Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 15.10.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември, двехиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Нина
Кънчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 127 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска на увредени от ПТП лица срещу застрахователя
на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, и цена на всеки иск – 30 000 лв.
В исковата молба ищците твърдят, че на
29.11.2014 г., в гр. Сливен, Б. Т. Т., в нарушение правила за движение
по пътищата, е управлявал лек автомобил марка **, модел А4, с рег. № **, в
резултат на което е реализирал ПТП – самокатастрофа. Механизмът на настъпване на ПТП бил описан в
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от същата дата. По случая е
образувано досъдебно производство прекратено с постановление на ОП Сливен от
06.10.2015 г.
Твърдят,
че в пряка причина връзка с настъпилото ПТП е загинал пътувалият на предната
дясна седалка, (точно зоната на сблъсъка между лекия автомобил и електрическия
стълб), в лек автомобил марка **, модел „А4“, А. Т. Т., който е претърпял
тежки, несъвместими с живота телесни травми, в резултат на което починал.
Видно от съставения констативен в протокол за ПТП с
пострадали лица отговорността за ПТП била на водача на лекия автомобил марка **,
модел „А4“ – Б. Т., като в причинна връзка с ПТП настъпила и смъртта на А. Т.. За
същия автомобил била сключена с ответника застраховка „ГО” на автомобилистите
валидна от 20.08.2014 г. – 20.08.2015 г.
Ищците твърдят, че в резултат на причиненото
ПТП загубили своя внук, която загуба била една от най-тежките житейски
събития. Интензивността на преживяното
страдание нямало да намалее във времето
и оставяло дълбок и болезнен отпечатък за винаги, предвид силната емоционална
връзка помежду им, както и поради факта, че надживели собствения си внук.
Твърдят, че понесли изключително тежко загубата на
своя внук и завинаги били лишени от неговата любов и подкрепа, като болката им
била още по-силна, затова, че той загубил живота си само на 19 години, съвсем в
началото на своя съзнателен живот. И до сега страдали за загубата на своя внук,
като преди неговата смърт те били жизнени контактни, радвали се на спокоен живот,
а в момента били затворени и отчуждени.
Молят за
постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да им заплати
сумата от 100 000 лв. на всяка от тях - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата
при ПТП на 29.11.2014 г. от смърт на техния внук А. Т. Т., ведно със законната
лихва върху двете обезщетения, считано от 29.11.2014 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът е подал отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК. Счита исковете за допустими, но
неоснователни.
Не оспорва твърдението на ищците за наличие на
валидно сключена застраховка “ГО“ на автомобилистите за процесния
автомобил.
Не оспорва, че на 29.11.2014 г. е настъпило ПТП с
участието на процесния автомобил.
Оспорва
исковете по размер, твърдейки, че са силно завишени и и несъобразени с принципа
за справедливост и трайната съдебна практика.
Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка на ищците с починалия при ПТП техен внук А. Т..
Оспорва всяко фактическо твърдение, касаещо взаимоотношенията между бабите и внука - местоживеене,
грижи, възпитание и пр., като твърди, че липсват доказателства, установяващи
специална връзка на ищците с починалия им внук А. Т.. Оспорва твърденията, че
приживе между тях са били налице отношения на близост, тъй като само формалната
родствена връзка сама по себе си не била основание за присъждане на обезщетение
съгласно ТР №1/2016 на ВКС.
Оспорва началния момент, от който е претендирана законна лихва, като твърди, че този начален
момент, при уважаване на иска, би следвало да е датата на завеждане на исковата
молба, тъй като ищците не били от кръга на наследниците по закон и не са
предявили претенции пред застрахователя.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва.
Моли исковете за се отхвърлят изцяло, като
неоснователни и недоказани. Алтернативно, да бъде намален размера на
обезщетението.
В с.з. ищците се явяват лично и се
представляват от процесуален представител. Поддържат предявените искове и молят
да бъдат уважени до размер на 30 000лв, като да разликата до пълния им
размер от 100 000лв, правят
оттегляне, а съдът прекрати в тази част производството по делото.
В с.з.
ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който поддържа
отговора на исковата молба. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани, тъй като по делото не се установило наличие на изключителни, извън
обичайните отношения между бабите и
техния внук. Претендира разноски съгласно списък, както и разноски съобразно
направеното оттегляне на исковете за разликата от 70 000лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Двете
ищци са баби на А. Т. Т., който загинал на 19 години, при ПТП, настъпило на 29.11.2014г, в гр.Сливен.
Ищцата И.Щ.А. е на 75 години, пенсионер
, вдовица, и живее в с.Злати войвода, в отделно домакинство от това на своя внук.
Ищцата Ц.Х.Л. е на 76 години, пенсионер, вдовица и живее в апартамент в гр.Сливен, в отделно
домакинство от това на внука си
На 29.11.2014г, около 20.50 часа, в
гр.Сливен, по бул. „Банско шосе“, Б. Т. Т. управлявал личния си лек автомобил марка
**, модел А4, с рег. № **. Заедно с него, на предната дясна седалка пътувал
внука на ищците- А. Т. Т., а на задната седалка бил В. В. Б..
Автомобилът се движил от кръстовището
на Дамарски мост към кръстовището за магазин“
Технополис“, в тъмната част на денонощието, при влажна пътна настилка,н а места заледена и
наличие на улично осветление.
В района на бул. „Банско шосе“ срещу
магазин „Мебел Лукс“, където булевардът
правел лек десен завой, водачът Б. Т., управлявал автомобила с несъобразена с
пътните условя скорост, в резултат на което
загубил контрол върху автомобила,
който напуснал платното за движение и се ударил с челната си
централна част в крайпътен метален
стълб.
В резултат на този удар, настъпила
смъртта на водача Б. Т. и возещия се в дясно от него А. Т., а третият пътник в
автомобила – В. Б. получил множество тежки и следни телесни повреди.
Видно от съобщението за смърт № 186/30.11.2014г, смъртта на А. Т.
Т. е настъпила на29.11.2014г, в 20.35 часа, а причината за настъпването
й е съчетана автомобилна травма и
травматичен шок.
В съставения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 29.11.2014г, като причина за настъпване на пътния
инцидент е посочено, че при движение с несъобразена скорост с пътните условия –
хлъзгава и мокра настилка, при десен
завой, водачът губи контрол над
автомобила и се блъска в дясно по посока на движението в електрически стълб.
Посочено е също , че са пострадали три
лица, две от които – Б. Т. Т./ 21г/ и А.
Т. Т. са починали, а третия- В. В. Б. е
с съчетана травма, с опасност за живота.
По случая е образувано ДП № 1678/2014г
по описа на РУ МВР-Сливен, вх. № 2842/2014г
и пор. № 243/2014г по описа на ОП-Сливен, което е прекратено с
постановление на Окръжния прокурор от 06.10.2015г, на основание чл. 243 ал.1
т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.4 НПК, а именно, поради
настъпилата смърт на виновния за ПТП водач.
Двете ищци посрещнали вестта за внезапната смърт на своя внук Адрей с голяма мъка и се наложило за вземат успокоителни и лекарства
за нормализиране на кръвното налягане. Завинаги били лишени от неговата любов и
подкрепа. Той загубил живота си само на 19 години в резултат
на нелеп инцидент, в началото на
съзнателния си живот, изпълнен с мечти и очаквания за бъдещето, което правело
още по-тежка загубата.
А. бил добро и обичливо
внуче. Редовно посещавал и двете си баби,
с повод и без повод, водел ги до болницата, купувал им лекарства.
Когато бил малък, за А. се
грижела баба му Ц., която била пряко ангажирана в отглеждането му.
Тъй като до 18 години А.
бил ученик, обикновено посещавал другата си
баба И. *** само събота и неделя,
тъй като през останалото време бил на училище в гр.Сливен, където живеел и учел
.
