О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………/…...02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско
дело № 89 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №83488/17.12.2018г. по описа на ВРС на Г.Н.Т. ***, срещу Определение №14044/30.11.2018г., постановено по гр.д.
№13715/2018г. по описа на
Варненски районен съд, с което е оставено без разглеждане искане по реда на чл. 560 ГПК за обезсилване на Запис на заповед за
сумата от 7000 евро, с кредитор Г. Н.Т., ЕГН **********, платец С.Х.И., ЕГН **********
и поръчител А.Я. И., ЕГН ********** ***.
Във въззивната частна жалба
се поддържа,
че определението е неправилно и необосновано, доколкото правният
интерес от искането произтича от обстоятелството, че молителката е лишена от
владението върху ценната книга въпреки волята й, поради което молбата по чл.560
от ГПК е единственият способ да бъдат защитени правата й на кредитор по
отношение на неизправния длъжник.
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.560 от ГПК, всяко лице, което има право на ценна книга на
заповед – запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на
приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея
въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена. Целта на
производството по обезсилване на ценни книжа е да предпази носителя на правото
по тях от неблагоприятните правни последици от изгубване на държането им, като
съдебното решение по това производство замества ценната книга, за да даде
възможност на носителя на правото по нея да го упражни. От друга страна чрез
обезсилването на ценната книга се отнема нейният легитимиращ ефект, за да лиши
лицето, което държи ценната книга без основание, от възможността да упражни
правата по нея. Следователно правен интерес за молителя от искането по чл.560
от ГПК е налице само когато упражняването на правата му по ценната книга е
възпрепятствано, а това би било така единствено в хипотезите на неправомерно
отнемане. Неслучайно в чл.560 и сл. от ГПК
производството е уредено като строго формален процес и допустимостта му е
обусловена от специфични изисквания, предвидени в чл.561 от ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба редовността на искането е обусловено от пълна
индивидуализация на реквизитите на ценната книга, за да се определи нейната тъждественост и обосновка на обстоятелствата, при които е
изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които
произтича правото на молителя върху нея. Анализът на цитираната правна норма
налага извода, че производството може да има за предмет само изгубена или
унищожена ценна книга, за възпроизвеждане съдържанието на която е налице
обективна пречка.
В разглеждания
случай е налице правно основание за изземване на ценната книга, а
местонахождението и държателят й са известни на молителя. Записът на заповед не
е унищожен или с неустановено местонахождение, а съществува и е приложен като
доказателство към преписка №106/2013г. по
описа на ВОП, т.е. намира се на съхранение и отговорно пазене на компетентни
длъжностни лица. По този начин е изключена опасността трето лице да злоупотреби
с легитимиращия ефект на ценната книга, а от друга страна е гарантирана
възможността за възпроизвеждане на съдържанието й. При тези обстоятелства
упражняването на правата по менителничния ефект не е
осуетено, доколкото за молителя не съществува пречка да ги предяви по исков ред
и със съдействието на съда записът на заповед да бъде изискан по реда на чл.186
от ГПК в оригинал или в заверен препис за целите на доказването. В тази връзка
прекъсването на давностния срок за вземането е в
зависимост изцяло от инициативата на молителя и избраното от него процесуално
поведение. В този смисъл обезсилването на записа на заповед и издаването на
дубликат се явява безпредметно.
Поради съвпадане
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №14044/30.11.2018г.,
постановено по гр.д. №13715/2018г.
по описа на Варненски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.