Р Е Ш
Е Н И Е
№ /11.10.2019 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Христиана Тонева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
168 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, вр. чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Образувано е по жалба на Д.Н.И. в качеството й на
Директор на СУ „Неофит Бозвели“-Варна, и СУ „Неофит Бозвели“-Варна,
представлявано от Директора Д.Н.И., против Решение № 436/07.11.2018 г. по
преписка № 287/2017 г. на Петчленен заседателен състав на Комисията за защита
от дискриминация, в частта му, с която е установен акт на дискриминация по
признак „лично положение“ от директора по отношение на И.Г.Н. *** под формата
на „тормоз“, на директора е наложена „глоба“ в размер на 250 лв. на осн.чл.78
ал.1 от ЗЗДискр, и е постановена ПАМ спрямо длъжностното лице чрез предписание
занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото
антидискриминационно законодателство в РБ.
В жалбата се твърди, че решението на КЗД е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се
изводите на КЗД, че заповедите, с които са поискани писмени обяснения от Н., са
умишлени и целят поставянето й в неудобни ситуации, както и че прекратяването
на трудовото правоотношение се приема като целенасочено, тенденциозно и
оскърбително действие спрямо нея, изразяващо се в тормоз на работното място по
признак „лично положение“. Излагат се доводи, че в производството пред КЗД са останали
недоказани твърденията на Н. за това, че е станала жертва на дискриминация, тъй
като в решението не са изведени други действия, освен тези, свързани с
прекратяването на трудовото правоотношение, а то по своята същност е свързано с
правото на труд и действията на работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение не представляват неблагоприятно третиране на основа на защитения
признак „лично положение“. С тези доводи се иска от съда да отмени оспореното
решение.
В съдебно заседание, жалбоподателката,
чрез пълномощника й адв. А.П. ***, поддържа жалбата на подробно изложените в
нея съображения, настоява за уважаването й и претендира присъждане на сторените
в производството разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител О.
К. (правоспособен юрист и представляващ Комисията за област Варна), в о.с.з.
оспорва жалбата. Твърди, че решението на КЗД е правилно и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна И.Г.Н., в писмено
становище по делото и лично в о.с.з. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че решението на КЗД е правилно и законосъобразно, и моли за
оставянето му в сила.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Производството пред КЗД е образувано по
жалба с вх.№ 44-00-3712/23.11.2017 г., подадена от И.Г.Н. *** срещу Д.И.,
Директор на СУ „Неофит Бозвели“-Варна, с оплакване за тормоз при упражняване
правото на труд по признаците „лично положение“ и „образование“. И.Н. твърди в
жалбата си, че на 09.03.2017 г. е била възстановена на работа след незаконно
уволнение, но на 20.11.2017 г. трудовия й договор отново е бил прекратен със
Заповед № РД-09-494/20.11.2017 г. В жалбата си Н. описва действия на училищната
администрация и в частност на Директора на учебното заведение, извършени през
посочения период, които определя като психически натиск, дискриминация и
накърняване на авторитета й. За такива действия посочва: 1.) На 09.06.2017 г. е
получила Заповед № РД-09-1808/09.06.2017 г. и писмо на Директора изх.№
1424/09.06.2017 г., с нареждане да почисти и подреди няколко класни стаи
(заповедта била отменена, след подаден от нея сигнал до Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна и извършена проверка, в хода на която е констатирано, че е
нарушено трудовото законодателство); 2.) Системно не е била уведомявана за
издаваните заповеди, с които й е разрешавано да ползва платен годишен отпуск,
като се е налагало да подава заявления с искане да получи копие от съответната
заповед на Директора; 3.) След завръщането си на работа е била изолирана от
ръководството и не е включвана в общи мероприятия, в които са участвали всички
служители, например не е била информирана за провеждането на педагогически
съвет на 12.06.2017 г., на който е взето решение да се полагат по два подписа в
тетрадката за дежурства – при постъпване на работа и при приключване на
работния ден; 4.) Не е била включена в екскурзия в края на м.април 2017 г.,
заплатена със средства от фонд „Социално и битово-културно обслужване“ (СБКО),
като по този начин е била ощетена и по никакъв начин не е била компенсирана; 5.)
