№ 30
гр. П., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Административно
наказателно дело № 20233520200030 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е
образувано по жалба на С. Г. С. от с.К**П.о, обл.С., чрез пълномощник адв.Д. К. от АК-Р., против
НП № *** г. издадено от Началник РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание чл.175,
ал.3, пр.1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв., 6 м.
лишаване от право да управлява МПС и са отнети 10 к.т. за това, че „на 06.09.2022 г. , в 12.00 ч., в
Община П., на път III-2002 км20+012 изход за с.З.С., управлява л.а.“***“ с рег.№ ***
собственост на В.И.С. от гр.Р., като при проверката се установи, че автомобила е със
служебно прекратена регистрация на 24.08. 2022 г. поради липса на застраховка „Гражданска
отговорност“ във връзка с чл.143,ал.10 от ЗДвП“ -. нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че
жалбоподателя не е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация. В с.з.
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.К., която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, пледира за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, претендират се
направените разноски.
Въззиваемата страна - Началник на РУ П. в ОДМВР Т., редовно призована, не изпраща
процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., ТО П. редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят С. бил правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории
„В“ и „АМ“, с правоспособност придобита през 2005 г., като до настоящото нарушение бил
1
наказван многократно за различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата
/справка л.11-л.14/. На 06.09.2022 г. управлявал собствения на лицето В.И.С. от гр.Р. л.а.“***“ с
рег.№ ***, когато в 12.00 ч., на изхода на с.З.С., общ.П., на път III-2002 км20+012 бил спрян за
проверка от полицейските служители П. П. и Х. А., при която било установено, че автомобилът е
със служебно прекратена регистрация на 24.08.2022г. във връзка с чл.143,ал.10 от ЗДвП. За
констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA, *** /приложен л.6/, който бил предявен
на нарушителя и подписан от него без възражения. С оглед липсата на регистрация и данните за
престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК матери**те от проверката били докладвани в РП Т., ТО
П., като с Постановление от 25.10.2022 г. /л.8/, прокурор И. отказал да образува ДП като приел, че
с оглед обстоятелството, че С. не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него л.а.,
то извършеното деяние се явява невиновно и не покрива субективните признаци на състава по
чл.345,ал.2 от НК. След това преписката била изпратена по компетентност в РУ П. за
продължаване на АНП против жалбоподателя. При тези обстоятелства било издадено и
атакуваното в настоящия процес НП № *** г. на Началника на РУ П.,с което жалбоподателят С.
бил санкциониран за извършеното нарушени по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от показанията
на изслушаните в с.з. актосъставител и свидетел. Възприетата от съда безспорна фактическа
обстановка не се оспорва от защитата на жалбоподателя, но се твърди, че производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност е опорочено, което е довело до
издаването на незаконосъобразно НП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „ По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места“. В хода на съдебното дирене безспорно се установи, че на процесната дата и място
жалбоподателят е управлявал собствения на трето лице л.а.“***“ с рег.№ 7608 КР, чиято
регистрация е била служебно прекратена по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП на 24.08.2022 г., поради
изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По делото не са представени
доказателства за служебно прекратената регистрация на л.а. и за надлежно уведомяване на
жалбоподателя или на собственика на автомобила. От изисканата и допълнително приложена в с.з.
справка изготвена от сектор „ПП“ в ОДМВР Р. /л.32/ е видно, че НЯМА ДАННИ собственикът на
процесното МПС В.И.С. ДА Е УВЕДОМЯВАНА за това, че на 24.08.2022 г. в 05.14 ч.
регистрацията на л.а.“***“ с рег.№ *** е прекратена по чл.143,ал.10 от ЗДвП при уведомление от
ГФ без в**дна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
При тези обективни данни, съдът счита, че от обективна страна жалбоподателят
принципно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС с
прекратена регистрация по път отворен за обществено ползване. От друга страна обаче съдът
намира за недоказано по нужния безспорен начин обстоятелството, че нарушението е извършено
виновно. В този контекст следва да се посочи, че принципно незнанието на обстоятелството, че
управлението на нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително обстоятелство /"Ignoratio
juris neminem excusat" - незнанието на закона не е извинително/, т.е. жалбоподателят като
правоспособен водач е бил длъжен да знае обнародваните разпоредби, касаещи реда за
2
регистрация, дерегистрация и отчет на МПС, както да е запознат и със статута на управлявания
от него автомобил. Както обаче съдът вече посочи по-горе, в конкретният случай не е установено
жалбоподателят С. или собственикът на автомобила В.С. да е получил или обективно да е имал
възможност да получи информация, че регистрацията на процесното превозно средство е била
прекратена. Правен извод в обратния смисъл не може да се направи, имайки предвид, че
жалбоподателят няма достъп до АИС“КАТ“ и не са н**це данни да е получил съответната
информация от Гаранционния фонд за такива обстоятелства. Не може и да се приеме, че
жалбоподателят е могъл да предвиди, че автомобила е със служебно прекратена от 24.08.2022 г.
регистрация, тъй като липсват данни да е бил запознат с обстоятелствата и времето на
придобиване на този автомобил и липсата на предприети действия от страна собственика за
своевременното сключване, респ. подновяване на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не е доказано деянието да е извършено
умишлено или по непредпазливост т.е. не е доказана субективна страна на нарушението, поради
което обжалваното НП се явява необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Само за процесуална пълнота на изложението следва да се посочи, че направеният по-
горе правен извод категорично се споделя и в задължителното за съдилищата ТП №2/05.04. 2023 г.
постановено по т.д № 3/ 2022 г. на ОСНК на ВКС, І и ІІ колегии на ВАС, според което – „Не се
наказва с предвиденото в чл.175,ал.3 от Закона за движението по пътищата административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143,ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство“.
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски адвокатско възнаграждение, за заплащането на
което е приложен договор за правна защита и съдействие.. В случая заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не надхвърля значително
минималния размер съгласно чл.18,ал.2,вр. с чл.7,ал.2,т.1 Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който в актуалната редакция е 400 лв. Доколкото в
придружителното писмо към жалбата е от страна на РУ П. е направено възражение за
прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, то съдът следва да се произнесе по въпроса за
евентуално присъждане на по-нисък размер на разноските, като отчитайки конкретната фактическа
и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания съдът намира, че
възнаграждението следва да се присъди в пълният му претендиран размер от 500 лв. /петстотин
лева/. Съобразно чл. 143,ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР
на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Наказващ орган в случая е
РУ П., поради което именно ОДМВР Т. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв./петстотин лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № *** г. издадено от Началник РУ П. към ОДМВР Т., с което и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на С. Г. С. от с.К**П.о, обл.С., ЕГН-**********, чрез
пълномощник адв. Д. К. от АК-Р., със съдебен адрес гр.Р., ул.“***“**, за нарушение по
чл.140,ал.1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 к.т., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Т. ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С. от с. К**П.о, обл.С., ЕГН-**********, чрез
пълномощник адв. Д. К. от АК-Р., със съдебен адрес гр.Р., ул.“***“**, СУМАТА 500 лв.
/петстотин лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4