Решение по дело №375/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 37
Дата: 23 февруари 2022 г.
Съдия: Галина Косева
Дело: 20214001000375
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000375 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №84/05.07.2021г. по т.д.№49/2020г. ОС- Велико Търново е
отхвърлил предявеният от НАП- гр. София, против „РА и БО- А. А." ЕООД
ЕИК203812069, „Юробанк България"АД ЕИК128001313, гр. София и П. В.
К., гр. В. Търново, ЕГН:**********- синдик на „РА и БО - А. А." ЕООД
ЕИК203812069, гр. Дебелец, ******- в открито производство по
несъстоятелност, иск с правно основание чл.694 ал.3 ТЗ, за приемане за
установено със сила на присъдено нещо, че приетите вземания на
„Юробанк България" АД, включени в допълнителния списък на приети
вземания по чл.688 ал. 1 ТЗ на кредитори на „РА и БО - А. А." ЕООД,
обявен по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ с № 20191212134943, одобрен
с Определение от 06.02.2020 год., обявено в ТРРЮЛНЦ под №
20200207152339 по Договор за кредит овърдрафт № 126/0/2017 от 27.09.2017
год., Договор за инвестиционен кредит № 334/2017 от 27.09.2017 год.,
Договор за инвестиционен кредит № 335/2017 от 27.09.2017год. и анекси към
тях в общ размер на 603 309,15 лева и лихвите до окончателното погасяване
на главниците, не са обезпечени с договорни ипотеки, учредени с
Нотариален акт № 1867, том 10, peг. 12037, дело № 1075/2017г., вписан в
Службата по вписванията Велико Търново с вх. peг. № 8291/04.10.2017г.;
Нотариален акт № 1868, том 10, peг. № 12038, дело № 1076/2017г., вписан в
Службата по вписванията Велико Търново с вх. peг. № 8292/04.10.2017г. и
Нотариален акт № 1869, том 10, peг. № 12039, дело № 1077/1017г., вписан в
Службата по вписванията Велико Търново с вх. per. № 8293/04.10.2017 год.,
като неоснователен.
1
Присъдени са и разноски.
В законният срок срещу решението на ВТОС е подадена въззивна жалба
от НАП- София, в която се излагат следните съображения: По партидата на
„РА и БО - А. А." ЕООД в ТР бил обявен допълнителен списък на приетите
вземания, в който отново са включени вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД с основание на възникването им Договор за кредит овърдрафт №
126/0/2017 от 27.09.2017г., Договор за инвестиционен кредит № 334/2017 от
27.09.2017г., Договор за инвестиционен кредит № 335/2017 от 27.09.2017г. и
анекси към тях, но вече като обезпечени и с договорни ипотеки, учредени с
индивидуализираните в списъка нотариални актове. В законоустановения
срок НАП подала възражение срещу процесния списък на приети вземания в
който синдикът посочвал, че само допълва обезпечения и привилегии на
вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД по трите договора за кредит,
които вече били включени в предходен списък на приети вземания по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, обявен по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ под №
20191023121940. С Определение от 06.02.2020г., обявено в ТРРЮЛНЦ под №
20200207152339, съдът по несъстоятелността одобрил списъка на приети
вземания по чл. 688 ал. 1 от ТЗ, като отхвърлил възражението на
Националната агенция за приходите, с мотив, че няма пречка в срока по чл.
688, ал. 1 от ТЗ да бъдат приемани обезпечения на вече приети вземания.
Подобно допълнително приемане на обезпечение на вече предявени, приети
по смисъла на чл. 693 от ТЗ вземания, било незаконосъобразно. След като
съдът се произнесъл по отношение на претендираните едва чрез възражението
по чл. 690 от ТЗ договорни ипотеки, оставил без уважение възражението на
банката и одобрил списъка на приетите вземания във вида, в който е
изготвен от синдика, не съществувала правна възможност за допълнително
произнасяне на синдика само относно обезпеченията на приетите вземания,
тъй като за кредитора е била налице възможност по реда на чл. 694 от ТЗ.
Възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само
съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор била
изрично посочена в разпоредбите на чл, 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. В конкретния
случай, приемането на вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, като
обезпечени с договорни ипотеки, давала право на кредитора да удовлетвори
вземанията си, за обезпечаването на които са учредени обезпеченията при
разпределение на суми, получени от реализация на обезпечените недвижими
имоти, което създавало привилегия за банката спрямо останалите кредитори
на несъстоятелността.
Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено и да се
постанови друго, с което да се приеме, че посочените вече приети вземания на
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са обезпечени с договорни ипотеки.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, в който се сочи, че същата е неоснователна. Излагат се съображения,
че в ТЗ имало две възможности за предявяване на вземания възникнали преди
откриване на производството по несъстоятелност, а именно в срока по чл. 685
и чл. 688 ал. 1 от ТЗ. Нормата на чл. 685 ал. 2 от ТЗ не създавала преклузия за
допълнително предявяване на обезпечения и привилегии на вече приети
вземания в допълнителният срок по чл. 688 ал. 1 от ТЗ. В Търговският закон
нямало забрана за допълване на вече предявено вземане с допълнително
2
предявяване на доказателства за обезпечения на това вземане. Вземанията на
Банката били предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, а обезпеченията-
ипотеки в срока по чл. 688 ал. 1 от ТЗ, като молбата за предявяване на
обезпечението е подадена преди одобряване на първите списъци по чл. 685 от
ТЗ по смисъла на чл. 693 от ТЗ. Спорните ипотечни права на Банката-
кредитор не били погасени на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Акцесорното
ипотечно право на Банката е предявено в определения от закона срок с
писмена молба до съда. Допуснатата непълнота на записването в списъка по
чл. 685 от ТЗ била отстранена с последваща молба за предявяване на
обезпеченията, приемането им от синдика и одобряването им от съда по
несъстоятелността. С молбата за предявяване в срока по чл. 688 от ТЗ по
същество се целяло преодоляване на непълноти и неточности в списъка по чл.
685 от ТЗ, но не и повторно предявяване на същите вземания.
Допълнителното предявяване на актовете, обезпечаващи вече приетите
вземания на Банката, е направено преди постановяване на определението по
чл. 692 от ТЗ, в срока за възражения срещу списъците на предявените и
приети вземания по чл. 685 от ТЗ, но отговаряло изцяло на дадените с
Определение от 16.12.2019г. по т.д. № 69/2019г. на ВТОС указания на съда по
несъстоятелността, че редът за произнасяне по претендираните от Банката
обезпечения е да бъдат предявени по реда на чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Тези
указания били дадени на Банката от съда по несъстоятелността във връзка с
направеното в 7-дневният срок възражение на Банката, която в същият срок е
подала, освен възражението си срещу списъка на предявените и приети
вземания, и молба за предявяване на обезпеченията и е поискала от съда
вземанията да бъдат приети, като обезпечени. Въпреки направените
възражения и молба съдът по несъстоятелността приел, че няма да разгледа
възражението на Банката поради наличието на друг ред по чл. 688 от ТЗ, а
синдикът трябва да се произнесе по молбата за предявяване на обезпеченията
на Банката при изготвяне на списъците за приети/неприети вземания,
предявени в срока по чл. 688 от ТЗ. За предявяване само на обезпечения при
предявени и приети вземания не била налице преклузия, а и обезпеченията
били предявени в законоустановеният срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
Договорните ипотеки били валидно учредени, не били погасени и заявеният
петитум на исковата молба, както и направеното искане във въззивната
жалба, не отговаряли на целта, предвидена в разпоредбата на чл. 694 от ТЗ.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Окръжният съд е бил сезиран с иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ, който е
процесуално допустим- предявен от кредитор, чието вземане е включено в
списъка на приетите вземания; предявен е срещу друг кредитор за
съществуването на обезпечение на прието в производството по
несъстоятелност вземане; ищецът е депозирал възражение по чл.690 ал.1 ТЗ,
което не е уважено от съда; искът е предявен при спазване на срока по чл.694
ал.6 ТЗ.
За да отхвърли претенцията ВТОС е приел, че акцесорното ипотечно
право било предявено в определения от закона срок с писмена молба до съда,
3
което било достатъчно да се приеме, че е по предвиденият ред.
Не е спорно по делото, а и видно от направената справка в ТР,
вземанията на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /правоприемник на
"Банка Пиреос България" АД/, са приети в списъка по чл. 685 ТЗ, като е
посочено само обезпечение по ЗОЗ.
Видно от приложеното по делото определение от 16.12.2019г. по т.д.
№69/2019г. на ВТОС, по реда на чл. 692 ал.3 и 4 ТЗ, посочено е, че
включването и на трите обезпечения- ипотеки по приетите вече вземания на
банката, следва да е по реда на чл. 688 ТЗ, по изложените в същото
съображения.
Видно от данните по делото и от направената справка в ТР, в списъка
на предявените по чл. 688 ал.1 ТЗ вземания на кредиторите на „РА и БО - А.
А." ЕООД са включени обезпечения- 3 бр. договорни ипотеки по отношение
на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, за вземания вече приети в
списъка по чл. 685 ТЗ- това е посочено като забележка на синдика към този
списък.
