№ 899
гр. Благоевград, 17.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500743 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. И. Е., ЕГН **********, и М. Г. Т.,
ЕГН **********, подадена чрез адв. П. Н. и адв. К. Т. срещу Решение № 329
от 22.04.2025 г. по гр. д. № 2577/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград.
С обжалвания съдебен акт е: 1/ признато за установено по отношение на Е. Е.
и М. Т., че В. И. И., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част от
недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград и заснет в КККР като поземлен
имот с идентификатор № 04279.603.174 по КККР, одобрени със Заповед № РД
18-32/10.05.2006г., с последно изменение на 05.09.2024г., с адрес на
поземления имот: гр. Благоевград, кв. Освобождение, с площ 836 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план № 7568,
при съседи на поземления имот, съгласно скица, издадена от СГКК -
Благоевград, както следва: 04279.603.172, 04279.603.349, 04279.603.382,
04279.603.271, 04279.603.377, 04279.603.345, представляващ съгласно
предходни документи: лозе, находящо се в землището на Сапунджи дере, при
съседи: Ц.С., М.Х., и Л.И.Е. на основание наследствено правоприемство от
наследодателите на ищцата и първия ответник – И.Е.И. и М.В.И. 2/ на осн. чл.
537 ГПК е отменен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на
недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от
ГПК, който нотариален акт е с № *** г., вписан в СлВП – Благоевград, с вх.
рег. № ***, за размера над 1/2 идеална част. Районният съд се е произнесъл и
по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответниците
да заплатят на ищцата сторените разноски в размер на 1113,10 лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост. Жалбоподателите сочат, че в доклада по делото е
било посочено, че е в тежест на ищцата да докаже придобиването на
собствеността върху процесния имот. Считат, че в първоинстанционното
решение не се посочва въз основа на кои доказателства районният съд е приел,
1
че ищцата е придобила правото на собственост върху ½ ид. ч. от имота.
Навеждат, че наследяването не е придобивно основание и че страната трябва
да докаже правото на собственост на своя наследодател. Според
жалбоподателите съдът е игнорирал обстоятелството, че ищцата не е
представила документ за собственост, който да е издаден на името на нейния
баща, поради което намират, че той е допуснал нарушение на процесуалните
правила, като е приел, че тя е придобила спорното право. Поддържат, че
спогодителният протокол по делбеното дело не представлява документ за
собственост, а има характер на делбен договор между страните. Считат, че
представеното съдебно решение няма сила на пресъдено нещо в отношенията
между другарите по делото, както и че представените вносни бележки за
заплащан данък върху имота не установяват вещни права. Навеждат, че
констативния нотариален акт, издаден в полза на ищцата, не се ползва с
материална доказателствена сила относно правото на собственост на ищцата.
Поддържат, че районният съд е изложил съображения, поради които е приел,
че ответниците не са придобили имота по давност, но не е изложил такива
относно придобивното основание на ищцата. Оспорват извода на съда, че
имотът, който е бил разпределен в дял на И.И., е станал част от неговото
наследство. Навеждат, че определението, с което се одобрява съдебната
спогодба, е охранителен акт и че с него съдът не се произнася относно
съответствието й с действителното правно положение. Твърдят, че И.И. не е
бил собственик на имота, а е бил негов владелец, поради което ищцата и
ответникът са наследили неговото владение като част от неговото наследство,
но не и правото на собственост. Навеждат, че след това ищцата е прекъснала
своето владение, поради което към 2017 г. тя не е била собственик на ½ ид. ч.
от имота. Оспорват извода на съда, че в случая не е приложима презумпцията
по чл. 69 ЗС, тъй като намират, че правото на собственост не е било включено
в наследството. Намират, че тя е оборена само ако основанието, на което е
започнало владението, сочи съвладение. Считат, че съдът е игнорирал
обстоятелството, че приживе И.И. е изразил воля неговата дъщеря да получи
парични средства за закупуването на автомобил, а синът му – процесния имот,
както и обстоятелството, че ответникът е забранил на ищцата да влиза в
имота, което считат, че представлява класически пример за отблъскане на
чуждото владение и за явно демонстриране на владението на ответника.
Оспорват извода, че ответника е установил владение едва с издаването на
констативния нотариален акт. Оспорват и извода, че владението е било
демонстрирано едва след 2017 г. Сочат, че при придобивната давност вещното
право се придобива с изтичането на законово определения срок. Оспорват
извода, че не се установяват действия на ответника, с които да е било отречено
владението на ищцата. Навеждат, че не се установява тя да е владяла имота.
Жалбоподателите молят решението да се отмени и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявения иск. Оспорват решението и в частта за
разноските.
Постъпил е отговор на въззивна жалба, подаден от В. И., чрез адв. Д. С.. В
отговора за изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за
правилност на първоинстанционното решение. Въззиваемата навежда, че
представеният по делото спогодителен протокол установява вещно право на
собственост на И.И. върху процесния имот, което впоследствие въз основа на
наследствено правоприемство е било придобито от ищцата и ответника, като
всеки от тях е получил по ½ ид.ч. Счита, че районният съд надлежно е
изложил съображения, поради които е приел, че тя е титуляр на спорното
2
право въз основа на соченото от нея придобивно основание. Навежда, че в
случая не се прилага презумпцията по чл. 69 ЗС. Намира, че ответниците
следва да докажат демонстрирането на своето на намерение, с което
държанието им се е превърнало във владение. Затова счита, че в полза на
ответника не е започвала да тече придобивна давност. Сочи, че не са налице
данни той да е отблъсквал владението на ищцата. Намира, че не се установява
той да е владял имота явно, спокойно и необезпокоявано. Оспорва доводите на
жалбоподателите, че И.И. не е бил собственик на процесния имот. Моли да се
потвърди съдебното решение. Претендира разноски.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с
правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и
постъпилия отговор.
Страните не са направили доказателствени искания.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните по делото, като им се връчат и преписи
от настоящото определение, а на жалбоподателите следва да се връчи и
препис от отговора на въззивната жалба.
Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 743/2025 г. по
описа на Окръжен съд Благоевград на 25.09.2025 г. от 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: Е. И. Е. и М. Г. Т. – чрез адв. П.
Н.; В. И. – чрез адв. Д. С..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на Е. И. Е. и М. Г. Т. преписи от отговора на въззивната
жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3