Р Е Ш Е Н И Е
№ 809
гр. Русе, 15.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6831 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу М.Х.П., в която се твърди, че на 30.08.2012 г. между
нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор за потребителски
кредит, въз основа на който й е предоставена от дружеството чрез банков превод
сума в размер на 4000лв. Ответницата се задължила да върне предоставената й в
заем сума заедно с уговорената договорна лихва, като крайният срок за изпълнение
на договора бил 05.09.2014г., от която дата станал изискуем целият неизплатен
остатък от задължението, ведно със дължимата законна лихва от този момент.
Дължимо било според кредитора и уговореното обезщетение за забава от момента на
изпадането в такава.
На 10.01.2017г.
между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищцовото дружество се
сключил договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на
вземането по процесния договор с ответницата станало ищцовото дружество, което
било и упълномощено от цесионера да уведоми длъжника за прехвърляне на
вземанията. Тъй като изпратеното съобщение за това до ответницата било върнато
като непотърсена пратка се моли в настоящото производство с връчване на книжата
към исковата молба да й бъде връчено и уведомление за извършената цесия.
За събиране на дължимите по процесния договор
суми, ищцовото дружество депозирало заявление, по което било образувано ч.гр.д.
№****от
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск.
Счита, че извършената цесия не е съобщена редовно на ответницата, като длъжник
по процесния договор, както и че същата не би могла да бъде редовно съобщена в
настоящото производство доколкото към
настоящия момент ищцовото дружество като пълномощник на цесионера не
разполагало с необходимата представителна
власт, тъй като „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД - първоначалният
кредитор било заличено търговско дружество и към настоящия момент не би могло
от негово име да бъде съобщена извършената цесия. Оспорва се и предявеният иск
по размер. Също така се прави възражение за погасяване по давност на основание
чл.111, б. „в” ЗЗД на дължимите лихви за повече от 3 години назад, считано от
13.04.2018 г., а именно за 82,43 лв. договорна лихва за периода 05.06.2014г. –
05.09.2014г. и 254,96 лв. частично за размера й за периода 05.09.2014г. до 13.04.2015г.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Според
представените по делото писмени доказателства, на 30.08.2012г. между "БНП
Париба Пърсънал Файненс" ЕАД в качеството на кредитор и М.Х.П. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответницата
е получила в заем сума от 4000лв., която се е задължила да върне заедно с дължимата
договорна лихва на 24 равни месечни погасителни вноски в размер на 265,93лв.(само
последната 266,01лв) с падеж на първата 05.10.2012г. и на последната 05.09.2014г.
Общата стойност на дължимите плащания по договора е определено на 6382,40лв., годишния
лихвен процент на 42,39%., а годишния процент на разходите (ГПР) на 56,67%. С
договора е уговорена дължимостта и на застрахователна премия „Защита на
плащанията“ в размер на 384лв.
На 10.01.2017г.
между "БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), в чиито предмет е и
вземането по процесния договор от ответника, което в приложение №1 към договора
е посочено под №**** и е в размер на 981,37лв. главница, 82,43лв. договорна лихва
и 236лв. „неустойка за забава“. Прехвърлителят е упълномощил ищцовото дружество
да уведоми длъжниците по договора за цесия за прехвърлянето на вземанията им по
реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, на ответницата е преведена по
банков път сумата от 4000лв. по процесния договор за потребителски кредит. Ответницата
е извършила плащания за изпълнение на задълженията си, като последното е в
размер на 265,93лв., с което е погасено задължението й по месечната вноска с
падеж 05.05.2014г. Размерът на остатъчното задължение на ответницата по
договора е за 981,37лв. главница, 82,43лв. договорна възнаградителна лихва за
периода 05.06.2014г. до 05.09.2014г. и 354,73лв. лихва за забава за периода от
06.06.2014г. до 13.04.2018г.
По депозирано от
ищцовото дружество заявление от 25.04.2018г. е образувано ч.гр.д.№****/2018г.
по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу ответника с №****/27.04.2018г. за следните суми: 981,37лв.
главница, 82,43лв. договорна възнаградителна лихва за периода 05.06.2014г. до
05.09.2014г., 254,96лв. лихва за забава за периода от 06.06.2014г. до
13.04.2018г., 26,38лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
По делото няма
доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на процесното
вземане на нов кредитор (ищцовото дружество) преди образуване на настоящото
производство. Действително, съгласно установената съдебна практика, с
връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства
(включително уведомление и пълномощно за съобщаване на цесията) на особения
представител по делото, то ответникът трябва да се счита, че е редовно уведомен
за това обстоятелство. Този факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на
процеса и от значение за спора и да се приеме, че цесията поражда действие и по
отношение на ответника като длъжник, още повече, когато той не твърди, че е
извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение №
114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК). В конкретния
случай обаче, към датата на образуване на настоящото производство и връчването
на препис от исковата молба и приложенията на особения представител, ищецът не
разполага с представителна власт да съобщи цесията, тъй като дружеството
първоначален кредитор и цесионер е заличено от търговския регистър и от негово
име не би могла да бъде съобщена цесията, съответно тя да породи действие по
отношение на ответницата. Липсват по делото доказателства за твърдяното
правоприемство между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, френско анонимно акционерно дружество, както и за правосубектността
на последното, което е предпоставка да се приеме, че пълномощното за съобщаване
на цесията продължава да има действие. Поради това, възражението на особения
представител на ответницата в този смисъл се явява основателно и основание за
отхвърляне на предявения иск изцяло като неоснователен.
Независимо от това,
ако не бъде споделено изложеното по-горе относно липсата на възможност за
съобщаване на цесията в настоящото производство, т.е се приеме, че тя е
надлежно съобщена на ответницата, налице е и друго основание за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни. Видно от заключението на икономическата
експертиза, ответницата е погасила изцяло вноската си с падеж 05.05.2014г.,
т.е. погасила е общо 20 от уговорените 24 погасителни вноски, като е платила на
кредитора обща сума от 5 426,74лв., с която са платени (според кредитора)
и такси с неизяснено основание в общ размер на 108,14лв., Видно от представения
погасителен план съдържащ се в процесния договор, след изплащането на 20-та
погасителна вноска, остатъкът от неизплатената главница е в размер на
917,37лв., а не като се претендира 981,37лв. Разликата между двете суми видно от
заключението на вещото лице е за заплащане на застраховка и няма характер на
главница по договора за заем, а на "Общ
разход по кредита за потребителя" по смисъла на §1 т.1 ЗПК, какъвто характер на това вземане не е посочен
от ищеца нито в заповедното нито в настоящото производство.
Въпреки липсата на възражение
за нищожни клаузи в процесния договор, съдът е длъжен да следи служебно за
такива, поради което приема, че уговорената договорна лихва в процесния договор
противоречи на добрите нрави и се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Съобразно практиката на ВКС, застъпена в Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д.
№ 315/2005 г., ІІ г. о., договорката за възнаградителна лихва в частта, с която
същата надвишава трикратния размер на законната лихва е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави. В
този смисъл е и Решение №66/19.04.2019г. по в.т.д.№54/2019г. на ОС – Русе. Уговореният
по процесния договор ГПР е 56,67% (договорната лихва 42,39%) и е в размер над пет пъти по-висок от
законната лихва към момента на сключване на договора. Тъй като към него момент
обаче не е било въведено императивното ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК (Нова
– ДВ, бр. 35 от
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
спора на страните не следва да бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД с ЕИК200644029, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от изп. директор Александер
Викторов Грилихес против М.Х.П. ЕГН**********
с адрес *** установителен иск за дължимостта на сумите: 981,37 лв. главница, ведно със законната
лихва върху нея от 25.04.2018г., 82,43лв. договорна възнаградителна лихва за
периода 05.06.2014г. – 05.09.2014г.; 254,96лв. – лихва за забава за периода
06.06.2014г. – 13.04.2018г., за които суми е издадена заповед №****/27.04.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№****/2018г. по описа
на РС-Русе, като неоснователен.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: