Решение по дело №5437/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260011 / 12.5.2023г.

гр. Перник, 12.05.2023 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА К.

при участието на секретаря Кристина И., като разгледа докладваното от съдия К. К. гр.д. № 5437 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело първоначално е образувано под № 2965/2008 г. по описа на Пернишкия РС и е приключило с Решение № 489 от 25.04.2014 г. С Решение № 78/16.03.2017 г. по в.гр.д. № 32/2015 г. по описа на Пернишкия ОС решението на първоистанционния съд е обезсилено като делото е върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав с указания производството да продължи от стадий – поредно съдебно заседание след конституиране на наследници на починала страна. 

Производството е по реда на чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по искова молба на К.П.С., с ЕГН: **********, П.П.С., с ЕГН: **********, Б.С.Г., с ЕГН: **********, В.С.Р., с ЕГН: **********, П.К.Е., с ЕГН: **********, В.А.С., с ЕГН: **********, Б.А.С., с ЕГН: **********, М.В.И., с ЕГН: **********, М.Б.И., с ЕГН: **********, Р.Б.Г., с ЕГН: **********, Е.Р.Ф., с ЕГН: **********, Д.Л.Ш., с ЕГН: **********, М.Л.Р., с ЕГН: **********, В. ****** Х., с ЕГН: ********** и В.Н.М., с ЕГН: **********, чрез адв. К.Б.

Против

М.В.К.,  с ЕГН: **********, М.С.Г., с ЕГН: **********, М.С.Г., с ЕГН: **********, П.Х.Д., с ЕГН: **********, К.Ц.Г., с ЕГН: **********, В.С.К., с ЕГН: **********, П.С.А., с ЕГН: **********, А.С.А., с ЕГН: **********, Д.С.А.-Хинкова, с ЕГН: **********, В.Х.К., с ЕГН: ********** и Р.Х.К., с ЕГН: **********[1], с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че покойните общи наследодатели на ищците лицата С.Р.Б.и СТ.Р.Б.към 1950 г. – година на образуване на Трудово кооперативно земеделско стопанство /ТКЗС/ в с. Д., общ. Перник, са били собственици на имот в общ. Перник, в землището на с. Д., местността „С.“ с площ от общо 4 дка и 500 кв.м. / 4дка и 5 ара[2] по представен документ за собственост Нотариален акт № 16 от 31.01.1921 г. по нот.д. №  20/1921 г. / при граници Бр. ******, гр.х.и Ж.П. линия, който имот се твърди да се припокрива с настоящ имот с № 009010 с площ от  3 248 кв.м. по картата на възстановената собственост в с. Д.. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба и многобройните постъпили по нея уточнения и последващи молби се твърди, че ищците били наследници на лицата С.Р.Б.и СТ.Р.Б.– братя. Последните двама от своя страна били единствени наследници на своя баща – лицето Р.Б.К.. От своя страна пък Р.Б.К. бил наследник на БЛ.М.К.. Приживе по силата на Нотариален акт № 16 от 31.01.1921 г. по нот.д. №  20/1921 г. лицето БЛ.М.К. било признато за собственик по давност на имот с площ от 4 дка и 5 ара /или 4500 кв.м./ в местността „С.“ в землището на с. Д.. След смъртта на БЛ.М.К. имотът бил наследен от сина му Р., а след смъртта и на последния от лицата С.Р.Б.и СТ.Р.Б.. Последните владели имота и в продължение на повече от 20 години, поради което в тяхна полза имало и изтекла давност. В тази връзка и при образуването на ТКЗС в с. Д. към 1950 г. двамата братя влезли в стопанството с този имот като всеки брат влезнал с по 2 дка.

Твърди се, че след прекратяване съществуването на ТЗКС ищците като техни наследници се опитали да си възстановят собствеността върху имота, но това им било отказано – поради възстановяване на имота на наследниците на гр.х.Ка/ъ/шачки и възникналия спор за собственост.  С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.   

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на част от ответниците по делото не са постъпили писмени отговори. От друга част от ответниците /към 2008 г. М.Г., М.Г. и Л. К./ обаче са постъпили отговори, с които искът се оспорва като неоснователен. В тази връзка от ангажиралите становище ответници се излагат доводи, че липсват доказателства за родствената връзка и наследствено правоприемство между първоначалния приобретател на имота с площ от 4500 кв.м. в местността „С.“ по нотариалния акт от 1921 г. – лицето БЛ.М.К. и наследодателите на ищците. Твърди се освен това, че не можело да се установи точното местоположение на имота в землището на с. Д.. На последно място се посочва, че на наследници на БЛ.М.К., а именно лицето Л. ЙОН.А. вече бил възстановен имот с площ над 3 дка в землището на селото и посочената местност, поради което други имоти наследодателите на ищците не притежавали.

На последно място се излагат доводи, че наследодателят на ответниците лицето гр.х.Ка/ъ/шачки имало свой собствен имот в местността „С.“ на с. Д., който му бил законосъобразно възстановен. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 13.03.2023 г., процесуалният представител на ищците адв. Б. изразява становище за уважаване на иска.

По делото в последното съдебно заседание изразява становище и ответникът М.Г. чрез сина си С.Г. и адв. П.. В тази връзка счита иска за неоснователен и иска отхвърляне на същия с произтичащите от това последици. 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от Нотариален акт № 16 от 31.01.1921 г. по нот.д. №  20/1921 г. /представен в крайно нечетлив вид и с липсващи страници/ се установява, че към 31.01.1921 г. лицето БЛ.М.К. е признато за собственик на множество имоти, сред които: нива от два декара и три ара в местността „С.ь“ при съседи: Васевь /както го разчита съдът/, Велевь /както го разчита съдът/, държавно шосе и последната граница не се чете /имот под т. 22 от НА/; нива от два декара и един ар в местността „С.ь“ при съседи: Н./както го разчита съдът/, бр. ****** и Бр. Васеви / имот под т. 23 от НА/; нива от четири дка и пет ара в местността „С.ь“ при съседи: Бр. ******, гр.х.и Ж.П. линия /под т. 24 от НА/ и нива от четири дка в местността „С.ь“ при съседи: В. Николов, Т. Васев и Бр. Миленови.

Видно от препис извлечение от акт за смърт на БЛ.М.същият е починал на 06.11.1922 г. – като е бил от с. Д., но актът за смърт е съставен в с. Църква /понастоящем кв. Даскалово/.

От ангажирано по делото удостоверение от кметство Д. се установява, че липсват голяма част от семейните регистри, поради което няма данни и не може да се издаде удостоверение за наследници на БЛ.М.К..

По делото е представен акт за смърт № 404/1951 г. на лицето Р. БЛ.М.. Съгласно същия лицето е родено през 1877 г. като е починало на 04.09.1951 г. В акта за смърт е посочено, че баща на починалия Р. БЛ.М. е лицето БЛ.М.Кашачки.

По делото са представени и удостоверения за наследници на лицата С.Р.Б.и СТ.Р.Б., от които е видно, че ищците са наследници на тези две лица.

По делото обаче НЕ СЕ ПРЕДСТАВЯ удостоверение за наследници на лицето Р. БЛ.М.. Предвид липсващите семейни регистри са ангажирани декларация 25.06.2010 г. от М. ВЛ.Б., с която същата декларира, че БЛ.М.Кашачки е баща на Р. БЛ.М.. От своя страна е декларирано и че наследниците на  гр.х.Кашачки нямат общо с наследниците на БЛ.М.Кашачки. По делото са налице още две декларация с аналогично съдържание от същата дата от лицата ЦВ.М.Ф. и СТ.СТ.С..

В открито съдебно заседание от 31.03.2014 г. са разпитани свидетелите ЦВ.М.Ф. и СТ.СТ.С..

В показанията си св. ЦВ.М.Ф. посочва, че лицето БЛ.К.е имало двама сина: Р. и Тодор. В тази връзка и лицето Тодор имало син на име Д.Т.БЛ.– като свидетелката била дъщеря на Д.Т.БЛ.. От своя страна Р. Б. имал четири деца: Стоил, Фона, СТ. и Марика – като ищците били наследници на СТ.и СТ..

От показанията на св. СТ.СТ.С. също се установява, че лицето БЛ.К.е имало двама сина: Р. и Тодор. От своя страна Р. също имал двама сина – СТ.и СТ., както и дъщеря, която починала. Свидетелката познава ищците по делото, но не може да уточни колко и какви деца е имало лицето Тодор, син на БЛ.К..

Показанията на двете свидетелки не са оспорени от страните по делото, поради което и съдът ги кредитира – като еднопосочни и последователни, предвид възрастта на свидетелките и изминалия период от време.

От приложено удостоверение за наследници на ЙОН.Т.БЛ.се установява, че същият е оставил следните наследници: Л. ЙОН.А. /дъщеря/ и ЕФ.Д.Б. /починала съпруга/. 

По делото е представена преписка вх. № 455 относно имоти възстановени на ЙОН.Т.БЛ.в землището на с. Д.. Към същата е налице заявление от Л. ЙОН.А. като дъщеря на ЙОН.Т.БЛ., с което същата е поискала възстановяване на имоти с площ от общо 3700 кв.м. – ниви в местността „Серемеш“, землището на с. Д.. По заявлението е постановено Решение № 01079 на ПК с. Д., за възстановяване на право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Д., от 23.03.1997 г. на наследниците на ЙОН.Т.БЛ.е възстановено правото на собственост върху имот в стари реални граници – ливада от 3.425 дка, шеста категория в местността „Серимеж“, имот № 010037 при съседи: 010129 жилищна територия на „Река Места“ ЕАД; 010087 ливада на наследници на СТ.Р.Б.; 01088 ливада на наследници на СТ.Р.Б.; 010125 пасище с храсти на наследници на СТ.З.Н.; 010133 пасище с храсти на Община Перник; 010126 пасище с храсти на наследници на СТ.К.В.и 010038 ливада на наследници на Ц.А.СТ..

От представен нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 31 от 09.05.1997 г. том V, нот.д. № 1273/1997 г. се установява, че лицето Л. ЙОН.А. се е разпоредило чрез продажба с имот с площ от 2 дка 240 кв.м. в местността „С.“, землището на с. Д., общ. Перник при съседи: държавен имот с № 554, имот 9008 на наследниците на Д.Ф.В.и имот 9010 на наследниците на гр.х.Кашачки.

От заявление № 1528/04.03.1992 г. до общинска поземлена комисия на с. Д., подадено от П.Б. като наследник на СТ.Р.Б., се установява, че същата иска да й бъде възстановена собствеността върху имоти на наследодателя й в землището на с. Д. с обща площ от 28 300 дка. Сред посочените имоти са три ниви в местност „Серемеш“ – нива от 2 дка /т. 8/, нива от 1 дка /т. 9/ и нива от 2 дка /т.10/.

С решение № 1254/27.09.2005 г. на ОСЗ гр. Перник за имот от 2 дка под № 10 се признава правото на собственост, но се отказва да бъде възстановен поради попадането му в регулация и като не са представени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ЗСПЗЗ. За имот от 2 дка под № 8 и имот от 1 дка под № 9 има отказ от признаване на право на собственост поради това, че след заснемане по НПКВВС имотът попада в горски фонд. 

От заявление № 1452/28.02.1992 г. до общинска поземлена комисия на с. Д., подадено от А.Р. като наследник на СТ.Р.Б., се установява, че същият иска да му бъде възстановена собствеността върху имоти на наследодателя му в землището на с. Д. с обща площ от 19 600 дка. Сред посочените имоти са три ниви в местност „Серемеш“ – нива от 2 дка /т.11/, нива от 1 дка /т. 12/ и нива от 2 дка /т.13/.

С решение № 1254/27.09.2005 г. на ОСЗ гр. Перник за имот от 2 дка под № 13 се признава правото на собственост, но се отказва да бъде възстановен поради попадането му в регулация и като не са представени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ЗСПЗЗ. За имот от 2 дка под № 11 и имот от 1 дка под № 12 има отказ от признаване на право на собственост поради това, че след заснемане по НПКВВС имотът попада в горски фонд.

По делото се представя удостоверение от ЗКПУ Витоша 3, с. Д., съгласно което СТ.Р.Б.е влязъл в ТКЗС Стимул 3 на с. Д. на 23.09.1950 г. с 29 800 дка.

По делото се представя удостоверение от ЗКПУ Витоша 3, с. Д., съгласно което С.Р.Б.е влязъл в ТКЗС Стимул 3 на с. Д. на 23.09.1950 г. с 19 600 дка.

От представено по делото писмо от Областна дирекция „Земеделия и гори“ гр. Перник, общинска служба по „Земеделие и гори“ гр. Перник от 31.05. 2005 г. се установява, че за имоти в местността „С.“ – 2 дка по преписка № 1528/04.03.1992 г., собственост на СТ.Б.и 2 дка по преписка № 1452/28.02.1992 г., собственост на Стоил Б. не може да се издадат скици, защото имотите са възстановени на други лица от бившата ПК на с. Д.. Поради това заинтересованите лица трябвало да потърсят правата си по съдебен ред.

Видно от Решение № 01089 на ПК с. Д., за възстановяване на право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Д., от 17.01.2002 г. на наследниците на гр.х.Кашачки е възстановено правото на собственост върху имот в стари реални граници – ливада от 3.248 дка, шеста категория в местността „Серимеж“, имот № 009010 при съседи: 009009 ливада на наследниците на ЙОН.Т.БЛ., 009008 ливада на наследниците на Д.Ф. В.; 009011 ливада на наследниците на Д.Ф.В.и 000554 държавна зелесена територия.

В тази връзка и видно от удостоверение за наследници на гр.х.Кашачки от 08.06.2010 г. същият е починал на 03.12.1950 г. като ответниците на наследници на посоченото лице.

В хода на в.гр.д. № 32/2015 г. по описа на Пернишкия ОС, видно от протокол от о.с.з. от 26.05.2016 г. са разпитани свидетелите В.И.Ф., СТ.СТ.С., ЙОР.С.СТ., В. Д.К.и Л. ЙОН.А..

В показанията си свидетелят В.И.Ф. твърди, че всички страни, както и той самият са от един род в селото – родът на Кашаците. Ищците били наследници на лицето Р. Б.. Последният имал нива в местността „С.“ от около 4 дка с граници: Йото Филев /баща на свидетеля/ и Д.Ф., гр.х.и Ж.П. линия. В тази връзка свидетелят уточнява, че гр.х.също имал имот в местността, в съседство с имота на наследодателя на ищците, но не знае преди образуване на ТКЗС да е имало спорове за имотите им. Споровете възникнали в средата на 90-те години при възстановяване на имотите. На последно място свидетелят уточнява, че наследодателите на ищците влезли с имота си в ТКЗС също като наследодателя на свидетеля, но имотите им били дадени за лично ползване. Поради това ищците садели зеленчуци. Тази нива според свидетеля била и към момента празна и незастроена като вероятно части от нея попадали и в други имоти.

В показанията си свидетелката СТ.СТ.С. /разпитана и пред първоинстанционния съд/ също твърди, че познава страните като ищците са наследници на Р. Б., а ответниците на Г.Х.. В тази връзка свидетелката твърди, че помни Р. Б. да е имал нива от 3дка – 4 дка в местността „Серемеш“ при граници Г.Х., Д. Филев и Ж.П. линия. Според свидетелката обаче тази нива не била включена в ТКЗС, а наследниците си я обработвали лично. В тази връзка свидетелката разказва, че дори понякога помагала. Уточнява, че братя ****** /Д. и Йото/ били братовчеди на Р. Б. и Г.Х.. Уточнява и че последните двама навремето не били имали спорове за имотите си. На последно място свидетелката уточнява, че Р. Б. имал четири деца – СТ., Стоил и две дъщери.   

В показанията си свидетелят ЙОР.С.СТ. посочва, че Р. Б. имал нива от над 3 дка в местността „Серемеж“ на с. Д. – с граници Йото и Д. ****** и Ж.П. линия. Тази нива наследниците на Р. Б. обработвали още преди формиране на ТКЗС. Продължили да я обработват и след това, защото тази нива не била включена в блока на ТКЗС. На последно място свидетелят уточнява, че гр.х.също имал свой имот в местността „Серемеш“.

В показанията си свидетелят В. Д.К.твърди, че лицето гр.х.имало своя нива в местността „Серемеш“ с площ от около 3 дка като съседи му били Йото и Д. ****** и Р. Б.. В тази връзка уточнява, че нивата на гр.х.и Р. Б. били съседни и имали обща граница. Според свидетеля ТКЗС в селото се образувало на 20.06.1950 г. като както Г.Х., така и Р. Б. били живи при образуването му и влезли с всичките си имоти в ТКЗС. Според свидетеля нивата на Р. Б. била по-близо до с.Владая и кантона на БДЖ. Към момента свидетелят счита, че тази нива не бил застроена, а постройки имало само в имотите на Д. и Йото ******. Свидетелят твърди и че Р. Б. и гр.х.нямали спорове относно нивите си.

В показанията си свидетелката Л. ЙОН.А. твърди, че БЛ.М.Кашачки имал двама сина – Тодор и Р.. Бащата на свидетелката бил ЙОН.Т.БЛ.– син на Тодор. Свидетелката знае, че гр.х.имал нива в местността „Серемеж“ на с. Д. и тази нива граничела с нивата на бащата на свидетелката ЙОН.Т.БЛ.. Нивата на гр.х.граничела с нивата на Р. Б. и Ж.П. кантона.

На следващо място свидетелката твърди, че нивата на гр.х.към момента била около 3 дка, никой не му я оспорвал преди образуване на ТКЗС, а към настоящия момент била празна.

От своя страна свидетелката твърди, че нивата на Р. Б. била към настоящия момент частично заета от вила на трети лица. Тази нива на Р. Б. според свидетелката била около и над 2 дка и граничела с братя ****** и Г.Х., а Ж.П. линията била по-далеч.    

На последно място свидетелката посочва, че имотът на нейния баща в тази местност го възстановила и го продала още 90те години.

Предвид необходимостта от изготвяне на експертиза и съдържанието на показанията на свидетелите е извършен с тяхно участие оглед на място.

В тази връзка, видно от огледен протокол от 28.09.2016 г., същите свидетели са посетили местността и „на място“ като са изслушани пред съдебния състав и вещото лице по допуснатата съдебно техническа експертиза, както и пред служител на геодезическа фирма с техническо оборудване.

Показанията на свидетелите, твърденията на ищцата П.К.Е. и на ответника М.С.Г. са отразени в скици към заключение на в.л. Р.М.Г. с вх. № 5788/26.10.2016 г., както следва:

При оглед на място ищцата П.К.Е. посочва имот с площ от 2659 кв.м. – който счита, че представлява процесният имот.

При оглед на място ответникът М.С.Г. посочва имот с площ от 2881 кв.м. – който счита, че е имотът на наследниците на Г.Х..

При оглед на място свидетелят В.И.Ф. не може да очертае имот между достатъчен брой точки.

При оглед на място свидетелят СТ.СТ.С. посочва имот с площ от 3127 кв.м. – който счита, че представлява процесният имот.

При оглед на място свидетелят ЙОР.С.СТ. посочва имот с площ от 2502 кв.м. – който счита, че представлява процесният имот.

При оглед на място свидетелят В. Д.К.посочва имот с площ от 3302 кв.м. – който счита, че представлява процесният имот.

При оглед на място свидетелката Л. ЙОН.А. посочва имот с площ от 3722 кв.м. – който счита, че представлява процесният имот.

Видно от посочените скици описанията, границите и местоположението, дадени от лицата се различават съществено като известно сходство е налице единствено между границите, квадратурата и местоположението, дадени от ищцата П.К.Е. и свидетелят ЙОР.С.СТ..

Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски показания /както на свидетелите дали показания при първото разглеждане на делото пред районен съд, така и на свидетелите дали показания пред въззивия съд/, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен материал, а противоречията в показанията се дължат на възрастта на свидетелите и изминалия значителен период от време. Поради това и съдът не счита, че някой от свидетелите въвежда умишлено неверни данни по делото.

По делото са изготвени множество на брой експертизи от в.л. Р.М., както следва:

-            заключение с вх. № 3576/22.06.2016 г. – съгласно което в землището на с. Д. няма стара кадастрална основа, от която да се черпят данни за площ, местонахождение и конфигурация на имотите. Първата такава се явява картата на възстановената собственост на земеделските земи. Вещото лице обръща внимание на неяснотите в показанията на свидетелите и наличието на данни, че част от процесния имот вероятно вече попада в горски фонд и регулация. В тази връзка съгласно експертизата не може да се даде заключение за идентичност между имота по Нотариален акт № 16 от 31.01.1921 г. по нот.д. №  20/1921 г., имота по исковата молба и имота на ответниците.

-           заключение с вх. № 5788/26.10.2016 г. / с приложени към него скици въз основа на огледа „на място“/ - съгласно което не може да се даде заключение за идентичност между имота по Нотариален акт № 16 от 31.01.1921 г. по нот.д. №  20/1921 г., имота по исковата молба и имота на ответниците;

-           заключение с вх. № 6623/07.12.2016 г. – със същото вещото лице е посочило спрямо всяко от описанията, дадени от свидетелите и страните на място – описаният имот в кои настоящи имоти попада като квадратура. Така се установява, че от описания от П.К.Е. /ищца/ имот с площ от 2659 кв.м. – 1257.84 кв.м. попадат в имота на ответниците с № 009010. Ответникът М.С.Г. посочва своя собствен имот – като 2728.58 км.м. от посочените от него „на място“ 2881 кв.м. си попадат именно в имота на ответниците под № 009010 /т.е. ответникът посочва имота си с доста голяма точност/. От описания от св. СТ.СТ.С. имот с площ от 3127 кв.м. – едва 435.33 кв.м. попадат в имота на ответниците с № 009010. От описания от св. ЙОР.С.СТ. имот с площ от 2502 кв.м. – 925.44 кв.м. попадат в имота на ответниците с № 009010. От описания от св. Л. ЙОН.А. имот с площ от 3722 кв.м. – 2568.43 кв.м. попадат в имота на ответниците с № 009010. От описания от св. В. Д.К.имот с площ от 3302 кв.м. – 2275.22 кв.м. попадат в имота на ответниците с № 009010.

По в.гр.д. № 32 от 2015 г. на Пернишкия ОС е постановено Решение № 78/16.03.2017 г., с което първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на друг състав на РС Перник. 

По делото след образуването му под нов номер пред РС Перник, а именно настоящото дело – гр.д. № 5437/2017 г. са изготвени допълнителни експертизи от в.л. Р.М. Г. – предвид представена от ищците аерофото снимка от 1954 г., както следва:

- заключение с вх. № 11164/04.06.2020 г. – с което вещото лице посочва, че ТКЗС в района е образувано през 1950 г., докато снимката е правена 1954 г. Вещото лице обаче не установява наличие на кадастрален план, комасационен план, частичен земеустройствен план или планове за оземляване преди формирането на ТКЗС. Не са налични аерофотоснимки, дешифровъчни схеми или ортофотопланове преди образуване на ТКЗС. От приложената аерофотоснимка не може да се черпят данни за точните граници на имотите, а по-скоро да се види начинът на обработване на земята т.е. начина на ползването й. Въпреки това белезите от начина на ползване на земята не могат да се приемат за имотни граници. Контурът на тези белези освен това не съвпада с нито едно свидетелско показание при обхождането на имота „на място“. На последно място вещото лице посочва, че предвид липсата на всякаква друга документация водещо при определяне на местонахождението и границите на имотите е именно показване на границите на място от свидетелите.

-   заключение с вх. № 261528/31.03.2022 г. – в същото вещото лице по наличната аерофотоснимка е очертало терен с площ от 5 596 кв.м., като от същите 20 кв.м попадат в имот с № 009002, 11 кв.м. попадат в имот с № 009003, 1988 кв.м. попадат в имот с № 009009, 2861 кв.м. попадат в имот с № 009010 и 716 кв.м. в имот с № 009011.  Очертаният контур на терена от 5 596 кв.м. не съвпада с нито един от нанесените земеделски имоти по КВС и не съвпада с нито едно свидетелско показание при обхождане района „на място“. Поради това не може да се даде заключение за идентичност между имота по Нотариален акт № 16 от 31.01.1921 г. по нот.д. №  20/1921 г., имота по исковата молба и имота на ответниците.

Изготвените експертни заключения следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това на вещото лице са поставяни многократно допълнителни задачи по искане на страните, на които същото е отговорило. Правен е и оглед на място в присъствието на част от страните по делото и на лице от геодезическа фирма със специална апаратура. На последно място съдът отбелязва и че експертизите са изготвени като вещото лице е работило въз основа на всички налични по делото документи и документите, налични в ОСЗ гр. Перник вкл. преписките пред поземлена комисия. Поради това съдът не намира причини да постави под съмнение достоверността на експертизите.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Уважаването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ предпоставя да се докаже на първо място наличието на правен интерес от иска, и на второ място, че ищецът, респ. неговият наследодател, е бил собственик на имота към момента на обобществяването на земята по силата на съответния придобивен способ – правна сделка, придобивна давност и др., посочени в закона способи. Доказването на правото на собственост съобразно чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ е допустимо да стане чрез неизчерпателно изброените в разпоредбата писмени доказателства, които от своя страна биват документи с пряко доказателствено значение /нотариален или крепостен акт/ и такива с косвен характер, но на които законодателят също е придал доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им. Ако страната представи документ от втората група и при липса на други доказателства, които да опровергават установената с този документ принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че ищецът или неговият наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде възстановен.

Когато ищецът се позовава на придобивна давност, елементите от фактическия състав на този придобивен способ могат да бъдат установени и чрез гласни доказателства. При позоваване на гласни доказателствени средства и представяне на различни документи от категорията на допустимите несамостоятелни доказателствени средства, преценката за принадлежността на правото на собственост към релевантния момент се прави с оглед на всички доказателства по делото, нормативното основание за съставяне на съответния документ, режима на имотите според действащото към момента на съставянето им законодателство, както и всички други обстоятелства, които биха имали значение за спора /така Решение № № 33 от 31.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 306/2011 г., I г. о., ГК/.

В настоящия случай от представения по делото Нотариален акт № 16 от 31.01.1921 г. по нот.д. №  20/1921 г. се установи, че към 31.01.1921 г. лицето БЛ.М.К. е било признато за собственик на четири имота в местността „С.ь“, землището на с. Д., общ. Перник – а именно: нива от 2 дка и три ара; нива от 2 дка и един ар; нива от 4 дка и пет ара /процесният имот/ и нива от 4 дка. В тази връзка съдът приема за установено, че БЛ.М.К. е бил собственик на имоти с обща площ от 12 дка 900 кв.м. в местността „С.ь“, землището на с. Д..

По делото се представиха доказателства, че лицето БЛ.М.К. е починало през 06.11.1922 г. т.е. преди образуване на ТКЗС в с. Д., станало през м.юни 1950 г.

От събраните по делото доказателства /гласни и писмени – акт за смърт на Р. Б., но и показанията на св. ЦВ.М.Ф. и св. СТ.СТ.С./ съдът приема за установено, че въпреки липсата на запазени семейни регистри в с. Д. лицето БЛ.М.К. е имало поне двама сина – лицето Р. БЛ.М. и лицето Тодор Б.. От своя страна отново от свидетелските показания съдът приема за категорично установено, че Р. БЛ.М. също е имал поне двама сина – наследодателите на ищците по делото, а именно лицата С.Р.Б.и СТ.Р.Б.. Самият Р. БЛ.М. е починал към 1951 г. т.е. след образуването на ТКЗС в селото.

От своя страна лицето Тодор Б. /другият син на първоначалния собственик на имотите/ също е оставило наследници – по делото категорично се установява един наследник – син на име ЙОН.Т.БЛ., макар да са налице данни и за втори син – на име Димитър /това обстоятелство не е от съществено значение по делото/.

Предвид така установената фактология съдът намира, че двамата сина на БЛ.К.са наследили имуществото му при равни дялове от по ½ част. Данни за завещателни разпореждания или други уговорки по делото не се навеждат. Поради това Р. Б. и Тодор Б. са наследили по най-много 6 дка 450 кв.м. от нивите на баща си БЛ.К.. В тази връзка и ниви с обща площ от 6 дка и 450 кв.м. след смъртта на Р. Б. са преминали към синовете му СТ.и СТ. Б.и.

Прави впечатление обаче, че ищците като наследници на С.Р.Б.и СТ.Р.Б.са заявили за възстановяване пред Поземлена комисия общо 10 дка в местността „Серемеж“ – т.е. всеки по 5 дка, разделени в три ниви от по 2 дка, 1 дка и 2 дка за всяко лице. При така установената фактология по делото обаче лицата С.Р.Б.и СТ.Р.Б.не се установява да са притежавали имоти от общо 10 дка. /дори да се приеме, че макар баща им Р. Б. да е бил жив към 1950 г. синовете му са влезли в ТКЗС с неговите имоти/, а имоти с площ от едва общо 6 дка и 450 кв.м. в местността „Серемеж“ на с. Д. – към момента на формиране на ТКЗС през 1950 г.

Предвид събраните свидетелски показания по делото не може да се установи и някаква придобивна давност от страна на двамата братя СТ.и СТ. спрямо други лица. Това е така първо защото в периода от смъртта на БЛ.К.през 1922 г. до 1950 г. /формиране на ТКЗС/ Р. Б. е бил жив и между него и гр.х.спорове за имотите не е имало /според свидетелите/. От друга страна никой свидетел не твърди Р. Б. или синовете му да са демонстрирали някакви действия по отблъскване на владението или собствеността на Тодор Б. или синовете му по отношение на конкретния процесен имот от 4 дка и 500 кв.м. Липсват и данни или твърдения за разпределяне ползването на имотите на БЛ.К.между Р. Б. и Тодор Б..

Поради това и съдът достигна до извод, че С.Р.Б.и СТ.Р.Б.са притежавали общо най-много 2 250 кв.м. от процесната нива към момента на формиране на ТКЗС, а не цялата нива от 4дка и 500 кв.м.

На следващо място по делото се установява /в подкрепа на горния извод/, че другите наследници – а именно на ЙОН.Т.БЛ./като син на Тодор Б./ са си възстановили малко над 3 дка – имоти в местността „Серемеж“. Именно имот с площ от 2 240 кв.м. в местността „Серемеж“ е продала дъщерята на ЙОН.Т.БЛ.св. Л. ЙОН.А. през 1997 г.

Освен това самата ищца П.К.Е. /между впрочем а и свидетелят ЙОР.С.СТ./ сочи при огледа „на място“ имот с площ от около 2 дка и половина /което дори предвид ориентировъчния характер на такъв оглед все пак е доста голяма разлика спрямо имот от 4 дка и 500 кв.м./.

Поради това и съдът приема, че не се доказва по делото изключителна собственост върху имота от 4 дка и 500 кв.м. към 1950 г. на лицата С.Р.Б.и СТ.Р.Б.. Само в допълнение следва да се отбележи, че дори част от свидетелите навеждат данни, че нивата, която СТ.и СТ. са работили от около 4 дка не е била включена в ТКЗС.

В съвкупност следва да се отбележи, че ако се приеме, че БЛ.К.е имал двама сина и всеки от тях също е имал по двама сина /макар за Т.К.това да не се установява с категоричност/, то всеки от четиримата би имал малко над 3 дка от имуществото на БЛ.К.в местността „Серемеж“. Именно 3.425 дка си е възстановила от тези имоти Л. ЙОН./дъщеря на Йончо син на Т.К./ и именно върху по около 3 дка е следвало да си възстановят собственост с решенията на ПК и наследниците на всеки от братята СТ.и СТ. Б.и /известни неточности в квадратурите са възможни предвид изминалите години и променените технологични начини на измерване на площта/ - но това не е станало, доколкото имотите са посочени като такива в горски фонд. За имоти на двамата братя СТ.и СТ. Б.и, които са им признати за собствени в същата местност „Серемеж“ говори и посочването им като граници на имота на Йончо Б. – в решение Решение № 01079 на ПК с. Д., за възстановяване на право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Д., от 23.03.1997 г.

На второ място по делото са извършени множество експертизи като е правен оглед и на място в присъствие на геодезист като са изготвени скици вкл. е съобразена аерофотоснимка. Изводите на вещото лице след всички изследвания са еднопосочни и те са че идентичност между процесния имот и имотът на ответниците не се установява. В тази връзка вещото лице е извършило и съответни справки като е установило, че за района, където се твърди да е процесният имот няма стари планове, схеми или други писмени документи, касаещи площ, граници или местонахождение на имоти.

На последно място по делото категорично се установява, че гр.х./наследодател на ответниците/ е имал свой имот в местността „Серемеш“. За такъв имот говорят всички свидетели, както и такъв имот е упоменат като граница в самия Нотариален акт № 16 от 31.01.1921 г. по нот.д. №  20/1921 г. На място ответникът М.С.Г. освен това посочва имота с правдоподобна точност като квадратура и местоположение.

 Предвид всичко гореизложено и съдът приема иска за недоказан и в тази връзка същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 

По исканията за разноски на страните:

Предвид изхода на делото разноски се дължат само на ответната страна.

Такива претендира единствено ответникът М.С.Г. – в размер на 400 лева адвокатски хонорар – съгласно представен списък по настоящото дело.  Доколкото разноските са действително извършени съдът намира, че следва да присъди същите изцяло.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К.П.С., с ЕГН: **********, П.П.С., с ЕГН: **********, Б.С.Г., с ЕГН: **********, В.С.Р., с ЕГН: **********, П.К.Е., с ЕГН: **********, В.А.С., с ЕГН: **********, Б.А.С., с ЕГН: **********, М.В.И., с ЕГН: **********, М.Б.И., с ЕГН: **********, Р.Б.Г., с ЕГН: **********, Е.Р.Ф., с ЕГН: **********, Д.Л.Ш., с ЕГН: **********, М.Л.Р., с ЕГН: **********, В. ****** Х., с ЕГН: ********** и В.Н.М., с ЕГН: ********** /ищци/, против М.В.К.,  с ЕГН: **********, М.С.Г., с ЕГН: **********, М.С.Г., с ЕГН: **********, П.Х.Д., с ЕГН: **********, К.Ц.Г., с ЕГН: **********, В.С.К., с ЕГН: **********, П.С.А., с ЕГН: **********, А.С.А., с ЕГН: **********, Д.С.А.-Хинкова, с ЕГН: **********, В.Х.К., с ЕГН: ********** и Р.Х.К., с ЕГН: **********[3] /ответници/, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците, че покойните общи наследодатели на ищците лицата С.Р.Б.и СТ.Р.Б.към 1950 г. – година на образуване на Трудово кооперативно земеделско стопанство /ТКЗС/ в с. Д., общ. Перник, са били собственици на имот в общ. Перник, в землището на с. Д., местността „С.“ с площ от общо 4 дка и 500 кв.м. / 4дка и 5 ара[4] по представен документ за собственост Нотариален акт № 16 от 31.01.1921 г. по нот.д. №  20/1921 г. / при граници Бр. ******, гр.х.и Ж.П. линия, който имот се твърди да се припокрива с настоящ имот с № 009010 с площ от  3 248 кв.м. по картата на възстановената собственост в с. Д..

ОСЪЖДА К.П.С., с ЕГН: **********, П.П.С., с ЕГН: **********, Б.С.Г., с ЕГН: **********, В.С.Р., с ЕГН: **********, П.К.Е., с ЕГН: **********, В.А.С., с ЕГН: **********, Б.А.С., с ЕГН: **********, М.В.И., с ЕГН: **********, М.Б.И., с ЕГН: **********, Р.Б.Г., с ЕГН: **********, Е.Р.Ф., с ЕГН: **********, Д.Л.Ш., с ЕГН: **********, М.Л.Р., с ЕГН: **********, В. ****** Х., с ЕГН: ********** и В.Н.М., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ при условията на РАЗДЕЛНОСТ ПО РАВНО на М.С.Г., с ЕГН: ********** сумата от общо 400 лева – разноски за адвокат по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. К.