РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 22.02.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 213 по описа за 2020
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Ловеч, пл. ”****”№ 1, представлявано от управителя М.В.М.,
подадена срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-04001119004477-091-001 от 07.01.2020 г., издаден от Ц.М.П.- орган,
възложил ревизията и Р.А.К.- ръководител на ревизията, с който на дружеството са установени задължения за данъци и лихви
- ДДС за данъчни периоди месец юли 2017г. - месец
02.2019г. и корпоративен данък за 2017г. и 2018г., потвърден с Решение № 47/03.04.2020 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Велико Търново при Централно
управление на Националната агенция по приходите на НАП Велико Търново, в частта, с която по ЗДДС за данъчни периоди от
28.07.2017 г. до 28.02.2019 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 16
861,05 лв. и лихва в размер на 2605,94 лв., определен е за внасяне деклариран и
невнесен ДДС за м.11.2017 г. в размер на 0,89 лв. и лихва в размер на 0,19 лв.,
за м.09.2018 г. в размер на 286,19 лв. и лихва 35,70 лв., за м.10.2018 г. в
размер на 175,50 лв. и лихва 20,43 лв. и за м.01.2019 г. в размер на 150,42 лв.
и лихва 13,66 лв., и с която
по ЗКПО е определен допълнителен корпоративен данък за 2017 г. в размер на
2 176,66 лв. и лихви в размер на 390,02 лв. и за 2018 г. в размер на 2 996,01
лв. и лихви в размер на 233,87 лв., като законосъобразен.
В жалбата се
иска отмяна на ревизионния акт като необоснован и незаконосъобразен, поради
неправилното прилагане на материалния закон и наспазване на процесуалните
правила, така и поради несъобразяване с целта на закона. Твърдят се допуснати
нарушения в процесуалната дейност на органите по приходите при създаване на
веществени доказателствени средства за обезпечаване на доказателствата от
компютърната конфигурация на ревизираното лице.
Оспорват се фактическите и правни изводи в ревизионнния доклад и
установените в ревизионния акт задължения по ЗДДС и ЗКПО. Изложени са доводи,
че събраните доказателства са преценени едностранчиво без да се съобразят
заложените в ДОПК принципи за обективност и служебно начало. Твърди се, че не са
налице предпоставките за облагане по особения ред на чл.122 и следващите от ДОПК. Сочи се, че при липса на доказателства за получени плащания за конкретно
извършени продажби е необоснован извода за укрити приходи от неотетени
продажби.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира съображения по
същество и моли ревизионния акт да бъде отменен. Претендира заплащането на
направените по делото разноски, за което представя списък на същите.
В съдебно заседание ответникът, директорът на Дирекция ”Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр.В. Търново чрез упълномощен
юрисконсулт оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.
Счита оспорения РА за правилен и законосъобразен по мотивите подробно изложени
в Решение №47/03.04.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ гр. Велико Търново, както и в
представената по делото писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно материалния интерес в размер на 1308,40 лева, по представения списък.
Съдът, след анализ и оценка
на събраните в хода на производството доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На дружеството – жалбоподател „****” ЕООД е
извършена ревизия за установяване на задълженията му за ДДС за периода от 28.07.2017
г. до 28.02.2019 г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2018 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р- 04001119004477-020-001/11.07.2019 година, издадена от началник сектор при ТД
на НАП Велико Търново, изменена с последваща заповед за изменение на ЗВР №
Р-04001119004477-020-002/15.10.2019 г., на същия орган по приходите.
След приключване на ревизията ревизиращият екип
изготвил Ревизионен доклад /РД/ № Р-04001119004477-092-001/10.12.2019 г., с
който било предложено да бъдат установени задължения за плащане на корпоративен
данък по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г., данък върху добавената стойност по ЗДДС за
данъчни периоди 28.07.2017 г. до 28.02.2019 г. и дължими лихви за забава. Срещу
РД жалбоподателят не е подал възражение. Ревизията е завършила с издаването на
обжалвания ревизионен акт № Р-04001119004477-091-001 от 07.01.2020 г. Несъгласно
с констатациите в РА и определените задължения ревизираното лице е обжалвало по
административен ред. С Решение № 47/03.04.2020 г. директорът на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – Велико Търново, е потвърдил
ревизионния акт в частта му, оспорена с настоящата жалба, като
законосъобразен. Ревизионен доклад /РД/ връчен
на оспорващото дружество по електронен път на 12.12.2019 г., по реда на чл.29,
ал.4 от ДОПК. Срещу ревизионния доклад
няма направено възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК.
В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета
административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени
и приети са писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка,
изпратена с писмо изх. № 683/05.05.2020 г. и отделно представените с молба
изх.№ 859/04.06.2020г., на хартиен носител и на технически носител – 2 броя CD,
със записани в тях електронни документи, свързани с възлагането, изменението и
издаването на обжалвания РА, Разпечатки от Публичен регистър на електронни
подписи на B-TRUST за притежание на квалифициран електронен подпис от Ц.М.П., Р.А.К.и Н.Г.Н.към датата на подписването на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА като електронен
документ, 2 бр. описи на записаните електронни документи, приложени към
електронните носители.
От процесуалния представител на
жалбоподателя е оспорена истинността на
съдържанието на ПИП № 0239663/12.02.2019 г. и Протокол cep. АА
0015753/12.02.2019 г. с всички негови приложения включително данни на оптични
носители, присъединени към предхождащата проверка с Протокол №
П-1546157/01.03.2019г., присъединени към ревизията с Протокол № Р- 04001119004477-
ППД -001/08.08.2019г., както и
истинността на отразените данни в приложенията, включително данни на оптични
носители към Протокол cep. АА 0015753/12.02.2019 г.
По искане на оспорващия по делото
е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена
и неоспорена от страните, с изключение приетото в частта по т.14, за което
съдът ще изложи допълнително мотиви.
По искане на
дружеството-жалбоподател също е допусната и назначена съдебно-техническа компютърна експертиза. Заключенията съдът
кредитира с доверие, като компетентно, обективно и безпристрастно дадени,
съответстващи на останалите доказателства, тъй като възражения по
доказателствената им стойност не са изложени по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл. 156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след
изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и издаденият въз основа на
същия РА са постановени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати нарушения на изискванията за форма
и на административно производствените правила
в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока
по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК
реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на
ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за установените обстоятелства
по чл.122, ал.1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК.
Въз основа на приложените към
административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.
2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите, на основание чл.119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно
чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.
Извършените процесуални действия са оформени с
протоколи, които съдържат реквизитите по чл.50,
ал.2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват съда с
материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.
В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните
основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на
доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за
ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния
акт. Потвърждаващото решение също е издадено от компетентен орган и съдържа
правни и фактически основания за издаването му.
По спазването на материално-правните норми.
Съдът намира, че ревизиращия екип законосъобразно е
преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 - чл.124 от ДОПК
за определените задълженията по отношение на жалбоподателя по ЗКПО и Закона за
данък върху добавената стойност ЗДДС. Ревизиращите органи са извършили анализ и
съпоставка на всички събрани доказателства, следствие на което са установили,
че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК - наличие на
данни за укрити приходи, нередовна счетоводна отчетност, която не дава
възможност за определянето на данъчна основа за облагане с данъци.
За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо
приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в
чл.122, ал.1 ДОПК. В процесния случай залегналите в ревизионния акт основания
са тези по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК. При
действието на чл.124, ал.2 ДОПК доказването на основанията по чл.122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от кодекса е в
тежест на администрацията. По съществото на спора, от значение е дали
ревизираното лице е имало през ревизирания период укрити приходи или доходи в
посочения от администрацията размер. Според органите по приходите в
ревизираните периоди „****” ЕООД не е отчело всички приходи от продажби,
реализирани от стопанисвания от дружеството търговски обект за периода от
01.03.2017 г. до 12.02.2019 г..
Ревизираното лице „****” ЕООД
през процесния период извършва дейност на питейни заведения - продажба на
топли, безалкохолни и алкохолни напитки, фрешове, коктейли, смутита, сандвичи и
други подобни. Дружеството стопанисва търговски обект: кафе-аперитив „****“,
находящ се в гр. Ловеч, пл. „****“ № 1. Дружеството е с регистрация по ЗДДС,
считано от 01.09.2017 г.
Ревизията на жалбоподателя е
извършeна по реда на чл.122 от ДОПК, като органите по приходите са приели за
установени наличие на обстоятелства по ал.1, т.2 от същия законов текст. За да
се обоснове приложението на тази разпоредба от ревизиращите е направен извод за
неотчетени приходи в размер на 111 479,35лв. с ДДС. Този извод е изведен след
анализ на отчетените обороти в таблици „public_Продадени_артикули" и „public_Сметки“ на програмен продукт „*** ****", копирани и
качени на оптични носители от данъчните органи на 12.02.2019г., и
осчетоводените от лицето и изчислените от ревизиращите органи надценки на
продаваните стоки в търговския обект кафе-аперитив, находящ се в гр. Ловеч, пл.
„****" №1, за периода от 01.03.2017г. до 28.02.2019г.
Предвид, че ревизията е извършена по особения ред, съгласно чл. 124, ал.2 ДОПК доказателстевната тежест да се оборят констатациите в РА, които се считат
за верни до доказване на противното, е на ревизираното лице, но в случая това
не е сторено. Това е така, тъй като Протокол сер.АА № 0015753/12.2.2019 г. и
получените данни от технически и електронни носители на информация съставляват
годни доказателствени средства, обосноваващи констатациите в процесния
ревизионен акт. Действията по обезпечаване на доказателствата, документирани в
протокола не са оспорени по реда на чл. 41 от ДОПК, който е указан и в самия
протокол, поради което следва, че обезпечаването е произвело действие и
съставеният протокол се ползва с доказателствена сила по чл.50, ал.1 от ДОПК.
Органите по приходите са извършили анализ на обезпечената информация - база
данни на програмния продукт, наличен в търговския обект, където ревизираното
лице упражнява дейността си, в резултат на който са установили
нефактурирани/неотчетени количества артикули/стоки в счетоводството на
жалбоподателя. Именно тези нефактурирани/неотчетени количества артикули/стоки
безспорно свидетелстват за укрити приходи от жалбоподателя. По аргумент от
чл.54, ал.3 във вр. чл.52 от ДОПК доколкото информацията от базата данни на
жалбоподателя съдържа неизгодни за него факти - подробна информация за
продадени стоки, същата дава основание да бъде направен извода от органите по
приходите, че са налице укрити приходи, върху които не са начислени съответно
пряк и косвен данък. Според събраните по делото доказателства и съдебните
експертизи, Програмният продукт /ПП/ *** ****, версия 18.7.10” безспорно е
използван в дейността на дружеството с контролни цели във връзка с
осъществяване продажбите в обекта - кафе-аператив „****“. Базата данни на този програмен продукт в същността
си служи за контрол както на обслужващия персонал, така и за засичане на
закупените стоки, на стоковата наличност и на извършените продажби. В този
смисъл са и дадените от управителя на „****“ ЕООД обяснения, приети с Протокол
№ 1546165/16.04.2019 г. Събраната информация по съответния ред е позволила на
органите по приходите точно пресмятане на обема, както на отчетените, така и на
неотчетените в счетоводството продажби, и съответно определяне размера на
укритите приходи по периоди.
Изводите на органите по
приходите са основани както на събраните в хода на ревизията доказателства, а
именно предоставената информация от „***“ ЕООД /разработчик на ПП „*** ****“/,
предоставените от „***“ ООД контролни ленти на електронен носител /КЛЕН/ от фискалното устройство с № ZK105***
и ФП № 5013711 на „****“ ЕООД, така и на присъединените в ревизионното
производство доказателства, събрани в хода на извършената проверка за
установяване на факти и обстоятелства и анализ на данни в електронен формат, приключила
с Протокол № П-04001119028259-073-001/11.07.2019 г. с приложените към него
Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №
0015753/12.02.2019 г. и Протокол за извършена проверка cep. АА №
0239663/12.02.2019 г., приобщени в хода на ревизията с Протокол №
Р-040001119004477- ППД-001/08.08.2019 г.
В
хода на контролната проверка, а последствие и при ревизията приходните органи
са подложили на анализ базата данни с наименование 2019-02-12
144837-db-rhe-red.gxa, от използвания в търговския обект на жалбоподателя
програмен продукт „*** ****“. В съшита се съдържа информация за периода от
02.03.2017 г. до 12.02.2019 г. Разчели са информацията от базата данни на
програмния продукт „*** ****”, отчитащ продажбите в обекта - кафе-аперитив „****“,
с помощта на специализиран, лицензиран софтуер „Arbutus“ и са взели предвид
събраните в хода на ПАДЕФ разяснения от „***“ ЕООД. Разясненията съдържат
информация относно описание на таблиците и релативните връзки межцу тях,
касаещи извършените продажби и покупки чрез програмен продукт „*** Peсто”. Съгласно отговора на „***“ ЕООД, таблица „Плащания“
в програмен продукт „*** ****“ не се използва. В тази връзка за целите на
проверката са взети предвид данните, вписани в таблици от ПП „*** ****“, както следва: таблица „Сметки“, която служи за
записване на продажбите /приключени сметки/ и таблица „Продадени артикули“,
която отразява артикулите от продажбите. Анализът е описан в РД на лист 4 и следващите.
Извършеният анализ от органите
по приходите се подкрепя изцяло и от изводите на вещото лице, изготвило
заключението на назначената по делото съдебно-техническа компютьрна експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че обект на анализ на
експертизата е била именно обезпечената и копирана на технически носител база
данни от използвания от дружеството ПП „*** **** версия 18.7.10“, в която се
съдържат посочените от вещото лице таблици. Както е установило и вещото лице, в
таблиците се записват данните за регистрираните и приключили продажби, като
обща сума и разбивка по артикули, съответно с наименование „Сметки“ и
„Продадени артикули“ /т. 2.4.2 на стр. 9 от заключението, прието в съдебно
заседание на 18.11.2021 г./. Освен това вещото лице е констатирало, че
„таблиците с работно наименование „public_ Артикули“, „public _Продадени артикули“ и „ public _Сметки“ са
част от свалената база данни, намиращи се в Програмен продукт „*** ****“ преди
обработка им с Програмен продукт „Arbutus“. След извършената с ,Arbutus“
релация по ключови полета на таблиците „public_Продадени артикули“ с таблиците
„public_Артикули“ и „public _Сметки“ от Програмния продукт „*** РСсто“ е
създадена таблица „Продадени артикули.xlsx“, която съдържа информация за
видовете продадени артикули, количество, цена, процент отстъпка и извършени
плащания.
От значение в случая е, че
според заключението на вещото лице изготвило съдебно-техническа компютьрна
експертиза, след извършеното от него сравнение на данните в таблиците „public
_Продадени артикули“и „public _Сметки“ за периода юни 2018 г. - февруари 2019
г. и разчитането на информацията, свалена от база данни от файл „2019-02-К:
144837 - db-the-red.gxa“ е направен извода, че информацията от таблиците „
public _Продадет артикули“ и „ public _Сметки“ е точна и вярна. При наличието
на този факт не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя,
че данните от програмния продукт, използван от „****“ ЕООД не са достоверни,
тъй като той имал характеристиките на стокова и складова програма.
Събраните при проверката данни
от програмния продукт наличен в търговския обект, в който ревизираното лице
упражнява дейността си, имат качеството на доказателства по смисъла на чл.54 от ДОПК. В тази връзка следва да се отбележи, че в разпоредбите на чл.54 от ДОПК се
съдържат специални правила относно доказателствената стойност на данните от
технически и електронни носители на информация и компютърни данни за
ревизираните субекти или техни контрагенти. В процесния случай е използвана
именно тази законово разписана възможност и ред за събиране на доказателства в
хода на контролно производство. С оглед гарантиране автентичността на
копираната от компютъра на ревизираното дружество информация, съобразно чл.40, ал.1 от ДОПК са формирани контролни суми SHA1
и SHA256 /файл HitPlace.txt/ за файла, подлежащ на копиране, което е установено и от вещото лице компютърен
специалист / лист 276 - лист.5 от заключението/.
В съдебното производство жалбоподателят
не обори верността на съдържанието на Протокола за предприети действия за
обезпечаване на доказателства cep. АА № *********.02.2019 г. на ТД на НАП В.
Търново, ведно с приложените към него 2 броя CD- R. Протоколът за обезпечаване
на доказателствата /официален документ с обвързваща доказателствена сила/ е
надлежно приобщен към доказателствата в ревизионното производство. Същият е
съставен от двама органи по приходите и от експерт в ТД на НАП В. Търново, Офис
Плевен. Компетентността на органите по приходите, извършили обезпечаването на
доказателствата чрез копиране на информацията от компютъра в търговския обект
се установява от приложените Заповед № 564/12.07.2016 г. на директора па ТД на
НАП В. Търново. Участието в действията по обезпечаване на Г.Х.Я.- експерт в
отдел „Информационни системи“ ИРМ Плевен в ТД на НАП В. Търново, е в
съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал.1 от ДОПК.
При извършения анализ на данните от
програмния продукт органите по приходите са установили, че в таблица „Сметки“ на програмния
продукт били регистрирани общо 41 588 - броя записи за продажба за периода от
02.03.2017 г. до 12.02.2019 г. на обща стойност 237 999,76 лв. Посочили са също,
че поле „ФБ“ от таблица „Сметки“ показва режима на приключване на продажбата -
тип „1“ - за
продажбата е издаден /отпечатан/фискален бон и тип „0“ - за продажбата не е
издаден фискален бон. Установили са, че в базата данни на програмния продукт за
периода от 02.03.2017 г. до 12.02.2019 г. са налични 32677 бр. записа за
приключили продажби с тип „1“ на стойност 179 853,16 лв. и за периода от
19.06.2017 г. до 12.02.2019 г. са отчетени 8 910 бр. записа за приключили
продажби с тип „0“ на
стойност 58 146,61 лв. Детайлна информация за всички извършени продажби,
налична в таблица „Сметки“ на базата данни, се съдържа във файл с наименование
„Таблица Сметки.xlsx“ който представлява част приложение № 2 на РД. В РД от
стр. 9 до стр. 10 е налична таблица с информация за броя и стойността на всички
регистрирани продажби по месеци.
За установяване действителния размер на
извършените от дружеството продажби и получените от тях приходи в стопанисвания
от него търговски обект за периода от 01.03.2017 г. до 12.02.2019 г.,
ревизиращите органи са извършили поредица от процесуални действия, като са взели предвид размера на регистрираните
продажби във фискалната памет на ЕКАФП за периода 01.03.2017 г. до 12.02.2019
г. /179 811,37 лв./, използвания от задълженото лице процент на надценка при
извършените продажби за 2017 г. и за 2018 г. в размер на 215,97 %, а за периода
от 01.01.2019 г. до 28.02.2019 г. в размер на 160% и са формирали коефициент за
месечен относителен дял от стойността на регистрираните продажби в ПП „*** ****“,
приключени с тип „1“ за периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2018 г.
Извършена е съпоставка за периода от
01.03.2017 г. до 31.05.2018 г. на определените от ревизиращите органи приходи в
размер на 173 422,72 лв., с тези декларирани от дружеството и отчетени по
ЕКАФП, в размер на 120 117,56 лв. По аналогичен начин за периода от 01.06.2018
г. до 28.02.2019 г. е извършена и съпоставка между установените
продажби/приходи по база данни на ПП „*** ****“ /тип
„0“ и „1“/ в размер на 117 868,00
лв., с тези декларирани от дружеството и отчетени по ЕКАФП на стойност 59
693,81 лв. В резултат на извършените съпоставки, отразени в таблица на стр. 11-12 от РД, органите по приходите
са приели, че през ревизираният период дружеството не е отчело приходи в размер
на 111 479,35 лв. с ДДС.
Конкретният размер на
установените неотчетени приходи от продажби за 2017 г. възлиза на 35 554,78 лв.
с ДДС, в т.ч. дължим ДДС на основание чл.102,
ал.3 oт ЗДДС в размер на 2 434,37 лв. за периода от 28.07.2017 г. до 31.08.2017
г. и дължим ДДС а размер на 1 772,47 лв. за периода от 01.09.2017 г. до
31.12.2017 г., за 2018 г. е в размер на 71 396,52 лв. с ДДС, в т.ч. ДДС в размер на 11 899,49
лв. и за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.3 019 г. е в размер на 4 528,05 лв.
с ДДС, в т.ч. ДДС в размер на 754,72 лв.
При наличните доказателства за извършени, но
неосчетоводени от ревизирания субект продажби, правилно и обосновано органите
по приходите са приели в случая, че са нарушени основни счетоводни принципи при
водене на счетоводството, а именно посочените в чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч /2016/, принципа за текущо начисляване и принципа за съпоставимост между приходите
и разходите, вменяващи
задължение на лицата да водят редовно счетоводство с точно и вярно представяне
на стопанските операции.
С оглед на така установените
факти /нефактурирани/ неотчетени
количества артикули/стоки в счетоводството на жалбоподателя, в резултат на извършения анализ и
съпоставка, ревизиращият екип е приел, че за периода от 01.01.2017 г. до
28.02.2019 г. „****“ ЕООД не е отчело всички приходи от продажби, реализирани
от стопанисвания от дружеството кафе-аперитив „****“, находящ се в гр. Ловеч,
пл. „****“ № 1, съответно налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи, поради което основата за облагане по Закона за
корпоративното подоходно облагане-корпоративен данък /ЗКПО/ за периода oт 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. и по Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода от 28.07.2017 г. до 28.02.2019 г. е определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
При анализа на установените размери на
недекларираните приходи от продажби за ревизирания период органите по приходите
са констатирали, че през м.06.2017 г. „****” ЕООД е достигнало облагаем оборот
в размер на 61 653,20 лв. При реализиран облагаем оборот за периода от 01
03.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 61 653,20 лв., органите по приходите са
приели, че на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, лицето е следвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.07.2017 г. В съответствие с чл.73, ал.1 от ППЗДДС всяко данъчно
задължено лице след изтичане на календарния месец е длъжно да определи за
предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот. Съгласно изискванията
на чл.125 от ЗДДС, след тази дата то е имало задължение за всеки данъчен период
да подава СД по ЗДДС и отчетни регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС в срока по чл.125,
ал.5 от ЗДДС. Следователно следвало е да начислява данък по реда на чл. 86 от ЗДДС за всички извършени от него облагаеми доставки на територията на страната
и на основание чл.89, ал.1 от ЗДДС да внася данъка, когато е налице резултат за
периода - данък за внасяне. Определянето на облагаемия оборот е направено въз
основа на установените от органите по приходите размери на реализираните
продажби, обобщени в таблица на стр. 10-11 от РД. Съответно за м.03.2017 г., размерът на
реализираните продажби е 13 134,22 лв., за м.04.2017 г. - 161061,43 лв., за м.05.2017
г. - 19 514,97 лв. и за м.06.2017 г. - 12 942,59 лв.
Предвид установените обстоятелства за
облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и след анализ на относимите обстоятелства
по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК, органите по приходите са определили и данъчните основи за облагане с ДДС.
Посочили са, че за периода от 28.07.2017 г. до 31.07.2017 г. и за периода от
01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. данъчната основа е съответно в размер на 1
205,34 г. и 10 966,55 лв. Изготвили са справка за реализирани облагаеми
доставки за периода от 01.09.2017 г. до 28.02.2019 г. по месеци, обобщени в таблица
на лист 19 от РД /от сбора на отчетените от ревизираното лице продажби по ЕКАФП,
отразени в счетоводството му и СД по ЗДДС и определените от органите по
приходите облагаеми доставки, в т.ч. отчетени с тип „0“ в ПП “*** ****“, които
не са отчетени в счетоводството на жалбоподателя/.
На основание чл.102, ал. 3, т. 1
и чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС и при съобразяване с разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС /когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена/ и чл.25, ал.2 от ЗДДС /относно датата на възникване на
данъчното събитие при продажбата на стоките
и услугите/, за периода от 28.07.2017 г. до 28.02.2019 г. органите по приходите допълнително са начислили ДДС общо в размер
на 16 861,05 лв.
След анализ на относимите
обстоятелства по чл.122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК, наличен от стр.2 до стр. 12 на
РД, е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък - данъчна
печалба, получена като разлика между определените при ревизията общо приходи и
определените при ревизията общо разходи, както следва: за 2017 г. в размер на
21 766,62 лв., вместо декларирана данъчна загуба в размер на 9 561,31 лв. и за
2018 г. данъчна печалба в размер на 29 960,06 лв., вместо декларирана данъчна
загуба в размер на /29 537,04 лв./, като са: взети предвид извършените
увеличения - 3 745,12 лв., декларирани в ГДЦ по чл. 92 от ЗКПО.
Върху така определената данъчна
основа по реда на чл.122 от ДОПК, органите по приходи са установили дължим
корпоративен данък за 2027 г. в размер на 2 176,66 лв. и за 2018 г. в размер на
2 996,01 лв. и съответни лихви в размер на 390,02 лв. и 233,87 лв.
В развилото се съдебно производство жалбоподателят не успя да докаже,
че за него не е налице обстоятелството по чл.122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. При
наличие на доказателства за извършени, но неосчетоводени от ревизирания субект
продажби, се явява неоснователно твърдението, че счетоводството на търговеца е
водено редовно и дава възможност за установяване на данъчната основа за
облагане с данъци и осигурителни вноски. Задължение на ревизираното лице е да
води редовно счетоводство с точно и вярно представяне на стопанските операции. Допуснатата
и изслушана в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, не обори констатациите на органите по приходите. Съдът не кредитира заключението
на вещото лице по ССчЕ в частта, с посоченото „жалбоподателят за ревизираните
периоди е организирал и водил хронологично и редовно счетоводно отчитане по
утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан“ /т. 14 на стр. 8 от
заключението/ доколкото в тази част противоречи на констатираните от него факти
относно регистрирането на стопанските операции по счетоводна сметка 304 „Стоки“
и направените от него заключения, дадени в отговорите на въпрос № 6 /на стр. 4
от основното заключение/ и за наличието на неотчетени в счетоводството на „****“
ЕООД фактури, изброени в отговора на въпрос №8 /на стр. 4 и стр. 5 от основното
заключение/, вкл. и предвид направените от вещото лице уточнения при
изслушването на заключението в о.с.з..
Както е установило вещото лице
Сметка 304 се води само стойностно, без да се води аналитично, без количество, стойност и единична цена.
Във връзка с това от вещото лице в съдебно заседание бе заявено, че от
счетоводните регистри на дружеството не може да се установи надценката по
видове артикули. В този смисъл изводите на вещото лице напълно подкрепят
констатациите на органите по приходите относно наличието на обстоятелство по
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. В хода на ревизията е констатирано, че представените
хронологични регистри на сметка 304 „Стоки“ за
ревизираните периоди са заведени само стойностно без аналитичност по видове,
количество и единична цена на закупените стоки. Този начин на водене на
счетоводната отчетност е в нарушение на счетоводното законодателство и
препятства всякакъв последващ контрол относно вида, количеството и стойността
на заприходени и съответно изписани стоки и тяхната наличност в края на
отчетния период. Относно записванията по кредита на сметката от представените хронологични регистри на сметка 304 „Стоки“ за
2017 г. и 2018 г. е видно, че изписването на стоките става само стойностно,
като за 2017 г. е еднократно в края на годината. Така организирана счетоводната
отчетност не позволява извършване на съпоставка между наличността на стоките по
счетоводни данни с фактическите наличности в обекта на жалбопрдателя, поради
което не е опазен СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“. Безспорно
стоките като материални активи следва да се отчитат освен стойностно и
натурално, съответно по артикули, видове и количества, и по материално
отговорни лица и субекти.
Предвид характера на
извършваната от лицето дейност - кафе-аперитив, в която се предлагат кафе,
капучино, мляко с мед, чай, бяло фрапе, шейкове, принцеси със шунка и т.н. /съгласно
данните в таблица „Калкулации“ и „Артикули“/ прави впечатление, че в заведената
счетоводна отчетност на дружеството липсва счетоводна сметка „Продукция“, която
да отчита произведената и реализирана готова продукция. Видно от отчетните
регистри на дружеството сметка 611 „Разходи за основна дейност“ също не е
заведена аналитично. В счетоводството на тьрговеца материалите не са
заприхождавани при закупуването им. По сметка 702 „Приходи от npoдажби на
стоки“ където са отчитани приходите, също липсват количествени измерители за
npoдадените стоки и продукция. Гореизложеното налага извода, че не е спазено нужното хронологично регистриране на счетоводните операции и
не е гарантирано вярното и точно представяне на имущественото и финаново
състояние на предприятието, изискуемо на основание чл. 26, ал.1, т.6 от ЗСч.
Отделно, установено с доказателствата по
делото е, че инсталираният в търговския обект ПП „*** ****“ няма връзка със счетоводната програма, на която се
води счетоводството на дружеството, в какъвто смисъл са и твърденията в жалбата.
Както беше посочено по-горе в паметна на ЕКАФП са намерили отражение само
продажбите от тип “1” за съответен ден, сборът от стойностите на които е равен
на общия оборот в дневния отчет за деня, отразен в счетов щството на
дружеството. Отчетените в програмния продукт продажби от тип “0” не се записват
във фискалната памет на ЕКАФП, което дава възможност същите да не бъдат обект
на последващото счетоводно отчитане с ползваната счетоводна програма
„Плюс-Минус“. При този механизъм е невъзможно да бъдат съставени документи,
налични в счетоводството, които да отговарят на изискванията на чл.6 и7 от Закона
за счетоводството /ЗСч./. Тъй като контролните ленти на ЕКАФП отразяват
продажбите само със запис във фискалната памет, не е наличен на практика друг
способ, по който да бъде установена частта от продажбите без запис във
фискалната памет, освен от данните в програмния продукт.
Следователно при наличие на
доказателства за извършени, но неосчетоводени от ревизирания субект продажби,
се налага изводът, че счетоводството на търговеца не е водено редовно и не дава
възможност за установяване на данъчната основа за облагане с данъци и
осигурителни вноски, поради което РА се явява законосъобразен, а подадената
срещу него жалба е неоснователна.
С оглед събраните доказателства и установените
факти и обстоятелства в ревизионното производство по отношение на
жалбоподателя, видно от данните по преписката и предвид наличие на
предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК е било налице законово
основание за органите по приходи за провеждане на ревизионното производство по
реда на чл.122-124 от ДОПК и определяне на данъчните основи за ревизирания
период на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Следва да се има предвид, че
наличието само на едно от посочените в разпоредбата основания дава право на
органите по приходи да проведат ревизионното производство по реда на чл. 122 и
сл. от ДОПК. След като е налице обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК, по
силата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния
акт, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното. Т. е., доказателствената тежест е обърната. В тежест на органът по
приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, което е
сторено, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. Последното в случая не е
проведено.
От жалбоподателя са направени възражения
относно установените предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл. 122
от ДОПК, като същите не са възприети от органите по приходите, като такива са
направени и в настоящото производство. В тази връзка ревизиращите органи са
преценили, че не са налице обективни данни, които да дават възможност за
установяване на данъчна основа по реда на приложимия материален закон - ЗКПО и
ЗДДС, поради което са преминали към ревизия по особен ред. Този извод и
съответно предприетите действия на данъчните органи се споделят напълно от
настоящата съдебна инстанция, както и на изложеното по-горе.
Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК
доказателствата в административното производство се събират служебно от органа
по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства
подлежат на обективна преценка и анализ. Приходната администрация служебно е
събирала доказателства във връзка с изясняване на правнорелевантни факти,
касаещи ревизирания период. Действията на органа по приходите по събиране на
доказателства, вкл. и приобщаване на такива са извършени при спазване на изискванията
на ДОПК. Съгласно чл.37, ал.2, ал.3 и ал.4 от ДОПК лицето е длъжно да представи
всички данни, сведения, документи и книжа, носители на информация и други
доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство. Органът
по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства
в определен от него срок.
В хода на оперативната
проверка от органите по приходите с участието на IT- специалист от отдел
„Информационни системи“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен са извършени
действия за обезпечаване на доказателства, на основание чл.40, ал.1 от ДОПК,
чрез копиране на информация от и на технически носители, за което е съставен
Протокол сер. АА№ 0015753/12.02.2019 г. с Приложение № 1 - неразделна част от него, приложени
към Протокол № 1546157/ 01.03.2019
г., приобщени за целите на ревизията с Протокол №
Р-04001119004477-ППД-001/08.08.2019 г. посредством Протокол №
П-040011190282594)73-00.1/11.07.2019 г. Протоколът за обезпечаване на
доказателства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, е съставен по установения ред и форма от орган по приходите или
служител при изпълнение на правомощията му, и е доказателство за извършените от
и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
Във връзка с обезпечената по реда на чл.40 от ДОПК
информация, е извършена проверка за анализ на данни в електронен формат,
приключила с Протокол № П-04001119028259- 073-001/11.07.2019 г., приобщен за
целите на ревизията ведно със събраните доказателства с Протокол №Р-
Р-04001119004477-ППД-001/08.08.2019 г. Освен това, както се отбеляза посочения Протокол
за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №
*********.02.2019 г. на ТД на НАП В. Търново, с приложените към него 2 броя CD-
R/ обект на съдебно компютърната експерктиза са били надлежно приобщени в хода
на ревизионното производство с нарочен протокол /чл. 50 от ДОПК/.
Снемането на данни от компютърната система на „****“
ЕООД е извършено на технически носители - финализиран оптичен носител. На тази
категория информационни източници е признато качеството веществено
доказателствено средство по аргумент от разпоредбата на чл.71 от ДОПК. Закрепените в това доказателствено
средство данни се смятат за създадени от ревизираното лице, тъй като са
доказани презумпционните предпоставки на чл.54, ал.3 от ДОПК, доколкото данните
са се съдържали в компютър, намиращ се в търговския обект на „****“ ЕООД. Наред
с това за гарантиране на автентичността
на данните, са формирани контролни суми /SHA 1 и SHA 256/, като гаранция за предотвратяване на промени на
информацията в базата данни на програмния продукт „*** ****“, която е създадена
и използвана от жалбоподателя. С оглед на изложеното и възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Правилно е определена и данъчната основа в размер на установените
недекларирани приходи. За да определи размера на задълженията по особения ред
за определяне на основата за облагане, ревизията в
частта по ЗКПО е приела, след извършения анализ на събраните доказателства общо
приходи за 2017 г. в размер на 118 671,69 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по чл. 92
от ЗКПО в размер на 87 343,76 лв. и неотчетени в размер на 31 327,93 лв. и за
2018 г. общо приходи в размер на 133 640,71 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по чл.92
от ЗКПО в размер на 74 143,61 лв. и неотчетени в размер на 59 497,10 лв.
Органите по приходите са
признали общо разходи за 2017 г. в размер на 96 905,07 лв., колкото са
отчетените по ГДД по чл.92 от ЗКПО и за 2018 г. общо разходи в размер на 107
425,77 лв., колкото са отчетени по ГДД по чл.92 от ЗКПО. Не са определили
допълнително разходи, тъй като са се позовали на несъответствието между
счетоводния процент на надценка и декларирания от ревизираното лице, което се
подкрепя от данните в първичните счетоводни документи и в ПП „*** ****“,
използван от дружеството. Предвид на това са приели, че отчетната стойност на
стоките, генерирали неотчетените приходи, вече е намерила отражение във
финансовия резултат за периода.
След анализ на относимите
обстоятелства по чл.122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК /стр.2 до стр. 12 на РД/, правилно
е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък - данъчна печалба,
получена като разлика между определените при ревизията общо приходи и
определените при ревизията общо разходи, както следва: за 2017 г. в размер на
21 766,62 лв., вместо декларирана данъчна загуба в размер на 9 561,31 лв. и за
2018 г. данъчна печалба в размер на 29 960,06 лв., вместо декларирана данъчна
загуба в размер на /29 537,04 лв./,
като са взети предвид извършените увеличения – 3 745,12 лв., декларирани в ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Върху така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК,
органите по приходите са установили дължим корпоративен данък за 2017 г. в
размер на 2 176.66 лв. и за 2018 г. в размер на 2 996,01 лв., както и лихви в
размер на 390.02 лв. и 233.87 лв.
В частта по ЗКПО за процесния
период правилно и в съответствие със събраните доказателства в ревизионното
производство е определен дължим корпоративен данък. Данъчната основа е правилно
определена, както и размера на дължимия данък и правилно е начислена и лихва за
просрочие, също правилно определена. Изчисленията са направени на база
събраните доказателства, за което са изложени подробни мотиви по отношение на
тяхното определяне, както в РД, така и в РА и се споделят и от съда.
В частта по ЗДДС също е правилно определено с оглед
доказателствата по делото. При
анализа на установените размери на недекларираните приходи от продажби за
ревизирания период органите по приходите са констатирали, че през м.06.2017 г.
дружеството е достигнало облагаем оборот в размер на 61 653,20 лв. При
реализиран облагаем оборот за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г. в
размер на 61 653,20 лв., органите по приходите приели, че на основание чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС, лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в
срок до 14.07.2017 г. В чл.73, ал.1 от ППЗДДС е регламентирано, че всяко
данъчно задължено лице след изтичане на календарния месец е длъжно да определи
за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот. В съответствние с
изискванията на чл. 125 от ЗДДС, след тази дата то е имало задължение за всеки
данъчен период да подава СД по ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. При това е следвало да начислява данък
по реда на чл. 86 от ЗДДС за всички извършени от него облагаеми доставки на
територията на страната и на основание чл. 89, ал. 1 от ЗДДС да внася данъка,
когато е налице резултат за периода - данък за внасяне. Определянето на
облагаемия оборот правилно и обосновано е направено въз основа на установените
от органите по приходите размери на реализираните продажби, обобщени в таблица
на л. 10-11 от РД. Съответно за м.03.2017 г., размерът на реализираните
продажби е 13 134,22 лв., зам.04.2017 г. - 16 061,43 лв., за м.05.2017 п - 19
514,97 лв. и за м.06.2017 г. - 12 942,59 лв.
Органите по приходите са се
позовали на разпоредбата на чл. 102, ал.3, т.1 от ЗДДС /в редакцията й за 2017 г./, съгласно която за определяне на данъчните задължения
на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания за периода от изтичането на срока,
в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, т.е. от 28.07.2017 г.
до датата, на която е регистрирано от орган по приходите -01.09.2017 г. По силата
на ал.4 от разпоредбата /в редакцията й до
31.12.2017 г./ задълженията по ал. 3 се определят с
ревизионен акт по реда на ДОПК. Изчисленията са направени на база събраните
доказателства, за което са изложени подробни мотиви по отношение на тяхното
определяне, както в РД, така и в РА и се споделят и от съда.
В хода на ревизията не са допуснати и съществени
процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на данъчното
производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност на РА. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци, касаещи формалната
и процесуалната законосъобразност на РА. В хода на проверката на жалбоподателя
са връчени ИПДПОЗЛ № П-04001119028259-040- 001/19.02.2019 г., ИПДПОЗЛ №
П-04001119 282 59-040-002/02.04.2019 г., ИПДПОЗЛ №
П-04001119028259-040-003/ 18.04.2019
г. и ИПДПОЗЛ № П-04001119028259-040- 004/02.05.2019 г., с които са изискани
счетоводни и търговски документи на „****“ ЕООД, свързани с търговската му
дейност, в т.ч. и за осем доставчика по конкретни фактури, както и декларации,
справка за търговска надценка и други справки по образец. Изискани са също
писмени обяснения, относно вида на продажбите и стопанските операции, които се
регистрират в програмен продукт „*** ****“, както и кои лица работят с него. Събраните
в хода на ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от
органите по приходите, издали РА. В РД, РА и приложенията към ревизионната
преписка е налице подробна обосновка на посочените като основание за прилагане
на специалния ред обстоятелства и доказателства към тях, които факти не са
оборени в хода на съдебното производство, както и установяванията и изводите в
оспорения РА. В хода на ревизията освен връчените искания на жалбоподателя за
представяне на съответните документи, надлежно посочени в същите, органите по
приходите са изискали информация от компетентни органи и в т.ч. и за осем
доставчика по конкретни фактури, както и декларации, справка за търговска
надценка и други справки по образец. Изискани са също писмени обяснения,
относно вида на продажбите и стопанските операции, които се регистрират в
програмен продукт „*** ****“, както и кои лица работят с него. Органът по
приходите правилно е определил данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК, след
извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК.
Не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на обжалвания ревизионен акт. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113-120 от ДОПК. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането
и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им
изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес за служебно начало,
обективност, законност и независимост, добросъвестност при спазване на правото
на защита на ревизираното лице, от страна на ревизиращите органи по приходите
при упражняване на техните процесуални права. Жалбоподателят не твърди, че са
му ограничени по някакъв начин субективните права-същият е имал възможност да
представи писмени доказателства, да даде обяснения, да прави възражения. Той е
бил и редовно уведомяван за извършените от ревизиращите процесуални действия,
като са му връчена надлежно по електронен път всички документи от значение за
спора като ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, решение ДОДОП.
С оглед на изложено следва да се приеме, че
органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението на фактите
и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят данъчната основна
за облагане по реда на чл.122 от ДОПК и да начислят следващите се от това
допълнително задължения за копроративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2018 г. и по ЗДДС за периода от 28.07.2017 г. до 28.02.2019 г. Констатациите
им са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на
материалния закон. Жалбоподателят не е представил годни доказателства, с които
да опровергае при условията на пълно насрещно доказване верността на фактическите
констатации в ревизионния акт съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, поради което
законосъобразно органите по приходите са изменили финансовия резултат на
дружеството за посочения период, като са определили допълнителни задължения за
внасяне по ЗКПО и ЗДДС, приемайки че са налице укрити доходи и съответно
неотчетени приходи от продажби, подлежащи на облагане с ДДС. В тази връзка
възраженията на жалбоподателя за неправилна оценка на събраните доказателства, респ. че не са налице
предпоставките за облагане по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК са неоснователни.
Съдът намира оспорения РА за постановен при липсата на
съществени нарушения на административно производствените правила, в
определената форма и от компетентен орган, при спазване на материалните норми,
поради което същият е законосъобразен, а подадената жалба срещу него изцяло
неоснователна.
При този изход на спора е необходимо да се уважи искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.161, ал.1
от ДОПК и чл.8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери за
адвокатските възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на
делото и възлиза на 1 308,40 лева, съгласно
представения Списък.
Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1 и чл.161 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, Административен съд – Ловеч, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на „****”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, пл. ”****”№ 1,
представлявано от управителя М.В.М., подадена срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-04001119004477-091-001 от 07.01.2020 г., издаден от Ц.М.П.- орган, възложил
ревизията и Р.А.К.- ръководител на ревизията, с който на дружеството са
установени задължения за данъци и лихви - ДДС за данъчни периоди месец юли
2017г. - месец 02.2019г. и корпоративен данък за 2017г. и 2018г., потвърден с
Решение № 47/03.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Велико Търново при Централно управление на
Националната агенция по приходите на НАП Велико Търново, в частта, с която по
ЗДДС за данъчни периоди от 28.07.2017 г. до 28.02.2019 г. е начислен допълнително
ДДС в размер на 16 861,05 лв. и лихва в размер на 2605,94 лв., определен е за
внасяне деклариран и невнесен ДДС за м.11.2017 г. в размер на 0,89 лв. и лихва
в размер на 0,19 лв., за м.09.2018 г. в размер на 286,19 лв. и лихва 35,70 лв.,
за м.10.2018 г. в размер на 175,50 лв. и лихва 20,43 лв. и за м.01.2019 г. в
размер на 150,42 лв. и лихва 13,66 лв., и
с която по ЗКПО е определен допълнителен корпоративен данък за 2017 г. в
размер на 2 176,66 лв. и лихви в размер на 390,02 лв. и за 2018 г. в размер на
2 996,01 лв. и лихви в размер на 233,87 лв.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, пл. ”****”№ 1, представлявано от управителя М.В.М. да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Търново при
Централно управление на Националната агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 308,40 лева
/хиляда триста и осем лева и четиридесет ст./ хиляди петдесет и пет лева
и седемдесет и седем ст./ лева.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред
Върховен административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
Да се изпрати препис от решението на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: