Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-12 12.02.2019 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав,
На четвърти февруари, две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Т. Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова възз.гр.д. № 35 по
описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивната жалба на Т.К.К., действаща
като майка и законен представител на малолетното дете С.С.С., против Решение № 99/
04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 422/2018 г. по описа на PC-Царево, в частта, с която е отхвърлен предявения
против С.Г.С. иск за изменение на присъдената издръжка на детето над уважения
размер от 140 лв. до предявения размер от 200 лв. В жалбата се твърди, че
присъденият размер на издръжката е недостатъчен за задоволяване нуждите на
детето. Твърди се също така, че ответникът е в трудоспособна възраст, както и
че работи без трудов договор като автомонтьор и реализира доходи над средната
работна заплата за страната. Заявено е също така, че ответникът не полага
никакви грижи за детето, избягва контакти с него и проявява абсолютна
незаинтересованост към неговите интереси и нужди. Моли се решението на ЦРС да
бъде отменено в отхвърлителната му част и въззивният съд да постанови решение,
с което да уважи иска в пълния му размер от 200 лв., както и да присъди на
въззивницата направените разноски по делото. Въззивницата се явява лично в
съдебно заседание, поддържа жалбата, представя писмени доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право
на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което същата
е допустима.
Препис от
жалбата е връчен на въззиваемия С.Г.С., като същият не е подал отговор в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание въззиваемият
се явява лично, оспорва жалбата и моли решението на РС-Царево да бъде потвърдено.
Не представя доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС – Царево е образувано по предявения
от Т.К.К., действаща в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете С.С.С., против С.Г.С. иск за изменение на присъдената издръжка
на детето, като се претендира същата да бъде увеличена от 120 лв. на 200 лв.
месечно, считано от предявяването на иска. Твърди се, че майката се грижи сама
за отглеждането и възпитанието на детето, като тя е поела и цялостната му
издръжка, но доходите й не са достатъчни за покриване на неговите нужди.
Заявено е, че детето е диагностицирано със заболяване „Сколиоза“ – изкривяване
на гръбначния стълб, както и е с нарушено зрение, поради което са необходими
допълнителни средства за заплащане на прегледи при лекари, за закупуване на
лекарства, за закупуване на очила, за рехабилитация. Според ищцата ответникът
работи като автомонтьор без трудов договор и реализира доходи, които са достатъчни
за изплащане на исканата издръжка, а тя е работила през летния сезон, но
понастоящем е безработна, поради което изпитва сериозни финансови и материални
затруднения по отглеждане на детето и осигуряване на неговата издръжка.
Ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 150 от СК и е допустим.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба. В съдебно заседание се е явил лично и е оспорил иска, като е
заявил, че няма постоянна работа. Заявил е също така, че има и други деца, но
те са пълнолетни и не плаща издръжка на друго лице. Ответникът не е представил доказателства.
С обжалваното
решение РС-Царево е уважил частично предявения иск, като е увеличил размера на
издръжката на 140 лв., а в останалата му част – до предявения размер от 200
лв., искът е отхвърлен.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След извършване на самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и оплакванията във
въззивната жалба, Бургаският окръжен съд намира, че решението на ЦРС е частично
неправилно по следните съображения:
Видно от представеното удостоверение за раждане,
детето С.С.С. е родено на *** г., т.е. същото е на 12 години и 10 месеца. През
учебната 2018/2019 г. детето С. е ученичка в 6 клас –дневна форма на обучение в
СУ „Н.Й. Вапцаров“ – гр. Царево, което се установява от представената по делото
служебна бележка, издадена от горепосоченото учебно заведение.
Настоящият размер на издръжката на детето,
платима от неговия баща, е определен с Решение № 100/08.12.2014 г., постановено
по гр.д. № 98/2014 г. по описа на ЦРС, т.е. преди четири години, като
издръжката е в размер на 120 лв.
Не се спори, че родителите на детето не живеят
заедно, като то живее заедно със своята майка, която полага преките ежедневни
грижи за него. По делото липсват доказателства бащата да участва в отглеждането
на детето и грижите за него по какъвто и да било начин, като ищцата твърди, че същият
се е дезинтересирал напълно от детето, а ответникът не е оспорил това твърдение
и не е доказал обратното.
По делото е представено медицинско удостоверение,
издадено от ОПЛ д-р Рачева, съгласно което С.С. е с поставена диагноза Сколиоза,
с нарушение на зрението, носи очила с диоптър и е на редовна поддържаща терапия
с хомеопатични средства, като се налагат чести консултации със специалисти. Във
въззивното производство майката на детето е представила и документ за закупени
на 23.12.2018 г. диоптрични очила на детето за сумата от 157 лв.
В първоинстанционното производство ищцата е
представила фискални бонове за закупени от нея стоки през м. септември 2018 г.
във връзка с нуждите на детето, включително за подготовката му за училище, като
платените от нея суми възлизат на приблизително 700 лв.
Представена е и служебна бележка, издадена на
17.09.2018 г. от Дирекция „Бюро по труда” – Созопол, съгласно която майката Т.К.
е била регистрирана като търсещо работа лице през периода 10.01.2018 г. –
30.06.2018 г., както и е регистрирано като такова, считано от 17.09.2018 г.
По отношение на бащата на детето, по делото не са
представени никакви доказателства за неговите доходи, нито доказателства той да
е регистриран в ДБТ като търсещо работа лице. Липсват също така твърдения и
доказателства за негови задължения за издръжка към други лица.
При тези
данни съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан в пълния му
размер от 200 лв. При определяне на този размер съдът съобрази както нуждите на
детето, които безспорно са нараснали след определяне на настоящия размер на
издръжката, предвид по-голямата му възраст и специфичните му заболявания, така
и възможностите на бащата да дава издръжка. Макар по делото да липсват
доказателства за получавани от бащата доходи от трудово или друго
правоотношение, то предвид факта, че същият е в трудоспособна възраст и при
липсата на данни той да има някакви здравословни проблеми, които да му пречат
да полага труд, следва да се приеме, че е във възможностите на бащата да
получава доход поне в размер на средната работна заплата за страната. По делото
не се установи ответникът да има
задължения за заплащане на издръжка към други лица, което да намалява
възможностите му за заплащане на издръжка на детето С.. Не се установи също
така бащата да се включва в отглеждането на детето и в грижите за него по
какъвто и да било начин, поради което той следва да поеме по-голямата част от
необходимата месечна сума за издръжката на детето.
За
пълнота следва също така да се посочи, че считано от 01.01.2019 г. минималната
издръжка на едно дете е в размер на 140 лв., определена по реда на чл. 142, ал.
2 от СК (1/4 от размера на минималната работна заплата за страната, която е 560
лв.), поради което е неправилно и незаконосъобразно за дете на възраст от почти
13 години да бъде определян този абсолютен минимум на издръжката.
Предвид
горното, решението на РС-Царево следва да бъде отменено в частта, с която искът
за издръжка е отхвърлен за размера над 140 лв. до предявения размер от 200 лв.
и искът следва да бъде уважен в пълния му размер.
В останалата
му част решението на РС-Царево не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При
този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемият следва да
заплати по сметка на БОС държавна такса в размер на 86,40 лв., дължима върху
увеличения от въззивната инстанция размер на издръжката.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 99/04.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 422/ 2018 г. по описа на РС-Царево, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявения от Т.К.К., ЕГН **********, действаща като майка и
законен представител на детето С.С.С., ЕГН **********, против С.Г.С., ЕГН **********,
иск за изменение на присъдената издръжка на детето С. в частта над уважения
размер от 140 лв. до предявения размер от 200 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение
№ 100/08.12.2014 г., постановено по гр.д. № 98/2014 г. по описа на РС-Царево, месечна
издръжка на детето С.С.С., ЕГН **********,
като го увеличава на 200,00 (двеста) лв.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********,***, да заплаща
на детето С.С.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.К.К.,
ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 200,00 (двеста) лв., считано от 27.09.2018 г. до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на ОС – Бургас
държавна такса в размер на 86,40 лв. (осемдесет и шест лв. и четиридесет ст.).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.