Р Е
Ш Е Н
И Е №134
гр.Шумен,10.VІ.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети май 2019г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1. Зара Иванова
2.Ненка Цветанкова
при секретар: Галина Г.,
като разгледа в.гр.д.102/2019г. на Шуменския окръжен съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе предвид
:
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба от С.Т.Г.,ЕГН **********,с
процесуален представител и адрес за призоваване-адв.М.А.З.,***,
против Решение № 401/20.ХІІ.2018 г. по гр.д. № 857/2018г. по описа на
Районен съд-Нови пазар.
С това решение е уважен частично иска по чл.127а от СК,като
е постановено да бъде издаден международен паспорт на малолетното дете на
страните Г.С.Ц.и е дадено разрешение да пътува в чужбина,заместващо съгласието
на бащата,но не за пълния период за пътуване на детето в чужбина,поискан от
ищцата,а именно-неограничен брой пъти до навършване на 18 годишна възраст,а
само през определени периоди през
годината.
Уважен е и предявения НАСРЕЩЕН ИСК от ответника
С.Ц.С.,с процесуален представител и съдебен адрес:***,адв.Г.К.,ШАК,
с основание на иска по по чл.59 ал.9 от СК-за изменение на Решение № 246/14.ІV.2010г. по гр.д. №
3468/2009г. на Шуменския районен съд,в частта му досежно упражняването на родителските права над
детето Г.С.Ц.,с ЕГН **********,местоживеенето му,личните отношения с другия
родител и издръжката му.С
посоченото обжалвано решение на НПРС:
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над детето Г.С.Ц.,е предоставено на бащата С.Ц.С.,вместо
на майката С.Т.Г.;;
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на същото дете е определено при неговия баща и законен представител С.Ц.С.,***;
Определен е РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето Г.С.Ц.с майката С.Т.Г., както
следва:
През първите 3 месеца от влизане в сила на решението по
делото, всяка първа и трета събота и неделя
от 09,00ч. до 17ч., без преспиване;
През следващите 3 месеца - всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 09,00ч.в събота до 17ч.в неделя, с преспиване
при майката.
На основание чл. 59, ал. 8, т. 2 от СК са
определени следните защитни
мерки: преспиването на детето
да се осъществява на територията на град П. или град Н.П.;
На личните празници на детето - рожденият й
ден – 10.10 (десети октомври), ако е неучебен ден или първата събота и неделя
след него, от 10,00ч. до
18,00ч.;
След шестия месец от влизане в сила на
решението:
- всяка първа и трета събота и неделя от
09,00ч.в събота до 17,00ч.в неделя, с преспиване
при майката;
- втория ден от Коледните,
Новогодишните и Великденските
празници, както и по 5 (пет) дни през пролетната и коледната ваканция и по 30
дни през лятната ваканция, във време през което бащата не е в платен годишен
отпуск.
На основание чл. 59, ал.8, т.2 от СК, са определени следните защитни мерки за изпълнение на режима
на лични отношения между С.Т.Г. и детето
Г.С.Ц.: през времето, определено
за лични отношения през лятната ваканция ищцата може да извежда детето в
Република Гърция през първите 2 (две)
години за по 10 (десет) дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен
годишен отпуск, като го взема и връща в дома на бащата в гр.П.,община К.,обл.Ш.,ул.”..”№, а след това и по 5 (пет) дни през
пролетната и коледната ваканция и до 30 дни през лятната ваканция, като
разходите по пътуването на детето ще се поемат от майката С.Т.Г.;
Със същото първоинстанционно решение
е прекратена присъдената с Решение № 246/14.ІV.210г.по гр..д. №
3468/2009 г.на ШРС ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА
на детето Г.С.Ц., дължима от нейния баща С.Ц.С., в размер
на 80лв. Вместо това майката С.Т.Г. е осъдена ДА
ЗАПЛАЩА на Г.С.Ц., чрез нейния баща и законен представител С.Ц.С.,
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 130 лв.(сто и тридесет лева),
считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина за нейното изменяне
или прекратяване.
На основание
чл. 127а, ал.3 вр. с ал.1 от СК, е дадено разрешение детето Г.С.Ц., ДА ПЪТУВА с майка си С.Т.Г.,
с настоящ адрес в
Република Гърция:гр.А.,обл.А.,район А.,...,извън границата
на Република България,
до Република Гърция,до
навършване на пълнолетие, както следва:
през
първите 2 (две) години от влизане в сила на съдебното решение за 10 (десет) дни
през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като го
взема и връща в дома в гр.П.;
след това по 5 (пет) дни през пролетната и 5
(пет) дни през коледната ваканция и до 30 (тридесет) дни през лятната ваканция.
Със същото решение е постановено:
На
основание чл. 5, ал. 3 от ЗСВ, да се уведоми ДСП Нови пазар.,
относно необходимостта от издаване на направление по чл. 20, ал.2, т.1 от ППЗЗДт. Във вр. с чл. 23,
т.1 от ЗЗДт. до доставчика на
социални услуги – ЦОП Нови пазар,
управляван от Сдружение „Асоциация ЕС-О- ЕС жени и деца преживели насилие“ ,за
осигуряване
психологическа помощ на родителите и детето за подобряване на
взаимовръзката майка – дете, както и пълноценното приемане от детето Г.С.Ц.,
на новото семейство на майката С.Т.Г., за срок
от 6 (шест) месеца.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С.Т.Г. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.С.,
след приспадане на взаимно дължимото, направените от ответника по делото разноски в размер на 5лв. (пет
лева),както и да
заплати на основание чл.78ал.6 от ГПК
на РС Нови пазар, по сметка
на бюджета на съдебната власт, държавни
такси в размер общо на 187,20 лв. (сто осемдесет и седем
лева и двадесет стотинки).