На проведеното на 04.10.2017 г. Общо събрание за разпределение на средствата от
фонд СБКО за учебната 2016/2017 г., е обсъдено по какъв начин да се компенсират
неучаствалите в екскурзията, но предложението на Н. за някаква компенсация е
било отхвърлено от ръководството; 6.) След подаден от нея сигнал в РУО-Варна и
извършена проверка е констатирано, че средствата за СБКО на персонала за
периода януари-март се изплащат към заплатите, а тези за периода април-декември
- се изразходват за общи мероприятия, като Н. не е била информирана по никакъв
начин за това и съответно не е участвала в такива мероприятия; 7.) Заявява, че
не е участвала в тържеството по случай завършване на учебната година, което е
било с нощувка на язовир „Цонево“, тъй като е била определена със заповед на
Директора за квестор на изпит. 8.) Споделя, че норматива й като начален учител
ЦДО в начален етап за учебната 2017/2018 г. бил 28 ученика в IV„а,б“ клас и с
писма изх.№ 18/18.09.2017 г. и изх.№24/19.09.2017 г. директорът й е указал да
води втори дневник. След като поискала, съответно са й предоставени указания за
оформянето на втория дневник, тя го водила за периода 15.09.2017 г.-27.10.2017 г.,
като на 30.10.2017 г. със заявление го е върнала, след като й било казано да не
го води повече. 9.) Посочва, че при проверката на РУО-Варна е установено
нарушаване на провеждания от нея учебен процес, както и че й е отнето времето
за работа с учениците при влизане на служебни лица по време на час, за да се
уточняват служебни въпроси; 10.) Заявява, че не е била уведомена за
освобождаването от час на своя ученичка С.Р., поради което и е отбелязала отсъствие
в час по самоподготовка; 11.) Твърди, че не е била уведомена за заповед на
директора относно провеждане на обучение на служителите на тема „Облачни
технологии“, което се е провело на 03.04. и 04.04.2017 г. по време на учебни
занятия. 12.) Твърди, че с повечето издадени заповеди на Директора е запозната
в доста по-късен период от датата на издаването им; 13.) Заявява, че се чувства
обидена от отразеното в Констативен протокол № 8/30.10.2017 г. на Директора,
което накърнило авторитета й на учител; 14.) По отношение посещението в
лекарския кабинет на детето М.А.от IV“б“ клас и подадения сигнал от майката на детето
С.Р. пояснява, че е дала писмени обяснения и по двата случая, но те не са
единствените ученици, които при контузия са ползвали лекарския кабинет, а никой
от колегите й не е давал писмени обяснения след това. С тези доводи е поискала
от КЗД да образува производство, в което да установи наличието на дискриминация
по признаци „тормоз на работното място“ и „образование“, както и да бъдат
наложени предвидените в закона санкции и принудителни административни мерки.
Към жалбата са приложени доказателства.
С Разпореждане № 1261/04.12.2017 г. на
Председателя на КЗД по жалбата е образувана преписка № 287/2017 г. по описа на
Комисията за защита от дискриминация и преписката е разпределена за разглеждане
от Петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация, състоящ
се от О.К., В.С., Н.А., С.Й. и П.К.. На заседание на така определения петчленен
разширен заседателен състав за председател на състава е определен П.К., а за
докладчик по преписката – Н.А.. С Разпореждане № 1305/29.12.2017 г. на Н.А. е
определена Г.С.– служител в отдел „Специализирано производство“ на Дирекция
„Специализирано производство, анализ и превенция“ на КЗД за лице, което да извършва
необходимите действия, свързани с проучването по преписката, като ги съгласува
с докладчика.
