Решение по дело №3860/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1973
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20225330203860
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1973
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330203860 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 580922-F587393/
04.06.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с
което на „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Патриарх Евтимово, ул. „Кавал“ № 21,
представлявано от М. Н. М., са наложени две отделни административни
наказания - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер от по 400 /четиристотин/
лв. за две отделни нарушения по чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82,
ал.1, вр чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателя „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, моли Съда да
отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по
съображения, изложени в жалбата. Редовно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител –
юрк. И., пледира за потвърждаване на процесното НП. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството - жалбоподател „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК
*********, извършвало търговска дейност като било регистрирано по ЗДДС
лице.
Въз основа на издадена резолюция № П-16001620040991-0РП-
001/10.03.2020г. и представени документи по писмо вх. №70-00-
10509/04.11.2020г., на търговеца била извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства от служители на данъчна администрация, сред които и
свид. Т. П.. В хода на проверката било установено:
„Индустриал ремонт строй“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не
е начислило ДДС в срок съгласно чл. 86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС по фактури,
както следва:
Търговецът, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице и доставчик по
извършена облагаема доставка на услуга – СМР, съгласно Договор, приети с
ППП № 5 от 12.02.2020г. с данъчна основа 10 080,24 лв. и ДДС 2016,05 лв. с
получател „АТИНВЕСТМЪНТ 2“ ЕООД с ЕИК *********, за което е
издадена фактура № **********/18.02.2020г., „Индустриал ремонт строй“
ЕООД не е начислило следващия се по доставката ДДС в размер на 2016,05
лв. в законоустановения срок от 01.03.2020г. до 16.03.2020г. включително
/14.03.2020г. е неработен ден/ за данъчен период м.02.2020г.
Данъчното събитие по доставката е настъпило на 18.02.2020г. /както
изрично е посочено в издадената за услугата фактура/, като на същата дата
ДДС е станал изискуем по смисъла на чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС и за
доставчика дружеството-жалбоподател е възникнало задължение да го
начисли по реда на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
В законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 ат ЗДДС от датата на
данъчното събитие „Индустриал ремонт строй“ ЕООД е издало фактура №
00000000467/18.02.2020г. данъчна основа 10 080,24 лв. и ДДС - 2016,05 лв.,
но ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1
и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите
2
и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив вх. №
16004251370/16.03.2020 г. за данъчен период м. 02/2020г. Дружеството е в
нарушение на 17.03.2020г.
За доброволно начисляване на данъка в размер на 2016,05 лв. и за
отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник
за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004251370/16.02.2020г. за данъчен период м. 02/2020г., е издадена покана
по реда на чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-
16001620040991-177-007/25.01.2021г. /срокът за корекция е 14-дневен,
считано от датата на получаване на съответното съобщение/.
С оглед направените констатации от проверяващите, било прието, че
дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86 ал. 2 от
ЗДДС вр. чл. 82 ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25 ал. 1, вр. ал. 2 и ал. 6 т. 1 от ЗДДС.
В хода на същата проверка, било установено и друго нарушение,
изразяващо се в това, че „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, като
регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на доставчик по извършена
облагаема доставка на услуга - окончателно плащане за СМР съгласно
Договор, с данъчна основа 10 377,50 лв. и ДДС - 2075,50 лв. с получател
„ТРУД ИНВЕСТ 08“ ЕООД с ЕИК *********, за което е издадена фактура №
**********/28.02.2020г., „Индустриал ремонт строй“ ЕООД не е начислило
следващия се по доставката ДДС в размер на 2075,50 лв. в законоустановения
срок от 01.03.2020г. до 16.03.2020г. включително /14.03.2020г. е неработен
ден/ за данъчен период м.02.2020г.
Данъчното събитие по доставката е настъпило на 28.02.2020г. /както
изрично е посочено в издадената за услугата фактура/, като на същата дата
ДДС е станал изискуем по смисъла на чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС и за
доставчика „Индустриал ремонт строй“ ЕООД е възникнало задължение да го
начисли по реда на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
В законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 ат ЗДДС от датата на
данъчното събитие дружеството-жалбоподател е издало фактура №
0**********/28.02.2020г. данъчна основа 10 377,50 лв. и ДДС 2075,50 лв., но
ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и
ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена 8 дневника за продажбите и
в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив вх. №
3
16004251370/16.03.2020 г. за данъчен период м. 02/2020г. Дружеството е в
нарушение на 17.03.2020г.
За доброволно начисляване на данъка в размер на 2075,50 лв. и за
отстраняване на несъответствията в подадените от задълженото лице дневник
за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и СД по ЗДДС вх. №
16004251370/16.02.2020г. за данъчен период м. 02/2020г., е издадена покана
по реда на чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-
16001620040991-177-007/25.01.2021г. /срокът за корекция е 14-дневен,
считано от датата на получаване на съответното съобщение/.
Прието било, че двете нарушения били открити на 04.11.2021г. въз
основа на представените документи по писмо вх. № 70-00-10509/04.11.2020г.
С оглед направените констатации, свид. П. съставила срещу
„Индустриал ремонт строй“ ЕООД АУАН № F587393/ 27.01.2021г. за две
отделни нарушения по чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр
чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление.
В качеството на свидетел е разпитана актосъставителят Т. П., която
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.
Потвърждава, че дължимото ДДС е начислено впоследствие. В съдебна зала
същата обяснява всички факти и обстоятелства по процесния случай, но
отнасящи до едно нарушение. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй
като същите са логични, достоверни и съответни на приетите писмени
доказателства, дотолкова, служещи за установяване на обективната
действителност.
На базата на гласните и писмените доказателства по делото Съдът
намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение, тъй като не е начислил ДДС в общ размер от 4
091,55 лева за един и същ данъчен период февруари 2020г. в срок от
01.03.2020г. до 16.03.2020г. включително /14.03.2020г. и 15.03.2020г са
неработни/, съответно по фактура № **********/18.02.2020г., „Индустриал
ремонт строй“ ЕООД с данъчна основа 10 080,24 лева и ДДС в размер на
2016,05 лв. и по фактура № **********/28.02.2020г., с данъчна основа
10 377,50 и ДДС в размер на 2075,50 лв. В този смисъл съдът установи, че
4
твърдените административни две нарушения, първо от актосъставителя и
впоследствие от наказващия орган, съставляват едно единно такова.
В случая дължимият данък е начислен по-късно в хипотезата на чл.180,
ал.4 от ЗДДС.

Въпреки установеното, Съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се измени, при следните съображения:
На първо място, Съдът намира, че за нарушения от вида на процесното,
от значение е неизпълнението на задължението за начисляване на ДДС за
съответния данъчен период /общата сума на данъка по всички доставки/
услуги за периода/, а не неизпълнение на задължението за начисляване на
данъка по всяка отделна доставка/услуга съответно по всяка фактура.
До този извод се стига, след като се разкрие кръга от съставомерни
факти, които задължително следва да намерят отражение в АУАН и НП при
наложено наказание на основание чл. 180, ал. 4, вр. ал.1 ЗДДС, вр. чл. 86, вр.
чл.25 ал.1, ал.2, ал.6 т.1 от ЗДДС следва да бъдат отчетени материалните
предпоставки за възникване на задължението на начисляване на ЗДДС, като в
чл. 2 на чл. 82 от ЗДДС са изброени основанията за това: регистрирано по
ЗДДС лице в качеството на доставчик, възмездна облагаема доставка на стока
или услуга, настъпило данъчно събитие и съответно изискуем данък. Така
последно цитираната разпоредба предвижда данъкът да е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем. Елементите от сложния фактически състав са пояснени в чл. 87, ал.
2 от ЗДДС, в който е посочено, че данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава
осемнадесета, а в чл. 88, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС е уточнено, че резултатът за
данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем
от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за
който е упражнено правото на приспадане през същия период, като
регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период данък
за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния
бюджет.
5
От систематичното тълкуване на чл. 86, 87 и 88 и чл. 180 ЗДДС /която
въвежда санкцията за неизпълнението на законовото задължение за
начисляване на ДДС/ е видно, че е употребена специфична законодателна
техника, при която независимо от броя на извършените облагаеми доставки/
услуги, за един данъчен период, следва да се формира един данъчен резултат
и при неговото несъответствие с действителността се върши единно
нарушение, за което по силата на чл. 180 ЗДДС се налага единна санкция.
В случая обаче въпреки, че съдът установи едно данъчно нарушение,
доколкото процесните 2 фактури касаят един и същ данъчен период месец
февруари 2020г. така, както и срокът за начисляване на ДДС е един и същ от
01.03.2020г. – 16.03.2020г. /14.03.2020г., 15.03.2020г. са неработни/, са
наложени 2 отделни имуществени санкции в размер от по 400 лева за две
отделни нарушения.
Тук следва да се отбележи, че дружеството-жалбоподател се е
запознало с установената фактическата обстановка, с администратвиното
обвинение и всички обстоятелства, на които се основава то. Т.е. няма промяна
във фактическото установяване, не са допълнени нови съставомерни факти,
като е дадена адекватна възможност за подготовка на защитата му.
Ето защо, воден от постигане на справедлив съдебен процес, Съдът
намира за правилно да измени обжалваното НП, като при едни и същи,
установени и доказани факти в административното обвинение, по които се е
бранил жалбоподателят, намали наложеното наказание само на една
имуществена санкция, отново на основание чл.180, ал.4 от ЗДДС в размер на
409, 16 лева, за едно административно нарушение под същата правна
квалификация на чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25,
ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС. Размерът на имуществената санкция е
изчислен на база 10 процента от общият размер на неначисленото ДДС по
двете процесни фактури № **********/18.02.2020г. с неначислено ДДС в
размер на 2016,05 лв. и по фактура № **********/28.02.2020г. с неначислено
ДДС 2075,50 лв. Така измененото наказание е в полза на жалбоподателя и не
нарушава правото му на защита, като в случая от „повечето“ – две
административни нарушения е установено „по-малкото“ – тяхното единство в
едно нарушение, за което съответства едно наказание. Обратното би
означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване
6
на извършено административно нарушение от фактическа страна и при
правилно определена правна квалификация, т.е. да остане ненаказано едно
противоправно поведение, само защото твърдените от наказващият орган две
нарушения съставляват едно единно такова.
В противен случай би се стигнало до несъразмерно тежки санкции,
заложени от неначислено ДДС по облагаеми доставки и услуги за един и същ
данъчен период, за което при всяко отделно неначислено ДДС, дори и в
много малък размер, следва да се спази минимумът глоба/санкция в
различните хипотези по чл.180 от ЗДДС, водещо до прекомерно
несправедливо утежняване положението на нарушителя.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, в частта с наказанието, което да се
отнася само за едно нарушение.
Само за по-голяма прецизност и в отговор на направеното от страна на
жалбоподателя възражение, съдът намира за неоснователно твърдението му
за липса на доказателства в посока получено авансово плащане или изцяло
плащане, което възпрепятствало настъпването на данъчно събитие. Не се
приема твърдението, доколкото именно нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС
определя, че при доставяне на облагаема услуга, данъчното събитие възниква
на датата, на която е доставена. Тези дати са безспорно установени с
описаните в АУАН и НП фактури, същите приложени по преписката.
С оглед изхода на делото, страните имат право на разноски, на основание
чл.63д, ал.1 ЗАНН. В случая искане за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е направила единствено въззиваемата страна в съдебно
заседание посредством своя представител. Ето защо, на основание чл. 63д ал.
4, вр. ал.5 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредба за правната помощ, Съдът
определя размер на възнаграждението за юрисконсулт в минималния такъв от
80 лв. Размерът, Съдът съобрази с фактическата и правна сложност на делото,
протекло в рамките на едно съдебно заседание, както и с оглед обема на
извършената юрисконсултска защита. Предвид изменението на НП и
намаляване на общата санкция от 800 лева на 409.16 лева за едно нарушение,
Съдът следва да присъди в полза на въззиваемата страна разноски за
възнаграждение по съразмерност в размер на 40.92 лв. Тази сума следва да
заплати дружеството-жалбоподател.
7
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 580922-F587393/ 04.06.2021г. на
Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на
„Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Патриарх Евтимово, ул. „Кавал“ № 21, представлявано от М.
Н. М., са наложени две отделни административни наказания -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер от по 400 /четиристотин/ лв. за две
отделни нарушения по чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр
чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, КАТО намалява наказанието на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер от 409.16 /четиристотин и девет лв. и шестнадесет ст./ лева, на
основание чл.180, ал.4 от ЗДДС, за едно нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3,
вр. чл.86, ал.2, вр. чл.82, ал.1, вр чл.25, ал.1, вр. ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Патриарх Евтимово, ул. „Кавал“ № 21,
представлявано от М. Н. М. ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – Пловдив сумата
в размер на 40.92 /четиридесет лева и деветдесет и две ст./ представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8