Р Е Ш Е Н И Е
№: 591 04.05.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На четиринадесети април, две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.
Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 340 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Е.А.Б., ЕГН-**********;***, против решение №10 от 25.01.2022г.,
постановено по НАХД № 20212110200346/2021г. на Районен съд - Айтос, с което e потвърдено наказателно
постановление № 02-116/06.10.2021г. на началник-отдел „Рибарство и контрол -
Черно море“-гр.Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което за нарушение на
чл.32, ал.1, вр. Приложение №1, раздел Г, т.18 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), на основание чл.70, ал.1 от ЗРА му е наложена глоба в
размер на 1500 лева и за нарушение и на основание чл.88 от ЗРА му е наложена
глоба в размер на 1000 лева.
Касаторът
счита, че оспореното съдебно решение е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди, че при
насрочването на последното съдебно заседание съдът е посочил като дата и час –
19.01.2022г. от 13.30 часа, но го е провел по-рано на посочената дата – в 11,30
часа. Намира също, че показанията на разпитаните свидетели са взаимно
противоречиви и изключващи се. Съдът не е събрал необходимите доказателства, не
е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на това е формирал
неправилни правни изводи. Вмененото му нарушение не е доказано и са налице
обстоятелства които разколебават обвинителната теза, без да уточнява кои са те.
Заради твърдяната липса на безспорни доказателства счита наказателното постановление
(НП) за незаконосъобразно. Моли за отмяна на атакуваното решение и потвърденото
с него НП.
Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено
нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът се представлява
от редовно упълномощения адвокат Марина Д.-Николова от АК-Бургас, която
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по касация – ИАРА, редовно
уведомен, не изпраща представител. Представен е отговор на касационната жалба,
в който се заявява, че същата е неоснователна. Твърди се, че фактическата
обстановка е напълно изяснена и правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите.
Не са допуснати и съществени процесуални нарушения при насрочването и
провеждането на последното открито съдебно заседание. Иска се от съда да
потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Айтос
е потвърдил НП № 02-116/06.10.2021г., с което на касатора Б. за нарушение на чл.32, ал.1, вр. Приложение №1, раздел Г,
т.18 от ЗРА, на основание чл.70, ал.1 от ЗРА е наложена глоба от 1500 лева и за
нарушение и на основание чл.88 от ЗРА е наложена глоба от 1000 лева. Той е
санкциониран затова, че на 30.05.2021г. в 11,30 часа на язовир, западно от
с.Чукарка, общ.Айтос, е извършвал любителски риболов с 2 бр. въдици в работно
положение, по врече на забрана съгласно чл.32, ал.1 от ЗРА. При поискване на
документите за самоличност и риболовния билет от контролните органи, Б. не
представил такива, а прибрал въдиците в автомобила си марка Фолксваген Пасат,
рег.№ а9116ММ и напуснал местопроизшествието, с което възпрепятствал
проверката.
Впоследствие
бил установен със съдействие на органите на Полицията и му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). При връчването на акта Б.
записал като възражение, че по време на проверката не е използвал въдиците, те
били извън водата и е пристигнал на мястото 10-15 мин. преди проверяващите.
Допълнително било подадено и саморъчно писмено възражение до директора на ИАРА
в което са изложени същите твърдения.
Наказващият
орган – началник-отдел „Рибарство и контрол
- Черно море“-гр.Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, не
се съобразил с възражението на нарушителя и издал оспореното НП. В жалбата си
срещу него Б. отново заявява, че когато отишъл на язовира, свалил въдиците си
от багажника – в калъфи. Тогава дошли
проверяващите и той не извадил въдиците, а ги качил обратно в автомобила и се
прибрал в дома си.
За да установи фактическата обстановка
районният съд е провел три открити съдебни заседания. В първото – на
17.11.2021г., в присъствието на Б. и защитника му адвокат М. Д.-Н., не дал ход
на делото и конституирал надлежния ответник – ИАРА. Второто съдебно заседание,
проведено на 08.12.2021г., след приемането на писмените доказателства и
обяснения на Б., било отложено по молба на ответната страна поради отпуск на
актосъставителя. В това съдебно заседание, в присъствието на жалбоподателя и
защитникът му, съдът изрично е записал в протокола, че отлага делото на
19.01.2022г. от 11.30 часа. Точно на тази дата и в този час било проведено
третото открито съдебно заседание, съгласно протокола за провеждането му. В
неговия ход, в отсъствието на Б. и адв.Д., съдът разпитал актосъставителя
Йордан Раев и свидетеля И.К., двамата служители на ИАРА и установители на
нарушението. Същите безпротиворечиво посочили, че когато пристъпили към
проверката на Б., той издърпал въдиците, които били в работно положение и
започнал да ги прибира, след което напуснал мястото без да представи
документите си за самоличност.
При постановяване на решението си
районният съд приел, че с оглед събраните по делото доказателства – показанията
на Раев и Костадинов, двете нарушения са доказани по безспорен начин. Поради
това потвърдил оспореното пред него НП, като е обсъдил, че както при неговото
издаване, така и при съставянето на АУАН не са били допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка на
решението относно приложението на закона, въз основа на фактическите
констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за
събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Съдебното решение не страда от посочените
пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът не
ангажира никакви доказателства, че при насрочването на последното съдебно
заседание съдът е посочил като дата и час – 19.01.2022г. от 13.30 часа, но го е
провел по-рано на посочената дата – в 11,30 часа. В съдебния протокол от
заседанието на 08.12.2021г. съдът изрично е записал, че отлага делото за 19.01.2022г.
от 11.30 часа. Ако жалбоподателят и защитникът му не са били съгласни с
неговото съдържание и са считали, че е имало разминаване между заявеното от
съда и записаното в протокола, те са можели на основание чл.312, ал.1 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени
искания за поправки и допълнения. Следва да се има предвид, че по принцип в
съдебния протокол се удостоверяват всички процесуални действия и изявления,
извършени от съда, страните и другите участници в съдебно заседание. Протоколът
е официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила, поради
което настоящата инстанция е задължена да приеме, че третото съдебно заседание
е било насрочено и проведено на 19.01.2022г. от 11.30 часа, заради установяването
на тези факти в двата съдебни протокола.
При постановяването решението си,
районният съд пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която
следва да се възприеме и от настоящия съдебен състав. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Възражения в тази насока не е
направил и касаторът.
По същество, на база описаната фактическа
обстановка административно-наказващият орган е достигнал до правилни изводи за
доказаност на двете нарушения.
Разпоредбата на чл.32, ал. 1 от ЗРА
постановява забрана за улова на риба и други водни организми през периода на
тяхното размножаване съгласно Приложение № 1. Според раздел Г, т.18 на това
приложение, за водни обекти, намиращи се до 500 м. надморска височина, какъвто
според георграфските си координати е процесният, забраната е от 15 април до 31
май. Процесното нарушение е извършено на 30 май, т.е. един ден преди изтичането
на тази забрана. Чл.70, ал.1 от ЗРА предвижда налагане на глоба от 1500 до 3000
лева на лицата които ловят риба и други водни организми в период на посочената
забрана. От своя страна според чл.88 от ЗРА с глоба от 1000 до 2000 лева се
наказва всеки, който препятства проверките, извършвани от контролните органи
Следователно с установяване на въдиците на
нарушителя в работно положение във водата, прибирането им, отказът на Б. да
бъде извършена проверка и напускане на местопроизшествието, той е осъществил
съставите на двете нарушения, които са описани точно в акта и НП.
В случая не е спорно, че деецът е бил на
мястото на нарушението в което по принцип се извършва риболов и го е напуснал в
хода на проверката. Оспорва се единствено обстоятелството, че при проверката въдиците
му не са били в работно положение, т.е. във водата. Наличието на този
положителен факт се установява от събраните по делото доказателства, вкл.
показанията на актосъставителя Раев и свидетеля К., чрез които с категоричност
се установява, че контролните органи са видели въдиците на Б. спуснати във
водата, а след опита им да извършат проверка, той ги прибрал и напуснал
мястото.
Съдът няма причина да не даде вяра на
посоченото от служителите на ИАРА. Те са свидетели-очевидци на нарушението. Дали
са показанията си пред съда и под страх от наказателна отговорност. Показанията
са от съществено значение и допринасят за изясняването на фактическата
обстановка по делото, досежно събитията непосредствено предшестващи и
последващи извършването на деянията, установяват отделни елементи от състава им
– времето за тяхното осъществяване, мястото, начина по които са извършени,
предмета и тяхното авторство. Показанията са логични, последователни и
кореспондират както по между си, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради няма причина те да не бъдат кредитирани. Не са
налице никакви данни за предубеденост и заинтересованост на служителите от
изхода на делото, а чрез залавянето на нарушителя те са изпълнили своите
служебни задължения.
Фактите са установени правилно и в пълнота
от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен
правният извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение
ангажиране отговорността на нарушителя за нарушения по чл.70, ал.1 от ЗРА и по
чл.88 от ЗРА. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на двете
нарушения, техния извършител и вината му, формирани от районния съд в тази
насока, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната
жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Айтос за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №10 от
25.01.2022г., постановено по НАХД № 20212110200346/2021г. на Районен съд -
Айтос.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.