№ 4159
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110161492 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 328984/17.10.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 344699/29.10.2024г. на СРС.
Ищците Й. С. С., П. С. П. и Т. С. С. чрез адв. Б. М. – АК-София, са предявили срещу
„АПС Бета България“ ЕООД искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника по 1/3 част от
следните суми: главница в размер на 1519,65 лева, законна лихва за забава върху нея,
считано от 18.08.2010г., която към датата на подаване на исковата молба се сочи да възлиза
на 2272,89 лева, 57,47 лева за лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2009г.-
14.06.2010г., съдебни разноски – 31,54 лева за държавна такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми по гр.д. №41075/2010г. на СРС на
05.04.2011г. срещу С.П.С. – наследодател на ищците, и в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД
бил издаден изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д. №
20208410401074 на ЧСИ № *** - Н.М..
Ищците твърдят, че са наследници по закон на С.П.С., починал на 09.11.2021г. Около
месец преди подаването на исковата молба получили покана за доброволно плащане по
описаното по-горе изпълнително дело и тогава разбрали за задължението на праводателя си.
Същото било погасено по давност на 05.04.2016г., поради което към момента на
образуването на изпълнителното дело било недължимо. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищците не се явяват и не изпращат представител. Становище се изразява
в писмен вид, като предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „АПС Бета България“ ЕООД чрез юрк.
Е.Ц. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 380420/26.11.2024г. на СРС, с който признава
предявените искове за допустими и основателни. Заявява, че няма претенции към
наследниците на С.П.С.. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител. Становище изразява в писмен вид.
1
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска: макар и ответникът да е признал исковете, ищците не са
поискали постановяване на решение при признание на иска.
Страните не спорят, че процесните суми не се дължат поради погасяването на
задълженията по давност. При това положение предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени, доколкото по делото няма спорни факти, свързани с тяхната
основателност, а на доказване по делото, по аргумент от чл. 153 ГПК, подлежат само
спорните факти.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат само
ищците, които са доказали сторени такива в размер на общо 600,00 лева за държавни такси и
1500,00 лева за адвокатски хонорар /от всеки ищец платени по 500,00 лева/. Ответникът е
възразил, че адвокатският хонорар е прекомерен, като е поискал да бъде намален. Съдът
намира, че този довод е неоснователен. Действително ответникът е признал предявените
спрямо него искове, но е дал повод за завеждане на делото с воденето на изпълнителното
производство. Заплатеният от всеки ищец хонорар от 500,00 лева е съответен на
защитавания по делото материален интерес, фактическата, правната и процесуалната
сложност на спора и съответстващата му степен на интензивност на професионални усилия.
От общо установените като дължими разноски от 2100,00 лева всеки ищец следва да получи
по 1/3 част – 700,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Й. С. С., ЕГН
**********, от град София, П. С. П., ЕГН **********, от град София, и Т. С. С., ЕГН
**********, от град София, в качеството си на наследници на С.П.С., ЕГН **********,
починал на 09.11.2021г., не дължат на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище в град София, всеки по 1/3 част от следните суми: главница в размер на
1519,65 лева, законна лихва за забава върху нея, считано от 18.08.2010г., която към датата на
подаване на исковата молба се сочи да възлиза на 2272,89 лева, 57,47 лева за лихва за забава
върху главницата за периода 15.09.2009г.-14.06.2010г., съдебни разноски – 31,54 лева за
държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми по гр.д.
№41075/2010г. на СРС на 05.04.2011г. срещу С.П.С. – наследодател на ищците, и в полза на
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист и за събирането на които било
образувано изп.д. № 20208410401074 на ЧСИ № *** - Н.М..
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на Й. С. С., ЕГН **********, от град София, П. С. П., ЕГН **********,
от град София, и Т. С. С., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
по 700,00 лева, представляващи разноски по делото в първоинстанционното производство
/гр.д. № 61492/2024г. на СРС/.
2
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3