Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.03.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9441 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.01.2020г., гр.д.41979/18г., СРС, 170 с-в
осъжда „А.П.“ ЕООД да заплати „П.Ю.“ ЕАД на основание чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД
сумата 1 200 лв., с включен ДДС, представляваща неплатена наемна цена за
м.12.2015 г. по споразумение от 01.07.2015 г., за ползване на обособена част от
сграда с площ 255 кв.м. – част от сервизна работилница, находяща се в гр.София,
СО-район „Илинден“, м. „Западен парк“, кв.1 , парцел I, ведно със законна лихва, считано от 25.06.2018г. до
окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 300,60 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.01.201 г. до
25.06.2018г. и сумата 700 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете „А.П.“ ЕООД. Счита, че не се доказва, в съответствие с
уговореното, а именно чрез приемо-предавателен протокол, да е предадено
държането на наемния имот, поради което не се дължи наемната цена. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „П.Ю.“ ЕАД оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2,
пр.І ЗЗД, чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Неоснователни са
оплакванията по жалбата, наведени и в първа инстанция и обсъдени с изчерпателно
и задълбочено в мотивите на решението. Последните въззивният съд напълно
споделя и не намира за необходимо да преповтаря.
За пълнота на изложението и
с оглед служебния контрол за спазване на императивните правни норми, следва да
се отбележи отново безспорният факт за обвързаност
на страните от облигационно правоотношение по неформален договор за наем,
обективиран в споразумение за заплащане финансово обезщетение от 01.07.2015г. По
силата му, ищецът „П.Ю.“ ЕАД предоставя на ответника „А.П.“ ЕООД временното
ползване на сервизна работилница срещу месечна наемна цена от 1 200 лв.
през периода 01.07.2015г. - 01.01.2016г.
Според свидетеля Мирослав Лалев, ответникът ползва
наемната вещ освен през целия първоначално уговорен 6-месечен срок на договора,
но още и до лятото на 2016г. При преценка на показанията по реда на чл.172 ГПК,
съдът отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля в полза на ответното
дружество, като негов служител. Въпреки това, показанията следва да се
кредитират, като основани на непосредствените и продължителни впечатления на
свидетеля, кореспондирането им с останалите доказателства и липсата на такива,
които да ги опровергават или разколебават.
В подкрепа са писмените доказателства за плащане на
наема през периода 01.07.2015г. - 01.12.2015г. Посредством плащането,
ответникът извънсъдебно признава съществуването на своето парично задължение за
съответния период, непосредствено предхождащ процесния месец, възникнало именно
по повод упражнено ползване на вещта.
Предвид изложеното, независимо от липсата на
двустранно подписан приемо-предавателен протокол за държането на наемната вещ,
съвпадащите и взаимно допълващи се данни от обсъдения доказателствен материал
са достатъчни за доказване на фактическото й държане от ответника през
процесния месец 12.2015г.
Липсва представен от него платежен документ за
установяване изпълнение на основното му договорно задължение по чл.232, ал.2,
предл.1 ЗЗД за плащане на наемната цена относно същия месец. Затова основателни
са исковете по чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД за главницата от 1 200 лв. и по чл.86,
ал.1 ЗЗД за лихва за забава от 300,60 лв. през периода 06.01.2016г. -
25.06.2018г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
реализира разноски за 500 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат,
които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 15.01.2020г., гр.д.41979/18г., СРС, 170 с-в.
ОСЪЖДА
„А.П.“ ЕООД, *** * да заплати „Пазари Юг“, гр. София, бул. „***** Б ЕАД сумата
500 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.