МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО
НОХД № 1047 ПО ОПИСА ЗА 2015 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненската окръжна прокуратура е
внесла обвинителен акт против Ж.И.П. и А.В.Д., по който е образувано
производство пред първа инстанция за извършени от тях престъпления от общ характер, както следва:
- Относно Ж.И.П. за престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1 предл. второ от
НК /редакция ДВ бр.62/1997 г./ - за това, че на
14.11.2003 г. в гр.Варна, в качеството си на пълномощник на „Триумф" ЕООД
избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 357 021.17
лв. за данъчен период м.октомври 2003 г., като подал до ТДД- Варна
справка-декларация по ЗДДС № 0304-808902 от 14.11.2003 г., в която потвърдил неистина-
несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с „Омега
Ойл" ЕООД по фактури №№ 283 от 29.10.2003 г.,284 от 01.10.2003 г., 285 от
14.10.2003 г., 286 от 06.10.2003 г., 287 от 10.10.2003
г., 288 от 10.10.2003 г., 289 от 01.10.2003 г., 290 от
18.10.2003 г., 291 от 04.10.2003 г., 292 от 08.10.2003 г., 293 от 02.10.2003
г., 294 от 09.10. 2003 г., 295 от 12.10.2003 г., 296 от 14.10.2003 г., 297 от
02.10.2003 г., 298 от 20.10.2003 г., 299 от 27.10. 2003 г., 300 от 28.10.2003
г., 301 от 29.10.2003 г., 302 от 03.10.2003 г., 303 от 15.10.2003 г., 304 от
16.10.2003 г., 305 от 16.10.2003 г., 306 от 20.10.2003 г., 308 от 24.10.2003
г., 309 от 25.10.2003 г., 310 от 28.10.2003 г. и 311 от 29.10.2003 г. и
- Относно А.В.Д. за престъпление
чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1 предл.
първо и второ НК вр. чл. 26 ал.1 /редакция ДВ
бр.62/97 г./, за
това че през периода 14.01.2004 г.- месец март 2005 г. в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление в качеството си на управител и
собственик на „Триумф" ЕООД , избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 37680.03 лв. за данъчни периоди м.декември 2003 г. и
м.януари 2004 г., като подал до ТДД- Варна справки-декларации по ЗДДС №№
0304-641524 от 14.01.2004 г. и 0304-612544 от 16.02.2004 г., в които потвърдил
неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с фирма
„Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 332 от 01.12.2003 г., 333 от 05.12.2003 г.,
334 от 08.12.2003 г., 335 от 10.12.2003 г., 337 от 15.12.2003 г., 360 от
15.01.2004 г. и 361 от 20.01.2004 г. и избегнал плащането на данъчни задължения
за 2003 г. в размер на 790 737.52 лв. и за 2004 г. в размер на 511.31 лв. в
особено големи размери - общо в размер на 791 248.83 лв., като не подал ГДД за
данъчни години 2003 г. и 2004 г., които се изискват по чл.51 от ЗКПО /отм./,
като общия размер на данъчните задължения е 828 928.86 лв.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения гр.иск от
Министъра на финансите, като представляващ Държавата, срещу подсъдимия Ж.И.П.
за сумата от 357021.17 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на деяние то по чл.257,
ал.1 вр. чл.255, ал.1, пр.второ от НК /ред. ДВ
бр.62/1997 г./, ведно със законната лихвата, считано от датата на
инкриминираното деяние–14.11.2003 год. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство и предявения гр.иск от Министъра на финансите, като представляващ
Държавата срещу подсъдимия А.В.Д. за сумата от 828928.86 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1, пр.първо и второ от НК /ред. ДВ бр.62/1997 г./, вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихвата, считано от датата на довършване на деянието
–м.март 2005 год. до окончателното изплащане на сумата.
Държавата, представлявана от Министъра на
финансите е конституирана като граждански ищец в
наказателното производство.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като пледира
подсъдимите Ж.И.П. и А. В.Д. да бъдат признати за виновни за престъпленията, за
които са били предадени на съд. Предлага на
подс. Ж.П. да бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК и същото се отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила. По отношение на подс.А.В.Д.
прокурорът предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца при първоначален строг режим.
По отношение на гражданските
искове прокурорът изразява становище, че същите са доказани по основание и
размер и пледира да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата
на увреждане до окончателното изплащане на сумата.
Представителите
на Държавата – ю.к.Апостолова и ю.к.Андонова молят гр. искове да бъдат уважени като
доказани в размерите, посочени от обвинението.
Защитата
на подсъдимия Ж.П., адв.С. пледира за оправдаването
му, като изтъква, че обвинението не е установило субективния елемент на
престъплението, за което е обвинен П.. Твърди, че последният само е пренасял
документи по силата на обикновено
гражданско пълномощно и ги е представял пред данъчните органи, но с тези си
действия не е възможно да се извърши престъпление по чл.255 вр.чл.257
от НК. Твърди, че П. не е имал представа дали тази фирма функционира, дали
извършва търговска дейност и каква е тази търговска дейност, а е следвало само
да пренесе документи до данъчна служба или обратно, като не му е било известно
истинността на отразеното в тези документи. Счита, че по силата на
упълномощаването не може да бъде прехвърлено данъчното задължение. Когато
пълномощникът не е упражнявал търговската дейност, не е имал съзнанието за
верността на отразените в декларациите обстоятелства, които се представят от
него, само в качеството му на преносител в НАП. Застъпва становището, че не
може пълномощникът, който не е запознат с търговската дейност на фирмата да
отговоря и да декларира данъчните
задължения пред държавата и не може дори с подаването или полагането на
подпис под справката декларация, той да встъпи в задълженията, които управителя
на дружеството има по закон.
Моли гражданския иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а
ако се приеме за основателен, моли същият да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
Защитникът на подс.А.Д., адв.
В. счита, че доверителят му не е извършил нито от обективна, нито от субективна
страна престъплението, в което е обвинен. Твърди, че Д. не е осъзнавал, не е знаел, че върши престъпление,
както и че не е целял настъпването на вредния резултат. Твърди, че подс.Д. никога и по никакъв начин не е съставял
инкриминираните фактури, както и справките декларации, като дори да се приеме,
че негови са били подписите на две от тези справки- декларации, той не ги е
съставял. Не отрича, че подзащитният му е знаел, че става управител на фирмата,
но твърди, че никога съзнателно, не е извършвал каквито и да било действия от
името и за сметка на тази фирма, като неин управител. Моли при постановяване на
оправдателна присъда предявения срещу Д. гр. иск да бъде отхвърлен, а ако
присъдата е осъдителна, то иска отново да бъде отхвърлен, тъй като вземането се
е погасило по давност, съгласно чл.110
от ЗЗД.
В последната си дума подсъдимият П. моли да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимият Д. заявява, че е невинен и желае справедливо
решение.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Свид.К. се запознал с Б. М. и последният го уговорил да
регистрира на негово име фирма, с която М. да работи. К. се съгласил, като се надявал в замяна да бъде назначен на
работа в някоя от фирмите на Б. М. и по този начин да успее да си набави
финансови средства.
Така с
решение от 21.08.2002 г. по ф.д № 1845/2002 г. на Окръжен съд-Варна била
регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирмено
наименование „ТРИУМФ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Варна,
ул. „Ген.Колев" № 83, вх.6, ет.5, ап.40, и едноличен собственик на
капитала В.М.К.. БУЛСТАТ номера на „ТРИУМФ" ЕООД бил *********, а от
27.08.2002 г. била направена регистрирация по ЗДДС. В
решението за регистрация като предмет на дейност на дружеството било вписано:
проектиране, строителство, строително-ремонтна дейност, поддържане на сгради и
съоръжения в страната и чужбина, производството на строителни материали и
заготовки, металообработващи, дърводелски, ВиК и ел.
услуги на граждани и фирми, търговия на едро и дребно включително в страната и
чужбина със стоки и вещи в първоначален, преработен или обработен вид,
производство на стоки и включително със селскостопанска продукция от всякакъв
вид с цел продажба в страната и чужбина, превозна и товаро-разтоварна
дейност от всякакъв вид и всякакъв транспорт със собствени или наети превозни
средства под наем, таксиметрови услуги, отдаване на транспортни средства под
наем, търговия с авточасти, гуми, аксесоари и автокозметика,
платени автопаркинги, рекламна, информационна,
дистрибуторска програмна, импресарска, хотелиерска, ресторантьорска дейност, откриване на верига заведения за
бързо хранене, кафетерии, пицарии, комисионна, спедиционна, лизингова дейност, търговско представителство
и посредничество с интелектуална собственост, производство на филми, видео и
звукозаписи по надлежния ред, организиране на развлекателни игри, интернет
зали, проучвателна, проектантска дейност, покупка, строеж, ремонт, обзавеждане,
поддържане и продажба на имоти, проектиране на мебели, интериори, дизайн,
тапицерски, шивашки, кожухарски, обущарски услуги, бръснаро-фризьорски,
козметични, ветеринарно-фризьорски, маникюр- педикюр, поставяне на татуировки,
преводи от и на чужди езици, информационно-посредническа трудова борса,
машинописни, компютърни, размножителни и фотокопирни услуги, валутни сделки
след надлежно разрешение.
Свид.
В.К. в качеството си управител на „Триумф" ЕООД с пълномощно с нотариална
заверка на подписа рег.№ 4959 от 22.07.2003 г. на нотариус Янчо Несторов
упълномощил подс. Ж.П. да го представлява пред ТДД-
Варна и всички данъчни подразделения като подава документи от името на
дружеството. По делото е приложено и
пълномощно, с което К. е упълномощил подс.П. на
основание чл.89, ал.4 от ППЗДДС във вр.чл.100, ал.З от ЗДДС да подава от името на фирмата и за сметка на същата в законоустановените
срокове справки-декларации на хартиен и магнитен носител и копие от дневниците
за покупки и продажби за всеки месец на отчетната 2003 г.
След като свидетелят К. бил потърсен и
намерен от данъчни служители във връзка с дейността на дружеството и
установяване на неговите задължения към фиска, той заявил на Б. М., че не желае
повече да е собственик и управител на тази фирма. След известно време бил
повикан пред чейндж-бюрото на Б. М. и там се запознал с мъжът, на когото
по-късно прехвърлил собствеността върху дяловете си.
С решение от 02.09.2003 г. по
посоченото фирмено дело били вписани промени: за прехвърляне на дялове от В.К.
на подс.А.В.Д., за заличаване като едноличен
собственик на капитала на В.К. и вписване като такъв, както и като управител на
А.В.Д. и на нов адрес *** а .
Подс.
А.Д. с пълномощно, именувано „генерално" /том 19, л.61-62/ упълномощил подс. Ж.П. с права, включително и да представлява дружеството
лично и чрез подписа си по всякакъв повод пред всички държавни,
административни, финансови, данъчни, митнически органи и други като подписва
всички необходими книжа, молби, декларации и др., да действа като търговски
пълномощник на фирмата, както и да представлява фирмата пред данъчните служби
като подписва всички документи, подава молби и декларации от името на фирмата и
обжалва актовете и действията на данъчната администрация. Подписа на упълномощителя бил нотариално заверен от нотариус Роза
Кожухарова под № 10719 от 03.11.2003 г.
От същата дата е и
нотариално заверено пълномощно, подписано от подс.Д.,
с което упълномощава подс.П. да го представлява пред
ТДД – Варна и всички данъчни подразделения, като получава и подава документи от
името на дружеството, свързани с насрещни проверки.
3а данъчен период
м.октомври 2003 г. била подадена справка-декларация вх. № 0304-808902 от
14.11.2003 г., подписана от подс.Ж.П. съгласно СГЕ с
начислен ДДС по облагаемите доставки 543 942.16 лв. лв. и с право на пълен
данъчен кредит в размер на 546 503.15 лв.
В дневника за покупки
за м.октомври 2003 г., подписан от подс.П. били
отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 283 от 29.10.2003 г.,
284 от 01.10.2003 г., 285 от 14.10.2003 г., 286 от 06.10.2003 г., 287 от 10.10.2003 г., 288 от същата дата, 289 от 01.10.2003 г., 290
от 18.10.2003 г., 291 от 04.10.2003 г., 292 от 08.10.2003 г., 293 от 02.10.2003
г., 294 от 09.10. 2003 г., 295 от 12.10.2003 г., 296 от 14.10.2003 г.,297 от
02.10.2003 г., 298 от 20.10.2003 г., 299 от 27.10.2003 г., 300 от 28.10.2003
г., 301 от 29.10.2003 г., 302 от 03. 10.2003 г., 303 от 15. 10.2003 г., 304 от
16.10.2003 г., 305 от 16.10.2003 г., 306 от 20. 10.2003 г., 307 от 22.10.2003
г., 308 от 24.10.2003 г., 309 от 25.10. 2003 г.,310 от 28.10.2003 г. и 311 от
29.10.2003 г.
За данъчен период
м.декември 2003 г. била подадена справка
декларация вх. № 0304-641524 от 14.01.2004 г., подписана от подс.А.Д.,
с начислен ДДС по облагаемите доставки 38 530 лв. и с право на данъчен кредит в
размер на 37 529.22 лв.
В дневника за покупки за м.декември
2003 г., подписан от подс. Д. /съгласно заключението
на СГЕ/ били отразени доставки с „Омега
Ойл" ЕООД по фактури №№ 332 от 01.12.2003 г., 333 от 05.12.2003 г., 334 от
08. 12.2003 г., 335 от 10.12.2003 г., и 337 от 15.12.2003 г.
За данъчен период
м.януари 2004 г. била подадена справка
декларация вх. № 0304-612544 от 16.02.2004 г., подписана от подс.А.Д.
съгласно СГЕ с начислен ДДС по облагаемите доставки 1616.67 лв.. и с право на
данъчен кредит в размер на 1163.03 лв.
В дневника за покупки за м.януари 2004
г., подписана от подс. Д. /закл.
на СГЕ/ били отразени доставки извършени с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№
360 от 15.01.2004 г. и 361 от 20. 01.2004 г.
За
данъчни 2003г. и 2004г. години от търговското дружество „Триумф" ЕООД не
са били подавани годишни данъчни декларации по ЗКПО, видно и от писмо изх. №
14367-31 от 20.05.2012 г. от ТД НАП-Варна /том 49,л.45/. За 2003 г. и 2004г.
това задължение е следвало да се изпълни от собственика и управител на дружеството
– подс.Д., в срок съответно до 31.03.2004 г. и
31.03.2005 г.
Подс.Ж.П.
бил упълномощен от подс.А.Д. и да се разпорежда с
банковите сметки на дружеството в СЖ "Експресбанк"
/том 19, л.63/, което той многократно е правил, тъй
като ходил в банката и теглил от сметката на дружеството различни парични суми.
Със
заповед за възлагане на ревизия № 801126 от 18.06.2008 год. била извършена
ревизия на „Триумф" ЕООД по прилагането на Закона за данъка върху
добавената стойност в периода 01.04.2003 год.-08.03.2004 год., както и по
прилагане на ЗКПО в периода 27.08.2002 год.-31.12.2002 год. и в периода 01.01.2003 год.-31.12.2004 год. Данъчните органи - свид. М.А.
- главен инспектор по приходите и К. К. - инспектор, извършили изискуемите
процесуални действия във връзка с ревизията. От дружеството не били представени
първични счетоводни документи, справки, данни и сведения, поради което
резултатите били определени съобразно разпоредбите на чл.122 ал.1 и 2 ДОПК.
Ревизията
приключила със съставянето на РД № 801725 от
20.10.2008 год. и РА №********* от 12.12.2008 год. с
установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 1 279 893.77 лв.,
корпоративен данък в размер на 2 175 838.33 лв. ДРА е влязъл в сила.
От
заключението на ССЕ се установява, че „Триумф" ЕООД не е представил
документи, доказващи реалността на сделките. Липсват екземпляри от фактурите,
не са представени документи към същите доказващи реалността на доставките,
товарителници, транспортни документи, пътни листи, складови разписки и др. По процесните фактури за „Триумф" ЕООД не са налице
основния за приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбите на чл.71, ал.1
от ЗДДС.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно,
данъчните задължения на фирмата по реда на ЗКПО са определени както следва: за
2003 год. данък печалба- 790 737.52 лв. и за 2004 г. данък печалба- 511.31 лв.
Съгласно заключението на СГЕ, която съдът кредитира като
обективно и безпристрастно подс.Д. е подписал
справките декларации както следва:
- за
данъчния период м.12.2003 год. с неправомерно приспаднат данъчен кредит е
в размер на 36 517лв.
- за
данъчния период м.01.2004 год. с неправомерно приспаднат данъчен кредит е
в размер на 1163лв.
Съгласно
заключението на СГЕ подс.Ж.П. е подписал справка-
декларация за данъчния период м.10.2003 год., където неправомерно е приспаднат
данъчен кредит е в
размер на 357 021.17 лв.
За данъчни 2003 год. и 2004 год. от
търговското дружество „Триумф" ЕООД не са били подавани годишни данъчни
декларации по ЗКПО, както се установява от приложеното по делото от писмо изх.
№ 14367-31 от 20.05.2012 год. от ТД НАП-Варна. За 2003 год. и 2004 год. това
задължение е следвало да се изпълни от собственика на фирмата - подс.А.Д., в срок съответно до 31.03.2004 год. и 31.03.2005
год.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимите, показанията на
свидетелите, експертизите на вещите лица, както и всички доказателства по
делото, които са взаимнодопълващи се.
След като
прецени всички доказателства релевантни по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че:
Подс. Ж.П. е осъществил състава на чл.257 ал.1 вр.чл.255
ал.1 предл. второ НК, за това, че на 14.11.2003 г. в гр.Варна, в качеството си на
пълномощник на „Триумф" ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 357021.17 лв. за данъчни периоди м.октомври 2003 г.,
като подал до ТДД- Варна справки-декларации по ЗДДС с №№ 0304-808902 от
14.11.2003 г., в която потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен
кредит по неосъществени сделки с фирма „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 283
от 29.10.2003 г.,284 от 01.10.2003 г., 285 от 14.10.2003 г., 286 от 06.10.2003
г., 287 от 10.10.2003 г., 288 от 10.10.2003 г., 289 от 01.10.2003 г., 290 от 18.10.2003 г., 291
от 04.10.2003 г., 292 от 08.10.2003 г., 293 от 02.10.2003 г., 294 от 09.10.
2003 г., 295 от 12.10.2003 г., 296 от 14.10.2003 г., 297 от 02.10.2003 г., 298
от 20.10.2003 г., 299 от 27.10. 2003 г., 300 от 28.10.2003 г., 301 от
29.10.2003 г., 302 от 03.10.2003 г., 303 от 15.10.2003 г., 304 от 16.10.2003
г., 305 от 16.10.2003 г., 306 от 20.10.2003 г., 308 от 24.10.2003 г., 309 от
25.10.2003 г., 310 от 28.10.2003 г. и 311 от 29.10.2003 г.
Подс.А.Д. е осъществил състава на чл.257 ал.1 вр.чл.255
ал.1 предл. първо и второ НК вр.чл.26
ал.1 НК, за това, че през
периода 14.01.2004 г.- месец март 2005 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление в качеството си на управител и собственик на
„Триумф" ЕООД , избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи
размери- 37 680.03 лв. за данъчни периоди м.декември 2003 г. и м.януари 2004
г., като подал до ТДД- Варна справки-декларации по ЗДДС №№ 0304-641524 от
14.01.2004 г. и 0304-612544 от 16.02. 2004 г., в които потвърдил
неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с фирма
„Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 332 от 01.12.2003 г., 333 от 05.12.2003 г.,
334 от 08.12.2003 г., 335 от 10.12.2003 г., 337 от 15.12.2003 г., 360 от
15.01.2004 г. и 361 от 20.01.2004 г. и избегнал плащането на данъчни задължения
за 2003 г. в размер на 790 737.52 лв. и за 2004 г. в размер на 511.31 лв. в
особено големи размери - общо в размер на 791 248.83 лв., като не подал ГДД за
данъчни години 2003 г. и 2004 г., които се изискват по чл.51 от ЗКПО /отм./,
като общия размер на данъчните задължения е 828 928.86 лв.
Решението си съдът взе по следните
правни съображения:
Безспорно за предмета на доказване
е, че подс.Д. бил е собственик на „Триумф” ЕООД. Това
дружество е данъчно-задължено лице, като действията по подаването на дължимите
месечни справки-декларации по ЗДДС за периодите м.декември 2003 г. и м.януари 2004 г. са били
извършени лично от подсъдимия Д..
Безспорно е и, че подс.Д. като управител и собственик на „Триумф” ЕООД не е
подал годишни данъчни декларации по ЗКПО за данъчни
2003 г. и 2004 г.
Безспорно също така е, че подс.П. по силата на едностранна упълномощителна
сделка е извършил действията по подаването на дължимата за м.октомври 2003 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС.
Подсъдимите
са извършили активни действия, за да избегнат плащането на дължими данъци, като
в справките декларации, изискуеми от ЗДДС са се позовали на фактури, които
макар и формално да притежават реквизитите на действителни фактури
представляват лъжливо документиране.
За да е съставомерно
деянието по чл.257, ал.1 вр. чл.255, ал.1 от НК е необходимо да се докаже, че е
налице лъжливо деклариране на факти и обстоятелства, свързани с избягване
установяването и плащането на данъци. Чл.257, ал.1 от НК в редакцията си
действала до отмяната с ДВ бр.62/1997 година е квалифициран състав спрямо
основния – този по чл.255, ал.1 от НК в същата редакция, като от обективна
страна криминализира избягването на установяване и
плащане на данъци в особено големи размери. Легалната дефиниция на “данъци в
особено големи размери” се съдържа в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК и това са
данъчни задължения, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
„Триумф” ЕООД е данъчно-задължено
лице по см. на чл.3 ал.1 от ЗДДС, като не попада в нито една от хипотезите на
ал.2 от същата разпоредба. Подс. Д. е бил собственик
и управител на дружеството и е подписал на инкриминираните справки-декларации
по чл.100 ал.3 от ЗДДС. Неразделна част от справките-декларации са водените от
търговеца дневници за покупки и дневници за продажби. В тях се описват
първичните счетоводни документи. Според чл.89 от ППЗДДС и обнародвания в същия
подзаконов акт образец в приложение №8, справките-декларации се състоят от два
раздела – в първия се декларира данъчното задължение, формирано от стойността
на ДДС за внасяне по сделки, по които данъчният субект е доставчик, а вторият
раздел съдържа декларация за данъчния кредит, който има право да получи от
фактурираните сделки, по които е получател. В бюджета на страната се внася
разликата, когато начисления данък надвишава данъчния кредит.
