№ 114
гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500469 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.
№253/17.05.2021г. подадена от Д.Г.Г., в качеството му на прокурист на ЕТ
„М.Е.-Е.Н.“, чрез процесуалния му представител адв.Р.К. против Заповед за
изпълнение №21/13.04.2021г., постановено по ч.гр.д.№290/2021г. по описа на
РС- Панагюрище, в частта за разноските, касаеща размера на адвокатското
възнаграждение от 300лв.
Твърди се, че в тази част издадената заповед е незаконосъобразна. В
тази насока визира, че в разпоредбата на чл.7, ал.7, пр.3, във вр. с чл.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските
възнаграждение е посочено, че дължимата сума по заповедни производства се
намалява с ½, т.е. адвокатския хонорар, който трябва да се заплати е 150лв.
Искането е да бъде намалено адвокатското възнаграждение от 300лв. на
предвидения в Наредбата минимум.
Моли се за присъждане на направените разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 150лв. и ДТ.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „А1
България“, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.-
1
Изпълнителен директор, чрез пълномощника му адв.Л.Р..
В него се изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
В този смисъл излага съображения.
Пазарджишкият окръжен съд намира, че частната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в
срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по
делото и намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
е започнало по повод Заявление за издаване а заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД против длъжника ЕТ „М.Е.-Е.Н.“,
със законен представител Е.Н.М. за парично вземане в размер на: 105,60лв.-
месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор М5938048
за периода 23.12.2019г.- 22.07.2020г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 100лв.-
неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на Договор
М5938048 оборудване /модем/рутер/ТВ приемник/, ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Със заявлението са претендирани сторените в заповедното
производство разноски в размер на 300лв.- адвокатски хонорар и държавна
такса в размер на 25лв., което е обективирано в т.14 от същото.
Видно от Договор за правна помощ и съдействие от 05.04.2021г.,
сключен между „Фи“ ЕООД и И.М.Й. се установява, че същия е сключен за
оказване на правна защита и съдействие на „Фи“ ЕООД, във връзка с
изпълнение на Рамков договор от 07.09.2018г. между „А1 България“ ЕАД и
„Фи“ ЕООД за предсъдебно и съдебно събиране на вземания от абонати,
изразяващо се в процесуално представителство по завеждане на заповедни
производства по чл.410 от ГПК срещу длъжници, един от които е ЕТ „Ми
Ели- Е.Н.. В чл.2, т.1 от Договора е уговорено адвокатско възнаграждение,
съгласно чл.7, ал.7, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните
2
размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от длъжниците по
300лв. В т.2 и визирано, че адвокатското възнаграждение се заплаща в брой и
е получено от Адвоката.
За посочените в заявлението суми е издадена Заповед за изпълнение
№21/13.04.2021г.
В т. 14 на заявлението е направено изрично искане от заявителя за
присъждане на внесената държавна такса и адвокатско възнаграждение.
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено следното:
Съгласно чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение може да се
обжалва единствено в частта за разноските, както от длъжника, така и от
подалия заявлението за нейното издаване. Разпоредбата не предвижда срок за
обжалване, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.59 от ГПК,
същата подлежи на обжалване в определения от съда срок за това. В случая,
районният съд в заповедта за изпълнение на парично задължение изрично е
определил двуседмичен срок за обжалването й в частта за разноските и
доколкото тази заповед е връчена на жалбоподателя на 21.04.2021г., а
частната жалба е подадена на 14.05.2021г., то същата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
По същество, частната жалба е неоснователна.
Правото на страната да репарира сторените от нея разноски в съдебното
производство е гарантирано от закона с разпоредбата на чл.78 от ГПК, която е
приложима и в заповедното производство. При уважаване на искането на
заявителя и издаване на заповед за изпълнение, на длъжника се разпорежда да
заплати и сторените от кредитора разноски в заповедното производство-
чл.412, т.8 от ГПК. Тези разноски включват заплатената държавна такса и
адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение.
За издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съгласно чл.12
от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се
дължи държавна такса от 2 на сто от интереса, но не по- малко от 25лв.
Налице са доказателства, че адвокатското възнаграждение в размер на
3
300лв. е платени в брой.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, приложима и в
заповедното производство, доколкото няма специална норма, заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Следователно на заявителя се дължат сторените от него разноски по
делото в размера, в който са направени.
Няма основание в случая да се приемат за основателни възраженията на
жалбоподателят в насока, че в разпоредбата на чл.7, ал.7, пр.3, във вр. с чл.2,
т.1 от Наредбата №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения
е посочено, че дължимата сума по заповедни производства се намалява с ½,
т.2. адвокатския хонорар, които трябва да се заплати е 150лв.
В случая, материалния интерес на заявителя е в размер на 205,60лв.
Съобразно правилата на чл.7, ал.7, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата
е именно 300лв., колкото е претендирано в заповедното производство от
заявителя.
На практика, не се намалява наполовина размера на адвокатското
възнаграждение, а се намалява наполовина материалния интерес, които е до
1000лв.
С оглед на изложеното подадената от частна жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение, а атакуваната заповед за изпълнение, в
обжалваната й част за разноските, следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.413, ал.1 от ГПК във вр. с чл.278 от
ПК, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение №21/13.04.2021г. по ч.гр.дело
№20215230100290/2021г. по описа на РС- Панагюрище, в частта за
разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5