъжностно лице при органа по назначаване, в който е посочено, че на номер ****** длъжностно лице от Автомобилна администрация е позвънило на П. Ц.. Отсреща му е било отговорено по телефона. Видно от текста на самия протокол разговора е бил прекъснат в самото начало. Текстът на протокола съм го обсъдила и в допълнителните си становища. Разговорът е бил прекъснат. Последвало е повторно позвъняване на телефона, като след това не е отговорено на този телефон. Липсват доказателства, че е уведомено лицето-жалбоподател за издадените административни актове два броя, както и съобразно чл. 18а, ал. 7 от АПК, че има възможност в 7-дневен срок да получи книжата, които се намират в административния орган. След като изтече този 7-дневен срок, вече започва да тече и срока на връчване. Такива доказателства не са представени от административния орган, нито към октомври месец, нито през ноември месец, затова считам, че е безпредметно да доказваме на кого се води този телефонен номер. Действително към 2020 г. П. Ц. го е ползвал този телефон, но тъй като той не е титуляр на номера след това го е върнал телефона и на 08.08.2023г. влиза по спешност в болницата и изобщо не е имал телефон при себе си. Така, че да установяваме до кога го е ползвал мисля, че не е необходимо. Дори ако счетете за необходимо ще оттегля и искането за съдебно удостоверение. Видно е, че е прекъснат разговора и не е съобщено за какви правоотношения става въпрос.

 

Юриск. Г.: Госпожо Съдия, моля да се отбележи, очевидно въпроса: „Ползвал ли го е или не го е ползвал?“, че в декларацията, тук са заличени личните данни, включително и телефонния номер, но както каза колежката, именно в декларацията му от 27.09. е посочен този номер, който завършва на 100 и моля да бъде отбелязано това. Моля да бъде отбелязано и съдът да констатира (процесуалният представител предоставя на съда декларация с незаличени лични данни), че точно този номер е посочен в декларацията, която е подал на 27.09.

След сравняване на двете декларации, съдът връща на процесуалния представител на ответника декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, подадена от жалбоподателя и в която личните данни не са заличени.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, от една страна на жалбоподателя по искането му по т. 1 към негова молба със с.д. № 16696/22.11.23 г. и друга страна исканията на ответника, изразява следното становище:

Видно от протокол № 11-016125/08.08.23 г., съставен от заместник-изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ С. А. и три длъжностни лица във същото ведомство на 08.08.2023 г. в 12.25 часа е било прозвънено на ******, но телефонната връзка е била прекъсната и повторния опит за свързване със същия номер се е оказал неуспешен, и контакт не е бил осъществен. Това признание от страна на ответника потвърждава по категоричен начин, че съобщаване до П. Ц. на двете заповеди на този номер не е било извършено на 08.08.2023 г., което изключва необходимостта да се събират доказателства кой е абоната на този номер и дали към 08.08.2023 г. същият е бил ползван от П. Ц., след като телефонен разговор на този номер, протоколирано от ответника, не е бил осъществен на 08.08.2023, с оглед на което СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ направените по-горе доказателствени искания от жалбоподателя за събиране на информация от мобилен оператор А1 за титуляря на [тел. номер]/675100 и съответно доказателствените искания от ответника за събиране на доказателства, че същият телефон е бил ползван от П. Ц..

 

Други доказателствени искания.

Адв. Д.: Други доказателствени искания нямам.

Спор по доказателствата, изложени в двата акта нямаме. Считам, че спорът е правен. Не оспорваме факта, че доверителят ми при първоначалното назначаване и при преназначаването му, и при прекратяването, е имал придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Представям списък на разноските.

Юриск. Г.: Аз също нямам доказателствени искания. Правя възражение за прекомерност, предвид единственото съдебно заседание.

СЪДЪТ ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото молба от жалбоподателя, относно претендираните от него разноски, както и договор за правна защита и съдействие.

 

Предвид липсата на други доказателствени искания и с оглед на събрания доказателствен материал, съдът счете правния спор за изяснен от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, за процесуална икономия представям писмено становище по съществото на спора, което моля да приемете, като с оглед изложеното моля да уважите като основателни депозираните жалби срещу заповед № 293/08.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, с която е прекратено действието на заповед № 342/01.09.2022 г., с която П. И. Ц. е преназначен на длъжност „Главен секретар в ИААА гр. София“ и възстановен на длъжност „Директор на РДАА-Варна“ на основание чл. 124 от ЗДСл. И срещу заповед № 294/08.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София на основание чл.106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, с която е прекратено служебното му правоотношение като директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна на основание чл. 121 от ЗДСл.

Моля да ни присъдите сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като считам, че заповедите са издадени при материална незаконосъобразност, а издадената заповед № 293 при връчването й е допуснато процесуално нарушение и същата не е породила целеното от органа по назначаване действие.

 

Юриск. Г.: Уважаема госпожо Съдия, считам жалбата срещу процесните две заповеди за неоснователна. На първо място, считам, че жалбата е просрочена по подробни съображения, които сме изразили, включително и в днешното съдебно заседание. На второ място, считам, че разглеждането на жалба срещу два индивидуални административни акта в едно производство е недопустимо и по отношение на самите обжалвани заповеди считам, че са правилни законосъобразни, издадени от компетентен орган и съответно моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и да потвърдите двете заповеди. Моля да ми дадете срок за писмени бележки, по възможност по-дълъг. При отхвърляне на жалбата, претендирам присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

СЪДЪТ дава възможност на страните да изложат своето становище по съществото на спора в писмени бележки в 10-дневен срок от изготвянето на протокола, с екземпляр за насрещната страна, който ще бъде на разположение по делото и връчен при поискване.

 

Счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в установения от закона срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.50ч.