Р Е
Ш Е Н
И Е
№
316 28.02.2020 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XIX-ти административен
състав,
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година,
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря Й. Б.
с участието
на прокурора Андрей Червеняков
като
разгледа докладваното от съдията Колева касационно административнo дело № 186 по описа
за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез пълномощника юрисконсулт Т.
Ч., против решение № 977 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 541/2018 г. на Административен
съд – Бургас в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на Н.-А.Ю. П.да
заплати обезщетение в размер на 50 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2017г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която ГДИН-София е осъден да заплати 20лв.
съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба са изложени възражения за
неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част поради нарушение на
материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил
правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до
формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическият
състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Посочва, че задържането на един календар за
една вечер, с оглед премахване на металната част не води до твърдените от ищеца
стрес, притеснения и депресия. Оспорва и размерът на присъденото обезщетение. Иска
се отмяна на съдебното решение в обжалваната част, алтернативно да бъде намален
размера на присъденото обезщетение до минимален размер. Претендира се
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно уведомен, не изпраща представител. Не ангажира допълнително
доказателства.
Касационна жалба е подадена и от Н.-А.Ю.
П., в която се изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение,
постановено с решение № 977 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 541/2018 г. на Административен
съд – Бургас. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и присъжда
на обезщетение размер на 2000лв., съответстващо на първоначалната искова
претенция.
В съдебно заседание поддържа
подадената от него жалба и оспорва жалбата на и иска жалбата му да бъде уважена.
Не сочи нови доказателства.
Представителят на прокуратурата
изразява становище за неоснователност и на двете жалби. Не сочи нови
доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационните жалби са подадени в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежни страни, всяка от тях за която решението
в обжалваната част е неблагоприятно и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явяват процесуално
допустима.
Първоинстанционното производство пред
Административен съд – Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във
вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
по искова молба на Н.-А.Ю. П., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – София към министъра на правосъдието, с която бил предявен иск за
присъждане на обезщетение за в размер на 2000лв., представляващи претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и депресия в периода от 1.01.2017г.
до подаване на иска срещу М., т.е. до 9.01.2017г., причинени от действията на
този служител на ответника, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. С
решението си съдът осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на
50 лв. за претърпени неимуществени вреди, претърпени в периода от 22,00ч. на 01.01.2017г. до
сутринта 02.01.2017г., причинени от незаконосъобразни действия на длъжностно лице от мястото за
лишаване от свобода, извършени в нарушение на чл.3, ал.1, предложение последно
от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.01.2017г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлил иска в останалата част за сумата над 50 лв. (петдесет лева) до пълния предявен размер
от 2000 лв. (две хиляди лева) и за периода от 3.01.2017г. до 9.01.2017г..
За да постанови решението съдът приел, че на
01.01.2017г. вечерта длъжностното лице от Затвора-Бургас е отишло при П. и като
му показало календара му заявило, че ще го получи, ако не напише жалба срещу
него във връзка със случая с часовника на П. по-рано същия ден, който не бил
предаден на майка му за ремонт. Решаващият съд е направил извод, че поведението
на служителя следва да се квалифицира като унизително отнасяне, чрез психическо
въздействие и опит да се накърни достойнството на П., което е станало достояние
на други лишени от свобода, като е без значение значимостта и значителността на
пратката – календар. Възприемайки като унизително отношението на служител в
затвора в гр.Бургас към ищеца на 1.01.2017г. около 22:00 часа в нарушение на
чл.3, ал.1, предложение последно от ЗИНЗС, решаващият съд е направил извод, че
за П. са настъпили неимуществени вреди, но само за част от исковия период – до
сутринта на 2.01.2017г., тъй като тогава му е върнат календара и обективно
същото отношение не е могло да продължи. За периода 03.01.2017г. до
09.01.2017г. ищецът не е навел твърдения за продължаващо унизително отношение,
поради което съдът е отхвърлил иска. По отношение размера на обезщетението,
съдът мотивирал решението си с нормата на чл.52 от ЗЗД и по
справедливост приел, че исковата претенция следва да бъде уважена в размер до 50
лв. и отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 2000 лв.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Касационната инстанция
намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на
материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно касационно основание
по чл.209, т.3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е установил
фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. Налице е
незаконосъобразно действие от страна на затворническата администрация,
изразяващо се във вербална заплаха и . Установено е, че претърпените негативни
преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото психическо
въздействие в
периода от 22,00ч. на 01.01.2017г. до
сутринта 02.01.2017г. Тук следва да се отбележи, че посоченото действие не е в
пряка връзка с нарушаване на правилата за предаване на вещи, а
незаконосъобразното действие от служителя на Затвора-Бургас, описано по-горе. В
този смисъл е неоснователен е касационният довод на ГДИН, за недоказаност на
претърпените вреди.
От събраните по делото
доказателства се установява, че служителят на Затвора-Бургас е осъществил
психическо въздействие спрямо ищеца, който изтърпява наказание лишаване от
свобода, което представлява унизително отношение и накърнява достойнството и
следва да се квалифицира като нарушение на чл.3, ал.1 ЗИНЗС и чл.3 ЕКПЧОС.
Понесените от него неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна
връзка с действието на длъжностното лице от администрацията на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", посочено по-горе и са от категорията да
предизвикат чувство за незащитеност, страх и липса на справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди , претърпени в
резултат на нарушения на чл. 3 от
ЗИНЗС се предполагат до
доказване на противното. Ответникът в процеса не ангажирал доказателства, с които
да обори законоустановената презумпция, което отново надлежно е обсъдено от
решаващия съд. При наличието на всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, административният съд законосъобразно е
присъдил обезщетение на ищеца за понесените от него неимуществени вреди.
Обезщетението е
определено при преценка на вида и характера на вредите, периода, в течение на
който са търпени на основание чл.52 от ЗЗД. При определяне
на дължимото обезщетение е съобразен характера, степента, интензитета и
продължителността от време, през който са понасяни вредите, и отражението им
върху интензитета на вредните последици. Конкретният размер на обезщетението решаващият съд е определил по
вътрешно убеждение, изхождайки от установените факти и разбирането си за
справедливост. В този смисъл настоящата инстанция счита, че
правилно е определен размерът на обезщетението от 50лв.
Съдът не е допуснал
нарушение и при възлагане на разноските по делото. Законосъобразно е прието, че
разпоредбата на 286, ал.3 ЗИНЗС не предвижда присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска. Посочената
разпоредба се явява специална по отношение на чл.78 от ГПК и чл.143 от АПК,
законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на
предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил
защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е
празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез
прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 от ГПК. Това е така именно
поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС
за едната страна по спора - ищеца. Съгласно последната посочена
разпоредба, когато искът е уважен частично се дължи възстановяване на внесената
държавна такса от ищеца, поради което и в тази част решението на
първоинстанционния съд е правилно.
При отсъствието на
сочените отменителни основания решението е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице
касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти административен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 977 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 541/2018 г. на Административен
съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.