Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 141 / 28.04.2022
г., гр.Добрич
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V
състав, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА и прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 52/2021 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Предявеният от Д.Д.Н. ***, чрез адв.
Т.Н. *** срещу ОД на МВР Видин иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за
заплащане на сумата от 950, 64 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразен електронен фиш,
серия К, №1989305 от 14.03.3018 г. на ОД на МВР Видин, отменен с влязло в сила
решение №381 от 25.10.2018 г. по НАХД №766/2018 г. по описа на Районен съд
Видин, потвърдено с Решение №21 от 25.01.2019 г. по описа на Административен
съд Видин, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронния фиш за
двете инстанции в размер на 600 лева, заплатена сума за хотелско настаняване в
размер на 135 лева, транспортни разходи за гориво на обща стойност 215,64 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане.
В исковата си молба ищеца твърди, че след
издаване на ел. фиш, серия К №1989305, същият е обжалван пред Районен съд
Видин, по която жалба е образувано нахд №766/2018 г. по описа на съда, като с
решението си районния съд е отменил обжалвания електронен фиш. Решението е
обжалвано от ответника пред Административен съд гр. Видин, като е образувано
адм. дело 398/2020 г. по описа на съда. С Решение №21 от 25.01.2019 г. Административен съд Видин е оставил в сила
решението на районен съд Видин. Решението е влязло в законна сила на 25.01.2019
г. В съдебното производство ищеца е направил разноски за хонорар на
процесуалния си представител в размер на 600 лева за двете инстанциите, които е
заплатил при подписване на договора за правна защита и съдействие на 15.01.2019
г.
Твърди, че със заплатеното в
производството по обжалване на наказателното постановление възнаграждение за
адвокат е претърпял имуществена вреда в общ размер на 600 лева, които са в
пряка връзка с неправомерните действия на служители на ответника по издаване на
порочен административен акт – електронен фиш, който акт е отменен от съда като
незаконосъобразен.
Релевират се и доводи, че с оглед ранния
час на призоваване и значителното разстояние между градовете Видин и Русе се е
наложило да се ангажира и хотел, за който е заплатена обща сума в размер на 135
лева, както и че за придвижването на съответните дати е използван личен
транспорт, на който е заредено гориво в размер на 215,64 лева, за което се
представят фактури.
В с.з. процесуалния представител на ищеца
поддържа предявения иск на изложените в него основания. Моли, да се уважи
исковата претенция, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане, както и да се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът,
в представен писмен отговор по делото оспорва изцяло претенцията по основание и
по размер. Излага подробни съображения, защо счита иска за неоснователен.
Твърди че, посочените разходи от ищеца не са вреда и липсва причинна връзка
между тях и отменения незаконосъобразен акт, същите се дължат изцяло на
неговото поведение. В алтернатива се моли, иска да се отхвърли като недоказан
или да се намали размера на претенцията на адвокатското възнаграждение до
минималния размер. Претендира се присъждане на разноски и се иска намаляване на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Добричка окръжна прокуратура
дава заключение за основателност на иска. Сочи, че е осъществен фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Заплатеното адвокатско възнаграждение и другите
разходи сторени във връзка с явяване в съдебните заседания се явяват пряка и
непосредствена вреда от дейността на администрацията. Счита, че искът следва да
се уважи изцяло като основателен и доказан.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
От представените по делото писмени
доказателства включително и от приложеното по делото нахд №38/2020 г. по описа
на РС Видин се установява, че срещу Д.Д.Н. е издаден електронен фиш серия К,
№1989305 от дата 14.03.2018 г. на ОД на МВР Видин, с който на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от с.з. е наложена глоба в размер
на 100 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Ищеца е обжалвал ел.
фиш пред районния съд, който с решение
№381/25.10.2018 г. по нахд №766/2018 г. го е отменил поради допуснати нарушения
на материалния закон. Решението на
районния съд е обжалвано пред Административен съд Видин, който е потвърдил
посоченото по-горе решение на районния съд. Решение влязло в сила на 25.01.2019
г., видно от приложените по делото съобщения за изготвеното решение. В
производството пред районния съд ищецът е бил защитаван от адвокат /посочен и в
протокола/, но липсва приложен по делото договор за правна защита и съдействие или
друг вид документ удостоверяващ, че Н. е упълномощила адвокат за процесуално
представителство пред районен съд Видин. По образуваното пред административен
съд Видин, адм. дело № 398/2018 е приложен договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. Т.Н. на дата 15.01.2019 г. В същия е
записано, че е договорена и заплатена сумата от 600 лева за двете инстанции.
По
делото е приложена фактура №260 от 25.09.2018 г., издадена от „СИНХОР 21“ ООД
от която е видно, че Т. Вълчев Н. е ползвал хотелско настаняване на 25.09.2018
г. и е заплатил сумата от 65 лева /стр.22/.
От
семеен хотел „Аврамов“ гр. Видин, също е издадена фактура на името на Т.Н. от
която е видно, че същият е ползвал хотелска нощувка на дата 15.01.2019 г. и е
заплатил сумата от 70 лева /23/.
От
представените фискални касови бележки от бензиностация се установява, че на
24.09.2018 г., адв. Н. е заплатил сумата от 103,68 лева, зареждане на гориво, а
на 14.01.2019 г. е заплатил сумата от 111,96 лева /лист 25-26/.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление на ОД на МВР Добрич, РУ 1. Ищец е
адресатът на отмененото наказателно постановление. Ответникът – ОД на МВР
Добрич. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна
страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд - Административен
съд - Добрич, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД
2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл.
133, ал. 5 от АПК, доколкото настоящия адрес на
ищеца е в гр. Тервел, обл.Добрич.
Според
чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите
на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на
държавата по посочения ред. Макар със ЗОДОВ да се създава сравнително облекчен
режим за ангажиране на отговорността на държавата и общините за вредите,
причинени при изпълнение на административна дейност, доказателствената тежест
за установяване на изброените по-горе предпоставки за ангажиране на
отговорността, е изцяло на ищеца.
В
разглеждания случай безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт,
чийто адресат е ищеца, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно
решение. По мотивите на т. 1 от цитираното по-горе Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно
постановление /тук попада и електронен фиш/ е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Т.е. е доказана
първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт
на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
При
това положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледа всяка една от
исковите претенции, така както са заявени от ищеца. Както се каза, в настоящия
случай тези претенции касаят репарирането на имуществени вреди, за които следва да се докаже тяхното
действително настъпване и причинно-следствената връзка с незаконосъобразното
наказателно постановление.
Безспорно
е че е било издаден незаконосъобразен и неправилен електронен фиш, което е било
отменен при оспорването му пред съда. В резултат на това, като пряка и
непосредствена последица са възникнали имуществени вреди в патримониума на ищеца
– претърпени загуби под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването
му.
С Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на
този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В това решение се
сочи също, че производството е исково и ищеца разполага с доказателствената
тежест по закон да докаже иска си. Настоящият съдебен състав намира, че не
е доказано наличието на
реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване на електронния фиш пред РС - Видин. Вярно е, че правната
защита на ищеца в съдебното производство по КАНД № 38/2020 г. по описа на РС - Видин, е осъществена от адвокат, но пред РС - Видин не са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна
защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. Изводът е, че в това
производство не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на
положения от адвоката труд. Отразеното в протокола от съдебното заседание, че
адвоката се явява по силата на представеното пълномощно /такова не се
съдържа в кориците на делото/, не установява
редовно упълномощаване и плащане на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от
представеният пред
Административен съд Видин договор за правна
защита и съдействие от 15.01.2019 г. /датата на съдебното заседание пред
касационната инстанция/, независимо, че е вписано, възнаграждение за двете
инстанции. Представянето на договор за правна защита извън рамките
на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по
спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това
решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
В
производството пред АдмС-Видин е представен договор за правна защита и
съдействие в общ размер на 600 лева за двете инстанции. Заплащането на
адвокатското възнаграждение е осъществено в брой, като това е отразено в
договора за правна помощ, който в този случай има характер на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Но както се каза и по-горе за районния съд не следва да бъде
присъдено евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и
исковата претенция е основателна само до размера на 300 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
При
тези обстоятелства съдът приема, че са налице всички материалноправни
предпоставки от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменен
електронен фиш, което, макар и да не е същински индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от административен
орган в резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл ТП № 2 от
19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ОСК на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС.
Налице
са и претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски
хонорар за защита в производството по обжалване на НП пред АдмС-Видин, както и
пряка причинно следствена връзка между отменения акт и вредоносния резултат.
С
оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
тази си част е частично основателен и
следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева – направени
разноски за адвокатско възнаграждение по нахд №398/2018 г. на АдмС – Видин.
Следва да бъде уважен и
акцесорния иск за законната лихва върху уважения размер на иска от 300 лв.,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното й
изплащане
Относно
претенцията за заплащане на сторените транспортни разходи и заплатени две нощувки
в хотел, съдът намира следното:
Разноските на страната за превоз на наетия от нея адвокат до населеното
място, в което се намира седалището на съда и разноски за нощувки, обаче не представляват разноски за производството по
смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК и не могат да се възприемат като обективна и
неизбежна последица от издаването на незаконосъобразния административен акт.
Техническите разходи на страните и техните процесуални представители за
размножаване на документи, телефонни разговори, транспорт, хотелско
настаняване и други подобни, не се считат за разноски за
производството, тъй като не произтичат от извършени от тях процесуални действия и не касаят
извършването на правните действия в процеса. По тази причина такъв вид разходи не могат да се разглеждат като състояли
се в пряка и непосредствена връзка с оспорения пред съда административен акт. В
конкретния случай разходът за превоз е опосреден от волевия избор на ищеца, който е ангажирал адвокат, установен извън седалището
на съда. Поради отсъствието на изискващата се от закона пряка и непосредствена
причинна връзка между направения разход и издаденото наказателно постановление
като елемент от нормативния състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разходът не подлежи
на обезщетяване.
Иска в тази си част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски, както следва: за държавна такса изцяло и за
адвокатско възнаграждение - съразмерно на уважената част от иска. Съдът, по
горното правило ще присъди деловодни разноски в полза на ищеца в общ размер от 120, 45
лв., вкл. 10,00лв. -
платена държавна такса и 110,45 лв. - адвокатско възнаграждение, платими от
ответника.
На осн. чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ и предвид изхода по делото, на ответника се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя съразмерно на
отхвърлената част от иска и съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 32 лв., платими от ищеца.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, както и на основание чл. 10, ал. 3 и, ал. 4 от ЗОДОВ,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Видин,
да заплати на Д.Д.Н. ЕГН ********** ***, сумата 300 лв./Триста лева /,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди в резултат от незаконосъобразен електронен фиш
серия К, №19839305 на ОД на МВР Видин, отменен с влязло в сила решение №381 от
25.10.2018 г. по НАХД №766/2018 г. по описа на Районен съд гр. Видин,
изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване на електронния фиш, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата молба над сумата от 300,00
лв. /триста/ лв. до претендирания
от ищеца размер от 950,64
/
ОСЪЖДА ОД на МВР Видин да заплати на ищеца Д.Д.Н. ЕГН **********
*** разноски по делото в размер общо на 120,45
/сто
и двадесет лева и четиридесет и пет ст./, представляващи разноски за държавна такса и за адвокат, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ищеца Д.Д.Н. ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Видин разноски в размер на 32 лв./тридесет и два/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се
оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: