№ 11523
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20241110166643 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Съдът е издал Заповед за изпълнение на
14.11.2024г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение, поради което на
заявителя са дадени указания в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да
представи по делото доказателства за това съгласно чл. 415, ал. 2 ГПК, в противен
случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията, съобщени на 15.01.2025 г.,
не са изпълнени до настоящия момент, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде
обезсилена.
Длъжникът е представляван от адвокат осъществил безплатна правна помощ, който има
право на разноски за заповедното производство в определен от съда размер.
Процесуалният представител претендира сумата от 450лв. – адвокатски хонорар за
предоставена безплатна правна помощ. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът е този, който определя
размера на дължимото адвокатско възнаграждение при спазване на законовите разпоредби.
Предвид представения договор за правна помощ и естеството на извършените процесуални
действия, в полза на пълномощника на длъжника следва да се присъди възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. пар. 1, вр. чл. 6,
т. 5 от НМРАВ, или поначало възнаграждение се следва в размер на сумата 50 лв., а не в
претендирания размер.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител
на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за
изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Следва да се изясни, че обемът на
заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито правна
сложност на последното, а още по-малко може да обуслови полагането на действителен труд
за който да се дължи адвокатското възнаграждение. Единственото процесуално действие,
което е извършил длъжникът-ответник е подаването на възражение. При това положение, да
1
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на практика би
нарушило основния за българското гражданско право принцип на забраната за
неоснователно обогатяване.
Правната помощ оказана в заповедното производство включва и тази за подготовка на
документите за сезиране на заповедния съд, защото самото производство по чл. 410 ГПК се
изчерпва с подаването на надлежно изготвени документи.
Поради гореизложеното съдът намира, че молбата на ответника за изменение на
цитираното определение в частта за разноските, касаещи заповедното производство е
частично основателна и същото следва да бъде определено от съда в размер на 50лв.
По тези съображения и на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение от 14.11.2024 г., издадена
по гр.д. № 66643/2024 г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА "А.К.П.З." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на
адв. М. Л. Л., с ЕГН ********** сумата от 50лв. – възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2