Подсъдимият Д. е извършил лъжливо
деклариране на законово релевантни обстоятелства. Посочил фактури, които
удостоверяват фиктивно плащане по нереални сделки., т.е. не е налице данъчно
събитие. По този начин било избегнато плащането на данъчни задължения в особено
големи размери.
За
данъчен период м.10.2003 год. подс.П. подал
справка-декларация вх. № 0304-808902 от 14.11.2003 год. В дневника за покупки
за същия месец, подписан от П. били отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД
по фактури №№ 283 от 29.10.2003 год., 284 от 01.10.2003 год., 285 от 14.10.2003
год., 286 от 06.10.2003 год., 287 и 188 от 10.10.2003
год., 289 от 01.10.2003 год., 290 от 18.10.2003 год., 291 от 04.10.2003 год.,
292 от 08.10.2003 год., 293 от 02.10.2003 год., 294 от 09.10. 2003 год., 295 от
12.10.2003 год., 296 от 14.10.2003 год.,297 от 02.10.2003 год., 298 от
20.10.2003 год., 299 от 27.10.2003 год., 300 от 28.10.2003 год., 301 от
29.10.2003 год., 302 от 03. 10.2003 год., 303 от 15. 10.2003 год., 304 от16.10.2003
год., 305 от 16.10.2003 год., 306 от 20. 10.2003
год., 307 от 22.10.2003 год., 308 от 24.10.2003 год., 309 от 25.10. 2003
год.,310 от 28.10.2003 год. и 311 от 29.10.2003 год.
„Омега
Ойл" ЕООД е регистрирано по ф.д № 787/2001 г. на ВОС. С решение от
08.09.2003 год. едноличният собственик на капитала П.Г.Н. прехвърлил дяловете
си на А.С.Х.. Последният е неграмотен, според показанията му е подписал пред
нотариус някакви документи за работа, обещана му от Б. М.. Свид.Х.
не знае нищо за фирма „Триумф" и не е извършвал сделки с тази фирма и с
никоя друга фирма, посещавал е многократно чейндж-бюрото на Б. М., където е
подписвал различни документи, но не знае какви са били тези документи, тъй като
не е можел да ги прочете.
За
данъчен период м.12.2003 год. подс.А.Д. подал
справка-декларация вх. № 0304-641524 от 14.01.2004 год. с начислен ДДС по
облагаемите доставки 38 530 лв. и с право на данъчен кредит в размер на 37
529.22 лв.
В дневника за покупки
за същия месец, подписан от Д. били отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД
по фактури №№ 332 от 01.12.2003 год., 333 от 05.12.2003 год., 334 от 08.
12.2003 год., 335 от 10.12.2003 год., и 337 от 15.12.2003 год. Съдът намира, че
с посочената фирма реално не са извършвани сделки, по мотиви, изложени по-горе,
поради което няма да бъдат преповтаряни.
За данъчен период
м.01.2004 г. подс.Д. подал справка-декларация вх. №
0304-612544 от 16.02.2004 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки 1616.67
лв.. и с право на данъчен кредит в размер на 1163.03 лв.В дневника за покупки
за този данъчен период са отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД по фактури
№№ 360 от 15.01.2004 год. и 361 от 20. 01.2004 год. Реални сделки с тази фирма
не са били извършени и през този период, по изложените по-горе съображения.
Чрез разпита на свидетелите се установява привидността на
сделките, по описаните по-горе фактури, т.к. същите не
са били осъществявани реално, поради което не е следвало да възникне право на
данъчен кредит.
По делото е установено,
че „Триумф” ЕООД не е имало наети или закупени складове, дълготрайни материални
активи, наети работници и съоръжения, наети или собствени офиси и какъвто и да
било транспорт. Липсват каквито и да било доказателства, че е осъществявана
дейност, още по-малко за това тази дейност да е била в такива мащаби.
От всичко това може да се направи
извод, че целта на съставянето на фактурите, изброени по-горе е лъжливото
документиране на покупко-продажбите, отразени в тях, като това лъжливо
документиране обхваща всички елементи на договора, включително и плащането на
цената, като тези суми и начисления върху тях ДДС е бил включен в общия сбор на
данъчните основи за инкриминираните месеци, за които са подадени процесните справки-декларации.
Тези
обстоятелства обуславят извода за фиктивност на
посочените фактури, които са били съставени именно, за да бъде използван
данъчен кредит в размер на посочения ДДС във всяка от фактурите.
В значимата си част тези фактури се окачествяват като неистински документи
по смисъла на чл.93, т.6 от НК понеже им е придаден вид, че представляват
конкретно писмено изявление на недействащи фирми.
Със съставянето на всяка една от
инкриминираните справки-декларации по чл.100, ал.3 от ЗДДС, и депозирането им
пред съответната данъчна служба, подс.Д. и подс.П. са осъществили от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, пр.2/отм./ от НК.
Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК за подс.Д. се обуславя от задължителното
приложение на ТР № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., НК, защото : “когато ДЗЛ неколкократно
нарушава по някой от посочените в чл.255 от НК начини законоустановените
си задължения към фиска, то осъществява през известни периоди от време един и
същ престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат - избягване
плащането на данъци, при осъществяване на инкриминираните действия деецът има
едно и също фактическо положение и трайно отношение към предмета и обекта на
посегателство - защитените от закона обществени отношения, които той засяга,
както и еднакво психическо отношение към общественоопасните
последици на деянията си, което не е нищо друго, освен "еднородност на
вината". В този случай относно подс.Д. се касае
за причинен общ престъпен резултат, както изрично е посочено в разпоредбата на
чл.26, ал.2 от НК. Квалификацията по чл.26 НК
за подс. Д. се установява от обстоятелството, че е
извършил няколко еднородни деяния в един кратък период от време, като всяко
следващо се явява продължение на предходното.
За 2003 год. и 2004
год. „Триумф" ЕООД не е подавало годишни данъчни декларации по ЗКПО, което
се установява от събраните по делото писмени доказателства - писмо изх. №
14367-31 от 20.05.2012 год. от ТД НАП-Варна. За тези години това задължение е
следвало да се изпълни от А.Д., като управител и едноличен собственик.
От заключението на
приетата от съда ССчЕ се установява, че данъчните
задължения на „Триумф” ЕООД по реда на ЗКПО за 2003 год. са определени в
размер данък печалба- 790 737.52 лв. и
за 2004 год. данък печалба- 511.31 лв.
При
определяне на посочените размери са били взети предвид направените от данъчните
органи констатации за неосъществени доставки от „Триумф" ЕООД в качеството
на изпълнител с получател „Ламаринена борса" ЕООД през м. 01.2003 г. на
стойност 627 650 лв. и ДДС 125 530 лв. по фактури № № 189 от 27.01.2003 г., 188
от 22.01.2003 г., 187 от 20.01.2003 г., 158 от 03.01.2003 г., 181 от 09.01.2003
г. и 180 от 07.01.2003 г.
С решение от
16.10.2002 г. по ф.д № 2095/2002 г. на Окръжен съд-Варна след прекратяване на „Протекс Алфа" ООД поради разделяне на четири отделни
дружества било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност -
"Ламаринена борса" ЕООД с едноличен собственик на капитала Н.В.Д.. С
решение от 21.02.2003 г. същият бил заличен и като нов собственик и управител
бил вписан Н.Н.В., а с решение от 09.05.2003 г., като
такъв била вписана Анка М. Демирова, последната видно от
събраните по делото доказателства е приемала, срещу съответното заплащане на
нейно име да бъдат прехвърляни различни фирми с данъчни задължения, без обаче
да е осъществявала каквото и да било дейност с тези дружества.
В показанията си свид.Н.В. заявява, че е закупил фирмата от непознато лице и
не извършвал след това никаква дейност с тази фирма.
С оглед на така
изложеното съдът приема, че подс.Д. е избегнал
плащане на данъчни задължения по ЗКПО за 2003 год. в размер на 790 737.52 лв.,
а за 2004 год. в размер на 511.31 лв.
Причините за
извършване на инкриминираните деяния са стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин, корист, незачитане на законите в страната.
Субективна страна: престъпленията са
извършени умишлено като умисълът е пряк. Подсъдимите са
съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са общественоопасните
последици и са ги желаели. В съзнанието им безспорно са били налице представи, че
декларират лъжливи обстоятелства. Те са знаели, че дружеството неправомерно ще
получи право на данъчен кредит, обосновано от лъжливо декларираните облагаеми
сделки и пряко са целяли избягването на плащане на
данъчно задължение.
Субекти на
престъплението са пълнолетни, вменяеми, физически
лица, като подс.П. е неосъждан, а подс.Д.
е осъждан.
Обект на престъпните посегателства са обществените отношения, свързани
със законосъобразното формиране на приходната част на бюджета на държавата от постъпленията на данъци. Техен
предмет са неустановените от органите по приходите (по вид и размер) или
неплатените данъчни задължения.
От страна на
защитата се излагат твърдения, че цялата дейност във фирмата е била извършвана
от трето лице – Б. М., а подсъдимите не са извършвали каквато и да било дейност
свързана с това дружество.
Съдът не
споделя тези твърдения и ги приема за защитна теза, поради следните
съображения:
От
заключението на назначената по делото СГЕ, което съдът кредитира като обективно,
безпристрастно и компетентно, се установява по категоричен начин, че подписите
на подадените пред данъчните органи документи за инкриминираните месеци са
поставени от подсъдимите П. и Д. /всеки за месеците, които са му вменени/. В
тези подписи са налице пълни съвпадения с общите и частните признаци на
подписите на подсъдимите, използвани от вещото лице за сравнителен материал.
При тези
обстоятелства съдът намира горните твърдения на подсъдимите и на защитниците им
за защитна теза, която по никакъв начин не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Не може да се приеме, че подсъдимите са били заблудени по
някакъв начин от трето лице, тъй като върху декларациите стоят именно техните
подписи, а всеки носи отговорност за документите, които е подписал, като преди
да положи подписа си всеки от подсъдимите е можел и е следвало да се запознае с
текста, който е изписан върху съответния документ.
За
субективната съставомерност на деянието може да се
съди и по обстоятелството, че подс.Д. е бил
собственик на дружеството, а подс.П. е бил
упълномощен с нот.заверено пълномощно.
Отговорностите
на Д. като управител съгласно чл.141, ал.1 и 2 от
ТЗ, са да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото
събрание, като управителят представлява дружеството
и отговаря имуществено за причинените
на дружеството вреди. В съответствие на част от задълженията
си Д. е подписвал и необходимите за представяне пред данъчните органи
документи. При полагането на подписа той носи отговорност за обстоятелствата,
отразени в тези документи и последиците от тези обстоятелства, поради което и
съдът намира, че се доказва и умисълът му за извършване на вмененото му
престъпление.
Възраженията
в частта им за субективна несъставомерност не се
споделят от настоящият състав на съда. Действително от събраните по делото
доказателства съдът приема, че именно Б. М. е този, който е намирал хора,
убеждавал ги е да открият фирми на свое име или да им бъдат прехвърлени вече
същeствуващи фирми.
Именно той е определял какви счетоводни документи да бъдат съставяни, той е
наемал счетоводители и е давал нареждания на довереното си лице С., но неговата
дейност не изключва наказателната отговорност на подсъдимите.
Субективната
съставомерност на извършеното от П. и Д. се
установява от събраните по делото доказателства.
Подс.Д. е собственик на капитала на
Триумф ЕООД. Той е подписал необходимите документи. От обясненията на П. и от
показанията на разпитаните по делото свидетели Р., Р.
