Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………
гр.
София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в
открито заседание, проведено на десети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.
съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева
разгледа докладваното от мл. съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 16015
по описа на съда за 2019 година.
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 218503 от
17.09.2019 г. по гр.д. № 58508/2017 г. на СРС, ГО, 118 състав, е обявен за
недействителен, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, спрямо ищцовото дружество „Б.Ф.“
ООД, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 91, том II, рег. №
4000, нот.д. № 260/05.06.2013 г. на нотариус С.Т., в
частта, с която ответникът Л.К.Т. е дарил на ответника К.Л.К. 1/8 ид.ч. от
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*****, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата, както и 1/80 ид.ч. от дворното място,
представляващо поземлен имот № 2, попадащ в УПИ-VIII, кв. 251 по плана на гр. София, местност „Център“. С решението, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца, сумата 1507,60 лв. разноски по делото.
Срещу решението са подадени
въззивни жалби от ответниците Л.К.Т. и К.Л.К., с
които се поддържа неправилност на същото, поради постановяването му в
противоречие с чл. 135 ЗЗД и с чл. 114, ал. 1 ЗЗД, както и поради
необоснованост на същото. Твърди се, че изводът на съда, че Л.К.Т. има
качеството на длъжник на ищеца „Б.Ф.“ ООД не съответства на доказателствата по
делото – влязло в сила арбитражно решение, с което е осъден ЕТ „С.-Л.Т.“. Твърди се, че
процесната сделка не е увреждаща, тъй като Л.Т. разполага с друго имущество, от
което кредиторът би могъл да се удовлетвори. Твърди се, че сделката не е
недействителна, защото е извършена преди възникването на вземането на кредитора
и липсва намерение на длъжника за увреждане на кредитора. Твърди се, че към
датата на подаване на исковата молба (09.11.2017 г.) петгодишният погасителен
давностен за упражняване правото на кредитора да предяви иска по чл. 135 ЗЗД е
изтекъл. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска.
Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В отговора на въззивните
жалби, подаден от „Б.Ф.“ ООД, чрез адв. Б.Л., се поддържа правилност на
обжалваното решение и неоснователност на жалбите. Иска се потвърждаване на
решението на районния съд и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във
въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми.
На осн. чл. 272 ГПК
настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи
фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и
като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:
Павловият иск представлява
средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него.
Съгласно разпоредбите на чл.
135 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е
възмездно - лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника, знанието се предполага до доказване на противното. С иска по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД може да си служи всеки кредитор – носител на парично или непарично вземане,
като е достатъчно това негово вземане да е действително. Не е необходимо същото
да е изискуемо или ликвидно, не е необходимо и предварително да бъде установено
с влязло в сила решение (в този смисъл са разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 9.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК).
В случая са налице
предпоставките на чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на недействителен по
отношение на „Б.Ф.“ ООД на договора за дарение, сключен с нотариален акт №
91/05.06.2013 г., в частта, с която Л.К.Т. е дарил
на К.Л.К. собствената си на 1/8 ид.ч. от процесния апартамент, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/80 ид.ч. от
дворното място.
Ищцовото дружество е
кредитор на дарителя Л.К.Т., а последният е негов длъжник.
С решение от 30.08.2016 г. по
м.а.д. № 77/2015 г. на Арбитражен съд при БТПП, ЕТ „С.-Л.Т.“ е осъден, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, да плати на „Б.Ф.“
ООД сумата 20000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума във връзка с
освободена банкова гаранция за участие в тръжна процедура по обществена поръчка
въз основа на договор за обединение от 14.02.2011 г., ведно със законната лихва
от 06.11.2015 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното й
изплащане. В мотивите към решението е прието, че сумата е дадена на отпаднало
основание. Същата е платена за осъществяване целта на дружеството по чл. 364 ЗЗД – участие на същото в процедура по обществена поръчка, което е изисквало
предоставяне на парична гаранция от същото. С възлагането на обществената
поръчка на друг участник договорът за гражданско дружество е прекратен и е
отпаднало основанието за задържане от ЕТ „С.-Л.Т.“ на върнатата от общината
сума от 20000 лв., която е била предоставена на едноличния търговец от „Б.Ф.“
ООД – един от участниците в прекратеното гражданско дружество, като припадаща
се на последното част от гаранцията, дължима за участие в търга. Решението на
арбитражния съд се ползва със сила на присъдено нещо относно дължимостта на
сумата и правното основание за това, която следва да бъде зачетена при
разрешаване на настоящия правен спор. Въз основа на това решение е издаден
изпълнителен лист на 16.11.2016 г. и е образувано изп.д. № 20168510405004 по
описа на ЧСИ Мариян Петков.
Неоснователни са възраженията
на въззивниците, че вземането на ищеца за сумата 20000 лв. не е срещу Л.Т., а е
срещу ЕТ „С.-Л.Т.“. При регистрирането на физическо лице като едноличен
търговец не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, а последното
придобива качеството търговец. Съгласно чл. 59 ТЗ фирмата на ЕТ служи за
означаване на търговското качество на физическото лице, а не представлява
наименование на друг правен субект, различен от физическото лице. ЕТ не е
юридическо лице и за поетите задължения във връзка с търговската си дейност
отговаря с цялото си имущество, независимо дали то е част от предприятието на
ЕТ, дали е лично имущество, или е имущество в режим на СИО (Тълкувателно
решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ВКС, ОСГК).
Договорът за дарение на
недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 91, том II, рег. № 4000, нот.д. № 260/05.06.2013 г. на
нотариус С.Т., уврежда кредитора в частта, с която ответникът Л.К.Т.
дарява на ответника К.Л.К. 1/8 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ул.
„*****, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както
и 1/80 ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот № 2, попадащ в
УПИ-VIII, кв. 251 по плана на гр. София, местност „Център“. Увреждащо кредитора
е това действие (сделка или юридическа постъпка) е всеки правен и фактически
акт, който би осуетил или затруднил възможността кредиторът да се удовлетвори
от имуществото на длъжника (напр. длъжникът намалява актива си или увеличава
пасива си – лишава се от свое имущество, намалява го, отказва се от право обезпечава
чужд дълг, изпълнява чужд дълг без правен интерес и др.) В случая сключеният
договор за дарение уврежда кредитора, тъй като има за последица намаляване
имуществото на длъжника Л.Т. (с оглед безвъзмездния характер на сделката) и
предвид обстоятелството, че имуществото на длъжника обезпечава правото на
кредитора да реализира вземането си.
Неоснователни са доводите на
въззивниците, че процесната сделка не е увреждаща, тъй като Л.Т. разполага с
друго имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори. Намаляването
на имуществото уврежда интересите на кредитора, доколкото цялото имущество на
длъжника обезпечава вземането на кредитора и последният има право на избор
срещу кое имущество да насочи принудителното изпълнение. В практиката на ВКС
(решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г. на ВКС, I т. о.,
определение № 60469 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 1200/2021 г. на ВКС, IV г. о.
и др.) се приема, че възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество,
извън разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на
цената на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е налице
увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника (същият
не плаща дълга си) да му се предостави възможност за избор срещу кое от
притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на
друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга,
който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е
задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника или разликата
между продажната и действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с
друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между
кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на
възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо
удовлетворение на кредитора.
Следва да се посочи, че
увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на
длъжника, нито от преценката на кредитора. Какви са били мотивите за сключване
на сделката, в случая – за да се изпълни волята на бащата на дарителя, са без
значение при преценка основателността на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Дарителят Л.Т. е знаел, че с процесната сделка уврежда
дружеството - знаел е, че е длъжник на „Б.Ф.“ ООД, както и че с
безвъзмездното прехвърляне на собствените си идеални части от недвижимия имот намалява
имуществото си и това би могло да затрудни кредитора при реализиране на правата
му, в случай че реши да събере вземането си чрез насочване на изпълнението по
отношение на неговото имущество.
С оглед безвъзмездния
характер на атакуваната сделка няма изискване надареният К.К. да е знаел за
увреждането.
Неоснователни са възраженията
на ответниците, че сделката не е относително недействителна, защото е извършена
преди възникването на вземането на кредитора и липсва намерение на длъжника за
увреждане на кредитора. Вземането на кредитора в случая е възникнало на
18.10.2011 г. – датата на влизане в сила на решение № 13306 от 18.10.2011 г. по
адм.д. № 10156/2011 г. на ВАС, IV отд., с което
решението за възлагане на обществената поръчка на друг участник е потвърдено и
с което е настъпило прекратителното условие по т. 7 от договора за обединение
за участие в обществената поръчка, страни по който са били кредиторът и
длъжникът в настоящото производство. От този момент е отпаднало основанието за
задържане от ЕТ „С.-Л.Т.“ на върнатата от общината сума от 20000 лв., която е
била предоставена на едноличния търговец от „Б.Ф.“ ООД – един от участниците в
прекратеното гражданско дружество, като припадаща се на последното част от
гаранцията, дължима за участие в търга, и съгласно мотивите на влязлото в сила
решение на АС при БТПП, коментирано по-горе. Договорът за дарение е от
05.06.2013 г. – след възникване на задължението на ЕТ „С.-Л.Т.“ да върне на
ищеца сумата 20000 лв., поради което не е налице хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Неоснователно е възражението
на ответниците за погасяване по давност на иска по чл. 135 ЗЗД. Потестативното
право на кредитора да иска обявяване за относително недействителни спрямо него
на действията, с които длъжникът го уврежда, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
се погасява с изтичане на общия петгодишен погасителен давностен срок по чл.
110 ЗЗД. Началото на давностния срок тече от момента на извършване на
увреждащото действие – в случая от сключването на договора за дарение на
05.06.2013г., тъй като от този момент кредиторът може да упражни правото си по
чл. 135 ЗЗД. С оглед изложеното и предвид датата на подаване на исковата молба
– 09.11.2017 г., петгодишният погасителен давностен срок не е изтекъл.
Поради съвпадение между
изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното
решение ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият-ищец „Б.Ф.“ ООД има право да му бъдат
присъдени разноски за въззивната инстанция, но по делото няма данни такива да
са извършвани.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 218503 от 17.09.2019 г. по гр.д. №
58508/2017 г. на СРС, ГО, 118 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.