№ 182
гр. Сливен, 01.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна К. Д.а
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д.а Административно
наказателно дело № 20222230200742 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв. С. А. от АК-
Стара Загора.
Възз.страна, редовно призована, се представлява от юриск. Големецов.
Актосъставителят, редовно призован, се явява лично.
Свидетел с пор. № 4, редовно призован, не се явява.
Свидетел с пор. № 5, редовно призован, се явява лично.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Юриск. Големецов: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Адв. А. : Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.
Юриск. Големецов: Оспорвам жалбата и няма да соча други доказателства.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени доказателства приложени по адм.
1
наказателната преписка.
ДОПУСКА до разпит актосъставителя Т. Й. Д. и свидетеля К. П. Д. .
САМОЛИЧНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ:
Т. Й. Д. – 59 г., бълг. гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, без
родство със жалбоподателя;
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
К. П. Д. - 43 г., бълг. гражданин, с висше образование, разведена, работи,
неосъждана, без родство със жалбоподателя;
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат
истината.
Съдът отстрани свидетеля от залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното дирене.
АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Т. Й. Д., РАЗПИТАН КАЗА: На 18.05.2021 г. съставих акт
на дружеството жалбоподател. На 12.05.2021 г. заедно с колегата С. извършихме проверка
по спазване изискванията на трудовото законодателство на „Кнауф Мастър“ ЕООД обект на
проверката беше строителен обект находящ се в гр. Сливен, ул. Георги Гюлемезов. По време
на проверката установихме, че Кирил Д. Д. предоставя работна сила. Полагаше гипсо-
картон във вътрешни помещения на сградата която се строи. Установихме, че той е
инструктиран и инструктажа е документиран в книга за инструктаж по безопасност и здраве
от техническия ръководител на обекта. Установихме, че има споразумение между „Кнауф
Мастър“ ЕООД и ТД Билдинг за извършване на строително монтажни работи на
горепосочения обект. Свързах се по телефона с управителя на дружеството и обясних каква
е ситуацията и той заяви, че тези работници са наети от него, те бяха двама. Изискахме да
бъдат представени трудови договори и справки от ТД на НАП по отношение на Кирил Д.
Д.. На 18.05.2021 г. беше представен граждански договор и заради това, че „Кнауф Мастър“
ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, т. 1 от допълнителните
разпоредбите на Кодекса на труда е допуснал до работа Кирил Д. Д. без сключен трудов
договор съставих АУАН. Свидетелката пред залата е само по съставяне на акта. Съставен е
протокол от извършената проверка, който е връчен още на 18.05. Не приех този граждански
договор, тъй като в случая са налице обстоятелствата работно място, работно време и
уговорено трудово възнаграждение, които са елементи на трудов договор. Също така
основната дейност на „Кнауф Мастър“ ЕООД е строителство. В случая Кирил Д. Д.
извършваше строително монтажна работа. Когато ми донесоха граждански договор на 18.05,
тогава съставих акта. Разговаряхме лично с Кирил Д. Д., който ни обясни тези неща /за
2
възнаграждението си и работното време/. В началото след обявяване на проверката там
имаше и други работници, но само двама бяха от „Кнауф Мастър“ ЕООД. В началото
казаха, че в горепосочената сграда имат собствен апартамент и са си взели отпуска за да
работят по апартамента/да си ги изграждат, но след като изяснихме нещата се оказа, че не е
така. Те бяха с работно облекло и при разговора с управителя на дружеството същият заяви,
че тези работници са наети от него. Този разговор с управителя се състоя в деня на
проверката и също така и техническия ръководител на обекта заяви, че те работят на този
обект и инструктажа който е документиран в книгата за инструктаж е уточнено, че е със
строителни работници на обекта.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ К. П. Д., РАЗПИТАНА КАЗА : Аз съм свидетел по съставянето и
връчването на акта. В присъствието на управителя на 18.05.2021 г. беше съставен и връчен
акта. Акта е съставен по чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като са констатирали работник без сключен
трудов договор. Гражданския договор е описан и приложен към акта. Не съм чела
гражданския договор като съдържание.
Адв. А.: Нямам въпроси и нямам искания за събиране на други доказателства.
Големецов: Нямам въпроси и нямам искания за събиране на други доказателства. Не
държа на разпита на свидетеля С. и ще моля да го заличите от списъка на лицата за
призоваване.
Адв. А.: Нямам възражения по заличаване на свидетеля С. от списъка на лицата за
призоваване.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА свидетеля Г. Е. С.