Оплакванията
във въззивната жалба са за
неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение в
обжалваната му част,по съображения,подробно изложени в жалбата. Моли да бъде
отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да
бъде постановено друго,с което ДА НЕ СЕ ИЗМЕНЯ Решение № 246/14.ІV.2010г. по гр.д. №
3468/2010г. на ШРС и да се ОТХВЪРЛИ насрещния иск в частта,с която С.Ц.С. е
поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права над
малолетното дете на страните Г.С.Ц.. МОЛИ местоживеенето на детето да бъде
определено при майката ,на посочения от нея постоянен и настоящ адрес в
Република Гърция,а също и да бъде
определен режим на лични контакти на бащата с детето,както е предложен във
въззивната жалба, а С.Ц.С. да бъде осъден да заплаща на бившата си съпруга ежемесечна издръжка в размер на 150 лева
месечно.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от
насрещната страна по нея,с който приема
въззивната жалба за допустима,но я
оспорва по същество като неоснователна и недоказана .Моли да бъде
отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение и в обжалваната му част.Претендира да му бъдат
присъдени деловодните разноски.
Страните нямат нови
доказателствени искания.
С определение от
18.ІІІ.2019г. по в.гр.д. № 101/2019г.
настоящият
въззивен състав на ШОС е прекратил като недопустимо производството по
въззивната жалба в частта досежно депозираните в нея искания за определяне нов
режим на лични контакти на бащата с детето , както и за
осъждането му да заплаща издръжка на бившата си съпруга-жалбоподателката и
ищца по делото,като са изложени съответните съображения в тази връзка.Указано е
,че против частичното прекратяване
на производството по въззивната жалба може да се депозира частна жалба пред ВКС
на Република България ,в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение. Против частичното прекратяване на въззивното производство не е
постъпила надлежна жалба от страните,в съответния срок и ред,предвиден в ГПК.
С молба до ШОС от
16.ІV.2019г.,жалбоподателката С.Т.Г. уточнява петитума на въззивната си жалба,
в няколко пункта,а именно:
- Да бъде постановено решение във връзка с
искането й по чл.127а от СК,с което да се замести съгласието на бащата относно
даване разрешение на дъщерята на страните Г.С.Ц.да напуска пределите на
Република България и да пътува в чужбина с майка си С.Т.Г. в рамките на държавите-членки на ЕС,в
частност-Република Гърция,неограничен брой пъти ,до навършване на пълнолетие;
- Да бъде отменено Решение
№ 401/20.І.2018г.по гр.д. № 857 за 2018г.
на НПРС и вместо него да бъде постановено друго,с което да бъде
потвърдено/”да не бъде изменявано”/решение № 246/14.ІV.2010г. по гр.дело №
3468/2010г. на ШРС;
- Да бъде отменено изцяло
Решение № 401/20.І.2018г.по гр.д. № 857 за 2018г.на НПРС в частта,с която е
уважен насрещния иск на ответника С.Ц.С. ,с правно основание по чл.59ал.9 от СК,или,ако съдът не отхвърли насрещния иск,заместващото съгласие да бъде за 30
дни през лятната ваканция,когато бащата не е в платен годишен отпуск,както и по
10 дни през пролетната и 10 дни през коледно-новогодишните празници,като
майката го взема и го връща в дома в гр.П.,тъй като личните контакти на майката
с детето следвало да бъдат съобразени с постоянното й пребиваване в Република
Гърция.
Страните не сочат и не
представят пред въззивната съдебна инстанция нови доказателства.
Настоящият въззивен съдебен
състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност с оглед оплакванията
в жалбата,възраженията по нея в писмения отговор на насрещната страна и всички събрани по делото доказателства,прие
следното:
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице-ищца по първоначалния иск и ответна страна по насрещния
иск в първоинстанционното производство
,по реда и в срока по чл.259ал.І от ГПК
и отговаря на изискванията по
260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. ,
поради което е редовна и допустима.Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество,въззивната жалба се явява
частично основателна и доказана ,поради следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба
от С.Т.Г. ,с горните данни,с предявен иск иск
против С.Ц.С.,с горните данни,с правно основание на иска по чл.127а СК -за даване
на разрешение за задграничните пътувания на малолетното дете на страните Г.С.Ц., поради несъгласие
на другия родител-ответника и баща на детето .
Ищцата излага в исковата си
молба,че е майка
и законна представителка на детето Г.С.Ц., родена на *** г.,а ответникът е баща на същото дете.
През 2008 година страните сключили граждански брак,а през 2009г.,заедно с детето
заминали
за Република Гърция,по икономически причини.Там ищцата работела на три
места,а ответникът не работел,но се грижел за детето им с помощта и на своята
сестра,която също живеела в Гърция. Впоследствие започнал да упражнява системен физически тормоз
над ищцата,което наложило тя да потърси съдействието на полицията и той бил
арестуван.С влязло в сила решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2019г. на ШРС
,бракът между страните бил прекратен,
по вина на мъжа.Със същото решение упражняването на родителските
права спрямо детето били
предоставени на майката. Ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка
на детето, но реално не я плащал.
След изтърпяване на наложеното му от
гръцките съдебни власти наказание лишаване от свобода за упражняване на домашно
насилие над съпругата си,ответникът се прибрал в България и заживял в град П.,заедно
с майка си.
Твърди се в исковата молба,че след фактическата раздяла на родителите,
ищцата останала да живее заедно с детето Г.в Гърция. Ищцата нямала странична парична
помощ от близки и разчитала единствено на доходите от работата си,за да
отглежда дъщеря си.В непосредствените
грижи за детето,докато тя била на работа,й помагали нейната сестра и зет
й.Внезапно,през 2012г., бил открит нелек
здравословен проблем при детето-киста на гласните струни,което изисквало много
средства за медицински прегледи и изследвания.Ищцата решила те да бъдат
направени в България и се завърнала в страната заедно с детето,като по време на
многобройните медицински изследвания живеела с него на хотел.След приключване на
изследванията,резултатите от които били с благоприятен изход за
детето,ищцата предприела действия за
прибирането си в Гърция заедно с дъщеря си,тъй като единствено там имала
сигурна и доходна работа.Многократно
молела ответника да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина,но
последният отказвал.По това време ищцата била в добри отношения с
майката на ответника и при съществуващите обстоятелства
взела трудното решение да остави временно дъщеря си при нея. През времето докато детето живеело при
майката на ответника, ищцата изпращала пари за отглеждането му и постоянно се
интересувала от него. Прибирала се в България,за да го вижда,като
многократно умолявала бившия си съпруг и неговата майка да пуснат детето
да се върне при нея в Гърция ,но получавала категоричен отказ.
При
гореизложените обстоятелства ищцата
завела иска си по чл.127а от СК.
Ответникът
с писмен отговор по исковата молба
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и отрича истинността на твърденията на ищцата,че тя е водела с него разговори относно
издаването на задграничен паспорт на детето. Прави възражение, че в бракоразводното решение не е
постановено къде да е местоживеенето на детето ,а то не
следвало родителя,комуто са възложени родителските права. Позовава се на ТР от
3.VІІ.2017г. по ТД № 1/2016г. на ОСГК на ВКС според което”когато разглежда въпросите,свързани с пътуване на
дете в чужбина,съответно-с издаването на необходимите лични документи за
това,съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в
местоживеенето на детето,ако искането за
разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на
детето”.Тъй като ищцата не била
предявила иск с правно основание
чл.127ал.2 от СК,за определяне местоживеенето на детето по настоящ адрес
на ищцата в Р.Гърция,гр.А.,ул.”...,това обуславяло неоснователност на исковата
претенция по чл.127а от СК и моли този иск да бъде отхвърлен.
В
срока за писмен отговор по исковата молба, ответникът С.Ц. е
предявил по реда на чл.211 от ГПК насрещен
иск ,с който моли да бъде изменено решение №
246/14.ІV.2010г.по гр.д. № 3468/2010г. на ШРС в частта,с която упражняването на
родителските права над детето Г.С.Ц.е предоставено на майката С.Т. Г. и вместо това упражняването на същите права да бъде
предоставено на бащата С.Ц..Моли да бъде постановено местоживеенето на детето да бъде по постоянния адрес на бащата:гр.П.,община
К.,ул...,като се определи режим на лични
отношения на майката с детето,подробно описан в насрещния иск.Моли също да бъде
прекратена присъдената с бракоразводното решение на ШРС издръжка в размер на 80 лв месечно,която С.Ц.С.
е осъден да заплаща на малолетното си
дете Г.Ц., чрез неговата майка и законна представителка С.Г. и вместо това да бъде осъдена С.Т.Г. да
заплаща на дъщеря си Г.Ц. С.чрез нейния
баща и законен представител С.Ц.С.,месечна издръжка в размер на 130
лева,считано от датата на завежданетона иска ,ведно със законната лихва.
Твърди се в насрещния иск,че през 2012г., когато
ищцата се върнала с детето в България тя го оставила на неговите грижи и тези
на майка му, с която живеят заедно в едно домакинство в гр. П.,
по собствено нейно решение. От тогава, от 2012 г. детето живеело
с баща си и баба си по бащина линия, като през тези 6 години се е виждало с
майка си 3-4 пъти, по време на нейният престой в периода от 2012-2015 г.
Твърди, че майката е изпращала по
200лв. месечно парични суми за детето, както и дрехи и обувки, но те не
отговаряли на ръста му.
Сочи се в насрещния иск,че след завеждане на настоящото дело,делото майката преустановила контактите с детето и неговите
близки, с които то живее и че за изминалите години настъпило
отчужданеи между майката и детето.Последното желаело да живее в семейството на
своя баща.Към момента бащата на детето работел като
международен шофьор и получавал заплата , която му
позволявала да отглежда детето
пълноценно и да задоволява всички негови потребности.
Ищцата по пълвоначалния и ответница по насрещния иск ,с писмен
отговор го оспорва като неоснователен и недоказан.Отрича верността на твърденията в насрещния
иск и от своя страна
твърди,че за времето
докато живяла заедно с дъщеря си в Гърция, двете са били постоянно заедно и много привързани. Единствената пречка в момента да се вижда с
детето били бащата и бабата на детето
по бащина линия, които
създавали негативни настроения
в него спрямо
майка му. Не оспорва обстоятелството,че се
виждала с детето само по време на престоя си в България,но
това била
единствената й възможност. При всички опити да контактува с детето майка му срещала съпротива от страна на неговата баба по бащина линия и баща
му,които ограничавали
контактите й с детето и това била причината за
твърдяното в насрещния иск
отчуждение. Оспорва
претенцията на в насрещната искова молба за предоставяне упражняването на родителлските
права над детето на бащата,тъй като както и сам той твърдял, отсъства от България и дома си по
2-3 месеца и през цялото време детето се отглеждало
от неговата баба. Твърди, че бащата нарушавал
правата на детето им, като ограничавал
контактите на майката с него, в т.ч и с отказ за издаването на задграничен паспорт и путъването му в чужбина.
Счита,че в
интерес на детето е то да живее при нея, както и то да контактува с баща си,
но като родител, на който е предоставено упражняването на родителските права
спрямо детето ,тя имала и правото на свободно придвижване, защото СК не
ограничавал родителя ,на
когото са предоставени родителските права да ги упражнява само на територията на
РБ, както и самия родител да живее и работи само на територията на РБ, особено
предвид обстоятелството, че вина за прекратяване на брака има мъжът.
С оглед направените възражения, ответницата по насрещния иск моли да се
отхвърлят претенциите на ищеца по насрещния иск.
Безспорно установени по делото по делото,са следните фактически
обстоятелства:
Страните по делото са бивши
съпрузи,като бракът им е сключен през 2008 г.На 10.Х.2008г. се ражда детето им Г.С.Ц..През 2009г.,заедно с детето заминали
за Република Гърция,по икономически причини.Там ищцата работела,а ответникът не бил на работа,но се грижел за детето им с помощта и на своята
сестра,която също живеела в Гърция. Впоследствие той започнал да упражнява системен физически
тормоз над ищцата,което наложило тя да потърси съдействието на полицията и той
бил арестуван.Видно от приетото като доказателство копие на решение по дело № 3033/27.06.2009 г. на околийския съд на Халкида,Р.Гърция,ответникът
по първоначалния иск е осъден за 1/ домашно насилие телесни
повреди; 2/ домашно насилие заплаха и 3/ наругаване, причинено на С.Г. на
26.06.2009 г. Ответникът е осъден по
първото обвинение на 2 години затвор, по второто обвинение на 8 мес.затвор и по
третото обвинение на 8 мес.затвор. Определено е едно общо наказание на
подсъдимия от 2 год.и 8 мес.затвор, като наложеното наказание за нарушаване на
текстове по Закон 3500/06 (закон за справяне с домашното насилие), чиято
процедура препраща към наказателно процесуалният кодекс. С това решение
ответникът е осъден да заплати обезщетение за морални вреди на пострадалата в
размер на 1000 евро. С решението е постановено, наказанието да не се прекъсва и
да не се превръща в глоба.
С влязло в сила решение
№ 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009г. на Шуменския районен съд,бракът между страните бил
прекратен, по вина на мъжа,като решаващите мотиви за това
,изложени в бракоразводното решение са”безконтролно и агресивно отношение на
мъжа по отношение на ищцата,нанасял и побои нееднократно,а освен това не е ангажиран с
издръжката на детето”. Със същото решение упражняването на
родителските права
спрямо детето били
предоставени на майката. Ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка
на детето, но реално не я плащал.Доказателства за обратното не са представени от негова
страна. По време на бракоразводния процес ответникът изтърпявал наказанието си
в Гърция,се което се прибрал в България.След развода майката и детето
продължили да живеят в Гърция.Там тя работела,а за отглеждането на детето ,през
времето,когато била на работа,й помагали сестра й и зет й.
Внезапно,през 2012г., бил открит нелек здравословен проблем при
детето-киста на гласните струни,което изисквало много парични средства за
медицински прегледи и изследвания.Ищцата решила те да бъдат направени в
България и се завърнала в страната заедно с детето. На 28.05.2012 г. е направено образно
изследване, компютърна томография на шийна област в МБАЛ „...“ гр. В., където
са направени съответните констатации. След приключване на
изследванията,резултатите от които били с благоприятен изход за
детето,ищцата предприела действия за
прибирането си в Гърция заедно с
дъщеря си,тъй като единствено там имала сигурна и доходна
работа.Многократно молела ответника да
даде съгласие за пътуване на детето в чужбина,но последният отказвал.По това
време ищцата била в добри отношения с майката на ответника и при съществуващите
обстоятелства взела трудното решение да остави временно дъщеря си при нея.
Безспорно
е установено по делото ,че след 2012
година майката постоянно търсела контакти с детето по телефона,когато
е в Гърция и лично-когато си идвала в България ,само за да го види и да
прекарат известно време заедно.Това твърди и самото дете в изявленията си пред
социалните работници при ДСП-Нови пазар,изготвили и представили пред НПРС
Социален доклад.През
времето ,докато детето е
живяло при баба си по бащина линия в гр.П., майката изпращала
пари и дрехи за отглеждането му и постоянно се
интересувала от него. Прибирала се в България,за да се среща с него ,като многократно ги умолявала да пуснат детето да
се върне при нея в Гърция но получавала отказ. След 2012 година майката
си идвала отново през ваканциите с
намерение да вземе дъщеря си обратно в Гърция.При тези посещения оставала при свои близки и роднини в гр. Н.П.,
а веднъж ходила с детето на почивка на
море. В продължение на първите 4
години тя си идвала всяко лято
или през есента с очакване, че ще получи разрешение от бащата то да пътува в чужбина /Гърция/ с
майка си, но последният отказвал да даде такова.Твърдението на бащата,че майката е
искала съгласие и разрешение от него за излизане на детето в чужбина само веднъж,през
2015 година и оттогава не е искала такова разрешение,се опровергава от всички
данни по делото,включително и от факта,че искът по чл.127а от СК е заведен
преди година-през м.май 2018 г. и въпреки това бащата и до момента не е дал
такова разрешение. Освен това
единствената установена по делото причина,поради която детето след
извършените му медицински изследвания е оставено временно при баба му В Н.П.,е
именно отказът на неговия баща и бивш съпруг на майката да даде съгласието си
за пътуването му зад граница. Свидетелката
Е.С.,сестра на ответника,сочи в показанията си,че брат й не дава съгласие за пътуване на детето
в чужбина,защото то самото не желаело.Според нея той дори отказвал и
краткотрайно посещение,на гости.Същият извод може да се направи и от
изявленията и обясненията на ответника ,дадени по реда на чл.176 от ГПК.
Майката на детето живее
на постоянен и настоящ
адрес *** № . Имотът е жилище под наем и представлява къща на един етаж, на ул. „..“ №
, собственост на Е.Ц.и Й.Ц.. Тя живее в това жилище
заедно със съжителят си З.М.С.от алжирски гражданин, съгласно надлежно
регистриран договор за съжителство № 1443/04.01.2008 г. Двамата имат родено от съжителството
си дете Р.
С., родено на *** г.,вече на две години и половина.
Видно от писмените доказателства,майката на
детето Г.има постоянни доходи от работата си в два нейни регистрирани търговски
обекта-магазини за дрехи. Съгласно представения като доказателство данъчен документ от данъчната служба на А.,
за периода от 01.08.2018 г. до 30.09.2018 г.т.е за един месец, тя е
декларирала приходи от дейността си в размер на 5 024 евро.
Понастоящем детето на
страните живее
в гр. П., ул. ..., заедно с баща си и баба си по бащина линия. Този дом е
съсобствен между него, майка му, брат му и сестра му, като на единия от етажите
живее той с дъщеря си Г.и с майка си.
Към
настоящия момент детето Г.С.Ц., на 10 год. учи в СУ „...“ В гр. Н.П., в .. клас
през учебната 2018/2019 г.
Бащата на детето работи при ЕТ „В.В.“, на длъжност „шофьор,
товарен автомобил (международни превози)“ от 08.03.2017 г. и получава месечно трудово възнаграждение в
размер на 550лв.
Поради характера на работата
си,ответникът отсъства трайно от дома си
за периоди от по 3-4
месеца,когато е в чужбина ,като се завръща В Н.П. за по един месец.През
отсъствията му за детето се грижи неговата баба-св.Г.. Според представения по
делото Социален доклад,изготвен от ДСП-Нови пазар,тя работи като професионален
приемен родител по проект”Приеми ме”към Община Н.П.и до зимата на 2018 година отглеждала в дома си дете на 5 години,което
към момента е напуснало приемната грижа поради осиновяване.Когато е у дома си ,ответникът полагал необходимите
грижи за детето си.Осигурявал му и
съответните средства,необходими за отглеждането и възпитанието му.
В посочения Социален доклад,липсват констатации
и анализи за връзките и отношенията между детето и неговата майка.
В представената по делото Индивидуална
оценка на детето,изготвена от ИСДП,ДЦЗП”Зона Закрила”гр.Ш.е посочено,че „при
разговор относно родителите,то се затваря и споделя,че не помни за живота си с
майката.Заявило,че желае да продължи да живее с баща си,където има
приятели...Детето се страхува от това,че ако отиде при майка си,тя няма да му разрешава да се вижда с баща си”. Липсва
какъвто и да е анализ и в двете изложения на
социалните работници и психолози на какво се дължи този страх и може ли да е продиктуван от външни
внушения,тъй като по делото няма посочен или установен нито един конкретен факт
за създаване на пречки от майката детето да се вижда с баща си.Индикация,че са
правени опити отвън за внушаване на негативни чуства на детето към майката му е изявлението му,че майката „постоянно я питала къде иска да
живее и се подмазва,че ще и купи
всичко”.В същото време това дете се хвали и изразява радост пред социалните
работници/в социалния доклад на ДСП-Нови пазар/,че й се купува всичко
необходимо
от магазин „*” и дори преди дни баща
й и купил нов мобилен телефон”.Т.е. на същото дете не са чужди радостите от материалните подаръци,които получава .Различната му преценка се дължи единствено
на отношението й към този, който ги прави. Явна е създадената у него предварителна негативна нагласа към даденото
от майката и казаното от него дори като израз напълно съвпада със свидетелските
показания в тази връзка на бабата на
детето -св.Г..При сравнение на двете съвпадащи
изявления ,повече от очевидно е
влиянието и въздействието върху детето на бабата по бащина
линия,респ.отрицателните й оценки и внушения за това, което прави за детето
майка му и неглижирането на нейните
усилия и опити да се сближи с детето си и да му помага.
В посочената Индивидуална оценка се излага,че са използвани „техники и
тестови материали,от които е видна емоционалната близост на детето към неговия
баща,когото определя и като значим възрастен”.Изложено е също,че „детето е
наясно с чувствата си към баща си ,но й е трудно да определи тези чувства към
майка си.Казва,че е обидена на майка
си,че я оставила,а тя заминала за Гърция.Казва,че желанието й било и майка й да остане да живее в България”.Тези
констатации са направени от проведени разговори с детето и неговата баба.Видно
от нейните свидетелски показания в първоинстанционното производство,както и от
обясненията на бащата,дадени по реда на чл.176 от ГПК,никой от двамата не е
разговарял откровено с детето за тези причини и истинските мотиви на
майката,при което съзнателно са насадили
у същото чувства на обида към майката за
изоставянето му и пренебрегването му от нейна страна. Именно това,както и
съзнателно създаваните пречки за майката да се вижда с детето ,както и да го взема със себе си,дори когато е в
България/описаният случай на 26.ХІ.2018г./,неминуемо са довели до известно
отчуждение на детето от майката.Това отдалечаване обаче,според всички данни по
делото,включително и тези по социалните доклади и психологически оценки,не само
че не е трайно,но все още не е и осъзнато като такова,като се наблюдава само „несигурна привързаност на детето
към фигурата на майката”/Индивидуалната оценка за детето -л.146 гр.д.857/2018г.
на НПРС/.
При установените по делото факти и
обстоятелства,настоящият въззивен
съдебен състав намира за напълно
необоснован и незаконосъобразен направения от районния съд извод,че като е оставила през 2012 година детето си
временно под грижите на неговата баба по бащина линия,майката на детето е проявила” родителско
бездействие относно изпълнението на съдебното решение” и „което родителско бездействие в защита на интересите
на детето, съдът преценява като равностойно и на родителско неглижиране,
доколкото не ищцата не откликва на потребностите на детето, а самото й
поведение води до нарушаване на вече установената връзка на привързаност между
майка и дъщеря, изграждана през първите три години от живота на детето.
Всъщност налице е изоставяне на детето от майката, поверяване на
грижите за него на неговата баба и баща, без
майката да присъства активно в живота и развитието на детето през годините,
когато връзката дете – майка е най – необходима, а именно до 7 година от
развитието му.” Същевременно,в противоречие с тези свои изводи,районният съд излага,че „ Единствената
цел на ищцата по делото е била да изведе дъщеря си извън границите на България
и да заживеят заедно в Гърция.”
Не отговаря на установените данни по делото
фактическият извод на районния съд,че „оставяйки
детето си при баща му и след като получила от него отказ за издаване на
документи, необходими за напускането на страната от детето – международен
паспорт и съгласие на другия родител, ищцата не е предприела никакви действия
по закон, които да защитят правата и интересите на дъщеря й. Примирила се е с
фактическия отказ на другия родител и е оставила детето си, въпреки, че
родителските права са й били предоставени .От това
съдът намира, че ищцата като майка не е предприела необходимите по закон
действия за защита на детето си и неговите интереси.”и че...”Това от гледна точка на ищцата не е било
трудно”. Установено е
по делото,че опити да убеди доброволно бащата да даде съгласието си за
извеждане на детето в Гърция ищцата е правила многократно и всеки път е
получавала отказ.Това ,че не е предприела веднага съдебни дела,не означава,че
се е примирила.Не съществува законен начин за майката да изведе детето без
съгласието на бащата или без друг ,предвиден в закона документ,заместващ съгласието му. Както вече
беше споменато,дори и една година след завеждане на иска по чл.127а от СК,такова доброволно съгласие от бащата не е дадено.Вместо това ответникът по
първоначалния иск оспорва този иск като недопустим и неоснователен и е завел
насрещна искова молба ,с искане за промяна на решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на
ШРС,относно упражняването на родителските права над детето Г.С.Ц.,за определяне на неговото местоживеене,за
промяна в режима за личните отношения на единия родител с детето-този на когото
не е предоставено упражнянето на родителските права,както и за издръжката за
детето.
Настоящият въззивен състав намира насрещната искова молаб за неоснователна и недоказана,поради следното:
По насрещния иск за изменение на решение
№ 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. №
3468/2009г. на ШРС,в частта относно упражняването на родителските права над
детето Г.С.Ц.,като същото бъде предоставено на бащата С.Ц.С.,вместо на
майката С.Т.Г.:
За да се уважи този иск,е необходима
доказана промяна в
обстоятелствата,мотивирали съда при постановяване на първоначалното му решение.Настоящият
съдебен състав намира,че такива изменени обстоятелства,налагащи промяна на
решението в посочения смисъл,не са налице.Вярно
е,че от края на 2012 година са изминали
шест години,през които детето се е адаптирало към средата ,в която понастоящем
живее.Оттук и изразеното от него желание да остане в тази
среда ,тъй като до някаква степен се е
отчуждило от майка си.Не се установи по делото до каква степен и в какво точно
се изразява това отчуждение и дали се касае
именно за отчуждаване или за друго прикрито емоционално отношение към
майката-обида,ревност и тъга по нея. Причина за това са все по-спорадичните
контакти на детето с майката,поради трайния и дълбок личен конфликт между
двамата родители.Като повлияни от този конфликт,бащата на детето и неговата баба
осъществяват поведение,което на практика
отчуждава детето от майката ,както с преки действия,откази,бездействия и внушения,така и като не съдействат по никакъв
начин за осъществяване на по-чести контакти на детето с майката
и на формиране у
него желание за такива контакти,което би ги сближило.Безспорно подобно поведение на бащата на детето и
неговата баба,не е в интерес на детето,което все още има нагласа за пълноценни
контакти и с двамата родители,като то ”несъзнателно проектира визия за цялостно
семейство,но я подтиска предвид осъзнаване на реалността”/Индивидуална оценка
за детето –л.148 от гр.д.857/2018г./
Наред с изложеното по-горе,следва да
се отбележи и следното:
Промяната в упражняването на
родителските права се налага,ако родителят,на когото се предоставено това
упражняване ,поради едни или други настъпили обстоятелства не може пълноценно
да ги упражнява.В случая не са налице такива обстоятелства.И двамата родители
имат материални възможности и условия за отглеждането на детето,но бащата отсъства всеки 3-4 месеца в
годината,работейки като шофьор на международни превози в чужбина.Или общо за
една година той присъства в дома си около три месеца.През това време детето се
отглежда и възпитава от своята баба по майчина линия.Т.е. на практика ,около 9
месеца в годината бащата няма възможност лично да упражнява родителските права
над детето. В същото време майката на
детето работи в Гърция работата й позволява всеки ден преди и след работния ден да е при детето
си.Обстоятелството,че има регистрирано съжителство с друг мъж и дете от
него-момиченце на две години и половина,не представлява никаква пречка за
отглеждане от тях и на другата й дъщеря от първия й брак на С.Г.-Г.,която сега е на 10
години респ.да упражнява родителските права над нея лично.От интерес и на двете
деца,които са сестри ,е да растат заедно.
Съгласно закона и константната
съдебна практика,преценката досежно
упражняването на родителските права,местоживеенето на детето и личните
отношения с него на родителя,комуто не е предоставено упражняването на родителските
права,следва да се извършва изключително с оглед защита интересите на
детето,като тя е комплексна и следва да се вземат предвид всички конкретни
,установени по делото обстоятелства,които са от значение за интересите на
детето-в тяхната съвкупност.В разпоредбите на чл.59ал.4 от СК и пар.1,т.5 от ДР
на ЗЗакрила на детето са посочени само
най-съществените от релевантните
за тази преценка обстоятелства,без да са изброени
изчерпателно,като не са и степенувани.Желанията и чувствата на детето са само
част от тези обстоятелства и се вземат в предвид и преценяват в съвкупност с
всички останали релевантни и конкретно установени обстоятелства по
делото.Чувствата на детето и желанието
му/нежеланието му да живее или да има контакти с единия или с другия родител
следва да се вземат в предвид и съдът следва да ги зачете,но не е обвързан
изцяло от тези желания,ако има други установени решаващи фактори за
преценката.Още повече,когато се установи,както въззивният съд намира в
конкретния случай,че детето понастоящем
е в крайно объркана ситуация,няма ясна и категорична нагласа и силно е повлияно
от близките си,при които живее понастоящем.Следва да се отчита и все още
крехката му възраст,при която лесно се
променя психоемоционалното му състояние и нагласа и все още е лишено от пълната
възможност да преценява ситуацията и взаимоотношенията на родителите си.При
това по никакъв начин то не е подпомогнато от баща си и своята баба,а точно
обратното.
С оглед на
гореизложеното,настоящият въззивен съдебен състав намира,че искът за
промяна на посоченото решение на
ШРС досежно упражняването на родителските
права над детето Г.,е неоснователен и недоказан.
Следва местоживеенето на детето да бъде определено
при неговата майка,на постоянния й и настоящ адрес в Република Гърция.
При това положение,неоснователен и
недоказан се явява и предявеният насрещен иск за промяна на посоченото
бракоразводно решение в частта досежно издръжката,която бащата следва да
заплаща на малолетното си дете Г.,чрез неговата майка и законна представителка С.Г..
Въззивният съд намира,че след
като упражняването на родителските
права над детето Г.следва да се осъществява от майката и местоживеенето на
същото дете се определя при нея,на адреса,на който тя постоянно живее, разрешението
по чл.127а от СК за пътуване на детето в чужбина следва да бъде дадено за неопределен брой пътувания,с изключение на
времето,през което по закон и въз основа на влязло в сила съдебно решение бащата има право на лични контакти със същото
дете.
Настоящият съдебен състав намира,че при
установената фактическа обстановка по делото,са налице нови обстоятелства,които налагат изменение на решение
№ 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. №
3468/2009г. на ШРС,в частта досежно определения режим на лични отношения на
бащата с детето Г..Следва да бъде определен нов режим на лични отношения на
бащата с детето,както следва:
През първите 3 (три) месеца от влизане в сила
на решението по делото, всяка първа ,втора и трета
събота и неделя от 09,00ч. до 11ч., с
преспиване при бащата и негово задължение да го връща при
майката след
изтичане на определенотовреме;
През следващите 3 (три) месеца - всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч.в събота до 11 ч.в
неделя, с приспиване при бащата и задължение от негова страна след това да връща детето при майката;
На личните празници на детето - рожденият й
ден – 10.10 (десети октомври), ако е неучебен ден или първата събота и неделя
след него,детето следва да е при бащата в гр.П. всяка нечетна година,с преспиване и
задължение след края на рождения ден да
връща детето при майка му ;
След
шестия месец от влизане в сила на решението:
- всяка първа и трета събота и неделя от
09,00ч.в събота до 11,00ч.в неделя, с
приспиване при бащата и задължение след това да връща детето при майката;
- на Коледните и Новогодишни празници-всяка нечетна
година,с преспиване при бащата,включително и през дните,разделящи Коледните от
Новогодишните празници ,със задължението
да връща детето при майката след края на последния празничен Новогодишен ден;
През Великденските празници-всяка нечетна
година –с преспиване при бащата,със задължение от негова страна да връща детето
при майката след края на последния празничен ден,
както
и по 5 (пет) дни през пролетната и коледната ваканция и по 30 дни през лятната
ваканция, във време през което майката не е в платен
годишен отпуск,с преспиване при бащата ,със задължение на последния да връща след това детето при майка му в
последния ден на всяка от трите ваканции.
Всички разходи по пътуването на детето при
осъществяване на личните отношения на бащата с него ще се споделят от двамата
родители,а именно:при пътуването му от Гърция за България-от майката,а при
връщането му от България в Гърция-от бащата.
За в бъдеще, при
изпълнение на съдебното решение досежно упражняването на родителските
права,местоживеенето на детето и осъществяване на определения режим на лични
отношения на единия родител с детето, в изключителен интерес на това дете
е и двамата родители да положат
максимални усилия това да става без конфликти,като се избягва намесата на
полицейски и други репресивни органи на реда и се спазва точно предписания от съда режим на лични контакти,който може да
бъде променян само по доброволен начин от родителите на детето,по взаимно съгласие. Следва да се
отчита ефектът на принудата при
изпълнението на съответния режим на лични отношения,с оглед крехката все още възраст
на детето,конкретното му развитие и зрялост ,като родителите следва да направят всичко необходимо
и зависещо от тях детето да приеме
спокойно и с радост необходимостта да общува пълноценно и с двамата си родители
и да
бъде благодарно и на двамата си родители за полаганите
грижи за него.
С оглед
и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното
първоинстанционно решение в посочените по-горе части се явява
неправилно-необосновано и незаконосъобразно,поради което в същите части следва
да бъде отменено.Вместо това следва да бъде постановено друго,с което първоначалният
иск да бъде уважен и в частта ,с която е поискано заместващото съгласие за
пътуване на детето в чужбина, да бъде дадено за неограничен брой пътувания на
детето с майка му до Република Гърция,като се изключат дните,определени със
съдебното решение за лични отношения на бащата с детето. Едновременно с това
следва да бъде определено местоживеенето
на детето при майката,на посочения от нея
постонянен и настоящ адрес в Република Гърция л
Насрещният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в посочените
по-горе части,като бъде допуснато изменение на Решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на
ШРС,само в частта досежно определения режим на лични отношения на бащата с
детето Г.,като бъде определен нов режим
на лични отношения на бащата с детето,така,както е посочен по-горе.
При този
изход на спора,на жалбоподателката
следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски за двете съдебни инстанции,съобразно
съществуващите по делото разходно-оправдателни документи,според които общият
размер на деловодните разноски възлиза на 148/сто четиридесет и осем/ лева.Тези
разноски следва да бъдат заплатени от ответника
по първоначалния иск и ищец по насрещния иск, явяващ се във
второинстанционното производство въззиваема страна.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 401 от
20.ХІІ.2018г. го гр.д. 857 за 2018 г.на НПРС в ЧАСТТА,с която :
Изменя на основание чл. 59, ал.9 от СК,
постановените по Решение по гБ.д. № 3468/2009 г. на РС Шумен №
246/14.04.2010 г., ВЗС на 10.05.2010 г., по отношение на детето Г.С.Ц.,с ЕГН ********** родителски
права, лични отношения, местоживеене и издръжка, както следва:
Предоставя
упражняването на родителските права спрямо детето Г.С.Ц.,
на неговия баща и законен представител С.Ц.С., ЕГН **********,***;
Определя
местоживеенето на детето Г.С.Ц., при нейния баща и
законен представител С.Ц.С.,с ЕГН **********,***.
Определя на майката С.Т.Г.,с ЕГН**********,с
настоящ адрес : Република Гърция:гр.А.,обл.А.,район А.,...,
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето Г.С.Ц., както
следва:
През първите 3 (три) месеца от влизане в сила
на решението по делото, всяка първа и
трета събота и неделя от 09,00ч. до 17ч., без приспиване;
През следващите 3 (три) месеца - всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч.в събота до 17ч.в неделя, с
приспиване при майката.
Определя на основание чл. 59, ал. 8, т. 2 от СК, следните защитни мерки: приспиването на детето да се осъществява на
територията на град П. или гр.Нови пазар.
На личните празници на детето - рожденият й
ден – 10.10 (десети октомври), ако е неучебен ден или първата събота и неделя
след него от 10,00ч. до 18,00ч.;
След шестия месец от влизане в сила на
решението:
- всяка първа и трета събота и неделя от
09,00ч.в събота до 17,00ч.в неделя, с приспиване при майката;
- втория ден от коледните, новогодишните и
великденските празници, както и по 5 (пет) дни през пролетната и коледната
ваканция и по 30 дни през лятната ваканция, във време през което бащата не е в
платен годишен отпуск.
На основание чл. 59, ал.8, т.2 от СК,
определя следните защитни мерки за изпълнение на режима на лични отношения
между С.Т.Г. и детето й Г.С.Ц., през
времето, определено за лични отношения през лятната ваканция ищцата може да
извежда детето в Република Гърция през първите 2 (две)
години за по 10 (десет) дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен
годишен отпуск, като го взема и връща в дома в гр.П.,община К.,обл.Ш.,
ул. „..”№, а след това и по 5 (пет) дни през
пролетната и коледната ваканция и до 30 дни през лятната ваканция, като
разходите по пътуването на детето, ще се поемат от майката С.Т.Г..
ПРЕКРАТЯВА присъдената с Решение по гр.д.
№ 3468/2009 г. на РС Шумен № 246/14.04.2010 г., ВЗС на 10.05.2010 г.,
ежемесечна издръжка на детето Г.С.Ц., дължима от нейният баща С.Ц.С.,
чрез майката С.Т.Г., в размер на 80лв.
ОСЪЖДА
С.Т.Г., ДА ЗАПЛАЩА на Г.С.Ц., чрез нейния баща и
законен представител С.Ц.С., ежемесечна издръжка,
в размер на 130 лв.(сто и тридесет лева), считано от влизане в сила на съдебното
решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпването
на законна причина за нейното изменяне или прекратяване.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал.3 вБ. ал.1 от СК на детето Г.С.Ц.да пътува с
майка си С.Т.Г., извън границите на Република България,до Република Гърция,до навършване на пълнолетие,
както следва:
през първите 2 (две) години от влизане в сила
на съдебното решение за 10 (десет) дни през лятната ваканция, когато бащата не
е в платен годишен отпуск, като го взема и връща в дома в гр.П.;
след това по 5 (пет) дни през пролетната и 5
(пет) дни през коледната ваканция и до 30 (тридесет) дни през лятната ваканция.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С.Т. Г., ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.С.,след
приспадане на взаимно дължимото, направените по делото разноски в размер на
5лв. (пет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, С.Т.Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на РС Нови пазар., по сметка на бюджета на съдебната власт, държавни такси върху в
размер общо на 187,20 лв.
(сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки).
ВМЕСТО
ТОВА ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал.3 вБ. ал.1 от СК на детето Г.С.Ц., Г.С.Ц.,с ЕГН **********, да пътува с майка
си С.Т.Г., извън границите на Република България,до Република Гърция,до навършване на пълнолетие, неограничен брой пъти,с
изключение на дните,които със закон или влязло в сила съдебно решение са
определени за осъществяване на лични отношения на детето Г.С.Ц.с нейния баща С.Ц.С.;
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето С. Д.Ц. при майка му С.Т.Г.,на
постоянния и и настоящ адрес,понастоящем: Република Гърция:гр.А.,обл.А.,район А.,...,а ако този адрес бъде променен,респ.на друг неин
постоянен или настоящ адрес в Република Гърция;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.Ц.С. с детето му Г.С.Ц.,както
следва:
През
първите 3 (три) месеца от влизане в сила на решението по делото, всяка първа ,втора и трета събота и неделя от 09,00ч. до 11ч.,
с преспиване при бащата и негово задължение да
го връща при майката след изтичане на
определенотовреме;
През следващите 3 (три) месеца - всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч.в събота до 11 ч.в
неделя, с приспиване при бащата и задължение от негова страна след това да връща детето при майката;
На личните празници на детето - рожденият й
ден – 10.10 (десети октомври), ако е неучебен ден или първата събота и неделя
след
него,детето следва да е при бащата в гр.Пвсяка
нечетна година,с преспиване и задължение след края на рождения ден да връща детето при майка му ;
След шестия месец от влизане в сила на
решението:
- всяка първа и трета събота и неделя от
09,00ч.в събота до 11,00ч.в неделя, с преспиване
при бащата и
задължение след това да връща детето при майката;
- на Коледните и Новогодишни празници-всяка нечетна
година,с преспиване при бащата,включително и през дните,разделящи Коледните от
Новогодишните празници ,със задължението
да връща детето при майката след края на последния празничен Новогодишен ден;
През Великденските празници-всяка нечетна
година –с преспиване при бащата,със задължение от негова страна да връща детето
при майката след края на последния празничен ден,
както
и по 5 (пет) дни през пролетната и коледната ваканция и по 30 дни през лятната
ваканция, във време през което майката не е в платен
годишен отпуск,с преспиване при бащата ,със задължение на последния да връща след това детето при майка му в
последния ден на всяка от трите ваканции.
Всички разходи по пътуването на детето при
осъществяване на личните отношения на бащата с него ще се споделят от двамата
родители,както следва:при пътуването му от Гърция за България разходите се
поемат от майката,а при връщането му от
България в Гърция-от бащата.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск в останалата му част,като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА С.Ц.С.,с горните данни,да заплати на С.Т.Г. направените от нея
деловодни разноски за двете съдебни инстанции,възлизащи общо 148/сто
четиридесет и осем/ лева-заплатени
държавни такси.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на Република България,в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове :1.
2.