П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД НО, 5-ти състав
На първи октомври
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Съдебни заседатели:
1. Е.П.Е.К.
Секретар: Красимира Динева
Прокурор: Борис Балев
Сложи за
разглеждане докладваното от с ъ д и я т
а Н.О.Х.Д№2289 по описа за 2020г.
На именното
повикване в 15,00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В.Д.М. - р.ув., не се явява.
От същия е постъпила молба по
имейл от 21.09.2020г., в която моли съда, участието му в съдебното заседание да
се проведе чрез Skype или друга система за комуникация, тъй като е в чужбина и поради
усложнената ситуация с COVID-19, е в невъзможност да се яви лично.
Съдията-докладчик е разпоредил
във връзка с молбата осигуряване на възможност за дистанционна електронна
връзка с подсъдимия, за реализирането на която в залата се явява и технически
помощник.
След осъществена видео-връзка чрез програмата SKYPE, съдебният състав и страните се намират в 73-та съдебната зала, а подсъдимият В.Д.М. във ФРГ гр.Вайсбром.
Не се явява адв.Л. с пълномощно от по-рано.
Явява се адв.Д.,
преупълномощена от адв.Л..
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Г.Б. - р.ув., се
явява лично и с адв.Л.П. с пълномощно.
ПОДСЪДИМИЯТ И.В.Т. - р.ув., се явява лично и адв.В.М. -
САК и адв.К.Б.- САК.
За
ощетеното юридическо лице - „К.К.“ ЕАД /в ликвидация/ - р.ув., се явява адв.К.Г. и адв.Е.Е..
Не се явява адв.Ц.М.
- р.ув. за днеш. с.з.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 30.09.2020г.
молба от подсъдимия Б., съдържаща
становище по подадена молба с вх.№76549/29.07.2020г. от ощетеното юридическо
лице.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА отговор от 08.09.2020г. от адв.П. по
въпросите от разпоредително заседание, в качеството му на защитник на
подсъдимия Б..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с документите, които съдът докладва.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ.Г.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ.Е.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ.Д.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ.П.: Запознати сме с
въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание. Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ.М.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание. запознати сме с въпросите, които ще се разглеждат.
АДВ.Б.: Наясно сме с въпросите и
последиците. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за провеждане на разпоредително
заседание, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността
на подсъдимите:
В.Д.М. - роден на ***г. в гр.Сливен, българин, български гражданин, с постоянен
адрес:***, с висше образование, женен, безработен, с ЕГН:**********, неосъждан.
Д.Г.Б. - роден на ***г***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, с висше образование, разведен, работи на граждански договор като
консултант, с ЕГН:**********,
неосъждан.
И.В.Т. - роден на ***г. в гр.Свиленград, българин, български гражданин, с
постоянен адрес:***, с висше образование, женен, работи в „М.“ АД, с ЕГН:**********,
неосъждан.
СЪДЪТ разясни правата на лицата по чл.247б, ал.1 и ал.2 от НПК, вкл. и правото
им на отвод, а също и правата на подсъдимите по чл.55 от НПК, както и да
участват в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/:
Разбираме правата си.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод
на изброените лица.
ПОДСЪДИМИЯТ М.:Не правя отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Нямам искания за
отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Не правя отвод на състава на съда,
прокурора, секретаря.
АДВ.Г.:Не правим отводи на
изброените лица.
АДВ.Е.:Не правим отводи на
изброените лица.
АДВ.Д. Не правим искания за
отводи.
АДВ.П.: Нямам искания за отвод.
АДВ.Б.: Не правим искания за
отводи.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/:
Поддържаме становището на защитниците си.
СЪДЪТ на осн. чл.248, ал.1 от НПК предоставя
възможност на лицата по чл.247б, ал.1 и ал.2 от НПК да вземат становище по
въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ:
Делото е подсъдно на СГС, няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила във фазата на досъдебното
производство, не са налице основания за разглеждане на делото по особените
правила, не е налице основание за разглеждане при закрити врати. Моля да не
бъдат вземани мерки за неотклонение спрямо подсъдимите. Нямам искания за
събиране на нови доказателства.
Считам, че гражданският иск е
своевременно предявен и неговото разглеждане по никакъв начин няма да забави
хода на съдебното следствие на настоящото производство, с оглед на което следва
да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото дело.
АДВ.Г.: С
писмена молба от 29.07.2020г. до Вас съм отговорил на въпросите по чл.248, ал.1
от НПК. Делото е подсъдно на СГС. Няма основания за прекратяване или спиране на
производството. В досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите. Не са налице основание за разглеждане на
делото по реда на особените правила. Считам, че не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател. В досъдебното
производство са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи и обективиращи извършеното деяние. Ще се ползвам от
доказателствата по делото. Взетите мерки за процесуална принуда по отношение на
подсъдимите са отменени.
Заявявам, че „К.К.“ /в ликвидация/ ще участва в производството като
граждански ищец. Представили сме молба за конституиране в производството като
граждански ищец. Той е изцяло в рамките на обвинителния акт.
АДВ.Е.:Присъединявам
се към становището на адв.Г..
На досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
правата на когото и да било.
Поддържам становището за
гражданския иск и моля да същият да бъде приет за разглеждане в настоящото
производство.
АДВ.Д.: Делото
е подсъдно на СГС. Основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство няма.
Считам, че
съдебното производство по делото следва да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на СГП за отстраняване на допуснатите отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи процесуалните права
на обвиняемите. В решението на ВКС подробно е обсъдена негодността на
обвинителния акт. Тази негодност на обвинителния акт е потвърдена впоследствие
и от СГС в разпоредително заседание, и от САС, обаче прокурорът не е изпълнил
дадените му указания. Допуснати са идентични нарушения, като в обвинителен акт
единствено е перефразирал някои изречения, които по
същество не са поправили недостатъците, указани от съда. С оглед на това, моля
да върнете делото на досъдебното производство и считам, че не е необходимо да
вземам отношение по останалите въпроси.
АДВ.П.: По настоящото производство съм
изпълнил задълженията и съм дал писмен отговор по въпросите, които се решават в
разпоредително заседание. Такъв отговор е дал и моят подзащитен,
както е дал и становище във връзка с предявения граждански иск. Аз поддържам
изложеното в отговора, който лично аз съм подал, така и от моя подзащитен и това, което е изложил в молбата по гражданския
иск и считам, че на делото не следва да се дава по-нататъшен ход, а същото
следва да бъде прекратено и върнато на прокуратурата, поради това, че са
допуснати многобройни съществени нарушения на процесуалнитне
правила. Посочил съм ги изрично в отговора си, както и г-н Б. и е излишно да ги
повтарям пред Вас. Тук само ще отбележа констатираното и от адв.Д.,
че всъщност се наблюдава едно трайно нежелание на прокуратурата да се съобрази
с дадените указания от три различни съдебни инстанции. Всеки път се повтаря
едно и също нещо. Всъщност, с малки перефразирания и видеоизменения се поднася едно и също ястие всеки път. В
този смисъл, това е неизпълнение от страна на прокуратурата на дадените
указания. Считам, че това поведение не следва да бъде толерирано и да се
уважава, в смисъл да се даде по-нататъшен ход на делото, а напротив. Едно
такова поведение трябва да бъде стопирано, за да не се хабят излишни сили средства, както на всички участници в
конкретното наказателно производство, така и средства на данъкоплатците.
АДВ.Б.:
Считаме, че делото е подсъдно на СГС. Считаме, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Считаме, че на
досъдебното производство са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подзащитния ни. След като
детайлно се запознахме с внесения в съда пореден обвинителен акт констатирахме,
че по съществото си този обвинителен акт не компенсира дефицита на
доказателства, заради който предходните обвинителни актове бяха върнати на
органите на прокуратурата. По своето съдържание обвинителният акт е
преповтаряне на предишния. Има промяна на глаголното време в минало свършено и
някои изречения започват на нов ред. Новото е, че от стр.11 до стр.15
прокуратурата е направила някакви разсъждения, с цел да предотврати доказателствения дефицит, станал причина за неколкократното връщане на досъдебното производство, както
от ВКС, от САС, така и няколко пъти от разпоредително заседание от СГС. В
обвинителния акт отново се сочи, че управителите на „Ф.“ АД са предоставили две разплащателни сметки и в
банковите бордера са посочени два договора, и отново не е коментирано
съдържанието на договорите, техния предмет, условия и срок. Не е ясно защо е
прието, че са привидни, при положение, че същността на форуърдната
сделка е да осигури на определена цена, в определен момент закупена валута. Не
е коментирано какво е движението по сметките на „Ф.“ АД, независимо че неколкократно сме правили искания да бъдат изискани от Р.Б.платежните
нареждания от периода юни 2005г. - 2006г. И в настоящия обвинителен акт,
независимо от изброените страници, считам, че не е изяснена ролята на подзащитния ни Т. като помагач. Освен това, на стр.15 се
твърди: „В подкрепа на обвинителната теза е анализа на правните и фактически
действия и бездействия на другите двама подсъдими“, визирайки подсъдимият Б. и
нашия подзащитен. Не е ясно какви са тези
бездействия. Никъде в обвинението на подзащитния ни
не е споменато бездействие и не е ясно за какво точно бездействие е обвинен. На
същата страница по-долу е посочено: „Установен факт е, че задълженията на
ръководеното от тях дружество към „К.К.“ са били с
падеж, който е настъпил отдавна, а няма никакви предприети действия за
изпълнението“. Такъв факт по делото не е установен. Напротив, към момента на
образуване на делото на досъдебното производство падежът не е бил настъпил, а
към този момент нашия подзащитен не е бил управител
на „Ф.“ АД.
Предвид на
всичко изложено до тук, считам, че са нарушени процесуалните права на подзащитния ни и делото следва да бъде върнато на СГП.
По т.4, не считам, че са налице основания
за разглеждане на делото по особените
правила. По т.5, не считам, че следва да бъдат предприети такива действия. За
мерките за процесуална принуда също не считам, че трябва да има някаква
промяна.
Относно
гражданския иск, считаме, че приемането му ще затрудни настоящото
производство.
АДВ.М.:
Присъединявам се изцяло към становището на колежката Б.. Искам само да обърна
внимание, че откакто се върна това дело във Вашия състав, ние за трети път
четем обвинителен акт и всичките обвинителни актове имат различно виждане за
субективната страна на деянието, твърдяно да е извършено от Т.. Като започнем
от платежните нареждания, от откриването на сметките в Райфайзен
банк, минем през трите сключени форуърдни
договора и сега, в последния вариант вече на два от тях само. Нищо конкретно,
нито едно фактическо обстоятелство, установено по определения от закона ред не
е посочено като основа за мотивиране на вижданията на прокуратурата в тази
посока. Считам, че обвинителният акт е написан на базата на предположения и
по-скоро на редакционни нагласявания, за да може да се обясни по някакъв начин
съставянето на акта, като се избегнат
отговорите на въпросите, поставени в отменителното
Решение на ВКС, на САС по-късно и на Вашите разпореждания в предните три
случая, поради което считам, че делото следва да бъде прекратено и върнато на
прокуратурата за отстраняване на подробно посочените в Решението на ВКС, на
САС, пък и Вашите указания, за да можем да го решим, както трябва.
ПОДСЪДИМИЯТ М.:
Съгласен съм със становището на защитника ми. Обвинителен акт е неясен,
неразбран за мен и аз не знам как да се защитавам.
Поддържам
становището на защитника ми и по отношение на гражданския иск. Считам, че са
допуснати отстраними нарушения на процесуалните
права, накърняващи правото ми на защита. Не са изпълнени указанията на съда при
предходното връщане на делото на прокуратурата от разпоредително заседание. Не
са изпълнени указанията на ВКС относно изискванията към формулиране на
обвинението. Не са изпълнени указанията, дадени в предходното разпоредително
заседание при прекратяване на делото, във връзка с уточняване на обвинението.
По отношение на мен са неясни, като липсват факти, които да запълват
изпълнителното деяние. Не ми става ясно изобщо в какво се изразява
изпълнителното деяние, както и всички останали недостатъци, констатирани от
съдебните състави до момента не са отстранени.
Моля да прекратите
съдебното производство и да върнете делото на прокурора за отстраняване на
допуснатите нарушения.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Дал съм подробен отговор на
въпросите, които се разглеждат в разпоредително заседание. Поддържам
представения отговор. В предходното разпоредително заседание на 21.08.2019г. аз
направих възражение по отношение съдържащото се на страница тогава 17, а именно
на това, че невярно и погрешно, може би, името ми е посочено като Д., а не Д..
В определението си, доколкото си спомням съдът възприе това възражение и
посочи, че е допусната очевидна фактическа грешка. Сега, с пак неразбиране чета
на 18 страница, втори абзац, по същия начин, абсолютно същия текст е изписано Д.
Б. и И.Т.. Тук е налице едно неразбиране или нежелание да отстранят дори
очевидните фактически грешки.
Представил съм молба със
становище защо не следва да се приема гражданския иск. Считам, че обвинителния
акт следва да бъде върнат на СГП за ново произнасяне.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Съгласен съм с изложеното от
защитника ми. Считам, че е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните ми права в досъдебното производство. Поддържам становището на защитника ми по отношение на гражданския
иск.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание и след като се запозна със становищата на лицата по
чл.247б, ал.1 и ал.2 от НПК по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и след служебна
преценка, счете, че са налице предпоставките по чл.248, ал.5, т.1 от НПК.
Делото е подсъдно на настоящия
съд, предвид характера и вида на повдигнатите на тримата подсъдими обвинения.
Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Съдът в този му състав за пореден
път е на становище, че са налице основания за прекратяване на съдебното
производство, тъй като на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите по смисъла на
чл.249, ал.4 от НПК. СГС отново споделя теза, че обвинителния акт все още не
отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК.
Според настоящия съд след
внасянето на поредния нов обвинителен акт, макар и изготвен от друг прокурор,
не са коригирани в пълнота констатираните от ВКС и САС нарушения в съдържанието
му. В подробното определение от 21.08.2019г. по Н.О.Х.Д№1542/2019г.
на СГС, НО, 5-ти с-в, отново
са обективирани не само вижданията на САС и ВКС,
довели до разглеждане на делото от СГС и връщането му на СГП, но и всички
останали нарушения, непълноти и несъответствия в обвинителния акт, които накърняват правото на
защита и пречат на обвиняемите лица да разберат в извършването на какви точно
престъпления са обвинени и на база на какви точно факти. В такава насока са и
възраженията на част от лицата по чл.247б, ал.1 и ал.2 от НПК, част от които обвиняеми, които
настояват да не са разбрали същността на вмененото им длъжностно престъпление.
На първо място не може да не
направи впечатление, че простото сравнение на предходния и настоящия
обвинителен акт водят до почти пълна езикова и логическа идентичност в частта
до стр.12, абз.3 /стария обвинителен акт/ и стр.11, абз.4 /новия обвинителен акт/. Това са констатирали и част
от страните. Обстоятелството, че част от фактологията
според подсъдимия Б. е
възпроизведена на база на решения на САС и ВКС, не е процесуален проблем според
този съдебен състав. Проблеми обаче с обвинителния акт има.
Едва след излагане на идентичната
фактическа картина, в последния обвинителен акт е уточнено, че „по договорите
няма реална размяна на евро срещу лева...“, че чрез трите договора обвиняемите
са създали формално основание за превод на парични средства на „К.К.“ ЕАД на „Ф.“ АД и по този начин са присвоени в полза на
последното дружество. По-насетне е описана според прокурора „финансовата безмисленост“ на договорите, поради фиксирания курс на евро
към българския лев, целта не просто „Ф.“ АД да се облагодетелства, а договорите
да не бъдат изпълнени, тъй като последното дружество от момента на банковите
преводи е оперирало с инкриминираните суми като със свои средства.
На цялата стр.12 от обвинителния
акт са обективирани теоретични добре познати
трактовки за престъплението по чл.201 от НК, в чийто квалифицирани състави са привлечени
да отговарят подсъдимите, част от които подробно изложени в определението на
СГС от 21.08.2019г. и в предходни такива, като вкл. е изведена и неоспорената
от теорията и съдебната практика възможност присвояването да се реализира чрез
привидно валидна гражданско-правна сделка, както се настоява да е настоящата.
Обосновано е по-насетне
твърдение, че с оглед заеманите отговорни длъжности на тримата обвиняеми в
двете дружества-съконтрахенти, им е било известно
както финансовото състояние на държавното такова, както и липсата на контрол от
принципала.
Прокурорът е развил в подробен
вид и същността на форуърдната сделка според
легалната дефиниция на Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/, каквито са
приети да са инкриминираните договори. Направен е анализ на „обичайния оправдан
стопански мотив“ за сключване на такива сделки по принцип и обективната
невъзможност в случая сделките да донесат печалба, като прокурорът се е позовал
и е цитирал разпоредби от Закона за БНБ - чл.29, ал.1 и ал.2 и чл.30 като с
оглед фиксираността на българския лев към еврото, форуърдната сделка губи своя спекулативен и рисков
характер. Наблегнато е, че в инкриминираните
договори, цената на еврото е по-ниска от официалния валутен курс, а в третия -
е определена и лихва за периода до доставка на валутата. Направено е сравнение,
че печалбата в случая според СГП би била по-ниска от престояване на сумата на
депозит в банка, а „Ф.“ АД е получило финансов ресурс при много по-изгодни
условия, отколкото банките получават този ресурс от вложителите си.
Умисълът у обвиняемия М. да се присвои сума за „Ф.“ АД е
изведен от укриването на разпоредителни сделки от принципала,
липсата на предварително разрешение в нарушение на договорите за възлагане на
управление /чл.8, т.3 от първия и чл.8, т.4 от втория договор/, неотразяването
им в годишния финансов отчет на дружеството за 2005г. Това му поведение е
определено да е продължително и последователно.
Прието е по-насетне като изводи,
че другите двама обвиняеми са се възползвали от некомпетентното управление на М., не само доколкото са се познавали,
но са имали и професионален опит като поради това са „имитирали“
законосъобразно правоотношение чрез прихващане без реално движение на парични
средства към държавното дружество, както и сключвайки допълнителното
споразумение №1/12.06.2006г.
На база на това е изведено
аналогично обвинение в диспозитива на сезиращия съда
акт с известни нюанси, които не променят същността на обвиненията от предходния
обвинителен акт.
Съгласно цитираната разпоредба на
чл.246, ал.2 от НПК сезиращият съда акт следва да съдържа обстоятелствена част,
в която да се отразят обстоятелства относно престъплението, извършено от
обвиняемия/те; времето, мястото и начинът на извършването му. Обвинението трябва да бъде така
формулирано, че
да поставя рамките на процеса,
като определя предмета на доказване
от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия/те
в случая в него (чл.102 от НПК). Поради това е абсолютно задължително за прокурора в обстоятелствената част на обвинителния
акт да посочи
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието
на обвиняемия в осъществяването му, вкл. времето и мястото на извършване
на престъплението (в този смисъл ТР № 2/2002г., т. т.
2-4, р. № 484/2008г. на ВКС, І н.о., р. № 83/2012г. на ВКС, ІІІ н.о., р.№162/2013г. на ВКС,
ІІ н.о., р. № 50/2015г. на ВКС, ІІІ н.о. и много др.). Непосочването
на тези задължителни елементи представляваше и продължава да представлява
според съда съществено нарушение на процесуалните правила, което при това е отстранимо, въпреки стеснителното тълкуване по чл.249, ал.4
от НПК, дадено от законодателя. Липсата на някой от визираните обстоятелства
накърнява правото на обвиняемия/те да научи за какво престъпление е привлечен в
това му качество.
Както беше посочено и в
определението на СГС от 21.08.2019г., доколкото този обвинителен акт в
преобладаващата си част копира предходния, в него присъстват в огромен обем и
различни като смисъл факти от предходните два, като е променена до голяма
степен по-рано изградената конструкция на обвинението.
В синтезиран вид отново е обективирано създаването, търговската дейност и предмета на
дейност на „К.К.“ ЕАД, връзката на подсъдимия М. с дружеството като ликвидатор, а
след 28.07.2006г. и като изп. директор, задълженията
му, изходящи от договора за възлагане на управление от 07.02.2005г. и
26.04.2006г. във връзка с ликвидацията на юридическото лице, вкл. публичността
на това обстоятелство. Отново са посочени качеството на длъжностно лице на
подсъдимия М., поради заеманата
длъжност. Впечатление прави обективиране връзката на
подсъдимия Б. с „К.К.“ ЕАД до 1997г. /като изп.
директор/, при все, че касае период далеч преди инкриминирания.
По-насетне прокурорът е отразил
данни за „Ф.“ АД – датата на първоначална регистрация, издаденото разрешение за
извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност, както и кои са точно
лицата от този субект, имащи право на управление и представителство /Б. и Т./ към 2004г. Описани са различните трансформации в персоналния
състав на представителните органи от 2004г. до 2006г., в които вкл. участват и
тримата подсъдими. На база на това е направена и констатацията, че е налице или
общо в различен персонален състав, или последователно в няколко дружества, вкл.
ощетеното юридическо лице участие и на тримата обвиняеми за времето от 1994г.
/далеч преди инкриминирания период/ до интересуващия процеса –
09.12.2005г.-12.06.2006г.
И в този обвинителен акт се
посочват фактите, свързани с открита първо разплащателна сметка на името на „К.К.“ ЕАД, служебно закрита на 10.03.2005г. от „SGЕ.“ и
открита ликвидационна сметка в същата банка и друга в ТБ „Райфайзенбанк“ АД.
Описано е, че само обвиняемият М. е
имал право да нарежда движение по тази сметка. Посочени са правата и
задълженията на ликвидатора според чл.268, ал.1 от Търговския закон и
изходящата от чл.8, т.3 и съответно чл.8, т.4 от договорите за възлагане на
управление от 07.02.2005г. и 26.04.2006г. забрана на ликвидатора за извършва
разпоредителни сделки.
На стр.4, абз.4
от обвинителния акт, този път почерено, е отбелязано,
че целта на откриването на двете сметки е било М. да нареди парични средства, собственост на „К.К.“ ЕАД /в ликвидация/ като ги преведе по разплащателните
сметки на „Ф.“ АД, без съгласието на Министъра на икономиката и енергетиката.
Прави впечатление, че в новия, но
идентичен като факти в преобладаващата си част обвинителен акт, присъстват
множество съждения, изводи и логически връзки, направени от прокурора за
общност на умисъла и неизгодността на извършените
сделки от тримата подсъдими, вкл. и в допълнената от новия прокурор част след стр.12.
Друг е въпроса дали те дават достатъчно ясен отговор на всички неясноти, които
са били констатирани както от настоящия съдебен състав, така и от САС и ВКС.
На стр.4, абз.5
от сезиращия съда акт отново не става ясно как свързаността на всеки един от
обвиняемите с двете посочени по-горе дружества обективира
както знание за финансовото състояние на „К.К.“ ЕАД,
така и липсата на достатъчен контрол от страна на принципала.
Това е преповторено и на стр.13, абз.2, като се
настоява знанието да се извежда от длъжностите, които са заемали обвиняемите в
двете дружества, което е предположение. Не става ясно какво в действителност е
било финансовото състояние, независимо от обстоятелството, че дружеството е
било в ликвидация, и дали в действителност не е упражняван контрол и каква
връзка има това с присвоителното намерение на когото
и да било от тримата подсъдими. Още повече, че неупражняването на контрол
насочва към друг вид противоправно деяние.
Не става ясно според този съд в
следващия абз.6, стр.4 как точно и кога е взето
съвместното /общо/ решение на тримата подсъдими за присвояване на паричните
средства чрез сключване на процесните договори.
Описаната на стр.14 от обвинителния акт финансова и стопанска неизгодност на сделката, покриващо състав на престъпление,
погасено по давност и според ВКС, вкл. и приетото нарушение на договора за
възлагане на управление от страна на М.
и извършването на разпоредителни сделки, не дават ясен отговор относно
присвояването, за което е повдигнато обвинение на трите лица. Това е така, тъй
като на стр.14, в абз.3 са развити хипотези, че дори
при качествено изпълнение на договорите, същите са изключително неизгодни за
една от договарящите страни, което също са елементи от състав на друг вид
престъпление.
На стр.4, абз.последен
от последния обвинителен акт, подобно на предходния трети, е отразено, че
подсъдимите са „решили да проверят нивото на контрол от страна на принципала“ като сключват първия договор №FO-001/08.03.2005г.,
за който отново става ясно, че не е инкриминиран като част от продължаваното присвоително престъпление, но всъщност тук е отразено, че
именно към този период е формирано присвоително
бъдещо намерение, каквато конструкция е недопустима. Относно са наведени
подробни обстоятелствата по сключването на първия договор и неговата неизгодост, което отново следва да се подчертае, че е коментирано и от ВКС в отменителното
му решение, но пак не става ясно какво е отношението към настоящето обвинение.
Не става ясна логиката за
връзката на тази т.нар „първа сделка“ с факта дали „К.К.“
ЕАД е имало или не открита подсметка във „Ф.“ АД и
дали последното разполага с цялата парична сума към момента на получаването й,
дали принципалът е разбрал за сключването й или не,
доколкото не се твърди същата да е елемент от фактическия състав, или
най-малкото не е включена в инкриминирания период, за който е повдигнато
обвинение на подсъдимите. Още повече в съучастие.
Поради това и съдът отново
приема, че разсъжденията касателно достатъчността на
фактите да обосноват годно обвинение по чл.203 от НК следва да бъдат обследвани
оттук нататък, т.е от 09.05.2005г., тъй като именно обективират
началото на продължаваното престъпление. Друг е въпроса, че във фактическата, новодобавена част, прокурорът е приел /стр.11, абз.6/, че „чрез трите сключени договора тримата обвиняеми
създали формално основание парични средства на „К.К.“
ЕАД да бъдат преведени на „Ф.“ АД и по този начин са присвоени“, т.е отново
първият договор е възприет като основание за противоправното
присвояване, въпреки че не е инкриминиран в диспозитива.
В обвинителния акт е описано
по-насетне сключването на договор за форуърдна
валутна сделка №FO-002/2005г. за закупуване на 2 000 000 евро срещу 3 900 760лв. с падеж 10.06.2006г. при определен
курс. Прието е, че доколкото превод на суми по сметките на двете дружества
контрагенти, посочени по-горе липсва, тъй като паричните взаимоотношения са
уредени чрез прихващане на преведената сума по първия договор /от
08.03.2005г./, е извършено присвояване.
Тъй като разлика с предходния
обвинителен акт в тази част няма, отново не може и да се придобие яснота за
съдебния състав чрез какви точно действия на тази дата е извършено
присвояването от всеки един от подсъдимите, въпреки че е описано, че се касае
за гражданско-правно /чрез сделка/, а не фактическо разпореждане. Нещо повече,
при все, че са описани сделки между търговски субекти. Не може да бъде факт от
необходимите и достатъчни по чл.246, ал.2 от НПК тълкуването, дадено от СГП, че
съставомерността на поведението на подсъдимите следва
от целите на обсъждания договор, тъй като това тълкуване е само едно от
възможните, а не представлява факт. Този прокурор също е изпълнил обвинителния
акт с теоретични конструкции относно фоулърдната
сделка /част и от стария обвинителен акт - сега на стр.7, абз.5/,
така и с допълнително наведени обстоятелства в аналогична насока, изведени от
законови постановки – от ЗСБТ /стр.13, абз.3/, а също
и цитирайки разпоредби на ЗБНБ /стр.13, абз.4/, от
съдържанието на които отново се извежда неизгодността
на сделките, но нямат отношение към конкретните действия на обвиняемите, за
които се твърди да се присвоителни, което е състав на
друг вид престъпление.
Още повече, не спомагат за
изясняване в тази насока, напълно известните както на съда, така и на страните
с юридическо образование, теоретични постановки относно длъжностното
присвояване, чийто обективни и субективни елементи следва да бъдат попълнени в
един обвинителен акт. Именно това е била и целта на предходния съдебен състав
със същия председател да даде теоретична основа какво точно следва да се
изпълни със съдържание в последващ обвинителен акт, а
не да се преповтарят обективните и субективни елементи на длъжностното
присвояване, които в случая не правят обвинителния акт по ясен. Още повече, че
същият следва да бъде ясен за лица, които по дефиниция не са с юридическо
образование.
В тази насока, вероятно с цел
изясняване общността на умисъла, и този прокурор е счел и че общото знание на
тримата подсъдими следва и от факта, че липсата на право на М. да сключва разпоредителни сделки е
публично обстоятелство. Дори и действително правомощията на ликвидатора да са
публични, не става ясно от кои факти прокурорът извежда знанието на Б. и Т. /презумпция/ относно съдържанието на договора, сключен между М. и принципала,
при все че прави изводи и че на практика, ако се приеме, че е така, от къде се
извежда знанието на останалите двама, че М.
не е получил съгласие за сделката от страна на М-ра
на икономиката и енергетиката. Не става ясно откъде е изведено и знанието на
тримата обвиняеми, че инкриминираната сума ще бъде преведена на 12.06.2006г.
/стр.9, абз.2/.
Не става ясно в каква причинна
връзка стои извода на прокурора за неизгодността на
сделката за „К.К.“ ЕАД с твърдяното присвояване и
съдържанието на чл.10 от договора, че дружеството може да се разпорежда със
средствата по неговата подсметка при „Ф.“ АД само на
падежа на сделката като от своя страна последното може да се разпорежда с
парични средства на дружество в ликвидация, при все че е част от договора между
търговско-правни субекти.
За втори пореден път не става
ясно откъде идва сумата от 3 839 980лв. на стр.7 /абз.3/,
която между впрочем е част от общата инкриминирана от 4 594 980лв. при все, че
на стр.6 е обосновано закупуването на 2 000 000 евро
срещу 3 900 760лв., каквато сума се споменава и на стр.6 /трети абзац/ касателно безвъзвратното й преминаване в патримониума на „Ф.“ АД, а в диспозитива
при едно от деянията от продължаваното престъление се
говори за 3 839 980лв.
В последния абзац на стр.7 от
обвинителния акт и по-насетне се прави тълкуване според съда от прокурора
относно знанието /умисъла/, намерението за своене у
всеки един от подсъдимите чрез обосноваване съдържателните характеристики
/договорни клаузи/ както на този, а така също и на последващия
договор за фоуръдна сделка /клаузите са идентични/.
Прието е още веднъж, че присвоителното намерение се
извежда от уговорка в чл.6 от договора относно предварителното превеждане на
цялата левова равностойност на закупената валута по сметка на финансовата къща,
доколкото противят на същностните характеристики според СГП на „форуърдните валутни сделки“. Нещо повече, счетено е, че
наличието на тази клауза всъщност „обезсмисля“ договора, тъй като е налице
предварително плащане, от което предположение и разсъждение на прокурора се
извежда в абз.5 на стр.7 още едно основание да се
приеме съучастническа дейност на тримата подсъдими и общност на умисъла.
На аналогична плоскост са
обосновани присвоителните намерения на тримата
подсъдими и касателно договора от 09.06.2006г. като
отново се насочва към неизгодността му и се е обективирала чрез превеждането на 755 000лв. лично от
подсъдимия М. от ликвидационната
сметка на представляваното от него дружество по разплащателната сметка на „Ф.“
АД три дни след сключването му. От друга страна се твърди неизгодността
да се състои в това /абз.1 на стр.9/, че държавното
дружество може да разполага със средствата, намиращи се по негова подсметка при „Ф.“ единствено на падежа на сделката.
Противоречието е в това, че един път се твърди, че парите от „К.“ ЕАД не са
постъпили в подсметка на „Ф.“, а абзац по-долу
обратното.
След като отново е обсъдено по
аналогичен начин как чрез несъответствието на сключения договор с идеята на фоуърдните сделки е постигнато присвояването, се уточнява
от СГП, че постъпилите пари във „Ф.“ били използвани за откриване на депозитите
в страната и чужбина. В крайна сметка, прокурорът е приел, че двата договора са
фиктивни. Нещо повече, неизгодни, представляват формално основание за превод на
парите от едното дружество в другото, парите не са се намирали към м.април –
май 2006г. в сметките на „К.“ и следователно е извършено присвоителни
престъпления съответно по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1
от НК - за В.М., по
чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр.
чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК - за Д.Б. и по чл.203,
ал.1, вр. чл.201, вр.
чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК – за И.Т..
Недоумение
буди извода, тъй като не е факт, от къде прокурора извежда, че двете страни по
договора, при все че са юридически лица, са знаели, че подсъдимият М.
няма право да сключва такъв вид сделки /стр.11, абз.3/
и че непосочването на преводите по двете сделки от М. също насочва като
резултат за присвояване.
При синтезираното описание на
престъпната дейност на всяко едно от подсъдимите лица, вкл. по идентичен начин
и в диспозитива и за двата договора се посочва, че
общата сума от 4 594 980лв. /четири милиона петстотин деветдесет и четири
хиляди деветстотин и осемдесет лева/ е присвоената от М. за „Ф.“ АД чрез сключените два договора /от 09.12.2005г. и от
09.06.2006г./ чрез привидно основания по първата сделка, че сумата е необходима
за изпълнение на договора, а по втората е създадено привидно основание за
превеждане на инкриминираната парична сума. Изводите за привидността на
сделките и знанието за тези обстоятелства у тримата съучастници
са направени от прокурора още веднъж на база на липсата на разрешение от принципала за разпореждане и нарушаването на договора за
възлагане на управление от М.,
твърдяното знание за невписването на ограничение за разполагане с преведените
парични суми от „Ф.“ АД, от незаконосъбразността на
извършеното прихващане, от знанието, че ще се използват само парични средства
на „К.К.“ ЕАД, и то, че ще са използваеми само на
падежа.
Съдът намира, че все още да не е
напълно ясно точно в какво се изразява съдържанието на изпълнителното деяние на
инкриминираното присвояване за всяко едно от привлечените да отговарят лица,
въпреки че е прието да е реализирано чрез две деяния, на датите на превеждане
на сумите по сметка на „Ф.“ АД. Неясно става как откриването на двете сметки обективира присвоително намерение
у подсъдимия М. и още повече у
помагачите му. Не става ясно откъде страните по сделките са знаели, че липсва
разрешение от ресорния министър и как всъщност то се отразява на
действителността на сделката и в крайна сметка какво е отношението към
деянието, вменено на подсъдимите и изискуемото за него присвоително
намерение. Това всъщност не е станало ясно и на подсъдимия Б., видно от отговора му по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК,
въпреки че прокуратурата е извела определен набор от факти, които и към момента
за настоящия съдебен състав обаче са недостатъчни и неясни.
СГС намира, че въпреки сериозния
обем както на обстоятелствената част, а така също и в диспозитива,
допълнена от новия прокурор, изготвил обвинителния акт, все още липсва яснота
относно механизма на присвояването, или поне по начин, който да не налага
тълкуване, изводи и разсъждения. Не може да се игнорира обстоятелството, че диспозитив и фактическа част са в неделима логическа
връзка, поради което и противоречие – особено факти към факти и право към
право, е недопустимо.
Настоящият съдебен състав не
намира за нужно за пореден път да излага теоретичните основи на длъжностното
присвояване, за което става ясно, че СГП е запозната добре.
Безспорно още веднъж, както е
приел и прокурорът от СГП, следва да се подчертае, че е възможно юридическото
разпореждане с инкриминираното имущество да бъде осъществено чрез правна
сделка, с която то се отчуждава по недвусмислен начин. Това обаче следва да
бъде описано в достатъчно подробна степен, още повече, предвид последващо изследване субективното отношение на дееца към
това имущество.
Според този съдебен състав,
допълненията в четири страници, направени от СГП, при напълно идентичната от
предходния обвинителен акт фактология, не дават
яснота както за съда, така и за обвиняемите на неизяснените въпроси. Както беше
отбелязано и по-горе, се инкриминират и трите договора /стр.11, абз.6/, въпреки че изводи за виновността на подсъдимите се
правят на база на два /вж. диспозитива/. Не става
ясно на какво се базират изводите на СГП, че целта на договорите е била не само
„Ф.“ да се облагодетелства, но и изобщо договорите да не бъдат изпълнени
/стр.11, абз.последен/ и защо на база на твърдението,
че частното дружество е можело да оперира с инкриминираните суми към момента на
банковите преводи, се прави извод за присвояване от обвиняемите. Не се посочва
на какво се основават изводите на прокурора за знание на тримата обвиняеми за
финансовото състояние на „К.К.“ ЕАД, за липсата на
достатъчен контрол.
Не може с обичайните типови
характеристики на форуърдната сделка да се обясни
липсата според прокурора на икономическа логика и стопански мотив в сключването
на сделките, тъй като няма как да се обоснове връзка с престъплението срещу
собствеността – длъжностно присвояване. Не става ясно каква е връзката на
по-ниската цена на инкриминираната сума пари в евро от официалния валутен курс
и присвояването, а също и хипотезите, ако сделката е била изпълнена и
сравненията с банкови депозити и т.н. Не спомага за изясняване на
обстоятелствата от обективна и субективна страна на присвояването и
неуведомяването на принципала при разпоредителни
сделки, каквито са инкриминираните, което би имало връзка с нарушаване на
служебните задължения на ликвидатора. Доколкото една от сделките е сключена
през м.юни 2006г., не става ясно и каква е логиката на твърдението, че сделките
не са вписани в годишния финансов отчет за 2005г.
Съдът не намира за посочено в
какво точно се изразява алогичното поведение на М. /стр.15, абз.2/ и как другите двама
помагачи са се възползвали от некомпетентното управление на първия, чрез какви
действия Т. и Б. са „имитирали“ законосъобразно протичане на правоотношението, за
които се твърди да са „приели инкриминираните парични средства в патримониума на управляваното от тях АД“ и какво отношение
има това с присвояването или дали вероятно по този начин се извежда умисъла за
тези обвиняеми. Следва за пореден път да се посочи, че следва да се отразят
конкретните действия на обвиняемите, чрез които се твърди да са присвоили за „Ф.“
АД инкриминираната сума пари. Напълно неясно е какви предложения се правят от „Ф.“
АД за погасяване на задълженията и за освобождаване от наказателна отговорност
на тримата обвиняеми, към кой момент, при все че самият прокурор заявява, че
дружеството не се управлява от Б. и Т. и накрая от неизпълнението на
задължението на дружеството на падежа /стр.15, абз.последен/
ли се извежда умисъла на тримата съучастници според
СГП. Не става ясно и какво е съдържанието на допълнителното споразумение
№1/12.06.2006г. /стр.15, абз.3/ и дали се има предвид
анекса към договора №F0-003/2006г. /стр.8, абз.1/.
Подобно на предходното
определение на съда за връщане на делото фаза назад и тук следва да се посочи,
че помагаческата функция на Б. и Т. е изведена на
база на предположения, във връзка със заеманите от тях длъжности, от самото
сключване на договорите, а още по-малко може да се предполага от изводи като
този за приемане на инкриминираните парични средства в патримониума
на управляваното от тях дружество, те са съдействали на подсъдимия М. /стр.15, абз.3
от обвинителния акт/ или че съвместното решение се извежда от поредица от
косвени доказателства, доколкото не са описани конкретните действия на всеки
един от двамата помагачи спрямо извършителя.
Не може отново да не се отбележи,
че констатацията на ВКС, че улесняващата дейност на двамата помагачи не е
индивидуализирана /още по-малко в диспозитива/,
според този съдебен състав продължава да е налична и неотстранена и в поредния
нов обвинителен акт. Недопустимо е съдът да допълва фактите вместо прокурора,
вкл. и в хода на съдебното следствие, тъй като именно той е лицето, на което
законодателят е предоставил правомощие да повдига, и то ясно и точно,
обвинение. Не става ясно как Б. и Т. са улеснили чрез упоменатите от
прокурора два договора извършителя М.,
при все че в диспозитива са описани аналогични
основания за приемане привидността на сделките, за които се предполага да са
съдействали в различен обем всеки един от визираните съучастници
/вж. стр.23-26 и стр.27-30/.
Предвид изложените по-горе мотиви
настоящият съдебен състав намира, че са налице основания да се приеме, че при
изготвянето и на този обвинителния акт са допуснати, и все още са налице, отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, което, както беше
посочено, съответства на задължителното тълкуване, дадено от законодателя по ТР
№2/2002г. и следва да бъдат отстранени. Това съответства на задължителното
правомощие на съда да прекрати съдебното производство като укаже на прокурора
да се съобрази с констатираните и подробно описани по-горе допуснати нарушения,
които налагат изготвяне на нови постановления за привличане на обвиняемите и
нов обвинителен акт.
СГС не споделя доводите на
подсъдимия Б. в отговора му от
26.08.2020г. да са нарушени правата му при привличането му в това му качество.
Същото е извършено в присъствието на служебен защитник /участвал и в
производството пред СГС при предходното връщане на делото на СГП/, който се
предполага, че е запознат със съдържанието на обвинението и защитава правата на
обвиняемия. Съдът не съзря сред материалите във връзка с призоваването и привличането
на Б. като обвиняем /т.52/ такъв в
насока искане от страна на последния за изпращане на всички документи на адв.П. или пълномощно в полза на последния. В
действителност в предходното с.з. се представи пълномощно, изхождащо от Б. в полза на адв.П.
от 12.02.2020г., за което обаче липсва данни да е сред кориците на делото. Факт
е, че на 13.02.2020г. обвиняемият се е явил, повдигнато му е обвинение и е
извършен непосредствен разпит след него в присъствие на защитник, при който
очевидно е отказал да даде обяснения. В процесния
протокол изрично са разяснени всички изходящи към този процесуален момент права
на обвиняемото лице. Видно от изготвения протокол от 11.03.2020г. за разпит на Б., отново в присъствие на служебния
защитник, същият е отказал да даде обяснения и да подпише съставения документ,
удостоверено с подписи на двама свидетели съгласно надлежния за това ред.
Доколкото защитникът изрично е направил искане за предявяване на материалите по
разследване, това е сторено на 21.04.2020г., т.е и тук съдът не констатира
нарушение.
Що се касае до твърденията на
този подсъдим в отговора му 26.08.2020г. за нарушение на чл.14 от Европейската
конвенция за екстрадиция, на първо място, съдът не е запознат в детайли с екстрадиционното производство, развило се в чуждата
държава, но видно от привличането на Б.
още от 2005г., същото е целенасочено от СГП с твърдения да е извършил
престъпление по чл.203 от НПК в съучастие с останалите подсъдими по отношение
на конкретно посочени договори. Разликите в сумите по различните постановления
за привличане, правната квалификация /чл.26, ал.1 от НК или без него/ не
променят идентичността на фактите, по които от 2005г. се издирва и е привлечен
да отговаря Б..
Предвид направените по-горе
констатации не се налага според съда произнасяне по направеното искане за
конституиране на ощетеното юридическо
лице „К.К.“ ЕАД /в ликвидация/ като гр.ищец и по
останалите въпроси по чл.248, ал.1 от НПК.
Тук е мястото да се отбележи, че
въпреки че при предходните връщания на делото на предварителната фаза на
процеса, материалите са предявявани на процесуалните представители на „К.К.“ ЕАД, за което се твърди да е ощетено юридическо лице, в
настоящия случай материалите в досъдебното производство са предявени на
юрисконсулт от ТД на НАП, надлежно упълномощен от М-ра
на финансите, въпреки че не става дума за престъпление срещу фиска. Такова становище развива и подсъдимия Б. в молбата си от 30.09.2020г.
Според актуалните данни в
търговския регистър, който според съда е единствения надлежен източник за
правния статут на юридическите лица, дружеството „К.К.“
ЕАД в ликвидация е с едноличен собственик на капитала - "Държавна К.ационна
Компания" ЕАД.
Търговецът по смисъла на ТЗ в ликвидация се представлява от надлежни
представители, в случая изрично посочени в търговския регистър – ликвидатор. В
тази насока, въпреки че нормата на чл.249, ал.4 от НПК ограничава допуснатите
процесуални нарушения в досъдебното производство до правата на обвиняемия,
пострадалия и неговите наследници, при последващо
предявяване, следва надлежно да бъде преценен ощетения субект и неговите
акуратни представители. От материалите по делото /т.52/ не става ясно как е
счетено, че ощетена е държавата и как се е стигнало до призоваване на
представител на ТД на НАП, упълномощен от М-ра на
финансите.
Съдът, предвид служебното си
задължение по чл.248, ал.1, т.6 от НПК намира, че не са налице основания за
вземане мерки за неотклонение спрямо тримата подсъдими, особено предвид визираните по-горе несъответствия, които налагат делото
следва да бъде върнато фаза назад, което по необходимост отново ще доведе до
забава на производството, което не може да бъде вменено във вина на подсъдимите.
Още повече, че в случай че определението на съда бъде потвърдено при
оспорването му от СГП, произнасяне по МНО ще е в прерогативите на
прокуратурата.
С оглед горното и на осн. чл.249, ал.2, вр. ал.4, т.1,
вр. ал.1, вр. чл.248, ал.5,
т.1, вр. ал.1, т.3 и т.6 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по Н.О.Х.Д.№2289/2020г.
по описа на СГС, НО, 5-ти с-в.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите, посочени в мотивната
част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл.249, ал.3 от НПК в частта относно
произнасянето на съда по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК може да се
обжалва и протестира пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от днес по
реда на гл.22 от НПК.
ПРЕПИСИ от
протокола да бъдат издадени на защитниците и
поверениците - при поискване.
Протоколът
е изготвен в с.з., което приключи в 16,02 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1……………...........
2………….........…...
СЕКРЕТАР:.....................................