№ 11
гр. ЛЕВСКИ, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря И.А П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20224410200372 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Х. Т. от с.Д., общ.Белене против
Наказателно постановление №12821-4/10.11.2022г. на Началник РУ - Левски
при ОД на МВР-Плевен, с което за нарушение на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. на основание
чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ.
В жалбата е наведен довод за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство. Твърди
се липса на прецизност при словесното и цифрово описание на нарушението,
неяснота относно времето и мястото на извършване на деянието. Изложени са
съображения за липса на вина, както и че деянието представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли поради изложените доводи
наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощници
адвокат К. Д. - ПлАК и адв.Л.Г. - ПлАК.
Защитникът адв.К.Д. излага доводите за съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи, че административно-наказващият орган не е
изследвал въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, както и смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли наказателното
1
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Защитникът адв.Л.Г. поддържа доводите за допуснати съществени
нарушения, накърнили правото на защита на санкционираното лице. Излага
съображения, че свидетелските показания не са еднопосочни и от тях не се
изяснява приетата от АНО фактическа обстановка. Моли жалбата да бъде
уважена, наказателното постановление да бъде отменено и в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени разноски.
Жалбоподателят В. Т. дава обяснения относно вмененото му
нарушение. Поддържа наведените от защитниците доводи за
незаконосъобразност на НП. Моли жалбата да бъде уважена.
Въззиваемата страна РУ – Левски към ОДМВР – Плевен не се
представлява в съдебно заседание. Изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация, предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят В. Х. Т. притежавал огнестрелно оръжие, за което му
било издадено разрешително №20210796634, издадено от РУ Белене.
На 24.10.2022г. около 15,15 часа на жалбоподателя била извършена
съвместна проверка от св. И. Г. - мл. експерт КОС при ОД МВР Плевен и
св.А. В. - служител на РДГ Ловеч, в дома на жалбоподателя, находящ се в
гр.***. По време на проверката било установено, че притежаваното от Т.
оръжие се намирало в багажника на лек автомобил „***“ с рег.№***, с който
жалбоподателят се прибрал до дома си непосредствено преди проверката.
На В. Х. Т. бил съставен АУАН №12821-4/24.10.2022г. за нарушение на
чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ - че не съхранява личното си оръжие, вписано в
разрешително №20210796634, издадено от РУ Белене, съобразно
изискванията на ЗОБВВПИ.
Въз основа на съставения АУАН Началника на РУ Левски издал
процесното Наказателно постановление №12821-4/10.11.2022г., с което за
нарушение на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.193,
2
ал.1 от ЗОБВВПИ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите И. В. Г. и А. В. В., обясненията на жалбоподателя В. Х. Т., както
и от писмените доказателства – АУАН №12821-4/24.10.2022г., НП №12821-
4/10.11.2022г. на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, Заповед
№8121з-595/26.05.2015г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени от компетентни лица и в предписаната от закона писмена форма.
След извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили
правото на защита на санкционираното лице.
Основателен е наведения от жалбоподателя довод за неяснота относно
мястото на извършване на нарушението.
Производството по издаване на наказателно постановление е строго
формално, което е гаранция за неговото законосъобразно развитие,
респективно за законосъобразното ангажиране на административно-
наказателната отговорност на съответното лице.
Мястото на извършване на деянието е съществен елемент от вмененото
на санкционираното лице нарушение и задължителен реквизит, както на
АУАН, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, така и на издаденото въз основа на него
НП, на основание чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесния случай, действително
е налице неяснота и противоречие между посоченото в АУАН и НП място на
извършване на деянието.
Установява се, че в АУАН липсва изписано място на нарушението, като
е направено препратка към адреса на нарушителя - гр.***, ***. В
противоречие с посоченото, в наказателното постановление, с което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, като място на нарушението е
вписан друг адрес - гр.***.
Така посоченото несъответствие е довело да нарушаване правото на
защита на санкционираното лице, доколкото същото не е било наясно с
фактическите рамки на вмененото му нарушение, и по-специално с мястото,
където се твърди същото да е извършено.
Едва в съдебното производство при проверка законосъобразността на
3
обжалваното НП, въз основа на събраните гласни доказателства се
установява, че извършената на жалбоподателя проверката е била в дома му на
адрес: гр.***, ***, където същият е следвало да съхранява оръжието си, а не
на посочения в НП адрес гр.***. Съдебната практика обаче е
безпротиворечива, че попълване на празнотите и несъответствията в
наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от
гласните доказателства по делото, е недопустимо и не може да санира
допуснатото съществено процесуално нарушение от административно-
наказващия орган.
На следващо място, в АУАН и НП не са описани фактите, които да
попълват състава на нарушението по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, вменено на
жалбоподателя. Съгласно последната разпоредба огнестрелните оръжия се
съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно
заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес или
настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община.
Когато огнестрелните оръжия за тях се съхраняват по настоящ адрес,
физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник
на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес.
В нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН,
при фактическото описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП,
липсва яснота относно това кои изисквания на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ не са
спазени. Посочено е единствено, че оръжието не е съхранявано съгласно
изискванията на ЗОБВВПИ без в описателната част да са изложени конкретни
факти и съответстващата им разпоредба от ЗОБВВПИ, установяваща
изискванията за съхранение на оръжието.
Изискването за описване на всички елементи от състава на
нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво
точно е наказан, съответно за упражняване правото му на защита.
Посоченото нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН
накърнява правото на жалбоподателя да научи фактическите рамки на
нарушението, за което е обвинен и да организира защитата си, както и
възпрепятства проверката на съда относно правилното приложение на
материалния закон и за съставомерност на деянието - дали са осъществени
описаните в НП нарушения на изискванията за съхранение на оръжието.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила сами по
себе си водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, което следва да бъде отменено от съда.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори предвид
4
вписаното в АУАН и НП, че оръжието е било извадено от багажника на лек
автомобил, волята на административно-наказващият орган да бъде тълкувана
в смисъл, че оръжието не е било съхранявано в метална каса съобразно
изискванията на чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ, а е било съхранявано в багажника на
автомобила, нарушението не се установява от събраните гласни
доказателства. Обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите
са еднопосочни, че Т. е пристигнал пред дома си с автомобила, в който се е
намирало оръжието, непосредствено преди проверката. Липсват каквито и да
било доказателства оръжието да бива оставяно в багажника продължителен
период от време, т.е. да се съхранява там. Необорени от административно-
наказващият орган са дадените от жалбоподателя обяснения, че оръжието се е
намирало в автомобила, тъй като предният ден Т. е бил на лов в с.Кулина
вода, от където се прибрал с автомобила непосредствено преди проверката.
Липсват доказателства през времето, през което оръжието не е било носено от
жалбоподателя, то да не е било съхранявано в метална каса в дома му.
Задължението по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ не означава, че оръжието следва да
се намира постоянно в касата и не следва да бъде изваждано от там.
Жалбоподателят е притежавал разрешение за носене на оръжие, което му е
давало право да го изважда от касата за съхранение и да го носи със себе си.
Ирелевантно към вмененото нарушение за „съхранение“ на оръжието в
нарушението на изискванията на ЗОБВВПИ е обстоятелството дали към
момента на транспортиране, носене на оръжието от жалбоподателя, то е било
съобразно целите, за които му е издадено разрешително - ловни цели.
Релевантно с оглед вмененото нарушение е дали оръжието е съхранявано в
метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се
устройство, на постоянния/настоящия адрес на лицето. В процесния случай
липсват изложени факти, както и събрани доказателства, през времето, когато
не е носено от жалбоподателя, оръжието да е съхранявано в условия,
различни от указаните в чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ.
Поради изложените доводи обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв., което не се явява
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и минималния
адвокатски хонорар, определен съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 450 лв.
5
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №12821-4/10.11.2022г. на
Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, с което за нарушение на
чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ на В. Х. Т., ЕГН:**********, адрес:гр.***, ***, е
наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.193, ал.1 от
ЗОБВВПИ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на
МВР – Плевен да заплати на В. Х. Т., ЕГН:**********, адрес: гр.***, ***,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6