По делото са представени: договор за кредит овърдрафт по
разплащателна сметка №126/0/2017 от 27.09.2017г. и обезпеченията към
него, едно от които е договорна ипотека описана в нот. акт № 1868, том 10,
peг. № 12038, дело № 1076/2017г., вписан в Службата по вписванията Велико
Търново с вх. peг. № 8292/04.10.2017г. и заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по същия от 08.10.2018г. издадени от РС- Велико
Търново; договор за инвестиционен кредит № 334/2017 от 27.09.2017г. и
обезпеченията към него, едно от които е договорна ипотека описана в нот.
акт №1867, том 10, peг. № 12037, дело №1075/2017г., вписан в Службата по
вписванията Велико Търново с вх. peг. № 8291/04.10.2017г. и заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по същия от 13.11.2018г. издадени от РС-
Велико Търново; договор за инвестиционен кредит № 335/2017 от
30.11.2017г. и обезпеченията към него, едно от които е договорна ипотека
описана в нот. акт №1869, том 10, peг. № 12039, дело №1077/2017г., вписан в
Службата по вписванията Велико Търново с вх. peг. № 8293/04.10.2017г. и
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по същия от 13.11.2018г.
издадени от РС- Велико Търново.
Въззивният съд счита, че подадената жалба от НАП е неоснователна по
следните съображения:
На установяване в производство по чл. 694 ТЗ подлежи
съществуването на обезпечението, а не начинът, по който същото е прието.
Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер- предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане
към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между
определени лица- кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност.
Видно от петитума в исковата молба, както и във въззивната жалба на
НАП, претендирано е да се установи, че приетите вземания на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД в общ размер на 603 309,15 лв. /с основание на възникване
Договор за кредит овърдрафт № 126/0/2017 от 27.09.2017г., Договор за
4
инвестиционен кредит № 334/2017 от 27.09.2017г., Договор за инвестиционен
кредит № 335/2017 от 27.09.2017г. и анекси към тях/, не са обезпечени с
договорни ипотеки, учредени с Нотариален акт № 1867, том 10, peг. №
12037, дело № 1075/2017г„ вписан в Службата по вписванията Велико
Търново с вх. peг. № 8291/04.10.2017г.; Нотариален акт №1868, том 10, peг.
№ 12038, дело №1076/2017г., вписан в Службата по вписванията Велико
Търново с вх. peг. № 8292/04.10.2017г. и Нотариален акт № 1869, том 10, peг.
№ 12039, дело № 1077/2017г., вписан в Службата по вписванията Велико
Търново с вх. peг. № 8293/04.10.2017г., тъй като пропуска да се заяви
обезпечението при предявяване на вземанията и списъка по чл. 685 ТЗ,
не можел да се преодолее чрез предявяване по чл. 688 ТЗ.
Посочените от жалбоподателя възражения за неправилно вписване на
процесните обезпечения от синдика в списъка по чл. 688 ТЗ, по приетите вече
вземания на банката- кредитор в списъка по чл. 685 ТЗ, не сочат пороци
водещи до несъществуване/ недействителност на договорните ипотеки,
предвид предмета на иска по чл. 694 ТЗ. Пропуските при предявяването на
вземанията по чл. 685 ТЗ не могат да се поправят чрез предявяване в
допълнителния срок по чл. 688 ТЗ, но това не може да бъде и предмет на иск
по чл. 694 ТЗ / Опр. №103/06.02.2018г. по ч.т.д.№2420/2017г. ІІ ТО, ВКС/.
Ипотеките няма да бъдат заличени от правната действителност по причина,
че са приети от синдика във вторият списък по чл.688 ТЗ. В настоящото
производство кредиторът НАП не оспорва и не твърди, че посочените три
договорни ипотеки са недействителни, не съществуват, не са валидно
сключени, че не са вписани или срокът на вписването им е изтекъл. Дори
начина на приемане на процесните обезпечения да не е правилен, това не води
до основателност на предявеният иск по чл. 694 ГПК, тъй като ипотеките
съществуват и няма да бъдат заличени по тази причина. Следва да се
отбележи също, че в случая синдикът не е посочил в списъка на приетите
вземания по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ поредност на удовлетворяване, срещу
която кредиторът да възразява, следователно не е налице интерес да се
оспори чрез иск по чл. 694 ТЗ приета от синдика поредност по чл. 722 ТЗ, за
да е от значение за кредитора в каква поредност ще бъде удовлетворено
вземането му.
На основание гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение
на ВтОС, следва да бъде потвърдено като краен резултат.
Разноски: С оглед изхода на делото НАП- София следва да бъде
осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД разноски за въззивното
производство в размер на сумата 300 лева, представляваща юристконсултско
възнаграждение, за което е представен списък на разноските на л. 37 от
делото.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №84/05.07.2021г. по т.д.№49/2020г. на ОС-
Велико Търново.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- София, ул. „Княз
5
Дондуков“ №52, да заплати на „Юробанк България"АД, ЕИК128001313, гр.
София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, сумата 300 лева разноски
за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6