С писмо изх.№ 19-00-18/25.01.2018 г. Д.И.,
в качеството й на директор на СУ „Неофит Бозвели“, е уведомена за така
образуваното в КЗД производство. Същата е депозирала отговор по жалбата вх.№
19-00-32/02.02.2018 г., в който се твърди, че Н. е подавала жалби до различни
институции по повод описаните по нейни твърдения „неправомерни действия“ от
страна на ръководството на учебното заведение. 1.) Заявява, че заповедта й от
15.06.2017 г. не е обявена от Дирекция „Инспекция по труда“ за неправомерна, но
тя сама е решила да я отмени, като описаните в протокола от проверката
задължителни предписания, са отстранени до 27.07.2017 г. 2.) Твърди, че разрешението
за ползване на платен годишен отпуск се извършва с изготвянето и подписването
на заповед, която се връчва на лицето най-късно в работния ден, предхождащ
първия ден от отпуска. 3.) Твърди, че при провеждането на педагогическия съвет
на 12.06.2017 г., е спазена обичайната практика в училището – седмица преди
провеждането му е поставено обявление в двете учителски стаи. 4.) Относно разходване
средствата за СБКО подчертава, че И.Н. ***, Министерство на образованието и
Омбудсмана на Република България, по която е извършена съвместна проверка от
експерти от РУО-Варна и Община Варна и са дадени задължителни предписания,
които са изпълнени към 06.10.2017 г., видно от доклад вх.№ 0601103-2342 20.10.2017
г. Допълва, че жалбоподателката е подала нов сигнал и е извършена повторна
проверка, но след като е обяснено какъв е характерът на фонд СБКО, е
установено, че не й се дължи обезщетение. 5.) Оспорва твърденията на Н. относно
Общо събрание, проведено на 04.10.2017 г., позовавайки се на водения по време
на събранието протокол. 6.) Твърди, че всички учители, които имат в групите си
повече от 27 деца, попълват втори дневник. 7). Заявява, че И.Н. системно не е
спазвала графика на учебното време и дневния режим, утвърден със Заповед № ЖРД-2134/14.09.2017
г., която самата тя е подписала. 8.) Споменава за случаите с двете деца Никола
Милчев и С.Р., подробно описани в Констативен протокол № КМОД 11-319/06.11.2017
г. 8.) По отношение проведеното обучение на 03 и 04.04.2017 г. на тема „Облачни
технологии“, се позовава на констатациите на комисията, назначена със Заповед №
РД-06-1012/07.09.2017 г. на Началника на РУО-Варна, отразени в констативен
протокол № КМОД11-296/21.09.2017 г., като подчертава, че след извършената
проверка не е констатирано наличието на „уронване на престиж“ и „оказване на
психически тормоз“. Директорът на СУ „Неофит Бозвели“ не счита, че по някакъв
начин със свои действия е дискриминирала И.Н., нито я е тормозела на работното й
място. Допълва, че й е давала указания, когато такива са били поискани, като
винаги е спазвала добрия тон в комуникацията им. В заключение посочва, че са
констатирани пропуски в подготовката на Н., но тя не е пожелала да се учи от
по-опитните си колеги. Посочва също, че Н. се е интересувала основно от дейността
на администрацията, а не от работата си с децата и от начините същата да бъде
подобрена. Към становището са приложени доказателства.
Въз основа на извършеното проучване в
качеството на ответни страни в производството пред КЗД са конституирани: Д.И. в
качеството й на Директор на СУ „Неофит Бозвели“-Варна, и СУ „Неофит Бозвели“ –
Варна, представлявано от Директора Д.И..
Видно от приложения по делото протокол,
съгласно чл.60 и сл. от ЗЗДискр. на 16.04.2018 г., 30.05.2018 г. и 03.07.2018
г. са проведени открити заседания на Комисията, за които страните са били
надлежно призовани. В съответствие с чл.63 от ЗЗДискр. са изслушани направените
от присъстващите искания и изложените пред Комисията съображения по същество,
като на заседание на 03.07.2018 г. съставът е счел, че преписката е изяснена от
фактическа и правна страна, обявил я е за решаване и е предоставил възможност
на страните да изразят своите заключителни становища по съществото на спора.
