Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.
Образувано е по постъпила жалба от И. Н. К. EГН: ***, с адрес: гр.С., ул."...." ..., вх...., ет....,
ап...., против електронен фиш серия К №4247279, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който
за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева. Жалбоподателят
моли електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден при съществени
процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От негово име
процесуалният му представител адв.В.Б. поддържа подадената жалба в писмено становище.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. От гл.юрисконсулт К.В. е постъпило писмено становище с доводи за
неоснователност на жалбата.
РП Смолян-ТО Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, не ангажира становище.
От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4247279 на ОД на МВР гр.Смолян е
издаден срещу И. Н. К. за това, че на 28.10.2020 г. в 15:05ч., в град Чепеларе, на път II-86
на 76+300 км е управлявал в посока на движение от град Смолян към град Пловдив товарен
автомобил „Ауди А 4 Авант“ с рег.№.... със скорост от 91 км.ч., при разрешена скорост 50
км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 41 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600 лева.
В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство (АТС) TFR1-M №617. Видно от клип №7738, радар №617 от
28.10.2020г., направен в 15:05ч, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява
веществено доказателствено средство, автомобилът с рег.№ .... се е движeл с измерена
скорост 94 км.ч. От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът към датата на
нарушението е собственост на „....“ ЕООД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н ..., ул."..." №..., ет...., чийто управител е жалбоподателя И. Н. К..
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на „Тинел
Електроникс” ООД град София, относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип „TFR1-M”, вписано в регистъра на одобрени за използване
средства за измерване под № 4835, че срока на валидност на мобилната система е до
24.02.2020г. От протокол за последваща проверка от 09.06.2020г. се установява, че
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с
идентификационен номер 617/12, тип „TFR1-M”, е преминала последваща проверка в
Български институт по метрология на 09.06.2020г. и отговоря на метрологичните
изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3
км/ч. Съдът приема, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на одобрения тип, съгл.
чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, предвид това, че е преминала последваща проверка.
Приобщен е протокол за използване на АТС от 29.10.2020г, от който се установява, че
контрол на скоростта на движение на МПС на 28.10.2020г. е извършван с АТС TFR1-M №
617 в гр.Чепеларе, на път II-86 на 76+300 км, като видеоконтрол е осъществяван от 08,10 ч.
1
до 17,10ч. Автоматизираното техническо средство е било разположено в спрян служебен
автомобил с рег.№ .... и с него е извършван контрол на движещите се в посока от гр.Смолян
към гр.Пловдив моторни превозни средства. От протокола е видно, че за контролирания
участък от пътя е важало общото ограничение за движение на МПС в населено място с не
повече от 50 км.ч.
Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно,
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - път II-86 на 76+300 км.,
датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на
превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера
на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при
който не се предвижда подписване на електронния фиш.
Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на
водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с
АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР,
обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и
насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо
средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на
скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за
функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението,
както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство от категория D, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място.
От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с рег.№ .... на
28.10.2020 г. в 15:05ч на път II-86 на 76+300 км в гр.Чепеларе в посока от гр.Смолян към гр.
Пловдив със скорост 91 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението си
с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да
управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е
допуснал вмененото му нарушение.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението
на това МПС. Доколкото в конкретният случай автомобилът е собственост „....“ ЕООД,
съдът намира правилно налагането на глоба на неговия управител И.К.. Доколкото
последният не е подал декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП, в която да посочи друго лице, на
което го е предоставил за ползване и управление, съдът намира, че именно той е бил негов
водач.
От представената от Областно пътно управление гр.Смолян извадка от плана за организация
на движението за процесния участък се установява, че местонарушението 76+300 км на път
II-86, се намира на около 200м преди края на гр.Чепеларе при движение в посока към
гр.Пловдив. Пътен знак Д12 „Край на населеното място“ е поставен на 76+094 км от път II-
86. Съдът приема, че скоростта на движение на управлявания от И.К. автомобил е засечена в
рамките на населено място – в гр.Чепеларе. От представената от Областно пътно управление
– гр.Смолян извадка от плана за организация на движението в процесния участък се
установява, че за процесния участък дори е въведено по-голямо ограничение на скоростта.
На 76+381 км е поставен пътен знак В26 за ограничаване на скоростта на движение на МПС
2
40км/ч. С това, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП вместо
за нарушение по чл.21 ал.2 ЗДвП според съда не е допуснато съществено процесуално
нарушение ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Напротив, той е третиран
по-благоприятно, след като скоростта на движение на управляваното от него МПС е
засечена при ограничение он 50 км./ч, а не 40 км./ч.
Във връзка с възраженията относно ЕФ изложени в жалбата, съдът съобрази следното:
Жалбоподателят твърди, че в него не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да се
обжалва, но доколкото жалба е подадена, съдът намира, че правото на защита на
жалбоподателя не е било ограничено. В случая доколкото ЕФ е връчен в двумесечен срок от
датата на нарушението, срокът по чл.34 ЗАНН не е изтекъл.
От писмо изх.№000-563/18.02.2021 г. на РУ Чепеларе, ОДМВР Смолян, и приложения към
него протокол, се установява, че на 28.10.2020г с АТС е работил мл.автоконтрольор Т.М.,
преминал обучение за работа с мобилната система за видеоконтрол към 29.05.2014 г.
По делото не е представена снимка на преносим пътен знак Е24, изготвена съгласно
изискванията на чл.7, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за автоматизираните
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Задължението за обозначаване на контролирания пътен участък отпадна с отмяната на
чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП с ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.
Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, а жалбата
неоснователна. С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева и затова
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4247279, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с
който на И. Н. К. EГН: ***, с адрес:гр.С., ул."..." ..., вх..., ет...., ап...., за нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА И. Н. К. да заплати на ОД на МВР гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.
3