Решение по адм. дело №571/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по искова молба на Х. Р. Р. [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], ***, подадена чрез пълномощника му адв. Т. В. от АК - Стара Загора, с която срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на сумата от 200 лева, представляваща частичен иск от сумата 2000 лева - обезщетение за претърпени от Х. Р. неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице УРИ: 349зз-13 от 23.01.2025г., издадена от полицейски орган – Т. Х. Т. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяната на заповедта – 08.05.2025г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 23.01.2025г. в [населено място] е управлявал мотопед с рег. № ***, като около 16.20 часа пред сграда, находяща се на [улица], Р. е спрян за проверка от екип служители от сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Стара Загора, която проверка продължава до малко след 19.00 часа. Полицейските органи са приели за установено, че за управлението на посоченото ППС е било необходимо водачът му да е правоспособен и да притежава СУМПС, каквото Р. нямал, както и че лицето вече е било наказвано по административен ред за това, че е управлявало МПС без да е правоспособен водач. В дадените в хода на проверката обяснения Х. Р. не е отрекъл, че е наказван по административен ред за управление на МПС без да е правоспособен водач, като е поддържал, че за управлявания от него мотопед не се изисква притежаването на СУМПС. Въз основа на констатациите за допуснато нарушение – управление на МПС от лице, което е неправоспособен водач, срещу Х. Р. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3342417/ 23.01.2025г., като е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-00006/ 23.01.2025г. по чл. 171, т.2а, б „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на мотопед с рег. № ***. Малко след 19.00 часа Р. е бил откаран до В. Р. управление - Стара Загора, където му е връчена постановена спрямо него Заповед за задържане на лице УРИ: 349зз-13/ 23.01.2025г., издадена от полицейски орган – Т. Х. Т. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Стара Загора. Със заповедта е било разпоредено задържането на Х. Р. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане във Второ РУ – Стара Загора. Въз основа на тази заповед ищецът е бил задържан до 13.59 часа на 24.01.2025г. Х. Р. е обжалвал заповедта по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 160/ 21.04.2025г., постановено по АНД № 443/2025г. по описа на Районен съд - Стара Загора, Заповед за задържане на лице УРИ: 349зз-13/ 23.01.2025г. е била отменена, като незаконосъобразна. Сочи се в исковата молба, че междувременно от Районна прокуратура - Стара Загора е бил внесен в Районен съд - Стара Загора обвинителен акт срещу Х. Р., по обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. С влязла в сила на 08.03.2025г. Присъда № 22/ 20.02.2025г. по НОХД № 347/ 2025г. по описа на РС-Стара Загора Х. Р. е признат за невинен и оправдан. Ищецът твърди, че осъщественото спрямо него незаконно задържане му се е отразило изключително негативно и болезнено, като е бил възмутен и обиден както от физическото му ограничаване при задържането, така и от соченото като основание за задържането извършено престъпление. Твърди, че в рамките на около месец от постановеното задържане е имал интензивни усещания на неприятни психоемоционални състояния, като психическото му състояние в края на м.01.2025г. и през целия м. 02.2025г., макар и не патологично променено, значително е било повлияно от незаконосъобразното му задържане във Второ РУ – Стара Загора, като се наблюдавало редуване на интензивни неприятни усещания, които той не е можел да овладее. Претърпените неимуществени вреди, които се претендират за обезщетяване, се сочат като причинени от незаконосъобразния административен акт силни чувства на обида, гняв, унижение, безпокойство, отчаяние и безпомощност, които Р. е изпитвал както при фактическото задържане, така и месец след това. С подробно изложени в исковата молба съображения обосновава, че са налице всички елементи от правопораждащия отговорността на държавата фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност. Счита, че справедливото обезщетение за нанесените му неимуществени вреди би било такова в размер на 2000 лева, като с предявения частичен иск се претендира присъждане на сумата от 200 лева, ведно със законната лихва.

 

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Счита, че предявеният иск за сумата от 200 лева, представляваща частичен иск от сумата 2000 лева - пълния размер на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане УРИ:349зз-13/ 23.01.2025г., издадена от полицейски орган от ОД на МВР- Стара Загора, е недоказан както по основание, така и по размер. Излага подробни съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин нито факта на увреждането (претърпени от ищеца неимуществени вреди), нито причинно-следствената връзка на твърдените вреди с отменения като незаконосъобразен административен акт, като претендираното обезщетение е в силно завишен размер и несъответно на критерия за справедливост и в този смисъл присъждането му би представлявало по-скоро източник на неоснователно обогатяване. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна, а в случай, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде приет за доказан по основание, размерът на това обезщетение да бъде намален, като се определи по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, съобразно характера, тежестта и интензитета на действително претърпените вреди и тяхното проявление във времето.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание. Поддържа се, че макар да са налице материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразна административна дейност, претендираното от ищеца обезщетение в размер на 2 000 лева се явява доказано до размера на предявения частичен иск за сумата от 200 лева, която сума на обезщетението напълно обезпечава и възмездява претърпените от Х. Р. неимуществени вреди.

 

Съдът, след като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Със Заповед за задържане на лице УРИ:349зз-13 от 23.01.2025г., издадена от Т. Х. Т. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Х. Р. Р. в помещение за временно задържане № 4 на Второ РУ – Стара Загора. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с извършено от Х. Р. управление на мотопед с рег. № *** без да е правоспособен водач и във вр. с образувано производство № ЗМ-18 от 23.01.2025г. по описа на Второ РУ – Стара Загора. Не е спорно по делото, а и се установява от доказателствата по приложеното АНД № 443/ 2025г. по описа на РС – Стара Загора, че въз основа на Заповед за задържане на лице УРИ:349зз-13/23.01.2025г., Х. Р. фактически е бил задържан от 16.25ч. на 23.01.2025г. до 13.59 часа на 24.01.2025г. Х. Р. е оспорил по съдебен ред заповедта за задържане, като по подадената жалба е образувано АНД № 443/ 2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С Решение № 160/ 21.04.2025г. по посоченото дело, Заповед за задържане на лице УРИ: 349зз-13/ 23.01.2025г., издадена от полицейски орган от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, е била отменена като незаконосъобразна. Съдебното решение е влязло в сила на 08.05.2025г.

От доказателствата по делото се установява и че на 05.02.2025г. от прокурор в РП - Стара Загора е внесен в РС - Стара Загора обвинителен акт срещу Х. Р. Р., по обвинение, идентично от фактическа страна с възприето основание за постановеното спрямо Р. задържане по реда на ЗМВР с издадената от полицейски орган Заповед за задържане на лице УРИ: 349зз-13/ 23.01.2025г., а именно че на 23.01.2025г., в [населено място], Р. управлява МПС – мотопед с рег. № ***, без да е правоспособен водач, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК. С влязла в сила на 08.03.2025г. Присъда № 22/ 20.02.2025г. по НОХД № 347/2025г. по описа на РС-Стара Загора Х. Р. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено от лицето престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, с мотиви, че за управляваното от Р. към момента на полицейската проверка превозно средство, законът не изисква водачът да притежава СУМПС.

 

Към материалите по делото е приложено АНД № 443/ 2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето К. И. Р.. Свидетелката К. Р. (живееща на съпружески начала с ищеца Х. Р.), заявява, че когато през м. януари 2025г. Р. е бил задържан, много тежко го е преживял и много трудно е преодолял състоянието, в което е изпаднал. Когато в деня на проверката й се обадил и свидетелката отишла да вземе личните му вещи, Р. било много притеснен, пребледнял, не можел да говори. В деня, когато бил освободен от РУ, свидетелката забелязала дълбоката промяната в психическото състояние на Р., което се е отразило негативно на цялото семейство. Х. Р. бил подтиснат, затворил се в себе си, не е общувал с нея и с децата, което състояние продължило около месец. Р. се опитвал да преодолее изживения стрес, но и до сега му остава като травма това, че е бил задържан като престъпник. Свидетелката сочи, че поради необходимостта от финансови средства за задоволяване нуждите на семейството, както и набиране на средства за операции на малката им дъщеря, която е с вродена лицева аномалия, Р. е работил на две места - освен като машинен оператор в „Ате пласт“, е работил и като доставчик на храна, която разнасял с мотопеда си, но поради задържането му е бил възпрепятстван да отиде на работа.

 

По допустимостта на иска:

 

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на осъщественото спрямо него задържане въз основа на незаконосъобразно постановена Заповед УРИ: 349зз-13/ 23.01.2025г., издадена от полицейски орган от сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Стара Загора, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора (юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР) – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен административния акт, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда неимуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е доказан по основание, по следните съображения:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

 

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно постановената спрямо ищеца Заповед за задържане на лице по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, издадена от полицейски орган от сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Стара Загора. Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, прилагането на която ПАМ се свързва с осъществяване на административна дейност при упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия. В този смисъл като властнически акт, издаден от длъжностно лице (полицейски орган по см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР), по административен ред и при изпълнение на административна (изпълнителна) дейност, заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая по делото е безспорно установено, че със Заповед за задържане на лице УРИ:349зз-13 от 23.01.2025г., издадена от Т. Х. Т. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Х. Р. Р. в помещение за временно задържане № 4 на Второ РУ – Стара Загора. От доказателствата по приложеното АНД № 443/ 2025г. по описа на РС – Стара Загора, се установява и че въз основа на посочената заповед и на приложената със заповедта ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, Х. Р. е бил задържан от 16.25ч. на 23.01.2025г. до 13.59 часа на 24.01.2025г. т.е било му е ограничено правото на свободно придвижване, като по отношение на задържаното лице са били извършени всички съпътстващи задържането фактически и правни действия във връзка с изпълнението на заповедта. С влязло в сила на 08.05.2025г. Решение № 160/ 21.04.2025г. по АНД № 443/ 2025г. по описа на РС – Стара Загора, Заповед за задържане на лице УРИ: 349зз-13/ 23.01.2025г. е била отменена, като незаконосъобразна. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издадената срещу Х. Р. заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като незаконосъобразна, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

 

Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищеца, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност, по следните съображения:

Действително за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл.4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/ 2016г. на ВАС е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в ЗОДОВ, нито в ЗЗД. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Следователно „пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях.

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД (приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението.

В случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в интензивни усещания на неприятни психоемоционални състояния и негативни емоционални преживявания, както от физическото му ограничаване при задържането, така и от възприетото като основание за задържането извършено от него престъпление - силни чувства на обида, гняв, унижение, безпокойство, отчаяние и безпомощност, претърпени в резултат на неоснователното и незаконосъобразното задържане на Х. Р. във Второ РУ - Стара Загора въз основа на издадената от полицейски орган Заповед за задържане на лице УРИ: 349зз-13/ 23.01.2025г. и на приложената със заповедта ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

 

Съдът приема за доказано наличието на претърпени от ищеца негативните изживявания и психоемоционален дискомфорт и съотв. наличието на подлежащо на обезщетяване засягане на неимуществени блага на лицето (неимуществени вреди). Съображенията за това са следните:

Психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. К. Р., съдът приема за доказана настъпилата промяна в поведенческия и в психологичен профил на Х. Р., свързана с негативни емоционални и психически преживявания и лични страдания, както и че тази промяна е резултат от незаконосъобразно приложената спрямо ищеца принудителна административна мярка по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Противно на твърденията на ответника, свидетелските показания установяват по несъмнен начин както негативните изживявания на ищеца, така и че промяна в психическото му състояние е следствие от факта на осъщественото спрямо него задържане въз основа на незаконосъобразно издадената и изпълнена Заповед за задържане на лице УРИ: 349зз-13/ 23.01.2025г. Съгласно показанията на св. К. Р., Х. Р. много тежко е преживял задържането и много трудно е преодолял състоянието, в което е изпаднал. Задържането се е отразило зле на емоционалното му състояние, като е настъпила промяна в психическото състояние на Р., отразило се негативно на цялото семейство - бил подтиснат, затворил се в себе си, не е общувал със свидетелката и с децата си, което състояние продължило около месец, като Р. се опитвал да преодолее изживения стрес, но и до сега оставала травмата от това, че е бил задържан като престъпник. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, която, като партньор на Х. Р., живееща в едно домакинство с него, в най-голяма степен е възприела и съотв. може да установи настъпилата промяна в поведението и в психоемоционалното състояние на Р., респ. начина и интензитета, по който се отразило задържането му във Второ РУ – Стара Загора. Изхождайки от разбирането че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, в случая установеното външно проявление на негативните вътрешни изживявания на Х. Р. във връзка с незаконното му задържане, сочещо на претърпени от лицето страдания, които според съдебната практика се включват в понятието подлежащи на обезщетяване „неимуществени вреди”, са основание за присъждане на ищеца на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Негативните емоционални усещания и изживявания на стрес, притеснения и безпокойство, намиращи не само субективно отражение в психиката, но и обективен израз в поведението, в психологическия статус и в цялостното емоционално състояние на лицето, безспорно дават основание същите да бъдат определени като подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Самият факт на задържането и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, създава предпоставки за настъпването на неимуществени вреди, като в случая изпълнението на незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка неминуемо води до претърпян от задържаното лице емоционален стрес, унижение, неудобство, притеснение и други психически страдания, съотв. до претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно постановената заповед за задържането на Х. Р.. Съдът приема, че настъпилата промяна в психическото състояние на лицето и съотв. претърпените неимуществени вреди, несъмнено се свързват с осъщественото незаконосъобразно задържане на Р. по чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР и са в пряка причинно-следствена връзка на обусловеност от незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция. Издадената заповед за задържане по реда на ЗМВР е била условие за настъпилото увреждане, като състоянието на Х. Р. може да се приеме като закономерно, нормално настъпващо и необходимо следствие от незаконосъобразно приложената му ПАМ. Съответно съдебно установената незаконосъобразна административна дейност представлява адекватна причина с естество и характер, които биха могли да имат за последица отрицателни емоционални усещания и негативни преживявания за задържаното лице - страдание, неудобство, притеснение, унижение и накърняване на личното му достойнство. Всичко това обуславя извод, че неблагоприятната промяна в психическото и емоционалното състояние на Х. Р., може еднозначно да се приеме като такава, представляваща пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка с незаконосъобразно наложената му ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, закономерно и нормално следваща по време и място противоправния резултат – незаконосъобразното задържане на Р. във Второ РУ при ОД на МВР – Стара Загора въз основа на издадената от полицейския орган Заповед за задържане УРИ:349зз-13/23.01.2025г.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от Х. Р. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение, се явява доказан по основание.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетение като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага и интереси са имали за своя притежател в т. ч. личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредите, като обезщетяването не следва да представлява източник на неоснователно обогатяване. Отчитайки естеството на незаконосъобразната административна дейност; периода, през който Х. Р. е била лишен от правото си на свободно придвижване; характера, степента, интензитета и времетраенето на породените страдания и негативни психоемоционални изживявания и състояния на Р., без конкретно увреждане на здравето (физическо или психическо), и като съобрази константната съдебна практика по подобни дела и размера на присъжданите по тях обезщетения, съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено като такова в размер на 1 000 лева.

 

Ето защо съдът приема, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 200 лева (частичен иск от сумата 2000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от Х. Р. неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице УРИ:349зз-13/23.01.2025г., издадена от полицейски орган от ОД на МВР - Стара Загора, следва да бъде уважен. Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция за заплащане на лихва върху присъжданата като обезщетение за непозволено увреждане сума. Поради което искането за присъждане на законната лихва следва да бъде уважено, считано от датата на влизане в сила на Решение № 160 от 21.04.2025г. по АНД № 443/ 2025г. по описа на РС – Стара Загора, с което заповедта за задържане е отменена, както е заявено и в исковата молба.

 

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените разноски, като основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Х. Р. сумата от 410 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 400 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Х. Р. Р. [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], ***, сумата от 200.00лв (двеста лева), представляваща частичен иск от сумата 2000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице УРИ: 349зз-13 от 23.01.2025г., издадена от полицейски орган в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Стара Загора, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 08.05.2025г., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Х. Р. Р. [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], ***, сумата от 410лв. (четиристотин и десет лева) – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.