Решение по дело №2384/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /29.12.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2384 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД).

Образувано е по жалбата на В.П.Е. *** срещу Решение № 485/16.09.2020 година, постановено по преписка № 82/2019 година на Комисията за защита от дискриминация.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответства на целта на закона. Твърди, че съставът на Комисията за защита от дискриминация се е произнесъл, без да са налице доказателства за наведените твърдения от страна на подалия жалбата и в противоречие със събраните по преписката доказателства. Посочва, че от доказателства по преписката не се установява дискриминация по признак „членуване в синдикална организация” по чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда. Твърди, че посоченият признак се е появил за първи път в обжалваното решение, тъй като съставът на Комисията за защита от дискриминация се е произнесъл по признак „спрямо служители от Дирекция „Морска администрация” - Варна, които са подали предходна жалба с вх. № 16-18-29/04.07.2017 година и допълнение към нея с вх. № 16-18-39/11.05.2017 година по описа на Комисията за защита от дискриминация”, който нито е посочван от жалбоподателя, нито се съдържа в Доклада - заключение по преписката от докладчика по делото. Твърди, че от събраните по преписката писмени и гласни доказателства, по категоричен начин се установява, че принципът на равно третиране в Дирекция „Морска администрация” гр. Варна не е нарушен, а изискванията за спазване на трудовата и служебна дисциплина и установената организация на работа в дирекцията, осъществявани и контролирани от жалбоподателя не съставляват форма на дискриминация. Твърди, че съставът на Комисията за защита от дискриминация неоснователно е мотивирал обжалваното решение с приетото по преписка № 88/2017 година по описа на Комисията за защита от дискриминация, тъй като наличието на предходни жалби и произнасяне по тях няма как да „свидетелства за наличието на проблеми, които от тогава до момента явно не са разрешени”. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е постановено при спазване на процедурата и при правилно приложение на материалния закон. Твърди, че жалбоподателят е извършил нарушение на § 1, т. 1 от Допълнителните разпореди на ЗЗД, изразяващо се в „тормоз“ спрямо служителите от Дирекция „Морска администрация“ – Варна, които са подали предходна жалба до Комисия за защита от дискриминация за извършен от него тормоз. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Национален синдикат „Морска администрация“, чрез представляващия Н. И. Д., оспорва жалбата. Твърди, че решението на Комисията за защита от дискриминация е правилно.

Заинтересованата страна – Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – София не изпраща представител. В писмено становище от 25.11.2020 година изразява становище за основателност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспореното решение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е образувано с Разпореждане от 22.03.2019 година въз основа на жалба вх. № 16-18-5/19.02.2019 година и допълнение към нея с вх. № 16-18-9/12.03.2019 година от Н.Д., в качеството му на председател на Националния синдикат „Морска администрация“ - Варна. В жалбата са наведени твърдения, че с Решение № 408/03.10.2018 година на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 88/2017 година, на директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна - В.Е. е било предписано да преустанови установеното нарушение „преследване“ и е бил задължен „да предприеме всички необходими мерки и извърши действия за подобряване на работната обстановка“ в дирекцията, но вместо да изпълни решението В.Е. е продължил да дискриминира служители на синдиката. В жалбата е обективирано искане установяване на нарушение от страна на В.Е..

В административната преписка се съдържат жалби и от Г. П., Г. Б. и К. К. от 14.02.2019 година (без входящи номера).

В жалбите са описани действия на В.Е. от 04.02.2019 година спрямо Н.Д., 07.01., 08.01. и 25.01.2019 година спрямо Г. П., 07.01., 08.01, 10.01. и 25.01. 2019 година спрямо Г. Б..

С писма от 23.05.2019 година Г. Н. П., Г. Д. Б. и К. С. К. са уточнили, че желаят да бъдат представлявани от Националния синдикат.  

С писмо от 03.05.2019 година, връчено на 08.05.2019 година В.Е. е уведомен, че срещу него е образувано административно производство за установяване наличието на дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“.

На 15.05.2019 година В.Е. е депозирал отговор, в който е посочил, че служителите на Дирекция „Морска администрация“ – Варна не са третирани различно.

В хода на административното производство са разпитани свидетелите В. Н. Д. – началник отдел „Административнонаказателни дейности и информационни системи“ и А. С. А. – началник отдел „Класификация и регистрация на морски лица“ в Дирекция „Морска администрация“ – Варна. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в дирекция „Морска администрация“ – Варна е възникнало напрежение, свързано с работата на Г. Н. П., Г. Д. Б. и К. С. К..

С Решение № 485/16.09.2020 година Комисията за защита от дискриминация е установено, че В.Е., в качеството му на директор на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, е допуснал по-неблагоприятно третиране по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗД – „тормоз“ спрямо служителите от Дирекция „Морска администрация“-Варна, които са подали предходна жалба с вх. № 16-18-29/04.04.2017 година и допълнение към нея с вх. № 16-18-39/11.05.2017 година по описа на Комисия за защита от дискриминация за извършен тормоз на работното място; наложено му е наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД; предписано му е да преустанови установеното нарушение, на основание чл. 47, ал. 3 и 4 от ЗЗД и го е задължила да предприеме всички необходими мерки и извърши действия за подобряване на работната обстановки в Дирекция „Морска администрация“-Варна.

Съдът намира, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано при условията на чл. 50, т. 3 от ЗЗД, предвиждащ възможност за сезиране на специализирания орган по сигнали от физически и юридически лица, държавни и общински органи. За разлика от хипотезата на чл. 50, т. 1 от ЗЗД, при която процедурата започва по жалба на засегнатите лица, за подаването на сигнал законът не изисква наличие на пряк и непосредствен правен интерес у подателя. В подкрепа на този извод е и общата норма на чл. 15, ал. 2 от АПК, която съдържа изрична уредба в този смисъл. Отделно от това чл. 71, ал. 2 от ЗЗД дава възможност на синдикалните организации и техните поделения, както и на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, да предявят пред съответния районен съд иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане, както и да встъпят като заинтересувана страна във висящ съдебен процес. Видно от Решение № 334/29.12.2015 година, постановено по фирмено дело № 35/2015 година по описа на Окръжен съд - Варна, подателят на сигнала Н. И. Д. е председател на Национален синдикат „Морска администрация“ - Варна, поради което същият разполага с представителни функции в това му качество.

Жалбата не отговаря на изискванията по чл. 51, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗЗД. Нито в първоначалната жалба, нито в уточняващата молба от 12.03.2019 година са изложени обстоятелствата, на които се основава твърдението за извършено нарушение. Не са описани конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се изведе извод за дискриминация.

Приложените към жалбата сигнали на Г. П., Г. Б. и К. К. съдържат конкретни данни, но производството не е образувано за извършени спрямо тях нарушения, а за извършени нарушения по признак „членуване в синдикална организация“. С това Комисията за защита от дискриминация, не само е образувала производството по нередовна жалба, но и е подменила петитума и. 

В случая предмет на проверка от органа е следвало да бъде дали с извършените действия ответникът е извършил тормоз спрямо служители на Морска администрация“ - Варна.

Легално определение на понятието „Тормоз“ е дадено в § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗД и това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Дори и да се приеме, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗЗД съдът намира, че обжалваното решение е постановено и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. В нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК не са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства. В хода на административното производство не са събрани доказателства, че Г. П., Г. Б. и К. К. са членове на Национален синдикат „Морска администрация“ – Варна, след като органът е приел, че проверката е за неравно третиране по признак „членуване в синдикална организация“. Отделно от това пострадалите лица не са разпитани.

Отделно от това при проведено производство за установяване на неравно третиране на членове на синдикалната организация компетентният орган е следвало да установи дали по отношение на Г. П., Г. Б. и К. К. е създадена враждебна среда и дали поведението на В.Е. спрямо тях е в резултат на членството им в синдикалната организация или се дължи на други обстоятелства. Не е извършена дължимата проверка за цялостното поведение на В.Е. за неравно третиране на служителите, която в случая е следвало да бъде извършена с лица сравнител - други служители на Дирекция „Морска администрация“ - Варна, които заемат сходни длъжности и не са членове на синдикалната организация. При това независимо от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, задължаващ страната, която твърди, че е жертва на дискриминация да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такава, органът не е освободен от задължението си по чл. 36 от АПК да събира служебно доказателства, обусловено от задължението му по чл. 35 от АПК и факта, че при липса на твърдения от страна жалбоподателя за извършени дискриминационни действия спрямо нея отстрана на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – София същото е конституирано служебно от Комисия за защита от дискриминация като ответник.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че при събиране на гласните доказателства съставът на Комисията за защита от дискриминация не е дал възможност на свидетелите да изложат фактите и обстоятелствата, които са възприели, а разпитите им са прекъсвани и направените от тях установявания на факти са допълвани със съждения от членовете на състава.

Събраните по делото писмени доказателства не са обсъдени в пълнота, като съставът е подхождал избирателно към същите.

Изложеното води до извод, че административният акт е постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, което довело до постановяване на акта при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Ето защо обжалваното пред настоящия състав решение следва да бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне, при правилно определяне предмета на производството с оглед твърденията на жалбоподателя, конституиране на надлежните страни, изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за спора и постановяване на акт по реда на чл. 63 от ЗЗД.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 485/16.09.2020 година, постановено по преписка 82/2019 година на Комисия за защита от дискриминация и ВРЪЩА преписката на Комисия за защита от дискриминация за ново разглеждане при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: