№ 11321
гр. С., 10.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20241110176781 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Постъпила е искова молба, с молба-уточнение от 10.01.2025 г., на Л. Т. И.
срещу Х. К. Г., с която е предявен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че
страните са родители на малолетната С. Х. Г.а, родена на /дата/ г. С влязло в сила
решение № 464641 от 31.07.2018 г., постановено по гр. дело № 11655/2018 г. по
описа на СРС, 84 с-в, упражняването на родителските права над детето били
предоставени на майката, а на бащата определен режим на лични отношения.
Във времето ответникът е подал множество тъжби срещу ищцата с твърдение, че
последната не изпълнява постановеното съдебно решение относно определения
режим на лични контакти, въз основа на които били образувани наказателни дела
от частен характер, приключили с оправдателни присъди. На 10.06.2022 г. на
ответника е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 11655/2018 г. по описа на
СРС, 84 с-в, относно режима на лични отношения на детето с бащата, въз основа
на който ответникът образувал изп. дело № 20221110401508 по описа на ДСИ
К.М. при СРС (впоследствие препратено на ДСИ Р.Д. при СРС). Изложени са
твърдения, че ищцата не възпрепятства контактите на бащата с детето.
Обосновава се, че причината за неизпълнение на режима на лични отношения
стои извън обективните възможности на майката, тъй като е обусловено от
нежеланието на детето. Твърди се, че в продължение на години бащата е
посещавал и взимал детето от адреса на майката. Сочи се, че не е налице
обективна причина бащата да не може да взима детето от адреса на майката,
както и че посещаването на детето на сградата на СРС във връзка с изпълнение
на разпорежданията на ДСИ за предаване на детето в сградата на съда, са
съпроводени с болки и страдания за детето. Отделно от това, при осъществяване
на предаването на детето в сградата на съда, всеки път детето прекъсвало
преждевременно учебните занятия, за да може ищцата и детето да се явят в
сградата на съда съобразно призовката от ДСИ. Твърди се, че между страните е
налице висящо гр. дело № 58871/2021 г. по описа на СРС, 89 с-в, образувано по
искова молба на Х. К. Г., с която е предявил иск за изменение на мерките относно
режима на лични отношения, постановени по гр.дело № 11655/2018 г. по описа
на СРС, 84 с-в. Претендира се решение, с което да признае за установено между
страните, че ищцата не дължи по отношение на ответника предаване на детето
С. Х. Г.а по изп. дело № 2022111401508 по описа на ДСИ Р.Д. при СРС,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2022 г. по гр.дело №
11655/2018 г. по описа на СРС, 84 с-в.
1
Съдът следи служебно за допустимостта на предявените искове, като на
основание чл. 130 от ГПК при преценка недопустимостта на иска връща
исковата молба. Настоящият съдебен състав приема така предявения иск за
недопустим по следните съображения:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право се допуска само, когато ищецът има
интерес да установи това със съдебно решение (чл. 124, ал. 1 от ГПК). Наличието
на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск, какъвто се явява и искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК, за
наличието на която съдът следи служебно във всеки етап на исковото
производство. По своята правна същност искът по чл 439, ал. 1 от ГПКе проявна
форма на защитата на длъжника в изпълнителното производство срещу
материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Има
за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и
може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се
изразява в оспорване на вземането (изпълняемото право), т. е. с него се цели
установяване със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя
по образуваното изпълнително дело е престанало да съществува, поради
наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предпоставка
за допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се
позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същата обаче е
приложима по отношение на изпълнителни производства, образувани за
реализиране на парични вземания, а не за задължения, произтичащи от намесата
на съд, в качеството му на спорна съдебна администрация. Така, приложимият
закон предвижда изрични разпоредби, когато се касае за предаване на деца, в
частност чл. 528 от ГПК. В случая, настоящият съдебен състав намира, че при
изложените в исковата молба фактически твърдения за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Видно от твърденията,
съдържащи се в исковата молба и молбата от 10.01.2025 г., ищецът не твърди
решението, въз основа на което в полза на ответника е издаден изпълнителният
лист, да е било отменено, изменено или да е отпаднало неговото действие по
друга причина. Отделно от това, с оглед характера на отношенията, свързани с
режима на лични отношения между родител и дете, във всеки един момент може
да възникне необходимост от принудително изпълнение, т.е. „вземането“ по
смисъла на чл. 439 от ГПК няма как да се погаси поради доброволно изпълнение
на режима на лични отношения за предходен период. Настъпилите след
постановяване на решението по гр.дело № 11655/2018 г. по описа на СРС, 84 с-в,
факти, относими към необходимостта, целесъобразността и изпълняемостта на
постановеното решение в частта относно определения режим на лични контакти
на родителя, който не упражнява родителските права, не обуславят правен
интерес или възможност от иницииране на исканото от ищеца производство (вж.
Определение № 189/29.03.2011 г. по гр.д. № 106/2011 г, ІVг.о. на ВКС). Същите
са относими в производство по чл. 59, ал. 9 от СК, за каквото не може да се съди
от формулираните от ищеца обстоятелствена част и петитум. Както се посочи
вече, наличието на правен интерес от предявяване на иска е абсолютна
положителна процесуална предпоставка и е необходимо да е налице при всяко
положение на делото. С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за
недопустим, поради което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да
бъде върната. Ето защо, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, въз основа на която е образувано гр.дело №
76781/2024 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 76781/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл. 130 от ГПК.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3