№ 98
гр. Варна, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500125 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 125/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. В. Д., подадена чрез адв.
И. А., против решение № 557/28.12.2023 г., постановено по т.д. № 644/2022 г.
по описа на ВОС, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът К. В. Д. дължи на ищеца „Диагностично-
консултативен център 1 – Девня“ ЕООД сумата в размер на 55 919,80 лв.,
представляваща главница за имуществени вреди по Акт за начет № 11-04-
18/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 09.05.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 21 895.09 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 03.09.2013г. – 01.09.2018г., определена на основание
чл.26 ЗДФИ и описана в Акт за начет №11-04- 18/31.08.2018г. на АДФИ, за
които суми е издадена Заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
5789/2022г. по описа на Районен съд –Варна, на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК, вр. с чл.21, ал.1 ЗДФИ и К. В. Д. е осъден да заплати на
„Диагностично-консултативен център 1 – Девня“ ЕООД сумата от 1556,30 лв.
разноски в заповедното производство и сумата от 1556.30 лв. разноски в
исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
1
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и
необосновано, като е молил за отмяната му, за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че решението на
окръжния съд не кореспондира с установените факти, свидетелските
показания и проведената комплексна автотехническа и счетоводна
експертиза. В случая се касаело единствено до сторени разходи за гориво,
които служители на управляваното от ответника ДКЦ 1 и самият ответник
били направили във връзка с изпълнение на служебните си задължения.
Погрешно, според въззивника, исканията не били насочени към лицата, които
според АН са получили от причинителя на вредата нещо без правно
основание (чл. 21, ал. 3 ЗДФИ), въпреки че те следвало да отговарят
солидарно с ответника в това производство. Съдът не взел предвид, че в
случая изразходваните парични средства за пътни разходи за пътуващите до
гр. Девня лекари били в пъти по-малко от оборота на дружеството, който бил
генериран от тяхната дейност и не била налице вреда за дружеството.
Констатациите на АДФИ касаели липсите на парични средства от касата на
управляваното от д-р Д. дружество, но не анализирали, че от съдържанието на
действията му, нарушените норми и вредите не можело да се направи извод
за нецелесъобразни разходи, предвид представените по делото фактури и
касови бонове, въз основа на които било осребрявано изразходеното за превоз
на лекарите до работното им място гориво. Управителят не разходвал
средствата за собствени цели, а поддържал непрекъснато обслужване на
пациентите в града, като единственото неизпълнено административно
задължение било издаването на командировъчна заповед с посочване на дата,
брой пътуващи, маршрут и разходна норма на автомобила. Погрешното
отчитане можело да причини вреда, само ако е довело до липси, а такива не са
налице, ако при проверката на действителните наличности
стоковоматериалната ценност се окаже налице, както и ако не е налице, но
разпореждането с нея в действителност е по предназначението й като
средство за производство. В този смисъл комплексната АТ и ССЕ не
обосновавала преразход на гориво, обогатяване на лекарите, на които били
осребрени касови бонове за заредено гориво, свързано с дейността на
работодателя, а напротив сочела, че дори при ползване на обществен
транспорт или оформяне на пътуванията като командировъчни, разходите за
работодателя биха били в пъти по-големи. Отделно от това не било
установено, че длъжностното лице е действало виновно, при умисъл, като
нито в исковата молба, нито в хода на производството ищецът твърдял, че
ответникът пряко цели увреждането или че го допуска. При отсъствие на
умисъл, било необходимо изследване за наличие на липса (ако има изобщо
вреда), като целесъобразното изразходване на определен ресурс, дори и при
нарушение на счетоводни и други изисквания, следвало да се цени с оглед
ползите за работодателя. Осребряването на разходи за гориво не било за
дейност на лекари и медицински персонал извън предмета на дейност на
ищеца, а напротив - при и по повод изпълнение на служебни задължения. В
2
решението си първостепенният съд не съобразил, че не е причинена вреда,
като разходът в действителност бил по предназначението му като средство за
производство. Не били обосновани „щети от липси", предвид установеното с
експертизата, че щетата (ако изобщо съществува) се обосновава с формално
нарушение на счетоводни изисквания, на неправилно или непълно оформени
документи, но не и поради действително липсващи стоково-материални
ценности. В този контекст следвало да се приеме изводът на АН, че са
открити „недължимо изплатените и разпоредени средства", като необоснован
и недоказан и да се приеме, че разходът е бил целесъобразен, икономически
мотивиран и не нарушава „принципите за законосъобразност, добро
финансово управление и прозрачност “.
Въззиваемият „ДКЦ 1-Девня” ЕООД, чрез адв. М., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни
съображения за правилността на обжалваното решение е молил за
потвърждаването му. Изложил е, че в жалбата са интерпретирани данни и
доказателства по делото несъответно на действителната фактическа
обстановка и обективна истина и е цитирана неотносима в случая съдебна
практика.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция ищецът чрез своя
процесуален представител е поддържал отговора и е молил за потвърждаване
на обжалваното решение. Не е претендирал за присъждане на разноски за
това производство.
Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, прецени
обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед
оплакванията на въззивника, доводите на двете страни и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от
„Диагностично-консултативен център 1 - Девня“ ЕООД срещу К. В. Д.
искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.21, ал.1 ЗДФИ, за
установяване на дължимостта по издадена Заповед № 2994/15.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на
сумата в размер на 55 919,80 лева, представляваща главница за имуществени
вреди по Акт за начет № 11 -04- 18/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.05.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 21895.09 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013г. - 01.09.2018г.,
определена на основание чл.26 ЗДФИ и описана в Акт за начет №11-04-
18/31.08.2018г. на АДФИ.
Ищецът е твърдял, че искът по чл. 422 ГПК е заведен след издаване на
Заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК (по Акт за начет № 11-04-18/31.08.2018 г.
на АДФИ) и Изпълнителен лист № 2109/16.05.2022г. по ч.гр.д. № 5789/2022г.
3
на ВРС срещу ответника и образувано срещу него изп.д. № 1273/2022г. по
описа на ЧСИ Л. Ст. с рег. №895 при ВОС и след реализиране от ответника на
правото му на възражение на 20.07.2022 г. в срока от получаване на поканата
за доброволно изпълнение. Сочил е, че ответникът е причинил на „ДКЦ 1 -
Девня“ ЕООД имуществени вреди, представляващи липса на парични
средства в размер на 55 919,80 лева. Поддържал е, че „ДКЦ 1 - Девня“ ЕООД,
като организация от публичния сектор съгласно чл.2, ал.2, т.8 ЗФУКПС
получава и разходва публични средства, а управителят на дружеството, в
качеството му на ръководител на организация от публичния сектор е
отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол на
дружеството. В съставения по реда на ЗДФИ Акт за начет № 11 -04-
18/31.08.2018 г. на АДФИ били направени констатации за изплатени от
ответника суми, отчетени като разходи, в общ размер на 55 919,80 лева, но
несвързани с дейността на „Диагностично-консултативен център 1 - Девня“
ЕООД, недължимо разпоредени, представляващи липса на парични средства
от 55 919,80 лева и имуществени вреди, причинени в резултат на действията и
бездействията на управителя К. Д., извършени в противоречие с цитираните в
акта за начет материалноправни норми, поради което с оглед неговата
имуществена отговорност съгласно чл.23, т.4 ЗДФИ, той следва да
възстанови, ведно със сумата от 21895,09 лева - обезщетение за забава за
периода 03.09.2013 г. - 01.09.2018 г. на основание чл.26 ЗДФИ.
Ответникът К. В. Д. е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му, като
релевантните в настоящото производство възражения са поддържаните като
оплаквания във въззивната жалба такива, посочени по-горе.
Ищецът „Диагностично-консултативен център 1 - Девня” ЕООД е
лечебно заведение - ДКЦ, търговско дружество с едноличен собственик на
капитала - Община Девня. През процесните периоди от 06.08.2012г. до
24.10.2013г. и от 27.11.2013г. до 07.12.2015 г., ответникът Д. е бил управител
на това дружество по силата на сключени със същото договори за възлагане
на управление (Договор № 1007-212/06.08.2012 год. и по Договор № 1007-
312/27.11.2013 год.).
През 2018 г. е извършена финансова инспекция на К. Д., във връзка с
дейността му по управление и разпореждане с имущество на „ДКЦ 1 - Девня
ЕООД за периода, през който е бил управител, приключила с издаване на акт
за начет № 11-04-18/31.08.2018г. за сумите от 55 919,80 лева - причинени
вреди на дружеството и 21 895,09 лева - лихви от деня на причиняване на
вредата до съставяне на акта.
Въз основа на акта за начет, по заявление на „ДКЦ 1 - Девня“ ЕООД по
ч.гр.д. № 5789/2022г. по описа на ВРС, е издадена Заповед №
2994/15.05.2022г. по чл.417 от ГПК срещу ответника за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ за: сумата 55 919,80 лв.,
представляваща главница за имуществени вреди по Акт за начет № 11-04-
18/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на
4
заявлението по чл. 417 ГПК – 09.05.2022г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 21 895,09 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 03.09.2013г. – 01.09.2018г., определена на основание чл.26 ЗДФИ.
В срок длъжникът е подал възражение, поради което ВРС е указал на
заявителя да предяви иска за вземането си в месечен срок, считано от
получаване на съобщението на 12.09.2023 г., което е сторено с подаването на
исковата молба на 06.10.2023 г.
Установено е по делото също така, че образуваното срещу ответника
ДП № 141/2018г. по описа на ОСлС при ВОП по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК, е прекратено с Постановление от 15.02.2022г. на основание чл. 24, ал. 1,
т. 8а НПК.
Предявеният иск е установителен и черпи своето правно основание от
разпоредбата на чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ГПК. Целта на предявяване на иск
при подадено възражение от длъжника е да се установи наличието на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на пресъдено
нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение
представлява пречка за влизането й в сила. В случая вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение е по Акта за начет № №11-04-
18/31.08.2018г. на Агенция за държавна финансова инспекция за причинена
от ответника в качеството му на субект по см. на чл. 23, т.4 от ЗДФИ
имуществена вреда на дружеството в размер 55 919,80 лв. на осн. чл. 21, ал.4
от ЗДФИ и лихви за забава от 21 895,09 лв. по чл. 26 от ЗДФИ.
Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал.1 ЗДФИ, за противоправно
причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3, установени
при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена
последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена
отговорност, когато вредата е: 1. причинена умишлено, или 2. от липси, или 3.
причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
В констатациите на акта за начет (направени въз основа на описани и
приложени доказателства) е посочено, че за проверявания период са отчетени
по счетоводни сметки разходи за гориво и транспорт, които представляват
изплатени от касата на „Диагностично-консултативен център 1 - Девня”
ЕООД суми на лица по трудови договори, по граждански договори и договори
за възлагане на управление или по предоставени служебни аванси,
документирано с разходни касови ордери и с авансови отчети. Стойността на
горивото по документи, приложени към РКО и отчети на управителя, на
лицата по граждански договор и на част от лицата по трудов договор е
осчетоводена директно в разходите на основна дейност на дружеството, като
отчетеното гориво от лица по граждански и трудов договор е отчетено в
разходите за външни услуги, а това от управителя - в разходите за материали,
съответно за организация и управление; Отчетени са три групи разходи за
гориво и транспорт, а именно: разходи на гориво за спомагателна дейност,
разходи на гориво за организация и управление и разходи за външни услуги
5
за основната дейност. По отношение на отчетеното гориво в разходите за
спомагателна дейност на стойност 30 882, 87 лв., в констатациите в акта за
начет е посочено, че разходите са осчетоводени на база документи,
наименовани „СМЕ”, каквито не са приложени към счетоводните регистри и
не се съхраняват в „Диагностично-консултативен център 1 - Девня” ЕООД.