Съгласно заключението на
съдебно-психологичната експертиза, ищцата И.Щ.А. е психически стабилна, а
психологичното й състояние в годините непосредствено преди загубата на нейния
внук А., било подложено на множество
изпитания - загуба на съпруг и грижи за
тежко болна дъщеря в продължение на девет години, в резултат на което тя
развила стабилни механизми за справяне с
напрежението. Тя посрещнала поредния удар на съдбата и към момента последиците
от него били преработени.
Към настоящия момент психологичното й състояние се характеризирало
с работещи механизми за справяне, за което свидетелствала и социалната й
активност. Прогнозата била благоприятна поради ангажираността й с ежедневни
значими за нея дейности.
Вещото лице заключава, че към настоящия
момент, при И.Щ.А. не се наблюдават
белези на дълбоко психическо страдание, а към датата на смъртта на нейния внук А., не е била в особени или специални
извън обичайните отношения със своя внук. Самата тя при направените от вещото
лице интервюта, не е могла да посочи премери за проява на особена загриженост
и/ или непрекъсната връзка помежду им.
Съгласно заключението на втората
съдебно-психологична експертиза, към момента на обследване, се наблюдавали белези на психическо страдание при другата
баба- Ц.Х.Л.. В резултат на преживяното, у нея са настъпили промени ,
характерни за разстройство в адаптацията- състояние на субективен стрес и
емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което
възниквало в резултат на адаптация към значими жизнени промени или като
последица на стресогенно жизнено събитие. Структурата
й била на психически нестабилна личност. Тя била такава и преди, и след процесното събитие, което изиграло роля на отключващ
фактор, довел до разпад на личността и възпрепятстване на нормалното социално
функциониране. Вещото лице приема, че са настъпили незначителни отклонения в личностните й характеристики от
претърпяната психическа и емоционална травма, с белези на психическо страдание,
което се обяснявало с по-специалната роля за нея, която имал внукът й А.. Тя е разчитала на него както
ежедневно, така и в дългосрочен план.
Той посещавал по-често баба си Ц., грижил се за обслужването й настройка
на техниката в дома й, като и за слуховия апарат, който носела поради загубата
на слуха, а тя му приготвяла любимите
ястия. Най-вече разчитала на
техническата помощ на своя внук А. за преодоляване на дефицита от слухозагубата, което за нея било от особено значение. Тя
придавала свръх ценностно значение на грижите,
получени от този внук, защото
като малък го е обгрижвала. Между двамата била налице емоционална
зависимост над границите на обичайното отношения между баба и внук, въпреки че не са живели в едно
домакинство.
Към момента психичното състояние на
ищцата Ц.Л. носело следи от отклонение в
личностните характеристики. Тя не притежавала
добре работещи механизми за справяне с напрежението, а психичното й състояние се променило след инцидента с внука й А. и носело
белези на психическо страдание .
По отношение на лек автомобил „**, с рег. № **. е сключена с
ответника застраховка“гражданска отговорност“ с полица
№02114002117701/15.05.2014г , валиден от
20.08.2014г до 20.08.2015г
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетеля М. Д., които възприе като обективни, преки и
непосредствени.
Приема заключенията на изслушаните по
делото две съдебно-психологични експертизи, като обосновани, ясни и
неоспорени.
Така
приетото за установеното, води до следните правни
изводи:
Предявени са два кумулативно съединени иска
по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ на пострадали лица срещу застрахователя на
деликвента за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от
водача на МПС, застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност“.
Тъй като договорът за застраховка“ гражданска
отговорност“ на автомобилистите е бил сключен преди 01.01.2016г,
за него се прилага разпоредбите на отменения КЗ, а исковите претенции следва да
се квалифицират по чл. 226 ал.1 КЗ/отм/ вр. с § 22 от ПЗР на КЗ.
Първоначално, на 29.11.2019г са били предявени три иска, по които е било образувано гр.дело № 15681/2019г
по описа на СГС.
С определение от 27.01.2020г, съдът
е разделил производството по делото,
приемайки са разглеждане само първия иск, предявен от сестрата на постр.А. Т.,
прекратил е производството по делото в останалата част и е изпратил делото на СлОС по подсъдност.
По другите двата иска, предявени от бабите на постр. А. Т. - И.А. и Ц. Л., е образувано настоящото дело.
Исковете им са
процесуално допустими с оглед на постановеното
ТР №1 от 21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСГТК на ВКС.
Ищците са баби на пострадало при ПТП лице, които
претендират обезщетение за неимуществени
вреди от неговата смърт, насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия
причинител на вредата, по застраховка“ГО“.
С ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг и лице във
фактическо съжителство.
С ТР№1/21.06.2016г бе
прието, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в ПП
№4/61г и ПП №5/69г, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е
справедливо да бъдат обезщетени.
Следователно, разширен е кръгът от лицата, очертан в ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело
№1/2016г на ОСНГТК на ВКС, които може да претендират по съдебен ред обезщетение за морални болки и страдания от смърт на
близък роднина, но само по изключение, когато житейските обстоятелства са станали причина между тях да се породи
особена близост/ трайна и дълбока/, оправдаваща получаването на обезщетение за
неимуществени вреди.
Затова, следва да се приеме, че ищците, като баби на загналия в ПТП техен внук А. Т., са активно легитимирани да предявят иск за
обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт.
В мотивите на същото ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и
нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
За да възникне субективното право по
чл.226 ал.1 КЗ/отм/., е необходимо още да бъде
доказано наличието на валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ на
процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от фактическия състав, а именно: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина на причинителя.
Страните не спорят, че към датата на
настъпване ПТП -29.11.2014г е налице застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника по отношение на автомобила ,с
който е причинено ПТП.
Тъй като деликвентът
Б. Т. Т. е починал и не може да бъде осъден с присъда, на общо основание в това
производство следва да бъде проведено доказване на деяние, противоправност,
вина на дееца и вреда, настъпила в
причинна връзка от същото деяние.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. постановлението
на ОП-Сливен за прекратяване на
наказателното производство и констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, се установи деня, часа, мястото на ПТП, причините и механизма на
настъпването му, както и вината на водача Б. Т.. В причинна връзка от неговото
виновно и противпоравно поведение е настъпила смъртта
на А. Т., който е бил пътник в същия автомобил, стоящ на предната дясна
седалка.
Настъпилата смърт на А. Т. е констатирана както в съобщението за
смърт, така и в констативния протокол за ПТП.
За
да бъде присъдено претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, ищците следва да са провели доказване, че са имали със
своя внук изключително дълбока, трайна и емоционална връзка, поради която за
тях са настъпили значителни като интензитет и продължителност душевни болки и
страдания. Не е достатъчна само формалната родствена връзка. При предявен иск
по чл. 226 ал.1 КЗ /отм/, респ. чл. 432 ал.1 КЗ, от
лице по чл. 493а ал.4 КЗ, т.е. от лице
от разширения кръг лица, претърпените болки и страдания следва да надхвърлят по
интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка
и да са сравними по интензитет и времетраене с болките и страданията на
най-близките.
По иска на Ц.Х.Л.:
Предявеният от нея иск за
неимуществени вреди е основателен и
доказан, но предявен в завишен размер.
От събраните по делото доказателства, се установява, че само между Ц. Л.
и нейния внук приживе е имало изключително близка връзка, надхвърляща обичайните
взаимоотношения между баба и внук.
По делото се установи, че създалата се
емоционална връзка между тях е била трайна и дълбока, като след смъртта на
внука, за неговата баба Ц.Л. е настъпило психическо страдание, което се дължи на
по-специалната роля за нея, която е имал внукът й А.. Тя е разчитала на
него както ежедневно, така и в дългосрочен план. Най-вече е разчитала на техническата помощ на своя
внук за преодоляване на дефицита от слухозагубата,
което за нея било от особено значение. Тя придавала свръх ценностно значение на
грижите, получени от този внук, защото като малък е била ангажирана с
отглеждането му. Между тях е имало пълноценно общуване, а отношенията им са
били трайни и по-силни от обичайните за такава родствена връзка. Липсата на
любим внук й причинило емоционални страдания, надхвърлящи нормално присъщите за
такава родствена връзка. Затова е справедливо да бъдат компенсирани съобразно
техния интензитет и продължителност.
Обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. То
се присъжда само при доказана особено силна връзка с починалия и действително претърпените
вреди.
Като
отчете особено силната връзка между баба и внук и свързаните с нея мъчителни болки и страдания в резултат на неговата смърт, техния интензитет и продължителност,
възрастта на ищцата и особеностите на нейното психично и емоционално
състояние, съдът намира за справедливо
парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния
внук А. сумата от 20 000лв.
Искът до пълния размер от 30 000лв, /
след направеното в с.з. изменение на неговия размер/, съдът отхвърля като
неоснователен и недоказан.
При определяне размера на претендираното обезщетение съдът не е обвързан от разпоредбата на чл. 493а ал.1 и ал.4 КЗ, уреждаща така наречения
„таван“ на застрахователните
обезщетения за претърпените от
увредените лица имуществени и неимуществени вреди, в размер до 5 000лв
Съгласно
§ 22 ПЗР на КЗ/ в сила от 01.01.2016г/, за
застрахователни договори, сключени преди 01.01.2016г,
какъвто на настоящия случай, се прилага част четвърта от КЗ/отм/,
освен ако страните не са уговорили друго, каквито твърдения няма. Част четвърта от КЗ/отм/ не предвижда ограничения на размерите на
застрахователните обезщетения под посочените в §27 ПЗР КЗ/отм/
лимити. С § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ, с който е въведен максимален размер на
обезщетение от 5000лв е придадено обратно действие, което се разпростира само
върху застрахователни събития, настъпили след 01.01.2016г,
от която дата действат материалноправните норми на
КЗ. В настоящия казус, се търси
обезщетение за вреди от настъпило през 2014г застрахователно събитие и по
сключен през 2014г договор за застраховка „ гражданска отговорност“, което
изключва приложението на чл. 493 а ал.4 КЗ.
Освен това, тази разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1,
§ 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.092009 г. относно застраховката
“Гражданска отговорност”.
Съгласно
Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, с предмет преюдициално
запитване на основание. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия), не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
“гражданска отговорност” да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националното законодателство за смъртта на близки членове на
семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените
в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.
Съгласно чл. 633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища
и учреждения в Република България , поради което,
няма основание размера на обезщетението да бъде ограничаван под действителния
размер на претърпените неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени
вреди от деликт
се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането/ арг. чл. 84 ал.3 ЗЗД/.
С отговора на исковата молба ответникът
е
направил възражение за изтекла погасителна давност на иска за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, което е
частично основателно,
Моментът, от който деликвентът
изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди и от който дължи
обезщетение за забавено плащане, е
датата на увреждането. С оглед периодичността на задължението за лихви, когато
искът е предявен след повече от три
години от началната дата, на която е възникнало взамането
за лихви, искът за лихви на основание чл. 111 б.“В“ ЗЗД, е погасен по давност
за минал до исковата молба период от 3 години.
С оглед възражението за погасителна
давност и датата на предявяване на иска - 29.11.2019г, акцесорният
иск за лихви е погасен по давност за времето до 29.11.2016г., а считано от 30.11.2016г до датата на
предявяване на иска 29.11.2019г, не
погасен по давност и лихви се дължат, в т.ч. от 30.11.2019г до окончателното изплащане на
обезщетението.
По иска на И.Щ.А.:
Този иск е изцяло неоснователен и
недоказан, поради което бива отхвърлен, ведно с акцесорните
претенции за лихви и разноски.
Без да се омаловажават топлите и сърдечни
отношения между тази баба и нейния внук А., нито душевните болки и страдания, които е неминуемо
е търпяла предвид травмиращия характер
на събитието и тежката загуба на внук, в разцвета на неговата младост, съдът
намира, че по делото не се доказа посочената
в ТР№1/21.06.2016г изключителност на
създадените отношения, на трайна и дълбока емоционална връзка, която да
обуславя отношения и страдания, надхвърлящи обичайните за родствената им
връзка.
Техните отношения са били в рамките
на обичайните за баба и внук.
Внукът често посещавал дома на баба
си в с.Злати войвода, но нямал силна и дълбока емоционална връзка с
нея. Благодарение на това, че тази баба
е
психически стабилна,успяла да преодолее загубата на внук. Психологичното й
състояние в годините непосредствено преди загубата на А., било подложено на множество изпитания/ загуба на съпруг и грижи за тежко болна дъщеря в продължение на
девет години/, в резултат на което тя
развила стабилни механизми за справяне с
напрежението.
Към настоящия момент психологичното й състояние се характеризира с
работещи механизми за справяне, за което свидетелства нейната ангажираност с ежедневни значими за хората около нея
дейности.
В
хода на проведените от вещото лице интервюта, не са установени факти и
обстоятелства, които да наведат на извода, че отношенията между тази баба и внука й А. се отличават с нещо по-специално от
обичайното между баба и внук. Такива изключителни, близки, трайни и емоционални отношения
не се доказаха по делото и от събраните
гласни доказателства.
Баба и внук са живеели в различни населени места,
като внукът е посещавал баба си само събота и неделя. Между тях е имало
типичната за българското семейство привързаност, обич и уважение.
Отношенията и емоционалната връзка между
тях се реализирали чрез общуване,
характерно за типичния за такава родствена връзка интензитет и проява на
внимание, но не се отличават със своята изключителност.
В обобщение, по делото не се доказа
нито наличие на изключително силна,
трайна и дълбока емоционална връзка между тях, нито че търпените болки и страдания надхвърлят по
степен и интензитет нормално присъщите за съответните родствени връзки.
В традиционните за българското
семейство отношения, връзките между внуци и баби/ дядовци са много близки и топли. Често
внуци се отглеждат от своите баби и дядовци,
а те разчитат внуците да им
помагат на старини.
Установи се по делото, че отношенията
между тази баба и внука са типичните за съответната степен на родство. Двамата
са били близки, внукът посещавал често баба
си на село, оказвал й помощ в бита. Но не се установи между тях да е имало
толкова силна привързаност, която да надхвърля обичайната и да бъде предпоставка за изграждане на
особено силна връзка помежду им.
Безспорно внукът е имал добри
отношения с баба си и е полагал грижи за нея, но тези отношения са
типичните с оглед близката степен
на родство и не обуславят степен на привързаност по-висока от обичайната.
Ето защо, този иск следва да бъде
отхвърлен изцяло, ведно с акцесорната претенция по чл. 86 ал.1 ЗЗД за лихви и разноски по делото.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК,
ответникът дължи разноски само на ищеца Ц.Л. съразмерно на уважената част от
иска, в размер на 133.33 лв от общо 200лв, от които 50 лв – д.т и 150 лв- за
възнаграждение на вещо лице.
В договора за правна защита и
съдействие е уговорено безплатна адв.защита на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Според уважения
размер на иска, на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. с чл 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, в полза на
ищеца следва да бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на 1130 лв.
На
осн. чл. 38 ал.2 ЗА, тази сума от 1130 лв, следва да се присъди в полза на процесуалният
представител на ищцата Ц.Л. – адв.Д..
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от иска , този ищец дължи на ответника разноски за адв. възнаграждение, платено в брой в размер на 5600лв и 1120лв- ДДС, общо
- 6720лв.
Другата страна направи възражение за
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, което е основателно.
Цената
на първоначално предявените искове е била 100 000лв.
С молба от 06.01.2020г, ищците са
направили изменение на размера на исковете от 100 000в на 30 000лв. С
определение от 27.01.2020г СГС е прекратил производството по делото по
отношение на исковете, предявени от двете баби на пострадалото лице и е
изпратил делото по подсъдност на СлОС.
Препис от исковата молба и
приложенията, както и от молбата за изменeние на исковете е връчен на ответника, който е
организирал защитата си съобразно намаления размер на исковите претенции. Тъй
като преди размяната на книжата или с определението по 140 ГПК съдът не е
прекратил частично производството по
делото поради оттегляне или отказ от исковете за разликата от 70 000, това бе направено в първото с.з. Затова, съдът намира, че адв.възнаграждение се дължи според цена на всеки
от исковете 30 000лв.
Тази цена следва да е и база за
изчисляване размера на адв. възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
а именно сумата 1430 лв за всеки иск , а като се прибави 20%
ДДС / 286лв/, сумата става 1716лв.
Поради прекомерност, на основание чл.
78 ал.5 ГПК, съдът намалява размера на
платеното от ответника адв. възнаграждение до размер на 1716 лв, като отчете действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съразмерно на отхвърлената част от иск
на Ц.Л., тя дължи на ответника за адв. възнаграждение сумата
572 лв от общо 1716лв., с ДДС.
Тъй като исковете на И.А. са отхвърлени изцяло, не й се следват
разноски, но на основание чл. 78 ал.3 ГПК тя дължи на ответника разноските в
пълен размер, а именно сумата 1716 лв.,
с включен ДДС.
Върху
уважения размер на иска на първия ищец, ответникът дължи д.т в размер от 4%,
или сумата 800 лв., от която следва ада се приспадне
платената от този ищец д.т. от 50лв, и се присъди разликата от 750 лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД“БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№
87, представлявано заедно от Изпълнителните Директори Стоян Станимиров Проданов
и Крум Д. Крумов, с ЕИК -**********, да
заплати на Ц. Х.Л. ***,, с ЕГН -********** и съдебен адрес: ***, полуетаж 4, офис 4, чрез адв.Н.Д.,
сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпилата при ПТП на 29.11.2014г смърт на нейния внук А. Т. Т., ведно
със законната лихва, считано от 30.11.2016г до окончателното изплащане,
както и 133.33 лв -разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 30 000лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявеният от Ц. Х.Л. ***“АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“ 87, ЕИК -**********, иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, за периода от 29.11.2014г до 29.11.2016г.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от И.Щ.А. ***, с ЕГН -********** и съдебен адрес: ***, полуетаж 4, офис № 4,
чрез адв.Н.Д.,***“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№ 87, представлявано
заедно от Изпълнителните Директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
ЕИК -**********, иск за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв, претърпени в резултат на
настъпилата при ПТП на 29.11.2014г
смърт на нейния внук А. Т. Т., ведно с акцесорните
претенции по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва и
разноски.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“87,ЕИК-
*********, да заплати на адв. Н.Н.Д. от ШАК,
с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №
********** и адрес на дейност: гр.София,
ул.“Хр.Белчев“2, ет.4,офис 4,
сумата 1130 лв. / хиляда сто и тридесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38
ал.2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ на ищеца по гр.дело № 127/2020г по описа на СлОС - Ц. Х.Л. с ЕГН - ********** .
ОСЪЖДА на Ц. Х.Л. ***,, с ЕГН -**********,***“АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№ 87,
представлявано от Изпълнителните Директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д.
Крумов, с ЕИК -**********, сумата от 572
лв - разноски за адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.
ОСЪЖДА на И.Щ.А.
***, с ЕГН -********** ***“АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№ 87, представлявано заедно от Изпълнителните
Директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, с ЕИК -**********, сумата от 1 716лв
- разноски за адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№ 87, представлявано
заедно от Изпълнителните Директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
с ЕИК -********** да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер 750 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: