РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. В., 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110109433 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Ю. З. Ю.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Ш., общ. Н. п., с. П., ул. „Б. № *, и
Е. З. Н., ЕГН: **********, с постоянен обл. Ш., общ. Н. п., с. П., ул. „Б. № *,
срещу „Б. - т. п.“ ЕООД , Поделение за товарни превози - Г. О., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: обл. В. Т., общ. Г. О., гр. Г. О., ул. „Ц. О. №
*, искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по
100000,00 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на
настъпилата на 13.11.2018 г. трудова злополука, довела до смъртта на баща
им З. Ю. Ю., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от деня на увреждането - 13.11.2018 г. до
окончателното заплащане на сумите.
В исковата си молба ищците, чрез процесуалния си представител - адв.
Г. С. от ВАК, излагат, че са деца на З. Ю. Ю., починал при трудова злополука
на 13.11.2018 г. Посочват, че той е бил в трудовоправни отношения с
ответника от * г. Със заповед от * г. бил назначен на длъжност „стрелочник,
маневрен /гаров/", а с допълнително споразумение от 03.06.2014 г. бил
назначен в гара В., звено Експлоатация към Бизнес център - В. при Поделение
за товарни превози - Г. О.. Излагат, че на 13.11.2018 г. пострадалият З. Ю. Ю.
бил дневна смяна, като изпълнявал трудовите си задължения в района на ЖП
гара - В., товарен парк. Този ден трябвало локомотив № *, обслужван от
машинист Ю. Е. Ю., да вземе два вагона от вагоноремонтния цех и да се
извърши маневра чрез разпускането на два вагона от гръбначния светофар
1
МСЗ към 12-ти коловоз. След пристигане на маневрения състав пред МСЗ
маневрата спряла, като в изпълнение на разпорежданията на началника на
влака Р. М. Ю. влязъл от страната на началника между локомотива и първия
вагон, за да извърши откачването на вагоните. Твърдят, че началникът на
влака, въпреки изричните изисквания на правилата за безопасност, нямал
пряка видимост към Ю., тъй като се намирал на разстояние от мястото, на
което се намирал последният. Машинистът на локомотива Ю. също нямал
видимост към него. След като машинистът получил сигнал от началник-
влака, побутнал вагоните, които били освободени от винтовия спряг от
пострадалия. Те леко се задвижили по надолнището, откачени от локомотива,
като локомотивът продължил движението си след тях с бавна скорост по
наклона. Началникът на влака М. видял, че вагоните са разкачени и се движат,
а стрелочникът не излиза, затова веднага подал сигнал „стоп" на
локомотивния машинист, който спрял локомотива. Отивайки да види къде е
Ю., началник-влакът М. го намерил с лице към земята, встрани до
локомотива, извън ж.п. релсите. Поддържат, че когато М. го обърнал с лице,
установил, че все още е жив, но докато пристигне екипът на „Спешна
помощ“, той издъхнал, а пристигналият на място екип на „Спешна помощ“
само констатирал смъртта на З. Ю.. Излагат, че със заповед на Директора на
НОИ - Териториално поделение В. е разпоредено да се извърши разследване
на трудова злополука, в резултат на което е съставен протокол, констатиращ,
че ответникът и неговият служител Р. Е. М. на длъжност - началник-влак,
товарно движение, са нарушили норми, регламентиращи здравословни и
безопасни условия на труд. Съставени са АУАН на ответника и на Р. М..
Извършено е и вътрешно разследване на инцидента от ответника. Сочат, че с
Разпореждане от 26.02.2019 г. на НОИ - Териториално поделение - В. Т.,
необжалвано, декларираната от ответника злополука е призната за трудова
такава по чл. 55, ал. 1 от КСО. С присъда, постановена на 16.03.2021 г. по
НОХД № * г., ВОС е признал подсъдимия Р. Е. М. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, но към момента на предявяване на
настоящия иск същата не е влязла в законна сила. Поддържат, че смъртта е
настъпила вследствие на контуЗ. и разкъсване на белия дроб, разкъсване на
гръбначния мозък, гръдна травма с множество фрактури на ребра и гръбначен
стълб и е в пряка връзка с настъпилата трудова злополука. Твърдят, че до
настъпването на смъртта на баща си те са се радвали на едно сплотено
семейство, споделящо чувство на доверие, разбирателство, обич и подкрепа.
Въпреки че към момента на смъртта на баща си са били навършили
пълнолетие, пострадалият приживе е продължавал да полага грижи и
внимание към тях. Той е живеел в едно домакинство със семейството на сина
си и са споделяли всяка вечер една трапеза. Пострадалият е бил основна
опора на сина си в започнат малък бизнес, като му помагал със съвети,
средства и труд в свободното си време. Пострадалият бил привързан и към
дъщеря си, затова държал всяка година той да организира и плати почивката
на децата си, което време прекарвали заедно. Излагат, че внезапно
настъпилата преждевременна смърт на баща им, им причинила тежък стрес.
Новината за смъртта му заварила дъщеря му в чужбина, която следвало да се
прибере за броени часове в България. Синът е изпитал истински ужас като
пристигнал на злополуката и видял обезобразеното и безжизненото тяло на
баща си - с рани по главата и без зъб, със смачкано тяло в областта на гърдите.
Ищецът не можел да повярва в смъртта му, тъй като бил в изключително
добро физическо състояние. Поддържат, че и двамата изпаднали в шок и до
2
момента психически не могат да преодолеят загубата. Изпитвали ежедневни
терзания, че нямало кой да му окаже първа помощ, тъй като при откриването
му той все още е бил жив, но до пристигането на лекарския екип бил
издъхнал. След смъртта на пострадалия, първият ищец изпитвал постоянна
мъка, не можел да се храни, имал ежедневни болки в тялото. Поставили му
диагнози „остеопороза" и „разстройство в адаптацията“, тялото му от кръста
надолу започнало да се сковова, за него било трудно да се движи, прилагани
са му различни терапии. Ежедневните грижи за него се полагали от близките
му, което довело до чувство на безпомощност у ищеца. Ищцата дълго време
след смъртта на баща си продължавала да не се чувства добре, изпитвала
постоянно чувство на напрежение и страх. Не можела да се храни, отслабнала
и сънят □ бил нарушен. Настроението □ било подтиснато и често плачела.
Изпаднала за дълго в депресия, която не е отшумяла и до настоящия момент.
За описаните неимуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на настъпилата на
13.11.2018 г. трудова злополука, довела до смъртта на баща им претендират
обезщетение от общо 200000,00 лв. Претендират мораторната лихва, върху
всяка една от главниците, считано от деня на увреждането - 13.11.2018 г. до
датата на предявяването на исковете - 28.06.2021 г., както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете - 28.06.2021
г., до окончателното заплащане на сумите. По изложените съображения молят
предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Б. - т. п.“ ЕООД,
Поделение за товарни превози - Г. О., е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез гл. юрисконсулт Янислав Лефтеров, с който се
поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че починалият
е работил при Поделение за товарни превози - Г. О. на длъжност „Стрелочник
маневрен“ в гара В.. Излага, че от разследването на железопътното
произшествие, при което е настъпила смъртта на работника, е установено, че
на 13.11.2018 г. в гара В.-товарен парк е била извършвана маневра от
маневрената бригада в състав - Р. Е. М. /Началник-влак/, починалият
стрелочник З. Ю. Ю. и вторият стрелочник Димитър Парушев Марков,
състояща се в разпускане на два вагона от гърбичния светофор МС 3 към 12-
ти коловоз. За тази цел локомотив № *, управляван от машиниста Ю. Е. Ю.
избутал вагоните към гърбицата /възвишението на коловоза/ и пред
гърбичния светофор МС 3, маркиращ най-високата точка на коловоза,
маневреният състав спрял, за да се извърши разкачването на вагоните от
локомотива от стрелочника Ю., по нареждане на началник-влака. Докато
вагоните и локомотивът били в покой, стрелочникът влязъл между
локомотива и прикачения вагон, след което на машиниста бил подаден
сигнал. Локомотивът натиснал първия вагон и стрелочникът Ю. разкачил
вагона от локомотива, при което вагоните се отделили към 12-ти коловоз.
При разделянето на състава обаче стрелочникът не се появил извън коловоза,
от страната на началник-влака, от която влязъл преди това за разкачването, и
началникът подал на машиниста сигнал. След преустановяване на маневрата
работниците открили тялото на стрелочника до локомотива, но от другата
страна на железния път. Възразява, че издаденото от Дирекция „Инспекция по
труда“ - В. наказателно постановление, с което е установено, че е нарушил
норми на ЗЗБУТ и КТ, и му е наложена имуществена санкция, е отменено по
съдебен ред. Твърди, че Протокола на ТП на НОИ В. за разследване на
трудовата злополука съдържа констатации, които не съответстват на
3
действителното фактическо положение, поради което на основание чл. 193,
ал. 1 от ГПК оспорва истинността на твърденията в т. VI, т. VIII, т. IX и т. X
от него - за неизпълнено задължение от работодателя да осигури ефективен
контрол за извършването на работата по безопасен начин и без риск за живота
и здравето на работещите при изпълнение на служебните им задължения, за
неправилно организирана и проведена маневра от началник-влак. Сочи, че
последният не може да носи отговорност за действията на стрелочника, ако
последният е решил да излезе извън коловоза, докато съставът е в движение.
Счита, че травматичните увреждания с летален характер е възможно да са
причинени от удар и повличане на работника от локомотива, но този краен
резултат не може да се дължи само на неправомерни действия на началник-
влака, след като маневрената дейност се осъществява от маневрена бригада, и
не изключва автоматично противоправни и неправилни действия или
бездействия на починалия работник, допринесли за смъртта му. За да настъпи
смъртта на стрелочника, същият явно е бързал да излезе от коловоза и не е
изчакал машината да спре бутането на вагоните. Посочва, че за настъпване на
смърт от удар, повличане и падане, причинени от локомотива е необходимо
да има движение на машината в посока към стрелочника, който се с намирал
пред нея в този момент, и едновременно с това излизане извън коловоза от
стрелочника, пресичайки пътя на локомотива. Фактът, че починалият
работник е предприел излизане от коловоза се потвърждавал от положението
на тялото му отстрани на коловоза, паднало по гръб до локомотива,
успоредно спрямо него и железния път. Поддържа, че с неправилните си
действия Ю. се е поставил в опасна ситуация, като не е изчакал
преустановяване движението на локомотива, въпреки знанието му, че
локомотивът само ще натисне вагоните, за да се спуснат по гърбицата, и ще
спре, без да се придвижва след тях до 12-ти коловоз. Като стрелочник с
достатъчен опит пострадалият е бил длъжен да предвиди възможната
опасност и да съобрази действията си с характера на маневрата. Извършвайки
маневрата по описания начин, стрелочникът е нарушил установените забрани,
регламентиращи безопасността при работа, които работникът е бил длъжен да
познава и спазва според длъжностната си характеристика. Възразява, че
трудовата злополука се дължи на допусната груба небрежност от
стрелочника, който с неправомерни действия, в нарушение на нормативни
задължения и вследствие пренебрегване на елементарни превантивни мерки
за предотвратяване на произшествие от такъв род, не е положил дължимата
грижа и с това е съпричинил вредоносния резултат. Работникът е бил
надлежно инструктиран и обучен за спазване на правилата за безопасност - на
работниците от конкретната маневрена бригада са проведени предсменен и
периодичен инструктаж, обучение и изпит. Твърди, че размерът на приноса
на починалия работник в съпричиняването на вредоносния резултат изключва
имуществената отговорност на работодателя в размер, надхвърлящ 3/4 /или
75%/ от всяко обезщетение за неимуществени вреди. Възразява, че само по
себе си наличието на роднинска връзка между ищците и починалият работник
не доказва непременно, че такива действително са претърпени. Счита, че те са
силно преувеличени по вид, обем и продължителност. Сочи, че към датата на
смъртта ищците са били пълнолетни, като дъщерята е живеела и работила в
чужбина и тя, както и синът на починалия са имали свои собствени
семейства. Оспорва бащата на ищците да е помагал на своя син в започнат
малък бизнес. Възразява срещу твърдението за изключително добро
физическо състояние на починалия, тъй като приживе той се е оплаквал от
4
болки в кръста, ходил е прегърбен и с накуцване. Оспорва работникът да е
финансирал почивката на децата си, предвид факта, че дъщеря му е работила
в чужбина и се предполага, че е получавала значително по-големи доходи в
сравнение с неговите. Посочва, че няма причинна връзка между трудовата
злополука и здравословните проблеми на ищеца. Синът на починалия се е
явил лично в седалището на работодателя на дата 10.12.2018 г. и е подал
молба за изплащане на дължимото на наследодателя трудово възнаграждение,
което също поставя под съмнение истинността на твърденията му за
сковаване на тялото. Прави искане от размера на процесните обезщетения да
се приспаднат изплатените на ищците суми като обезщетения по
общественото осигуряване и по застрахователна полица № * с покритие за
периода 31.08.2018 г. - 30.09.2019 г., като сочи, че обезщетението по
застраховката възлиза на 26344,54 лв. на човек. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Д. з.” АД депозира нарочно писмено становище,
в който оспорва конституирането си по делото. Оспорва исковете като
недопустими, неоснователни и недоказани. Релевират се доводи за
съпричиняване от страна на пострадалия на злополуката. Оспорва се размера
на предявената искова претенция.
В о.с.з. страните не се явяват, представляват се от процесуалните си
представители, чрез които поддържат изразената позиция по спора.
В о.с.з. третото лице помагач не се явява, не се представлява, поддържа
изразеното становище по спора чрез писмена молба докладвана от съда.
Ответникът доразвива доводите си подробно в депозираната писмена
защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените препис-извлечение от акт
за смърт и удостоверение за наследници изх. № * г., се установява, че З. Ю.
Ю., починал на 13.11.2018 г. е оставил за наследници по закон съпругата си
Иксане Ахмед Ю., дъщеря си Е. З. Н., и сина си Ю. З. Ю..
По делото не е спорно, а и от представения препис от заповед № */* г.
на началника на ЖП Район – Ш. и допълнително споразумение № * г. се
установява, че към 13.11.2018 г. З. Ю. Ю. е заемал длъжността „стрелочник
маневрен/гаров“ с място на работа-Поделение за товарни превози Г. О. –
район на Бизнес център В.. Със заповед № * г. на директора на ППП – Г. О.,
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т.11 от КТ -
поради настъпила смърт на работника.
По делото е представена лично подписана от пострадалия длъжностна
характеристика на „стрелочник, маневрен“ от 09.10.2013 г.
Представени са служебна бележка № 17/* г. и декларация от * г.
подписани от З. Ю., удостоверяващи, че на същия е проведен начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопоржарна охрана,
както и че е подготвен и добре запознат с всички изисквания по
безопасността на движението на влаковете о маневерената работа за заемната
длъжност, като се задължава да изпълни точно всички правилници, наредби и
заповеди обезпечаващи безопасното движение на влаковете и маневрената
работа.
5
Видно от представния препис от инструктаж от * г., носещ подпис на
пострадлия, на тази дата пострадалият е преминал инструктаж по гР.ка за
движение на влаковете, включващ информация за изминалата смяна,
Инструктаж по сигурността на движението на влаковете, включващ
информация за изминалата смяна, Инструктаж по охрана на труда, включващ
информация за изминалата смяна, включително и допълнително, като е
декларирал, че е бодър, отпочинал и не е употебил алкохол.
Ответникът е представил Инструкция за безопасна работа на
длъжностните лица от маневрените бригади по време на извършване на
маневрена дейност, както и 11 стр. извлечение от Правила за движението на
влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт от 2006 г.
Със Заповед № * г. и Заповед № * г. на Директор ПТП, Г. О. в „БДЖ - Т.
п.“ ЕООД е наредено извършването на следните видове иснтруктаж на
персонала от Бизнес Център В.: начален, на работното място, периодичен и
ежедневен /предсменен/, извънреден.
От ответника са представени утвърдени програми за провеждане на
Инструктаж на работното място на работниците и служителите от гарова
дейност, на периодичен и извънреден инструктаж на работниците и
служителите и на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа
на работниците и служителите от гарова дейност.
Вдино от книга за инструктаж – инструктаж на работно място,
периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна дейност В., на 25.10.2018 г. пострадалият е преминал
периодичен инструктаж, включително за прикачване и откачване, слизане и
качване повреме на движение и преминаване пред движещо се возило,
движение в района на гарата.
Видно от програма за провеждане на обучение по Наредба № * г. и
протокол от * г., след обучение, пострадалият на 12.02.2018 г. е издържал
изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, съгласно изискванията на Наредба № * г.
Съгласно карта за оценка на риска на професия стрелочник, маневрен,
изготвена от комисия при Служба трудова медицина при „БДЖ ПП“ ЕООД,
при дейности прикачване и откачване на вагони и дивжение в района на
гарата е налице опасност от удар от подвижен състав или автомобил,
подхлъзване, спъване, падане между релсите и под подвижен ЖП състав,
прегазване, съоръжения под налягане, токов удар.
Видно от представените от ответника Заповед № *г. на Изпълнителна
агенция „Железопътна администрация“, конспект за провеждане на изпит с
рег. № * г., писмо изх. № * г. на Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, гР.к за провеждане на
проверочни изпити на лицата от персонала на „БДЖ ТП“ ЕООД, поделение за
товарни превози Г. О., отговорен за безопасността на превозите с изх. № * г.,
и протокол № * г. на Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, ищецът успешно е положил изпит за проверка на
знанията на лица, назначени на длъжност от железопътния транспорт, която е
свързана с безопасността на превозите.
Съгласно представения гР.к за работно време на 13.11.2018 г.
пострадалият е следвало да даде дневно дежурство от 07:00 ч. до 19:00 ч.
6
Видно от представения протокол за оглед на местопроизшествие от
13.11.2018г. изготвен от следовател при Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура - В., върху десния ръкав на якето на пострадалия е
намерен горен зъб с корен. Сред обективните находки по тялото е установено
зацапване по панталона в областта на дясното коляно с мазна, прахообразна
материя, а друго подобно зацапване е намерено в областта на дясното рамо и
яката на якето. По горната част на левия крачол е установено разкъсване и
протриване на тъкани и на кожата вляво. Разкъсване е установено и на левия
джобна якоето, а зацапване със същата кафеникава материя са установени и
по цялата задна повърхност на панталона в областта на таза и по якето в
областта на гърба. Установена е охлузена кожа в областта на устата и носа, а в
дясна теменна област рана с ожулени ръбове и зацапеане на кожата около нея
сивкава прахообразна материя. Установена е липсата на горен ляв резец. Рани
и охлузвания са установени и по долната челюст и в тилната част на трупа.
Установени са травми в гръдната облсат.
Видно от декларация за трудова злополука вх. № № * г. работодателят е
декларирал пред НОИ трудова злополука със З. Ю. Ю., която се е реализирала
на 13.11.2018 г. , около 11:30 ч. Декларирано е, че същата е настъпила при
разпускане на два вагона през голяма гърбица за 12 ти коловоз – подгърбичен
район, при разкачване на връзките/винтовия спряг между локомотива и
вагона. В графа „Отклонение от нормалните дейстивя (условия) и материалeн
фактор, свързан с това отклонение“ работодателят е декларирал - неправилно
организирана, ръководена и контролирана работа на маневрата от Р. Е. М. –
Началник-влак, товарно движение. Нарушени чл. 523, чл. 528, ал. 1 от
Наредба № 13/2005 за осигуряване на ЗБУТ в ЖП транспорт; чл. 499, ал. 7 от
Правила за движението на вл. и маневрената работа в ЖП транспорт
(Нормативни актове в жп транспорт - част 2 - 2006 г.). Неправомерен опит за
разкачване на връзките/винтовия спряг между локомотива и вагона в
нарушение на чл.528, ал. 1 от Наредба № 13/200 ; чл. 51, ал.7 от Инструкция
за маневрист, началник влак товарно движение и стрелочник и т. 29, 46 и 47
от Инструкцията за безопасна работа на дл.лица от маневрената работа по
време на извършване на маневр.дейност”.
Съгласно протокол № *г. за резултат от извършеното разследване на
злополуката, станала на 13.11.2018 г., комисия при НОИ - ТП - В. Т. е
установила в т. V „Специфично физическо действие, извършвано от
пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие
материален фактор“, че тъй като няма установени преки свидетели на
злополуката, не може категорично да се определи специфичното физическо
действие, извършвано от пострадалия. В т. VI „Отклонение от нормалните
действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения“ е
посочено, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури
ефективен контрол за извършването на работата по безопасен начин и без
риск за живота и здравето на работещите при изпълнение на служебните им
задължения, тъй като е допуснал на 13.11.2018 г. извършване на маневра по
разкачане на връзката между локомотив и вагони (винтов сирят), по време на
движение и ръководителят на маневрата позволява придвижване на
маневрения състав, преди да се убеди лично, че лицето З. Ю. Ю.. извършвало
разкачването на вагоните от машината е излязло вън от коловоза, вследствие
на което същото е ударено и повлечено ог локомотива, пада и получава
травми по главата и тялото, кои довеждат до неговата смърт. Като друго
отклонение е посочено, че Р. Н. М. – началник-влак, товарно движение, в
7
качеството си на ръководител на маневрата по разкачане на връзката между
локомотива и вагоните (винтов сирят), неправомерно организира и
контролира извършването на същата. Не осигурява личната безопасност на
работниците заети в нея. гьй като е допуснал тя да бъде извършена но време
на движение и позволява придвижване на маневрения състав, преди да се
убеди лично, че лицето З. Ю. Ю., извършвало разкачането на вагоните от
машината е излязло вън от коловоза, вследствие на което, същото е ударено и
повлечено от локомотива, пада и получава травми по главата и тялото, които
довеждат до неговата смърт. В т. VIII „Анализ на причините за възникване на
злополуката“ е посочено, че причина за възникване на злополуката е
неправилно организирана и проведена маневра, вследствие на която З. Ю. Ю.
е ударен и повлечен от локомотива, а възможна причина за възникване на
злополуката е наличието на предпоставки от организационен характер от
страна на работодателя, описани в раздел 17 Отклонение от нормалните
действия и условия и материалния фактор. В т. IX „Допуснати нарушения на
нормативните актове“, е посочен чл. 275 от КТ - Работодателят е длъжен да
осигури здравословни и безопасни условия на труд. така че опасностите за
живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени,
ограничени или намалени. В т. X, като лица допуснали нарушенията са
посочени ответникът за нарушение на чл.16. ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. чл.275,
ал.1 от КТ и Р. Нреджеб М. - началник влак, товарно движение, който
нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 523 и чл. 525 от Наредба № * г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт.
Видно от представения препис от Разпореждане № *г. на НОИ - ТП - В.
Т., на основание чл. 60 ал. 1 от КСО, декларираната от ответника злополука с
декларация вх. № *г. е призната за трудова такава по чл. 55, ал. 1 от КСО. В
разпореждането е прието, че на 13.11.2018 г. З. Ю. изпълнява задълженията
си на стрелочник, маневрен в товарен влак на гара В..Около 11:30 ч. участва
при разпускане на два вагона през голяма гърбица на коловоз № *. Ю. влиза
между локомотива и вагоните, за да разкачи връзката между тях, но е ударен
и повлечен от локомотива. Получава травматични увреждания, от които
умира: контуЗ. и разкъсване на белия дроб, разкъсване на гръбначния стълб.
Налице е увреждане на здравето, станало през време и във връзка с
извършената от него работа.
С Присъда № *г. по НОХД № * г. на Окръжен съд – В. Р. Е. М. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК за
това, че на * г. в района на „Подгърбица в ЖП гара В. - Запад, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена
опасност - извършване на маневрена дейност на ЖП състав, като началник
влак товарно движение и ръководител маневра, е нарушил следните правила:
чл. 33 от ЗЗБУТ („Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции.“); чл. 523 от Наредба № * г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт („Ръководителят на маневрата, осигурява личната безопасност на
работниците, заети в маневрата“); т. 46 от Инструкция за безопасна работа на
длъжностните лица от маневрените бригади по време на извършване на
маневрена дейност ( „Ръководителят на маневрата осигурява личната
безопасност на работниците, заети в маневрата“); чл. 5, ал. 1, чл. 6, чл. 37, ал.
8
2 т. 1, чл. 41 т. 4, чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 6 от Инструкция за маневрист,
началник-влак, товарно движение и маневрен стрелочник (чл. 5, ал. 1 „
Маневриста/началника на влак товарно движение е длъжен: т. 4 Лично да
организира и ръководи правилното и безопасно извършване на маневрената
работа в гарите и междугарията, като обръща особено внимание на
отблъскването на вагоните, спирането им, обръщането на стрелките и др“; чл.
6 „При изпълнение на служебните си задължения маневриста/ началника на
влак товарно движение, трябва да бъде взискателен към подчинените си, да
изисква от тях точно изпълнение на правилниците, инструкциите, наредбите
и други“; чл. 37, ал. 2 „Маневриста/началника на влак товарно движение е
длъжен: т. 1 „да организира безопасното извършване на маневрената работа и
осигурява личната безопасност на работниците, заети в маневрата“; чл. 41
При извършване на маневрата Маневриста/ началника на влак товарно
движение е длъжен: т. 4 „да ръководи всички придвижвания на маневрения
локомотив и работата на маневрените стрелочници“; чл. 45, ал. 1
„Маневриста/ началника на влак товарно движение е длъжен да се намира на
такова място, откъдето има най- добра видимост към маневрения състав, а
машинистът и стрелочниците от бригадата да виждат и възприемат най- добре
подаваните от него сигнали“; чл. 51, ал. 6 „Маневриста/ началника на влак,
товарно движение подава сигнал за придвижване на маневрения състав само
след като лично се убеди, че работниците, които са прикачвани или откачвали
вагоните, са излезли вън от коловоза“; чл. 422, ал. 3, т. 1, чл. 430, ал. 1 и чл.
499, ал. 6 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в
Железопътния транспорт и причинил смъртта на З. Ю. Ю. (чл. 422, ал. 3, т. 1
„Ръководителят на маневрата е длъжен: да организира безопасно извършване
на маневрената работа и осигурява личната безопасност на работниците,
заети с маневрата“; чл. 430, ал. 1 „При извършване на маневра ръководителят
на маневрата е длъжен да се намира на такова място, откъдето има най-добра
видимост към маневрения състав, а машинистът и стрелочниците от
бригадата да виждат и възприемат най- добре подаваните от него сигнали“;
чл. 499, ал. 6 „Ръководителят на маневрата подава сигнал за придвижване на
маневрения състав само след като лично се убеди, че работниците, които са
прикачвали или откачвали вагоните, са излезли вън от коловоза“).
С влязло в сила Решение №* г. по ВНОХД №* г. на Апелативен съд - В.
присъдата е изменена и подсъдимият М. е оправдан по обвинението за
престъплението по чл. 123, ал.1 от НК при нарушение разпоредбите на чл. 51,
ал.6 от Инструкция за маневрист, началник влак, товарно движение и
маневрен стрелочник, както и чл. 499, ал.6 от Правила за движението на
влаковете и маневрената работа в ЖП транспорт и чл. 528, ал.1 от Наредба *
г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
железопътния транспорт. В останалата част присъдата е потвърдена.
От приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи от
застрахователна полица № */* г. за застраховка „Задължителна трудова
злополука“ и списък на застраховани 1023 лица – работещи в ответното
дружество, включително З. Ю. Ю. се установява, че към датата на трудовата
злополука третото лице - помагач „Д. з.“АД е обезпечавало
застрахователното покритие при настъпването на процесния застрахователен
риск – смърт по групова застраховка „Задължителна трудова злополука“.
Съгласно протокол от * г. на комисия от длъжностни лица при „Б. - т.
п.“ ЕООД Поделение за товарни превози Г. О., е установен неправомерен
9
опит за разкачване в движение на връзките (винтов спряг) между локомотива
и вагоните в нарушение на чл. 528, ал.1 от Наредба № * г. и чл. 51, ал. 7 от
Инструкция за маневрист, началник-влак, товарно движение и маневрен
стрелочник. Комисията е установила, че предполагаемо увреждането е
настъпило вследствие на удар, падане и повличане от локомотива, като в
момента на падането не е имало свидетел. Изрично като причина за
възникване на злополуката е посочено - неправилно организирана,
ръководена и контролирана маневра от Р. Е. М. началник-влак товарно
движение, поради допуснати от него нарушения на посочените по-горе
норми, както и на чл. 499, ал.7 от Правила за движение на влаковете и
маневрената работа в железопътния транспорт.
В хода на вътрешната проверка са снети обяснения от Р. М. от
13.11.2018 г. и 16.01.2019 г., от Ю. Ю. от 14.11.2018 г., 06.01.2019 г. и
17.01.2019 г., от Д. М. от 13.11.2018 г. и 16.01.2019 г., от С. Б. от 13.11.2018 г.
и 16.01.2019 г., от Ст.М. от 13.11.2018 г. и 16.01.2019 г.
Съгласно окончателен доклад № *от заседание на Районна разследваща
комисия - Г. Оряховица при Държавно предприятие „НКЖИ“, проведено на
21.01.2019 г., комисията не могла да вземе окончателно решение за
причините довели до произшествието въз основа на представените
документи.
Преставен е доклад за разследване на леко железопътно произшествие
съставен на 07.01.2019г. от анкетна комисия, втора категория,
представляваща оперативната група по смисъла ан чл. 71, ал. 3 от Наредба №
* г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, както и скица
на произшествието.
Като доказателства по делото са приети два броя снимки, на л. 104 и и
л. 105 от делото, като тяхната истинност не е оспорена от страните. На
първата се установяват труп на възрастен мъж в тъмни дрехи, лежащ
препендикулярно до железопътен състав, от лява mu страна съобразно
посоката на заснемане. На втората снимка се установява преден или заден
край на локомотив.
Към делото е приета разшифровка на контролна лента на влак от
21.11.2018 г.
Съгласно представения Протокол № * г. за извършена проверка на
„ПТП-Г. О.“ от Дирекция „Инспекция по труда“, гр. В., по повод на трудовия
инцидент са установени следните нарушения, за които са дадени предписания
за отстраняването им: нарушение на чл. 246, ал.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, поради неносене
на специално работно облекло – сигнална жилетка по време на работа;
допускане извършване на маневара по разкачане на връзката между
локомотив и вагони по време на движение и позволяване придвижване на ЖП
съства от ръководителя на маневрата, преди да се е убедил лично, че лицето
извършило разкачването е излязло вън от коловоза, в нарушение на чл. 16,
ал.1, т 6 от ЗЗБУТ.
По делото са приети като доказателства АУАН № * г. и № * г. ,
съставен от Инспекцията по труда – В., на ответното дружество, съответно на
началник-влакът Р. М., за извършени административни нарушения. На
ответникът за нарушение на чл. 16, ал.1, т 6 от ЗЗБУТ вр. чл. 275, ал. 1 от КТ
10
за това, че не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за
извършването на работата и по безопасен начин и без риск за живота и
здравето на работещите при изпълнение на служебните си задължения, като
допуснал извършване на маневра по разкачане на връзката между локомотив
и вагони по време на движение, а ръководителят на маневрата позволил
придвижване на ЖП съства преди да се е убедил лично, че лицето извършило
разкачването е излязло вън от коловоза. АУАН на Р. М. било съставен за
нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ вр. чл. 523 и чл. 528 от Наредба № * г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в ЖП транспорта.
С Наказателно постановление № * г. на Дирекция „Инспекция по труда“
– В., на ответника е наложена имуществена санкция от 1500,00 лв. за
нарушението установено с АУАН № * г., като на съда е служебно известно, че
с влязло в сила решение по АНД № * г. по описа на ВРС от 16.12.2019 г. НП е
отменено.
Видно от амбулаторни листи № № *г. и № * г., издадени от д-р
практиката на д-р Ст..Ю.С., лекар по ендокринология и болести на обмяната
съобразно отразения код 18 на специалност по действащата номенклатура на
медицинските специалисти приета с Наредба № * г. за придобиване на
специалност в системата на здравеопазването. От амбулаторните листи се
установява, че на дата 01.04.2019 г. при анамнеза за чувство на напрегнатост,
тежест в главата и очите, неъзможност за добър сън и постоянна потиснатост,
ищецът бил диагностициран с основна диагноза „разстойство в адаптацията“,
като му е предписана терапия с медикамент амилтриптилин. При при
вторичния преглед 11.03.2019 г. ищецът споделил за известен ефект от
приема на лекарството, че е станал по-спокоен и сънят се подобрил, но все
още бил подтиснат, имал киселини и запек, болки в дясното подбредие.
Лекарят установил, че ищецът е видимо спокоен, емоционално задоволително
и по-добре балансиран, поддържа добър контакт, с данни за соматизации и
остатъчен депресивитет. Предписана е терапия с нов медикамент, но в по-
малки дози.
Видно от приетите писмени доказателства - Удостоверение № *г. и
Удостоверение № *г. на ТП на НОИ – В.Търново, в полза на всеки от ищците
е изплатена парична помощ при смърт на осигурено лице в размер на по
135,00 лв.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, подсредством разпита
на водените от ищците свидетели С. Г. Ю. (съпруга на ищеца Ю. Ю.) и М. М.
Е., както и на призованите по искане на ответника свидетели Р. Х. Ф., Р. Е. М.
и Ю. Е. Ю..
Първата свидетелка сочи, че със съпруга си били на работното място,
когато той получил обаждане, че баща му е претърпял инцидент. Сочи, че
преди смъртта на З. нейният съпруг бил в стабилно състояние, грижовен, но
след това се променил тотално, психически е много изтощен и в момента,
постоянно усеща болки по тялото си. Имало моменти, при които кръстът му
се схващал, подложили го на различни терапии, посещавал невролог по-
често, ходили и на психиатър, който му изписал лекарства. Последното се
случило точно след смъртта на баща му, но след два месеца спрял да ги
приема, защото му ставало по-зле от тях. Излага, че Ю. имал много силна
връзка с баща си, двамата много си приличали външно и по характер. Твърди,
че приживе починалият им помагал морално и материално, винаги бил до тях,
като разчитали на неговата опитност. През почивните дни баща му постоянно
11
бил в техния магазин, където им помагал. Бил се заел и с овощната им
градина в двора им, защото те не успявали и с тази работа. Помагал и с
децата. Свидетелката сочи, че са живели заедно със своя свекър в с. П., ул. Б.
*, той на първия етаж, а тя с ответника и децата на втория етаж. Свидетелката
сочи, че дъщерята на починалия е в чужбина от близо 10 г., но всяка година
си идва задължително през месец юли. Излага, че починалия бил привързан и
към двете си деца. За погребението се наложило ищцата да се върне за
няколко часа в България, като била срината и трудно се посъвзела. Двамата се
чували по вайбър и скайп, като всички си общували. През лятото винаги
ходили заедно на почивка, като последният път З. платил почивката.
Свидетелката сочи, че няма стабилно подобрение в състоянието на нейния
съпруг. Излага, че обмислят да ходят на ортопед за да видят какво го боли.
Сочи, че сковаванията на ищеца започнали след смъртта на баща му, като
кръстат го болял най-вече отзад, като правил нарочни движения за да си
отпусне тялото. Ищецът не бил спокоен и постоянно пиел някакви
обезболяващи.
Свидетелят Е.сочи, че е вуйчо на първата свидетелка. Познава Ю. от 15
- 20 г. Излага, че е земеделец и всеки ден постоянно е в магазина му. Излага,
че ищецът много тежко приел новината за смъртта на баща си, бил много
разтревожен, почти бил безконтактен. Е. също била много разстроена, когато
дошла. Свидетелят сочи, че Ю. бил жизнено и приказливо момче, а след
смъртта на баща си се променил тотално. Много тежко я преживял, ходил на
психиатър и два месеца пил лекарства. Свидетелят сочи, че преди двамата с
ищеца си приказвали, но сега той не общувал. Не можел да шофира, но после
лека-полека взел да се оправя. Преди баща му помагал в магазина, като
чистел отзад. Ю. и Е. били привързани към баща си. Ищцата веднъж годишно
се връщала от Белгия като и тя се променила, преди винаги била усмихната,
но сега когато я питат нещо не отговаря.
Свидетелят Ф. сочи, че със З. са работили заедно и са от съседни села,
познава и семейството му. З. живеел заедно със сина си, но не знае къде живее
дъщеря му. Свидетелят сочи, че ищецът го познава и знае, че са колеги с баща
му. Излага, че е ходил в магазина на ищеца и след смъртта на З., но не често и
не е чувал той да е скован или обездвижен. Излага, че пострадалият помагал
като баща, но не му е споделял да помага с работата в магазина и свидетелят
не е виждал това. В последно време пострадалият се оплаквал от кръста,
вземал хапчета, но свидетелят не знае за какво. Бил му казавал, че синът му
му помага. З. не бил споменавал да е ходил на почивка с децата си. Излага, че
З. прекарвал отпуските си на село. Свидетелят сочи, че живее в с. Стоян
Михайловски и често ходи в с. Памукчи, повече от 20 пъти годишно.
Свидетелят М. излага, че е работил заедно със З. Ю., с който били
заедно на работа в деня на злополуката. Били взели от ремонтния цех два
вагона и ги дръпнали на самата гърбица, за да ги разпуснат на *-ти коловоз.
Свидетелят слязъл пред гарата, а локомотивът и З. дръпнали вагоните на
самата гърбица. Когато свидетелят се обърнал пуснали композицята леко под
наклон, за да може вагоните да се откачат и сами да се придвижат. Когато
подлашнали вагоните обаче З. не излязъл веднага. Той бил влязъл да откачи
вагоните, след което трябвало веднага да излезе от страната откъдето е
влязъл. Когато разпуснали двата вагона, вагонът се откачил, но З. не излзъл,
поради което свидетелят дал „стоп“ на машиниста за да спре. Когато вагоните
се отдалечили свидетелят, който бил на 10-15 м. от мястото, видял З. да лежи
12
отстрани на локомотива. Когато З. влязъл да разкачва, локомотивът бил
преди него, на самата гърбица. Свидетелят сочи на предявената снимка № 7
от заключението на вещото лице Г. Г., че локомотивът е бил в средата на
железопътния участък от снимката. Излага, че когато върнали обратно
композицията назад локомотивът спрял на наклона, З. влязъл да откачва и се
обадил по радиостанцията. Машинистът трябвало да бутне, защото двата
буфера трябва да се доближат за да се откачи вагонът, като това бутане е
може би 5 м. Излага, че с такова бутане обикновено се извършва
разкачването, като със З. и преди са правили същата маневра на това място,
като той знаел, че вагоните се спускат от гърбицата. Свидетелят поддържа, че
З. знаел какво траябва да направи. Излага, че намерил тялото му по посоката
на движението от дясната страна. Поддържа, че З. влязъл от неговата страна
и го виждал отдалеч, а като се разкачили вагоните се отдалечили, но той не
изязъл и свидетелят казал „стоп“ на машиниста, а локомотивът веднага спрял.
На предявената снимка, находяща се на л. 104 от делото, свидетелят сочи, че
трупът на пострадалият е намерен именно в състоянието на снимката и не е
местен. Когато намерили З. бил жив и го викали по име, той ги погледнал, но
не отговорил и след може би пет минути починал. Сочи, че когато З. вляъл
казал на машиниста да разлашне вагоните по радиостанцията. Самият
свидетел не бил дал такава команда, като гледал отдалеч. Когато З. влязъл
между вагоните нямал пряка видимост към него, защото бил на 15-20 м.
Когато казал на машиниста, че З. не излиза, свидетелят се затичал, а
машинистът слязъл и също се затичал към З.. Поддържа, че З. не можел да
влезе между вагоните в движение. Сочи, че локомотивът спрял, З. влазъл да
откачи и дал сигнал за откачване. Свидетелят сочи, че първоначално
локомотивът с вагоните спира на наклона, З. влиза да откача, след това дава
сигнал, като при самото движение при този наклон той не може да влезе.
Излага, че имат само радиостанции и нямат високоговорителна уредба, по
която да се чуват дадените сигнали. Сочи, че посипката под вагоните е чакъл,
пръст и мазно. Сочи, че планът за работа се прави с ръководство смяна, а
началник-влакът казва на машиниста командите. Поддържа, че когато когато
З. е влязъл и нямал видимост, тогава те сами обаждали по радиостанциите.
Свидетелят сочи, че не може да ходи при всички работници и да знае къде са.
Поддържа, че другият стрелочник останал на 50 – 60 м. от свидетеля, а З. на
20 м. и те вече сами си говорели и давали команди по радиостанциите „да
бута, приключи, давай дърпай, обръщай“ и т.н.
Свидетелят Ю. сочи, че са работили със З. от 1990 г. и били заедно на
работа когато станала злополуката, като следвало да извършват втората
маневра за деня. Изтеглили два вагона от цеха на гърбица и трябвало да ги
разпуснат за да отидат на 12-ти коловоз. З. казал на свидетелят да ги
подлашнат, дал сигнал, влязъл да откача вагоните, а свидетелят тръгнал да
бута за да може да ги откачи. По едно време маневристът казал „спирай,
спирай“, вагоните тръгнали и З. не излязъл от страната, от която бил влязъл,
както принципно следвало да направи. Когато спрял, свидетелят слязъл от
локомотива и видял З. да лежи от другата страна. Поддържа, че изтеглили
локомотива до пост № 5 за да отстъпят звеното, за да може да се обърне
стрелката. Сочи, че обикновено по този начин се извършва разкачването, това
е обичайната практика и така са правили многократно. Излага, че вагоните се
подлашват, т.е. леко се побутват за да се позасилят, като сигналът за
подлашването го дал З. след като влязъл между локомотива и вагоните.
Излага, че бутането е максимум 10-15 м. На предявената снимка на л. 104 от
13
делото свидетелят сочи, че именно в това състояние са заварили трупа и
никой не го е местил. Свидетелят сочи, че стрелочникът - маневрист му дава
команди за извършване на маневри. Излага, че на него лично началник -
влакът не му е разпоредил нищо за цялата маневра, включително да откача
вагоните, явно бил казал на З. да ги откачи, да ги подлашне, а З. му казал на
него. Сочи, че при излизане от цеха началник-влакът му споменал, че
вагоните трябва да отидат на 12-ти коловоз. Поддържа, че в момента на
извършване на маневрата пряк ръководител е маневриста и приемал сигнали
на единия или втория стрелочник. Сочи, че началник-влакът нямал пряка
видимост към З. при маневрата, а самият свидетел нямало как да го види
между вагоните и локомотива и комуникирал с него по радиостанцията.
Когато станал инцидентът пръв при З. отишъл маневристът. Когато
свидетелят също отишъл, З. бил жив и още дишал. Сочи, че на гарата няма
високоговорителна уредба, а радиостанции. Поддържа, че настилката на
гърбицата е чакъл, пръст и масла от локомотивите и вагоните.
Като доказателство по делото е прието заключението на СМЕ изготвено
от вещото лице д-р Д. Д. Експертът е установил, че на 13.11.2018 г. З. Ю. Ю. е
получил тежка гръдна травма - счупване на леви и десни ребра, гръдната кост,
гръбначния стълб, разкъсване на десния бял дроб, излив на значително
количество кръв и навлизане на въздух в плевралната кухина; повърхностно
разкъсване на черния дроб, избиване на първи горен ляв зъб, разкъсвано-
контузни рани по лицето, ожулвания по лицето, левите и горен и долен
крайници, десния долен крайник, кръвонасядания в областта на главата,
гръдния кош, корема. Съгласно заключението непосредствената причина за
смъртта на Ю. е тежката гръдна травма - множествено счупване на ребра
двустранно, счупване на гръдната кост, разкъсване на белия дроб, навлизане
на кръв и въздух в плевралните кухини. Сочи се, че всички описани
травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети
реализирани със значителна сила, отговарят да са получени при двустранен
силен натиск в областта на гръдния кош. Поддържа се, че между
травматичните увреждания и настъпилият смъртен изход е налице пряка
причинно-следствена връзка.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че тежестта на тежката
гръдна травма със счупване и напълно прекъсване на гръбначния мозък не би
позволила на пострадалия да извършва волеви движения и да се измества.
Излага, че след падането единствено е имал елементарна възможност да
извърши някакви движение с горните крайници, но активно преместване не е
могъл да извърши. Подчертава, че поради тежестта на травмата – разкъсване
на бели дробове, излив на кръв в гръдната кухина прекъсване на гръбначния
стълб и гръбначния мозък и с оглед болковия синдром, който се получава при
този травматизъм, пострадалият не е могъл да извършва волеви движения,
включително изсвирване със свирка. Вещото лице сочи, че от медицинска
гледна точка не може да се докаже дали двустранният натиск е настъпил
едновременно или например от първоначален удар в част от гръдния кош и
след това с притискане върху твърда повърхност от противоположната
страна. Излага, че всички увреждания са получени в сравнително много
кратък период от време, в рамките на секунди.
Като доказателство по делото е прието заключението на СПЕ изготвено
от вещото лице А. Ц.. Вещото лице сочи, че смъртта на З. Ю. Ю. е
стресиращо събитие, настъпило внезапно и неочаквано, което се съпътства от
14
невротични и личностни реакции. Излага, че получените психологични данни
от направените тестове показват невротична и личностова реакция на дистрес
с очертани отклонения от нормата. Поддържа, че от невротичните реакции
най-силно са изразени тревожност и депресия, а от личностовите - на
недоверие, съмнение, по-дълбока личностова дестабилизация и дезадаптация.
Направен е извод, че характерът на случката е възприет от ищците като
травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства и/или промяна в
социалното и емоционално функциониране. Поддържа се, че загубата е
необратима и те трябва да съществуват без нещо, което са ценяли и обичали.
И при двете обследвани лица експертът е установил остра скръб, състояща се
от непрестанно, макар и прекъсващо и намаляващо присъствие на отричане;
физическа и психическа болка и дистрес; противоречиви емоции и импулси,
свръхангажираност със загубата, натрапливо говорене за загубата. Експертът
сочи, че при ищците се наблюдават плач и гняв, безпомощност и депресия.
Поддържа, че при интеграцията на загубата и скръбта се наблюдават два
резултата - благоприятен, когато има приемане на реалността на загубата и
възвръщане към физическото и психическото добруване и неблагоприятен,
когато реалността на загубата се приема с продължителна депресия.
Експертът е установил, че при двамата ищци резултатът е неблагоприятен,
тъй като дори и към настоящият момент те не са преминали изцяло през
етапите на загуба и скръб, които съпровождат загубата на близък човек.
Вещото лице сочи, че дори и към настоящият момент ищецът още не е
възвърнал нормалното си функциониране, отпреди смъртта на баща му. За
ищцата Н. вещото лице е установило, че към настоящият момент има налични
данни за капсулиране на стресово разстройство, поради което е
препоръчително да бъде консултирана от психиатър и да потърси
психотерапевтична общност.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че липсва медицинска
документация преди злополуката у ищците да е било налично разстройство в
адаптацията като установеното. Излага, че разстройство в адаптацията и
остра стресова реакция възникват при стресогенни събития, които са остри и
внезапни, а в случая по-скоро съответстват на смъртния случай на бащата на
ищеца. Излага, че резултатите от психологичното обследване кореспондират
на остра стресова реакция, което не е поставена диагноза. Сочи, че има
определени етапи при загуба и скръб, като първият етап е отхвърлянето и
гневът, отричането на събитието, вторият етап е пазарене, депресия, като
човек си казва - ще бъда по-добър, за да не случват подобни неща на мои
близки, изпада се в депресивни епизоди. Третият етап е приемането на
събитието. Експертът сочи, че приемането само по себе си не означава, че
личността живее в радост и щастие всеки ден, но вече има един етап на
приемане на събитието и живот без нещо, което са ценяли и обичали, в случая
това е техния баща. В случая вещото лице сочи, че ищците се намират в
преход от втори към трети етап, но все още не са приключили напълно етапа
на скърбене. Излага, че това е обичайно реагиране при етапи на загуба и
скръб.
Като доказателство по делото е прието заключението на първоначалната
СТЕ изготвено от вещото лице инж. Г. Д. Г.. Експертът е установил, че
винтовите спрягове са били опънати - целият маневрен състав не е преминал
гърбицата, че началник-влакът не е виждал стрелочника когато
разкачва/откачва вагоните и е бил на вагон и половина разстояние от него.
Излага, че по разпечатка от контролната лента на локомотива, същият се е
15
движил с 10 км/ч. Сочи, че локомотивният машинист е спрял след сигнал
„Спри“ на началник- влака. Поддържа, че за злополуката на 13.11.2018 г. в
11:22 ч. на ЖП - гара В. има три основни причини: 1) началник-влакът не е
изпълнил задълженията си като ръководител на маневрената бригада, като не
е наредил целият маневрен състав да премине през гърбицата за да може
буферите на вагоните и локомотива да се допрат, а винтовият спряг да се
освободи и тогава да се разкачат вагоните от локомотива. Бил е на вагон и
половина разстояние от стрелочника и локомотива. Нямал е видимост към
действията на стрелочника,който разкачва/откачва вагоните за да контролира
действията на цялата маневрената бригада. 2) Локомотивният машинист е
превишил скоростта на движение на локомотива и вагоните при
„подлашването“ и е достигнал скорост не разрешена/от 10 км/ч. или 2,778
м/сек. за откачане/разкачване на вагоните при разрешена 3 км/ч. или 0,833
м/сек.; 3) В междурелсието на коловоза на полугърбицата, където
стрелочникът е разкачвал/откачвал вагоните няма равнинна площ - има
неравности от баласта /не е посипан с сипица/ - за да може свободно да се
движи пешеходец. На места между гърбицата и изолираното звено на стрелка
№ 2 има наслоен омаслен слои от прах върху баласта на междурелсието.
Вещото лице сочи, че ударът, падането и повличането на пострадалия от
локомотива е резултат от високата неразрешена скорост от 10 км/ч. на
локомотива при подлашването на вагоните. Установено е, че докато
пострадалият е изчаквал локомотива да спре е бил застъпен, повлечен и
изхвърлен от плугът на локомотива. Сочи, че съгласно чл. 456, ал. 2, т. 9 от
ПДВМД в ЖПТ е допустимо разкачване на връзката между локомотив и
вагон да се извърши по време на движение с 3 км/ч, но е извършено е със
скорост 10 км/ч. Експертът сочи, че след разкачване на връзката между
локомотива и вагона стрелочникът, извършил разкачването е длъжен да
излезе извън коловоза след като локомотива преустанови движение, т.е.
задължен е да изчака спирането на локомотива, но в случая е бил застъпен от
локомотива и се е опитал да излезе тъй като локомотивния машинист не е
спрял локомотива преди да му е даден сигнал от началник-влака. Сочи се, че
за нарушениетя на нормативните правила и на тези на практиката при
изпълнието на маневрата са знаели всички от - стрелочник, локомотивен
машинист, началник-влак, стрелочникът отговарящ за движение на вагоните
в разпределителния парк, стрелочникът на пост 5, търговският ръководител и
началник-смяната. Експертът сочи, че правилата които са изпълнявали тези
лица нямат нищо общо с безопасността на движение.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че когато пострадалият
е влязъл в положение да откача, той не е допускал, че скоростта на
локомотива ще е над 3 км и не е имал възможност да откачи вагоните по друг
начин. Сочи, че пострадалият е откачил вагонът, но е трябвало да бяга бързо с
3 м. в секунда пред плуга на влака, който е като снегорин на 20 см от земята,
но плугът го застъпал. Експертът сочи, че началник-влакът носи
отговорността да знае, че когато стрелочникът влезе между вагоните няма да
получи такава скорост за разпускане, като 3 км в час е допустима. Излага, че
ако се разпуска с тази скорост то междурелсието трябва да бъде записано със
сипица, което означава, че не трябва да има камъни или баласта, настилката
трябва да е равна, но мека, за да може човекът, който е там да се движи
спокойно. Поддържа, че през това време началникът на влака трябва да
наблюдава стрелочника. Излага, че тялото е било изхвърлено извън коловоза,
защото е било застъпено като на снимка от ДП се вижда вълнообразна следа
16
около 1.5 м. Вещото лице сочи, че след като пострадалият откачил вагоните
не е могъл да излезе, бил е застъпен от плуга и е бил съборен. След това
плугът го е изхвърлил встрани от коловоза. Излага, че следата е останала или
от крак, или от ръка. Вещото лице сочи, че началото на следата е на 2,6 м. от
стълб 115 и на 1 м. от тялото, което не може да бъде открито под машината,
тъй като са 20 см между релсата и плуга, тоест част от тялото е преминало
релсата, но плугът не е минал през тялото. Поддържа, че омасленият слой
върху баласта е съществувал към момента на злополуката. Вещото лице е
наблюдавало, че разкачването продължава да се прави по същия начин, може
би на по-кратко разстояние, на 2-3 м, но в наклона. Сочи, че изобщо не следва
да се разкачва в наклон, а само тогата когато в някоя гара няма възможност да
има такава равна площ. Вещото лице сочи, че в ЖП-гара В. изобщо не
ползват гърбичния светофор.
Като доказателство по делото е прието заключението на повторната
тройна СТЕ изготвено от вещите лица инж. П. В. К., инж. В. К. П. и инж. Р. Р.
Ц.. Установено е, че на 13.11.2018 г. редовно са назначени за работа-дневно
дежурство като Втора маневра в гара В.-Товарен парк: ръководител на
маневрата Р. Е. М. – началник-влак, маневрени стрелочници - Д. П. М. и З. Ю.
Ю. и Ю. Е. Ю. - локомотивен машинист. Установено е, че преди започване на
маневрата са извършени ежедневен/предсменен инструктаж за маневрената
бригада и предпътен инструктаж за машиниста както и запознаване с плана за
маневра от ръководител-смяна. Излага се, че по плана на маневрата трябвало
да се извадят два ремонтирани товарни платформени вагона от
Вагоноремонтния цех (с дължина от по 19,9 м.), които да се маневрират с
теглене напред по 9-коловоз до полугърбица и от там да бъдат разпуснати от
локомотива (с дължина 13,7 м.) към 12-коловоз в Разпределителния парк на
тоВ.та гара. Вещите лица не са установили данни, двата товарни вагона да са
били с включени пневматични проводи на спирачната система към
локомотива от началото на тяхното придвижване от цеха, поради което
маневрата е извършена с осигуряването със спирачен товар само от
локомотива. Експертите са установили, че достигайки полугърбицата
маневрата не преминала изцяло с двата вагона гърбичния светофор — „Г“, а
спряла по надолнището. Сочи се, че междувагонните връзки (винтовите
спрягове) и тази между първият вагон и локомотива били обтегнати
доколкото са били под наклон, като по инструкция профилът на железният
път е от 25 градуса наклон в надолнище в продължение на 30 м. от билото на
полугърбицата, след което следва 3,5 градусов наклон в продължение на 215
м. Вещите лица са установили, че дежурният ръководител-смяна на Гърбичен
пост наредил маршрута за придвижване на двата вагона към 12 коловоз в
Разпределителния парк, в който момент всички участници в маневрата се
намирали от страна на сградата на Гърбичен пост и с видимост към нея.
Излага се, че поради липсата на другият маневрен стрелочник маневрата е
извършена с един по-малко, което е в нарушение на изискването на
„Технология на гара В.“ маневрената бригада да се състои от минимум 3
члена: маневрист и двама маневрени стрелочници. След разпореждане от
началник-влака пострадалият влизъл в коловоза да откачи локомотива от
първия вагон, като в този момент маневреният състав се намирал в покой,
понеже локомотивът го задържал със спирачката си. Влизайки в коловоза той
нямал видимост към началник-влака и машиниста, както и те към него.
Вещите лица сочат, че преди да влезе в коловоза пострадалият казал на
машиниста да „подлашне“, който неофициален маневрен сигнал замествал
17
официалният „отблъсни вагоните“. По подаден от началник-влакът маневрен
сигнал „натисни малко“, локомотивният машинист Ю. разхлабил спирачката,
което довело до леко придвижване на локомотива назад за откачи
пострадалият връзката. Към този момент локомотивът се намирал все още в
наклона от 25 градуса, а вагоните почти в надолнище при 3,5 градуса. Вещите
лица сочат, че следвайки предварително даденото устно указание
машинистът минал на тяга и продължил да движи локомотива назад още
около 4,5 м., като осъществил „подлашване“ - побутване с буферите на
локомотива, тези на откачения първи вагон. След разхлабването на
спирачката, което се случва за приблизително от 3 сек., съставът под
действието на инерционните сили се самопридвижил, като поради наличие на
разстояние между буферите имало относително преместване на локомотива
спрямо вагоните. Вещите лица сочат, че по-голямото ускорение на
локомотива и вагоните се дължи на това, че локомотивът се намирал на по-
големия наклон и обрал луфта между буферите като започнал да ги притиска
и това бил най-подходящият момент за откачване на куплата. Експертите
приемат, че в рамките на една секунда след разхлабване на спирачаката
буферите са били допрени. Излагат, че поддържането на скоростта от 3 км/ч.
с процесния локомотив серия 55-00 практически не е възможно и тя варира от
3 до 5 км/ч., като може да се приеме, че средната скорост е била 4 км/ч.
Поддържа се, че процесът „отблъскване“ трае няколко секунди. Излага се, че
за да се даде възможност стрелочникът да премине безопасно пред буфера на
локомотива му трябва минимално разстояние от 40 см между двата съседни
буфери на локомотива и вагона, което се достига за 2 сек. при относителна
скорост на отдалечаване на вагоните от локомотива 0,22 м/сек. Доколкото
обаче двата вагона се движили по по-малкия наклон, а локомотивът по по-
стръмния с по-голямото ускорение, той настигнал вагоните и разстоянието
между буферите намаляло. В този момент пострадалият предприел рисковано
преминаване, прав в пространството отворило се между двата десни буфера -
на локомотива и на вагона по посока на движение на състава и тялото му
попаднало между тях, малко преди да излезе от габарита на подвижния
състав, основно в дясната част на гърдите и гърба. Последвало повличане на
затиснатото от двата буфера тяло за около 2 секунди, в продължение на около
2 метра съобразно оставената следа в междурелсието. Излага се, че началник-
влакът не бил в състояние да види действията на маневрения стрелочник, а
липсвал вторият който трябвало да наблюдава действията на първия и да
препредава маневрените сигнали към началник влака. Според експертите
след като вагоните се отделили от локомотива началник-влакът подал сигнал
за спиране по радиотелефона на машиниста, който спрял движението назад
като задействал спирачката на локомотива. След като локомотивът спрял
вагоните продължили движението си по наклона. Експертите сочат, че след
като тялото на пострадалия маневрен стрелочник било освободено от натиска
е побутнато в дясната си част от буфера на локомотива, което му придало
леко въртене и паднало встрани на железния път, перпендикулярно (на 1
метър от стълб № 115, според протокола за оглед), като левите му крайници
заели установеното положение вследствие на инерцията и завъртането на
тялото. Излага се, че ударът е реализиран с минимална скорост и локомотовът
спрял бързо след подадения сигнал „стоп“ на 3 метра от стълб №*и на 2 метра
от тялото на пострадалия, което е възможно само при минимална скорост до 3
км/ч. Тялото се намирало отдясно по посока на движението на маневрения
състав. Вещите лица сочат, че разположението на тялото дава основание да се
18
предположи, че в момента на съприкосновение с габарита на локомотива той
се е движил почти перпендикулярно на железния път за излизане в дясно по
посока движението на локомотива.
Сочи се, че данните за скоростта в установени в 2 бр. разшифровки от
една и съща дата 21.11.2018 г. се отнасят за придвижването на състава до
установяването му на позицията за откачване на вагоните, както и че
технически не е възможно движение от порядъка на няколко метра да се
регистрира на скоростомерна лента.
На въпроса дали ударът, падането и повличането на стрелочника от
локомотива може да е причинено от излизането му извън коловоза по време
на движение на локомотива, вещите лица сочат, че за да се отговори следва
да има достатъчно следствен материал и за мястото на съприкосновение на
локомотива и на откачения вагон с пострадалия, а такива огледи липсват и са
налице само две фотогР.и от огледа на местопроизшествието. Излагат, че
снимката с разположението на тялото, перпендикулярно на железния път, им
дава основание да се предположи, че то е излязло извън коловоза почти
перпендикулярно със скорост съпоставима с тази на жп състава, като в
противен случай би трябвало да е в успоредно или почти успоредно спрямо
коловоза, наред с което след удар в габарита на локомотива е много вероятно
тялото да е в неестествена поза и със счупени крайници. От фотогР.ята е
установено, че доколкото левите крайници, ръка и крак на тялото са в
положение – ръката върху гърдите, а кракът върху десния крак и дясната ръка
изпъната в страни, то това дава основание да се предположи, че преди да
падне тялото на постадалия е извършило въртеливо движение около оста си в
посока на часовниковата стрелка, удар в дясно ако е с лице към локомотива.
На втората фотогР.я приложена по делото вещите лица са установили, че част
от смазката на десния буфер по посока движението на локомотива е изтрита.
Установили са ясна разлика между греста, която е релефна по дясната част на
плочата на буфера и тази от ляво, която е откъм страната където е намерен
трупа, кьдето няма релеф и е изтрита. В тази връзка вещите лица подчертават,
че според огледния протокол, замазване подобно на това по челната плоча на
буфера е намерено по „дясното рамо и яка на якето“ на пострадалия.
Сочат и че акермановият ръкав, който е в близост до десния буфер по
посока на движение на локомотива е откачен от стойката, на която би
трябвало да бъде закачен, коeто дава вероятност да е имало контакт между
него и пострадалия. Вещите лица сочат, че при максимални опити за
увеличение на размера, ограничени от качеството на снимката, видимо не
може да се констатират очевидни следи от други съприкосновения на тялото
на пострадалия стрелочник с челната греда и плуга на локомотива.
Експертите излагат, че ако тялото е било ударено от плуга и „изхвърлено“
встрани следва да има разкъсни следи по дрехи и по тяло, както и счупвания
на крайници, защото преди то да излезе навън ще срещне препятствия като
стойката на акермановия кран и страничната степенка, поради което ще бъде
в неузнаваем вид, а не така добре запазено външно. Според експертите след
като тялото е било освободено от натиска между двата буфера, му е зададено
леко въртеливо движение от съприкосновението с крайната дясна част на
буфера на локомотива по посока на движение, преди да падне непосредствено
извън коловоза.
В заключение вещите лица сочат, че ударът, падането и повличането на
пострадалия от локомотива е причинено при опита му да излезе прав извън
19
изтеглителния коловоз в дясно по посока на движение на локомотива, след
като е откачил първия вагон на състава, като тялото е попаднало между
буферите на локомотива и на вагона в момента на действието „подлашване“.
Поддъжат, че трудовата злополука се е получила в рамките на разстояние
около 6 метра по време на извършените маневрени движения „натисни малко“
и „отблъсни вагоните“, непосредствено преди (около 3 метра) и след (около 3
метра) стълб № *, с минимална скорост - до 3 км/ч на движение на
локомотива, за около 7 секунди, което технически е невъзможно да бъде
регистрирано от записващото устройство на локомотива.
На следващо място съобразно заключението, съгласно чл. 499, ал. 7 от
Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния
транспорт одобрени от Генералния директор на Държавно предприятие
„Национална компания „Железопътна инфраструктура“, прикачване или
откачване на пътнически вагони и локомотиви с други возила се извършва
само когато те са в покой. Сочат, че на основание чл. 499, ал. 3 и ал. 7 от
Правилата разкачване на локомотиви с други возила се извършва само когато
те са в покой. Експертите сочат, че съгласно „Инструкция за безопасна работа
на длъжностните лица от маневрените бригади по време на извършване на
маневрена дейност“ влизането и излизането на маневерените работници за
прикачване или разскачване на локомотива към други возила се извършва
когато те са в покой, като следва да спазват следните правила: да се хванати
за подбуферната ръкохватка при влизане и излизане между подвижния
състав, да излязат от страната на ръководителя на маневрата, при възникване
и на най-малка опасност да подават сигнал по установения ред с джобната си
свирка.
Вещите лица сочат, че пострадалият е нарушил следните относими
нормативни разпоредби: чл. 527, чл. 534, ал.1 от Наредба № * г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт; чл. 188, ал.2, чл 278, чл. 279, ал.3, чл. 288, чл. 295, ал.1, чл. 298,
ал.1, чл. 418 ал.1, чл. 419 от издадената от министъра на транспорат Наредба
№ 58/02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на
влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт; чл. 499, ал.1, ал.3,
ал.4, ал.5 и ал. 7 от „Правила за движението на влаковете и маневрената
работа в железопътния транспорт” одобрени от Генералния директор на
Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна
инфраструктура“; чл. 93 от Технология на гара В. — от 11.12.2014 г.; чл. 51,
ал.1, ал.3, ал.4, ал. 5 и ал.7, чл. 53, чл. 56 и чл. 57, т. 8 от „Инструкция за
маневрист, началник-влак, товарно движение и маневрен стрелочник“ от
25.11.2013 г. утвърдена от управителя на „БДЖ-товарни превози“ ЕООД; чл.
4, чл. 5, ал.1, чл. 5.9, чл. 28, чл. 28.2, чл. 28.4, чл. 28.5., чл. 29, чл. 30, чл. 30.1,
чл. 30.2 и чл. 31 от „Инструкция за безопасна работа на длъжностните лица от
маневрената бригада по време на извършване на маневрена дейност“ от
01.11.2012 г. утвърдена от управителя на „БДЖ-товарни превози“ ЕООД.
При изслувшането си в о.с.з. вещите лица сочат, че композицията е
следвао да мине билото на полугърбицатата. Сочат, че след запознаване с
материалите по делото са установили, че началник-влакът е дал сигнал за
разкачането, тоест „натисни малко“, а стрелочника „подлашни малко“.
Излагат, че началникът първо неправилно е взел решение за мястото за
разкачване, където не може да се спази правилото локомотива да се разкачи в
покой. Излагат, че ако се е движил с 10 км/час влакът нямало да спре на
20
полугърбицата. Поддържат, че са дали заключението въз основа на огледния
протокол, като са съпоставили и следи от тялото с буфера. Поддържат, че в
протокола липсва оглед на съприкосновението на тялото на човека с
локомотива, което не е редно. Вещите лица сочат, че когато се опре буфер с
буфер с вагоните остават следи, а в случая са изтрити, както и че няма как да
има само в едната част следи, а в другата да няма. Излагат, че буферите са на
височина 960 мм. Експертите сочат, че разкачването между локомотив и
товарен вагон е задължително да бъде в покой, във всички случай, а не само в
конкретния. Пострадалият е трябвало да изчака да се отдалечат вагоните, като
се движи със скоростта на локомотива, което действие не е правилно. Излага,
че пострадалият е използвал момента когато вагоните се отдалечили от
локомотива за да излезе, но те започнали да се доближават, мястото било
малко, той минал прав, и в този момент машинистът изпълнил поръчението
да подлашне, след което станал инцидента, за 1-2 секунди. Излагат, че след
като разкачи вагоните е можело да даде сигнал „стоп“, но нямал физическа
възможност, защото нямал свирка, а трябвало да има. Сочат, че в огледния
протокол не са намерени сигналните принадлежност - свирка или
радиостанция, която по принцип носят през рамо. Експертите са установили,
че настилката на място е омаслена и с баласт, а трябва да е посипана с по-
фини прахоляци и баласт. Излага, че за настъпане на удара нямало заначение
от коя страна ще излезе прострадалия.
Съдът, с оглед установеното от фактическа страна, от правна
страна приема следното:
Съобразно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. По смисъла чл. 55 от КСО трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт.
За да се приеме за установен по делото фактическият състав на
обективната отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ ищците
следва да докажат в процеса следните кумулативно необходими
предпоставки: 1) че са деца на починалия работник; 2) че злополуката, при
която е настъпила смъртта на баща им, е настъпила при или по повод
изпълнение на трудовите му задължения; 3) обстоятелството, че злополуката
е призната за трудова по надлежния законов ред, 4) че в резултат от смъртта
на баща им действително са претърпели неимуществени вреди, тяхното
естество, интензитет и продължителност; 5) забава на работодателя да
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В случая страните не спорят, а и писмените доказателства еднопосочно
установяват, че към датата на твърдяния инцидент техният баща З. Ю. е бил в
трудовоправна връзка за изпълнението на длъжността „стрелочник,
маневрен“ в маневра-Ва-Ваз-Т-Езр-Пвя, гара В., звено Експлоатация към
Бизнес център В. при Поделение за товарни превози Г. О..
Между страните липсва спор и че през работно време и при
изпълняване на задълженията си като работник на заеманата от него
21
длъжност при злополука на 13.11.2018 г. бащата на ищците умира вследствие
на удар и повличане от локомотив, като в подкрепа на тези твърдения е
представено като писмено доказателство по делото и Разпореждане №* г. на
НОИ - ТП - В. Т. по чл. 60, ал.1 от КСО, с което след извършено разследване
на злополуката, същата е била призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1
от КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 от КСО има двойствено
значение- от една страна то представлява индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука, установена по надлежния
административен ред съгласно Наредбата за установяване, раследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, а от друга страна е
официален удостоверителен документ притежаващ материална
доказателствена сила за установените в него факти, и в частност за наличието
на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от
който зависи съществуването на правото на обезщетение (в този смисъл
Решение № 410/29.06.2010 по к.гр.д. №599/2009 на ВКС, III г.о.).
В случая ответникът не твърди, а и по делото няма данни,
представеният по делото административен акт на НОИ да е бил обжалван,
поради което съдът счита, че същият е влязъл в законна сила като необжалван
по административен ред - чл. 117 от КСО и след като не са направени доводи
и възражения свързани с валидността му, а при служебната проверка не се
установени пороци, които да имат за последица нищожността на акта, то в
настоящото производства са преклудирани всички възможни възражения от
страна както на наследниците на работника така и на работодателя в посока
дали злополуката има трудов характер, както и относно фиксираните в
разпореждането обстоятелства кога, къде и как и при какви обстоятелства е
настъпила и настъпило ли е увреждане за пострадалото лице.
В обобощение на гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай
доказателствата по делото, сред които и официални удостоверителни
документи издадени от компетентните органи на НОИ по несъмнен начин
установяват изискуемите кумулативно предвидени предпоставки за
възникване на отговорността на ответното дружество по чл. 200, ал.1 от КТ, а
именно: фактът, че ответникът и бащата на ищците са се намирали в трудово-
правни отношения към момента на възникване на трудова злополука -
13.11.2018 г., по време на която е настъпила смъртта на техния родител,
както и причинната връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт.
Следователно искът се явява доказан по основание.
Основният спорен въпрос по делото е този за размера на дължимото
обезщетние. Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид интензитета на болките и страданията на ищците, обусловени от
естеството и интензитета на връзката им с починалия родител и
обстоятелствата, при които е настъпила загубата му.
В случая от показанията на разпитаните по инициатива на ищците
свидетели Ю. и Е. съдът намира за установено, че ищците са били много
близки с баща си, който е живеел в една къща със своя син и семейството му в
с. П. и е помагал в неговия магазин. От показанията на втория свидетел се
установява и че независимо, че дъщерята Е. от десет години е живеела със
семейството си в чужбина, същата е общувала с баща си чрез интернет. От
22
показанията на двамата свидетели съдът намира за установено и че ищците
изключително тежко са преживели смъртта на своя баща, а на дъщерята се е
наложило и спешно да се завърне от чужбина за погребението на своя
родител. Действително визираните показания следва се кредитират от съда
при условията на чл.172 от ГПК като дадени от лица от най-близкия семеен
кръг на страната в процеса, която ги води. От друга страна тези показания са
вътрешнологични и непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства, с които се допълват взаимно и са изградени в резултат на
лично натрупвани с годините непосредствени възприятия на свидетелите за
ежедневието и емоционалните връзки в семействата на пострадалия и
ищците, поради което същите според съда установяват действително
преживените от тях болки и страдания от смъртта на баща им З. Ю..
Респективно по делото е установено, че тя се е отразила тежко на ищците в
психологически план и така трайно и значително е влошила качеството на
техния живот.
От писмените доказателства, в частност от представените амбулаторни
листи се установява, че непосредствено в месеците след смъртта на баща му,
ищецът Ю. е диагностициран с разстойство в адаптацията, което е наложило
и прием на медикаменти.
Че в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука и
настъпилата смърт на баща им ищците са преживяли сериозни негативни
изживявания във вътрешния си мир се установява и от заключението на СПЕ,
което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно. Видно от
същото и у двамата ищци е установена невротична и личностова реакция на
дистрес с отклонения от нормата, при най-силно изразени тревожност и
депресия от невротичните реакции, а от личностовите, недоверие, съмнение,
по-дълбока личностова дестабилизация и дезадаптация от личностовите.
Експертът сочи, че при ищците се наблюдават плач и гняв, безпомощност и
депресия, което се установява и от отразеното в заключението поведение на
двамата по време на обследването. От СПЕ и обясненията на вещото лице в
о.с.з. се установява и че ищците тепърва влизат в етапа на приемане на
смъртта на своя родител, а за ищцта се препоръчва и консултация с
психиатър. Същевременно заключението не е оспорено от процесуалния
представител на ответника, а в преклузивните срокове по ГПК страната не е
поискала нова тройна експертиза, с която да опровергае евентуално изводите
на експерта по първоначалната, независимо от липсата на процесуални или
други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда.
Всъщност дори обичайните опитни правила налагат на съда извод, че
ищците са търпели и ще продължат да търпят значителни страдания от
смъртта на своя родител, което съставлява едно от най-тежките житейски
събития в живота на всеки човек, още повече, че по делото няма събрани
доказателства, отношенията между починалия и децата му, ищци в процеса,
да са били рзлични от обичайните за традиционното семейство в Република
България отношения между родители и деца сързани с обич, привързаност,
разбирателство, уважение, взаимопомощ, взаимен интерес един към друг и
близко общуване.
За пълнота следва да се посочи, че по делото единствено останаха
недоказани твърденията на ищеца, че е вследствие смъртта на баща си е
развил здравословен проблем свързан с болки в кръста и сковавания в тялото,
доколкото ангажираните в тази връзка свидетелски показания на съпругата му
23
не са годни сами по себе си да докажат причинно-следствената връзка между
тези болки и трудовата злополука.
В обобщение, при съобразяване на гореустановените обективни данни
за негативните психически преживявания на ищците вследствие настъплата
смърт на баща им; внезапното и рязко разкъсване на емоционалните връзки
син – баща, дъщеря – баща; мъчителната смърт на техния родител, който
няколко минути след злополуката е бил жив с прекъснат гръбак и смачкване
на ребра и вътрешните органи в областта на гръдния кош; влезли в сила
съдебни решения (Решение № 309/30.01.2019 г. по т.д. № 2843/2017 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 15/12.02.2018 г. по т.д. № 1423/2017 г. на ВКС, II
т.о.; Решение № 172/11.01.2017 г. по т.д. № 2140/2015 г. на ВКС, II т.о.;
Решение № 1154/06.06.2016 г. по гр.д. № 4198/2015 г. на Апелативен съд -
София) по дела за обезщетяване на съпоставяеми неимуществени вреди на
пълнолетни ищци произтекли от смърт на родител; общоизвестната
икономическа конюнктура в страната за процесния период (в този смисъл
Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС), съгласно която
според публичнодостъпните данни на Националния статистически институт
средната брутна месечна работна заплата в страната към месеца на деликта –
ноември 2018 г. е възлизала на 1151,00 лв., както и с оглед възрастта на
ищците и починалия, съпоставена с данните на НСИ за очакваната средна
продължителност на предстоящия живот – 70,1 г. за мъжете и 77,4 г. за
жените, съдът счита, че за репариране на претърпените от ищците
неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука от 13.11.2018 г. е
необходима именно исковата сумата от по 100000,00 лв. за всеки от тях.
Основното релевирано възражение от ответника е правонамаляващото
по чл. 201, ал. 2 от КТ, че работникът е допуснал груба небрежност и е
допринесъл за трудовата злополука, с процентно изражение на приносът от
75 %, тъй като е предприел излизане от коловоза без да изчака локомотивът
да спре, в нарушение на забраните регламентиращи безопасността при работа,
които е бил длъжен да познава и спазва според длъжностната си
характеристика и въпреки че е бил надлежно инструктиран и обучен от
работодателя за спазване на правилата за безопасност.
Горното възражение за груба небрежност съдът намира за недоказано
по следните съображения:
Във връзка с точния механизъм на реализиране на трудовата злополука
страните не спорят относно мястото и времето на нейното реализиране, както
и за това, че леталният за срелочника удар е настъпил в пространството
между движещите се локомотив и вагон, докато бащата на ищците е бил
извън видимостта на другите участници в маневрата. Не е спорно и че ударът
е настъпил след като стрелочникът вече е разкачил вагоните от локомотива
чрез откачване на винтовия спряг, който ги е свързвал, както и че след
първоначалното отдалечаване на вагоните, локомотивът ги е настигнал
вследствие на разликата в наклоните, по които са се придвижвали вагоните
(3,5 градуса) и локомотива (25 градуса). Визираните обстоятелства се
установяват по безпротиворечив начин от съвкупния анализ на събраните
свидетелски показания, от представените писмени доказателства и
заключенията на двете СТЕ, които в тези им част съдът кредитира като пълни,
обективни и компетентни. По отношение приблизителните скорост на
лококомотива при подлашването (3-5 км/ч), изминато разстояние от
машината до нейното спиране (6 м), както и време, за което това се е случило
24
(7 секунди) съдът изцяло възприема отговорите на вещите лица по тройната
СТЕ, които аргументирано и подробно опровергават извода на вещото по
първоначалната СТЕ, че локомотивът се е движил с 10 км/ч при разкачането
на вагона.
По делото обаче не са налице доказателства - показания от очевидци
или например записи от камери за видеонаблюдение, които да дават преки
данни какво е било конкретното поведение на пострадалия непосредствено
преди настъпването на удара и след това, т.е. изобщо за действията на
стрелочника между момента на влизането му между локомотива и вагоните и
намирането на тялото. За случилото се в този отрязък от време по делото се
доказва безпротиворечиво единствено, че стрелочникът е разкачил спряга от
вагона, когато локомотивът вече е бил в движение.
В тази връзка заключението на първоначалната СТЕ изрично сочи, че
пострадалият е изчаквал локомотивът да спре, когато е бил застъпен,
повлечен и изхвърлен от неговия плуг. В констативно-съобразителната част
на заключението обаче не е посочено въз основа на какви обективни данни,
вещото лице е направило категоричния си фактически извод, че плугът е
закачил стрелочникът точно докато последният е изчаквал спирането на
локомотива. В тази връзка в заключението липсва какъвто и да е било анализ
например на снимки на местопрoизшествието, включително на трупa, както и
на съпоставка на установените следи и уврежданията по тялото на починалия
с данни от протокола за оглед по ДП и измервания направени на място и т.н.
Респективно изводът на експерта, че пострадалият е изчаквал локомотивът да
спре преди настъпване на трудовата злополука не просто не е добре
обоснован, а е напълно голословен, поради което съдът е изцяло препятстван
да гради въз основа на заключението на първоначалната СТЕ фактическите си
изводи за това какво точно е било поведението на пострадалия в относимия
момент, непосредствено преди да настъпи фаталния удар.
От друга страна заключението на тройната СТЕ дава различен отговор
на първия въпрос поставен от ответника в отговора на исковата молба и сочи,
че в момента на съприкосновение с габарита на локомотива пострадалият е
предприел рисковано почти перпендикулярно на железния път движение за
излизане в дясно по посока движението на локомотива, в който момент бил
затиснат от буферите, както и че тялото не било затиснато от плуга, а след
като е освободено от натиска на буферите, му е зададено леко въртеливо
движение от съприкосновението с крайната дясна част на буфера на
локомотива, след което е паднало непосредствено извън коловоза.
Видно обаче от констативно - съобразителната част на заключението
експертите изрично са подчертали, че липсва достатъчно следствен материал
за мястото на съприкосновение на локомотива и на откачения вагон с
пострадалия, за да се отговори на въпроса на ответника дали ударът, падането
и повличането на стрелочника от локомотива може да е причинено от
излизането му извън коловоза по време на движение на машината.
Ясно артикулираната констатация на вещите лица за липса на
достатъчно източници на обективни данни, въз основа на които да отговорят
на поставения пред тях въпрос от ответника за установяване на
правонамаляващото му възражение, логически изключва възможността съдът
да приеме за категоричен изводът по тройната СТЕ, че пострадалият е
предприел излизане от коловоза при движение на състава, съответно, че
последвалият удар е в пряка-причинно следствена връзка именно с това му
25
действие. Следователно и визираният извод за точните действия на
стрелочника непосредствено преди да получи фаталната травма се явява само
предположение на експертите, тъй като изрично е обвързано от самите тях с
условието, че е направен при непълнота на наличните изходни данни, на
които се базира. Поради изложеното доказателствената стойност на
заключението в тази му част съдът приема, че не е годна сама по себе си да
наложи несъмнен извод за проведено в условията на пълно и главно
доказване на фактите, с които е обосновано релевираното от ответника
правонамаляващо възражение.
Вярно е, че изводът на вещите лица по тройната СТЕ, че стрелочникът е
излизал прав от коловоза при настъпване на удара с локомотива, макар и да е
с характер на предположение, все пак не е голословен за разлика от този на
първоначалната СТЕ, доколкото за да го формират вещите лица са се
позовали на предствените по делото снимки и огледен протокол. Данните от
последните обаче съдът намира, че вещите лица са ползвали
непълно/избирателно, а част от тях са интерпретирани по очевидно
неправилен начин.
В тази връзка вещите лица обосновават твърдението си, че тялото е
завъртяно от удара с буфера на лкомотива и е паднало странично от коловоза
където е намерено, с установена от снимката на л. 105 липсваща грес в
дясната част на плочата на левия заден буфер на локомотива, съотвено на
подобни следи по яката и дясното рамо на пострадалия, както и с липсата на
очевидни следи от други съприкосновения на тялото на пострадалия с челната
греда и плуга. Последните твърдения обаче фактически не са верни и това се
установява дори от най-беглия прочит именно на ползвания от експертите
огледен протокол по делото, съставляващ неоспорен официален
свидетелстващ документ, както и от неоспореното заключение на СМЕ, което
съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, и които по несъмнен
начин установяват в съвкупност, че извън леталните вътрешни травми по
тялото на починалия са установени и множество въшни наранявания, а
именно: избиване на първи горен ляв зъб, разкъсвано-контузни рани по
лицето, ожулвания по лицето, левите и горен и долен крайници, десния долен
крайник, кръвонасядания в областта на главата, долната челюст, тилната част
и гръдния кош. Освен изборените множество охлузни и разкъсни рани и
кръвонасядания, разсредоточени във всяка съставна част от тялото на
пострадалия, експертите по тройната СТЕ са игнорирали напълно и данните
от протокола от зацапване с мазна, прахообразна материя не само в областта
на дясното рамо и яката на якето, но и по панталона в областта на дясното
коляно и цялата задна повърхност в областта на таза, по якето в областта на
гърба, както и по раната в дясната теменна област. От протокола се
установяват пряко и налични разкъсвания на левия крачол на панталона,
както и на джоба на якето. Съдът не се нуждае от специални познания от
сферата на науката за да направи извод, че характерът и местоположението на
визираните травми, както и следите от зацапвания и разкъсвания по дрехите
на пострадалия, съчетани с установеното по делото обстоятелство, че
посипката между коловоза е била омазнена, с голяма доза вероятност
подкрепят тезата на заключението по първоначалната СТЕ, че тялото е имало
съприкосновение със земята преди да бъде изхвърлено от плуга на
локомотива извън коловоза и по никакъв начин не обслужват тезата на
повторната тройна СТЕ, че след като тялото е било освободено от натиска на
буферите, този на локомотива му е придал въртеливо движение, вследствие
26
на което тялото е паднало встрани от коловоза, по гръб.
Тезата на вещите лица за липса на каквото и да е било съприкосновение
на тялото със други обекти извън буферите на вагона и локомотива, не дава и
никакво обяснение за множеството наранявания по цялото тяло на починалия
и за зацапванията и разкъсванията по дрехите му. Друг е въпросът, че от
данните по делото за съда остават известни съмнения относно действителното
състояние на местопроизшествието и дали то е било надлежно съхранено до
идването на следователя, включително разположението на трупа. В тази
връзка видно от мотивите на съдебните актове постановени по наказателните
дела водени срещу свидетеля М., той изрично е поддържал, че е намерил
тялото с лице към земята, но на предявената от съда снимка на л. 104, вече
изрично сочи, че го е намерил в позата от снимката, т.е. по гръб. Наред с това
свидетелите Ю. и М. сочат, че З. е предавал сигнали с радиостанция при
маневрата, каквато обаче не е намерена на местопроизшествието. Неясно
остава и кой пръв е възприел трупа, доколкото Юбеев сочи, че това бил
вторият маневрист, който обаче не е спорно, че е бил най-далеч от
местопроизшествието, докато самият свидетел на практика е бил на метри от
З., в кабината на локомотива. Местоположението на намереният избит горен
зъб на пострадлия, а именно върху ръкава на якето, при все че тялото е било
намерено в хоризонтално положение, също повдига повече въпроси относно
действителната траектория на тялото му към момента на удара до падането
извън коловоза, отколкото да помага за нейното изясняване.
На следващо място, видно от увеличената снимка към заключението на
тройната СТЕ, изтритата грес по лявата част от плочата на буфера, която
вещите лица твърдят, че доказва избутване на тялото в дясно с въртеливо
движение, предвид кореспондиращи зацапвания по яката и дясното рамо на
починалия, е черна на цвят. Същевременно в протокола за оглед следователят
изрично е посочил, че мазната, прахообразна материя от зацапванията по
дрехите и трупа е била кафеникава, което обстоятелство само затвърждава
тезата на съда, че заключението на вещите лица относно движенията на
пострадалия са базирани не само на избирателно, но и на неправилно
боравене с данните по делото. Освен това вещите лица изрично сочат, че
ударът следва да е бил в дясно на тялото ако пострадалият е с лице към
локомотива, но по делото се установява непротиворечиво, че той е влязъл с
лице към вагона, който е следвало да разкачи, т.е. с висока степен на
вероятност може да се предположи, че към момента на удара е бил с гръб към
локомотива, противно на тезата на тройната СТЕ.
Като аргумент, че стрелочникът е предприел излизане в движение
вещите лица са посочили и че установеният откачен акерманен ръкав на
локомотива дава вероятност да е имало контакт между него и пострадалия
(видно от снимката на л. 105 този детайл представлява мека връзка с
приблизителна дължина 50 - 60 см. и диаметър 7 см., завършваща в
краищата си с масивни наконечници, които в закачено състояние образуват
успоредна на релсите, вертикална полуокръжност от хоризонталната
основа на буферите към плуга на локомотива ). Последното съждение съдът
намира за логично, но то само по себе си по никакъв начин не води до
последващ логически извод, че контактът между тялото и този детайл е
настъпил непременно при движение на пострадалия в посока излизане от
коловоза, а не например поради закачане или оплитане в детайла, захващане
за същия при падане вследствие на спъване или подхлъзване и т.н.
27
В обобщение, игнорирането от експертите по тройната СТЕ на
подавляващата част от данните от протокола за оглед, както и на СМЕ, за
сметка на произволното използване от тяхна страна само на останалата и то
по-малка част от същия протокол за обосноваване на заключението, без да е
дадено логично обяснение за подобен фрагментиран/избирателен подход,
неправилните интерпретации на данните от протокола и липсата на изрично
обосноваване на логическата връзка между извода за посоката на движение на
пострадалия, а именно извън коловоза, с простия факт, че акерманният ръкав
на локомотива е бил откачен, девалвират доказателствената стойност на
заключението до степен съдът да не кредитира същото като достоверно в
частта, в която се твърди да изяснява траекторията на тялото на пострадалия
непосредствено преди и след настъпване на удара с локомотива, дори и да се
игнорира обсъденото по-горе изявление на експертите, че на въпроса за
причините за удара и повличането на починалия на практика не може да се
отговори поради липса на достатъчно следствен материал. Същевременно
заключението на тройната СТЕ не е оспорено от ответника, съответно
страната не е поискала назначаването на нова експертиза, която евентуално да
даде категорично становище по поставения от нея въпрос свързан с
поведението на стрелочника, когато е бил извън видимостта на другите
участници в маневрата.
За пълнота следва да се посочи, че противно на поддържаното в
отговора, фактът на намирането на трупа извън коловоза успоредно на
локомотива и железния път, сам по себе си не установява, че починалият
работник е предприел излизане от коловоза, още повече, че по делото е
доказано, че то е открито перпендикулярно, а не успоредно на железния път.
Когато вещите лица не са в състояние да изяснят възникналия
специфичен въпрос, какъвто е процесния случай, решението на съда следва да
се основе на останалите събрани доказателства, съдържащи данни за
последователността/механизма на осъществяване на релевантните за спора
факти, респективно на установените в ГПК правила за последиците от
недоказването на определен факт (в този смисъл Решение № 103/04.07.2017 г.
по гр.д. № 4405/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 48/23.07.2020 г. по т.д. №
199/2019 г. на ВКС, II т.о.).
Вече се посочи обаче, че по делото няма събрани показания на
свидетели - очевидци, видеозаписи, или други доказателства, от които
самостоятелно или преценени в съвкупност да се направи извод, а още по-
малко категоричен, че действително пострадалият е предприел излизане
извън коловоза в момента неосредствено преди фаталния удар.
Същевременно съдебната практика е константна (Решение №
719/10.11.2009 г. по гр.д. № 2898/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение №
60/05.03.2014 г. по гр.д. № 5074/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др.), че за да бъде
намалено обезщетението при условията на чл. 201, ал.2 от КТ, работодателят
следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, върху които е
основал възражението си за съпричиняване на работника поради груба
небрежност. Ако отнесем така поставения стандарт в доказването на
възражението за груба небрежност, към констатираната по делото липса на
категорични или поне даващи висока степен на вероятност доказателства за
субективно желание на пострадалия да излезе от коловоза в движение, както
и за това той в действителност да е предприел това действие, то съдът приема
възражението за недоказано.
28
До извод за обратното не водят и възраженията на ответника в отговора
на исковата молба, че при извършването на маневратa пострадалият е
нарушил конкретни разпоредби касаещи безопасността на труда в сферата на
железопътния транспорт.
В тази връзка неоснователно ответникът сочи в отговора, че
пострадалият е нарушил забраните на чл. 24, ал.4, чл. 25, ал.1 и ал.2 и ал.3 от
Наредба № 13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в железопътния транспорт за пресичане на коловоз или
прибягване пред движещо се возило, за преминаване пред, зад, между или
през спрял подвижен състав само след като лицето се убеди, че не предстои
придвижване на състава, както и за преминаване пред и зад подвижен състав
на разстояние над 5 м. от буферите или автосцепката и за преминаване между
влакове, вагони, локомотиви, специализирани машини, раздалечени на
разстояние, по-малко от 10 м.
Визираните забрани не се отнасят за действията по прикачване и
разкачване на връзките между подвижния състав, каквито са предприети от
срелочникът, доколкото на основание чл. 522 от Наредбата, при прикачване и
разкачване изискванията за безопасност се определят с инструкции,
разработени от организациите и дружествата на превозвачите (съгласувани с
НК„ЖИ“), на вътрешния железопътен транспорт, на метрополитена, на
трамвайния транспорт. Наред с това нормата на чл. 24, ал 4 въвежда забрана
за пресичане на коловоз или прибягване пред движещо се возило, но по
делото не се доказа подобни действия да са предприемани от пострадалия.
Освен това ответникът собствено е представил по делото писмени документи,
от които е видно, че на 25.10.2018 г., на работниците включително на
пострадалия, е проведен периодичен инструктаж (л. 139 от делото) как
безопасно да преминават пред движещо се возило. След като работодателят
изрично е инструктирал работниците за извършване на подобни действия в
пряко нарушение на нормативна забрана за безопасни условия на труд, то
същият не може да черпи права от това си незаконосъобразно си поведение в
настоящия процес и да се позовава на нарушението на тази норма извършено
от пострадалия.
Не е налице нарушение от страна на работника и на сочения от
ответника чл. 527, т.4 от Наредбата, аналогичен на т. 28.4 от Инструкцията за
безопасна работа на длъжностните лица от маневрените бригади по време на
извършване на маневрена дейност, с които е въведено задължение за
длъжностното лице при прикачване и разкачване на подвижния състав да
излиза от страната на върководителя на маневерата, тъй като по делото не се
доказа пострадалият фактически да е предприел излизане от коловоза след
разкачване на вагоните.
На следващо място пострадалият не е нарушил и нормата на чл. 436, т.1
от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в
железопътния транспорт, съгласно която е длъжен да прикачва и разкачва
вагоните съгласно разпорежданията на ръководителя на маневрата, в случая
свидетелят Р. М., защото по делото по несъмнен начин е доказано, както от
собствените показания на последния, така и от тези на свидетеля Ю., че
началник-влакът е запазил пълно пасивност и маневрата на практика е
извършена от машиниста и стрелочникът. При липсата на каквито и да е било
разпореждания от началник-влака към стрелочника свързани с
осъществяването на разкачването, следва закономерният извод, че няма как
29
той да ги е нарушил.
Относно нарушението на чл. 33, предл.1 от ЗЗБУТ, съобразно който
всеки работник е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, съдът
намира, че нормата макар и да е със задължителен характер, е твърде обща и
не вменява конкретно правило за дължимо поведение на работника.
Съответно релевирането на подобно възражение с отговора на исковата молба
не въвежда в процеса твърдение за фактическо действие или бездействие на
пострадалия, което може да бъде изследвано в процеса за съответствие с
критерия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ.
Вярно е, че по делото е изясненo по несъмнен начин, че пострадалият е
участвал в извършването на маневра, при която не е използван правилно
гърбичния светофар (доколкото вагонът е разкачен от локомотива преди
композицията да е минала билото на гърбицата), бил е и извън видимостта на
началник-влака и вместо него е давал команди на машиниста, не е носил и
сигнално облекло – светлоотразителна жилетка.
Тези нарушения от страна на починалия на правилата за безопасност в
жп транспорта обаче не са релевирани с отговора на исковата молба с нарочни
фактически твърдения или поне с посочване на съответстващите им
нормативни текстове, установяващи дължимото поведение на работника,
което не е било спазено, поради което и в нарушение на принципа на
диспозитивното начало в гражданския проце служебно да бъдат съобразени
от съда при преценката му за това дали в процесната хипотеза е налице груба
небрежност, подобно на множеството посочени от вещите лица по тройната
СТЕ нарушения от страна на починалия, подавляващата част от които обаче
съдът намира и че същият фактически не се доказва да е допуснал.
Нещо повече. Дори установените от съда нарушения да бяха надлежно
въведени като възражения за груба небрежност с отговора на исковата молба,
то същите както по отделно така и заедно по никакъв начин не отговарят на
качествения критерии заложен в това понятие.
Това е така, защото от показанията на водените от самия ответник
свидетели, от заключенията и на двете СТЕ, както и от влязлата в сила
присъда на началник-влака М., съдът намира за безпротиворечиво и
категорично доказано, че от десетилетия, включително и към настоящия
момент (съобразно установеното на място от инж. Грозев, че гърбичният
светофар изобщо не се ползва), в предприятието на ответника процесната
маневра се извършва при съществени нарушения – разкачване на вагоните от
локомотива преди билото на гърбицата, което налага и рискованото
извършване под наклон на действието подлашване, както и при липса на
контрол от началник-влаковете (т.е. ръководителя на маневрата), които
мълчаливо са прехвърлили разпоредителните си задължения върху
маневрените стрелочници и така са се саморазтоварили от изключително
важните си функции (вменени с множество нормативни разпоредби) по пряко
ръководство на маневрите на жп съставите.
След като допуснатите от починалия нарушения съставляват пряко
следствие както от бездействието на прекия му началник да упражни
ефективен контрол спрямо подчинените му участници в маневрата, както и
самата трудова злополука, за което последният е осъден с влязла в сила
присъда за нарушване на множество норми отноно безопасността на труда в
жп транспорта, така и на многогодишната липса на упражняван ефективен
контрол от работодателя, наред с което нарушенията очевидно се допускат
30
при всяка подобна маневра съобразно показанията на свидетелите, то
напълно необосновано би било да се приеме, че работникът на най-ниско
длъжностно ниво от общо тримата участвали в маневрата довела до трудовата
злоополука, е извършил постъпки, която и най- небрежният не би предприел в
процесната ситуация, съобразно критерия за груба небрежност, още повече че
всичките му действия са били в пълен унисон със съществуваща от
десетилития порочна практика, т.е. не са били изключение, а правило.
Визираната липса на ефективен контрол от страна на работодателя по
спазването на правилата за меневрената дейност се установява и от
съставения от служители по ЗЗБУТ на самия ответник протокол за
разследване на трудова злополука, в която е направено признание на
неизгодния за страната, факт, че трудовата злополука е следствие единствено
от неправилно организираната, ръководена и контролирана маневра от
началник-влака, а не от действия или бездействия на пострадалия, чиято вина
за съпричиняване се повдига от ответника едва в настоящия процес.
Неоснователна е тезата на ответника, че този протокол не го обързва,
доколкото не бил подписан от законния представител на дуржеството, тъй
като документът е съставен от служители на работодателя в кръга на
длжностните им задължения, очевидно е включен и в документооборота му и
не е представен последващ документ, който да опровергава направените в
него констатации.
Че работодателят не е допуснал нарушения на ефективния контрол за
извършване на маневрата по безопасен начин и без риск за живота и здравето
на работещите, не установява и от обстоятелството, че с влязло в сила
съдебно решение е отменено издаденото от Инспекцията по труда
наказателно постановление, с което на ответника е наложена глоба за
извършено нарушение на чл. 16, ал.1, т 6 от ЗЗБУТ поради допускане на
разкачване на връзката между локомотив и вагони по време на движение и
позволяване придвижване на ЖП състава преди ръководителят на маневрата
да се е убедил лично, че лицето извършило разкачването е излязло вън от
коловоза. Това е така, защото решението по административното дело няма
силата на пресъдено нещо в гражанския процес относно юридическия факт
дали визираното нарушение на правилата за безопасност от работодателя е
извършено или не, наред с което видно от мотивите и на двете инстанции,
наказателното постановление е отменено поради процесуално нарушение при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
По изложените съображения за установени нарушения в предприятието
на ответника при осъществяване на дейностите по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и на ефективен контрол при
извършването на маневрена дейност, както и на началник-влакът, съдът
намира за недоказано и предприетото от ответника оспорване по реда на чл.
193, ал.1 от ГПК на притежаващия материална доказателствена сила съгласно
чл. 58, ал.6 от КСО Протокол № 1029-0308931-6 от 07.02.2019 г. на ТП на
НОИ В., в частите му по т. VI, т. VIII, т. IX и т. X, освен в частите му в т. IX и
т. X, в които очевидно невярно се сочи, че началник-влакът е допуснал
нарушение на чл. 528, ал.2 от Нредба № 13/30.12.2005 г. Тази норма въвежда
правила за безопасно прикачване на вагони, а не за разкачването им, каквато е
именно настоящата хипотеза, поради което няма как началник-влакът да я е
нарушил, което обаче не променя извода на съда по съществото на спора.
В обобщение съдът приема, че пострадалият не е проявил груба
31
небрежност при реализирането на трудовата злополука на 13.11.2018 г.
Респективно правонамаляващото възражение на ответника се явява
неоснователно.
Съгласно чл. 200, ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, а с оглед
изискванията на чл. 200, ал.4 от КТ дължимото обезщетение по ал.3 следва да
се намали с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. В случая, приетите по делото
удостоверения от ТП на НОИ – Велик Търново сочат, че на ищците на
02.04.2019 г. е изплатена парична помощ при смърт на осигурено лице за
м.11.2018 г. в размер на по 135,00 лв. Недоказано обаче, въпреки дадените
указания по чл. 146, ал.2 от ГПК, остана твърдението на ответника за
заплатени на ищците от третото лице помагач суми за застрахователно
обезщетение. Следователно от всяко от определените обезщетения за
неимуществени вреди следва да бъде приспадната единствено изплатената
като обезщетение по КСО парична помощ при смърт, поради което исковете
следва да се уважат до размер от 99865,00 лв., а за разликата до 100000,00 лв.
да се отхвърлят.
Относно дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили
вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са
общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
доколкото в специалния закон липсва изрична уредба на забавата в заплащане
на визираното обезщетение. Следователно съобразно общите правила на ЗЗД
работодателят дължащ обезщетение по чл. 200 от КТ изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука (в този смисъл
Решение № 441/08.07.2010 г. по гр.д. № 682/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 217/25.07.2013 г. по гр.д. № 1038/2012 г. на ВКС, IV г.о. и др.), поради
което следва да се уважи и претенцията на ищците за законна лихва от
13.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от
страните съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
процеса съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищците са представили списък с разноски, в които е обективирано
искане от проц. им представител за присъждане на възнаграждение по реда на
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 4235,00 лв. с ДДС. Видно от
представените Договори за правна защита и съдействие, безплатното
представителство в случая е осъществено в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА или в полза на материално затруднени лица. При това положение съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и видът и
обемът на извършените от пълномощника процесуални действия по защитата
на страните в процеса и отчитайки цената на исковете от по 100000,00 лв. и
действащата редакция чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
справедливите възнаграждения, които следва да се определят на адвоката
възлизат именно в поискания размер на по 4235,00 лв. с ДДС, които с оглед
частичната неоснователност на претенциите следва да се редуцират и
присъдят в размер от по 4230,28 лв. или общо 8460,56 лв.
По делото ответникът е доказал направени разноски от 3884,92 лв.
32
внесени депозити за експертизи (включително възлжения допълнителен
депозит от 184,15 лв.), 150,00 лв. внесени депозити за свидетели, като по
всеки от двата иска за осъщественото представителство от юрисконсулт, на
ответника съдът определи и по 200,00 лв., юрисконсултско възнаграждение,
изчислено по реда на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Или от общата сума за
разноски от 4434,92 лв. съобразно отхвърлената част от претенциите на
ищците, на ответника следва да се присъди сумата от 5,99 лв., на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС и сумата от
общо 10798,39 лв. представляваща част от внесените от бюджета на съда
депозити за назначаване на СМЕ и СПЕ от 700,00 лв., както и от дължимата
държавна такса от общо 10112,99 лв. за разглеждане на исковете,
включително за изтеклата законна лихва върху главниците до датата на
подаване на исковата молба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. - т. п.“ ЕООД , Поделение за товарни превози - Г. О.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: обл. В. Т., общ. Г. О., гр. Г. О.,
ул. „Ц. О. № * да заплати на Ю. З. Ю., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
обл. Ш., общ. Н. п., с. П., ул. „Б. № * сумата от 99865,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, настъпили в резултат на настъпилата на 13.11.2018 г. трудова
злополука, довела до смъртта на баща му З. Ю. Ю., ЕГН **********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането -
13.11.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 200 от
КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 99865,00
лв. до пълния заявен размер от 100000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б. - т. п.“ ЕООД , Поделение за товарни превози - Г. О.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: обл. В. Т., общ. Г. О., гр. Г. О.,
ул. „Ц. О. № * да заплати на Е. З. Н., ЕГН: **********, с постоянен обл. Ш.,
общ. Н. п., с. П., ул. „Б. № * сумата от 99865,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, настъпили в резултат на настъпилата на 13.11.2018 г. трудова
злополука, довела до смъртта на нейния баща З. Ю. Ю., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
увреждането - 13.11.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, на
основание чл. 200 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 99865,00 лв. до пълния заявен размер от 100000,00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б. - т. п.“ ЕООД , Поделение за товарни превози - Г. О.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: обл. В. Т., общ. Г. О., гр. Г. О.,
ул. „Ц. О. № * да заплати на адв. Е. Ст., вписана в АК- В., личен номер *, с
вписан служебен адрес: гр. В., ул. „Т. Д.“ № *, сумата 8460,56 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
вр. чл. 78, ал.1 от ГПК.
33
ОСЪЖДА Ю. З. Ю., ЕГН: ********** и Е. З. Н., ЕГН: **********, и
двамата с постоянен обл. Ш., общ. Н. п., с. П., ул. „Б. № * да заплатят
солидарно на „Б. - т. п.“ ЕООД , Поделение за товарни превози - Г. О., ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: обл. В. Т., общ. Г. О., гр. Г. О., ул. „Ц.
О. № * сумата от 5,99 лв., представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
от ГПК.
ОСЪЖДА „Б. - т. п.“ ЕООД , Поделение за товарни превози - Г. О.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: обл. В. Т., общ. Г. О., гр. Г. О.,
ул. „Ц. О. № * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - В. сумата от 10798,39 лв., съставляваща дължима държавна
такса и депозити за вещи лица внесени от бюджета на съда, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д. з.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. А. Д.” № *като трето лице
помагач на страната на ответника „Б. - т. п.“ ЕООД.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
34