Р E Ш Е Н И Е
град
София, 29.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение – брачни състави, II-ри въззивен брачен
състав,
в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни,
през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 10113 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
- по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 73351
от 16.04.2020 г., постановено по гр. дело № 3933 по описа за 2019
г., Софийският районен съд, III ГО, 83-Ти състав, е отхвърлил предявения от Й.М.Т., ЕГН **********, срещу М.С. Т., ЕГН **********,
иск,
с правна квалификация чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) - за
прекратяване с развод на брака им, сключен на 23.01.1966 г.
в
град София, Столична община, София-град, с акт № 0096 на София-02, р-н
Коларовски (зак), като неоснователен. Осъдил е Й.М.Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 50.00 (петдесет) лева - държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 2 ГПК. Оставил е без
уважение искането
на Й. М.Т. за
присъждане на разноски.
Ищцата (възззивница
в настоящото производство) е
останала недоволна от първоинстанционното Решение, с което е отхвърлен иска за прекратяване на
брака и е осъдена да заплати 50.00 лева държавна такса, като го е обжалвала с
въззивна жалба от 27.05.2020 г., чрез пълномощник. Навела е доводи за
неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на
материалния закон, необоснованост и при постановяването му били допуснати
нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд без
да изложи мотиви приел неоснователно, че нямало доказателства за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, поради липса на доказателства за домашно
насилие и за изневери от страна на съпруга. По делото имало изнесени факти за
побой и тормоз над съпругата. Според въззивницата по делото били събрани
безспорни доказателства, че отношенията между съпрузите достигнали до такова
лошо състояние, което изключвало възможността да се преодолее. Съобразно което
моли въззивния съд да отмени решението на Софийския районен съд, и да постанови
друго решение, с което да прекрати брака, като дълбоко и непоправимо разстроен
по изключителна вина на съпруга М.С.Т., със законните последици. Претендира
присъждане на разноски. Въззивницата поддържа въззивната жалба в съдебно
заседание във въззивната инстанция, лично, и чрез пълномощник.
Ответникът
(въззиваема
страна в настоящото производство), е подал писмен отговор на въззивната жалба,
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В него, както и в хода на производството пред
първата инстанция, ответникът последователно е заявявал становище за запазване
на брака и е оспорил иска за развод по изложените в него основания. По същество
заяви, че не желае да се развежда.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна в производството, имаща правен интерес от
обжалването и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
При произнасянето
си въззивният съд съобрази следното:
Първоинстанционният
Софийски районен съд е бил сезиран с иск по чл. 44, т. 3,
вр. чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 от Семейния
кодекс (CK) - за прекратяване с развод на сключения между
страните граждански брак, като
дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпруга, съединен с небрачен иск
по чл. 56 СК - за
предоставяне ползването на семейното жилище, като ищцата желае да носи брачното
й фамилно име. Ищцата Й.М.Т. е твърдяла, че с ответника М.С.Т. са сключили
граждански брак на 23.01.1966 г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца.
Сочила е, че от 2000 г. съпругът се променил, като поради дейността му на
предприемач (строял жилища и ги продавал, чрез частната му фирма), започнал да изкарва много пари и считал, че всичко
му е позволено. Той започнал да вдига скандали и тъй като имал пари, започнал
извънбрачни връзки с жени, на които купувал апартаменти, коли и ги издържал. Твърдяла
е, че в къщи ответникът станал агресивен, брутален и я нагрубявал, започнал да
й посяга непрекъснато и не давал пари за семейните разходи и домакинството.
Навела е, че през 2013 г. след поредния побой подала жалба в полицията, с вх. №
46247/2013 г. по описа на 04 РУП – МВР. Живеели в един апартамент, като
съквартиранти, но ответникът отказвал да плаща каквито и да било сметки.
Претендирала е разноски.
Ответникът М.Т. е
оспорил иска за развод. Твърдял е, че бракът не е дълбоко и непоправимо разстроен
и желаел неговото запазване.
Въззивният
съд, с оглед
обхвата на въззивно обжалване, след като взе предвид доводите
на страните в двете съдебни инстанции и доказателствата по делото, и ги прецени
по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, предвид доказателствената съвкупност в първата инстанция. Страните са сключили граждански брак на 23.01.1966 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0096 от 23.01.1966 г. в град София – 02 район “Коларовски“ (закрит), а понастоящем район “Сердика“, Столична община, Област – София-град. От брака им страните имат родени две деца, понастоящем пълнолетни – С.М.Т. и М.М.Т., видно от удостоверенията им за раждане. Страните са дарили собствения им недвижим имот – апартамент № Б-16, находящ се в град София, в сградата на ул.“Нишава“ № 131, на двете им дъщери, като дарителите М.Т. и Й.Т. са си запазили заедно и поотделно пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот, което се установи от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2008 г.
Предвид
предмета на въззивно обжалване въззивният съд не следва да обсъжда и не взема
предвид при постановяване на Решението си останалите писмени доказателства –
удостоверение от Агенция по вписванията и разпореждане от НОИ относно личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й.Т., тъй като те не са относими към предмета
на доказване.
В
първоинстанционното производство са ангажирани гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетели на двете страни – свидетелят К.Й.Г.(зет на
страните), сочен от ищцата, и свидетелката Н.М.Б.(сестра
на ищцата), сочена от ответника. Съдът не кредитира свидетелските
показания в частите им, в които пресъздават споделеното им от ищцата – не
можела повече да живее с ответника, споделяла за негови извънбрачни връзки,
постоянно се оплаквала на св. Г., че ответникът я тормозел за нещо. Съдът не
дава вяра на показанията на св. Г. относно видени от него в телефона снимки на
ответника с друга жена, тъй като не става ясно произхода на тези снимки и
показанията му са изолирани. Съдът също така не кредитира показанията на този
свидетел в частта им, в която е заявил, че с ищцата ходили до полицията, защото
тя имала жалба, поради страх от ответника, както и, че била наранена, тъй като страните
са се били. В тези им части показанията също са изолирани и не се подкрепят от
писмени доказателства, за каквато подадена жалба впрочем се твърди в исковата
молба, но не е представена по делото от ищцата. По делото няма и данни да са
водени други производства във връзка с твърдения тормоз, агресия и насилие от
ответника върху ищцата, за което тя сочи да се е случвало години наред.
Обратното, от последователните показания на св. Б.се установи, че не й е
известно сестра й да е физически малтретирана от съпруга си. Тя е заявила, че като
са се събирали на семейни тържества ответникът се обръщал към съпругата му с
нежност. Също така св. Б.е посочила, че когато сестра й се разболяла и
претърпяла операция преди 5 – 6 години (имала
тумор),
възстановила се бързо и ответникът се грижел за нея и финансово я подкрепил в
болницата, което св. Б.лично е видяла и го знаела и от ищцата. След
възстановяването й ищцата заживяла нормален живот, не се е оплаквала и
съпрузите споделяли на св. Б., че са добре. Двамата свидетели установиха, че от
няколко години съпругата живеела на вилата й в Прибой, а съпругът живеел в град
София, като св. Б.е заявила, че ответникът ходел на вилата в неделя. Св. Г.
също е заявил, че през зимата ищцата се връщала в град София и живеели заедно с
ответника.
Във
въззивното производство не са сочени други факти и обстоятелства и не са
ангажирани доказателства.
Съобразно тази
фактическа установеност, предвид приложимия закон и по
свое убеждение, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Относно
прекратяването на брака.
При
постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е обосновал, че
по делото липсват доказателства за твърдяните от ищцата основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Не са представени безспорни доказателства за
изневяра на съпруга, нито за упражнено домашно насилие, нито за неизпълнение на
съпружески задължения. Първоинстанционният съд е мотивирал, че от показанията
на свидетелите Н.М.Б.и К.Й.Г.не се събрали доказателства за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, а се изложили факти за отношения, които са
характерни в преобладаващите семейни двойки за толкова дълъг брачен живот. С
оглед на което първостепенният съд е приел, че искът за развод е неоснователен
и поради това го е отхвърлил, като не се е произнесъл относно ползването на
семейното жилище и фамилното име.
Въззивният съд споделя мотивите
на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Настоящият
съд следва допълнително да обоснове, че при преценката на доказателствената
съвкупност не се установи наличието на дълбок и необратим разрив в отношенията
на съпрузите. Следва да се посочи, че и от разделеното живеене на съпрузите
също не може да се направи еднозначен извод, че помежду им липсват контакти и е
настъпило твърдяното от въззивницата пълно отчуждение. Действително, съпрузите имат
задължение да живеят съвместно, но при важни причини могат да живеят разделено
(чл. 15 СК). В настоящия случай по делото не са доказани причините, поради
които от няколко години въззивницата – ищца живее на вилата си в Прибой, а
въззиваемият – ответник живее в семейното жилище, но се доказа, че въззиваемият
ходи в неделя на вилата, а и въззивницата живее през зимата в семейното жилище.
Ето защо може да бъде направен обоснования извод, че по делото липсват
доказателства, че разделеното
живеене на съпрузите е довело до прекъсване на всякакви духовни, физически и
икономически връзки между страните и поради това, че разделеното съпружеско
живеене е прераснало в съпружеска фактическа раздяла.
Съобразно
изложеното следва извод, че не е настъпило твърдяното дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което е обективно
състояние на брачните отношения. И във въззивната инстанция въззивницата не твърди
продължаваща съпружеска фактическа раздяла, не сочи и други нововъзникнали
обстоятелства, които да дадат основание въззивният съд да направи различен краен
извод от този на първоинстанционния съд. Въззивният съд приема, че брачният иск
е недоказан и като такъв неоснователен, като не е достатъчно единствено субективното
отрицателно отношение на единия съпруг към брака и брачния партньор, за да бъде
прекратен брака. Небрачните претенции по чл. 322 ГПК произтичат от развода, поради което предвид изхода по брачния иск не следва
произнасяне по тях.
Въззивната жалба е неоснователна, по
сочените в нея оплаквания. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора
доказателства.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По
разноските.
Съобразно
изхода на спора, искането на въззивницата за присъждане на разноски се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание
чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73351 от 16.04.2020 г., постановено по гр. дело № 3933 по
описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Й.М.Т. за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.