МОТИВИ
на присъда, постановена по НОХД № 2 948/2018г. по описа на СГС, НО, 23 състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу:
І. подсъдимия С.Б.С.
и същият е предаден на съд за това, че на 25.01.2012г., около 21,00 часа в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, в условията на съучастие като
извършител с П.Й.Т., е извършил две деяния, които осъществяват по отделно един
и същ състав на едно и също престъпление, през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, е направил опит и е отнел чужди движими вещи от владението
на различни граждани, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, с деяния както следва:
-на 25.01.2012г., около 21.00
часа, в гр. София, ж.к. „******, в апартамент, в съучастие като извършител с П.Й.Т.
- извършител, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - мобилен телефон
марка „Самсунг” модел „Джи Ти 5230 С” на стойност 51.80 (петдесет и един лева и
осемдесет стотинки) лева от владението на А.В.Н. с намерение противозаконно да
го присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари с ръце и крака по
главата на пострадалия А.В.Н., с което му е причинена тежка лицева травма,
изразяваща се в контузия, кръвонасядане и оток на лявата лицева половина, с
подлежащо счупване на долната челюст в областта на долночелюстен ъгъл в ляво,
което реализира медико-биологичната характеристика счупване на челюст, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - били са спрени
от свидетеля А.М.Б., който извикал на място полиция;
- на 25.01.2012г. ,около 21.00 часа, в гр. София, ж.к. „******, в
апартамент, в съучастие като извършител с П.Й.Т. - извършител, е отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон марка „Нокиа” модел „2530” на стойност
74.50(седемдесет и четири лева и петдесет стотинки) лева от владението на К.К.Н.
с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила - нанесъл
удари с ръце и крака по главата и тялото на пострадалия К.К.Н.,
Явяващо се престъпление чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
ІІ.подсъдимия П.Й.Т. и същият е предаден
на съд за това, че на 25.01.2012г., около 21,00 часа в
гр. София, при условията на продължавано престъпление, в условията на съучастие
като извършител със С.Б.С., е извършил
две деяния, които осъществяват по отделно един и същ състав на едно и също
престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е направил опит и
е отнел чужди движими вещи от владението на различни граждани, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,
с деяния както следва:
-на
25.01.2012г., около 21.00 часа, в гр. София, ж.к. „******, в апартамент, в
съучастие като извършител със С.Б.С.- извършител, е направил опит да отнеме
чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Самсунг” модел „Джи Ти 5230 С” на
стойност 51.80 (петдесет и един лева и осемдесет стотинки) лева от владението
на А.В.Н. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила
- нанесъл удари с ръце и крака по главата на пострадалия А.В.Н., с което му е
причинена тежка лицева травма, изразяваща се в контузия, кръвонасядане и оток
на лявата лицева половина, с подлежащо счупване на долната челюст в областта на
долночелюстен ъгъл в ляво, което реализира медикобиологичната характеристика
счупване на челюст, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини - били са спрени от свидетеля А.М.Б., който извикал на място полиция;
- на 25.01.2012г. около 21.00 часа, в
гр. София, ж.к. „******, в апартамент, в съучастие като извършител със С.Б.С. -
извършител, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокиа” модел
„2530” на стойност 74.50 (седемдесет и четири лева и петдесет стотинки) лева от
владението на К.К.Н. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил
за това сила - нанесъл удари с ръце и крака по главата и тялото на пострадалия К.К.Н.,
Явяващо се
престъпление чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на СГП ( и изготвил обвинителния
акт по делото) не поддържа повдигнатото спрямо двамата подсъдими обвинение за
извършен в условията на съучастие и при продължавано престъпление грабеж по чл.
199, ал.1, т.3 от НК, като обаче счита, че двамата подсъдими са осъществили
състава на чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
причинявайки на св. Н. в условията на съизвършителство средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст. В подкрепа на тезата си прокурорът намира, че от събраните
в хода на съдебното следствие – показанията на самите пострадали Н. и Н. – по
делото е установена употребата на сила, но не и отнемането на чужда движима вещ
от страна на двамата подсъдими, т.е. обвинението за грабеж е недоказано.
Същевременно прокурорът намира за доказана употребената от подсъдимите сила спрямо А.Н. и К.Н., като в единия случай
причинената сила на пострадалия Н. е
свързана с извършването на престъпление от общ характер, тъй като му е
причинена средна телесна повреда - „счупване на челюст“ – извършено
престъпление по чл. 129, ал.2 от НК. Според прокурора не съществува процесуална
пречка подсъдимите да бъдат оправдани по първоначалното им обвинение и осъдени
за причинената на Н. средна телесна повреда, тъй като тези им действия са част
от повдигнатото им обвинение. Прави искане съдът да признае подсъдимите за невиновни
за деянието по чл. 199 от НК и да ги
признае за виновни в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено в
условията на съучастие. Пледира да им бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“, като съдът съобрази по-активното участие на подс. Т. при определянето
на наказанието, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
В хода
на съдебните прения упълномощеният защитник на подс. Т. – адв. А. прави искане
за оправдаване на подзащитния му, като намира повдигнато спрямо него обвинение
за недоказано. Адмирирайки становището на прокурора по обвинението за извършено
престъпление по чл. 199 от НК, намира, че причиняването на средна телесна
повреда на св. Н. от подзащитния му е недоказано, позовавайки се на показанията
на самия пострадал и св. К. Н., които сочат, че подс. С. е причинил счупването
на челюстта му. Сочи, че според показанията на св. М. състоянието на
подзащитния му е било неадекватно, от
което прави извод, че се е намирал в състояние на афект, на силно раздразнение, граничещо с
умопомрачение, като след като е следял св.М. и разбирайки какво се случва в
жилището, „оргията“ го е предизвикала да извърши нападението.По изложените
съображения адв. А. моли за оправдаването на подзащитния му.
Производството
пред настоящата инстанция се развива в
отсъствие на подс. П.Т., при условията на чл. 269, ал.3,т.2 от НПК.
В хода
на съдебните прения служебно назначеният защитник на подс. С. – адв. Т. също
прави искане за оправдаване на подзащитния му, намирайки обвинението за
недоказано. В подкрепа на тезата си посочва, че от показанията на свидетелите Н.,
И. и М. не може еднозначно да бъде установено, че подзащитния му е нанесъл
удари, които биха могли да причинят средна телесна повреда, напротив – те
установяват, че основно действащо лице е бил подс. П.Т.. Споделяйки становището
на прокурора по отношение на повдигнато обвинение за извършен от подсъдимите
грабеж, адв. Т. счита, че с искането си в хода на съдебните прения прокурорът
„преквалифицира“ и „повдига ново обвинение“ за средна телесна повреда, което е
възпрепятствало защитата да осъществи пълноценна защита, тъй като делото се
води за грабеж. Ето защо и пледира за оправдаването на подс. С..
