№ 108
гр. Разград, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Частно наказателно дело №
20233300200257 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) - по искане за признаване на
решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган
на Нидерландия против И. М. М..
Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на
финансова санкция в размер 350 евро, наложена с решение, постановено от
несъдебен орган на Нидерландия – Полиция Лимбург-Юг (Politie Limburg-
Zuid) на 25.11.2022 г., влязло в сила на 06.01.2023 г., с което на И. М. М. е
наложена санкция в размер на 350 евро, за поведение, което нарушава
разпоредбите на движение по пътищата, за това, че на 16.11.2022 г., в 16, 25
ч., държи в ръка мобилен телефон по време на шофиране.
И. М. М. не може да бъде открит, за да бъде редовно призован и не се
явява в съдебно заседание.
Назначенията защитник адв. Г. М. заявява, че предоставя на съда да
вземе решение по искането.
1
Прокурорът счита, че са налице основания за постановяване на
решение, с което се признае за изпълнение решението за налагане на
финансова санкция.
Съдът се запозна с представените по делото доказателства и установи:
С влязло в сила решение, постановено от несъдебен орган на
Нидралндия, е наложена санкция на И. М. М. в размер на 350 евро за
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Решението е в обхвата на актовете по чл. 1 от закона, тъй като
представлява постановен и влязъл в сила несъдебен акт на държава-членка на
ЕС за налагане на задължение за плащане на парична санкция, във връзка с
нарушение на правилата за движение, което съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 пр.
последно от ЗПИИРКОРНФС е решение за налагане на финансова санкция,
което се признава и изпълнява по реда и при условията на закона.
Постъпилото удостоверение съдържа реквизитите, предвидени по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. и в
ЗПИИРКОРНФС.
От направената справка в НБД „Население“ се установяват данните на
засегнатото лице И. М. М. – български гражданин, *** г. в гр. Разград, с
регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Разград, с ЕГН **********.
Засегнатото лице М. е български гражданин и с оглед регистрираните
адреси в България, следва да се приеме, че местоживеенето му е на
територията на съдебния район на ОС Разград и съгласно чл. 31 от
ЗПИИРКОРНФС делото следва да се разгледа от ОС Разград.
Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции с превод на български.
Приложено е копие от акта, с който е наложена финансовата санкция.
Според отразеното в удостоверението по чл. 4 решението и срока и реда
за обжалване са съобщени на засегнатото лице. Поради това съдът следва да
приеме, че засегнатото лице е уведомено за постановеното решение.
Съответно не е налице основание за отказ по чл. 35. Според чл. 35, т. 9 от
закона съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение,
ако съгласно удостоверението и в съответствие със законодателството на
издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично. В
удостоверението е отразено, че лицето е уведомено лично.
Няма твърдения и доказателства, че срещу наказаното лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и
от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд.
2
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението, с което Н. е осъден да заплати финансова санкция и разноски,
се отнася за деяния, които са извършени на територията на Нидарлндия.
Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство, носи отговорност и подлежи на преследване за деянията,
които обосновават решението.
Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и
изпълнение по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 16, ал. 8 във вр. с чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС следва да
се определи равностойността на 350 евро в български левове по курса на
Българската народна банка, която е 684, 54 лв.
Налице са условията представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Поради това съдът
РЕШИ:
Признава решение за налагане на финансова санкция, постановено от на
Нидерландия – Полиция Лимбург-Юг (Politie Limburg-Zuid) на 25.11.2022 г.,
влязло в сила на 06.01.2023 г., с което на И. М. М. – български гражданин, ***
г. в гр. Разград, с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Разград, с ЕГН
**********, е наложена санкция в размер на 350 евро, за поведение, което
нарушава разпоредбите на движение по пътищата, за това, че на 16.11.2022 г.,
в 16, 25 ч., държи в ръка мобилен телефон по време на шофиране, в
Gronsveld, Autosnelweg Rw A-2 (А2) - нарушение по чл. 2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за
движение по пътищата.
Изпраща решението, постановено от несъдебен орган на Нидерландия,
ведно с препис от настоящото решение, на органите на Националната агенция
по приходите за изпълнение.
Препис от решението на съда да се връчи на засегнатото лице.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава.
Копие от уведомлението, на основание чл. 38 да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Р България.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 7-
дневен срок от узнаване за постановяването му. Обжалването не спира
изпълнението.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4