№ 119
гр. Велико Търново, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д. ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от Д. ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500090 по описа за 2025 година
С решение № 30 от 17.01.2025г. по гр.д. № 543/ 2024г. по описа на
ОС-В.Търново, е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан
предявеният от Д. Х. Г. от гр.Елена, чрез адв.К.Т., против Районен съд – Горна
Оряховица иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди от нарушение на правото й на
разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, на
гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.10.2023г. до окончателното изплащане.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от Д. Г., чрез пълномощника й адв.К.Т.. Счита решението за
недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените
правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно
прилагане на материалния закон. Сочи, че не са обсъдени всичките й доводи и
относимите към тях доказателства, изводите на съда не отразяват
действителното правно положение между страните. Като основание за
недопустимост на решението сочи неизпълнение от страна на
1
първоинстанционния съд на задължението му по чл.15 от ТР № 3/ 22.04.2005г.
по т.д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, според която задължителното участие на
прокурор съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ е в качеството му на контролираща
страна. Сочи, че в случая производството е проведено без конституирането на
Прокуратурата на Република България като контролираща страна по делото,
което е процесуално нарушение. По отношение на неправилността на
обжалвания акт-сочи, че първоинстанционният съд е извършил непълен и
неточен доклад по чл.140 ГПК, като не е посочил правилната квалификация на
всички претендирани от страните права и възражения. Счита и че са били
налице всички предпоставки за отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй
като по няколко дела ищец е Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-
докладчикът, поради което е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този
случай решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало
предпоставки за основателно съмнение у него и предвид на това е следвало да
се отведе, като цитира практика на ЕСПЧ. Моли въззивният съд да обезсили
решението и да го върне на друг състав на ВТОС за разглеждане, а ако счете,
че решението е допустимо-да го отмени като неправилно и да уважи изцяло
предявения иск.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба Районен съд-Горна Оряховица.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република
България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде
потвърдено като правилно решението на ВТОС.
Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не
е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Предявяването на иск за
2
обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.
2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че
е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен
иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за
упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското
дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на
установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да
приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. -
Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. -
допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от
нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е
обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. При извършената служебна
проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които
обуславят нищожност или недопустимост на същото.
Оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради това,
че Прокуратурата на Република България не е конституирана като
контролираща страна съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, е неоснователно. В
случая Прокуратура на Република България е редовно призована и участвала
чрез неин представител в първоинстанционното производство, предвид на
което е спазено изискването на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ
за задължително участие на прокурор.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Производството по гр. д. № 543/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново е образувано по предявен иск от Д. Хр.Г. от гр. Елена против
Районен съд – Горна Оряховица, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 вр.
ал.3 от ЗОДОВ за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, които са последица от
нарушение на правото й на разглеждане и решаване на гр.д. №2080/2023г. по
3
описа на ГОРС в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със
законната лихва, считано от 06.10.2023г. до окончателното изплащане.
Изложени са обстоятелства, че в резултат от допуснато нарушение на правото
й като страна – жалбоподател по гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна
Оряховица, образувано пред ГОРС на 06.10.2023г., към момента висящо пред
Административен съд – Ловеч, на разглеждането и решаването му в разумен
срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, е претърпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания и най-вече в
загуба на доверието й в правосъдието, редом с житейски дискомфорт,
погазване на основните й права.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на
чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния спор пред
посочения ответник – Районен съд – Горна Оряховица- 1 месец и 16 дни.
Приел е, че делото пред Горнооряховски районен съд е администрирано от
съдия-докладчика ритмично, в кратък срок, който е разумен, и не е допусната
никаква забава при произнасянето. Направил е извода, че липсата на една от
кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия състав на чл. 2б ,
ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчна за отхвърляне на иска, без да се обсъжда
наличието на другите, поради което е отхвърлил предявения иск. За пълнота
на изложението е посочил и че от събраните по делото гласни
доказателства-показанията на св.Стефан Николов, не се установява и другия
елемент от фактическия състав-ищцата да е претърпяла твърдяните
неимуществени вреди от твърдяното от нея, но недоказано в процеса
нарушение на правото й като жалбоподател по гр.д.№2080/2023г. по описа на
ГОРС на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
Конвенцията.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
4
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269,
изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно
е приложена императивна материалноправна разпоредба.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че не са обсъдени всички доводи на ищцата и относимите
към тях доказателства, и че изводите на съда не отразяват действителното
правно положение между страните, е неоснователно. Първоинстанционният
съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,
преценил е правилно какви факти се установяват с тях, и въз основа на тях е
направил правилни правни изводи. Гр.д. №2080/2023г. пред РС-Горна
Оряховица, от чиято забава при разглеждането му претендира права да бъде
обезщетена ищцата, е образувано на 06.10.2023г.; с разпореждане
№2627/06.10.2023г. жалбата на Д. Г. е оставена без движение; с определение
№1320/09.10. 2023г. на ГОРС делото е насрочено за разглеждане в открито с.з.
на 10.11.2023г., като с протоколно определение от 10.11.2023г. на ГОРС
производството по него е прекратено на основание чл.159 АПК, поради
процесуална недопустимост на жалбата.На 13.11.2023г. е постъпила въззивна
частна жалба от Д. Г. против прекратително протоколно определение на ГОРС
от 10.11.2023г., която още същия ден с разпореждане на съдия-докладчика
№3012/13.11.2023г. е оставена без движение за отстраняване на нередовност
/внасяне на ДТ/, след отстраняване на която от частния жалбоподател с молба
от 13.11.2023г., на следващия ден с разпореждане на ГОРС №3016/14.11.2023г.
е постановена размяна на частната жалба и с разпореждане
№3104/22.11.2023г. на ГОРС е постановено изпращане на частната жалба,
ведно с разменените книжа и делото, на Административен съд-Велико
5
Търново. С писмо с изх.№4570/22.11.2023г. делото е изпратено по частна
жалба на Административен съд-Велико Търново. Предвид на това, не е налице
твърдяната от ищцата забава при разглеждането и администрирането на
делото. Не се установяват действия или бездействия на РС-Г.Оряховица по
посоченото дело, които да са забавени и извършени в нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от
КЗПЧОС.
Оплакването, че по делото са били налице всички предпоставки за
отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е
Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е
налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора
от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно
съмнение у него и предвид на това е следвало да се отведе, е несъстоятелно.
Посочената разпоредба визира като основание за отвод съществуването на
други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в
безпристрастността на съдията. Участието на съдия по друго дело с различен
предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които се
поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство,
пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност.
Евентуално основание за приложението на тази разпоредба би било налице,
ако ответник в настоящото производство е Окръжен съд - Велико Търново
(вж. Решение на ЕСПЧ - М. с/у България и Решение на Съда на ЕС по дело
C‑369/23). С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на
съда, породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла
на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е
процедирано по начин, поставящ под съмнение разглеждането на спора и
постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по
делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав.
Оплакването, че съдът е приел неправилна правна квалификация на
предявения иск, е неоснователно. Ищцата е очертала ясно предмета на спора и
търсената с иска защита, като първоинстанционният съд се е произнесъл
точно по тях, като правилно е приел правна квалификация на предявения иск
като такъв с правно основание чл.2б ал.1 вр ал.3 от ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд е изготвил е доклад по чл.140 ГПК, като страните
не са имали възражения по него, разпределил е правилно доказателствената
6
тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, обсъдил е всички наведени от ищцата
твърдения и всички релевантни по делото факти, и се е произнесъл по всички
искания на страните и по всички техни твърдения и възражения.Предвид на
това, неоснователно е оплакването на жалбоподателката и в тази насока.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на
въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се
присъждат.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 17.01.2025г. по гр.д. № 543/ 2024г.
по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7