№ 7
гр. Асеновград, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:И. Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.ова
като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Административно наказателно
дело № 20225310200348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 41/11.05.2022 г. издадено от Директора на
ОДБХ-Пловдив д-р И. Бонев Шиков на ЕТ ***- А.А.–А. П.“ ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. А. П. ЕГН:
********** на основание чл. 417 ал.2, във вр. с ал.1 т Закона за ветеринарно
медицинската дейност е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 132 ал.1 т.18
от ЗВМД.
Недоволна от горното постановление е останала А. П. и е депозирала
жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и
в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. В. се сочи, че НП е
незаконосъобразно и необосновано, като се навеждат твърдения за допуснати
в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, както и се твърди неправилно
приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му
отмяна. Алтернативно се претендира за маловажност на нарушението и
респективно за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Ответната страна ОДБХ-Пловдив се представлява от юрк. Цонев, който
моли за потвърждаване на НП като обосновано, законосъобразно и правилно.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
ЕТ “***-А.А.-А. П.”, притежавал няколко птицевъдни ферми, които били
регистрирани по Закона за ветеринарномедицинската дейност с издадени
надлежни удостоверения. Едната от тях се намирала в с. Богданица община
Садово.
На 23.03.2022 г. били извършена проверка на посочения животновъден
обект от екип от инспектори при ОДБХ- Пазарджик - свидетелите д-р Б. М. и
д-р А. Б.. Горната проверка била възложена на същите със Заповед № РД 11-
524/21.03.2022г. на Изпълнителния директор на БАБХ. В обхвата на
възложената контролната дейност влизала проверка в птицевъдните обекти на
територията на ОДБХ Пловдив.
Във връзка с възложените им задачи по тази заповед, на 23.03.2022г.
сутринта, двамата инспектори от ОДБХ - Пазарджик, първо посетили
птицефермата на ЕТ “***”, находяща се в гр. Асеновград на пътя за
с.Моминско, местността „Чалтика”, която проверка не е предмет на
обжалваното НП и съответно на делото, но има значение с оглед цялостния
контекст на фактическата обстановка. След посещението на този
животновъден обект инспекторите придружени от А. П., собственик на ЕТ
*** - А.А. - А. П.” и св. Д.П., които ги съпроводили със собствен автомобил,
се придвижили до птицефермата на ЕТ “***”,находяща се в с. Богданица. На
мястото, на двамата инспектори били дадени калцуни и еднократно облекло.
В хода на проведения разговор А. П. съобщила на двамата проверяващи, че не
могат да влязат вътре в животновъдния обект – включително в т.н. „черна” и
„бяла” зони, а могат само да го обходят от външната страна на оградата, като
изразила притеснение за епизоотичната обстановка в страната и опасността от
пренасяне на зараза, както и с действащия комплекс от мерки, обективиран в
плана за биосигурност на обекта. В крайна сметка проверяващите счели, че
не ги допускат в обекта и извършили обход и оглед единствено от външната
страна на оградата на животновъдния обект, като в хода на проверката бил
попълнен контролен чек-лист. В последствие, проверката продължила вече в
офиса на ЕТ в гр. Пловдив и в присъствие на св. Райчо Тодоров Георгиев,
работещ като ветеринарен лекар в ЕТ ***, където били предоставени всички
изискани документи и бил съставен констативен протокол. От проверяващите
инспектори бил съставен и доклад, включващ проверката в обектите на ЕТ
***, като с писмо от 07.04.22г. материалите били изпратени по компетентност
на Директора на ОДБХ Пловдив. Преписката била разпределена на св. И. Д.
К., работещ като Началник отдел ЗЖ при ОДБХ – Пловдив. Същият счел, че в
съставения констативен протокол № 0005505/23.03.2022г. се съдържат
достатъчно данни за извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД, за
което съставил АУАН. Актът бил съставен в присъствието на А. А. П. като
собственик на ЕТ *** и същата го подписала без възражения. Писмени
възражения обаче били подадени в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, като в тях
жалбоподателят възразил, че не е отказван достъп на проверяващите до
обекта, но същите са отказали да изпълнят мерките за биосигурност, въведени
с утвърдения план за биосигурност в обекта и по конкретно отказали са да
преминат през мокрия санитарен филтър с преход от „черна“ към „бяла“ зона,
поради което и не са допуснати във вътрешността на обекта и помещенията за
2
отглеждане на птиците. Възраженията били счетени за неоснователни и въз
основа на така съставения АУАН, въпреки депозираните писмени
възражения, било издадено и обжалваното НП № 41/11.05.2022г.,
При пълната проверка за законосъобразност съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила довели до
необоснованост на издаденото наказателно постановление, съображенията за
което са следните:
На първо място с НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.
132 ал.1 т.18 от ЗВМД. Словесното описание на нарушението в НП гласи, че
инспекторите не са били допуснати вътре в сградите, в които се отглеждат
животните, като по този начин не е осигурен достъп в животновъдния обект
на контролните органи от БАБХ. Няма спор, че при извършената проверка на
23.03.2022г. контролиращите инспектори физически не са влезли в обекта, но
основното спорно обстоятелство, въведено с възражението е за причините за
недопускането, като се твърди, че самите инспектори не са пожелали да
изпълнят всички задължителни мерки за биосигурност и основно
преминаването през мокрия санитарен филтър с необходимата дезинфекция и
нова смяна на защитното облекло за влизане в „бялата зона“. Следва да се
има в предвид, че задължението на собствениците на ЖО по чл. 132 ал.1 т.18
от ЗМВД да осигуряват постоянен достъп на контролните органи, не
игнорира задължението им по чл. 132 ал.1 т. 3б от ЗВМД, а именно да
осигуряват и спазват мерките за биосигурност, още повече, че те имат личен
интерес от това, тъй като при проникване на зараза са заплашени от
опасността от загуба на популацията. Това възражение е било въведено още в
хода на административно-наказателната преписка, като е направено искане за
събиране на гласни доказателства и са посочени свидетели от страна на
жалбоподателя с оглед доказване на тезата му. Същите обаче са игнорирани
от административно-наказващия орган, който в становището се е позовал на
нормата на чл. 44 ал.2 от ЗАНН, според която следва да се събират служебно
само посочените веществени и писмени доказателства, като е приел, че ред за
събиране на устни сведения не е предвиден. Това схващане е погрешно, тъй
като не само, че е предвиден ред за събиране на гласни доказателства под
формата на обяснения, но той е и задължителен. Това е така, тъй като
разпоредбата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН задължава административно-наказващия
орган преди да се произнесе по преписката да провери АУАН по отношение
на неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и
разследване на спорните обстоятелства. Това разследване в случая безспорно
е било задължително, тъй като са въведени спорни обстоятелства, които са
съществени при преценката, дали е реализирано административното
нарушение. То се извършва основно чрез събиране на гласни доказателства.
Като не е сторил това и не е изяснил спорните обстоятелства чрез събиране но
поисканите доказателства и при направено възражение в тази посока, АНО е
издал необоснован акт, тъй като извършеното нарушение и всички
фактически обстоятелства, които са относими към неговия обективен състав
не са били доказани по несъмнен начин. Противно на това АНО, както и
актосъставителя са се позовали на доказателствената сила на официални
3
документи, като са приели като такива – изготвения при проверката
констативен протокол и контролен лист, като са приели,че те са
самостоятелно достатъчни за да се приеме, че нарушението е доказано и че те
не могат да се оборват с гласни доказателства. Това виждане обаче от
доказателствена гледна точка е напълно погрешно. За коректност следва да се
каже, че върху административно–наказващия орган лежи тежестта на
доказване на всички факти, представляващи елементи от състава на
нарушението, както и авторството. Констативния протокол, не само,че не се
ползва с презумптивна доказателствена сила, но той дори не е задължителна
част от административно-наказателната преписка. С такава сила не се ползва
дори и АУАН, въпреки ,че е задължителното основание за образуване на
административно-наказателното производство. И двата документа са само
част от писмените материали по преписката, а твърдените в тях факти,
представляващи елементи от състава на нарушение подлежат на доказване в
процеса чрез всички способи на доказване аксцесорно предвидени в НПК.
На второ място, тези пропуски в първата фаза на административното
производство и неизяснените спорни обстоятелства са се прехвърлили и в
съдебната фаза при въззивното обжалване на издаденото НП. Основното
възражение, което се прави по делото, е това, че двамата проверяващи в
лицето на д-р Б. А. М. и д-р А. Т. Б. са отказали да спазят въведените в обекта
мерки за биосигурност, което е бил и мотивът на А. П. да не ги допусне в
обекта. Докато двамата свидетели заявяват, че са били в готовност да
извършан съответните разписани в закона и плана за биосигурност процедури
за да влязат в обекта /до което не се е стигнало тъй като собственика директно
им е заявил, че няма да ги допусне вътре/, то св. Д.П. и св.Н.Т., допуснати в
полза на жалбоподателя ,заявяват, че двамата проверяващи, са отказали да
изпълнят процедурите разписани в плана. Тоест налице е съществено
противоречие в показанията на свидетелите по отношение на съществено
обстоятелство за решаване на делото, което не може да бъде преодоляно
въпреки положените процесуални усилия и което е достатъчно да
компрометира извода, че извършването на нарушението е доказано по
несъмнен начин. Цялостния контекст на обстоятелствата по проверката,
установени от събраните доказателства подкрепят този извод. Явно при
конкретната проверка процедурата не се е развила по обичайния начин,
доказателство за което е и че преди и след това посочения ЖО в с. Богданица
многократно е бил проверяван от контролните органи, същият дългогодишно
е функционирал като такъв и никога досега не е констатирано подобно
нарушение, изразяващо се в недопускането на проверяващите в обекта. Явно
при упражняването на насрещните права и задължения при проверката се е
стигнало до определено недоразумение, което е завършило с проверка на
обекта до границите на оградата. Уредената в закона процедура обаче и
изобщо правомощията на контролните органи са разписани по такъв начин, че
да не е възможно действията на собственика на обекта независимо дали
отказва или не достъп, да осуетят извършването на проверката. След като
контролните органи твърдят, че не са били допуснати във вътрешността на
обекта и помещенията, където се отглеждат птиците е следвало най-малкото
да осъществят контакт с Директора на ОДБХ- Пловдив, на чиято територия се
намира животновъдния обект и да съгласуват действията си с него. Нещо
4
повече, достоверността на показанията им се опровергава и от факта, че те не
са се възползвали от алтернативната възможност при отказ да поискат
съдействие от органите на полицията, а с това и да попълнят производството
с необходимите доказателства. Съгласно текста на чл.10, ал.1 от ЗВМД, те са
имали възможност при отказ да бъдат допуснати в обекта, до потърсят
съдействие от органите на полицията. Съгласно чл.10, ал.2 от Закона „Редът и
начините на взаимодействие между органите на БАБХ и Министерството на
вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието,
храните и горите и министъра на вътрешните работи”. От текста на чл.12, ал.1
от НАРЕДБА № 24 от 28.12.2009 г. за реда и начините на взаимодействие
между органите на НВМС и МВР, става ясно, че „Когато физически лица
възпрепятстват изпълнението на служебни задължения на ветеринарни лекари
от НВМС, ветеринарният лекар незабавно информира началника на РУ или
началника на участъка”. От ал.2 на същия текст става ясно, че „В случаите по
ал. 1 началникът на РУ или участъка незабавно изпраща служител за оказване
на съдействие на място”. Двамата проверяващи не са се възползвали от
дадените от закона правомощия да изискат съдействие при извършване на
проверката, като от една страна, те не са изпълнили докрай възложената им
със съответната заповед задача от ИД на БАБХ да извършат пълна проверка, а
от друга страна, тяхното твърдение относно причините за недопускането им
обекта остана недоказано.
На трето място в хода на административно-наказателното производство е
било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
рефлектира върху доказателствената сила на АУАН и респективно върху
извода за доказаност на нарушението. АУАН е съставен в нарушение на
нормата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в
присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване и
установяване на нарушението. В случая, такива свидетели има и това са
именно извършващите проверката инспектори Б. М. и А. Б.. Други свидетели
от посочената категория са лицата Х.К. и Н.Т.. Вместо да изпълни базовото
правило и да състави АУАН в присъствието на някой от тези свидетели –
очевидци, актосъставителят е прибегнал до алтернативата по чл. 40 ал.3 от
ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на двама други свидетели,
които нямат никакво отношение към установяване на факта на нарушението.
Използването на алтернативата по чл. 40 ал.3 от ЗАНН обаче е недопустима в
случая, тъй като тя се използва само в случаите, когато липсват свидетели от
категорията на ал. 1 или е невъзможно да се състави акт в тяхно присъствие,
които отрицателни предпоставки в случая категорично не са налице. Това е
довело до съществена нередовност при съставянето на АУАН, а нарушението
е от категорията на съществените, поради което и на самостоятелно
основание опорочава цялата административно-наказателна процедура.
Поради изложените съображения НП се явява необосновано и
незаконосъобразно, тъй като извършването на нарушението не е доказано по
несъмнен начин и са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, поради което същото следва да бъде отменено.
Направеното искане от страна на процесуалния представител на ЕТ
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателно и същото следва да бъде уважено. Същото е направено на
5
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс”. От приложените по делото писмени
доказателства /лист 37 от съд.дело –адвокатско пълномощно/ се установява,
че от страна собственика на ЕТ е бил изплатен хонорар на адв. И. В. в размер
на 600 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски, за
заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото е налице
изготвена от страна на адв. В. жалба против обжалваното НП, както и налице
процесуално представителство чрез явяване в съдебната зала, то е видно, че
той е изпълнил поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв.” в т.2 към ал.2 на чл.7 е посочено,
че при интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. Доколкото спрямо жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева, то съдът е на становище, че
размерът на адвокатското възнаграждение се явява не напълно съобразен с
Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност
съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно и следва да се уважи.
Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото
приключи в рамките на едно заседание. Поради и което, при този изход на
делото, искането следва да бъде уважено, като ОДБХ Пловдив, като ЮЛ,
издател на процесното НП следва да бъдат осъдени да заплатят на ЕТ “*** -
А.А. - А. П.” сумата от 300.00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за адвокат И. В. от АК Пловдив.
С оглед на изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 41/11.05.2022 г. издадено от
Директора на ОДБХ-Пловдив д-р И. Бонев Шиков на ЕТ ***- А.А. –А. П.“
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. А.
П. ЕГН: ********** на основание чл. 417 ал.2, във вр. с ал.1 т Закона за
ветеринарно медицинската дейност е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 132 ал.1 т.18
от ЗВМД.
ОСЪЖДА ОДБХ Пловдив да заплати на жалбоподателя ЕТ “*** - А.А. - А.
П.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 300 /триста/
лева представляващи направени по разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7