№ 213
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Вера Ив. Иванова
Катя Ст. Пенчева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20215001000667 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №261150/24.06.2021г., постановено по т.д. №492/2020г.
по описа на Окръжен съд П., е отменено протоколно определение от
14.06.2021г., с което е даден ход на устните състезания; ПРЕКРАТЕНО е
производството по делото; Ищецът Г.Ф. – гр.С. е осъден да заплати на
ответниците Н. М. Д. и ХР. М. Д. разноски по делото – 1 810лв.
Прекратителното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца -
Г.Ф. – гр.С.. Твърди се, че същото е незаконосъобразно. Развити са подробни
съображения за неправилност и необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд за наличие на надлежен отказ от наследство от
страна на ответниците, обосновали и възприетата недопустимост на
предявения иск. Поддържа се заявеното пред окръжния съд възражение за
наличие на конклудентни действия по приемане на наследството, изразяващи
се в приемане от разследващите органи на мотоциклет, за който се твърди, че
е собственост на починалия виновен водач на МПС, причинило ПТП.
Наведени са и доводи, че окръжният съд неправилно е приел, че въпросът
дали ответниците са направили валиден отказ от наследство е елемент от
допустимостта на иска, а не от основателността на същия. Иска се отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
1
В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от въззиваемите
– Х.Д. и Н.Д., е изразено становище за неоснователност на частната жалба.
Претендират се сторените във въззивното производство разноски.
След като се запозна с приложените по делото доказателства,
въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок,
съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо съдебен акт, който
подлежи на самостоятелно обжалване.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по т.д. №492/2020г. по описа на окръжен съд П. е
образувано по предявени от Г.Ф. гр.С. обективно и субективно съединени
искове по чл.288 ал.12 във вр ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД
срещу Н. М. Д., ЕГН ********** и ХР. М. Д., ЕГН **********. Осъдителната
искова претенция срещу посочените ответници е в качеството им на
наследници на сина им М.Х. Д., съобразно наследствените им квоти, за
сумата общо от 41 300лв, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020г. –
датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане,
представляваща заплатени от ищеца обезщетения на С.И.Х. по щета
№******/22.03.2016г. в размер на 20 800лв. и на С.С.Х. по щета
№******/22.03.2016г. в размер на 20 500лв. за претърпени от двамата вреди
следствие настъпило на 13.06.2015г. пътнотранспортно произшествие в гр. К.,
причинено виновно от починалия водач М.Х. Д., при управление без
правоспособност и след употреба на алкохол на мотоциклет марка „А.“, без
регистрационни номера и без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
За да постанови обжалваното определени, окръжният съд се е позовал
на надлежен отказ от наследство от страна на ответниците от починалия им
син, вписан в особената книга по чл.49 ал.1 от ЗН, съгласно определение
№568/19.07.2017г. по ч.гр.д. №1007/2017г. на РС К.. Прието е, че към
момента на предявяване на исковете през 2020г. двамата ответници не
притежават качеството на наследници, при което са ненадлежни ответници по
делото, а липсата на материалноправна легитимация, водеща до липса на
процесуалноправна такава прави предявените искове недопустими.
2
Липсата на пасивна легитимация е въведена като възражение по
допустимостта на иска с отговора на исковата молба.
С допълнителната искова молба ищецът е изразил становище, че
отказите от наследство са недействителни, поради наличие на предхождащи
ги конклудентни действия по приемане на наследството през изминалите две
години от смъртта на М.Х. Д. до вписване на отказа от наследство. Конкретно
в частната жалба се акцентира върху действие – приемане на мотоциклета
/мотоциклет марка „А.“, при управление на който е настъпило ПТПТ-то/ от
Х.Д. при връщането му като веществено доказателство от органите на
досъдебното производство.
Установяването на недействителност на отказ от наследство може да се
предяви самостоятелно с иск за установяване на нищожността на отказа,
както и да се извърши инцидентно в исковото производство, по което са
налице данни за отказ от наследство, чрез предявяване на инцидентен
установителен иск или чрез възражение, който последен способ за защита е
упражнен в настоящето производство. Доколкото надлежната процесуална
легитимация е елемент от допустимостта на иска, за която съдът следи
служебно до приключване на исковото производство, при наличие на отказ от
наследство, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата
валидност, като вземе предвид възраженията на активно легитимираната
страна за недействителността на извършените откази от наследство. Именно
по повод възраженията на активно легитимираната страна
първоинстанционният съд, както служебно, така и по искане на ищеца, е
събрал доказателства за наличие на банкови сметки на М. Д., за притежавани
от него недвижими и движими вещи. Доколкото ПТП-то, по повод на което е
предявена регресната претенция, е настъпило при управление от виновния
водач на МПС - мотоциклет марка „А.“, окръжният съд служебно е извършил
констатации за установяване собствеността на управлявания от М. Д.
мотоциклет въз основа на данните, съдържащи се в приложена прокурорска
преписка №****/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – П..
Констатациите от прокурорската преписка са, че липсват данни, за надлежен
титул за собственост по отношение на М. Д. върху въпросното МПС. Данни и
по самото исково дело липсват, не са наведени и твърдения за надлежно
3
придобиване на правото на собственост върху мотоциклета по предвидения
от закона ред – с договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите
– чл.144 от ЗДвП, при което изводите на първоинстанционния съд, че не е
установено право на собственост върху мотоциклета, принадлежащо на
починалия М.Д., са правилни и изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Касае се за движима вещ, за придобиване правото на собственост върху която
законът предвижда специален ред, специална форма, обективираща
съвпадението на насрещните волеизявления на продавач и купувач, при които
всички доводи на жалбоподателя за писмени и устни изявления на двамата
ответници и на трети лица, дадени в досъдебното производство, не намират
опора в нормативната уредба. По – същественото в случая е, че самото
соченото от жалбоподателя действие от страна на Х.Д. - приемане на
мотоциклета при предаването му като веществено доказателство от органите
на досъдебното производство – не осъществява признаците на конклудентно
действие по приемане на наследство. Не се касае за действие, сочещо на
субективно намерение за приемане на материално благо, а за изпълнение на
задължение към държавен орган. Конклудентните действия по смисъла на
чл.49 ал.2 от ЗН следва да са недвусмислени, т. е. да водят единствено до
извода за воля за приемане на наследството, за своене на материално благо,
каквато воля в случая не е манифестирана. Ето защо правилни и обосновани
са изводите на първоинстанционния съд за липса на конклудентни действия
по приемане на наследство от страна на сочените от ищеца пасивно
легитимирани по предявения от него иск лица, съответно – наличие на
валиден отказ от наследство, вписан преди предявяване на исковата молба.
С отказа от наследство, наследникът, освен че се лишава от включените
в наследството права и не приема включените в него задължения. Това е факт,
рефлектиращ директно, както върху материалноправната, така и върху
процесуалноправната легитимация на лицата, спрямо които ищецът е насочил
претенцията си. Липсата на качеството на страна по материалното
правоотношение по отношение на сочения от ищеца ответник, може да има
двустранно проявление и може да се касае за елемент от основателността на
иска, а не за въпрос на допустимост. В конкретния случай обаче, доколкото
отказът от наследство е съществуващ в правния мир факт преди предявяване
на исковата молба, то липсата на качеството на сочените от ищеца ответници
4
на страни по материалното правоотношение, се слива с липсата на
правосубектност, липса на процесуалноправна легитимация. С отказа от
наследство настъпват правни последици, свеждащи се до липса на
правоприемство. В случая отказът от наследство не е заявен в хода на
исковото производство, а преди предявяване на исковата молба и доколкото
към момента на предявяването по отношение на Н. и Х.Д.и липсва качеството
на надлежна страна, както в материалноправен, така и в процесуалноправен
смисъл, не се налага предприемане на действия по издирване на следващия
призован за наследяване кръг от наследници. Процесуалноправната
легитимация обуславя допустимостта на иска. И тъй като такава липсва към
момента на предявяване на иска по отношение на лицата, спрямо които
същият е насочен, правилно първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото, като недопустимо. Ето защо частната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде прекратено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемите страни направените разноски в настоящето производство –
300лв. – адвокатско възнаграждение /заплатено в брой съгласно договор за
правна защита и съдействие/.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261150/24.06.2021г., постановено по
т.д. №492/2020г. по описа на Окръжен съд П..
ОСЪЖДА Г.Ф. – гр.С., БУЛСТАТ ********** да заплати на Н. М. Д.,
ЕГН ********** и ХР. М. Д., ЕГН ********** направените във въззивното
производство разноски – 300лв.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6