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на делото
П О С Ъ Щ Е С Т В О
Адв. А.: Г-жо съдия считам, че за правилното решение на административно
наказателния спор, и съм убеден, че съда ще изхожда от принципа на настоящия процес, че
тежестта на доказване лежи върху наказващия орган. В хода на съдебното дирене
наказващия орган не положи никакви усилия за установяване на обективната истина,
съответно за установяване на твърдените от него обстоятелства, които биха довели до
3
ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Нещо повече в днешното съдебно
заседание наказващия орган се отказа от един от основните си свидетели, който е участвал
при извършване на проверката, което намирам за поведение с което определено не се търси
начин за установяване на относимите по делото обстоятелства, а се разчита на това съда да
възприеме несъстоятелната теза, която се представи в момента от разпитания
актосъставител, а именно, че понеже работника лицето което е констатирано на място бил
извършвал строителни дейности и това бил предмета на дейност на дружеството
жалбоподател, то едва ли не следва да приемем, че отношенията помежду им задължително
трябвало да се уредят, като трудово правни. Такава една теза противоречи на Закона,
противоречи на основния принцип на свободата на договаряне и абсолютно лишена от
каквото и да било законово основание, защото интересно тогава какво правоотношение
следва да възникне между дружеството жалбоподател и примерно едно лице което е
ангажирано да почиства офиса на дружеството жалбоподател, защото почистването на
офиса на дружеството жалбоподател не е строителна дейност. Нима значи, че тези
отношения не следва да се уредят, като трудови правни, нима значи, че има забрана в една
или друга насока, по отношение на договаряне на предмета на правоотношенията между
работодателя и лицата на който същия възлага определена работа. Извършването на
определена работа чрез възлагането чрез възлагането на определено физическо лице може
да бъде направено по два основни начина в зависимост от предмета на правоотношението,
което е договорено между страните. В случая тежестта на доказване в настоящия процес за
това какъв е предмета на правоотношението, лежи изцяло върху наказващия орган, като още
актосъставителят е този който следва да установи относимите обстоятелства, като по един
несъмнен начин и в пълнота събере доказателства по отношение на всички елементи на
трудовото правоотношение, каквото се твърди неоснователно в случая, че съществува. Във
случая актосъставителя обясни и от обясненията му стана ясно, че същият не е изпълнил
задълженията си като актосъставител, защото това, че лицата които са били намерени на
обекта се определят от представител на друга фирма, която визира актосъставителя, като
работници, дори и те самите да се определят като работници, дори управителя на
дружеството жалбоподател да ги определя, като работници, това не означава, че
правоотношенията с дружеството жалбоподател им са трудовоправни. Защото реално
погледнато всеки който е зает с извършване на трудова дейност, фактическа, той се явява
работник, но това че дейността е свързана с някакво физическо усилие, по никакъв начин не
означава, че лицето видейки работник следва да уреди отношенията си с възложителя си,
като трудовоправни. Те и на всички лекари и лица ангажирани в здравната система, общия
термин които се използва за тях е здравни работници това обаче по никакъв начин не
означава, че лечебните заведения трябва с всички лекари и всички сестри и всички здравни
специалисти да урежда отношенията си като трудовоправни. Такава една теза каквато
актосъставителя изтъкна единствено цели актосъставителя и съответно наказващия орган да
не полагат вменените им от закона задължения за пълно и всестрано изясняване на
относимите по случая факти и обстоятелства. Действително на обекта е имало много
работници и в частност лицето което е извършвало строителните дейности е било едно от
4
тях, но стана ясно, че тези работници са били ангажирани от различни възложители. Много е
показателен отговора, който даде актосъставителя на въпроса „какво отношение е взел по
отношение на представения граждански договор, като същият каза, че „управителя бил
заявил, че тези работници са наети от него и представи граждански договор и затова, че е
допуснал лицето до работа без трудов договор съставих акта“. Всъщност става ясно, че
актосъставителя е изхождал от неправилното разбиране, че правоотношенията в настоящия
случай, защото според него намереното на обекта лице е извършвало строителни дейности
трябвало задължително да се уредят правоотношенията, като трудово правни и както той
сам заяви не е положил никакви усилия за изясняване на обстоятелствата, нито е събирал
някакви доказателства за изясняване на всички елементи от трудовото правоотношение. В
тази връзка отново показателни са твърденията на актосъставителя, който казва „защото
имаше работно място, работно време, уговорено трудово възнаграждение“, но всъщност не
става ясно как е установил тези твърдения, защото такива обстоятелства няма. Не случайно
и съда е много добре запознат с обичайната практика при подобни проверки, установените
лица от тях се изисква да представят писмена декларация, която да изясни именно тези
множество обстоятелства, които касаят елементите на евентуално трудово правоотношение
и то говорим от чисто фактическа страна. Такава декларация не е изискана. Действително
нямам трудово работно време, уговореното възнаграждение не е трудово, а е уговорено като
възнаграждение по трудов договор дължимо от жалбоподателя, като възложител, работно
място в никакъв случай няма, защото става ясно, че седалището на дружеството
жалбоподател не е в гр. Сливен и ако това лице беше работник трябваше да бъде
командировано съгласно Кодекса на труда и ако подобни нарушения бяха извършени на
трудовото законодателство, то това следваше да бъде установено от актосъставителя, тоест
по тези конкретни обстоятелства следваше да бъде разпитано това лице Кирил Д. Д., но това
не е направено. На въпроса към актосъставителя да изясни какво се има в предвид, като
твърди актосъставителя че „Кирил обясни тези неща“, всъщнист актосъставителя умело
убягна да отговори на този въпрос и вместо да даде отговор на този въпрос отговора беше
„че Кирил Д. Д. и другият негов колега, защото всички са колеги, както всички сме колеги,
но нямаме трудови правоотношения с РС, та били обяснили, тоест казали „че оправяли
своите апартаменти“. Това, че оправяли своите апартаменти, без значение дали е вярно или
не по никакъв начин не доказва тезата на актосъставителя и наказващия орган. Защото като
е станало ясно и ако изобщо им е станало ясно на актосъставителя и колегите му, че тези
апартаменти не са на лицето Кирил Д. Д., то е трябвало да положат нужните усилия за да
изяснят действителната причина, защо те са на обекта и всички елементи на
правоотношението между Кирил Д. Д. и дружеството жалбоподател за да може, то след това
да се квалифицира от актосъставителя и респективно от наказващия орган и респективно от
съда в настоящия процес. При наличие на писмен договор граждански договор и при липса
на установени на каквито и да било елементи на трудовото правоотношение и по точно
казано и след като по никакъв начин не се установяват в пълнота всички елементи на едно
трудово правоотношение в никакъв случай не може да се приеме, че правоотношението
между двете страни са трудовоправни. Считам, че дружеството жалбата е основателна и
5
актосъставителят по никакъв начин не установи това което Закона му вменява в негова
тежест, като за да подчертая още веднъж пренебрежителното отношение на служителите
към това което те трябва да извършат, като лица ангажирани в административно
наказателното производство, като в случая ще обърна внимание на свидетелят К. Д., която
много ясно Ви каза преди малко, че гражданския договор не го била чела. Стана ясно, че не
само тя не го е чела, никой не го е чел и никой нищо не е и установявал в това производство,
разчитайки само на това, че жалбоподателя извършвал строителна дейност по предмет на
дейност, като това не е достатъчно. Моля в този смисъл да отмените наложената санкция с
атакуваното НП.
Юриск. Големецов: Г-жо съдия, моля да потвърдите НП. Няма да коментирам
изказването на колегата, тъй като няма нито един юридически аргумент. Доказателствената
тежест тежи върху нас, но нарушението е доказано по категоричен начин. Лицата фигурират
в книга за инструктаж, освен че фигурират в книгата, те са с работно облекло, освен това те
работят в Сливен, а не са от Сливен, което означава, че надали си оправят собствените
апартаменти, както са заявили. Гражданския договор е несъстоятелен не само, защото
основна дейност на предприятието е строителството, а и посочените лица са установени че
работят с постоянно работно време, пред колегата са заявили. Декларации не са искали да
попълнят, не са искали да попълват, като са излъгали пред колегата, че си правят собствени
апартаменти. При същата проверка е установено още едно лице да полага трудова дейност за
което също е съставен АУАН и респективно НП и то е потвърдено и е влязло в сила, като е
минало двуинстанционно производство – СлРС и СлАС, като касационна инстанция. Това е
абсолютно идентичен случай като сегашния, състава на Административен съд е преценил,
че самия факт, че фигурират в книга за инструктаж на работодателя, както и самия факт, че
са установени на обект на работодателя също и факта, че са били работно облекло, по
категоричен начин се установява, че те са в трудово правни отношения с дружеството
жалбоподател, нещо повече във възражението към акта в самия акт е написал работодателя,
че са налице трудово правни отношения, на стр. 3 от акт № 20-002994 на база на който е
издадено НП. Работодателя е написал „Констатациите са неверни, налице са трудови
отношения“, а не налице са гражданско правни отношения. Не на последно място относно
свободните съчиненията на колегата и свободните му тълкования, че колежката Д., тъй като
не била чела гражданския договор, не сме били запознати, тя няма нужда да го чете и няма
смисъл да го чете, тъй като тя е само по съставянето, те не е участвала при извършването на
проверката, тя е единствено свидетел само по съставяне на акта, няма кака 15-20 служителя
да се запознават със всеки едни протокол където не са участвали при проверка. Другите
свободни съчинения на колегата, че аз съм се отказал от свидетеля за да може да остани
колегата защото неговите били несъстоятелни, отказвам се от свидетеля, поради простата
причина ,че той е възпрепятстван и не смятам, че ще се установи нещо различно, като той
даде показания. Колегата Д., актосъставителя аргументирано обясни и цялата фактическа
обстановка по т. 5 от административно приложената преписката обяснения сме изпратили и
6
книгата за инструктаж където фигурира името на работника за който е съставен АУАН. Не
виждам по какъв друг начин би могло да се докаже при отказ на лицето да попълни
декларация, че са собственици на съответните апартаменти и си ги ремонтират сами. Затова
моля съда да потвърди НП, да остави жалбата без уважение и присъди разноски в размер на
120 лева.
РЕПЛИКА адв. А.: От изложените обстоятелства от колегата по никакъв начин не
установяват дори елементи от евентуалното трудово правоотношение, защото от една
страна книгата за инструктаж на един обект е задължителен документ с който се установява,
че присъстващите на обекта, а стана ясно, че на обекта присъстват много работници от
различни фирми и без значение по какъв начин тези работници са ангажирани, те трябва да
бъдат инструктирани по правилата за безопасност. Дори всички да отидем на обекта и да
пожелаем да се качим на третия етаж след като там се извършва строителна дейност следва
ръководителя на обекта ако реши, че може да ни допусне, първо да ни инструктира за да не
паднем в някой асансьорна шахта. От книгата не се установява наличие на трудово
правоотношение. Голословни са приказките, за това, че лицето било в работно облекло, но
извинявам се с какво облекло да бъде след като извършва строителни дейности, няма де е
със съдийска тога, при всички положения след като извършва зидаро-мазачески дейности,
няма са е с костюм, като колегата, естествено че ще бъде облечен като работник, защото той
това прави, на един работното облекло е костюм, на друг тога, на трети ватенка, но това не
означава, че има трудово правоотношение. Не били лицата от Сливен и аз не съм от Сливен,
но днес се явявам в СлРС, но това не означава, че съм трудово правоотношение със СлРС.
Установили били, актосъставителя и колегите му, че лицата работят с постоянно работно
време, само дето не стана ясно как са го установили, те дори и актосъставителя, нямаше
особени твърдения в тази насока, като това се твърди от процесуалния представител. Твърди
се, че било установено още едно лице, не само още едно лице, там е имало още много лица
от различни фирми, тъй като това е строителен обект, а това не е проста работа. Обърна се
внимание, че в друг идентичен случай, според колегата, който може да има нещо общо, но
не и идентичен случай, тъй като ако беше идентичен до сега да беше решен, там по него
случай състав на СлАС действително както казва колегата е решил и е отменил решението
на първоинстанционния съд и е решил нещо различно, което според колегата решава
проблема. Това категорично няма основание в Закона, но начина по който се поставя този
въпрос сочи за една порочна практика да се обяснява как състава на този състав или онзи
състав бил решил това или друго. В крайна сметка трябва да е ясно, че съдът е един във
всяка една демократична и правова държава и не може да се осланяме на това, един състав
или друг състав какво е решил, а трябва да се гледа съдът какво решава в конкретния
случай, по конкретния казус, защото се нагледахме на порочна практика от различни
състави, което е абсолютно недопустимо, защото закона е един и трябва да се прилага по
един и същ начин съобразно доказателствата по конкретното дело което е в компетенцията
изцуло на решаващия орган в случая председателя на настоящия състав. Написал бил
7
управителя, като далал там някакви справки цитирам „налице са трудови отношения“,
обръщам внимание отношения, а не правоотношения. Ако питате управителя на
дружеството жалбоподател за разликата между двете той няма да може да ви обясни, а ако
ви обясни, обяснението няма да е правилно и няма да е съобразено с правната теория и с
приложимия Закон. По съществения проблем в случая обаче, какво разбиране в тази
терминология влага наказващия орган, определено стана ясно, че не е правилно това
разбиране, определено стана ясно и от постановеното решение на първоинстанционния съд
при предходното разглеждане на делото. как си квалифицира отношенията управителя на
дружеството отношенията с този или с онзи е без значение, съдът е този който квалифицира
фактите, а фактите трябва да бъдат доказани, а както си призна колегата доказването тежи
върху него, а не върху нас.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 14:25 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8