Р
Е Ш Е
Н И Е № 816
гр. Пловдив, 20.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Петя Добрева и прокурор Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното
адм.д. № 2733 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/
и чл.284,
ал.1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Производството
е образувано по предявен иск от С.Н.С., ЕГН **********,***, понастоящем в
Затвора – гр.Пазарджик, чрез адв. С., против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) - София, ул.”Ген. Н. Столетов” №21 за присъждане на
обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба, за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействията на администрациите в затвора гр.Пловдив и ареста - гр.Смолян, както
следва: до 04.05.2020г. в Затвора гр.Пловдив и от 01.07.2020г. в продължение на
3 месеца в ареста Смолян.
В
исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в обида,
възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт. По отношение на
периода, в който ищецът е пребивавал в затвора Пловдив се твърди, че е бил в
пренаселени килии с под 3 кв.м. нетна жилищна площ с лоша хигиена, както и че е
имало дървеници, хлебарки и гризачи. Твърди се още, че през цялото време на
изтърпяване на наказанието в килиите нямало течаща топла и студена вода и
санитарен възел. Ищецът посочва, че е страдал от хроничен колит, анемия,
вътрешни и външни хемороиди, гастрит, които заболявания правили условията в
затвора още по-непоносими. Претенциите
на ищеца по отношение на ареста в гр.Смолян са за пренаселеност на килиите,
липса на условия за раздвижване и наличието на дървеници, хлебарки и гризачи.
Твърди се още, че е имал болки в зъбите и рамото, а е нямало лекар и зъболекар.
Прави оплаквания за наличието на влага и мухъл, както и че тоалетната е била
изградена наполовина и била в килията. Претендира разноски по делото в размер
на 10 лв. – държавна такса.
Във
връзка с изрични указания дадени от съда, към първоначалната искова молба е направено
уточнение с вх.№ от 04.01.2021г. като са конкретизирани периодите за исковите
претенции, както следва: за условията в затвора Пловдив от 18.09.2019г. до
04.05.2020г. обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва
от 04.05.2020г. до крайното изплащане; за условията в ареста Смолян от
01.06.2020г. до 01.10.2020г. обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със
законната лихва от 01.06.2020г. до крайното изплащане. В с.з. процесуалният
представител на ищецът моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител
юриск. Ч., оспорва предявената искова претенция и моли за отхвърлянето й като
недоказана и неоснователна. В отговора на исковата молба претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив, изразява становище за неоснователност на иска.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
По
делото е представено становище от ИСДВР (Вл. И.)***), според което в затвора а и в системата на ГДИН няма
официален документ, който да води отчетност за броя на л.св. по спални
помещения, няма такава бланка и в акцедентните материали, които се зареждат от
ГДИН гр.София, а единствен меродавен документ са списъците за вечерна проверка,
които са месечни, но не се съхраняват. Посочено е, че единствения документ,
който се изготвя и се води обобщена информация е „Сведение за разпределение и
движение на л.св.“, което се изпраща след изготвянето му ежегодно в ГДИН –
гр.София. Отразено е, че към 18.09.2019г. лишеният от свобода С. е бил настанен
в трета група, стая № 23. От приложената в становището таблица се установява,
че площта на помещение №23 е 27,45 кв.м. без санитарен възел и 2,63 кв.м. площ
на санитарния възел, а броят на лишените от свобода при 4 кв.м. е 6. Подробно
са посочени и броят на лицата настанени в стая №23 за периода 18.09.2019г.-
03.05.2020г., които варират от 8 до 11 души. Пак в становището е посочено, че в
спално помещение № 23 има два отваряеми прозореца с размери 1.20х1.20 и
1.20х1.20м., а санитарният възел е с един отваряем прозорец 1.50х1.20м. Описано
е, че С. С. е бил назначен на работа със заповед №2209 от 16.08.2019г. в
„Особено производство“ и със заповед от 01.10.2019г. е спрян от работа, тъй
като се е отказал, а със заповед от 14.04.2020г е назначен на работа за
почистване на стражевите полоси. Описани са и участието на С. във образователна
програма, и провежданите с него беседи и разговори по различни поводи – планиране
и преланиране на присъдата, за участие в групова работа и т.н. Изрично е
посочено, че във всички спални помещения в които е бил настаняван, а и във
всички спални помещения в затвора гр.Пловдив има обособени санитарни възли, с
достъп до течаща студена вода, а оборудването на спалните помещения е
стандартно и еднакво за всички л.св., а именно легло с размери 90х180 см. И
шкаф с размери 45х50 см. По отношение на къпането на лишените от свобода е
посочено, че е в обща баня, като всички имат достъп до течаща топла вода
съгласно утвърден график за разпределение на времето на л.св. от съответната
група., а като работещ С. е имал достъп до банята всеки ден след приключване на
работния процес. За отоплението е посочено, че се осъществява чрез централно –
локално парно отопление през отоплителния сезон, а проветряването на стаите е
по желание на л.св. и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Изрично
е посочено, че хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените
л.св., като за целта получават съответните прибори, както и могат да се
закупуват от лавката на затвора вещи, предмети и хранителни продукти, които
л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си (заповед от 28.11.2018г.