и А.С. се установява, че в чейндж-бюрото на Б. М. са се съхранявали документите
и печатите на множество дружества, на които собственици са били трети лица.
Именно на това място са се изписвали и фактурите на различните фирми и са се
поставяли печатите от свид.С. първоначално, а след
това свид.Р. и други лица, които са били във
финансова зависимост от Б. М.. Тази дейност е извършвана и в офис, находящ се в близост до чейндж-бюрото. Според свид.Р. разпорежданията както към нея, така и към другите
служители на чейндж-бюрото са давани от свид.С., по
разпореждане на Б. М.. С. им е давал списъци с фирмите и доставките, които
трябвало да изписват на фактурите. Те изписвали множество фактури на множество
фирми, които предавали на С.. Служителите не смеели да откажат да изпълнят
нарежданията на С., тъй като от това зависели трудовите им възнаграждения.
И двамата
подсъдими знаели за тази извършана дейност в бюрата на Б. М., тъй като Д. ги е
посещавал, а П. е работел там. Документите на всички регистрирани фирми се
намирали в самото бюро, там стояли и печатите на тези фирми, като те били
наясно, че тези фирми са собственост на различни трети лица /включително и на
неграмотния А.С., който бил познат като С.-Циганчето/ и на всички
било ясно, че последният не развива каквато и да била търговска дейност, а по
документи същият е собственик на няколко фирми, които привидно имат големи
обороти.
На следващо
място подсъдимите били наясно, че собственото дружество на Д., и
представляваното за П., не притежава никакви собствени или наети складове,
транспортни средства, стоки, наети работници и т.н. При липсата на каквито и да
било материални активи и липсата на извършване на каквато и да било търговска
дейност, а в същото време отразяването на изключително големи сделки в
счетоводните документи, не може да се приеме от съда за субективна несъставомерност за подсъдимите, нито пък заблуда или
каквото и да било друго обстоятелство, което да изключва отговорността.
Отделно от
горното възражение, от страна на защитата на подс.П.
е направено възражение, че той не следва да носи наказателна отговорност, тъй
като е пълномощник, а не собственик на „Триумф” ЕООД и отговорност за
подадените справки-декларации следва да се носи от неговия собственик.
Това
възражение е неоснователно. Съгласно ТР № 4/12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС на РБългария правните норми по чл. 255, чл. 255а и чл. 256
от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) не посочват изрично особено
качество на субекта на престъплението. Кръгът на наказателно отговорните лица, които
могат да бъдат техен субект, се определя от специфичния характер на обективните
признаци, предвидени в състава на престъплението. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК може да бъде осъществено чрез действие
или бездействие. По естеството си те се отнасят до дейността и функциите,
предписани на данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на
счетоводство, които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане
на дължимия данък. Едноличният търговец и търговското дружество – юридическо
лице, са част от данъчните субекти и данъчно задължените лица съобразно материалноправните норми на данъчното законодателство…
Законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват
действията, регулирани от данъчното законодателство (пълномощник, търговски
представител, счетоводител или друго лице).
Такова физическо лице също е възможно да бъде субект на престъплението,
когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца,
възложени му от съответния данъчен закон. Разрешаването на този въпрос зависи
от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото.
Основните възражения на защита на П. за несъставомерност
на деянието, извършено от подсъдимия са за това, че приложеното по делото
нотариално заверено пълномощно не поражда представителна власт за подсъдимия и
че изготвянето на справката-декларация и копието от дневника за продажбите и
покупките не са в негова тежест за представяне пред данъчните органи.
Възприетите от настоящият състав обстоятелства по делото са базирани не
само на ДРА, а върху обилните гласни и писмени доказателства за това, че
сделките по фактурите не са реално осъществени, както и от заключението на
вещото лице от ССЕ. Всички те кореспондират с резултатите от проведената данъчна
ревизия на "Триумф" ЕООД и от извършените насрещни проверки и
съставения ДРА и почеркови експертизи. Напълно е
доказано, че сделките са фиктивни, сключвани само документално, чрез съставяне
на данъчни фактури, без по тях да има движение на стоки, услуги и пари.
Обективно това е било и невъзможно без наличие на магазини, работници и
складова база към посочените фирми и тези на съконтрахентите.
Тези обстоятелства са много добре известни на подс.П.,
макар и да не е управител на дружеството. Същественото в разглеждания случай е,
че подсъдимият П. лично, като пълномощник на "Триумф" ЕООД е подписал
и подал подал в данъчната служба справка-декларация и
копие от дневника за продажбите и покупките за съответния данъчен период, както
и, че те не отразят действително осъществени сделки и услуги и са изготвени с
цел да се осуети установяване на данъчни задължения и по този начин са били
укрити данъчни задължения в особено големи размери. Полагането на подписа на П.
върху тези документи и представянето им от него в данъчната служба установяват
авторството на деянието.
Задължение на ЮЛ и ФЛ е цялата търговска дейност и отчетността да се
извършва в съответствие с действащото законодателство. Наказателна отговорност
носи всяко физическо лице, което е осъществявало търговска дейност и е автор на
справките-декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина или затаена истина,
с цел избягване на плащане на данъчни задължения.
В настоящият случай П. доброволно е приел да стане пълномощник на
дружеството, по силата на пълномощията си именно той е подписал и представил на
данъчната администрация справката –декларация и дневника отново по собствена
воля. Именно поради това обстоятелство, макар и да не е данъчно задълженото
лице, той е наказателно отговорното лице за инкриминирания данъчен период.
На последно
място не може да се приеме, че подс.П. е бил заблуден
по някакъв начин, тъй като той както вече беше посочено по-горе, с оглед
осъществяване на трудовите си задължения, е имал пряко наблюдение върху
осъществяваната от Б. М. и С. дейност. Нещо повече подс.
П. е бил пълномощник не само на „Триумф”
ЕООД, но и на други търговски дружества, с които се е оперирало по идентичен
начин.
Като
съобрази изложено по-горе, настоящият състав на съда намира, че от събраните по
делото доказателства може да се направи категоричен извод за това, че подсъдимите
са извършили вменените им престъпления.
Съдът, на осн чл.36 НК и след като прецени степента на обществена
опасност на подсъдимите и тази на конкретното деяние и причинения от деянието
общ престъпен резултат, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
определяне на размера на наказанието на подсъдимите установи следното:
Отменената към настоящия момент разпоредба на чл.257 ал.1 от НК е
по-благоприятна за подсъдимите по смисъла на чл.2, ал.2 от НК. Разпоредбата на
чл.257, ал.1 от НК /отм./ в санкционната си част е предвиждала налагане на
наказание “лишаване от свобода” от две до десет години и глоба от 5000 до 20000
лв. Разпоредбата на чл.255 ал.3 от НК /действаща към момента/ предвижда
налагане на наказание “лишаване от свобода” от три до осем години и конфискация
на част или цялото имущество на виновния. Безспорно по тежест наказанието
“лишаване от свобода” ще обоснове извода относно наличието на по-благоприятен
закон за подсъдимия.
Разпоредбата на чл.257 ал.1 от НК /отм./ предвижда по-нисък минимум на
наказанието „лишаване от свобода”, поради което и същата е приложима по силата
на чл.2 ал.2 от НК.
В настоящият случай при определяне на наказанието
следва да бъде
да отдадено необходимото значение на установеното по делото обстоятелство, от
значение за отговорността на подсъдимите, което по своята характеристика е
"изключително" по смисъла на чл.55, ал.1 НК - това, че приключването
на делото е извън каквито и да било разумни срокове - единадесет години след
довършване на деянието за подс.Д. и дванадесет за подс.П..
Постоянна е съдебната практика на ВКС по чл.22, ал.1 от НПК, която е
съобразена и с практиката на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКЗПЧОС, че нарушаването на
принципа за разглеждане на делото в разумен срок е основание подсъдимите да се
ползват от правото на изключително смекчаващо отговорността им обстоятелство
при индивидуализацията на наказанието им. Продължителността на наказателното
производство не може да се свърже с виновно поведение от страна на подсъдимите.
Като съобрази изложеното, както и :
- смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто
съдебно минало за подс.П., младата им възраст към
инкриминирания период и
- отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подс.Д. - осъждане, което не влияе на квалификацията
на деянието.
Преценявайки изложеното съдът прие, че следва да определи
и на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода под минималния размер,
предвиден в разпоредбата на закона, а
именно - срок от 6 месеца. В същото време съдът съобрази обстоятелството, че подс.П. не е осъждан и с оглед личността му следва
да отложи изтърпяването на това наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК, като
определи с изпитателен срок също в минималния размер, а именно три години,
считано от влизане на присъдата в сила. За да отложи наказанието съдът отчете и
обстоятелството, че за времето след инкриминирания период за подсъдимия няма
данни, които да се отчетат негативно и намира, че по този начин ще се постигне
превъзпитателния ефект на наложеното наказание лишаване от свобода.
По отношение на подс.Д.
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг
режим в затвор, тъй като той е осъждан преди инкриминирания период и за него е
невъзможно прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Наред с лишаването от свобода е предвидено и
кумулативното наказание „глоба”. В този случай съдът прецени, че следва да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 НК като не наложи на подсъдимите това
наказание, съобразявайки изминалия значителен период от време от извършване на
деянията и данните за влошеното материално състояние на подсъдимите.
По отношение на подс.Д.
съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.68, ал.1 НК, тъй като
същият е бил осъден с присъда по НОХД № 4404/2002 год. на ВРС, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изтърпяването на
което е било отложено с изпитателен срок. В рамките на този изпитателен срок Д.
е извършил престъплението по настоящото дело, поради което и съдът е длъжен да
приведе в изпълнение наказанието по НОХД № 4404/2002 год. ВРС, което следва да
бъде изтърпяно при строг режим в затвор.
По този начин и с това наказание съдът намира, че
ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция.
В съдебно заседание са предявени граждански искове
от Министърът на финансите, като представляващ Държавата срещу двамата подсъдими
както следва: срещу подс. Ж. П. в
размер на 369568.50 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата;срещу подс.А.Д. в
размер на 828928.86 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Претендираните суми
представляват причинените в резултат на деянията имуществени вреди.
С оглед крайния изход на делото и обстоятелството,
че подсъдимите са признати за виновни в извършването на вменените им
престъпления, и събраните доказателства, съдът намира, че предявените
граждански искове са доказани по основание и по размер по отношение на подс.П. и Д..
В същото време обаче следва да бъдат отхвърлени,
тъй като е изтекла абсолютната петгодишна погасителна давност и от страна на
защитата на подсъдимите изрично е направено такова възражение.
По отношение на давността за гражданските искове в наказателното
производство към настоящият момент е постановено тълкувателно решение № 5/05.4.2006
год. на ВКС, приложението на което е задължително за съдилищата. Според това
решение независимо от развитието на наказателното производство, гражданският
иск трябва да се предяви в петгодишния давностен
срок, а образуването на досъдебното или съдебното производство по НПК не спира
теченето на този срок. Разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД предвижда, че вземането
за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца и от
същия момент то става изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в
забава, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. В настоящият случай давността е започнала да
тече от извършване на деликта /довършване на
престъплението/, тъй като дейците са известни.
Съдът не следи служебно за изтеклата погасителна
давност, а я прилага единствено ако страната изрично се е позовала на нея и
доколкото от страна на защитата и на двамата подсъдими е направено такова
възражение, съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени гражданските искове и
срещу двамата подсъдими.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимите
направените по делото разноски.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ
ВОС: