№ 307
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Бойко Д. Конакчийски
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600377 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1 вр.чл.422, ал.1 НПК, като делото е
образувано по молба (вх.№415437/20.12.2024г. по описа на СРС) на осъдената Н. К. Г.,
с установена самоличност, ЕГН:**********, за възобновяване на наказателното
производство по НОХД№9669/2021г. по описа на СРС. Цитираното съдебно
производство е приключило с одобрено от СРС споразумение от 22.11.2024г. за
решаване на делото, по силата на което молителката Н. Г. се е признала за виновна в
извършването на престъпление по чл.209, ал.1 НК, а именно за това, че на 27.11.2019г.
в търговски център „Илинден“, находящ се в гр.София, бул.“Сливница“ №133, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила у Е. Л. Т. заблуждение, че е служител в
Столична община и че ще му съдейства за настаняване в общинско жилище, за което
Т., на 28.11.2019г., предал на Г. сумата от 850.00 (осемстотин и петдесет) лева и с това
на 28.11.2019г. зад Римокатолическата енория „Свети Йосиф“, находяща се в гр.София,
ул.“Княз Б. I“ №127-121 му причинила имотна вреда в размер на 850.00 (осемстотин и
петдесет) лева, като изначално подсъдимата Н. Г., нито е имала намеР.е, нито
възможността да изпълни поетия към Е. Л. Т. ангажимент, поради което и на
основание чл. 209, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, което да изтърпи ефективно и при първоначален
„строг“ режим.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на осъдената Н. Г. са възложени
разноските по делото, а именно да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на
141.16 (сто четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща
1
възнаграждение на вещо лице по изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно- фоноскопно/техническа експертиза, а по сметка на СРС сумата от 1022.40
(хиляда и двадесет и два лева и четиридесет стотинки) възнаграждение за вещи лица
по допуснатата тройна съдебно- медицинска експертиза на подсъдимата, сумата от
270.00 (двеста и седемдесет) лева за явяване и участие на вещи лица в съдебни
заседания и по 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.24, ал.3 от НПК СРС прекратил наказателното производство по
НОХД№9669/2021г. по описа на СРС.
След което с отделно определение по същото дело, постановено по реда на
чл.383, ал.3 от НПК и на основание чл.68, ал.1 от НК първоинстанционният съд привел
в изпълнение и отложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години,
наложено на подс.Н. Г. с влязла в сила (на 20.05.2015г.) присъда по НОХД
№8240/2013г. по описа на СРС, за ефективно изтърпяване при първоначален „строг“
режим.
Както е видно и от споменатото по- горе, определението на
първоинстанционният съд за решаване на делото със споразумение, постановено по
НОХД№9669/2021г. на СРС е влязло в сила на 22.11.2024г., а молбата за възобновяване
на осъдената Н. Г. е входирана на 20.12.2024г., поради което настоящият състав
намира, че същата е подадена от процесуално легитимирано лице в рамките на
преклузивния 6-месечен срок.
В искането за възобновяване осъдената Н. Г. твърди за наличието на касационно
основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, тъй като било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, разписани в разпоредбите на чл.382, ал.7 вр. ал.4 от НПК, а
именно че първоинстанционният съд е одобрил споразумение за решаване на делото,
което противоречи на закона и на морала, вместо да откаже да одобри споразумението
и да разгледа делото по общия ред. Твърди се, че осъдената Н. Г. е подписала
споразумението под натиск от другите страни и против своята воля, след като е била
подведена, че трябва да върне 850 лева на пострадалия за възстановяване на вредите,
както и относно възможното наказание, което ще й бъде определено по- тежко при
разглеждане на делото по общия ред и накрая и относно това, че е задължително да
подпише споразумението, въпреки нейното нежелание.
Към депозираната молба за възобновяване е приложено и писмено сведение от
Р. П. Г.-С., призована в качеството на свидетел в съдебното заседание от 22.11.2024г.
пред СРС, за която се твърди, че е пряк очевидец на случилото се в съдебната зала.
Изтъкнато е също, че определението, с което след одобряване на
споразумението е приведено в изпълнение и отложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години по предходна присъда, е обжалвано в срок с жалба
до СГС.
Отправено е искане до настоящата извънредна инстанция за отмяна на
определението от 22.11.2024г. за решаване на НОХД№9669/2021г. на СРС със
споразумение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание пред САС, проведено на 11.09.2025 година, защитникът
адв. М. на осъдената Н. Г. поддържа молбата за въззобновяване, като акцентира, че
2
осъдената Г. е подписала споразумението след като върху нейната воля е
въздействано, била е стресирана, била е заплашена, че ще получи по- тежка ефективна
присъда при разглеждане на делото по общия ред.
Прокурорът, представител на АП-София изразява позиция, че не са налични
данни по делото, осъдената да е сключила споразумение за прекратяване на
наказателното производство, без да са разяснени последиците от приключване на
делото по този ред, същата е представлявана от служебен защитник и е изразила
волята си доброволно пред първоинстанционния съд, поради което не са налице
нарушения на закона, които да послужат за основание за въззобновяване на
наказателното производство.
Настоящият състав на САС, запознавайки се с материалите по делото
установява следното:
РП-София на 05.07.2021 година е внесла обвинителен акт срещу Н. К. Г. за
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК по повод на кайто обвинителен акт е образувано
съдебно- наказателно производство 669/21 година по описа на РС-София. В съдебно
заседание на 14.12.2022 година е проведено разпоредително заседание, в хода на което
е конституиран като страна в процеса- частен обвинител и граждански ищец
подстрадалият Е. Л. Т. и е постановено разглеждането на делото по реда на Глава 22 от
НПК.
В хода на проведено съдебно заседание пред първоинстанционния съд на
22.11.2024 година, след сключено споразумение между страните- представителя на
РП-София, подсъдимата Н. Г., сл. защитник адв. Н.Г. и частния обвинител и гр. ищец
Е. Л. Т., РС-София на основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрил споразумението и е
прекратил наказателното производство, след като е установил, че същото не
противоречи на закона и морала. Преди одобряване на споразумението РС-София е
поставил за разглеждане проекто-споразумението между страните, ведно с писмена
декларация от подс. Н. К. Г., с която същата е декларирала, че се отказва от съдебно
разглеждане на делото по общия ред; за това, че е запозната с параметрите на
споразумението и е съгласна с всички негови клаузи и условия; запозната е с
обстоятелството, че определението на съда по чл. 382, от НПК е окончателно, не
подлежи на въззивна и касационна проверка и съгласно чл.383, ал.1 от НПК има
последици на влязла в сила осъдителна присъда спрямо нея; декларирала е, че
подписва споразумението доброволно.
Освен наличието по делото на писмена декларация от подс. Н. Г., подписана от
нея и приложена по делото на стр.281 от материалите на съдебно- наказателното
производство, видно от съдебния протокол, РС-София е проверил чрез запитване
подсъдимата разбира ли обвинението, признава ли се за виновна, разбира ли
последиците от споразумението, съгласна ли е с тях, доброволно ли го е подписала и
отказва ли се от разглеждане на делото по общия ред. В съдебния протокол е отразено,
че осъдената Г. е отговорила положително на зададените й от съда въпроси.
С оглед на гореизложеното САС не констатира допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд при одобряване на споразумението и
прекратяване на наказателното производство. Наведените от защитата доводи за това,
3
че осъд. Н. К. Г. е подписала споразумението под натиск от другите страни и против
своята воля, след като е била подведена, че трябва да върне 850 лева на пострадалия,
както и относно това, че е била стресирана от факта, че при разглеждане на делото по
общия ред ще й бъде определено по- тежко наказание, съдебния състав счита за
несъстоятелни поради следните съображения:
Законова предпоставка за решаване на наказателно производство с одобряване
от съда на споразумение по реда на Глава ХХIX, чл. 381 и сл. от НПК е именно когато
с престъплението са причинени имуществени вреди, каквото е било обвинението на
осъд. Г., а именно за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, споразумение се допуска
след тяхното възстановяване или обезпечаване- чл. 381, ал.3 от НПК и в този смисъл
правилно на Г. е разяснено, че за решаването по делото следва да бъдат възстановени
вредите.
Несъстоятелни са и твърденията в искането за въззобновяване на наказателното
производство и в частта им относно твърдението на осъд. Г., че е била стресирана от
факта, че при разглеждане на делото по общия ред ще й бъде определено по- тежко
наказание, тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 381, ал.4 от НПК е предвидил
възможност да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са
налице изключителни или многобройни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства. В конкретния казус на осъд. Г. е предявено и повдигнато от
прокуратурата обвинение за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК за което престъпно
посегателство е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години. С
одобреното от СРС споразумение от 22.11.2024г. за решаване на делото, по силата на
което Н. Г. се е признала за виновна в извършването на престъпление по чл.209, ал.1
НК, а именно за това, че на 27.11.2019г. в търговски център „Илинден“, находящ се в
гр.София, бул.“Сливница“ №133, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у
Е. Л. Т. заблуждение, че е служител в Столична община и че ще му съдейства за
настаняване в общинско жилище, за което Т., на 28.11.2019г., предал на Г. сумата от
850.00 (осемстотин и петдесет) лева и с това на 28.11.2019г. зад Римокатолическата
енория „Свети Йосиф“, находяща се в гр.София, ул.“Княз Б. I“ №127-121 му
причинила имотна вреда в размер на 850.00 (осемстотин и петдесет) лева, като
изначално подсъдимата Н. Г., нито е имала намеР.е, нито възможността да изпълни
поетия към Е. Л. Т. ангажимент, поради което и на основание чл. 209, ал.1 вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/
месеца, което да изтърпи ефективно и при първоначален „строг“ режим- т.е.
наказанието „лишаване от свобода“ е определено под минимума , предвиден от
законодателя, при условията на чл. 55 от НК. Правилно на осъд. Г. е разяснено, че при
разглеждане на делото по общия ред, съдът няма правомощия да определи наказание
„лишаване от свобода“ под минимума, без да са налице изключителни или
многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Несъстоятелни са твърденията на осъд. Г. за това, че е подписала
споразумението против своята воля, тъй като освен, че е подписала лично писмена
декларация, с която същата е декларирала, че се отказва от съдебно разглеждане на
делото по общия ред; за това, че е запозната с параметрите на споразумението и е
съгласна с всички негови клаузи и условия; запозната е с обстоятелството, че
4
определението на съда по чл. 382, от НПК е окончателно, не подлежи на въззивна и
касационна проверка и съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последици на влязла в сила
осъдителна присъда спрямо нея; декларирала е, че подписва споразумението
доброволно, но и в публично съдебно заседание пред състава на съда, състоящ се от
председател и двама съдебни заседатели, съдебен секретар и в присъствието на
страните- прокурор, служебен защитник, частен обвинител и граждански ищец са й
разяснени последиците от одобряване на споразумението от съда и е заявила, че
подписва споразумението доброволно.
С оглед на гореизложеното, САС не констатира касационни основания за
въззобновяване на наказателното производство, поради което искането за
въззобноваване на Определението на първоинстанционният съд за решаване на делото
със споразумение, постановено по НОХД№9669/2021г. на СРС, влязло в сила на
22.11.2024г. е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.
Предвид горното, Апелативен съд- София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъд. Н. К. Г. за въззобноваване на
наказателното производство с отмяна на Определението на СРС за решаване на делото
със споразумение, постановено по НОХД№9669/2021г. по описа на СРС, влязло в сила
на 22.11.2024г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5