Подсъдимият
С. се възползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото му обвинение,
като заявява, че на инкриминираната дата по телефона с него се свързал подс. П.Т.,
който го помолил да се видят. Подс. С. се съгласил и при срещата подс. Т. му
обяснил, че трябва да отидат в квартирата му, тъй като се притеснявал да се
прибере сам, тъй като чул мъжки гласове през входната врата Подс. С. отново се съгласил да го придружи и с управляван
от подс. Т. автомобил отишли до дома му. Там подс.Т. помолил подс. С. той да позвъни на входната
врата, за да не види жена му Ж.М., че е
там, тъй като нямало да отвори. С. пак се съгласил и позвънил, при което
вратата се отворила отчасти, тъй като била с поставена обезопасителна верига. Подс.
Т. упражнил натиск с рамо, скъсвайки веригата и влязъл в апартамента, а С. го
последвал. Вътре той видял 3 момчета, едно от които голо до кръста, на които
подс.Т. започнал да задава въпроси „Кой спа с жена ми ?“ или „ Кой спи с жена
ми?“, на които един от присъстващите отвърнал с обидна реплика. Тогава подс. Т.
започнал да ги напада, замерял си с предмети, в който момент малкия син на
подс. Т. – П., излязъл от стаята си, плачейки и подс. С. го взел в ръце в
коридора. Тогава и възприел, че св. Ж. М. удря със стъклена чаша подс.Т. в областта на главата. Подс. С. твърди, че не
е взимал телефони и други вещи от апартамента, а в динамичната ситуация
възприел още „много“ ( 5-6 ) човека, като „мисли“, че е ударил веднъж „някой“
мъж с ръце в областта на тялото, след което някой заявил, че е извикал полиция
и пръв излязъл навън, изчаквайки подс.Т., с когото впоследствие посетили УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“.
Впоследствие
уточнява, че е нанесъл удара, след като е влязъл в апартамента, тъй като едно
от присъстващите три лица от мъжки пол се опитвал да дърпа подс. Т., минал зад
гърба му и за да го защити, С. нанесъл удара.
Подс. С. сочи, че
се подс. Т. са били колеги, съседи и приятели, като се познавали 1-2 години
преди случилото се.
В хода на съдебните прения подс. С. не излага различни от тези на защитника
си аргументи, заявявайки че ги поддържа.
В последна дума подс. С. моли да
бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
преценен поотделно и в съвкупност и
съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от:
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият С.Б.С. е роден на *** г. в гр. ******,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, работи като
строителен работник , живущ ***, с ЕГН **********.
Същият към 2012г. е бил
реабилитиран, тъй като с присъда на СРС
по НОХД № 10 064/2006г., влязла в сила на 13.02.2008г. е осъден за
престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 ( шест) месеца, изпълнението на което е отложено за срок
от 3 ( три) години на осн. чл. 66, ал.1 от НК.
След това – с влязло в сила на 26.08.2013г. определение на СРС по НОХД
№ 4343/2012г. е осъден на наказание „глоба“ в размер на 1000 ( хиляда) лева за
извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 2-, ал.2 от НК.
Подсъдимият П.Й.Т. е роден
на ***г., българин,български гражданин, с неустановено по
делото местоживеене, с ЕГН **********
Същият към 2012г. е бил
реабилитиран, тъй като с определение
на РС - Сливен по НЧД № 845/2004г.,
влязло в сила на 13.10.2004г. е осъден за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4,
вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 10 ( десет) месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 (
три) години на осн. чл. 66, ал.1 от НК.
Св.Ж.М. и подс. П.Т. се познавали от 2007 г., като от връзката си имали
дете - П.П.Т. ( род. ***г.), когото подсъдимият припознал. През есента на
2010г. двамата заживели на семейни начала в гр. София, ж.к. „******“, но още
същата година отношенията им се влошили, след което и по инициатива на св. Ж. М.
се разделили. На 27.10.2011 г.от CPC - III ГО
117 състав по гр.д.№ 15 531/2011г. била издадена заповед за незабавна защита, с
която П.Й.Т. се задължавал да се въздържа от действия на домашно насилие по
отношение на св. М., същият бил отстранен от обитаваното със св. М. жилище и му
било забранено да приближава свидетелката, както и жилището на разстояние
по-малко от 100 метра.
В средата на месец
януари 2012г. подс. Т. намерил квартира под наем на св. Ж. М. ***, където
свидетелката и малолетното дете се преместили. Той платил първата наемна вноска
на жилището, а св. М. която отскоро започнала да работи в магазин „Фантастико“,
щяла да плаща следващите. След като св.
Ж. М. се преместила в новата си квартира и по този повод, тя решила да покани
част от колегите си на домашно празненство в дома си; междувременно същата
възприела, че подс.Т. наблюдава нейното придвижване и я следи.
На 25.01.2012
г.,около 18- 19,00 часа, на посочения адрес, на гости на св. М. дошли
свидетелите А.Н., К.Н. и Д.И. - нейни колеги от магазин „Фантастико“, като
по-късно се очаквало да дойдат и други
колеги от търговския обект. В апартамента се намирал и 4-годишния син на св. М.,
който спял в съседна на хола стая. Св. М. и колегите й консумирали алкохол и
слушали тихо музика, докато около 21,00 часа, подс. П.Т. ( разбирайки за
наличието на лица от мъжки пол в дома на св. Ж. М. и решавайки да им „даде
урок“ чрез побой), неговият приятел подс. С.С., заедно с още две - три
неустановени по делото лица от мъжки пол посетили жилището.
След позвъняване на
входната врата и мислейки си, че идват останалите поканени на празненството
колети, св. М. отворила входната врата. След като отворила вратата, св. М. била
изблъскана от подс. Т., в резултат на което паднала на пода, а той, последван
непосредствено от подс. С. и неустановените по делото лица, влезли в жилището и
веднага се насочили към хола. Свидетелите А.Н., К.Н. и Д.И. в този момент
седели на ъглов диван с маса в помещението, консумирайки алкохол и храна. На
масата били поставени мобилните телефони на св. Н. - марка „Нокиа“,модел 2530 и на св. И. - марка „Нокия“ , модел „2717“. След внезапното
нахлуване в стаята на множеството лица, св. Н., св. Н. и св.И. се стъписали и
не променили местоположението си, като подс. Т., изразявайки агресивните си
намерения към присъстващите, започнал да отправя на висок глас въпроси „ Кой ще
става баща на детето ми?“, „ Какви сте вие, какво правите тук?“.
Най – близо като
разположение до вратата на помещението се намирал св. А. Н., който при тези
въпроси се изправил от дивана, на който седял. Реакцията му предизвикала подс.Т.
да го нападне и физически, като същият
му нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта, а непосредствено след това св.
А.Н. получил удар с юмрук отново в областта на лицето от подс. С.. Св. К. Н. се
опитал да окаже помощ на св. А. Н., опитвайки се да се го отдалечи от подс. С.,
в резултат на което негово действие подс. С. го ударил с юмрук в областта на
лявото око, от който свидетелят паднал на земята. Св. Д. И., който седял в
средата на ъгловия диван и съответно бил най -отдалечен от нападателите, пострадал най -леко, получавайки удари по
главата, гърба и тялото. Настанала суматоха, св. Ж. М. се опитвала да защити
колегите си, отблъсквайки от тях подс. Т. и подс. С., викала им да спрат. Някой
от нападателите викал на пострадалите да си извадят телефоните.
В този
момент по стълбището на вх.******в град
София, ж.к. „******“ се качвал св.А.Б., който живеел на горния етаж.
Възприемайки наличието на конфликтна ситуация в ап. 4 същият на висок глас
заявил, че ще извика полиция ( което и веднага след това сторил). Заявлението
на св. Б. за предстоящо идване на органите на реда довело до временно
преустановяване на агресията на двамата подсъдими, от което обстоятелство се
възползвали свидетелите А.Н., К.Н. и Д.И., за да избягат от тях, напускайки жилището.
След тях от апартамента излезли и нападателите, като по –късно ( около 23.50ч.)
на същата дата (25.01.2012 г.) подс. Т. посетил
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил приет за лечение с диагноза „мозъчно сътресение“
и „ разкъсно – контузна рана на лявата теменна област на главата“, които
реализират медикобиологичната характеристика „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“.
Св. К. Н.
впоследствие установил липсата на мобилния си телефон „Нокиа” модел „2530” с
пазарна стойност 74.50 (седемдесет и четири лева и петдесет стотинки) лева .
На
следващият ден св. А. Н. посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било установено,
че в резултат на нанесените му предходния ден удари в областта на челюстта му е
причинена тежка лицева травма, изразяваща
се в контузия , кръвонасядане и оток на лявата лицева половина, с подлежащо
счупване на долната челюст в областта на долночелюстен ъгъл вляво, реализираща
медикобиологичния признак „счупване на челюст“. Тези травматични увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или
върху такива, като добре отговарят да са получени при нанасяне на удари с части
от човешкото тяло – юмруци ли ритници.
При
прегледа на св. К.Н. ( извършен на 02.02.2012г. в КСМД при УМБАЛ „ А.“ ЕАД)
били установени травматичен кръвоизлив под конюнктивата на лява очна ябълка,
отоци и кръвонасядания на клепачите на двете очи и лявата яблъчна област;
уврежданията се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при побой; причинили са му временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
При
прегледа на св. Д.И. ( извършен на 02.02.2012г. в КСМД при УМБАЛ „ А.“ ЕАД)
били установени следи от охлузвания по двете ръце ( дясна и лява предмишници) ;
уврежданията се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при побой; причинили са му болка и страдание.
При
извършено на 03.02.2012г. в сградата на 03 РУП –СДВР разпознаване на лица, св. А.Н.
разпознал подс. П.Т. като лицето “ което ме би на дата 25.01.2012г.“.
При извършено на 03.02.2012г. в
сградата на 03 РУП –СДВР разпознаване на лица, св. А.Н. разпознал подс. С.С.
като лицето “ което, участваше в побоя над мен на дата 25.01.2012г.“.
При
извършено на 03.02.2012г. в сградата на 03 РУП –СДВР разпознаване на лица, св. К.Н.
разпознал подс. П.Т. като лицето “ което ме удряше по главата на 25.01.2012г.“.
СОЕ дава
заключение, че притежаваният от св. А.Н. марка „Самсунг“ , модел „Джи Ти 5230
С“ е на стойност 51,80 лв. , а този на св. К. Н. – марка „Нокиа” модел „2530” е на стойност
74.50 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а именно гласните
доказателствени средства: обясненията на подс. С., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на св. Ж.М., дадени в съдебно заседание, показанията на
св. К.Н., дадени в съдебно заседание и депозираните от него в д.п. ( от
02.03.2012 г. на лист 21 от д.п. и от 21.02.2012 г. на лист 22 от д.п.,
приобщени по реда на чл.281,ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, показанията на
св. А.Н., дадени в съдебно заседание дадени в съдебно заседание и депозираните
от него в д.п. ( от 02.03.2012 г. на лист 23 от д.п. и от 21.02.2012 г. на лист
22 от д.п.), приобщени по реда на чл.281,ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК,
показанията на св. А.Б. дадени в
съдебно заседание дадени в съдебно заседание и депозираните от него в д.п. ( от
11.03.2012 г. на лист 27 от д.п.), приобщени по реда на чл.281,ал.4, вр. ал.1,
т.1 и т.2, пр.2 от НПК, показанията на св. Д.И., дадени в съдебно заседание и депозираните от него в д.п. ( от 02.02.2012
г. на лист 19 от д.п. и от 21.02.2012 г. на лист 20 от д.п.), приобщени по реда
на чл.281,ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК; заключенията на приетите експертизи: заключение
на СОЕ /л.л.71-73 от д.п./, потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на СМЕ по
протокол № 37/12г. /л.38 от д.п./, потвърдено при разпита на експерта в с.з.,заключение
на СМЕ по протокол № 38/12г. /л.40 от
д.п./, потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на СМЕ, изготвена от експерта Д. Н., касаеща
освидетелстването на подс. Т. /л.л.42-46
от д.п./, потвърдено и допълнено при разпита на експерта в с.з., заключение на СМЕ, изготвена от експерта Д. Н., касаеща
освидетелстването на св. А. Н. /л.л.48-51
от д.п./, потвърдено и допълнено при разпита на експерта в с.з.; писмените
доказателства и доказателствени средства: 3 бр. протоколи за разпознаване на лица от 03.02.2012г.
/л.л. 29, 32 и 35 от д.п./ с приложени
фотоалбуми, заповед за незабавна защита от 27.10.2011г. /л.л. 14-15 от д.п./,
медицинско свидетелство от 30.01.2012г. от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ / л.52 от д.п./, медицинска документация на подс. Пл. Т. от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ /л.л. 57-64 от д.п./, медицинска документация на св.Ал. Н. от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ /л.л. 65-69 от д.п./, протокол за доброволно предаване от
01.02.2012г. /л. 74 от д.п./, справка от М-Тел /л.л. 123 – 124 от д.п./,
заповеди за полицейско задържане от 02. И 03.02.2012г. / л.л. 88-92 от д.п./, свидетелства
за съдимост на подсъдимите / л.л. 77, 79-80 от д.п. и л. л. 73, 75-76 от
съд.дело/; веществено доказателство : 1 бр. мобилен телефон м. „Самсунг“ /л.179
от д.п./.
Преди да приеме
така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в
доказателствените средства.
Относно
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно
разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК и значими за
правилния изход на делото, съдът констатира съществени противоречия в събрания
по делото доказателствен материал относно наличието на престъпление, насочеността
и механизмът му, както и участието на подсъдимите С. и Т. в неговото извършване.
Посочените противоречия са налични между гласните доказателствени средства -
обясненията на подсъдимия С. от една страна и показанията на свидетелите Ж.М., К.Н., А.Н. и Д.И.
от друга. Несъществени противоречия са налични между показанията на
втората група свидетели относно броя на
нападателите и конкретните им действия в инкриминираното жилище.
Относно останалите
включени в предмета на делото и правнорелевантни обстоятелства, противоречие
между доказателствените материали, събрани по делото не съществува.
Предхождащите
взаимоотношения между подс. Т. и св. М., датата и мястото на деянието,
присъствието на двамата подсъдими и свидетелите през инкриминираната вечер на
едно и също място (град София, ж.к. „******“ , бл.*******) и причинената на
пострадалия Ал. Н. травматична увреда, имаща характер на средна телесна повреда,
както и леките телесни повреди, причинени на св. Н. и св. И. в резултат на
нанесения им там побой, се установяват по категоричен и несъмнен начин
от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
експертните заключения.
От показанията на
св. Ж. М., необорени от друго събрано по делото доказателство и данните в които
се подкрепят от заповедта за незабавна защита от 27.10.2011г. се установиха
влошените взаимоотношения между нея и подс. Т., както и знанието на подсъдимия за
точния адрес на жилището, където св.М. е обитавала с общото им дете, тъй като
именно той го е наел и предоставил за ползване на М.; нещо повече М.
свидетелства, че подс. Т. се е интересувал и от социалните й контакти и
местоположението й – срв. показанията й в хода на съдебното следствие: „…Аз дори си мислех, че той не знае къде работя, но няколко пъти ме
причакваше пред работата, покрай спирките, където минавах. Явно ме е следил…“.
Описаното от св. М. поведение на подс.Т. обяснява и знанието на последния за
организираното от нея домашно празненство в жилището с лица от мъжки пол в него
и изяснява личните мотиви за нападението над пострадалите, провокирано от
посещението им в дома на бившата му приятелка.
Датата на деянието
се установи по делото от обясненията на подс. С. и показанията на свидетелите Н.,
Н., И. и Б. / от д.п./,
както и медицинските документи от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, която
доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и безпротиворечива.
Мястото на деянието – посоченото по-горе жилище - се установява също от гласните доказателствени средства –обясненията на
подсъдимия и показанията на всички
разпитани по делото свидетели.
Относно факта на едновременното присъствие на пострадалите К.Н., А.Н. и Д.И. и подсъдимите Т. и С. в жилището по делото
също не съществува противоречие. И подсъдимият С. в обясненията си, и
пострадалите в дадените от тях показания установяват посочените обстоятелства,
като този факт се потвърждава и от показанията на св.Ж. М. ( която е познавала
отлично и двамата подсъдими) и извършените от св.А.Н.
разпознавания на двамата подсъдими и разпознаването от св. К.Н. на подс. П.Т.
именно като нападателите през инкриминираната вечер. Самите разпознавания на подсъдимите
от двамата свидетели са извършени при пълно съответствие с правилата визирани в
гл. ХІV, раздел VІІ от НПК за тези процесуално – следствени действия,
установяващи се от наличните по делото протоколи. Ето защо и индивидуализацията
на подсъдимите Т. и С. измежду другите нападатели ( неустановени по делото) е извършена по надлежния процесуален ред и
съмнения относно присъствието им в жилището през инкриминираната вечер не
съществуват.
Фактът, че намесата
на св. Б. и в частност заявлението му, че е извикал полиция е преустановило
нанасяния на св. Н., Н. и И. побой се
установява от свидетелските показания и обясненията на подс. С. също по ясен и
еднозначен начин, като за този факт съдът цени показанията на св. Б.,
депозирани на д.п., тъй като в хода на съдебното следствие свидетелят изнесе
различна и несъответна на данните от останалите гласни източници на информация
версия.
Обстоятелството, че
на подс. Т. и свидетелите А. Н., К.Н. и
Д.И. са причинени увреждания и тяхната медико-биологична характеристика се
установяват еднозначно от медицинските документи ( за подс. Т. и св. Н.) и
заключенията на приетите от съда и неоспорени от страните заключения на СМЕ,
които съдът кредитира изцяло, приемайки ги за пълни, ясни и обосновани.
Стойността на инкриминираните вещи – мобилен телефон марка „Самсунг”
модел „Джи Ти 5230 С” и мобилен телефон
марка „Нокиа” модел „2530” – се установява от
заключението на СОЕ, прието от съда и неоспорено от страните, което съдът прие
за ясно и обосновано.
Съдът цени в
тяхната цялост приетите по делото писмени доказателства по делото, приемайки, че същите допълват и подкрепят
установените от гласните доказателства
факти, включени в предмета на делото, включително и установяващи
обстоятелствата на съдебното минало на подсъдимите.
Относно спорните по
делото обстоятелства, свързани с наличието на деянието, авторство, насоченост и
механизъм, както бе посочено по-горе са налице две взаимно изключващи се
версии. Съдът за посочените обстоятелства прие за достоверна и кредитира
информацията, съдържаща се в показанията на св.Ж.М., св. К.Н., св. А.Н. и св. Д.И., респ. не даде вяра на
обясненията на подсъдимия С. в тази им част .
Основание за този
извод на съда е съпоставката на вътрешната убедителност на двете групи
източници на интересуващи делото факти и съответствието на всяка от тях с
останалия събран по делото доказателствен материал.
На първо място
следва да се отбележи последователността, категоричността и житейската
логичност в показанията на свидетелите М., Н., Н. и И. относно описаните в показанията
им инцидент и поредността на събитията през инкриминираната вечер. На следващо
място съдът отчита, че версията на посочените свидетели за инкриминираните
събития е напълно последователна и синхронна, същите излагат една достоверна от
житейска гледна точка обстановка, като следва да се отбележи, че и в техните
показания има известни противоречия, но за несъществени към предмета на делото
обстоятелства, което за съда е обяснимо и не поставя под съмнение
достоверността на показанията им, тъй като в такава бързо променяща се и
динамична обстановка, вниманието на всеки от тях е било насочено към определен
субект и конкретната ситуация, свързана с него, поради което фрагментарността в
показанията им за дадени моменти, допринася
за изграждане на вътрешното убеждение на съда в правдивоста на
изнесеното от тях. От друга страна несъществените различия и липса на конкретни
спомени са обясними с периода между разпита им в хода на съдебното следствие (
протекло след изминаването на над 6 години от събитията) и обстоятелствата от
значение на делото – от една страна, а от друга – не всички от инкриминираните
действия са възприети от всички свидетели. Само че невъзприемането на даден
факт от определен субект не означава, че
този факт не се е осъществил. Напълно е възможно наблюдаващият субект да
не възприеме сетивно даден факт, но той пак да се е осъществил. Поставяйки пред
скоби изложеното, съставът на съда
отчете високата степен на достоверност при оценката на вътрешната убедителност
на разказа им за интересуващите делото събития, особено като се вземе предвид и
обстоятелството, че между свидетелите Н., Н. и И. и двамата подсъдими по делото
не са съществували каквито и да било
предхождащи наказателното производство
взаимоотношения, който факт е индиция
за липса на тенденциозно отношение и
друга /извън установяването на обективната истина/ мотивация на свидетелите да
посочват Т. и/или С. като извършители на нападението. Гореизложеното важи в
пълна степен и относно св. Ж.М., в показанията на която / въпреки наличието на влошени
взаимоотношения с подс. Т./ не личи
тенденциозно отношение в полза на обвинителната теза и негативно към подсъдимия
Т..
Съществено
основание съдът да даде вяра на показанията на пострадалите от нападението
свидетели и бившата приятелка на подс. Т. за противоправните им действия, е
обстоятелството, че двамата пострадали ( св.А.Н. – и двамата подсъдими, а св. К.Н. - подс. П.Т.) независимо
един от разпознават именно подсъдимите като активни участници в нападението (
които са ги удряли), поради което единствено правдивостта и излагането на
действителни събития е възможното обяснение за независимото и еднопосочно
индивидуализиране на подсъдимите именно като участвалите в побоя лица.
В тази смисъл и
съдът цени показанията на св. А.Н. ( срв. разпита му в хода на съдебното
следствие „…Влизайки в хола той пита „Какви сте вие?“. Влиза той, след него
влиза подсъдимия (сочи подсъдимия С.) с още един и още двама след тях и започнаха да ни бият. Мен ме удариха първи,
защото бях най - близо до вратата. Мен ме удари П., мъжът на Ж.. И П. ме удари
и той ме удари (сочи подсъдимия С.) и
двамата ме удариха с юмруци….Първият ми удар беше нанесен от П.. Той ме удари с
юмрук в областта на челюстта. След това
и той ме удари (сочи подсъдимия С.), той така добре ме извъртя няколко
пъти….Подсъдимият С. ме удари по лицето с юмруци. Това става в изправено
положение….“), подкрепящ се от показанията на св. Н. ( срв. разпита му в хода
на съдебното следствие „…Помня, че С. нападна А.. Първо беше удар с крак в
областта на слабините или корема, след това той се прегъна и беше ударен в
челюстта с юмрук от г-н С.. Сигурен съм в това… Опитах се да ги разтърва и
тогава получих удар в лявото око от г-н С. и паднах на земята…“), от
показанията на св. И. ( срв. разпита му в хода на съдебното следствие „…К. и А.
бяха удряни с ръце. К. беше ударен в областта на носа, около окото. А. беше ударен в ченето, даже той беше най –пострадал…)
и на св. М. ( срв. разпита й в хода на съдебното следствие „…Като влязоха и
четиримата П. започна да удря момчетата от магазин „Фантастико“, колегите ми….П.
удряше колегите ми с юмрук. Момчетата бяха седнали на масата. Мисля, че не са
падали на земята. Може би един или два пъти С. е ударил някого, не повече…) и
въз основа на тях прие, че както подс. Т., така и подс. С. са нанесли удари с
юмруци в областта на челюстта на св. Ал. Н., в резултат на което му е причинена
тежка лицева травма, изразяваща се в
контузия , кръвонасядане и оток на лявата лицева половина, с подлежащо счупване
на долната челюст в областта на долночелюстен ъгъл вляво; както и че подс. С. е
ударил с юмрук св. Н., причинявайки му кръвоизлив под конюнктивата на лява очна
ябълка, отоци и кръвонасядания на клепачите на двете очи и лявата яблъчна
област.
Въз основа на
свидетелстването на пострадалите от нападението, извършено в хода на съдебното
следствие и в условията на състезателност, съдът не прие за установено по
делото описаното по делото посегателство срещу собствеността и в частност
насочеността на нападението именно с оглед отнемане на движимости, намиращи се
в свидетелите Н., Н. и И., като в тази насока показанията им се разминават в
конкретно отправените от нападателите думи и действия, но общият им
информационен смисъл не подкрепя обвинителната теза – срв.. св. А. Н.: ( „…Тези,
които влязоха в апартамента казаха: „Вадете телефоните.“ Моят телефон си беше в
джоба….Аз моя телефон не съм го вадил. …Репликата „Вадете телефоните“ беше по време на боя. Не помня кой изрече
репликата…); св. Н.: ( „…Аз имах мобилен телефон. Той беше оставен на масата до
мен и след това изчезна. Телефонът беше марка „Нокия“, но точен модел не
помня….При влизането на нападателите в стаята те казаха „Давайте
телефоните“….Категорично не мога да кажа кой извика: „Вадете телефоните“. Аз не
съм извадил телефона от джоба си, защото моят телефон беше изваден преди това
на масата. Не мога да кажа къде бяха телефоните на колегите….“, св. И.: („….Установихме
липсващи вещи. Липсваха телефони, батерия на един телефон. Не мога да се сетя дали съм видял някой да е
взимал телефон или нещо друго. ….Имаше реплика от страна на нападателите
„Давайте телефоните“ и нещо от сорта, имаше и някаква друга реплика, които не
помня. Ние не сме давали телефоните си, защото в този момент мисля, че не
знаехме къде са.Мисля, че впоследствие, при излизането ли си намерих моя. Не
помня дали е имало реплика „ Вадете телефоните“…“) и св. Ж. М.: ( „…Когато П.,
заедно с другите момчета влязоха у нас, никой от тях не е казвал, че ще вземат
нещо….). В този смисъл показанията им не подкрепят тезата на обвинението, че
агресията на подс. Т. и подс. С. е била средство за сломяване на съпротивата им,
като остана неясно по делото кое от лицата е извикало репликата „ Вадете
телефоните!“, а още по – малко кой от 4-5-та нападатели е отнел липсващия на
св. Н. мобилен телефон. В този смисъл обясненията на подс. С. в частта, в която
твърди, че не е взимал вещи от жилището
на св. М. не се оборват от друго събрано по делото доказателство, поради което
и съдът ги приема за достоверни.
Относно броя на
нападателите в цитираните свидетелски показания също е налице разминаване, като
според св. Н. освен подсъдимите е имало още 2-3 лица; според св. Н.
нападателите са били 5–ма, от които трима са влезли в помещението, а двама са
останали при вратата; според св. И. нападателите са били 5-6 лица, а Ж.М.
свидетелства за 4-ма нападатели. Посоченото разминаване, както бе посочено
по-горе, е обяснимо с динамичността на ситуацията и внезапното възникване на
конфликта ( нахлуването на множество лица на празненството), поради което и не
рефлектира върху вътрешната убедителност на гласните доказателствени средства
от тази група. Ето защо и съдът прие за установено по делото,
че нападателите са били 4-5 души от мъжки пол, между които и двамата подсъдими.
На следващо място и
като най-съществен мотив на съдебния състав за кредитирането показанията на
пострадалите от нападението и св. Ж. М. за оспорените от подсъдимия С. обстоятелства, следва да бъде посочено
съответствието на версията им с несъмнено установените по делото факти и
обективните находки – в частност причинените на пострадалите Н., Н. и И. травматични
увреди. От показанията на четиримата свидетели се установява, а и самото
естеството на отиването им на празненство след работно време е такова, че наличното
физическо здраве на пострадалите преди отиването им в дома на св. М. е извън
съмнение. От изложеното следва, че именно в периода на посещението им в апартамента
в ж.к. „******“, на тях са причинени посочените по-горе травматични увреди. Ето
защо и съдебният състав прие, че установените по делото обективни находки съответстват на разказа на пострадалите за побоя и
оборват застъпената от подсъдимия С. версия.
Обясненията на подсъдимия С. в частта им относно застъпената от него версия за повода на пребиваването му в дома на
св. Ж. М. и действията му там е изолирана, противоречива, житейски нелогична е и се оборва от
останалия доказателствен материал,
събран по делото.
На първо място гласното доказателствено средство от тази група изхожда от
най - заинтересуваното от благоприятен за него изход на делото лице, което с
оглед качествена характеристика на източника на интересуваща делото информация
налага внимателната му преценка за съответствието с интересуващите делото
събития. На първо място обясненията на подс С. са вътрешно противоречиви относно
собственото му поведение в жилището на св. М. – първоначално той заявява, че
единствено подс. Т. е нападнал присъстващите в жилището, а той се е грижел за
детето му („….П. започна да ги напада, да ги замеря с нещо и в същият
момент, синът на П., който се казва П., който е връстник на моя син, излезе
плачейки и аз грабнах детето в коридора, защото ми стана гадно за детето…),
като впоследствие твърди, че е нанесъл един удар ( „…Мисля, че ударих някой,
нямам спомени точно кой. Ударих го с ръце….Аз нанесох един удар с ръце на мъж.
Нямам спомен в коя област го ударих, най -вероятно е било в тялото…Нанесох
удара преди да дойде детето….Аз нанесох удара, когато влязох вътре в апартамента, тъй като след започване
на суматохата единият от тримата, които бяха там, се опитваше да дърпа П., да
го държи за ръцете или нещо такова и аз може би, за да защитя П., нанесох удара.
Някой мина зад него и се опита да го издърпа, аз бях зад П... Т.е. опитваше се
може би да му държи ръцете ли, не знам защо мина зад него…..“). Видно е от
изложеното, че е налице противоречие и непоследователност в разказа на
подсъдимия С. за собственото му участие в инцидента и опит за омаловажаване на собствената
му деятелност .
Освен посочените по
–горе противоречия и непоследователност, обясненията на подсъдимия С. в частта,
описваща повода за отиването им с подс. Т. в дома на св. Ж.М. не се отличават и
с житейска достоверност. Едновременно подсъдимият С. описва притеснението на
подс. Т. от присъствието в жилището му на лица от мъжки пол и липсата на
агресивно намерение („… Каза ми, че преди това бил пред вратата и чул някакви
мъжки гласове, някаква музика и го е страх да се прибере …Не сме имали
намерение да влизаме и да се бием…Не бяхме отишли с намерение да се бием….“) и предприетите
действия пред вратата на жилището ( „…той каза да звънна аз на вратата, за да
може жена му, Ж.М., да отвори вратата,
за да не го види през шпионката, защото ако го види, няма да отвори….“) и последващото му поведение („…Влизайки
в жилището видях 3 момчета вътре, даже единият беше гол до кръста. Когато П.
влезе, започна да задава неудобни въпроси, като „Кой спа с жена ми?“ или „Кой
от вас спи с жена ми?“…).
На следващо място
обясненията на подс.С. в частта им относно нанесения от св. Ж. М.
удар с чаша в главата на подс. Т. ( „…В
този момент, в който аз вземам детето, видях как жена му на П. - Ж., го удари с
чаша в главата, как му чупи чаша в главата. За това нещо П. има медицинско….“) се оборват
и от обективните находки по делото, каквито представляват констатираните
телесни увреждания на подс. Т. - разкъсно – контузна рана на лявата теменна
област на главата, както посочи и експертът Н., присъствал при депозирането на обясненията
на подсъдимия, при разпита му – „…..Налице
са противоречия в показанията на пострадалото лице и сегашните показания на
подсъдимия С.. Както чухме от подсъдимия нанасянето на удар с чашата е била на
лицевата част, в областта на челото, а описаната рана е в тилната област. При
нанасяне на удар с чаша е възможно да се
получи разкъсно-контузна рана, особено ако тя е с по-голяма маса. Обикновено
при счупване на такъв тип изделие се нанасят увреждания с тип на порезни
наранявания. В този смисъл, тези обяснения са противоречащи на обективните
данни от медицинската документация.“).
В обобщение
противоречивостта, нелогичността и неподкрепеността на обясненията на подсъдимия
С. от
каквото и да било друго събрано по делото доказателство, мотивираха съдът да
приеме, че в посочената част – в която
противоречат на показанията на свидетелите
М., Н., Н. и И. относно повода за посещението в дома на М. и осъществените там
от двамата подсъдими действия с насоченост към телесния интегритет на колегите
на М. представляват защитна версия, която не отговаря на обективната истина,
съобразявайки че обясненията освен източник на доказателства са и средство
за защита, поради което и не ги кредитира.
От друга страна наслагването на вътрешната убедителност на източниците на
гласните доказателства – показанията на свидетелите М., Н., Н. и И. - с
качествените им характеристики и съответствието на съдържащите се там данни с
обективните находки по делото, водят до еднозначен извод за правдивост и
достоверност на изложената от пострадалите и св. М. версия в нейната цялост.
Посочената група
свидетели са напълно последователни и категорични, че пострадалите Н., Н. и И.
не са оказвали активна съпротива на нападателите, а единствено са се защитавали
от нападението ( св. А.Н. – „…Аз не съм удрял никой…Сигурен съм, че нито един
от нас тримата не е нанасял удари на тези, които влязоха в хола. Сигурен съм за
това. Ние само се защитавахме….“; св. Н. „…Никой от нас не е отправял реплики
спрямо нападателите, нито пък сме ги удряли. Не съм видял някой да е удрял
нападателите. Аз лично не съм ги удрял, тъй като бях на земята. Не съм видял
някой от другите да е ударил някой от нападателите….“; св. М. – „…и много се
учудих, че те даже и не се защитаваха, те дори не посегнаха да се бият, просто си седяха. Неочакваха ли,
не знам….“, св. И. – „…К. и А. нямаха възможност да се защитят, защото както си
седяхме и те започнаха да ни бият….“), като и самият подс. С. в обясненията си
не посочва тяхна активна съпротива и нанасяне на удари, поради което и прие, че
увредата, установена при прегледа на подс. Т. в болничното заведение (разкъсно
– контузна рана на лявата теменна област на главата) не е в резултат на
действия на свидетелите Н., Н., И. и М..
Приетата за установена въз основа на доказателствения
материал фактическа обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
Подс. Т. и подс. С.
са предадени на съд за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
описано в уводната част на настоящите
мотиви. Обвиненията за извършен „грабеж“ от двамата подсъдими останаха
недоказани от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Несъмнено
се установи упражнена от подсъдимите сила спрямо свидетелите Н., Н. и И. ( в резултат на което на св. Н. е причинена средна телесна
повреда, а на св. Н. и св. И. – леки), но не се доказа както функционална връзка между силата ( употребена с цел сломяване съпротивата на владелеца на вещта с
оглед отнемането й), така и отнемането ( опит за отнемане) на
намиращи се в тях движимости ( мобилни телефони). Действително св. Н. е
установил впоследствие липсата на мобилния си телефон „Нокиа” модел „2530”, но
по делото остана неизяснено дали същият го е забравил при напускането на
мястото на побоя и впоследствие някой от нападателите го е отнел или това е
извършено по време на самото нападение; не се установи кой точно от 4-5-та нападатели
е отнел вещта, собственост на св. Н., като обясненията на подс. С., че не е взимал
вещи от дома на св. М. не се оборват от друго събрано по делото доказателство.
В този смисъл картината / механизмът на отнемане на липсващата движимост на св.
Н. е изцяло неизяснен, като от фактите на липсата на мобилния му телефон и нанесения
му побой не може да бъде направен извод, че е налице съставното престъпление „грабеж“. В тази насока съдът
съобрази и установените по делото причини за нападението от страна на двамата
подсъдими и другите 2-3 неустановени лица на намиращите се в дома на св. М.
нейни колеги, свързани с личните взаимоотношения между подс. Т. и св. М. и присъствието
на непознати лица от мъжки пол в дома й, обективирани в репликите му, оправени
до пострадалите – „ Кой ще става баща на детето ми?“, „ Какви сте вие,
какво правите тук?“, както и фактът, че св. М. е познавала отлично както подс. Т.,
така и подс. С., поради което противоречи на правилата на елементарната
предпазливост нахлуването им в жилището с цел отнемане на вещи вместо нападение
извън него.
Ето защо според
настоящия съдебен състав по делото
е налице е обосновано съмнение по
отношение главния факт по делото – наличието на престъпление против
собствеността и участието на двамата подсъдими
във извършването му. От събраните по делото гласни доказателства не е възможно
да бъде направен единствен и категоричен извод, че е осъществен основния състав
на престъпление по чл. 198, ал.1 от НК от привлечените към наказателна
отговорност лица. Съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства
не мотивира настоящия съдебен състав да направи извод за доказаност по
изискуемия от чл.303,ал.2 НПК начин на обвиненията по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК срещу подс. Т. и подс. С. по настоящото дело. Предвид
недоказаността на обективната страна на престъпния състав престъплението по чл.
198, ал.1, пр.1 от НК следва да бъде
приложени последиците, визирани в чл.304
от НПК – подсъдимите да бъдат оправдани. Недопустимо е постановяването на
осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не
са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато
всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и
неговото авторство бъдат установени
безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда.
Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и
колебливи изводи досежно наличието на престъплението и неговите обективни и
субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено
когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303,ал.2 от НПК/, което е
гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния
процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. Несъставомерността на деянието от
обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на
състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането
наличието на умисъл у подсъдимите е безпредметно.
По изложените
съображения и на основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимите Т. и С. по
обвинението за извършено от тях престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Същевременно съдът
прие, че са налице основания за преквалифициране на деянието на двамата
подсъдими от такова по чл. 199, ал. 1, т. 3,
пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Приетата от СГС
нова правна квалификация поставя въпроса ( такива доводи навежда и защитникът
на подс. С.) дали преквалифицирането на деянието от грабеж в причиняване на
средна телена повреда е недопустимо и поставя подсъдимите в по – неблагоприятно
положение, като по този начин накърнява процесуалните им права. В принципен
план доводът на адв. Т. е основателен – безспорно нарушава правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице преквалифицирането от съда на обвинението
от такова против собствеността в такова против личността. Конкретният случай
обаче е различен – двамата подсъдими са предадени на съд за извършен грабеж,
придружен със средна телесна повреда, причинена на св. А. Н.. Квалифицираният
състав на съставното деяние по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 от НК включва в себе си две престъпления – кражба и средна
телесна повреда ( срв. р. № 46 /16.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 759/2008 г., I
н. о., НК; p. № 17 /13.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1218/2017 г., III н. о.,
НК), поради което и липсва съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението ( факти, срещу които подсъдимите не са защитавали), тъй като причиняването
на св. А. Н. на средна телесна повреда е част от инкриминираната в обвинителния
акт фактология на престъпната дейност ( срв. по идентичен случай р. № 493/
16.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1549/2014 г., II н. о., НК . ).
В подобни хипотези
( каквато е константна е практиката на ВКС, а това следва и от разпоредбата на
чл. 287 от НПК) - когато се касае за
прилагане на закон за по – леко наказуемо престъпление без съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението, съдът не само може, но и е длъжен да
квалифицира правилно деянието. Следва да се има предвид, че съдът може да
постанови оправдателна присъда, единствено ако извършеното от подсъдимия не
съставлява престъпление въобще, а не само това по обвинителния акт (в този
смисъл Р. № 3/2001 год. на ІІ н. о., Р. № 433/2001 год. на І н. о., Р. №
452/2001 год. на І н. о. и др.). В настоящия случай са налице и двете посочени
предпоставки. Докато за деянието по чл. 199, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от 5 (пет) до 15 (петнадесет години), санкцията за престъплението по чл. 129, ал.1
от НК е лишаване от свобода до 6 ( шест) години.
Очевидно е, че престъплението по чл. 129 от НК е по – леко наказуемо
предвид липсата на специален минимум и по – ниския максимум на предвиденото
наказание. От друга страна представителят на прокуратурата е изложил в
обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно факти, очертаващи състава
на престъплението по чл. 129 от НК, явяващо се част от съставното престъпление.
Тези обстоятелства са били предявени на подсъдимите още на досъдебното
производство. Те са били предмет на доказване и в съдебната фаза на
наказателния процес и срещу тях те са се защитавали пред настоящата инстанция.
Ето защо съдът счете, че не е налице съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението и не съществуват пречки, свързани с правото на защита на
подсъдимите за преквалифициране на деянието в по – леко наказуемо.
От
установените по делото обстоятелства на инкриминираната дата се налага правния
извод, че подсъдимите С.Б.С. и П.Й.Т., в съучастие помежду си като съизвършители,
са осъществили състава на престъпление по чл.129, ал.2,
вр.ал.1,
вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
Несъмнено от
обективна страна подсъдимите са причинили на другиго - А.В.Н., средна телесна
повреда, изразяваща се в контузия , кръвонасядане и оток на лявата лицева
половина, с подлежащо счупване на долната челюст в областта на долночелюстен
ъгъл вляво, реализираща медико -
биологичния признак „счупване на челюст” по см. на чл. 129, ал.2 от НК. Причиняването на увредата е осъществено чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на главата на Н., като между извършените от
подсъдимите съвместни действия и причиненият вредоносен е налице пряка и
непосредствена причинна връзка – именно като следствие от нанесените от
подсъдимите удари в лицето на Н. е настъпил съставомерния, увреждащ здравето му
резултат.
От субективна страна всеки от двамата подсъдими е действал умишлено, при
форма на вината евентуален умисъл, като е съзнавал обективните условия на
деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество
да увреди здравето на пострадалия, и отражението му върху действителността
(общественоопасните последици, изразяващи се във факта на конкретното причинено
увреждане), с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и
волевият момент – подсъдимият Т. и подсъдимият Сартиров са
допускали настъпването на общественоопасните последици, а именно
причиняването на средна телесна повреда на друго лице в резултат на нанесения
му побой, като са се отнасял безразлично към осъществяването на
общественоопасния резултат. Съдът намира, че дейците са действали с косвен (евентуален) умисъл, като
във волеви аспект не са целели пряко настъпването на причинената телесна повреда
( инкриминираното счупване на челюст ), като в тази връзка съобразява обективно
механизма на деянието - нанасянето на удари с ръце по главата на пострадалия и
обстоятелствата, предхождащи побоя, които действия не водят неизбежно до
причиняване на конкретния вредоносен резултат, но са допускали (съгласявали са
се с) настъпването на общественоопасния
резултат с оглед естеството, интензитетът и броят на ударите и насочеността им
върху конкретно определена част от пострадалия. Налице е общност на умисъла (и
в интелектуалния и във волевия момент) - всеки от двамата подсъдими е
осъзнавал, че не действа сам, а в условията на съвместна престъпна дейност - с
другия подсъдим, с когото са нападнали пострадалия и му нанесли побой, като и
двамата са допускали настъпването на престъпния резултат.
На следващо място съдът
обсъди доводът на защитника на подс. Т. – адв. А., че деянието му е извършено в състояние на физиологичен афект
и го намери за неоснователни. Нанесената на св. Ал. Н. средна телесна повреда не
е извършена при условията на чл. 132 от НК – в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негови ближни. На първо място и видно от
приетото от фактическа страна в настоящите мотиви не се установи пострадалия Ал.
Н. да е отправил към подсъдимия Т. някое от противоправните действия, визирани
в хипотезата на по-леко наказуемия състав на чл.132 от НК. На второ място, за
да се приеме афект, следва да се установи, че у подсъдимия
е налице такова състояние, след упражнено насилие, обида или клевета от
пострадалия, при което съзнанието му до
такава степен да е овладяно от чувствата, че не може правилно да обмисля и
ръководи постъпките си, като емоциите протичат бурно и е налице стесняване на
разсъдъчната дейност. Такова състояние на физиологичен афект при подс.Т. при
извършване на деянието обективно не се установява. Видно от приетото от
фактическа страна / и установено по делото / същият целенасочено е канализирал
агресията си срещу присъстващите в дома на бившата му приятелка лица от мъжки
пол, като след отправено предупреждение за извикани органи на реда, е напуснал
местопрестъплението, т.е. по време на цялата случка е имал съответно на
действителността поведение.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че подс. Т. в момента на
извършване на инкриминираното деяние е могъл да прецени факторите, влияещи
върху причинно-следствените процеси и съответно да насочи поведението си именно
към целения от него резултат.
Ето защо всеки от подсъдимите С.Б.С. и П.Й.Т. бе признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимите С. и Т. престъпление по чл.129 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
За подс. С. и подс. Т. като смекчаващи
отговорността им обстоятелства следва да бъдат приети необремененото им съдебно
минало, трудова ангажираност и несъответната на фактическата и правна сложност
на делото продължителност на наказателното производство ( понастоящем
наближаваща 7 години), т.е. налице е несъразмерна продължителност на
производството, а и двамата дейци не се отличават със завишена степен на
обществена опасност. Последното не може да бъде казано за конкретното деяние –
същото е със завишена степен на обществена опасност, изводима от сравнително
младата възраст на жертвата Н., фактът на съучастие при осъществяването му,
както и установения по делото механизъм
на извършването му, свързан с непредизвикан изблик на агресия по отношение на
непознато лице. По отношение на подс. Т.
като отегчаващо обстоятелство следва да бъде отчетена инициативата за нанесения
побой, а за подс. С. – нанесената на св. Н. лека ( и поради това –
несъставомерна) телесна повреда. Казано по друг начин ниската степен на
обществена опасност на дейците противостои на високата такава на конкретното деяние.
Балансът и относителната тежест
между отегчаващите и смекчаващите отговорността на дейците обстоятелства води до извод за значителен
превес на смекчаващите такива, но и съдът не намери основания за приложението
на разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи обстоятелства, а и с оглед обсъдените по-горе
отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства и основния коректив за
съответствие на наказанието с тежестта на престъплението ( чл. 35, ал.3 от НК), съдът не намира, че най-лекото наказание,
предвидено в закона се явява несъразмерно тежко.
Ето
защо и при условията на чл. 54 от НК, съдът наложи на всеки от двамата
подсъдими наказание лишаване от свобода
за срок от 1 ( една) година, явяващо се по-близо до минималния, предвиден в
закона размер, отколкото до средния такъв.
С оглед размера на наказанията и
предвид чистото съдебно минало на подсъдимите са налице формалните предпоставки
за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Като отчете данните за личността на
подсъдимите съдът прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на дейците не е необходимо нито един от двамата подсъдими да
изтърпи ефективно наказанието, тоест че е налице и другата предпоставка,
подлежаща на конкретна преценка, за приложението на института на условното
осъждане.
В принципен план, в съвременното
демократично общество е утвърден принципът на хуманност при дефиниране на
целите на наказанието. В личен план те са насочени предимно към поправянето и
превъзпитаването на осъдения към спазването на законите и добрите нрави, и към
отнемането на възможността да върши други престъпления. В генерален – към
оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на
обществото. Легитимните цели на наказанието, следователно, не припознават
възмездието като определящ фактор при индивидуализацията му.
Във всеки конкретен случай съдът
дължи особено внимание при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на
подсъдимия от останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и
превъзпитан, и необходима ли е подобна мяра за постигането на генералните цели
на наказанието. Лишаването от свобода е едно от най-тежките наказания и
ефективното му изпълнение е оправдано тогава, когато целите на наказанието не
могат да се постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от
личността на дееца и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да
не върши други престъпления.
При зачитане на тези отправни
положения, съдебният състав прие в конкретната хипотеза, че законоустановените
цели на наказанието могат бъдат постигнати успешно спрямо подсъдимия Т. и
подсъдимия С. и без въдворяването им в местата за лишаване от свобода, а само с
определянето на изпитателен срок от 3 (три) години, в рамките на който, под
страх от активизиране на наказанието, те ще са мотивирани да се въздържат от
други престъпни деяния и ще преосмислят и преформулират ценностната си нагласа
към спазване на законите и добрите нрави.
При определяне размера на изпитателния срок съдът отново отчете
продължителността на наказателното производство и прие, че следва да определи изпитателен срок
в размер на минимално предвидения, а именно 3 (три) години. За това разрешение
съобрази и целите на генералната превенция.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 189,ал.3 от НПК в тежест на всеки от подсъдимите С. и
Т. бяха възложени направените в съдебното производство пред СГС разноски в
размер на по 165.00 ( сто и шестдесет и
пет ) лева.
По отношение на
вещественото доказателство – 1 бр. мобилен телефон м. „Самсунг“, съдът ще се
произнесе след влизане на присъдата в сила, по реда на чл. 306, ал.1,т. 4 от НПК.
Мотивиран от
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: