Определение по дело №684/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2018 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20182330100684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1624/23.5.2018г.

 

 

                                                               23.05.2018 г.                                        Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           ХІV граждански състав

На двадесет и трети май                                         две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

               Председател: ГАЛЯ РУСЕВА       

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Русева

гр.д.№ 684 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

              Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 4823/19.03.2018 г., предявена от  «Транскарт Файненшъл Сървисис» ЕАД против П.А.Б.,, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4347/2017 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 13 760,70 лева – главница, сумата от 1 091,76 лева – договорна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., сумата от 68,48 лв. – такси по кредитаза периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2017 г. до окончателното изплащане. Представят се писмени доказателства. Не се правят доказателствени искания.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез особения му представител, в който същият оспорва иска по основание и размер. Не представя доказателства, не прави искания.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            Представените от ищеца писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.

            С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.06.2018 г. от 10.00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4347/2017 г. по описа на ЯРС.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

Ищецът твърди, че на 02.02.2017 г. между страните е бил сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 14 000 лв., срещу задължението на заемателя да погасява кредита в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този, през който са усвоени суми по кредита, при договорена възнаградителна лихва в размер на 15,7 % върху предоставените средства на годишна основа. Сочи се, че кредитът е бил редовно обслужван до 31.05.2017 г., като поради невнасяне на минималните погасителни вноски в договорения срок в продължение на 4 последователни месеца /вноски с падеж 15.06, 15.07, 15.08 и 15.09.2017 г./ и на осн.чл.37, ал.5 от ОУ към договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 30.09.2017 г. Длъжникът бил уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост, като му е бил даден допълнителен 7-дневен срок за изпълнение, но такова не последвало, поради което и ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за дължимите по кредита суми, които към този момент били, както следва: 13 760,70 лева – главница, сумата от 1 091,76 лева – договорна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., сумата от 68,48 лв. – такси по кредитаза периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. По образуваното ч.гр.д. № 4347/2017 г. на ЯРС съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното производство ответникът е уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.

 Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

 Ответникът, чрез особения си представител, оспорва исковете по основание и размер, като сочи, че поради неспазване на задължителните разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, съгласно чл.22 от ЗПК договорът за потребителскеи кредит е недействителен; че ищецът не е изплънил задължението си по чл.5 от ЗПК да предостави на ответника своевременно необходимата информация за взимане на информирано решение за сключването на договора; че не му е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; че на ответника не е била предоставена информация за съществени клаузи на договора – срок, лихвен процент, периоди и условия за неговата промяна, поради което рамковият договор според ответника противоречи на чл.143-148 от ЗЗП. Сочи се, че заявлението по заповедното производство е подадено три месеца след изтичане на срока на рамковия договор, че няма данни същият да е прекратен, което е условие за възникване на предпоставката по чл. 37, ал.5 от ОУ. Сочи се, че за да претендира предсторча изискуемост, ищецоът следва да докаже, че е уведомил за това ответника, а такива доказателства по делото липсват. Сочи се, че липсва основание за приложение на чл. 22, ал.3 от договора, тъй като същият не е прекратен. Оспорва се факта, че ответникът е извършвал многобройни транзакции чрез теглене на пари в брой на АТМ и ПОС устройства, като в тази връзка се оспорват представените от ищеца справки – частни диспозитивни документи. Оспорва се и размерът на дължимите от ответника суми. Твърди се също, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.12, ал.1 от рамковия договор да предоставя чрез уведомителни писма на длъжника информация за размера на дълга му на траен носител по смисъла на чл.1, т.23 от ОУ, поради което и за ответника не е била налице информация за размера на дължимите суми, необходима за изпълнение на задължението му по чл.11, ал.1 от рамковия договор. Поради неоснователност на главния иск, се сочи неоснователност и на акцесорните претенции. Оспорва се претенцията за начислени договорни такси като почиваща на нищожна, неравноправна клауза на осн.чл.146 вр.чл.143 от ЗЗП, тъй като не е била индивидуално уговорена между страните, а предварително изготвена от ищеца, който начислява такси в необосновано висок размер.

 УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните факти: наличието на валиден рамков договор и договор за потребителски кредит при посочените в исковата молба условия; усвояването от страна на ответника на претендираната главница, т.е. изпълнението на задължението по договора от страна на ищеца да му предостави в заем исканата сума в размер на 13 760,70 лв.; размера на погасените до момента от ответника суми по договора, както и на непогасената част от дълга; размера на дължимия остатък от задълженията, наличието на основание за начисляване на договорните лихви и такси по кредита и начинът на формиране на тези вземания, факта на настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит и уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, както и валидността на клаузата, на основание на която се начисляват такси по кредита, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за тези факти, с изключение на факта на сключване на договора между страните.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

           НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.

 

              Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: