Решение по дело №4241/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5400
Дата: 21 ноември 2023 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110204241
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 5400
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110204241 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А. като разгледа докладваното от съдия
Г.АНД №4241 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-000117/28.01.2022 г. на началник
1
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на С. Ц. Л. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП; глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба С. Ц. Л. твърди, че постановлението е
необосновано, незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и
съставено при съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Иска отмяна на постановлението и определяне възнаграждение на адв.Л.
на осн. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателката С. Ц. Л., редовно призована, не се явява лично, но се
представлява от адв.Л., който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 30.11.2021 г. около 14:10 ч. в С., по бул.”Ч.” с посока от ул.“Х.“ към
бул.“Н.“ и на №47 С. Ц. Л. управлявала л.а.”Х****”, с рег.№*******, като при
извършване на маневра движение на заден ход жалбоподателката ударила
паркирания товарен автомобил „И***“, с рег. №*******ато причинила
увреждане на задната част паркирания автомобил.
С. Ц. Л. продължила движението си без да спира, но била забелязана от
св.А., който работел в близост като охрана.
Съставен е акт на жалбоподателката, в който тя е написала възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля А. и от писмените доказателства, събрани по делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитания по реда на
съдебното следствие свидетел и другите доказателства, поради което не се
налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и
изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
2
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
решение.
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателката е нарушила чл.40, ал.2 от ЗДвП, защото по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.
Съгласно чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП се наказва с глоба 20 лв. водач, който,
нарушава правилата за движение назад.
Жалбоподателката е нарушила чл.123, ал.2 от ЗДвП, защото всеки
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен в зависимост от
последиците от произшествието да уведоми собствениците на имуществото,
което е повредил в резултат на произшествието.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са съобразени с тежестта на нарушението и вината на
жалбоподателката. Тези наказания са наложени в минимален размер, което не
позволява съдът да ги намали.
Глобата по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.
Горното не позволява съдът да намали нейния размер.
Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което
3
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-4332-000117/28.01.2022 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-000117/28.01.2022 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на С. Ц. Л. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП; глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба С. Ц. Л. твърди, че постановлението е
необосновано, незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и
съставено при съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Иска отмяна на постановлението и определяне възнаграждение на адв.Л.
на осн. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателката С. Ц. Л., редовно призована, не се явява лично, но се
представлява от адв.Л., който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 30.11.2021 г. около 14:10 ч. в ***** и на №47 С. Ц. Л. управлявала
л.а.”Хонда Джаз”, с рег.№*****, като при извършване на маневра движение
на заден ход жалбоподателката ударила паркирания товарен автомобил
„Инфинити КХ 70“, с рег. №***** като причинила увреждане на задната част
паркирания автомобил.
С. Ц. Л. продължила движението си без да спира, но била забелязана от
св.А., който работел в близост като охрана.
Съставен е акт на жалбоподателката, в който тя е написала възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля А. и от писмените доказателства, събрани по делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитания по реда на
съдебното следствие свидетел и другите доказателства, поради което не се
налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и
изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
решение.
1
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателката е нарушила чл.40, ал.2 от ЗДвП, защото по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.
Съгласно чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП се наказва с глоба 20 лв. водач, който,
нарушава правилата за движение назад.
Жалбоподателката е нарушила чл.123, ал.2 от ЗДвП, защото всеки
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен в зависимост от
последиците от произшествието да уведоми собствениците на имуществото,
което е повредил в резултат на произшествието.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са съобразени с тежестта на нарушението и вината на
жалбоподателката. Тези наказания са наложени в минимален размер, което не
позволява съдът да ги намали.
Глобата по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.
Горното не позволява съдът да намали нейния размер.
Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.

2