РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Ямбол, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М.М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20212330200778 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „***“ ООД гр.Ямбол, ЕИК :***,
против Наказателно постановление № 564349-F 586208/13.07.2021г. издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, към ЦУ на НАП , с което за нарушение на
чл118,ал.10 от ЗДДС ,вр. чл.59а,ал.1 от Наредба Н-18/2006г., на основание
чл.185,ал.2,вр.ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв.
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление.Според
жалбоподателя при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.42,т.5 от ЗАНН, тъй
като в него са описани множество административни нарушения, което водело до неяснота за
какво и колко административни нарушения е съставен.Жалбоподателя намира , че АУАН е
съставен след изтичане на преклузивния срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН . Излагат се и
твърдения ,че данните са подадени със закъснение поради технически проблем.
В с. з. жалбата се подържа от процесуалния представител на жалбоподателя ,който моли
съда да отмени наказателното постановление и присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата .Счита, че
събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното
1
нарушение, а в процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието не
са допуснати нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи
основание за отмяна на НП.Пледира НП да бъде потвърдено и да се присъди
юрисконсулстко възнаграждание.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.118,ал.10 от ЗДДС ,вр. чл.59а,ал.1 от Наредба Н18/2006г., изразяващо се в
това ,че на 07.01.2021г. е извършена проверка от органите на приходите в състав М.Ка. и
Х.Г. в търговски обект- бензино-газстанция, находяща с***, стопанисван от ***.В обекта е
въведено в експлоатация и се използва фискално устройство , с изградена и работеща
дистанционна връзка с НАП- електронна система с фискална памет/ЕСФП/ тип IFS
FS000175 N от рег. БИМ 185FS,ФУ модел DATECS FP 2000 с инд. № FS000175,номер на
фискална памет ***, регистрирано в НАП с № ***.след извършена проверка в
информационните масиви на НАП- програмен продукт „Фискални устройства с
дистанционна връзка“, относно получени количества горива в обект и след извършен
анализ на представените на 15.01.2021г. документи за доставка на гориво , се установи ,че
ЗЛ „***“ ООД в качеството си на данъчно задължено лице- получател по доставки на
течни горива, съгласно чл.118,ал.10 от ЗДДС не е изпратило съобщение за доставка на
гориво на датата на получаването и в обекта по следния акцизен данъчен документ/АДД с
уникален контролен номер /УКН/ ************/28.08.2020г.- доставка на 1980 л дизел.
В НП е посочено ,че ЗЛ не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за
горепосочената доставка на гориво на датата на получаването в обекта по изградената
дистанционна връзка с НАП ,чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркот четец.
Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
Съдът счита ,че при съставянето на АУАН не е спазен срока по чл.34,ал.1 от
ЗАНН.Съгласно тази норма не се образува административно-наказателно производство, ако
не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е
2
изтекла една година от извършване на нарушението.То се счита за открито когато има
необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение,
било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна
сочи на административно нарушение.
В конкретния случай нарушението е извършено на 28.08.2020г.,когато е получено
горивото и, на която дата жалбоподателят е бил длъжен да подаде по електронен път в НАП
данни за доставката.От доказателствата по делото се установява ,че от жалбоподателя не е
подаден ЕДП на датата на данъчното събитие , а шест дни по късно на 03.09.2020г.,на която
дата органите по приходите са узнали за бездействието му, предвид съдържанието на ЕДП
,/чиито реквизити са изчерпателно посочени в приложение № 22 и 23 към чл. 59а, ал. 1 от
Наредба –Н-18.В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели които
заявяват,че с подаването на данните по електронен път към информационната система на
НАП администратицията е узнала за закъснението на жалбоподателя.Поради това следва
да се приеме ,че именно от тази дата е започнал да тече и посочения по –горе давностен
срок по чл.34 ,ал.1 от ЗАНН, а не от 15.01.2021г. когато е извършена проверка на
изисканите и представените от жалбоподателя документи, касаещи същите доставки на
гориво, за които вече е било установено ,че са осъществени от дружеството.
При това положение ,след като АУАН е съставен на 15.01.2021г./повече от един месец
,след изтичане на въпросния срок/ е допуснато нарушение на процесуалните правила, което
нарушение опорочава цялата образувана преписка и издаденото НП се явява
незаконосъбразно.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско се
явява основателно .
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на
АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения
акт.
За това съдът като съобрази чл..18,ал.4 от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и вписаната и платена в брой сума
от 100 лв. в договора за правна помощ прие , че същата следва да се присъди в тежест на
въззиваемата страна.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 564349-F 586208/13.07.2021г. издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, към ЦУ на НАП , с което на „***“ ООД
гр.Ямбол, ЕИК :****,за нарушение на чл118,ал.10 от ЗДДС ,вр. чл.59а,ал.1 от Наредба Н-
18/2006г., на основание чл.185,ал.2,вр.ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „****ООД гр.Ямбол, ЕИК :**** сумата от 100 лв.
,представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4