на Министъра на правосъдието). Посочено е още, че съответния отговорник на
спалното помещение изготвя график за почистване, което е на доброволен принцип.
Към становището и по делото са приложени: График за разпределение на времето на
лишените от свобода от пост III (лист 45);
Работно време на „Магазин лишени от свобода“ (лист 44); план на присъдата (лист
46) и 2 бр. препланиране на присъда (лист 47 и 48); първоначален доклад (лист
49).
По делото е представена докладна записка от
д-р Ц. И. – лекар по дентална медицина към затвора Пловдив (лист 43), в която е посочено, че ареста
Смолян няма зъболекар, но всеки който има оплаквания може да бъде заведен на
външен стоматолог при постъпила молба от съответното лице. Посочено е, че за
периода 18.09.2019г. – 04.05.2020г. лицето С.Н.С. не е посещавал
стоматологичния кабинет към затвора Пловдив. Описан е и графика на стоматолога.
В становище на д-р Р.Д. лекар – ординатор при
Затвора Пловдив (лист 50) е посочено, че от 01.07.2020г. л.св. С.С. *** и че до
момента в МЦ затвора гр.Пловдив няма налична медицинска документация – досие, и
че ако има такава би следвало да е в ареста Смолян. А в друга докладна записка
(лист 53) д-р Р.Д. посочва, че при постъпването на л.св. С. не е била назначена
в МЦ и неможе да представи документация, а база данни от предишни прегледи
липсват. Посочва, че няма налично медицинско досие, не е посещавал МЦ, поради
което няма отразени прегледи в медицинския журнал.
На лист 54-55 по делото отново е представено становище
от ИСДВР (Вл. И.)***, което преповтаря описаното по-горе такова.
По делото е приложена справка (лист 184-185) от В.Т. – мл.експерт в Затвора
– Пловдив, в която е посочено, че във всяка стая в затвора гр.Пловдив има
достъп до денонощно течаща вода, а случаи в които няма такъв е единствено при
отстраняване на ВиК повреди. Посочено е още, че времето за достъп до топла вода
е посочено в утвърден от Началника на затвора гр.Пловдив, график за
разпределение на времето на л.св.
На
лист 58-59 по делото е приложена докладна записка от командира на отделение в арест
– гр.Смолян, според която С. С. *** на 02.07.2020г. в 18:45 часа с
Постановление №971/02.07.2020г. на РП – гр.Смолян за срок от 72 часа, а с
Определение №122 от 03.07.2020г. на РС – гр.Мадан е взета мярка „задържане под
стража“. Изрично е посочено, че лицето е освободено на 02.09.2020г. с
Постановление № 971/02.09.2020г. на РП – гр.Смолян. Посочено е, че при
приемането лицето е настанено в килия №5 с още двама задържани лица до
10.07.2020г., на която дата е преместен в килия №7 по негово желание до
31.08.2020г., а на 31.08.2020г. до 02.09.2020г. лицето е преместено обратно в
килия №5 също с двама задържани лица. Според командира на отделението в ареста,
битовите условия в килиите са нормални за живот, всяка килия е със
самостоятелен санитарен възел, маса за хранене, столове, шкаф за лични вещи,
легла 3 бр. и прозорци с алуминиева дограма, като има достъп до дневна светлина
и чист въздух. Изложено е, че за личната хигиена е осигурена баня два пъти седмично,
а на лицето е осигуряван ежедневен престой на открито /без събота и неделя/ с
времетраене минимум 60 мин. На следващо място е посочено, че С. е приет от
служителите на ОЗ „Охрана“ – гр.Смолян с фиш за спешна медицинска помощ от
02.07.2020г. (приложен на лист 62 по делото) и след този период не е преглеждан
от медицински специалисти и не е правил постъпки за такива прегледи. В
докладната записка е посочено, че към периода на пребиваване на задържаното
лице, ареста не разполага с медицинско лице, което да го преглежда и да
назначава лечение. Изложено е още, че С. е подавал жалба за режим на водата и
липса на зъболекар и хапчета. Посочено е, че всяка килия ежедневно се
дезинфекцира от задържаните лица.
По делото са приложени още: Договор от 13.11.2018г.,
сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД, за извършване на услуги по дезинсекция и
дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби; Алгоритъм за
дезинсекция в обекти с обществено предназначение в условията на епидемично
разпространение на COVID – 19, на затвор гр.Пловдив; График за извършване
на дезинфекционни мероприятия в затвора гр.Пловдив; Протоколи от извършени
услуги по ДДД обработка със дати: 16.01.2019г., 15.09.2019г., 29.01.2020г., 10.03.2020г.,
18.09.2020г., 04.08.2020г. и много с нечетлива дата, но касаещи само затвора гр.Пловдив.
По
искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, е допуснат
до разпит свидетеля Г.Б.И. – понастоящем в затвора гр.Пловдив, който в с.з. от
20.01.2021г.за условията в ареста Смолян заявява, че са нечовешки, като самата
тоалетна не е била изградена до горе и като ходили по голяма нужда, няма и
половин метър от тоалетната, са се хранили. Заявява, че е имало дървеници,
хлебарки, и паяжини и е било мръсно. Посочва още, че прозорецът се отварял 1
см. Излага още, че няма лекар, няма дежурен началник и имало корона вирус, а не
ги проверили, а били в една стая. По отношение на водата сочи, че няма изобщо,
нито вечерта, нито сутринта. Твърди, че през едно малко прозорче влиза светлина
и че немогат да се изкъпят, тъй като няма и 5 минути и ги изкарват. Отново
разпитан в с.з. от 24.02.2021г., свидетелят заявява, че не знае нищо относно искането на С. да бъде прегледан от
зъболекар в Смолян и че незнае зъбите да го болят. Посочва, че С. му се е оплаквал
както на него така и на шефа, че го болят зъбите. Твърди, че през 2020 г. в
целия затвор имало гризачи и дървеници.
При
така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия
закон. А чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба за нарушение на ал.1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл.12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл.16, ал.1 от закона са включени и арестите, са териториални служби
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие
с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за вредите от
незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни
звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията,
с което се нарушава чл.3 от закона; 2) настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда.
На
първо място по отношение на периодите за които се претендират неимуществени
вреди, следва да се отбележи, че в направено уточнение с вх.№ от 04.01.2021г.