Налични са пътни листи за част от служебните автомобили на дружеството,
като те не съдържат информация за разходвано гориво. Посочени са дати,
часове, населени места и километри, но няма информация за целта и обекта,
за който е отчетен пробега. Няма данни за начални и крайни показания на
километраж, както и за вид и количество на заредено горива. Няма заверка,
удостоверяваща пристигане и отпътуване от посочените населени места.
Пътните листи не са одобрени от представляващия или друго длъжностно
лице на „Диагностично-консултативен център 1 - Девня” ЕООД, а част от тях
не са подписани от лицето, вписано за водач на автомобила. Горивото е
изписано общо, без аналитична счетоводна отчетност на прихода/разхода му
по отделни автомобили или водачи и по разходни норми, по - високи от тези
на производителя, като към края на част от месеците през процесния период
от счетоводна сметка 302 е отчетено отрицателно салдо, тоест е изписано
повече гориво от зареденото, а в други месеци е отчетена наличност,
съответстваща на количество, което надвишава вместимостта на резервоара.
Освен като количество, отчетените приходи и разходи на гориво не
съответстват и като дати. Над половината от представените фискални бонове-
фактура за гориво, са издадени през почивни дни, за които няма пътни листи,
а тези с дата, за които има пътен лист не съответстват като място и време,
поради факта, че по пътен лист автомобилът е бил в друго населено място.
Сред отчетените фискални бонове - фактура са налични такива, според които
едновременно е зареден бензин „А95” и газ, като бензинът е заведен като
гориво за служебни автомобили, а газта е осчетоводена като разход за
външни услуги. По отношение на платените през процесния период средства
за транспорт, отчетени като разходи за външни услуги за основната дейност в
размер на 17 329,40 лв. в акта за начет е констатирано, че те са отразени в
разходите на дружеството на база разходни касови ордери за плащания към
лица по граждански и трудови договори. В част от тези ордери е посочено, че
средствата се изплащат за „транспортни разходи”, като в другите не е
определено предназначението им. От приложените билети или фактури за
абонаментна карта също не може да се определи за какво са изплатени
средствата, поради факта, че в тях липсва информация за дата и маршрут, за
който се отнасят. Същото се отнася и за приложените фискални бонове-
фактура и касови бонове за гориво, за които липсват и документи,
удостоверяващи разходването му. За отчетеното през процесния период
гориво, отразено в разходите за организация и управление на стойност
7705,99 лв. в акта за начет е констатирано, че те са отразени в разходите на
дружеството на база разходни касови ордери за плащания към управителя К.
Д.. В тези ордери не е посочено за какво се изплащат средствата, като липсват
6
документи, удостоверяващи разходването на горивото по приложените
фискални бонове - фактура и касови бонове. Така, през процесния период са
платени или отчетени средства за гориво и транспорт в общ размер на 55
919,80 лв. – представляващи публични средства без прилагане на контролни
процедури по чл. 13, ал. 3 от ЗФУКПС, в това число предварителен контрол
за законосъобразност преди разходването им, включващ наличието на
средства и основание за поемане на задължение или извършване на плащане,
наличието на документи, доказващи тези основания, размер на
задължението/разхода и други изисквания за документалната обоснованост на
стопанските операции, регламентирани и в чл. 4, ал. 3 от ЗСч /отм./.
Констатирано е също, че одобряването на плащанията и отчетите за тези
средства е извършено от К. Д. чрез подписването на разходни касови ордери и
авансови отчети, включително на такива, с които е разпоредил/одобрил на
себе си средства в размер на 7 705,99 лв. Така посочените средства
съответстват на стойността по приложени фискални бонове - фактура за
гориво, като към датата на отчитането и осчетоводяването им не са налични
документи, удостоверяващи изразходване на гориво, нито такива,
удостоверяващи, че същото е за дейността на дружеството. Отчетените
фискални бонове - фактура, не са основание за плащания по тях, тъй като
сами по себе си не доказват действителността на стопанска операция по
придобИ.е и/или разходване на активи на „Диагностично-консултативен
център 1 - Девня” ЕООД, които трябва да бъдат удостоверени не само с
размера на дължимото, но и с неговото предназначение. По отношение на
сумата от 7 705,99 лв. е посочено, че възстановяването на сумите по
фискалните бонове - фактура и отразяването им в разходите на дружеството,
следва да се основава на принципа на документалната обоснованост на
стопанските операции, като следва да има доказателства, че горивото е
изразходвано за дейността на дружеството. Освен документална
обоснованост, липсва и договорно основание за изплащане на К. Д. на
средства за транспорт или гориво, тъй като такива плащания не са
предвидени в договорите за възлагане на управление на дружеството. Към
датата на представените фискални бонове-фактури за гориво, К. Д. не е
командирован по реда на Наредбата за командировките в страната, съответно
няма одобрени отчети за такива разходи. Посочено е, че липсват
доказателства, че са дейността на дружеството и изплатените 30 882,87 лв. на
база фискални бонове-фактура за гориво. Същото е осчетоводено, като
материален запас и разход за спомагателна дейност, като към датата на
отчитане на средствата липсват документи, удостоверяващи получаването на
горивото от материално-отговорно лице, няма информация за кой автомобил
е горивото, дали за служебен, личен или за друг автомобил, както и за
неговото предназначение, като количество на горивото, мястото и времето на
издаване на представените фискални бонове-фактура не съответства на
отчетените разходи. Отчетените фискални бонове - фактура, не са основание
за плащания по тях, тъй като сами по себе си не доказват действителността на
7
стопанска операция по придобИ.е и/или разходване на активи на
„Диагностично-консултативен център 1 - Девня” ЕООД, които трябва да
бъдат удостоверени не само с размера на дължимото, но и с неговото
предназначение. При липса на доказателства, че изплатените от касата на
„Диагностично-консултативен център 1 - Девня” ЕООД парични средства в
общ размер на 30 882,87 лв. е следвало да бъдат възстановени на лицата в
трудовоправни отношения с дружеството, липсва основание за плащане по
представените от лицата фискални бонове-фактура, като сумите по тях не са
свързани с дейността на дружеството, поради което се явяват и недължимо
разпоредени. Констатирано е също така, че липсват доказателства за
действителността на стопанските операции по извършване на разходи за
дейността на дружеството по отношение на платените 17 329,40 лв. - отчетени
като разходи за външни услуги за основната дейност. Представените към
РКО фискални бонове-фактура не са документи, удостоверяващи извършени
услуги - превози или дейността на дружеството, липсват заповеди, отчети или
други актове, от които да е видно как са определени лицата, на които са
изплатени средствата, няма доказателства за това дали са пътували, къде и по
кое време, кой ги е изпратил, с какви задачи и как е определен размера на
средствата. Приложените билети и фактури за абонаментни карти не
удостоверяват извършените разходи за дейността на дружеството, тъй като в
тях липсва информация за маршрут и дата - периода на превоза, за който се
отнасят. Няма представени абонаментни карти, съответно не се установява
кой е ползвателят им. Няма доказателства в документацията на дружеството
за наличието на документи, определящи средства за транспортно обслужване
на работниците по трудовите договори и за размера и начина на използването
им, както и предвид липсата на нормативно регламентирани предпоставки, не
са били налице основания за заплащането им. От друга страна, част от тези
средства са били заплащани на лица по граждански договори, по които не са
предвидени транспортни разходи за изпълнението на работата им. Т.е.
установено е, че изплатените суми, респективно отчетени разходи в общ
размер на 55 919,80 лв. не са свързани с дейността на „Диагностично-
консултативен център 1 - Девня” ЕООД, поради което същите са недължимо
разпоредени. На основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ и чл. 21, ал. 4 от ЗДФИ,
недължимо изплатените средства представляват имуществена вреда за
„Диагностично-консултативен център 1 - Девня” ЕООД (липса на парични
средства на дружеството), имуществена отговорност за която носи К. Д. -
лице по чл. 23, т. 4 от ЗДФИ. На осн. чл.26 от ЗДФИ отговорното за
причиняването на вредата лице дължи законната лихва от деня на
причиняването й до 01.09.2018 г. в размер на 21 895,09 лв., както и законната
лихва от тази дата до окончателното изплащане на задължението.
По делото е събран актът за начет, заедно с доказателствата по него и
обобщени в таблица - извлечение от 28.08.2018г. недължимо
платени/одобрени средства за транспорт и гориво за периода 01.09.2013г. -
24.10.2013г. и 21.11.2013 г. - 07.12.2015г. Актът за начет е връчен на
8
ответника на 14.09.2018г., като възражения по него той не е направил в срока.
Видно от становището на комисия, определена по заповед № ФК-09-
72/17.04.2018г. на директора на АДФИ, актът за начет е съставен при наличие
на законовите условия, с доказани констатации при спазена процедура за
връчване на начетеното лице.
Съгласно постановките в т. 12 на ППВС № 5 от 15.12.1955 г.,
фактическите констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние
на ответника, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета,
размерът /паричната стойност/ на щетата и др. се считат за истински до
доказване на противното. Ревизионният акт има пълна доказателствена сила
относно тези факти до оборването му. Констатираните в ревизионния акт
факти се считат за доказани при условие, че същият е редовен - съставен от
компетентен орган в кръга на компетенциите му и по формите, предвидени за
неговото съставяне. Актът се счита за документиран, когато фактическите
констатации в него се основават на допустими от закона доказателства,
проверени по надлежен ред от контролен орган. В подкрепа възраженията на
ответника по оборването на ревизионния акт и за установяване на фактите,
които страните навеждат, в производството по финансови начети могат да се
събират от съда всякакви доказателства, допустими от ГПК, при
ограниченията, предвидени в този кодекс /т. 14/. Тези правни разрешения,
макар и дадени при старата уредба на начетните производства, са актуални и
при настоящата уредба и не са загубили сила. В този смисъл е и трайната и
последователна практика на ВКС, обективирана в множество решения, в това
число и постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която пълната
имуществена отговорност по реда на производството по финансови начети се
търси за вреди, които са причинени противоправно и са пряка и
непоследствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва
да е причинена умишлено, или без значение формата на вина – да е от липси
или да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните
задължения (така решенията на ВКС, ІV ГО, постановени по гр. д. №
1338/2012 г., гр. д. № 516/2011 г. и др.).
Предвид изложеното по-горе, в конкретния казус извършената
финансова инспекция е възложена и проведена съобразно правилата,
регламентирани в чл. 21 и чл. 22 ЗДФИ, а актът за начет е съставен по
предвидените в този закон процедура и ред - проверката е извършена от
надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на
материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства.
Докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за
начет са връчени на материално отговорното лице и съдържат мотивирано
заключение на финансовия инспектор. Актът за начет има предвиденото в чл.
43 от ППЗДФИ съдържание, фактическите констатации в него са
документирани с приложените към същия доказателства съгл. чл. 44, ал.1 от
ППЗДФИ, поради което на осн. чл. 44, ал.4 от ППЗДФИ констатациите
(качеството на ответника като материално-отговорно лице, деянието
9
(действията или бездействията) на същия, причинната връзка между деянието
и констатираните липси и тяхната стойност) се считат за истински до
доказване на противното. Т.е. актът за начет е редовен и се ползва с
материална доказателствена сила за констатациите в него.
При това положение, съгласно съдебната практика, опровергаването на
фактическите констатации в акта за начет е задължение на лицата, срещу
които е съставен актът. Само доколкото те успеят да докажат възраженията си
по акта за начет, съдът може да приеме за установено нещо различно от
установеното в него. Когато актът за начет е редовен, за оборване на
фактическите констатации по него могат да се използват всички допустими с
оглед на съответните факти доказателства. Оборването на фактическите
констатации следва да се извърши при условията на пълно доказване. Само
разколебаване на тези фактически констатации не е достатъчно, за да се
приеме, че презумпцията за тяхната истинност, е оборена (Решение № 128 от
18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 6/2020 г., III г. о., ГК; Решение № 158 от
19.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2010 г., III г. о., ГК; решения на ВКС,
ІV ГО, по по гр. д. № 1338/2012 г. и гр. д. № 516/2011 г., Решение № 97 от
22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 163 от
18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6292/2014 г., III г. о., ГК и др.).
Т.е. в случая, в тежест на ответника е при условията на пълно доказване
да обори фактическите констатации в акта за начет. В случая това не е
сторено. Същият не е доказал, че за конкретно описаните в акта за начет и в
приложения опис (неразделна част от него) разпореждания със средства от
касата на управляваното от него дружество - „Диагностично-консултативен
център 1 - Девня” ЕООД са съществували основания за поемане на
задължение или извършване на плащане, като той не е твърдял изобщо да са
били налични документи, доказващи тези основания и не е твърдял такива да
не са били съобразени при извършване на инспекцията. Т.е. ответникът не е
ангажирал доказателства на какво основание изплатените от касата на
„Диагностично-консултативен център 1 - Девня” ЕООД парични средства в
общ размер на 30882,87 лв. е следвало да бъдат възстановени на лицата в
трудовоправни отношения с дружеството. Ответникът не е твърдял да са
налице и не е ангажирал доказателства - документи, определящи средства за
транспортно обслужване на работниците по трудовите договори, а и средства
за транспотни разходи на лицата по граждански договори (в гражданските
договори липсват уговорени такива), както и за размера и начина на
използването им, което и при липсата на нормативно регламентирани
предпоставки за изплащане на такива, води до извод, че не са опровергани
констатациите в акта за начет за липса на основание за разходване от касата
на дружеството и на сумата от 17329,40 лв. - отчетени като разходи за
външни услуги за основната дейност. Това важи и за сумата от 7 705,99 лв.,
отразена за транспорт или гориво за самия ответник без предвидени в
договорите за възлагане на управление на дружеството разходи за такива и
без той да е командирован по реда на Наредбата за командировките в
10
страната (а и няма твърдения в тази насока от ответника). Ангажираните от
ответника свидетелски показания са на служителката Г. В. Б., работила като
медицински статистик и впоследствие като счетоводител в „ДКЦ 1-Девня“
ЕООД от 2013 - 2015г., и те не служат за опора на извод в обратна насока,
доколкото изнасят общи данни за създадената практика по разходване на
средства от касата на дружеството за заплащане на транспорт на лекари,
служители и на управителя (че осигуреният от общината транспорт не бил
достатъчен да осигури превозването на целия персонал и че се налагало
лекарите да се превозват със собствени автомобили от гр.Варна до гр.Девня и
обратно, както и да пътуват до обслужван от ДКЦ-Девня пункт в Циментов
завод, да обслужват мероприятия - футболни мачове, както и да се пътува до
гр. Варна, за да се носят документи в Здравна каса), но не доказват наличие
на основание за това и не опровергават констатациите в акта за начет, а
напротив в подкрепа на същите са. Обясненията на настоящия управител на
дружеството Сн. Й. В. по реда на чл.176 ГПК, че същата не знае дали е
осигуряван транспорт от и до работното място на служителите в процесния
период и че откакто е управител това не се е случвало, също не опровергават
констатациите в акта за начет. Изготвената по делото комплексна
автотехническа и счетоводна експертиза също не съдържа данни,
опровергаващи констатациите на процесния акт за начет за липсата на
основание за разходване на процесните суми от касата на дружеството, като
там са дадени отговори на хипотетично зададени въпроси, включително за
стойността на разхода за транспорт при евентуално командироване на
служител в съответствие с Наредбата за командировки в страната, каквото в
случая няма. Едва при доказано от ответника основание за разходване на
средствата от касата на дружеството, може да се постави и въпросът за
документалното им отчитане, в каквато насока са изложени оплаквания в
жалбата. В случая не става въпрос за погрешното отчитане на средства (или
на формално нарушение на счетоводни изисквания, на неправилно или
непълно оформени документи), за реално „влагане на стоковоматериалната
ценност“ по предназначението й като средство за производство и цитираната
от ответника в тази насока съдебна практика не е относима, защото в случая
не е доказано на първо място, че средства за пътни разходи са били
предвидени по съответния ред за тази дейност и са били дължими за
заплащане на лекари, служители и на самия управител, за да се преценява
отчитането й. Независимо от това, дори и при такава хипотеза, не са
опровергани констатациите в акта за начет за липсата на съответните
документи (конкретно посочени в акта за начет), установяващи връзката на
средствата от касата (липсващите такива) с дейността на дружеството, като
заключението на вещото лице в насока на документалното отчитане на
транспорта също е за липсата изобщо или за липсата на редовни документи за
отчитане на разхода за гориво. Т.е. не е опровергано посоченото в акта за
начет: че представените към РКО фискални бонове-фактура не са документи,
удостоверяващи извършени услуги - превози или дейността на дружеството;
11
че липсват заповеди, отчети или други актове, от които да е видно как са
определени лицата, на които са изплатени средствата; че няма доказателства
за това дали са пътували, къде и по кое време, кой ги е изпратил, с какви
задачи и как е определен размера на средствата; че приложените билети и
фактури за абонаментни карти не удостоверяват извършените разходи за
дейността на дружеството, тъй като в тях липсва информация за маршрут и
дата - периода на превоза, за който се отнасят; че няма представени
абонаментни карти, съответно не се установява кой е ползвателят им. Затова
са неоснователни оплакванията на ответника за несъобразяване от окръжния
съд, че сторените разходи били за гориво, които служителите и самият
ответник са направили във връзка с изпълнение на служебните си задължения
и че разходваните средства били за пътуващите до гр. Девня лекари, и били в
пъти по-малко от оборота на дружеството от тяхната дейност, както и
оплакванията за липса на вреда и за целесъобразност на разходите, и за
ползите за работодателя. Липсата на насочен и срещу други лица (получили
според въззивника от причинителя на вредата нещо без правно основание)
иск за солидарното им осъждане наред с ответника, не съставлява пречка за
реализиране на претенция единствено срещу него, поради което и
оплакванията в тази насока са неоснователни. Неоснователни са също така и
тези, свързани с недоказване на умисъл, предвид че при приложимата в
случая хипотеза и на чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ формата на вината е без
значение, а вината се предполага.
В случая са налице елементите от фактическия състав на чл.21, ал.4 от
ЗДФИ, като доказателствената сила на акта за начет не е оборена чрез пълно
доказване от ответника, поради което се налага извода, че ответникът в
качеството на материално-отговорно лице по смисъла на чл.23 ЗДФИ е
привлечен към имуществена отговорност и при липси носи пълна
имуществена отговорност съгласно разпоредбата на чл.21,ал. 1,т.2 ЗДФИ.
Искът по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на претендираната с
акта за начет вреда и лихви по чл. 26 ЗДФИ, за които е издадена и заповедта
за изпълнение по чл.417 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен. Като
е достигнал до идентичен резултат и по същите съображения, окръжният съд
е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата
пороци и като правилен следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, разноските за
първата инстанция не се променят, а разноски за въззивното производство
ищецът не е претендирал и не се присъждат.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 557/28.12.2023 г., постановено по т.д. №
644/2022 г. по описа на ВОС.
12
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13