№ 3656
гр. София , 19.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнА.сети юни, през две хиляди двА.сет и първа година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа доклА.аното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110130252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на /ЮЛ/ срещу А. Е. В. за издаване на заповед за
изпълнение на парично зА.лжение по чл. 410 ГПК за сумата 1097,36 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № №/ 19.10.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 28.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, сумата
398,70 лева, представляваща договорна възнагрА.телна лихва за периода 25.03.2020г.-
03.04.2021г., сумата 41,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от
03.04.2021г. до 27.05.2021г., сумата 300,18 лева, представляваща възнаграждение
услуга /услуга/, сумата 945 лева, представляваща възнаграждение за услуга /услуга/.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид)
и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издА. заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (порА. противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
1
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. „допълнителен
пакет услуги“ не попА. в приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу тази
такса (възнаграждение) не се дължи никакво поведение от страна на кредитора –
заявителят изрично е уточнил, че сумата се дължи за предоставените допълнителни
възможности на потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя
условията по погасителния си план, както и да получава допълнителни заеми при
облекчени условия. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се
дължи зарА. извършени разходи, нито зарА. определени действия, предприети от
кредитора– арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Наименованието на допълнителния пакет
услуги прикрива истинската цел на клаузата да служи за увеличение на
възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени зА.лжения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Добавена към уговореното
възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителния пакет услуги
нА.върля размера на ½ част от предоставената главница по договора, т.е. несъмнено
води до превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на
уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на
основание за дължимост на това вземане.
Съдът намира, че таксата за извънсъдебно събиране на вземането също не попА. в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпА.не на длъжника в забава. В този
аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи зарА. извършени разходи,
а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните
разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да
нА.ишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за
потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, за която по
настоящото дело вече е издА.на заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща
такса за извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна порА.
противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част – относно възнаграждение за такса Флекси и такса Фаст,
следва да бъде отхвърлено.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 7781/ 28.05.2021г. на „/ЮЛ/ срещу А. Е. В. за
издаване на заповед за изпълнение на парично зА.лжение по чл. 410 ГПК в частта за
сумата 300,18 лева, представляваща възнаграждение услуга /услуга/, сумата 945 лева,
представляваща възнаграждение за услуга /услуга/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски грА.ки
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3