Р Е Ш Е Н И Е
Номер 370 Година 07.04.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х
състав, на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1759 по описа за 2022
година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.А.Т. с ЕГН: **********
***, със съдебен адрес ***, адв.Н.Г. против заповед № 8-Z-684/07.07.2022г. на кмета на Община Созопол, с която е
разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „ 3 броя едноетажни постройки и
алуминиев павилион върху бетонова настилка“, находящ се в поземлен имот с
кадастрален идентификатор 67800.53.26, м.Мапи, землище на гр.Созопол. Счита, че
заповедта е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона и прави искане да бъде
отменена. В съдебно заседание поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Представя писмени бележки.
Ответникът – Кмет на Община Созопол, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и прави искане да бъде отхвърлена и да му се
присъдят направените по делото разноски.
Заинтересуваната страна „Мими Корпорейшън-67“
ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“Иван Вазов“ № 11, вх.В, ет.2, ап.5, представлявано от управителя М.И.Михалева,
редовно уведомена, изразява писмено становище за основателност на жалбата.
Заинтересуваната страна „Ел стомана“ ООД с
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н.“Красна поляна“,
бул.“Александър Стамболийски“ № 205, със съдебен адрес ***, офис 8 – адв.Д.К.,
редовно уведомена, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави
искане да бъде отхвърлена и да ѝ се
присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
На 11.02.2022г. е съставен
констативен протокол за извършена проверка в поземлен имот с идентификатор
67800.53.26, м.“Мапи“, землището на гр.Созопол. При проверката е установено, че
в източната част на имота е положена бетонова настилка и върху нея са поставени
следните временни обект: 1.алуминиев павилион „Пекарна“, с размер 3,00/3,50м.;
2.дървена постройка за временно обитаване с размери 12,00/3,00м.; 3.дървена
постройка с размери 12,00/3,00м. ползвана за склад и 4.едноетажна паянтова
сграда с размери 8,50/7,00м., дървена конструкция, едноскатен покрив от метални
профилни листа, която се ползва през летния сезон като магазин. В протокола е
посочено, че с разрешение за поставяне № 35/13.06.2013г. е допуснато в имота да
се постави/монтира обект „Павилион“ с площ 55 кв.м., без посочено
предназначение, на името на М.Т., което разрешение е с изтекъл срок на
валидност и е следвало временния обект да бъде премахнат до 20.06.2014г.
Протокола е изпратен до Г.К. и М.Т. с писмо
изх.№ 94-00-586/25.02.2022г. (л.31 от делото). Той е получен от Г.К. на 04.03.2022г.,
съгласно приложеното известие за доставяне (л.33 от делото), а известието за
доставяне до М.Т. е върнато с отбелязване „непотърсено“ (л.32 от делото).
В Община Созопол
е постъпило писмено становище от М.Т. с вх.№ 94-00-586-1/14.03.2022г. (л.38 от
делото), в което се сочи, че е отдала под наем на „Мими Корпорейшън-67“ ЕООД 632/1264 кв.м. идеални
части от имота, като констатираните обекти не са изградени от нея. Към
становището са приложени разрешение за поставяне и монтаж № 35/13.06.2013г.,
уведомление за инвестиционно намерение до директора на РИОСВ гр.Бургас с вх.№
1460/30.05.219г., заявление за презаверка на разрешение за поставяне на
временен обект в частен имот до кмета на Община Созопол с вх.№
УТ-1989-83/03.06.2019г. (л.39-44 от делото).
До „Мими Корпорейшън-67“ ЕООД е изпратено
писмо с изх.№ 26-00-443/21.03.2022г. на заместник кмета на Община Созопол (л.45
от делото), с което се дава възможност в 7-дневен срок от уведомяването да се
представи становище и наличната документация относима към направените с
констативния протокол констатации. Писмото е получено на 14.03.2022г., видно от
приложеното известие за доставяне (л.46 от делото).
С констативен акт № 7/30.05.2022г. (л.47-49 от
делото), за извършена проверка на строеж „3 броя едноетажни постройки и
алуминиев павилион върху бетонова настилка“, находящ се в поземлен имот с
кадастрален идентификатор 67800.53.26, м.Мапи, землище на гр.Созопол, е
установено, че имота е собственост на М.Т. и Г.К., като строежа е извършен от
„Мими Корпорейшън-67“ ЕООД. Посочено е, че за строежа няма строителен надзор,
одобрени инвестиционни проекти, съгласуване с контролни органи, разрешение за
строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво и заповедна книга. В протокола са възпроизведени констатациите от
предходната проверка на 11.02.2022г., като в допълнение е отбелязано, че не се
е установило обект отговарящ на проектната документация по издаване на
представеното разрешение за поставяне. Като установени нарушения е посочено, че
е положена бетонова настилка и изградени обекти без необходимото разрешение за
строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Протокола е изпратен до Г.К., М.Т. и „Мими
Корпорейшън-67“ ЕООД с писмо изх.№ 94-00-1737/01.06.2022г. (л.50 от делото).
Той е получен от Г.К. и „Мими Корпорейшън-67“ ЕООД на 06.06.2022г., а от М.Т.
на 07.06.2022г., видно от приложените известия за доставяне (л.51 от делото).
Със заповед № 8-Z-684/07.07.2022г. на кмета на Община Созопол (л.25-26
от делото), е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „3 броя
едноетажни постройки и алуминиев павилион върху бетонова настилка“, находящ се
в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.53.26, м.Мапи, землище на
гр.Созопол. В мотивите на заповедта е описано процесното строителство, като е
посочено, че то е извършено в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ – без
необходимото разрешение за строеж. Посочено е, че имота е собственост на М.Т. и
Г.К., като строежа е извършен от „Мими Корпорейшън-67“ ЕООД и е прието, че е
налице установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
подлежащ на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Заповедта е изпратена до Г.К., М.Т. и „Мими
Корпорейшън-67“ ЕООД с писмо изх.№ 94-00-2251/12.07.2022г. (л.27 от делото). Тя
е получена от Г.К. и „Мими Корпорейшън-67“ ЕООД на 14.07.2022г., видно от
приложените известия за доставяне (л.29 от делото), а известието за доставяне
до М.Т. е върнато с отбелязване „непотърсено“ (л.28 от делото).
От Община Созопол
е поставено и съобщение до М.Т. (л.30 от делото), с което на основание §4,
ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, е уведомена за издадената заповед, като съобщението е
било залепено на обекта на
09.09.2022г.
Със жалба вх.№ 94-00-3205/26.09.2022г. (л.3-6
от делото), заповедта е обжалвана по съдебен ред.
В хода на съдебното производство е допусната и
приета съдебно-техническа експертиза, в заключението по която вещото лице е
описало всеки един от процесните обекти. По отношение на обект № 1 – алуминиев
павилион „Пекарна“ е посочено, че конструкцията му е от алуминиеви профили с
термопанелни стени, с приблизителни размери 4,00/3,50м. и площ 14 кв.м. и е
монтиран върху циментова замазка. Обект № 2 – дървена постройка за
временно обитаване е с приблизителни размери 8,40/3,50м. и площ 29,4 кв.м.,
изградена като дървена конструкция с 10х10см. колонки и греди с наковани върху
тях OSB плоскости за стени, под/дюшеме, таван и
покрив. Покривното покритие е от профилирана ламарина, като постройката е
монтирана върху дървени трупчета. Обект № 3 – дървена постройка склад е
с приблизителни размери 7,40/3,00м. и площ 22,20 кв.м., изградена като дървена
конструкция с 10х10см. колонки и греди с наковани върху тях OSB плоскости за стени, под/дюшеме, таван и
ламаринен покрив. Постройката е монтирана върху дървени трупчета. Обект № 4
– дървена постройка магазин е с приблизителни размери 8,50/8,00м. и площ 68,00
кв.м., конструкция – дървена носеща и покривна конструкция (колони и греди
10/10см., покривни ребра 5/10см.). Покрив четирискатен с покритие от метални
керемиди и ЛТ ламарина. Стени и таван - дървена конструкция покрита с OSB плоскости, боядисани с блажна боя. Дограма –
врати и прозорци ПВЦ. Под – бетонова плоча с покритие от теракотени плочки-
дървената носеща конструкция е монтирана върху бетонова плоча/фундамент трайно прикрепен
към терена, чрез връзки тип „Монтажна обувка“ на дървени колони с бетонова
плоча. Според вещото лице обект № 4 може да се пренесе чрез помощта на кран и
съответното такелажно оборудване, но без основата/фундаментна плоча, след
демонтиране/разрязване на „Монтажната обувка“, с която завършва всяка една от
колоните. Фундаменталната плоча, покрита с теракотени плочки е част от
процесния обект и може да послужи за основа на строеж. Обекти № 1, № 2 и № 3
могат да бъдат демонтирани в цялост, без да бъдат разглобявани на съставните им
елементи, като обект № 4 при демонтиране ще остане без под – бетонова плоча
покрита с теракотени плочки. Обектите са електрифицирани и водоснабдени, с
изградени подземни връзки, няма канализация, но има септична яма. Представеното
по делото разрешение за поставяне от 2013г. е за павилион от 55 кв.м, който е
разположен частично върху терена зает от обект № 4 – дървена постройка магазин
с площ от 68,00 кв.м.
При приемане на заключението на вещото лице в
проведеното на 14.03.2023г. открито съдебно заседание, от него се сочи, че
бетоновата настилка не е продължение на пътното платно и върху нея е постройка
№ 4, която е с елементи на строеж. Бетоновата настилка е от ръба на банкета на
пътя и е на площ от порядъка на 100-150кв.м., като тя е под постройка № 4 и е
пред останалите постройки, като чисто функционално дава възможност да се
ползват постройките. По начин на използване обект № 1 е пекарна, обект № 2 има
четири помещения в които има легла и се използва за стая за почивка на
персонала, обект № 3 е дървена складова постройка за натурии, а обект № 4 е
магазин със стелажи по стените и има витрини, хладилни витрини, фризери, ракли,
т.е. оборудване за магазин.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед № 8-Z-684/07.07.2022г. на кмета на Община Созопол е издадена
от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ
и при спазване на установената писмена форма.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Преди издаване на заповедта е
изпълнена процедурата предвидена в чл.225а,
ал.2 от ЗУТ
и е съставен констативен акт 7/30.05.2022г. за проверка извършена в отсъствието на жалбоподателите.
Актът е редовно връчен на лицата и срещу него са постъпили писмени възражения,
които са обсъдени при издаване на процесната заповед. Изрично в акта е
посочено, че той е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и с връчването му жалбоподателя е уведомен за
образуваното производство и правото му на защита не е нарушено.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че неправилно е определен като адресат на заповедта.
Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива
между административния орган и възложителя на строежа. Съгласно нормата на
чл.161 от ЗУТ, възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което
е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на закон. В случая, от представените по делото
доказателства се установява, че правилно жалбоподателят, заедно с другия
собственик на имота са определени като възложители на процесните обекти, по
смисъла на посочената правна норма, тъй като са собственици на имота и не се
установява те да са учредили право на строеж на други лица, съответно че са
налице други лица, които да имат право да строят в имота по силата на закон. До
извод различен от изложения, не би могло да се достигне въз основа на цитираната
от жалбоподателя съдебна практика, тъй като тя касае случай в който е било
издадено разрешение на строеж на лице, различно от собственика на имота,
каквото разрешение в случая липсва. Също така, в хода на административното
производство макар и жалбоподателя да е изложил твърдения, че процесните обекти
са извършени от „Мими Корпорейшън-67“ ЕООД, в подкрепа на тези твърдения не е
представил никакви доказателства, като такива не са ангажирани и от
дружеството, което даже не е изразило становище във връзка с образуваното
административно производство. За първи път в хода на съдебното производство от
„Мими Корпорейшън-67“ ЕООД се излагат твърдения, че обектите са поставени от
„Шами-Милена Ив“ ЕООД и се представя договор за наем сключено с това трето
дружество, срока на който договор е изтекъл на 31.12.2015г., без да е
предвидена в него възможност за продължаване на действието му. След като в хода
на административното производство не са ангажирани безспорни доказателства за
лицето което е извършило процесните обекти, правилно в обжалваната заповед,
като възложители на строежа са посочени собствениците на имота и те са
определени като адресати на задължението за премахване на обектите.
Заповедта е издадена в частично несъответствие
с материалния закон.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са
незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж.
За преценка валидността и законосъобразността
на обжалваната заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е
необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същия е строеж от
четвърта до шеста категория, за изграждането на който да липсват одобрени
инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж.
Със заповедта е разпоредено премахване на
четири обекта, по отношение на които административният орган е приел, че всеки
един от тях представлява строеж, извършен без необходимите за това строителни
разрешения. Действително, в диспозитива на заповедта тези обекти не са прецизно
описани, като четири самостоятелни обекта, но това не е съществено процесуално
нарушение, доколкото те са надлежно индивидуализирани и не е налице съмнение
относно техния вид, местоположение, начин на ползване и разположение.
По делото е налице спор дали
разпоредените за премахване обекти представлява строеж, както е приел
административния орган или те са преместваеми обекти, както твърди
жалбоподателя.
По отношение на обект № 1 – алуминиев павилион
„Пекарна“, са основателни възраженията на жалбоподателя, че той е премествам
обект и неправилно в обжалваната заповед е прието, че е строеж.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се
поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности, преместваеми обекти за
временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната.
Според своето предназначение,
процесният обект е преместваем, съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ, тъй като неговото
ползване е свързано с извършване на търговска дейност – пекарна, от която се извършва
продажба на тестени изделия.
Съгласно
§5, т.80 от ДР на ЗУТ, „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на
строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура
да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост
и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста
категория са строежите по чл.54, ал.1 и 4 и чл.147 от ЗУТ.
Видно от заключението на вещото лице,
процесния обект е преместваем по смисъла на 5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като няма
характеристиките на строеж, може след демонтирането му да бъде преместен и
ползван на друго място, със същото или подобно предназначение. Обектът е
закрепен временно върху терена, като е монтиран върху циментова замазка и
премахването му не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята.
Съгласно така извършеното описание на
процесния обект, същия не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на
ЗУТ, като той не се определя като обект на допълващо застрояване, по смисъла на
чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, тъй като не служи за задоволяват личните нужди на
собственика на имота. Същевременно, безспорно той не е временен строеж по
смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и не попада сред изключенията предвидени в
нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за строеж. Ето защо, този
обект, с оглед неговото предназначение и начин на изграждане не е строеж шеста
категория, по смисъла на посочените разпоредби, а е преместваме обект, съгласно
чл.56, ал.1 от ЗУТ. За неговото поставяне е необходимо да бъде издадено
разрешение по чл.56, ал.2 от ЗУТ, а не да се одобряват инвестиционни проекти и
да се издава разрешение за строеж, поради което в несъответствие с
материалноправните изисквания на закона е издадена процесната заповед за
неговото премахване по реда на чл.225а от ЗУТ, като е прието, че е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ.
В случая, доколкото от ангажираните по делото
доказателства се установява, че предмет на процесната заповед е премахването на
преместваем обект, то не следва да се обсъжда приложението на нормите на §16 от
ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като те са неотносими, като касаещи
незаконни строежи изградени в посочените от законодателя периоди от време.
По отношение на обект № 2 – дървена постройка за
временно обитаване, са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че той е
премествам обект и неправилно в обжалваната заповед е прието, че е строеж.
За да са квалифицира един обект, като такъв по
чл.56, ал. 1 ЗУТ е необходимо да са налице две кумулативно предвидени от
законодателя условия, а именно, обекта да има едно от предназначенията
предвидени в чл.56, ал.1 от ЗУТ и да е преместваем по смисъла на 5, т.80 от ДР
на ЗУТ.
При извършената от вещото
лице проверка е установено, бе обекта се ползва за стаи за почивка на
персонала, като се състои от четири стаи в които са разположени легла.
С оглед така установено
предназначение, процесният обект безспорно не представлява увеселителен обект,
преместваем обект за временно обитаване при бедствия или преместваем обект,
свързани с отбраната и сигурността на страната. Той не е и преместваем обект за
административни и търговски и за други обслужващи дейности, тъй като по смисъла
на чл.39 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони (редакция ДВ бр.21/01.03.2013г.,
действала към момента на издаване на процесната заповед), обектите за
обществено обслужване осигуряват следните видове дейности: образование, здравеопазване
и социални грижи, култура, религия, административни услуги, търговия,
обществено хранене и битови услуги, както и други общественообслужващи
дейности. Процесната постройка не е предназначена за цели на търговия и други
обслужващи дейности, тя не попълват съдържанието и на израза „други
общественообслужващи дейности” в частта за обектите на градско обзавеждане. В
случая, тази постройка служи за задоволяване на жилищни нужди, като в нея са
разположени легла, поради което независимо от нейната преместваемост, която се
установява от заключението на вещото лице, тази постройка не е обект по смисъла
на чл.56, ал.1 ЗУТ и §5, т.80 от ДР на ЗУТ и не подлежат на премахване по реда
на чл.57а от ЗУТ, както правилно е приел административния орган.
Тази постройка, по своето
предназначение представлява строеж от допълващо застрояване, по смисъла на
чл.41, ал.1 от ЗУТ, като спомагателни постройки. Тя представлява строеж VІ-та
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, тъй като попада сред изключенията
предвидени в нормата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, за които не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за строеж.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат
да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В нормата на чл.151,
ал.1 от ЗУТ са предвидени случаите в които не се изисква разрешение за строеж,
като процесният строеж не попада в нито една от предвидените хипотези.
С оглед на изложеното, след като в случая е
налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е шеста категория,
съгласно чл.137, т.6 от ЗУТ, и не попада
сред изключенията предвидени в чл.151, ал.1 от ЗУТ, то правилно е прието от
административния орган, че за него се изисква разрешение за строеж, съгласно
чл.148, ал.1 от ЗУТ. В случая, не се твърди и не се установява да е издавано
разрешение за строеж за обекта, поради което правилно е прието в обжалваната
заповед, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Строежът не е търпим и по смисъла на §16 от ПР
на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ бр.82/2012г.), тъй като от самия
жалбоподател и заинтересуваната страна се твърди, че той е извършен от
дружество-наемател на имота, като представения договор за наем е сключен на
15.07.2013г. (л.74-76 от делото), а посочените норми са приложими по отношение
на строежи извършени преди 31.03.2001г.
По отношение на обект № 3 – дървена постройка склад,
са основателни възраженията на жалбоподателя, че той е премествам обект и
неправилно в обжалваната заповед е прието, че е строеж.
Според своето предназначение,
процесният обект е преместваем, съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ, тъй като неговото
ползване е свързано с извършване на търговска дейност, като съобразно
твърденията на заинтересуваната страна „Мими Корпорейшън-67“ ЕООД, той се
ползва като склад към магазина, като в този смисъл и вещото лице сочи, че
обекта се ползва за склад. Действително от вещото лице се сочи, че това е
„складова постройка за натурии“, но доколкото от него не е извършен оглед вътре
в помещението и като се вземе в предвид, че към момента на изготвяне на
заключението е било месец февруари, през който процесните обекти фактически не
се ползват, с оглед техния сезонен характер, следва да се приеме, че
действително това е склад който се ползва във връзка с извършваната търговска
дейност в имота.
На следващо място, видно от
заключението на вещото лице, процесния обект е преместваем по смисъла на 5,
т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като няма характеристиките на строеж, може след
демонтирането му да бъде преместен и ползван на друго място, със същото или
подобно предназначение. Обектът е закрепен временно върху терена, като
премахването му не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята.
Съгласно така извършеното описание на
процесния обект, същия не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на
ЗУТ, като той не се определя като обект на допълващо застрояване, по смисъла на
чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, тъй като не служи за задоволяват личните нужди на
собственика на имота. Същевременно, безспорно той не е временен строеж по
смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и не попада сред изключенията предвидени в
нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за строеж. Ето защо, този
обект, с оглед неговото предназначение и начин на изграждане не е строеж шеста
категория, по смисъла на посочените разпоредби, а е преместваме обект, съгласно
чл.56, ал.1 от ЗУТ. За неговото поставяне е необходимо да бъде издадено
разрешение по чл.56, ал.2 от ЗУТ, а не да се одобряват инвестиционни проекти и
да се издава разрешение за строеж, поради което в несъответствие с
материалноправните изисквания на закона е издадена процесната заповед за
неговото премахване по реда на чл.225а от ЗУТ, като е прието, че е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ.
В случая, доколкото от ангажираните по делото
доказателства се установява, че предмет на процесната заповед е премахването на
преместваем обект, то не следва да се обсъжда приложението на нормите на §16 от
ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като те са неотносими, като касаещи
незаконни строежи изградени в посочените от законодателя периоди от време.
По отношение на обект № 4 – дървена
постройка магазин, са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че той е
премествам обект и неправилно в обжалваната заповед е прието, че е строеж.
Както беше посочено вече, за да са квалифицира
един обект, като такъв по чл.56, ал. 1 ЗУТ е необходимо да са налице две
кумулативно предвидени от законодателя условия, а именно, обекта да има едно от
предназначенията предвидени в чл.56, ал.1 от ЗУТ и да е преместваем по смисъла
на 5, т.80 от ДР на ЗУТ.
При извършената от вещото
лице проверка е установено, бе обекта се ползва за магазин, поради което по
своето предназначение обекта отговаря на изискванията на чл.56, ал.1 от ЗУТ,
тъй като неговото ползване е свързано с търговска дейност.
Така описаната дървена постройка – магазин, не
представлява преместваме обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като
видно от заключението на вещото лице, което се кредитира от съда, като
компетентно и безпристрастно, неговия под е бетонова плоча с покритие от
теракотени плочки, върху която е монтирана дървената носеща конструкция и е
трайно прекрепен към терена, чрез връзки тип „Монтажна обувка“ на дървени
колони с бетонова плоча, съответно фундаментната плоча, е част от процесния
обект и може да послужи за основа на строеж.
С оглед начина на закрепване на обекта и на
факта, че неговите основи могат да служат за основи на строеж, то същия
представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Този строеж е V-та
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, като сграда за обществено
обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат
да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В нормата на чл.151,
ал.1 от ЗУТ са предвидени случаите в които не се изисква разрешение за строеж,
като процесният строеж не попада в нито една от предвидените хипотези.
С оглед на изложеното, след като в случая е
налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория,
съгласно чл.137, т.5, б.“а“ от ЗУТ, и не
попада сред изключенията предвидени в чл.151, ал.1 от ЗУТ, то правилно е прието
от административния орган, че за него се изисква разрешение за строеж, съгласно
чл.148, ал.1 от ЗУТ. Съответно, този строеж не е търпим и по смисъла на §16 от
ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ бр.82/2012г.), тъй като той е извършен
след 2013г. от дружеството-наемател, съгласно твърденията на страните, а
посочените норми са приложими по отношение на строежи извършени преди
31.03.2001г.
С оглед на изложеното и след като в случая, не
се твърди и не се установява да е издавано разрешение за строеж за процесния
обект, правилно е прието в обжалваната заповед, че строежът е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и с процесната заповед е разпоредено неговото
премахване.
До извод различен от изложения не би могло да
се достигне въз основа на представеното по делото разрешение за поставяне и
монтаж № 35/13.06.2013г., с което е разрешено на М.Т. да монтира/постави
временен обект павилион, тъй като видно от заключението на вещото лице това
разрешение касае обект с площ от 55 кв.м. и павилиона с тази площ е бил
разположен частично върху терена зает от обект № 4 – дървена постройка магазин
с площ от 68,00 кв.м., тоест не е налице идентичност между разрешения обект и
съществуващия на място.
В случая не е налице и отменително основание
по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед, по отношение на обекти № 2
и № 4, не противоречи на целта на закона. Кмета на общината, се явява
административния орган, който следва да не допуска наличие на незаконни строежи
и при наличието на такива да разпореди тяхното премахване. При правилно
установеното наличие на основания по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, за премахване на
процесния строеж, след изпълнение на законоустановената процедура, заповедта е
издадена в съответствие с целите на закона, а именно да не се допуска незаконно
строителство.
С оглед на изложеното обжалваната заповед се
явява незаконосъобразна по отношение на разпореденото премахване на обекти № 1
и № 3, тъй като те представляват преместваеми обекти по смисъла на чл.56 от ЗУТ
и тяхното премахване следва да бъде извършено по реда на чл.57а от ЗУТ и заповедта
следва да бъде отменена в тази ѝ част. По отношение на обекти № 2 и № 4,
правилно административният орган е приел, че представляват незаконни строежи по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и след като не са търпими, законосъобразно
е разпоредено тяхното премахване и жалбата на М.Т. следва да бъде отхвърлена в
тази част, като неоснователна.
При този изход на спор частично основателни се
явяват исканията на страните за присъждане на направените по делото съдебни
разноски. Ето защо и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 540,00 лева, представляващи
половината от направените разноски в общ размер на 1 080,00 лева (10,00
лева такса за образуване на съдебно производство, 500,00 лева адвокатско
възнаграждение и 570,00 лева възнаграждение на вещото лице). В полза на
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства за извършване на такива. В полза на заинтересуваната страна
„Ел
стомана“ООД, на основание чл.143, ал.4 от АПК, следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лева, представляващи
половината от направените разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на
200,00 лева. Разноски за адвокатско възнаграждение на заинтересуваната страна
не следва да се присъждат, тъй като съгласно представения договор за правна
защита и съдействие дружеството е следвало да заплати договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000,00 лева по банков път, като по делото не
са представени доказателства за извършено плащане. Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на
ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.219, ал.3 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
десети състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
8-Z-684/07.07.2022г. на кмета на Община Созопол, в
частта в която е разпоредено премахване на обект № 1 - алуминиев павилион
„Пекарна“ и обект № 3 - дървена постройка склад, находящи се в поземлен имот с
идентификатор 67800.53.26 по КККР на гр.Созопол, м.Мапи, землище на
гр.Созопол.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Т. с
ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Н.Г. против заповед № 8-Z-684/07.07.2022г. на кмета на Община Созопол, в
останалата ѝ част.
ОСЪЖДА
Община Созопол да заплати в полза на М.А.Т. с ЕГН: **********
***, разноски
по делото в размер на 540,00 лева
(петстотин и четиридесет лева).
ОСЪЖДА М.А.Т. с ЕГН: ********** *** да заплати в
полза на „Ел стомана“ООД с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н.“Красна поляна“, бул.“Александър Стамболийски“ № 205, разноски по
делото в размер на 100,00 лева (сто
лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: