Решение по дело №882/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 808
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170700882
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 808

Плевен, 15 .12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 882 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.

 

 

Производството е по реда на  чл. 62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба  на  Р.А.  Г.,*** срещу заповед № Л- 3926/24.09.2020 година на гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се разпорежда да бъде преведен в  Затвора Варна.

В жалбата посочва, че като бъде преместен няма да може да продължи да работи като чистач в обект  първи.

В съдебно заседание оспорващият – Р.А.  Г.,*** се явява лично и моли за отмяна на заповедта и не претендира разноски.

Ответникът – главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован,  не се представлява. Представено е становище, че в случая се отнася за първоначално настаняване на лишения от свобода и липсва административна преписка  и правилно е определено мястото на изтърпяване на наказанието с оглед постоянен адрес на лицето.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна  следното:

Със заповед № Л- 3926/24.09.2020 година на гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, е разпоредено Г. да бъде преведен в ЗООТ към Затвора гр. Варана за доизтърпяване на наказанието.

Заповедта е връчена на 01.10.2020 година  и в срок е подадена жалба, която е допустима, и разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен  орган по см. на чл. 62, ал. 1 от  от ЗИНЗС в хипотеза на заместване на  главен директор на ГДИН с оглед заповед № Л-3857/16.09.2020 г. на гл. директор на ГДИН , с която за период на отсъствие на гл. директор функциите му се възлагат на Цв.Ц. – зам. гл. директор на ГДИН.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4..  По реда на чл. 58 от ЗИНС Главния директор на ГДИН има правомощие да разпредели осъдените за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответния затвор, затворническо общежитие от открит или закрит тип според първоначално определения им режим и съобразно останалите два критерия – постоянен адрес и спазване на изискването за минимална жилищна площ. Това се прави само при първоначалното разпределение на л. св. за изтърпяване на наказанието и затова в настоящия случай е неприложим този ред.

Приложена е заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г. на гл. директор на ГДИН София относно  разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития и съгласно т. 3.3 в затворническо общежитие „Варна“ се настаняват лишени от свобода от област Добрич  и Варна.

Съдът извърши служебна справка в НБД „Население“ относно постоянен адрес на оспорващия, тъй като административният орган не е представил доказателства за това обстоятелство, и установи, че постоянният адрес на Г. ***, но въпреки това заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон.

В оспорения акт като основание за преместване е посочен чл. 58 от ЗИНЗС– постоянен адрес на лицето на територията на област, която съгласно заповедта предполага изтърпяване на наказанието в друг затвор, и  чл. 43, ал. 4 от ЗИНС, който предвижда на  лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ и с оглед посоченото, основанията за преместване са две – постоянен адрес и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието, но тези предпоставки са относими към първоначално разпределение на лишените от свобода, като в становище на ответника се посочва, че това е първоначално настаняване, но съдът констатира, че не е налице тази хипотеза. По делото  е приложена заповед от 12.08.2020 година за преместване на Г. *** т.е. не е налице хипотеза на първоначално настаняване, тъй като оспорващия изтърпява наказание в ЗО към Затвора Белене, а и в оспорения акт се посочва, че се премества в ЗООТ към Затвора Варна за „доизтърпяване на наказанието“ т.е. не е налице хипотеза на чл. 58 от ЗИНЗС, а хипотеза на преместване. При преместване е приложим редът по чл. 62 от ЗИНЗС и съгласно т. 5 от същия преместване се извършва при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода, каквото не е изискано.

Съдът намира , че не са налице и доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от свобода в Затвора Белене –не са ангажирани доказателства от ответника в тази насока  и не може да бъде извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от Г..

Предвид горепосоченото оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

 

 

РЕШИ:

 

Отменя заповед № Л- 3926/24.09.2020 година на гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

        

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/