Въз основа на събраните по преписката
писмени документи и становища на страните, решаващият Петчленен разширен състав
на КЗД е постановил оспореното решение № 436/07.11.2018 г., с което е
установил, че Д.Н.И., в качеството си на Директор на СУ „Неофит Бозвели“ –
Варна е извършила акт на дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на
чл.5 от ЗЗДискр, вр. §1 т.1 и т.3 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признака
"лично положение" по отношение на И.Г.Н., с което е нарушила
забраната по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., за което на основание чл.78 ал.1 от ЗЗДискр.
й е наложено наказание „глоба“ в размер на 250 лева, и е постановена ПАМ спрямо
длъжностното лице чрез предписание занапред да се въздържа от бъдещо допускане
на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в РБ.
За да достигне до този извод, Комисията е
приела следното:
1.) Приема за доказани твърденията на Н.,
че по никакъв начин не е била уведомявана за провеждане на общите събрания, че не
е била включена в екскурзията, осъществена с част от средствата по фонд „СБКО“,
както и че не е била компенсирана, считано от 09.03.2017 г. до 20.11.2017 г.
(без месец март, които били начислени към заплатата й), въз основа на задължително
предписание със Заповед № РД-06-1054/21.09.2017 г. на Началника на РУО-Варна
решенията на общото събрание да се изпълняват при доказана информираност на
всички членове на персонала.
2.) Приема за основателно оплакването, че Н.
не е била включена в обучение, проведено на 3 и 4 април 2017 г., тъй като въпреки
че е възстановена на работа след крайния срок за заявяване на желанието, не е
била информирана за възможността да се запише на мястото на колега, който се е
отказал от участие в обучението, което я е поставило в положение на неравно
третиране.
3.) Приема за основателно оплакването на Н.,
че в съдържанието на Констативен протокол № 8/30.10.2017 г. от извършена
проверка за работата й, последната е дискредитирана и застрашена. В посочения
констативен протокол работата на Н. като „учител в група ЦДО“ е оценена
изключително ниско, което противоречи на тази, дадена й с друг Констативен
протокол № 15/11.11.2016 г. от ОУ „Добри Чинтулов“, който съдържа
противоположни констатации и е приет макар и само за сведение. При така
приобщените доказателства, съставът на КЗД е приел, че посочените в двата
констативни протокола качества не се придобиват или изгубват за броени месеци,
поради което не може да приеме, че Н. през ноември 2016 г. ги е притежавала, а
през октомври 2017 г. - ги е изгубила.
4.) По повод регистрираните инциденти по
време на учебни занимания с ученици от групата на Н. е прието, че по своето
естество са възникнали инцидентно и представляват нарушения на дисциплината,
които не следва да се тълкуват като пряка последица от работата на Н.. Прието е
също, че възприемането на тези случаи от страна на работодателя е едностранно и
целенасочено единствено към Н., тъй като са изискани обяснения само от нея, а е
прието за вярно единствено казаното от децата чрез техните родители, без да се
отчита поведението на самите ученици.
С тези доводи е прието, че действията на
Директора след възстановяването на работа на Н., за които са събрани достатъчно
доказателства, навеждат на извода за осъществен „тормоз“ спрямо нея по смисъла
на §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр. Комисията е приела също, че се касае за повторно
извършено по-неблагоприятно третиране спрямо Н., тъй като е безспорно, че
Директора на учебното заведение повторно е прекратила трудовото й
правоотношение заради воденото от нея производство пред ВРС и търсената с него
защита на правата си, а този факт категорично попада в обхвата на признака
“лично положение”. Решението е подписано с особено мнение от председателя на
състава П.К..
В хода на производството пред съда е
представена в цялост и приобщена по делото преписка № 287/2017 г. по описа на
КЗД.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу Решение № 436/07.11.2018 г.
на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Петчленен разширен заседателен
състав, е процесуално допустима -
депозирана от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на
оспорване административен акт и в срока по чл.149 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява и основателна.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия,
съгласно чл.47 т.1 и т.4 от ЗЗДискр, в съответствие с изискванията за форма и
съдържание по чл.65 и чл.66 от ЗЗДискр.
Комисията се е произнесла по допустима
жалба, като изрично е съобразила срока по чл.52 ал.1 от ЗЗДискр. При образуване
на административното производство, не са били налице отрицателни процесуални
предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на
жалбата по същество. В изпълнение на чл.55 от ЗЗДискр., КЗД е реализирала
предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и
приложила по преписката становищата на участниците в производството. Спазено е
и изискването на чл.62 от ЗЗДискр за насочване към помирителна процедура. На
страните е гарантирано правото да се запознаят със събраните по преписката
материали на основание чл.59 ал.3 от ЗЗДискр, предоставена им е възможност да
обективират своите възражения, като предоставят допустими, необходими и
относими към спора доказателства. При проведеното проучване и при събиране на
необходимите и относими доказателства органът е извършил пълно, обективно и
всестранно изясняване на релевантните за случая факти в съответствие с
разпоредбите на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК. Изложеното обуславя извод за липсата
на съществени процесуални нарушения при изясняване на обективната истина,
съответно спазени са основните принципи на процеса, гарантиращи равенството на
страните в производството, тяхното активно участие, вкл. и при събирането на
доказателства.
При издаване на оспореното решение обаче е
приложен неправилно приложение на материалния закон.
С разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. е
забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Нормата
на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. сочи, че "пряка дискриминация" е "всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства", а според чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. -
"непряка дискриминация" е "поставяне на лице на основата на
признаците по ал.1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез
привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази
разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова
цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими". Като
"неблагоприятно третиране" е определен всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси (§1 т.7
от ДР на ЗЗДискр), а съгласно §1 т.8 от ДР на ЗЗДискр "на основата на
признаците по чл.4 ал.1" означава на основата на действителното, настояще
или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у
дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че
е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.".
Следователно, за да е налице проява на
дискриминация по смисъла на закона, следва да са осъществени в условия на
кумулативност всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма. На първо място, следва да е налице акт, действие или бездействие,
свързани с диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица. На
следващо място, диференцираният подход трябва да е обвързан от защитен признак
по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. На трето място, по-неблагоприятното третиране,
респективно поставянето в по-неблагоприятно положение следва да е целено
(извършено съзнателно) или да има за резултат засягане на права или законни
интереси. На последно място, следва да е налице и пряка причинно-следствена
връзка между неблагоприятното положение и причината за него, т.е. неравното
третиране следва да е обусловено от защитен от закона признак.
С други думи, за да се констатира
наличието на дискриминация е необходимо конкретно да бъде посочено
лице-сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя, на базата
на признаците по ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр или "чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика". Сравнението в този смисъл се приема като
основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида
дискриминация, а липсата му е основание да се приеме, че не е налице
по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при
сравними сходни обстоятелства".
На следващо място, съгласно чл.5 от
ЗЗДискр, „тормозът“ на основа на признаците по чл.4 ал.1 - сексуалният тормоз,
подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Сред
признаците по чл.4 ал.1 е и "личното положение". Съгласно легалното
определение на понятието „тормоз“, съдържащо се в §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр,
"тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4
ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или
резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Съдебната практика приема, че фактическият
състав на „тормоза“ включва: 1.) изпълнително деяние - действие или бездействие
на определено лице спрямо друго лице; 2.) защитен признак по чл.4 ал.1 от
ЗЗДискр; 3.) цел или резултат - накърняване достойнството на лицето и създаване
на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда; 4.)
причинно-следствена връзка между тях. За да е налице нежелано поведение, следва
да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата
правна норма.
От анализа на събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че между Д.И. и И.Н. съществува конфликт,
който е започнал след прекратяване на трудовото правоотношение на Н. със
Заповед № РД-11-33/23.09.2015 г. на Директора, отменена с влязло в сила решение
по гр.д.№ 13232/2015 г. на ВРС и възстановяването й на работа със Заповед №
РД-03-1317/09.03.2017 г. Следва да се отбележи и че след възстановяването й на
работа, Н. е подавала множество сигнали до различни институции по повод
финансовата дисциплина в училището и е отправяла недоказани обвинения към И. по
отношение управлението на повереното й училище, които са допринесли в определена
степен за нагнетяване на обстановката и нарастване на конфликта помежду им.
В процесното решение на КЗД е прието, че „тормозът“,
осъществен от И., е по признак "лично положение". В закона липсва
легална дефиниция на понятието "лично положение" и следва във всеки
конкретен случай да бъде установявано и доказвано. Различното третиране трябва
да е свързано с притежавани или придобити качества на личността или
вътрешноприсъщи признаци, за да се приеме, че се включва в законово защитения
признак "лично положение", които позволяват да бъдат прилагани
еднакво и които отчитат универсалния (материален и персонален) обхват на закона
и абсолютната забрана за дискриминация (в
този смисъл Решение № 225/08.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11649/2012 г.).
Съдът намира, че в настоящото производство не се установи Н. да притежава или да
е придобила някакви качества или особени признаци, и именно поради тях спрямо
нея да е проявено неблагоприятно третиране, което да се приеме за „тормоз“,
довел до накърняване на достойнството й, и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда или тези действия да имат такава
цел. За да е налице накърняване достойнството на лицето и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, следва да
се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към
засегнатото лице, съпоставено с други лица със същите качества, свързани със
защитен признак.
Както вече беше посочено, за да е налице
дискриминация, дори и под формата на „тормоз“, е необходимо да се направи
съпоставка с други лица, намиращи се в същото положение. За да е налице „тормоз“
на работното място по смисъла на ЗЗДискр, следва да се докаже различно
третиране между лица със сходни трудови функции и това различно третиране да е
довело до накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна
или застрашителна среда. Такава съпоставка комисията не е извършила. Не е
установено, че спрямо други учители от училището, които са в положението на Н.,
Директорът е имал поведение, различно от това, каквото е имал спрямо нея или че
ги е толерирала, въпреки че те също са извършвали нарушения, допускали са инциденти
в класовете, в които са преподавали и т.н.
На следващо място, в оспореното решение
Комисията е приела, че в случая, в признака "лично положение" се
включва "правото на труд и неговото конкретно упражняване".
Настоящият съдебен състав не споделя това виждане, тъй като това би означавало,
че самото наличие на трудово правоотношение формира защитен признак "лично
положение". Да се приеме трудовото правоотношение за значим човешки белег
при абсолютната забрана за тормоз би значело да се отрекат обективно
съществуващи различия в конкретното правоотноошение, изискванията на
конкретната длъжност и трудовите функции. Ако се приеме, че трудовото
правоотношение е същностен признак на личността, който трябва да бъде абсолютно
защитен, би значело защитата да е приложима винаги при наличието на трудово
правоотношение, тъй като забраната за тормоз е абсолютна; т.е. винаги, когато
някой се намира в трудово правотношение, спрямо него да е налице защитен
признак "лично положение". Трудовото правоотношение не би могло само
по себе си да се изведе в принципно защитим във всички случаи признак за защита
най-малкото, защото не е същностна характеристика на личността. Противното би означавало,
че всяко несъгласие или противоречие между работодател и работник при или по
повод осъществяване на трудови функции би съставлявало тормоз.
В този смисъл съдът споделя мотивите,
изложени в особеното мнение на Председателя на състава на КЗД - П.К., че „в
процесния казус de facto липсва защитен от ЗЗДискр признак, от което следва, че
спорът между страните е елемент на други правоотношения, но не и елемент на
нарушение на антидискриминационното законодателство“. Тук следва да бъде
отбелязано, че по всички сигнали на Н. (които дословно повтарят оплакванията й
в жалбата до КЗД) са извършвани проверки от съответните компетентни органи
(ДИТ-Варна, РУО-Варна и Община-Варна), изготвяни са протоколи и са взети мерки
за преустановяване на установените нарушения, като за част от тях на Директора
на СУ „Неофит Бозвели“-Варна са дадени предписания, които са изпълнени в
указания срок. Всички те касаят трудовоправни, административни и чисто
организационни отношения, които са били от компетентността на тези органи -
ДИТ-Варна, РУО-Варна и Община-Варна, а не на КЗД. Основателно е и възражението
на жалбоподателите, че с решението си Комисията се е позовала на мотивите в
решенията на ВРС, с които е разрешен трудово-правен спор между страните, които
касаят различен вид обществени отношения (уредени към към настоящия момент с
влязъл в сила акт на гражданския съд), и принципно ирелевантни за настоящото
административно производство, развиващо се по реда и въз основа на принципите
на специалния ЗЗДискр.
Предвид изложеното съдът счита, че приетото
от Комисията съдържание на защитения признак "лично положение"
(трудово правоотношение като факт от обективната действителност) не може да
обоснове същностен, траен белег на личността, за да се изведе в характеристика
на защитения признак „лично положение“. Неустановяването в конкретният случай
на релевантно съдържание на защитения признак "лично положение" квалифицира
оспорения акт в частта, досежно установената хипотеза на чл.5 от ЗЗДискр. във
връзка с §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр, като незаконосъобразен.
След като от доказателствата по делото не
може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е
основание за нежеланото поведение, то не може да се приеме, че поведението на И.
спрямо Н. представлява „тормоз“ по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр, вр. §1 т.1 от ДР
на ЗЗДискр.
Предвид гореизложено настоящият съдебен
състав намира, че оспореното решение в частта му, с която е установен акт на
дискриминация по признак „лично положение“ от Д.И. в качеството й на Директор
на СУ „Неофит Бозвели“-Варна по отношение на И.Н. под формата на „тормоз“, е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, което налага
отмяната му като незаконосъобразно. Липсата на осъществена дискриминация под
формата на „тормоз“ по защитен признак "лично положение" от страна на
И. обоснова извод и за неправилно ангажиране на админстративнонаказателната й
отговорност на основание чл.78 ал.1 от ЗЗДискр, както и неправилно налагане на
ПАМ по реда на чл.76 ал.1 т.1, вр. чл.47 т.2 и т.4 от ЗЗДискр, чрез предписание
занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото
антидискриминационно законодателство в РБ.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателката
за присъждане на сторените разноски, представляващи заплатен адвокатски
хонорар, се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 500 лв.,
респ. тази на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Така мотивиран и съобразно правомощията си
по чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 436/07.11.2018
г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен
състав, в оспорените му части: в частта
му, с която е установен акт на дискриминация по признак „лично положение“ от
директора по отношение на И.Г.Н. *** под формата на „тормоз“, в частта му, с
която на директора е наложена „глоба“ в размер на 250 лв. на осн.чл.78 ал.1 от
ЗЗДискр, и в частта му, с която е постановена ПАМ спрямо длъжностното лице чрез
предписание занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на
действащото антидискриминационно законодателство в РБ.
В останалата му част Решение №
436/07.11.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен
заседателен състав, като неоспорено е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Комисия за защита
от дискриминация, гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35, да заплати в полза на Д.Н.И.,
в качеството й на Директор на СУ „Неофит Бозвели“, гр. Варна, ул. „Любчо
Патронов“ № 3, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: