РЕШЕНИЕ
№
23.10.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 24.09.2020
година в публично заседание в състав:
Председател: ДИМИТЪР БИШУРОВ
Секретар: И. Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 330 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, ***, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Д. Г.против НП № К-0048212 от 27.01.2020г. на директора
на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора
към КЗП-София, с което на основание чл.206 ал.1 от ЗТ и за нарушение на чл.114,
т.1 от ЗТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1100лв. /хиляда и сто лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до
това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, като се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството
жалбоподател не се явява законен или процесуален представител и не се изразява
становище по съществото на спора.
Въззиваемата страна
– АНО, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Не взема
становище по съществото на спора.
Съдът провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,като прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател
е санкционирано, след като на 30.10.2019г. от служители на КЗП била извършена
проверка в търговския му обект – ресторант „Д.“, находящ
се в гр.Пазарджик, ****.
В хода на проверката
било констатирано, че на видно място в обекта било поставено Удостоверение №
3X-860-II за категория „една звезда“, издадено от община Пазарджик, с дата на
издаване 19.01.2018г., валидно до 23.03.2019г.; вид и наименование на обекта:
класически ресторант „Д.“; адрес на обекта: гр.Пазарджик**** капацитет 110
места; на закрито - 80, на открито - 30; собственик: 1.С.Д.С., 2.Л.Т.С.а,
гр.Пазарджик, ***; лице, извършващо дейност в обекта: „Д.“ ЕООД, ЕИК ***,
гр.Пазарджик, ***.
По време на
проверката било установено, че дружеството „Д.“ предоставя туристическа услуга
– ресторантьорство, доколкото обектът бил в работен режим, в некатегоризиран
туристически обект, на който не е било издадено и временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране.
На 11.12.2019г. с
Протокол за проверка на документи (ППД) № К- 091134/11.12.2019г. от страна на
дружеството било представено Удостоверение № КТО-2088-23-001/19.11.2019г. за открита
процедура по категоризиране на обект: ресторант „Д.“, валидно за срок три
месеца, считано от датата на издаване. Същото било издадено от кмета на Община
Пазарджик.
Всичко това
съставлявало нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ, която правна норма разписва, че лицата, извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2,
т. 1, 2 и 3 от закона са длъжни да:
предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически
обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране.
По повод на
констатираното нарушение на 11.12.2019 год. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, а въз основа на него било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на писмените доказателства приети по делото, както и от показанията на
актосъставителя – св. Г.М..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна поради следното:
Не е спорно по делото, че към
инкриминираната дата срокът на валидност на горепосоченото удостоверение за категоризация на обекта на
дружеството е бил изтекъл, т.к. същото е било валидно до 23.03.2019г.
При преглед на нормативната уредба относно
срокът и прекратяване на категоризацията на заведенията за хранене и
развлечение се установява според разписаното в чл.137 ал.1 от ЗТ, че там са
посочени в общо десет точки, при кои хипотези се прекратява категоризацията.
Според първата от тях, категорията на местата за настаняване, заведенията за
хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове,
туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се прекратява
с изтичането на срока на определената категория. От алинея втора на същата
правна норма пък става ясно, че прекратяването на категоризацията става
автоматично само в хипотезата на изтичането на срока на валидност, а в
останалите девет хипотези по алинея първа, прекратява става със заповед на
съответния категоризиращ орган или на оправомощено от него длъжностно лице.
Нормата на чл.137 ал.2 от ЗТ обаче в сегашната й редакция гласи буквално: „В
случаите по ал. 1, т. 2 – 10 категорията на туристическите обекти се прекратява
със заповед на съответния категоризиращ орган или на оправомощено от него
длъжностно лице“. Тази редакция на нормата е станала част от позитивното право
след последното изменение обнародвано в ДВ бр.17/2020г., в сила от 25.02.2020г.
В предишната си редакция обаче, която е бил в сила както към момента на
извършване и констатиране на нарушението, така и към момента на съставянето на
АУАН и НП, нормата на чл.137 ал.2 от ЗТ е звучала буквално: „В случаите по ал.
1 категорията на туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния
категоризиращ орган или на оправомощено от него длъжностно лице“. Казано с
други думи, когато нарушението е било констатирано, за да е налице прекратяване
на категоризацията поради изтичането на срока на валидност, т.е. в хипотезата
на чл.137 ал.1, т.1 от ЗТ не е било достатъчно само този срок да е изтекъл. Било е необходимо и да се издаде заповед на съответния категоризиращ
орган или на оправомощено от него длъжностно лице за прекратяване на категорията
на обекта, а също и тази заповед да влезе
в сила, т.к. подлежи на обжалване според разписаното в чл.137 ал.4 от ЗТ по
реда на АПК. Едва след това, т.е. след прекратяване на категорията на
туристически обект издаденото удостоверение може да се обезсили според чл.137 ал.3 от ЗТ, а накрая и категоризиращият
орган ще следва да предприеме съответни действия за публично оповестяване на
прекратяването чрез средствата за масово осведомяване, според разписаното в
чл.137 ал.5 от ЗТ.
Казано с други думи,
прекратяването на категоризацията на обект в хипотезата на чл.137, ал.1, т.1 от
ЗТ, към момента на извършването на проверката не е ставало по силата на закона
(ex lege), а само след издаване на допълнителен административен акт – заповед
на съответния категоризиращ орган, в случая кмета на Община Пазарджик, доколкото
в чл. 137, ал.
2 ЗТ /в редакцията до 25.02.2020г./ е въведена и втора кумулативна
предпоставка за завършване на фактическия състав по прекратяване на категорията
на заведенията за хранене и развлечение - издаване на изрична заповед, такава
следва да бъде налична, за да се приеме, че туристическият обект е
некатегоризиран.
В случая такава заповед не е издавана,
което категорично стана ясно от приетото като писмено доказателство по делото
официално уведомително писмо от зам.-кметът на Община Пазарджик, поради което
следва да се приеме, че обектът на санкционираното дружество към
инкриминираната дата – 30.10.2019г., не е представлявал некатегоризиран
туристически обект, въпреки изтеклия
срок на валидност на издаденото Удостоверение №3X-860-II за категория „една
звезда“, издадено от община Пазарджик, с дата на издаване 19.01.2018г., валидно
до 23.03.2019г.
При това положение се налага
изводът, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение,
като издаденото против него НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № К-0048212 от 27.01.2020г. на директора на
РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора
към КЗП-София, с което на „Д.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ****,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д. Г., на основание
чл.206 ал.1 от ЗТ и за нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 1100лв.
/хиляда и сто лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: