Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Елена Воденичарова и с участието на прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д.
№833/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Община
Вълчи дол, представлявана от Г.Т.– Кмет на Община Вълчи дол, против Решение
№23/17.02.2020 г. постановено по НАХД №404/2019 г. по описа на Районен съд –
гр. Девня, с което е изменено Наказателно постановление № НЯСС-207/06.11.2019
г. издадено от Заместник председателя на ДАМТН, с което на община Вълчи
дол е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 10 000 лева на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закон за
водите, за нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от Закон за водите, като е
намален размера на наказанието „имуществена санкция“ на 5 000 /пет
хиляди/ лева.
Жалбоподателят
твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Изложени са твърдения, че Актът за установяване на административно
нарушение от 15.07.2019 г. не е съставен в срковете по чл.34 от ЗАНН. Посочва
се, че за извършената проверка бил съставен КП №21/08.05.2018 г., като била
предоставена възможност за изпълнение на указанията до 30.09.2018 г. Твърди се
че АУАН е следвало да бъде съставен до 30.12.2018 г. Отправено е искане за
отмяна на оспореното решение и НП. В условията на евентуалност се иска
наложеното административно наказание „имуществена санкция” да бъде определено в
минимален размер – 1 000 лв.
Ответник
– Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното: на 26.06.2019 г. служители в ДАМТН –
регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” - Североизточна
България извършили проверка на язовир „Стефан Караджа”, находящ се в поземлен
имот №000302 в землището на с.Стефан Караджа, община Вълчи дол, като съгласно
Акт за публична общинска собственост №445/27.12.2000 г., язовира е собственост
на община Вълчи дол. В резултат на проверката било установено, че не са налични
геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена, нивомерно
устройство за измерване на водното ниво и на наносите в язовирното езеро,
изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото
на язовирната стена, нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на
наносите, т.е че не са изпълнени изискванията за задължително необходимите
налични елементи на контролно-измервателната система за мониторинг на дейността
на язовирната стена и съоръженията към нея. На 15.07.2019 г. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено
оспореното пред настоящия състав наказателно постановление. Срещу АУАН е
постъпило възражение от жалбоподателя, което не било уважено от
административнонаказващия орган. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
Съдът
е приел от правна страна, че нарушението от страна на Община Вълчи дол се
състои в неизпълнение на изискванията за задължително необходимите налични
елементи на контролно-измервателната система за мониторинг на дейността на
язовирната стена и съоръженията към нея. Посочил е, че неизпълнението на тези
изисквания пречи да бъде наблюдавано техническото състояние на язовира и
съоръженията към него, което е предпоставка за възникване на аварийни ситуации.
За да измени размера на наложеното административно наказание, съдът е приел, че
в наказателното постановление не са изложени аргументи защо санкцията е в
максимален размер. Посочил е, че липсва анализ относно обществената опасност на
деянието и на дееца, както и дали на собственика на язовира са били налагани и
друг път санкции за нарушения по Закон за водите. Приел е, че целите на
превенцията биха могли да бъдат постигнати и с налагането на по-ниска по размер
санкция, както и че наказанието е наложено на малка община, която е с ограничен
бюджет, поради което заплащането би било
възпрепятствано от ограничените финансови възможности.
Оспореното
решение е законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с
приложимия материален закон.
Фактите
по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по
делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
По
наведеното в касационната жалба твърдение, че АУАН е съставен извън сроковете
по чл.34 от ЗАНН, съдът установи, че нарушението по чл.141, ал.1, т.2 от Закон
за водите е било установено при извършена проверка на 26.06.2019 г., за която е
съставен Констативен протокол № 05-01-39/27.06.2019 г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 15.07.2019 г. Предвид факта, че
проверката е била извършена на 26.06.2019 г., а АУАН е съставен след по-малко
от месец, на 15.07.2019 г., то безспорно е спазен тримесечния срок за
образуване на административнонаказателно производство. В случая няма доказателства,
че органът, овластен да състави АУАН е узнал за нарушителя по рано от
26.06.2019 г., поради което АУАН е съставен в тримесечния срок от установяване
на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение №48 от 28.XII.1981 г. по н. д. №48/81 г.,
ОСНК.
За
установеното административно нарушение е съставен Констативен протокол
№05-01-39/27.06.2019 г. от служители в РО НЯСС „Североизточна България”, с
който е установено че на язовира няма изградена Контролно-измервателна система,
съгласно изискванията на чл.141, ал.1, т.2 от Закон за водите. Установено е
също, че няма монтирано нивомерно устройство за измерване на водното ниво в
язовира, няма изградена геодезична мрежа за следене на хоризонталните и
вертикални деформации на язовирната стена, на язовира не е осигурено
използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на състоянието
му. Неправилно в касационната жалба е посочено, че „за проверката е съставен КП
№21/08.05.2018 г.”. Действително в констативния протокол от 27.06.2019 г. в
т.ІІІ е цитиран Протокол №21/08.05.2018 г., но е посочено, че предписанията са
изпълнени. Цитираният протокол касае изпълнение на предписанията на комисиите,
назначени със заповед на Областните управители по чл.138А, ал.3 от ЗВ. Установява
се, че протокола от 08.05.2018 г. касае друга проверка, производство различно
от това по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, както и че проверката се назначава със
заповед от Областните управители и се извършва от сформираните комисии, а не от
служители на РО НЯСС „Североизточна България”.
Настоящият
касационен състав на Административен съд - Варна, счита, че не са налице
предпоставки за определяне на наказанието в минимален размер – 1 000 лв.
Установеното неизпълнение се изразява в това, че не са налични всички елементи
на Контролно-измервателни системи по чл.174, ал.4 от Наредба за условията и
реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, поради което са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства. В случай, че неизпълнението се изразяваше в липса на един от
елементите на Контролно-измервателните системи, то биха били налице
предпоставки за налагане на административно наказание към минималния размер. Правилно
Районен съд - Девня е определил размера на имуществената санкция в размер на
5 000 лв., като е съобразил, че целите на превенцията биха могли да бъдат
постигнати и с налагането на санкция в този размер.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 23/17.02.2020 г., постановено по
НАХД № 404/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Девня.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.