№ 346
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
М. Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000500569 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни
жалби и на двете срещупоставени страни срещу Решение № 432 от
25.10.2021 година на Благоевградски окръжен съд по в.гр.д.№ 1315/ 2020 г. ,
изменено в частта по разноските с определение № 41/ 13.01.2022 г.
Въззивна жалба с вх.№ 12119/10.12.2021 г. ( по регистратурата на БлОС
) на А. Х. А. и Н. М. Б. от село ***, подадена чрез пълномощника им –
адвокат В. Х. от БлАК - е насочена срещу частта от решението, отхвърляща
заявените от тях искове по член 49 от ЗЗД за вземания от обезщетения за
неимуществени вреди над размерите от 50 000 лева до 250 000 лева. Съдържа
оплакване за допуснато нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД и
указанията по т.11 от ППВС№ 4/1968 г., обусловило присъждането на
обезщетения в занижени размери. Съдът не съобразил особената тежест на
правонарушението, довело до липса на предпазен парапет на стената на
язовира ; приел съпричиняване на вредите от ищците поради неупражнен
родителски надзор, без то да е доказано и в необосновано висок размер - 50 %
.
1
Въззивна жалба с вх.№ 11104/17.11.2021 г. ( по регистратурата на БлОС
) на „ Напоителни системи “ ЕАД, град София е насочена срещу осъдителната
част на решението. В нея има оплаквания за допуснати процесуални
нарушения ( едностранчиво обсъждане на свидетелските показания,
необсъждане на фактите по възраженията за случайно събитие,
самоувреждане и съпричиняване – неграмотността и неспособността на
детето да осмисли забраната за къпане и неупражнения родителски надзор),
нарушение на член 52 от ЗЗД ( присъждане на прекомерни по размер,
несъответни на принципа на справедливостта обезщетения ). Оспорен като
необоснован е изводът на съда за наличие на противоправно, вредоносно
поведение, за което отговаря ответникът. В жалбата има доводи, че
огражденията с парапети и нискостеблена растителност не са съществени
препятствия пред достъпа до съоръжението ; за липсата им не е издаден акт
за нарушение и на ответника не е наложена санкция.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите – ищци отговарят, че
жалбата на ответника е неоснователна по съображения, че твърдените в нея
нарушения не са допуснати и решението не е необосновано.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, доводите в отговора, становището на въззивниците – ищци,
изразено чрез пълномощните им в съдебно заседание и съобразно член 269 от
ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една
част и неправилно – в останалата част .
Предявените от А. Х. А. (майка) и Н. М. Б. ( партньор по фактическо
съпружеско съжителство ) , двамата от село ***, срещу „ Напоителни системи
“ АД, град София осъдителни искове по член 49 от ЗЗД във връзка с член 52
от ЗЗД са за вземания от обезщетения за неимуществени вреди в размери по
250 000 лева от настъпилата на 10.05.2017 година от удавяне в микроязовир
„ Калъчовец “ смърт на Н. А. А.. Исковете са основани на
твърдения, че към инцидента собственият на ответника язовир не е бил
обезопасен от служителите му със знаци, забраняващи къпането, парапет и
нискостеблена растителност съгласно нормативните изисквания; Н. и група
деца дошли да играят в околността на язовира; при опит да вземе изпуснатата
в язовира топка той слязъл по наклонената му стена, подхлъзнал се, попаднал
в дълбоката вода, не могъл нито сам, нито с помощта на едно от
2
придружаващите го деца да доближи обратно язовирната стена, потънал и се
удавил; двамата ищци - майка и отглеждащ детето от календарната му възраст
– 1 година и осем месеца - неин партньор понесли тежко загубата му и
продължават да изпитват болки и страдания .
Ответникът „ Напоителни системи “ АД, град София противопоставил
правоизключващи възражения за наличие на случайно събитие и неупражнен
родителски надзор като единствена причина за настъпване на смъртта и
основано на същия факт възражение по член 51, ал.2 от ЗЗД ; оспорил
исковете по размер .
За да уважи исковете частично първоинстанционният съд е приел, че
причина за удавянето на детето е както бездействието на служителите на
ответника - собственик на язовира - по изпълнение на вменените му от
нормите на Правилника за водоспасителната дейност и обезопасяването на
водните площи от 1983г.; Наредба за водоспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи от 1996 г. и Правилник за правилна и
безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от
хидромелиоративната инфраструктура от 2004 г. задължения за
обезопасяване на язовира със знаци, забраняващи къпането, парапет и
нискостеблена растителност, така и неупражненият от ищците родителски
надзор ; в причинния процес приносът на ищците е равен на този на преките
изпълнители ; обезщетението за неимуществени вреди възлиза на по 100 000
лева , а при отчетен принос по член 51,ал.2 от ЗЗД – на по 50 000
лева.
Въззивният съд установява следното от фактическа страна :
досъдебното производство № 49/2017 г. по описа на ОСлО при ОП-
Благоевград, образувано за установяване дали е извършено престъпление по
член 123, ал.1 от НК и кой е деецът, е прекратено с постановление от
26.11.2018 г. Не е спорно, че смъртта на детето Н. е настъпила от удавяне, че
то се озовало в района на язовира и в язовирното езеро при посочените в
исковата молба обстоятелства и по посочения в нея начин . Те не дават
основание да се приеме, че смъртта му е случайно събитие .
Към 10.05.2017 г. детето Н. е било на 8 години и 9 месеца. Било е
ученик във втори клас, с ниско, несъответно на календарната му възраст
образователно ниво, не е могло да чете, трудно се концентрирало. Поради
3
малолетието си не е могло да възприема адекватно опасностите, да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
съгласно заключение по задочна комплексна съдебнопсихиатрична
психологична експертиза.
Намиращият се , според заключението на съдебно – техническата
експертиза, на отстояние от 530 метра от село *** и от 900 метра от село ***
язовир „ Калъчовец “ е подлежал на обезопасяване с лесно забележими,
забраняващи къпането знаци, разположени на не по – малко от 200 метра
разстояние един от друг – член 8, ал.2 от Наредбата за водоспасителната
дейност и обезопасяване на водните площи ( приета с ПМС № 182 от 1996 г.,
обн. Дв,бр. 65 от 31.07.1996 г.) и едновременно с тях с ограждения от парапет
или нискостеблена растителност – член 8, ал.3 от Наредбата . Със сигурност
върху бетонната облицовка на язовирната стена е имало надпис с блажна боя
„ Къпането забранено “. Но няма сигурност , според посоченото от свидетеля
И. Б. ( служител на ответника ), дали две поставени в миналото забраняващи
къпането табели са стояли още на местата си около язовира и към деня
инцидента. Воденият от ищците свидетел О. К. отрекъл този факт .
Категорично е установено,че язовирът не е бил обезопасен със
задължителните по Наредбата ограждения от парапет или нискостеблена
растителност. Парапет никога не е имало, а няколко дни преди злополуката
по предписание от Агенция по метереология стените на язовира били
почистени от храстовидна и дървесна растителност - свидетелства на Б. Д..
Вещото лице е посочило, че язовирът е обграден от всички страни със
земнонасипна дига, която като конструктивно – технически елемент на
съоръжението затруднява достъпа до водата . Към 10.05.2017 г. басейнът на
язовира бил напълнен с вода с дълбочина от 2 метра .
Задълженията на ответника - собственик на водна площ - да извърши
обезопасяването й по начина, посочен в член 8,ал.2 и ал.3 по НВДОВП, са
нормативно установени. Органът, издал наредбата, е преценил, че
задължителното обезопасяване следва да е минималното по член 7,т.1 от
наредбата и мерките за него са достатъчни за елиминиране опасността от
инциденти във водната площ и за охрана на здравето на хората , озовали се в
района й. За противоправността на бездействието на изпълнителите е
достатъчно , че конкретните мерки по обезопасяване на водоема не са
4
приложени. Не отменя противоправността обстоятелството, че към водната
площ има изградено нещо друго, извън предписаното в наредбата, което
служи за обезопасяване също. Обстоятелството, че за същото
правонарушение – липса на забраняващи къпането знаци и ограждения - не е
ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика по
член 27, ал.2 и ал.3 от Наредбата няма значение за претендираната от него с
исковете друг вид отговорност – деликтната, гаранционно – обезпечителна
отговорност по член 49 от ЗЗД .
Очевидно, че сама по себе си земнонасипната дига не е отказала децата
да извървят около 10 метра по наклон и във височина, да достъпят билото на
дигата, а после Н. да достъпи язовирното езеро. Смъртта му нямаше да
настъпи, ако около водоема имаше забранителни знаци и ограждение от
парапет или нискостеблена растителност. Табелите по член 8,ал.2 от
Наредбата обозначават забраната за къпане със знак, а не словесно, видно от
приложение № 1 към НВДОВП. Грамотност за разбиране и осмисляне на
забраната за влизане във водата не е необходима. И при наличните у детето
образователни дефицити то, както и придружаващият го Б. Б .К., без такива
дефицити, са могли да узнаят от изобразените знаци, че е опасно да
приближават водната площ и да навлизат в нея. Налично ограждение от
парапет или нискостеблена растителност би затруднило попадането на топка
в язовирното езеро и на детето в опит да я извади. Бездействието на
служителите на ответното дружество по обезпечаване на изискуемото
обезопасяване на язовира се намира в причинно-следствена връзка с
удавянето на детето и е основание по член 49 от ЗЗД за възникване на
отговорността му за обезщетяване на неимуществените вреди .
Но както правилно е приел първоинстанционният съд, освен
бездействието на служителите на ответното дружество за смъртта на детето е
допринесло изоставянето му без родителски надзор. За времето без такъв
надзор ( до почти 20,00 часа на 10.05.2017 г. ) то се е отдалечило на повече от
половин километър от дома си, без майката А. А. или отглеждащият го Н. Б.
да са имали вест от него и възможност да реагират при възникване на
опасност и при знание , че язовирът до селото е източник на такава опасност .
Това поведение е в разрез с правилата на член 125, ал.3 от СК и член 8,ал.2 от
Закона за закрила на детето, задължаващи родителя да осигурява постоянен
5
надзор по отношение на малолетното си дете, да не оставя без надзор и грижа
децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо развитие.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че приносът на ищците
за настъпване на вредите е равен на този на изпълнителите на възложената
работа . Въззивният съд е на становище, че неизпълненото задължение на
родителски надзор има преобладащо участие в причинния процес. То е
улеснило възникването и реализирането на риска за живота на детето.
Въззивният съд приема, че приносът на ищците е в по – висок размер - 80 % .
Според показанията на О. К., А. Б. и Н. И. ищцата А. заживяла на
съпружески начала с ищеца Б. в село *** около 2007-2008г. Довела детето Н.
в дома му , когато то било много малко – на година. Съищецът го приел като
роден син и го обикнал, обикнали го и роднините му . Стараел се да му
осигури храна и облекло . След кратко време двамата прибрали за отглеждане
по - малкия син на А.. По – късно се родили двете им, общи дъщери. Детето
Н. наричало ищеца „татко“. При вестта , че детето паднало в язовира, Б.
отишъл на място , скочил във водата, правил безуспешни опити да намери
тялото на Н. , бил съсипан и плачел . Смъртта на детето Н. измъчила ищците,
те се променили се, скърбяли , дълго време били стесирани.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
в случаите на причиняване на смърт да се преценяват конкретни факти като :
вредоносните последици, тяхната продължителност и интензитет ;
отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетението . В
съдебната практика се приема също, че следва да се отчита обществено –
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането .
При съобразяване на обстоятелствата за : внезапната смърт на детето;
прекъсването на създадената след общо живеене в продължение на седем
години между него и ищеца Б. връзка, наподобяваща тази между родител и
биологично дете ; загубата за двата ищци от прекъснатия в ранна детска
възраст живот на първото дете, за което са поели да се грижат след
събирането им за фактическо съпружеско съжителство ; установените болки и
страдания на двамата съищци и социално – икономическите условия в
страната, въззивният съд намира, че справедливото обезщетение, което
6
репарира търпените от всеки един от съищците неимуществени вреди , се
равнява на по 160 000 лева, а при отчитане на приноса им по член 51,ал.2 от
ЗЗД – на по 32 000 лева . Това налага потвърждаване на решението в частта
относно уважаване на исковете до размерите от 32 000 лева и отхвърлянето
им за горниците над 50 000 лева до 250 000 лева, отмяна на решението в
частта относно уважаване на исковете за горниците над 32 000 лева до 50 000
лева и отхвърляне на исковете за тях.
С оглед този изход от спора ответникът има право на част от разноските
за първоинстанционното производство : 10 054,16 лева – адвокатско
възнаграждение ( изчислено върху намаления до минималния размер от
11 530 лева ) и 1 308 лева – разноски , т.е. над присъдените с измененото по
реда на член 248 от ГПК решение 9224 лева и 1 200 лева още 830,16 лева и
108 лева или общо 938,16 лева . Ответникът дължи суми в полза на БлОС на
основание член 78,ал.6 от ГПК в общ размер от 2 572,80 лева ( 2 560 лева –
ДТ и 12,80 лева – разноски) , вместо 4 020 лева, както е посочено в
решението.
За въззивното производство пълномощникът на въззивниците – ищци –
адвокат З. - има право на възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА, за
безплатно оказаната адвокатска защита в размер от 1 475,84 лева , определено
според минималния размер по член 7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (
в ред. от Дв.бр. 68 от 2020 г. ) и основателната част от иска. Въззивникът –
ответник има право на разноски в размер от 720 лева – част от заплатената ДТ
и възнаграждение по член 78, ал.8 от ГПК в размера по член 25,ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ от 100 лева или общо 820 лева .
Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 432 от 25.10.2021 година на
Благоевградски окръжен съд по в.гр.д.№ 1315/ 2020 г. в частите, с които
„ Напоителни системи “ ЕАД, град София, район „ Овча
купел“, бул. „ Цар Борис III“ № 136 е осъдено да заплати на А. Х. А., ЕГН:
7
********** и Н. М. Б., ЕГН: **********, двамата от село ***, община ***,
суми от по 32 000 ( тридесет и две хиляди ) лева , обезщетения за
неимуществени вреди от настъпилата на 10.05.2017 г. от удавяне в
микроязовир „ Калъчовец“ в землището на село *** смърт на Н. А. А. – син
на ищцата и отглеждано от ищеца дете на основание член 49 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от 10.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумите и
в частите, с които са отхвърлени исковете на А. Х. А., ЕГН: ********** и Н.
М. Б., ЕГН: **********, двамата от село *** срещу „ Напоителни системи “
ЕАД, град София за вземания от обезщетения за неимуществени вреди за
горниците над 50 000 лева до 250 000 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която „ Напоителни системи “ ЕАД,
град София, район „ Овча купел“, бул. „ Цар Борис III“ № 136 е осъдено да
заплати на А. Х. А., ЕГН: ********** и Н. М. Б., ЕГН: **********, двамата
от село ***, община ***, суми в размери на горниците над 32 000 лева до 50
000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. А., ЕГН: ********** и Н. М. Б.,
ЕГН: **********, двамата от село ***, община *** срещу „ Напоителни
системи “ ЕАД, град София искове за осъждането му да им заплати суми в
размери на горниците над 32 000 ( тридесет и две хиляди ) лева до 50 000
( петдесет хиляди )лева, съставляващи обезщетения за
неимуществени вреди от настъпилата на 10.05.2017 г. от удавяне в
микроязовир „ Калъчовец“ в землището на село ***, смърт
на Н. А. А. – син на ищцата и отглеждано от ищеца дете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта относно дължимите от А. Х. А.,
ЕГН: ********** и Н. М. Б., ЕГН: **********, двамата от село ***, община
*** разноски и относно осъждането на „ Напоителни системи “ ЕАД, град
София да заплати по сметка на БлОС суми за такса и разноски на основание
член 78,ал.6 от ГПК в размера от 2 572,80 ( две хиляди петстотин седемдесет
и два лева и осемдесет стотинки ) лева. .
ОТМЕНЯ решението в частта на осъждането на „ Напоителни системи
“ ЕАД, град София да заплати по сметка на БлОС суми за такса и разноски на
основание член 78,ал.6 от ГПК над размера от 2 572,80 лева.
ОСЪЖДА „ Напоителни системи “ ЕАД, град София да заплати на
адвокат П. З. адвокатско възнаграждение в размер от 1 475,84 ( хиляда
8
четиристотин седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки ) лева на
основание член 38,ал.2 от ЗА за защитата във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН: ********** и Н. М. Б., ЕГН: **********,
двамата от село ***, община *** да заплатят на „ Напоителни системи “
ЕАД, град София сумата в размер от 938,15( деветстотин тридесет и осем
лева и петнадесет стотинки ) лева, разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 820 ( осемстотин и двадесет ) лева, разноски за
въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9