на исковата молба, ищецът е конкретизирал същите, както следва: за условията в
затвора Пловдив от 18.09.2019г. до 04.05.2020г. и за условията в ареста Смолян
от 01.06.2020г. до 01.10.2020г. Но видно от приложените по делото становище от
ИСДВР (Вл. И.)***) и докладна записка от командира на отделение в арест –
гр.Смолян (лист 58-59), С.Н.С. ***.05.2020г., след което е задържан в
ареста гр.Смолян към затвор Пловдив на 02.07.2020г. в 18:45 часа с
Постановление №971/02.07.2020г. на РП – гр.Смолян за срок от 72 часа, а с
Определение №122 от 03.07.2020г. на РС – гр.Мадан е взета мярка „задържане под
стража“, а на 02.09.2020г. с Постановление № 971/02.09.2020г. на РП –
гр.Смолян. Констатира се, че ищецът е завел и друг иск срещу ГДИН във връзка с
условията в затвора Пловдив, като с Решение № 22 от 07.01.2020 г. по адм. дело № 2890/2019г. по
описа на Административен съд Пловдив, Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, е осъдена да заплати на С.Н. Сираковобезщетение в размер
на 1 700,00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 06.02.2013г. до
02.08.2015г. и от 18.05.2018г. до 18.09.2019г. (датата на завеждане на настоящият
иск). С Решение № 1240 от 15.7.2020г. по
КАД № 509/2020г. по описа на ПАС, първоинстанционното решение е оставено в
сила. Следва да се подчертае, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди
на С., касае и периода от 18.05.2018г. до 18.09.2019г., когато е пребивавал в
Затвора гр. Пловдив. Доколкото исковата му молба въз основа на която е образувано
адм. дело № 2890/2019г. е с дата 18.09.2019г. и присъденото му с Решение № 22
от 07.01.2020 г. по същото дело обезщетение
включва и тази дата, поради което настоящият му иск по отношение на претендираното
обезщетение за тази дата е недопустим, тъй като обезщетение вече му е било
присъдено, при което в тази част производството следва да бъде прекратено, по
аргумент от чл.299, ал.2 от ГПК. Неоснователна
е и претенцията на ищеца по отношение на периода от 01.06.2020г.(така както е
посочил в уточнителната молба) до 01.07.2020г. вкл., тъй като по делото няма
данни същият да е бил настанен нито в затвора в Пловдив, нито в ареста Смолян. Искът
ще следва да се разгледа за периодите от 19.09.2019г. до 03.05.2020г. за
условията в затвора Пловдив и от 02.07.2020г. до 01.09.2020г. за условията в
ареста Смолян, доколкото по делото се установи, че на 04.05.2020г. С. ***, а на
02.09.2020г. е освободен от ареста Смолян и денят на освобождаването не следва
да се разглежда, доколкото ищецът не е пребивавал в пенитенциарното заведение
цяло денонощие. Още повече, че нито в иска, нито в уточнението на иска не е
посочено до 04.05.2020г. включително. Неоснователен е искът за периода от
02.09.2020г. до 01.10.2020г. и не следва да се разглежда доколкото по делото
няма данни С. да е бил настанен в пенитенциарно заведение, следователно искът и
в тази част е неоснователен.
В обобщение на всичко изложено, следва да се отбележи, че искът
следва да бъде разгледан по същество само за периодите, за които се установи,
че лицето е пребивавало на територията на затвор Пловдив от 19.09.2019г. до
03.05.2020г. вкл. и арест Смолян от 02.07.2020г. до 01.09.2020г. вкл.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3
от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и
задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ
основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от
24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М.
срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К. срещу България, Решение
от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се
съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” е посочено,
че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната.
ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат
от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската
пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително
отношение.
В
контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия в затвора гр.Пловдив и в ареста гр.Смолян за посочените
по-горе периоди.
Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от С.С. претърпени неимуществени вреди, които са последица от: липса
на достатъчно жилищна площ; лоша хигиена; наличието на инсекти и гризачи; липсата
на течаща топла и студена вода; липса на санитарен възел; липсата на лекар и
зъболекар; наличието на влага и мухъл.
Съгласно
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може
да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е
посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените
от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
По
отношение на затвора в Пловдив, следва да се отбележи, че видно от представената
по делото справка на лист 39 гръб, квадратурата на спалното помещение в което е
бил настанен ищецът не отговаря на изискванията за 4 кв.м. на задържано лице. Ето
защо безспорно се установява, че за периода от 19.09.2019г. до 03.05.2020г. включително, ищецът е пребивавал в
помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС. Следователно искът в тази му част е основателен.
Видно
от събраните писмени доказателства по делото, по отношение на затвора Пловдив няма
нарушение на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като в спално помещение №23 е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Според справка
(лист 184-185) от мл.експерт в Затвора – Пловдив във всяка стая в
затвора гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а случаи в които няма
такъв е единствено при отстраняване на ВиК повреди.Тук е
мястото да се отбележи, че при ВиК повреда не само лишените от свобода нямат
вода, но и всеки гражданин около ВиК повредата, а понякога и цели населени
места нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда не поставя
лишените от свобода, в частност ищецът в по-неблагоприятно положение от всеки
друг гражданин. По отношение на топлата вода по делото се установи, че времето
за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на затвора гр.Пловдив
график, за разпределение на времето на лишените от свобода. В този смисъл
оплакванията на ищецът относно липсата на топла и студена вода и санитарен
възел са неоснователни и недоказани.
Що се касае до оплакването за лоша хигиена в затвора
Пловдив, ищецът обосновава същото конкретно с наличието на дървеници, хлебарки,
и мишки. Тук следва да се подчертае, че по делото са представени договор за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, както и множество протоколи за
извършена дезинсекция за насекоми и гризачи от които е видно, че ответникът не
е бездействал, а напротив предприел е мерки за борба с инсекти и гризачи в
затвора Пловдив. Нещо повече, ищецът няма оплаквания от обриви, предизвикани от
ухапвания от насекоми. В този смисъл напълно неоснователно е и оплакването от наличие
на насекоми и гризачи в затвора Пловдив. Нещо повече видно от представените по
делото доказателства хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата
настанени в тях, т.е. почистването е на доброволен принцип (така становище на
лист 40).
На
следващо място оплакванията на ищеца, че е страдал от хроничен колит, анемия,
вътрешни и външни хемороиди, гастрит, които заболявания правили условията в
затвора още по-непоносими, не са подкрепени с твърдения за бездействие на
затворническата администрация. Няма данни по делото, а и С. не твърди, че е искал
да бъде прегледан от лекар и че преглед му е отказан.
Що се
отнася за исковият период от 02.07.2020г. до 01.09.2020г. вкл., през който
ищецът е пребивавал в арест Смолян, съдът счита следното:
В
докладната записка от командира на отделение в арест – гр.Смолян е посочено, че
при приемането на С.С. на 02.07.2020г. е настанен в килия №5 с още двама
задържани лица до 10.07.2020г., на която дата е преместен в килия №7 по негово
желание до 31.08.2020г., а на 31.08.2020г. до 02.09.2020г. С. е преместен
обратно в килия №5 също с двама задържани лица, без да се посочва площта на
килия №5 и килия №7. След като за периода от 02.07.2020г. до 01.09.2020г.
включително ответникът не е посочил, квадратурата на описаните помещения в
които е бил настанен С., а само колко лица са били настанени там, а и с оглед
доказателствената тежест, следва да се приеме, че жизненото пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Следователно искът в тази
част е основателен.
На
следващо място, ищецът твърди, че в ареста Смолян тоалетната е била изградена
на половина. Според докладната записка на командира на отделението в ареста,
битовите условия в килиите са нормални за живот, всяка килия е със
самостоятелен санитарен възел, маса за хранене, столове, шкаф за лични вещи,
легла 3 бр. и прозорци с алуминиева дограма, като има достъп до дневна светлина
и чист въздух. От друга страна разпитаният по делото свидетел посочва, че самата
тоалетна не е била изградена до горе и като ходили по голяма нужда, няма и
половин метър от тоалетната, са се хранили. Съдът кредитира показанията на
свидетеля в тази част, но няма да ползва същите доколкото свидетелят не
конкретизира точно за коя килия говори №5 или №7, а видно от доказателствата по
делото, ищецът е пребивавал и в двете килии в различни периоди. Доколкото и С.
не конкретизира в коя килия а ареста Смолян тоалетната е била наполовина
изградена нито в исковата молба, нито в уточнението на исковата молба, макар
съдът да е дал изрични указания, то тази претенция е неоснователна.
Не
става ясно и какво точно е оплакването на С.,*** няма условия за раздвижване. В
тази връзка според докладната записка на командира на отделение в ареста Смолян
е посочено, че на лицето е осигуряван ежедневен престой на открито /без събота
и неделя/ с времетраене минимум 60 мин.
Настоящия
съдебен състав обаче счита за напълно основателен иска в частта относно
наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, тъй като представените по делото
протоколи касаят извършването на дезинсекция само на територията на затвора
Пловдив, не и на територията на арест Смолян. Освен това в показанията,
разпитания по делото свидетел твърди наличие на дървеници и хлебарки в килиите
в ареста Смолян. С оглед доказателствената тежест, след като ответникът не е
ангажирал доказателства за реално извършена дезинсекция в ареста Смолян, следва
да се приеме, че тази претенция е основателна.
Не се доказаха обаче твърденията на ищеца за наличието на мухъл.
Видно от приложената докладна записка на лист 58-59 в килиите в ареста Смолян има
прозорци с алуминиева дограма. В показанията си разпитания по делото свидетел
сочи, че прозорецът се отварял 1 см., но освен че не сочи, в
кой номер килия, не излага и твърдения за наличие на мухъл.
Що се
отнася до оплакването на ищеца, че имал болки в зъбите и рамото, а в ареста
Смолян е нямало лекар и зъболекар е необходимо да се отбележи, че според докладна
записка на д-р Ц. И. – лекар по дентална медицина към
затвора Пловдив (лист 43), в ареста
Смолян няма зъболекар, но всеки който има оплаквания може да бъде заведен на
външен стоматолог при постъпила молба от съответното лице. Според докладната
записка на командира
на отделението в ареста към периода на пребиваване на задържаното лице, ареста
не разполага с медицинско лице, което да го преглежда и да назначава лечение. Тук
обаче, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от според която, лишените
от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а съгласно ал. 2 болните с температура, с травми или други
спешни състояния се приемат от лекар
незабавно по всяко време. Подробна
регламентация за условията и редът за
медицинското обслужване на лишените от свобода в
затворите е дадена в Наредба № 2 от 22.03.2010 г.,
издадена от
министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г. В чл.12 ал.2 от цитираната
наредба е посочено, че лишените от свобода, които желаят да посетят медицински
специалист, се записват в специален
дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от
вписването. С оглед цитираната нормативна уредба, следва да е налице
искане от страна на лишения от свобода в ареста, което да се запише в специален
дневник за да му бъде извършен медицински преглед, освен в случаите с температура, с травми или други спешни състояния, когато
се приемат от лекар незабавно по всяко
време. От събраните по делото доказателства не се установява С. да е поискал нито устно, нито писмено да му бъде
извършен медицински преглед и такъв да му е отказан. Съдът
не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел И., в частта относно
това дали С. е имал болки в зъбите като противоречиви, тъй като първо заявява,
че не знае да са го боляли зъбите, а същевременно сочи, че С. се е оплаквал на
него и на шефа, че го болят зъбите. Следва да се отчете и че според приложената
по делото докладна записка на командира на отделението С. е приет от
служителите на ОЗ „Охрана“ – гр.Смолян с фиш за спешна медицинска помощ от
02.07.2020г. (приложен на лист 62 по делото) и след този период не е преглеждан
от медицински специалисти и не е правил постъпки за такива прегледи. Що се
отнася до подадената от С. жалба (лист 61), следва да посочи, че в нея ищецът
прави оплакване от режим на водата и липсата на зъболекар в ареста Смолян, но
няма твърдение и искане да му бъде извършен преглед от зъболекар. По делото
няма данни, а и самият С. не твърди да е уведомил администрацията на ареста, че
иска да бъде прегледан от лекар или зъболекар. Всичко изложено, води до извод
за недоказаност на иска в тази му част.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на
помещенията в затвора гр.Пловдив за
периода от 19.09.2019г. до 03.05.2020г. включително и в ареста гр.Смолян за
периода от 02.07.2020г. до 01.09.2020г. включително, и относно наличието на
дървеници, хлебарки и гризачи в ареста гр.Смолян за периода от 02.07.2020г. до
01.09.2020г. включително, които водят до извода, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
За
пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че при осъществяване на правно -
регламентирана дейност, длъжностните лица от администрацията на ГД „Изпълнение
на наказанията” са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по делото няма данни за
извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство, но липсата на подобна цел обаче
не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от
09.06.2005г. на ЕСПЧ по делото И.И. срещу България, Решение от 27.01.2015г. на
ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” и др./.
В
случая следва да се съобрази и разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, според която
в случаите по ал.1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3), настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
Безспорно
е установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия, по-конкретно малката жилищна
площ на помещенията, в които е бил настанен С. *** за периода от 19.09.2019г.
до 03.05.2020г. включително и в ареста гр.Смолян за периода от 02.07.2020г. до
01.09.2020г. включително, както и наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в
ареста гр.Смолян за периода от 02.07.2020г. до 01.09.2020г. включително.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискванията на чл.52 от ЗЗД (по препращане
от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Понятието "справедливост" е морално - етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Справедливостта е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се
има в предвид, че вредите, които следва
да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Все в тази връзка следва да бъдат съобразени постановените
три осъдителни решения срещу България на Европейският съд по правата на човека
(ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Ч.и К., Й. и Д. и И. и
други, образувани по единадесет жалби на лишени от свобода, относно размерът на
присъдените обезщетения за претърпените вреди на национално ниво.
В
случая се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция -
времето, през което ищецът е пребивавал в затвора гр.Пловдив в пренаселени
помещения, което е 228 дни и времето, през което ищецът е пребивавал в ареста
гр.Смолян в пренаселени помещения и с наличие на хлебарки, дървеници и гризачи,
което е 62 дни. Съобразно това и при
прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, за неимуществените вреди
настъпили от пренаселеността на помещението в затвора Пловдив възлиза на 900
лева, а за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на помещението в ареста
Смолян, както и наличието на дървеници, хлебарки и гризачи възлиза на 500 лева
или общо - 1400 лева.
За
останалата част исковата претенция, като неоснователна, следва да се отхвърли.
По
отношение на претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за условията в
затвора Пловдив от 04.05.2020г. до крайното изплащане и за условията в ареста
Смолян от 01.06.2020г. до крайното изплащане, съдът счита същата за частично
основателна. Съгласно т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК: „При
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението … е влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им“.
В случая преустановяването на процесните незаконосъобразни действия и
бездействия е станало на 04.05.2020г. и на 02.09.2020г., когато С.С. е
освободен съответно от затвора Пловдив и ареста Смолян. Ето защо лихви върху
сумите на обезщетението следва да му бъдат присъдени от 04.05.2020г. върху
сумата 900 лева (обезщетение за условията в затвора Пловдив) и от 02.09.2020г. върху
сумата от 500 лева (обезщетение за условията в ареста Смолян) до окончателното
изплащане на съответните задължения. В останалата част за периода от
01.06.2020г. до 01.09.2020г. вкл., акцесорната претенция на ищеца за присъждане
на лихви е неоснователна.
На
осн. чл.286 ал.3 от ЗИНЗС при частично уважаване на иска, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Доколкото ищецът както в исковата молба и в уточняващата я
такава е претендирал само държавна такса, то ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищецът 10 лв.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и
които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне
на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
претенция в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за 18.09.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София да заплати на С.Н.С., ЕГН **********,***,
понастоящем се в Затвора – гр.Пазарджик обезщетение за причинени неимуществени
вреди, както следва: в затвора
гр.Пловдив в периода от 19.09.2019г. до 03.05.2020г. включително в размер на
900 лева, ведно със законна лихва от 04.05.2020г., до окончателното
изплащане на сумата и в ареста гр.Смолян
за периода от 02.07.2020г. до 01.09.2020г. включително в размер на 500 лева, ведно
със законна лихва от 02.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София да заплати на С.Н.С., ЕГН **********,***,
понастоящем се в Затвора – гр.Пазарджик, разноски по делото в размер на 10
(десет)
лв.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от
процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14 – дневен срок от съобщаването му пред Административен
съд – Пловдив, а в прекратената част – с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред
Административен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: